05 декември 2016

Незаконни къщи в сервитута на яз. „Огоста“. Сигнал до институциите

http://www.eurochicago.com/2016/12/ogosta-signal/

Инж. Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, е изпратил до премиера в оставка Борисов и до няколко министри от кабитета в оставка сигнал относно екологични, здравни и строителни нарушения от жилищни обекти, новопостроени в сервитута на язовир “Огоста”. В сигнала се казва: 
„След оглед на място, извършен при сухо време на 03.12.2016 г. от екип на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и на Национално движение „Екогласност”, бих искал да привлека Вашето внимание, за да възложите проверки от Вашите национални контролни органи/Инспекторати – за липсата на санкции/умишлено прикриване от Вашите регионални звена, на закононарушения, видни от приложените снимки с новопостроени жилищни обекти, около язовир “Огоста”, на които лесно се наблюдават разливанията на изходни води от същите директно върху брега и вливането им в язовира, както и незаконното строителство в сервитута на язовира.“
Следва целият текст.
11
СИГНАЛ
от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”

Относно: Екологични, здравни и строителни нарушения от жилищни обекти, новопостроени в сервитута на язовир “Огоста”

Уважаеми господа,
След оглед на място, извършен при сухо време на 03.12.2016 г. от екип на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и на Национално движение „Екогласност”, бих искал да привлека Вашето внимание, за да възложите проверки от Вашите национални контролни органи/Инспекторати – за липсата на санкции/умишлено прикриване от Вашите регионални звена, на закононарушения, видни от приложените снимки с новопостроени жилищни обекти, около язовир “Огоста”, на които лесно се наблюдават разливанията на изходни води от същите директно върху брега и вливането им в язовира, както и незаконното строителство в сервитута на язовира.

Прилагаме 7 бр. доказателствени снимки, съгласно тяхната номерация:
1. Тръбата над брега (взета вероятно от изграждания наскоро “Воден цикъл на гр. Монтана”), идваща от първите две големи къщи след язовирната стена.
1-traba_ot-parvite-dve-golemi-kashti

2. Изливането върху брега на яз. “Огоста” на изходящите води от тези къщи.
2-kam-yaz-ogosta_ot-parvite-dve-golemi-kashti

3. Видим изкоп на тръбата над брега от втората група няколко къщи след язовирната стена.
3-izkop-na-traba_ot-vtorata-grupa-kashti

4. Изливането върху брега и към водите на яз. “Огоста” на изходящите води от тези къщи.
4-kam-yaz-ogosta_ot-vtorata-grupa-kashti

5. Изглед на част от новите къщи, изградени в сервитута на яз. “Огоста”.
5-kashtite_varhu-servituta-na-yz-ogosta

6. Започнало свлачище точно под новите къщи – отсеченият бряг в дълъг участък отдясно на язовирната стена е поради нарушение на проекта на яз. “Огоста” още при строителството му. Кариера № 3 за добив на баластра вместо на проектираното място (точно където сега са построени новите къщи) – е преместена против строителните норми в естествения понур на брега на язовира, което от своя страна е създало източника на днешните растящи огромни филтрации в десния бряг, над новопостроените рибарници.
6-svlachishte-pod-kashtite_varhu-servituta-na-yz-ogosta

7. Карта от документацията на проекта на яз. “Огоста” с ‘Кариера № 3 за добив на баластра’ – този незаконно ‘запазен’ от 80-те години на миналия век терен е превзет днес от ‘местни босове’ за техните новоизградени къщи, незаконно допуснато въпреки разполагането им в сервитута на втория по големина на Балканския полуостров язовир и наличните доказателства че в тази дясна част на язовирната стена след преливника има 240 метра неизградена инжекционна завеса, като това доизграждане заради сигурността на хидротехническото съоръжение, ще бъде възпрепятствано от незаконните къщи.
7
.
С уважение:
Инженер-математик Петър Пенчев,
член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” –
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб” и
зам.-председател на Национално движение “Екогласност”

07 октомври 2016

ДЕСЕТ ГОДИНИ от убийството на Анна Политковская! ПОКЛОН!

В памет на Анна!
Фото: Reuters - Храм "Света София", България, 07.10.2008 г.


Видеоклип с Анна Политковская:
https://www.facebook.com/hromadskeua/videos/vb.594022430618124/1042598755760487/?type=3

ДА ВЛЕЗЕШ В "НОРД-ОСТ" И ДА ИЗЛЕЗЕШ В... КРЕМЪЛ
L'information que Politkovskaya avait payée de sa vie: un homme qui était entré, avec les terroristes, au théâtre de Moscou lors de l'attentat en octobre 2002, avait été retrouvé plus tard dans l'administration du président.

Един мъж, който е влязъл с терористите в московския театър на Дубровка преди атентата през октомври 2002 г., след това е влязъл и в администрацията на руския президент. Тази информация коства живота на Анна Политковская.

***************
Даниела Горчева: Днес се навършват 10 години от убийството на Анна Политковская. "Новая газета", където тя работеше, излиза в черно и с обръщение, че убийството не е разкрито, защото поръчителят му не е намерен. 
Точно две години преди да бъде убита, ФСБ бе направил друг опит да я убие като я отрови в самолета, защото тя бе уговорила законният чеченски президент Аслан Масхадов да излезе от нелегалност и да й съдейства за освобождаването на заложниците в училището в Беслан. Но Путин не можеше да позволи преследвания от него законно избран президент на независима Чечения и обявен за терорист, да изиграе такава роля. Така бяха обречени и пожертвани децата в Беслан, учителите и родителите им.
В разказа на Анна Политковская за собственото й отравяне , тя описва какво се случва с Русия:
"Ние отново се сриваме в съветската пропаст, в информационния вакуум, който ни застрашава със смърт поради незнание. Всичко, което ни остана, е интернет, където информацията е все още свободна. Другаде, ако искате да работите като журналист, се иска абсолютна сервилност към Путин. Иначе може би ви чака смърт – от куршум, от отрова или със съдебна присъдакаквото нашите спецслужби, путиновите кучета-пазачи, решат.


