24 февруари 2020

Защо Петиционната комисия в Европарламента не обсъди представените документи по Петиция № 784/2019, за първото хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци. След 700 години радиоактивността ще замърси биосферата, сочи докладът по ОВОС, което ще продължи милиарди години



     На 19.02.2020 г. Комисията по петиции към Европейския парламент в Брюксел разгледа Петиция от български и румънски НПО за започналото преди две години и половина изграждане на повърхността близо до река Дунав Хранилище за погребване на ниско- и средно-активни радиоактивни отпадъци от АЕЦ “Козлодуй” и от Хранилището в с. Нови хан.
     Въпреки че нямаше кворум – от 33 членове на комисията присъстваха 10, а взеха отношение само  шестима, в т.ч. от България А. Джамбазки с най-груби просташки думи заяви че за вносителите нямало психиатрична медицинска помощ в България, заедно с Е. Радев прочетоха дълги декларативни безхаберни писма от ядреното лоби, а А. Слабаков, П. Витанов и Ал. Йорданов направиха голословни реплики срещу вносителите, докато Маргрет Аукен от Дания се обяви в подкрепа на исканията в петицията за избор на нова площадка далеч от подземни води, дълбоко под земята в устойчиви скали, председателката от Испания г-жа Монтсерат предложи закриване на разискванията и затваряне на петицията.

     От името на вносителите на петицията Петър Пенчев*, в рамките на предоставените 5 минути, акцентира върху внесените документи:

1. Съгласно писмо на Агенцията за ядрено регулиране от м. април 2019 г., в отговор по Закона за достъп до обществена информация на запитване от сайта Еврочикаго, се разбира че наличието на 


десет радионуклиди с излъчване на радиоактивност повече от 300 години, забранява те да се погребват на повърхността, какъвто е изпълняваният проект за площадка “Радиана” на терена на АЕЦ “Козлодуй”, а заради тях съгласно международните и български нормативи трябва погребване на десетки метри под земната повърхност.

2. През 2018 г. се изяснява от проверки на контролните органи, че теренът няма здравина, т. нар. “носимоспособност на почвата”, което се признава през м. февруари 2019 г. на сайта на оператора Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” в интервю на изпълнителния директор Дилян Петров:
… в навечерието на Нова година успяхме да приемем работния проект на НХРАО, което позволява да бъде преодоляно известно забавяне в графика на изграждането. Забавянето възникна в резултат на някои констатирани несъотвествия в устойчивостта на неголям участък от терена, който беше подложен на допълнителни изследвания и сондажи.

3. Това признание идва да докаже, че не е имало верни изследвания на терена и приетият доклад за Оценка на въздейстието върху околната среда е компрометиран поради липсата на адекватни хидрогеоложки данни, въпреки че в него е наличен проект от 2010 г. 


за изпълнение на 88 броя сондажи в 22-те клетки за първия етап.

4. Вносителите на петицията разполагат с исторически карти от Google-maps, които доказват че тези сондажи не са изпълнявани, а е известно че докладът по ОВОС е базиран на хидрогеоложки данни от 12 кладенци извън терена на площадка “Радиана”, които обаче доказано впоследствие от контролните органи, са неадекватни за този терен в близост до река Дунав с ествествено високи подпочвени води.

5. След 700 години радиоактивността поради повърхостното разполагане на опасните отпадъци ще замърси биосферата, сочи докладът по ОВОС, което ще продължи милиарди години заради съдържанието на десет дългоживущи радиоактивни отпадъци на повърхността.

6. Доказателство за изхарчените безхаберно пари на европейските данъкоплатци е замяната на проекта, изпълняван 2,5 години, с нов работен проект


– разработен едва на 09.12.2019 г., за жалост на 16.12.2019 г. при работа загинаха на площадката двама работника, а други двама пострадаха тежко.

     Може би тези човешки жертви щяхме да предотвратим с огласяване на пропуските чрез медиите, ако не бе липсата на каквато и да е прозрачност в нарушение на Евродиректива 2011/70 за отговорно и безопасно управление на отработеното гориво и радиоактивните оптпадъци и участието на обществеността – Агенцията за ядрено регулиране не изпълнява повече от 4 месеца Решението на българския съд от 09.10.2019 г. да ни предостави информация, поискана по Закона за достъп до обществена информация, за направени от Националния ядрен регулатор констатации и препоръки относно съществени несъответствия с международните и наши нормативи на площадка “Радиана”, заявява петиционерът-вносител.

     На 24.02.2020 г. Петър Пенчев изпрати жалба до Брюксел с настояване Петицията да не бъде затваряна, като приложи и документи от 43 страници.

-------------------------
* Инженер-математик Петър Пенчев е зам.-председател на Национално движение “Екогласност” и член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” - носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
 

04 февруари 2020

Язовир “Огоста” – Прокуратурата и ДАНС ‘не виждат’ опасния воден напор под язовирната стена

 
Изх. № 02-04/04.02.2020

                                                                          
До Европейски парламент – Комисия по Петиции


До Президент на Република България
(На Ваш изх. № 94-00-661(1) от 18.05.2016 г.)

До Народно събрание

На вниманието на Зам.председател Валери Симеонов
(Вх. № ПГ-006-01-11/04.02.2020 г.)

До Министър-председател

(На Ваш изх. № 533/03 от 16.03.2018 г.)

До Главен прокурор на Република България

(На Ваш № 3490/1998.III.)

До Държавна агенция за национална сигурност

(Вх. № Ж-77/04.02.2020 г.)