**************
Ето целият разказ на Анна Политковская за Беслан, публикуван в "Гардиан" - https://www.theguardian.com/world/2004/sep/09/russia.media:
* Звучи актуално за България днес, 07.10.2016 г.


Сутринта на 1 септември. Новините от Северна Осетия не са за вярване: завзето е училище в Беслан. Половин час за събиране на багажа и трескави мисли как да се добера до Кавказ. И още една мисъл: да намеря лидера на чеченските сепаратисти Аслан Масхадов – нека да излезе от нелегалност, нека се свърже с тези, които са взели заложници и да ги помоли да освободят децата.

По-късно, вечерта, дълго чакане на летище “Внуково”. Тълпи журналисти се опитват да излетят на юг, а полетите постоянно са отменяни. Очевидно има хора, които искат да забавят заминаването ни. Звъня по мобилния и открито говоря за целта на пътуването си: “търся Масхадов”, “искам да уговоря Масхадов”.

Ние отдавна не говорим по телефоните открито, допускайки, че разговорите се записват. Но това е аварийна ситуация. Накрая един човек, който се представя като служител на летището, казва, че ще ме качи на самолет за Ростов. В микробуса шофьорът казва, че руските секретни служби, ФСБ, са му наредили да ме качи на самолета за Ростов. Вече в самолета срещам погледите на трима пътници, които седят наблизо в група: зли очи, които наблюдават врага. Но аз не обръщам внимание. Повечето служители на ФСБ ме гледат така.

Самолетът излита. Моля за чай. Има много часове път от Ростов до Беслан, а войната ме научи, че е по-добре да не ям. В 21.50 изпивам чая. В 22.00 чувствам, че трябва да повикам стюардесата, тъй като губя съзнание. Другите ми спомени са накъсани: стюардесата ридае и вика: “Кацаме, дръжте се!”

“Добре дошла!”, казва жена, приведена над мен в ростовската областна болница. Сестрата ми казва, че когато са ме донесли, съм била почти “безнадеждна”. След това шепне: “Скъпа, те са се опитали да ви отровят.” Всички тестове, направени на летището, са били унищожени. “Заповед отгоре”, казват лекарите.

Междувременно ужасът в Беслан продължава. Нещо странно се случва на 2 септември – никое официално лице не говори с близките на заложниците, никой нищо не им казва. Близките обсаждат журналистите. Молят ги да поискат от властта някакви разяснения. Семействата на заложниците се оказват в информационен вакуум. Но защо?

Сутринта, също на летище “Внуково”, е задържан Андрей Бабицки по измислен повод. В резултат още един журналист, известен с това, че довежда разследванията си докрай и че е търсен от чуждата преса, не може да замине за Беслан.

Получава се съобщение, че Руслан Аушев, бившият президент на Ингушетия, отхвърлен от руската власт заради застъпничеството му за мирно разрешаване на чеченската криза, внезапно встъпва в преговорите с терористите в Беслан. Той влиза в училището сам, защото сътрудниците на спецслужбите от оперативния щаб, отговорни за преговорите, 36 часа не могат да се разберат помежду си кой да отиде пръв. Терористите дават на Аушев три малки деца и след това освобождават още 26 деца и техните майки. Но медиите премълчават героичната постъпка на Аушев: никакви преговори не се водят, в училището никой не е влизал.

На 3 септември семействата на заложниците все така са лишени от информация. Те са отчаяни – всички помнят случая в театъра на Дубровка и неговата развръзка: гибелта на 129 човека от газ, който спецслужбите пуснаха в сградата. Те помнят как властта тогава лъжеше.

Училището е обкръжено от хора с ловно оръжие. Това са обикновени хора – бащи и братя на заложниците, отчаяли се, че ще получат помощ от държавата; те решават сами да спасят своите близки. За пет години, колкото продължава чеченската война, това стана нещо обичайно: хората загубиха всяка надежда за защита от страна на държавата, а от спецслужбите не чакат нищо, освен екзекуции без съд и следствие.

Така че те се опитват със собствени сили да защитят себе си и близките си. А самоотбраната, естествено, води до саморазправа. След трагедията в московския театър през 2002 това ужасно откритие направиха и заложниците: спасявайте се сами, защото единственото, което ще направи държавата, е да помогне да бъдете убити.

И същото се случва в Беслан. Лъжите на официалните служители продължават. Медиите разпространяват официалната версия. Те наричат това “добронамерено отношение към държавата”, имайки предвид одобрение на действията на Владимир Путин. Медиите не произнесоха дори една критична дума към него. Това се отнася и до личните му приятели, които по някакво съвпадение са шефовете на ФСБ, на вътрешното министерство и министерството на отбраната. За трите дни на ужаса в Беслан “добронамерените медии” нито веднъж не се осмелиха да кажат на глас, че спецслужбите нещо грешат. Те не се осмелиха да намекнат на Думата и на Съвета на федерацията, че те би трябвало да се съберат на извънредно заседание за събитията в Беслан.

Топ новината е полетът на Путин в Беслан през нощта. Показват ни Путин, благодарящ на спецслужбите, виждаме президента Дзасохов, но нито дума за Аушев. Той е бивш президент в немилост - защото призоваваше властта да не продължава чеченската криза, да не довежда нещата до трагедия, с която държавата няма да може да се справи. Путин не каза нищо за героизма на Аушев, така че и медиите си замълчаха.

Събота, 4 септември, първият ден след страшната развръзка на кризата със заложниците в Беслан. Невероятен брой на жертвите, страната е в шок. За съдбата на много хора все така не се знае нищо, властта отрича въобще да ги е имало. Всичко това стана тема на блестящия и, според днешните мерки, много смел брой на “Известия” от събота, излязъл под заглавие “Мълчанието на върха”. Реакцията на властите беше мълниеносна. Раф Шакиров, главният редактор, беше уволнен. “Известия” принадлежи на никеловия магнат Владимир Потанин,а пък той цяло лято трепери като трепетликов лист от страх, че ще го сполети съдбата на Михаил Ходорковски, най-богатия човек в Русия, който беше арестуван и обвинен в мошеничество.

Несъмнено той се подмазва на Путин. Резултатът е, че Шакиров, талантлив редактор и като цяло настроен добре спрямо властта, е изваден от играта и превърнат в съвременен дисидент; всичко това само за малко отклонение от официалната линия.

Сигурно мислите, че журналистите са организирали протест в подкрепа на Шакиров. Разбира се, че не. Руският съюз на журналистите и медийния съюз запазиха мълчание. Само журналист, който е лоялен към властта, е третиран като “един от нас”. Ако журналистите така се отнасят към работата си, значи е дошъл краят на главния принцип на професията ни: да работим, за да знаят хората какво се случва и да взимат правилни решения.

Събитията в Беслан показаха, че информационният вакуум води до катастрофални последици. Хората отхвърлят държава, която ги изоставя в беда, и се опитват да действат сами, да спасят сами своите близки, а също сами да раздават правосъдие.

По-късно Путин декларира, че трагедията в Беслан няма нищо общо с чеченскита криза и медиите спряха да обсъждат темата.

Така че за Беслан ще се говори като за 11 септември: за всичко е виновна Ал Кайда. Повече не се говори за чеченската война, която този месец навършва пет години. Това е, разбира се, глупост, но не ви ли напомня за съветските времена, когато всички знаеха, че властта говори глупости, но се правеха, че “кралят не е гол”.

Ние отново се сриваме в съветската пропаст, в информационния вакуум, който ни застрашава със смърт поради незнание. Всичко, което ни остана, е интернет, където информацията е все още свободна. Другаде, ако искате да работите като журналист, се иска абсолютна сервилност към Путин. Иначе може би ви чака смърт – от куршум, от отрова или със съдебна присъда – каквото нашите спецслужби, путиновите кучета-пазачи, решат. 

Източник: http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/00104/09/1109/01.htm, Борислав Скочев

05 октомври 2016

Горни Лом: КОЙ унищожава доказателства за съда под закрила на властите

     
Изх. № 10-04/04.10.2016


До Сотир Цацаров
Главен прокурор
/На Ваш № 7700/2014 г./

До Анжелина Тотева
Началник на Политическия Кабинет на Министър-председателя  
/На Ваш № 533/03 от 26.09.2016 г./

До Румяна Бъчварова
Зам.-министър председател и министър на вътрешните работи

До Ивелина Василева           
Министър МОСВ             
/На Ваш № 94-00-414 от 13.09.2016 г./

До Национална следствена служба
/На Ваш № 6133 от 12.09.2016 г./

До медиите



Допълнение към наш сигнал-ТЕЛЕГРАМА от 01.09.2016 г.(http://politkovskaya-bg.blogspot.bg/2016/09/blog-post.html)

от Димитър Димитров - баща на загиналия на 26 години Михаил Димитров Илиев на 01.10.2014 г. в завод “Миджур”,

от инженер-математик Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност” и

от Огнян Цеков, секретар на първото в България Независимо дружество за защита правата на човека с патрон Илия Минев


Относно: В завод “Миджур” към фирма “Видекс” се възобновява работата въпреки отнето разрешително за експлоатация и висящо наказателно производство



     Уважаеми господа,

     Получихме Ваши отговори на нашата телеграма от 01.09.2016 г. във връзка с възобновената работа в завод “Миджур”-с. Горни Лом и извършване на взривяване на 1596 броя гръцки мини.

     Бихме искали да Ви представим документи, които показват че в случая наблюдаваме унищожаване на доказателства под закрилата на Окръжна прокуратура-Видин, Национална следствена служба и ОД на МВР-Видин, въпреки в тогавашния момент наличието на висящо наказателно производство по д.п. № 51/2014 г. на НСлС-София, № 11339/2014 г. на ВКП, № 5007/2014 г. на АП-София и № 1279/2014 на ОП-Видин.

     НАСТОЯВАМЕ за допълнителна Ваша проверка по следните въпроси:
1. Как при отнето Разрешително за експлоатация № 67/2007 г. на МОСВ и Уведомление № 119370-7913 от 06.10.2014 г. от “Видекс”АД за заявено прекратяване на дейността на завод “Миджур” – обстоятелство вписано в регистъра по чл. 11 съгласно чл. 31, ал. 5 и чл. 33, ал. 6 от ЗОБВВПИ, наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура-Видин Мирослав Костов разрешава на 13.06.2016 г.(три месеца преди изготвяне от него на Обвинителния акт), унищожаването от завод “Миджур” на 1596 бр. мини М-16.
2. Как същото е съгласувано от НСлС един месец преди завършване на раследването по д.п. № 51/2014 г.
3. Как ОД на МВР-Видин, РСПБЗН-Белоградчик към МВР и РИОСВ-Монтана, са съставили протокол от 06.04.2016 г. за унищожаване на 1596 бр. мини М-16 на територията на завода, когато тази дейност съгласно нормативите се извършва на специален полигон за унищожаване на оръжия и боеприпаси, каквито параметри производствената площадка в с. Горни Лом не притежава.
4. Как взривяванията на 16.-17.06.2016 г. и на 30.08-01.09.2016 г. са проведени без присъствие на МОСВ за извършване на замервания замърсяването на въздуха – макар че същите са неистинни и не могат да бъдат доказателства поради факта, че екоминистерството не разполага с апаратура за измерване на диоксини и фурани които са най-важният канцерогенен замърсител на въздуха при подобна дейност.
5. Как двамата господа със свидетелство за правоспособност за работа с взривни материали, са извършили унищожаване на оръжия-каквито са противопехотните мини съгласно международните разпоредби на ООН, цитирани в годишните доклади за 2013 г.(стр. 10) и 2014 г.(стр. 10) на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и енергетиката.
6. Как прокурор от Окръжна прокуратура-Видин Мирослав Костов, с писмо № 1279/2014 от 08.09.2016 г. признава на Димитър Димитров качеството на пострадал по смисъла на чл. 75 от НПК по ДП № 51/2014 г. по описа на НСлС и по пр.вх. № 1279/2014 г. на ОП-Видин и му предоставя достъп до Постановление от 13.06.2016 г. на ОП-Видин, а само след 11 дни отказва да предостави на същия пострадал документите, цитирани в това предоставено постановление – с мотив “контролираните взривове в завод ‘Миджур’- с. Г. Лом не касаят и не са предмет на ДП № 51/2014 НСлС”, когато в постановлението от 13.06.2016 г. в първия абзац се цитира точно това производство, т.е. това е констатация за съотносимост.
7. Как прокурор от Окръжна прокуратура-Видин Мирослав Костов, заявява в своето писмо № 1279/2014 от 19.09.2016 г., че документите по унищожаване на въпросните 1596 бр. мини “не са прилагани по досъдебното производство”, т.е. това е признание че внесеният на 20.09.2016 г. в съда Обвинителен акт съдържа неопровержим, признат от вносителя порокзатаяване на истината с унищожаване на доказателства по делото.