С И Г Н А Л – Зов за помощ
от инженер-математик Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, с адрес за кореспонденция: 3400 Монтана

Относно: Язовир “Огоста” – Прокуратурата и ДАНС ‘не виждат’ опасния воден напор под язовирната стена


     Уважаеми господа,

     Налага се да Ви призова за спешна намеса по въпрос от Националната сигурност на България и Румъния – наблюдават се сериозни прояви на недопустимо наличие на води под язовирната стена, за обявения като стратегически обект с Постановление № 181/2009 г. на Министерския съвет язовир “Огоста”, втори по обем на Балканския полуостров, при чиято авария ще пострадат 21 български селища, както и ще навлязат водите му до 60 км. в Румъния.

      Още преди приемането в експлоатация на язовир “Огоста”, отговорният проектант инж. Архангел Джерекаров сигнализира за невъзможността да се довърши изграждането на цялостна Инжекционна завеса под язовираната стена, поради силно изразения карстов терен и компрометиране на геоложките и хидроложки проучвания. /Приложение 1/


     Девет години след пускането в експлоатация на язовира, Правителствена експертна комисия(Заповед № РД-02-14-447/14.08.1995 г. на зам.-министър на Министерството на териториалното развитие и строителството), констатира: “… Не са били завършени следните по-важни подобекти: инжекционната завеса в десния бряг след преливника с дължина 240 м., инжекционната завеса в инжекционния тунел в ляв бряг с дължина 80 м., …. Филтрациите през левия бряг, карстовия извор и десния бряг са значителни …” /Приложение 2/


     От преди десетина години се знае за голямото наводняване на инжекционния тунел и измереното опасно налягане над 4 атмосфери в стар сондаж вътре в него, несериозно и самоволно без експертиза тампониран, с налагащо се периодично източване на вода – без да се предприемат сериозни мерки за привличане на наши и чужди специалисти за консултанти и за експертиза, предложено още от инж. Архангел Джерекаров в приложеното писмо.


     Днес, след наскоро затварянето на основния затворен механизъм(таблен савак) на изхода на основния изпускател, се наблюдават значими количества води в изпускателния канал, за които обосновано се предполага че са доказателство за растящото влияние на недоизградената инжекционна завеса.


     За съжаление Прокуратурата в двете свои предварителни проверки по мои сигнали – № 4392/2017 г. на Окръжна прокуратура-Монтана и адм. № 689/2016 г. на Районна прокуратура-Монтана, не желае да разгледа и потърси експертиза за представените от мен над 90 страници от оригинални документи на Проекта за язовир “Огоста” и данни от експлоатацията(стр. стр. от 187 до 272, в моето Обяснение към преписката № 4392/2017 г. на ОП-Монтана), а се задоволяват с оправдателните снизходителни голосовни обяснения от 15.02.2018 г. на Фирма “Напоителни системи-клон Мизия”, гр. Враца, която е ОТДАЛЕЧЕН на 40 км. оператор на язовир “Огоста”, граничещ непосредствено над гр. Монтана, че проблем няма с недоизградената инжекционна завеса.


     За жалост и Териториалната дирекция-Монтана на ДАНС(Държавна агенция за национална сигурност), в своя доклад от 02.03.2018 г. до наблюдаващия прокурор изобщо не коментира представените от мен документи на проекта от над 90 страници и не търси консултации от независими експерти, а се задоволява да кредитира декларативното голословно обяснение на инж. Виктор Белински-от последните години оператор на язовира и незапознат с всички документи от проекта и експлоатацията на язовира от преди неговото назначение: “… щом язовирът е бил приет в експлоатация на 31.12.1986 г., означава че днес няма проблеми…”???


     За отбелязване е, че собственикът на язовира Министерството на земеделието и храните в свое писмо до ОП-Монтана от 15.08.2019 г., съобщава за два проекта по ремонт на язовир “Огоста”, които са предадени на финансовото предприятие “Държавна консолидационна компания” ЕАД, но БЕЗХАБЕРНО ЛИПСВА проект за доизграждането на инжекционната завеса


     За значението на цялостна инжекционна завеса под язовирната стена дава експертно мнение поканеният през 1968 г. да оцени проекта на язовир “Огоста” в силно карстовия терен, югославският специалист по инжекционни завеси Борис Павлин: “Инжекционната завеса пази стената, стената пази града и селищата под язовира!”.
 
     Бих искал да отбележа с благодарност единствената досега адекватна реакция на държавна институция, намесата на г-н Валери Симеонов – Зам.-председател на Народното събрание, който като екс-Вицепремиер с писмо № 533/03 от 20.03.2018 г. възложи на собственика на язовир “Огоста” Министерството на земеделието, да се запознае с проблемите, като последва Решение на Министерския съвет № 698/04.10.2018 г. за добавяне на язовира в Списъка на язовирите, нуждаещи се от спешен основен ремонт или реконструкция.

     От горните факти и обстоятелства следва, че

- направената безотговорна препоръка от Окръжна прокуратура-Монтана, Резолюция № 4392/2017 г. от 10.05.2018 г.:  “… да се подмени временно изграденото съоръжение /’пакер’/, монтирано в инжекционната галерия с цел тампониране на избил сондаж от инжекционната завеса …” и
- отказът на същата да разгледа представените от мен чрез ДАНС 90 страници документи за недоизградената инжекционна завеса, с мотив че щели да се разгледат от Районна прокуратура-Монтана в преписка адм. № 689/2016 г. – когато тези документи не се намират в последната !?!, видяно от мен на 29.01.2020 г. при предоставената ми възможност да се запозная с документите по двете преписки,

всички тези бездействия са явен отказ на отговорни разследващи органи за намиране на експертиза и решаване на проблем – елемент от Националната сигурност на България и Румъния.  


Приложение: 1. Доклад-извадка вх. № 402/05.04.1982 г. ИПП”Водпроект”.
                     2. Протокол-извадка на Комисия, Заповед № РД-02-14-447/14.08.1995 г. на МТРС.

      С уважение:    /п/