Или от гореизложените факти се стига до заключението, че унищожаването на 1596 бр. мини е ЗАТАЕНО от Съда и с тези действия се е целяло единствено скриване на факти и доказателства, които биха дали възможност за установяване на истината при преценката и решенията на съда – което дава основание на Димитър Димитров да ги съобщи при участието си в предстоящето дело в българския съд.


     Уважаеми господа,
     Бихме искали да очакваме Вашата намеса за представяне пред българския съд на важни обстоятелства, касаещи умишлени действия на Ваши служители за тяхното унищожаване, като потърсите углавна отговорност от извършителите-длъжностни лица.

Приложение:   1. Писмо № 1279/2014 от 08.09.2016 г. на ОП-Видин – 3 стр.
                       2. Писмо № 1279/2014 от 19.09.2016 г. на ОП-Видин – 1 стр.
                       3. Писмо № 533/03 от 26.09.2016 г. на Началник Кабинета на министър-председателя – 3 стр.

Виж документите: http://www.eurochicago.com/2016/10/otnovo-za-zavod-midzhur/

02 септември 2016

Майки на убитите деца: Путин - палачът в Беслан!


http://begemot.media/news/v-beslane-zaderzhali-materej-ubityh-v-2004-m-detej-foto-video/










Варя Гончарова 1 сентября 17:27
1638

В Беслане задержали матерей убитых в 2004-м детей. ФОТО, ВИДЕО

В Беслане сегодня были задержаны матери погибших детей во время террористического акта , который произошел в 2004 году. Во время панихиды по погибшим они проводили акцию протеста, обвиняя в теракте Владимира Путина.
Теракт в Беслане был совершен 1 сентября 2004 года. В школе были захвачены в заложники 1128 человек. В результате теракта погибли 334 человека, в том числе 186 детей. Для освобождения заложников был предпринят штурм школы. Российские власти утверждают, что штурм начали после того, как террористы стали убивать заложников. В ходе расследования теракта выдвигалась версия о применении тяжелого вооружения во время штурма, что повлекло за собой большое количество жертв.
После того как в школе  №1 Беслана прозвучал звонок на школьную линейку — началась панихида. Пять женщин, потерявших в теракте близких, сняли кофты и куртки, под ними оказались футболки с обвинениями в адрес президента,
Сотрудники ФСБ и полицейские в штатском оттеснили женщин от центра зала, фактически заблокировав в углу. Закрывали спинами, пока проходила официальная делегация, в том числе и.о. главы Северной Осетии Вячеслав Битаров.
После чего начальник РОВД по Правобережному району Ибрагим Дулаев подошел к женщинам и сообщил, что они нарушают ст. 20.2 КоАП и должны проехать в отделение. Женщины начали кричать, полицейские отступили.
В акции участвовали: Элла Кесаева (дочь Зарина была в заложниках); Эмма Бетрозова (погиб муж Руслан, сыновья 16-летний Алан и 14-летний Аслан); Жанна Цирихова (была заложницей вместе с двумя дочерьми, 8 летняя Елизавета Цирихова погибла); Светлана Маргиева (была заложницей вместе с дочерью Эльвирой, дочь погибла у нее на руках); Эмилия Бзарова (в школе находились двое сыновей, муж и свекровь, 9-летний Аслан Дзасаров погиб).
Женщины требовали расследования трагедии. Говорили о том, что во время освобождения школы, когда заложники находились внутри, специальные подразделения вели шквальный обстрел школы, в том числе — из огнеметов и танков.
Во время протеста также были задержаны журналистки, которые освещали событие, Елена Костюченко («Новая газета») и Диана Хачатрян («Таких дел»).
Задержанных журналистов повезли в отделение для установления личности. Диане Хачатрян, снимавшей акцию, сотрудники полиции заявили, что у нее фальшивый паспорт, Елене Костюченко предъявили ненадлежащее хранение документов.
«Они все задержаны, все в отделении полиции Правобережного района. Задержана я и Диана Хачатрян — за то, что мы их снимали. Остальные журналисты в зале отвернули камеры», — написала Костюченко в фейсбук.

.....
Между тем, не стоит забывать, что помимо Беслана был и «Норд Ост», был Волгодонск, Буйнакск, Москва, «Курск»… Есть тысячи безымянных могил в Украине и в России, матеря и жены лежащих в которых пока молчат, в том числе и соотечественницы тех самых осетинок. Пока молчат, ибо ещё не закончились откупные и есть на, что бухать, а кому-то просто страшно. А потому, палач ли Путин лишь для Буйнакска, непродуманная и бездарная спецоперация в котором погубила сотни жизней?




01 септември 2016

Фирма с отнети разрешителни извършва взривове в с. Горни Лом/допълнена на 04.10.2016/

* Прокуратурата не е била уведомена, съобщиха журналисти след разговор е Говорителя на Окръжна прокуратура-Видин - следователно се прави заличаване на доказателства под закрилата на МВР при висящото разследване за най-тежката производствена авария с 15 загинали, стана известно в късния следобяд.
Досъдебното производство не е завършило, може да се назначат допълнителни разследвания - но няКОЙ бърза да унищожи уликите.  
* ДОПЪЛНЕНИЕ от 04.10.2016 г. - чети http://politkovskaya-bg.blogspot.bg/2016/10/blog-post_5.html


До Сотир Цацаров
Главен прокурор

До Бойко Борисов
Министър-председател

До Ивелина Василева
Министър МОСВ

До медиите

ТЕЛЕГРАМА

от Димитър Димитров - баща на загиналия на 26 години Михаил Димитров Илиев на 01.10.2014 г. в завод “Миджур”, с. Горни Лом, GSM 0876443892,
от инженер-математик Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, GSM 0887525032, e-mail: p_p_trojanski@yahoo.com и
от Огнян Цеков, секретар на първото в България Независимо дружество за защита правата на човека с патрон Илия Минев, GSM 0889398030


Относно: В завод “Миджур” към фирма “Видекс” се извършват взривове в с. Г. Лом, съобщават от завода - въпреки отнетите им разрешителни

     Уважаеми господа,

     Известно е, че под личното наблюдение на Главния прокурор г-н Сотир Цацаров приключи в началото на м. юли т.г. досъдебното разследване № 51/2014 в Националната следствена служба(НСлС) и материалите са за решаване при прокурор Мирослав Костов от Окръжна прокуратура-Видин по преписка № 1279/2014 г.
     През време на периода на разследването населението на с. Горни Лом бе уведомено с публична обява, подписана лично от Директора на НСлС и зам.-главен прокурор Евгени Диков, за извършените контролирани взривове под негов контрол на територията на завода.

     Бихме искали да уведомим с настоящата телеграма компетентните институции, че в с. Г. Лом от 30.08.2016 г. до 02.09.2016 г. се извършват няколко на брой взривове, съгласно публична обява, подписана от служител на завод “Миджур” към фирма “Видекс”/Приложение към телеграмата/. Същевременно същата фирма е с отнети от Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет лицензи/разрешителни за всякаква дейност с взривни вещества.

     НАСТОЯВАМЕ за спешни проверки по следните въпроси:
1. Защо фирма “Видекс” извършва взривове, когато е с отнети разрешителни.
2. След като производството от Прокуратурата е приключило и се работи по изготвяне на Обвинителен акт, защо площадката на завода се използва като нерегламентиран полигон за унищожаване на боеприпаси/оръжия, когато това е обикновена производствена площадка.
3. На какво основание извършителят на взривовете сам оценява себе си, че “Отделените газове ще са незначителни и няма да замърсят околната среда”. Къде е екологичният регулатор Министерството на околната среда и водите, който е държавният контролен орган с право на подобна оценка. Лошото е, че ни е известен безхаберният от дълги години факт, че МОСВ не разполага с апаратура за измерване на диоксини и фурани, които се отделят при подобни взривове и са с канцерогенен риск за човешкото здраве.

     Като ПОСТРАДАЛ и като длъжностни лица в обществени организации-представители на гражданското общество, ОЧАКВАМЕ Вашата незабавна намеса, след което да бъдем писмено уведомени за стореното от институциите, които Вие представлявате.


************
https://news.bg/crime/v-zavod-midzhur-v-gorni-lom-otnovo-ima-vzrivove-alarmirat-potarpevshi.html

20 юни 2016

Горни Лом – кого закриля Прокуратурата/доп. 21.06.2016 г./


https://bivol.bg/gorni-lom-kogo-zakrilya-prokuraturata.html

http://www.eurochicago.com/2016/06/gorni-lom/

инженер-математик Петър Пенчев
член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
*******************
Една година и половина Прокуратурата с екип от 19 следователи от Национална следствена служба(НСлС), събират данни за причините, довели до една от най-големите производствени злополуки в България  с 15 загинали – взрива край с. Горни Лом на 01.10.2014 г.
След прокурорски анализ на събраните по делото доказателства като обвиняеми са привлечени Валери Митков – проектант на взривилия се цех „С“(Прокуратурата не сочи в съобщението си http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/prokuraturata-privleche-km-nakazatelna-otgovornost/ важният факт, че същият е и собственик на завода); Палма Иванова - инспектор „Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност“ в завод „Миджур; Божидар Василев - началник на отдел „Контрол върху общоопасните средства“ в Дирекция „Охранителна и пътна полиция“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ към МВР и Ивелина Бахчеванова - директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ при МИЕТ  и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол е неразпространение на оръжията за масово унищожение.
***********

Тъй като от днес в НСлС - 45 граждани, пострадали като наследници на загиналите, ще четат документи по досъдебно производство № 51/2014 г., бих искал да изложа събрани по Закона за достъп до обществена информация(ЗДОИ) факти и доказателства, които да подпомогнат намиране на истината за този трагичен случай и привличане под съдебна отговорност на всички участвали лица.
Този знализ предоставям за публикуване в “Биволъ” и “Еврочикаго”, защото от опит зная, че други редактори ще ми наложат цензура.

Още през 2008 г., в първите дни на м. юли, група граждански организации веднага след големите взривове във военни складове край с. Челопечене край София поискахме да бъдат извършени замервания на отделените в атмосферата силно канцерогенни вещества – диоксини и фурани, но се оказа че в България подобна измервателна апаратура няма и софиянци понесоха реален здравен риск от труднолечими заболявания, без да бъдат предупредени от властите за вземане на сериозни предохранителни мерки от всеки гражданин.
Търсейки сами информация за опасните заболявания, случайно попаднахме на информация с цитиране на гръцки медии за сключено споразумение за внос на един милион и шестстотин хиляди противопехотни мини от Гърция и унищожаването им в България. На 06.07.2008 г. от Национално движение “Екогласност”, с подкрепата на подписи от СНЦ “Екозащита-с. Челопечене”, СНЦ “Еко-с. Мрамор” и Екосдружение ”Връбница, Надежда-София”, изпратихме до

министър-председателя Сергей Станишев

“Искане за намеса” за издаване на административен акт за анулиране на това споразумение.
Последва писмо изх. № 1228/08.07.2008 г. от сега обвиняемата Ивелина Бахчеванова до

Иван Дочев – секретар на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет,

която уведомява за такъв проект на българската фирма “Видекс” АД – гр. София, потвърдено в проведен телефонен разговор от изпълнителния директор на дружеството Валери Митков.(Интересното е, че Прокуратурата обвинява И. Бахчеванова с ‘е била длъжна да  запознава председателя на комисията и нейните членове с всички заявления за даване на разрешение за сделки с оръжия, както и с приложените  към тях документи’), а от това писмо е видно че Бахчеванова е уведомила даже и МС веднага след нашето писмо до Станишев.
Получихме от МС вместо отговор мълчалив отказ и на 21.07.2008 г. аз подписах жалба срещу министър-председателя до Върховния административен съд, с внесено допълнение от 01.09.2008 г., че се касае за нарушаване на Конвенция за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване(Конвенцията), обн. ДВ., бр. 68 от 30.07.1999 г., влязла в сила за България на 04.09.1998 г. Докато Гърция се забавя - Конвенцията за тях влиза в сила едва на 25.09.2003 г. и в изпълнение на записания в нея срок за унищожаването на всички налични запаси от мини от четири години, те предприемат през 2008 г. намиране на държава за износ и мините да не замърсяват гръцка територия. Трябва да се подчертае, с Конвенцията се разрешава унищожаването, но не и разглобяване на противопехотните мини – доказа се от Българската академия на науките, че последното е станало причина за взрива на 01.10.2014 г.
С членовете на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” като граждани отбелязваме, че тази Конвенция – приета в Осло на 18.09.1997 г. и подписана в Отава на 04.12.1997 г., е резултат от изцяло гражданската инициатива в световен мащаб на Международна кампания за забрана на противопехотните мини, като за тази хуманна дейност основният й говорител

Джоди Уйлямс получи Нобелова награда за мир през 1997 г.

За жалост в България Върховният административен съд отхвърли с Определение № 246/08.01.2009 г. жалбата, в което съдът констатира че се касае за договор на “Видекс” АД за утилизация(разглобяване). И не забелязва, че грешно се обосновава за уж разрешаването на този трансфер с чл. 3, т. 2 от Конвенцията, докато с цитираната норма се разрешава трансфер единствено за унищожаване. Съдът отказва да приложи чл. 9 от Конвенцията: “Всяка държава страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция и контрол.” Тук бих искал да посоча

тримата съдии, подписали този акт – Андрей Икономов, Илияна Дойчева и Илиана Славовска.

Не трябва да пропуснем и представителят на МС в заседанието по делото № 11061/2008 г. юристконсулт Василев, който на 10.12.2018 г. манипулира истината пред съда: “Споразумение за унищожаване в България на 1,6 млн. Противопехотни мини от Гърция между правителствата на двете републики не е сключвано.”, когато договор № 719 за трансфера е бил вече сключен на 10.07.2008 г. между представител на гръцкото Министерство на отбраната и “Видекс” АД – но в случая съгласно Конвенцията

отговорността се носи изцяло от държавата, респективно Министерския съвет на Република България. 
За този договор от “Видекс” АД съобщават пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма(МИЕТ), че е на стойност половин милиона евро, докато вестник “Елевтерос типос” съобщава по същото време за предвидено заплащане от гръцка страна 3,5 млн. евро – това съмнение за скрита финансова далавера съм представил в началото на м. 12.2014 г. в НСлС при проведения ми разпит. Дали Прокуратурата е разследвала този факт, предстои да видим.
Едва след внасянето на жалбата до съда,

началникът на Кабинета на министър-председателя Филип Боков

ни отговори с писмо № 17.00-28/29.07.2008 г.:
В момента се водят преговори между фирмата (“Видекс” АД, бел. моя) и представители на Гърция по изясняване на условията за договор.” В същото време, още на 10.07.2008 г., същият договор е вече бил сключен. И още:
“Извикахме собственика на фирмата и изискахме технологията, по която ще утилизират мините. От представените документи се вижда, че на наша територия ще се извърши разснарядяване без унищожаване…”. А това, че Конвенцията забранява разснарядяване, се затаява от правителствения Кабинет.
Поискахме мнение от МОСВ относно готовността на фирма “Видекс” АД да пристъпи към утилизация(разснарядяване, разглобяване) в своето поделение в с. Горни Лом. От представените документи е видно, че е направена проверка от упълномощените ведомства…

Продължих с искания по ЗДОИ и МОСВ с писмо № 04-00-2523/08.10.2009 г., подписано от

зам.-министър Евдокия Манева, от кабинета на Бойко Борисов

ме информира: “… на “Видекс” АД, завод “Миджур”, с. Горни Лом(предприятие с висок рисков потенциал) е издадено Разрешително № 67 от 26.07.2007 г.”, това разрешително за експлоатация е съгласно Закона за опазване на околната среда(ЗООС) по раздела за предотвратяване на големи аварии. И нито дума няма в това писмо за необходимото законово изпълнение на записаните условия в това разрешително, може би заради този мой интерес впоследствие МОСВ отказа да ми даде достъп до текста на това разрешително, но по ЗДОИ кметът на Община Чупрене го предостави след взрива – от т. 17 в разрешителното се вижда, че МОСВ не са направили необходимото за неговото преразглеждане въпреки че са уведомени чрез моето заявление по ЗДОИ за настъпилите “… съществени промени в количествата на опасните вещества, промени в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники…”.
В същото време, при издаването през 2007 г. на това разрешително заедно с друго за складова база “Ливадски дол” край гр. Монтана(пак с категория ‘висок рисков потенциал’), или за тяхното преразглеждане, от МОСВ не са спазили глава седма, раздел “Предотвратяване на големи аварии” по ЗООС, като не са уведомили за становища нито кметовете на Чупрене и Монтана(в “Ливадски дол” според Главния прокурор С. Цацаров са съхранявани хиляди от гръцките мини), нито са били уведомени областните управители на Видин и Монтана, за което получих писмени отговори по ЗДОИ. И вместо да се потърси отговорност за нарушаване на ЗООС, след взрива управляващите от ГЕРБ прокарват в Народното събрание изменение на закона и заменят издаването на ‘Разрешително за експлоатация’ с ‘контрол', т.е. оставя се пълна свобода на действие на предприятията с висок рисков потенциал – чл. 104 от ЗООС, изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 14.08.2015 г. Отменя се и уведомяването на областните управители – чл. 110а, ал. 2 от ЗООС.
Тук, за да завърша с представяне на неефективния контрол от МОСВ, ще цитирам представена ми по ЗДОИ Писмена справка от МОСВ № ЗДОИ-43/09.12.2014:
След извършена проверка през м. април 2014 г. в предприятието и дадени предписания от страна на контролните органи по чл. 157а на ЗООС, свързани с промяна на складови съоръжения № № 1,3,4,6 и 10, с цел увеличаване на капацитета на взривни вещества …”, следва нищонедействаща писмена кореспонденция с “Видекс” АД и последната ‘проверка’ на многото контролни органи даже е в края на м. 09.2014 г., само няколко дни преди взрива.
МОСВ едва след взрива, с писмо № 26-00-2799 от 29.10.2014 г., е отказало преразглеждане и изменение на Разрешителното за експлоатация № 67, издадено и безхаберно непроменяно от далечната дата 26.07.2007 г.
Нещо повече, от МОСВ в лицето на РИОСВ-Монтана, след взрива на 01.10.2014 г. излъчваха манипулативни съобщения за липсата на каквито и да са замърсявания, когато с писмо-отговор по ЗДОИ № ЗДОИ-17/06.11.2014 г. ни уведомяват:
… не разполагаме с протоколи от проведено измерване на емисии в околната среда на диоксини, фурани и обеднен уран след инцидента на 01.10.2014 г. в завод “Миджур” на фирма “Видекс” АД. В системата на ИАОС(националната агенция към МОСВ) не се извършва измерване на емисии на диоксини и фурани.
И още един интересен документ от МОСВ - доклад от 17.12.2015 г. за извършена комплексна проверка на завод “Миджур” на основание Заповед № РД-344/10.12.2015 г. на Директора на РИОСВ–Монтана, в който обаче се вижда явно затаяване на истината, която по-долу се доказва от снимките от Брифинг в Министерския съвет, а именно в този доклад на РИОСВ-Монтана е записано:
Извършена е проверка и оглед на складове № 2, № 3, № 5 и № 9 и складове за отпадъци.
Веществата и смесите се съхраняват, съгласно условията посочени в информационните листи за безопасност. ИЛБ са изготвени в съответствие с Регламент ЕО № 453/2010 г. Не е установено съхранение на несъвместими категории химични вещества и смеси.

Тези констатации са в пълно противоречие с документалните снимки от Министерството на външните работи, представени половин година по-рано пред заседанието на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет – видно по-долу в това изложение.
 
За истинското състояние на завод “Миджур” край с. Горни Лом, уж ‘контролиран’ от многото контролни органи, за което има подписвани протоколи с формални ‘препоръки’ – всичко това е документирано половин година след взрива със снимки, докладвани в Министерския съвет–Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките(преименуван), на заседанието от 08.07.2015 г. по т. 16 от дневния ред. Забележителното е, че този най-висш Съвет от представители на ниво министри или зам.-министри от почти всички министерства, Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна агенция „Разузнаване“ - след тази информация по т. 16 решава: “Информацията се приема за сведение”.
От Министерството на външните работи докладващият зам.-министър Валентин Порязов заявява своята тревога след представяне на снимките: “Има друг аспект на въпроса, а именно сигурността, доколко в това състояние, което виждате всички като членове на Съвета, не представлява риск за сигурността на гражданите, които се намират в околните места. Вероятно има някаква компетентна институция, която би могла да направи оценка на риска, за да не се окаже, че не сме предупредили, че такъв съществува за по-нататък, не знам какво бихте предложили.” И председателстващият заседанието, съпредседател на Съвета, военният министър Николай Ненчев закрива точка 16 и преминава към следващата точка от заседанието.
А какво се вижда от снимковото представяне от експерт на Външното министерство в този

брифинг за проведеното посещение на гръцки екип за оценка на състоянието на противопехотните мини, намиращи се в завод “Миджур” с Г. Лом и за тяхното връщане в Република Гърция:

… в складовете, където са и мините, има складирани допълнително боеприпаси и взривни вещества, които те(гръцките експерти) не познават …”.

Преди да продължим с интересните снимки трябва да внесем уточнение, че след взрива складовете са затворени и не са извършвани каквито и да е манипулации в тях, съобщено с доклад от 17.12.2015 г. на РИОСВ-Монтана:
На територията на завод „Миджур” се извършва съхранение на взривни вещества за граждански цели, химични вещества и смеси в обособени складови помещения. В момента на проверката и за периода от възникнала авария на 01.10.2014 г. на обекта не се извършва производствена дейност.”,
т.е. на снимките е картината която са били ‘контролирали’ многото контролни органи преди взрива.
… Има доста интересни неща, които мисля, че ще бъдат интересни и за вас да ги видите.
На тази снимка … се вижда, че мините са на две нива, нещо което е абсолютно недопустимо като цяло, тъй като е възможно падане на палетите. Някои от тях са изгнили и има нарушени както казах и връзки между сандъците. Освен това се виждат на преден план сините чували и двата кашона. Това са взривни вещества от процеса на утилизация.

Гръцкият екип беше учуден да види подобно съхранение

на мини с взривни вещества на едно място, тъй като знаете, че вероятно една от причините за инцидента е именно мини и взривни вещества на едно място.
Вижда се също така, че таванът е в доста лошо състояние. Има течове върху самите боеприпаси. Влагата в този склад, реално в три от петте склада е от порядъка на над 80%, тоест доста висока влажност.
Това е единственият склад, в който мините са без никакви други боеприпаси или взривни вещества около тях, но това което може да се види тук е, че те дори са на три нива. В средата на снимката в дъното се вижда палета, която е доста наклонена, почти е паднала на дъното до прозореца. Тя не е укрепена по никакъв начин. Тоест при едно земетресение, може да се получи инцидент.
При мините се съхраняват включително, ако не се лъжа това са

ракети “Земя-въздух”,

а зад тях тъмната маса, която се вижда това е

твърдо гориво за ракети.

Това също се съхранява до противопехотните мини включително и тук няма на снимката, но

ракети за РПГ-та, включително и такива боеприпаси.

Тук се вижда също при мините, че са отново на три нива с доста изгнили палети в този склад, където влажността също е над 80% и на преден план отново се виждат кашоните с амонит. Това също е гражданско производство, но така или иначе взривните вещества са до противопехотните мини.
Това е друг пример, в петия склад, в който отново белите опаковки, които са между мините, отново това са взривни вещества. Отново друг вид глави на бомби, фактически авиационни. На заден план отново се вижда друг вид, включително и тази противосамолетна, доколкото разбрах бомба, която се взривява в близост до самолетите. Тези малки фрагменти, които виждате, те се разпръскват при взривяване на бомбите до самолета и на практика поразяват живата сила в самолета, но това също се съхранява до противопехотните мини.
Презентацията със снимки продължава с докладване от терена-мястото на взрива:

Това, което е опасно в момента,

вижда се в дясната част, тъмната маса в кутията на мината е тротил. В този момент е заснета мокра, защото валеше, но според оценката и на гръцкия екип, през лятото когато температурите се повишат и тротилът изсъхне, ще стане запалим …
"Проблемът, който остава на място е, че

продължава да има огромно замърсяване с взривни остатъци, включително и мини, които дори не са гръмнали.

Съгласно нашите задължения по Отавската конвенция ние имаме задължение да ги почистим, тоест освен задълженията остава и разбира се риска, който остава за инциденти, включително поради това, че и за кражби разбира се, защото

имаме цели мини, имаме запалки, имаме и дори тел, която да се опъне между мините, за да могат да се активират впоследствие.”,

с което докладът на експерта завършва.

А ние, като граждани, може само да се учудваме как многото контролни органи са подписвали нищонезначещи

протоколи за някакви си проверки – вместо да са били затворили този завод заради системните нормативни нарушения

и привличане под отговорност на виновните лица, но тогава до фаталния взрив на 01.10.2014 г. сигурно нямаше да се стигне. Аз имах възможност да се запозная с административната преписка, която е от деловодството на МВР и видях с очите си

кои лица са участвали в ‘контролните’ проверки – от КОС към МВР-Белоградчик, от РИОСВ-Монтана, от Дирекция “Охрана на труда”-Монтана и др.,

но защо същите не са сега в списъка на обвиняемите, Прокуратурата да каже. Например дали вината на задължената по Кодекса на труда да изпълнява заповедите на работодателя си, на длъжност “заводска охрана на труда”, може да е по-голяма от вината на подписвалия се с едни ‘голи’ препоръки и така … безкрайно повтаряни – шефът на Регионалното звено на Дирекция “Охрана на труда” към социалното министерство, която дирекция контролира и длъжността “заводска охрана на труда”, защо оттам не са изискали уволнението на сега обвиняемата ‘послушна’ служителка.

Както можем да се учудваме на решението “Информацията се приема за сведение” от органа на Министерския съвет – Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, как е могло такова дебелоочие даже след отнетите 15 животи и след запознаване със собствените си очи с горните факти, доказващи липсата на ефективен контрол от държавата на вменени й задължения от Конвенцията.
Безхаберието на този правителствен орган е именно в това, че видно от стенографските протоколи на заседанията му, получени от мен по ЗДОИ,

за пръв път на заседанието на 27.01.2015 г. в Междуведомствения съвет към Министерския съвет се говори за Отавската конвенция.

НЯМАМ ДУМИ…, но незнанието на закона не дава права за оневиняване на престъпилите го и те всичките вкупом трябва да се привлекат от Прокуратурата като обвиняеми в съдебен процес.
За учудване е как даже без обсъждане са издавали лицензи за оръжия - дали пък е случаен фактът, че при откриването на нов цех в завод “Миджур” виждаме (на снимката) президента Георги Първанов - Гоце, според агентурното му досие в Държавна сигурност.

Президентът с агентурно име Гоце на откриване на нов цех във фабриката на Валери Митков в с. Горни Лом

Ето едно изявление по време на заседание на същия Съвет при МС – днешният финансов министър Владислав Горанов репликира на 26.10.2006 г. когато се разглежда заявлението на “Видекс” АД за издаване на пълна лицензия за оръжие, преди започване на обсъжданията специално по точката с този въпрос:
Правя предложение да видим по-скоро къде има проблеми.
Председателстващият заседанието, секретар на Съвета, Аню Ангелов разбира искането на зам.-министъра(тогава) и всички членове на Съвета гласуват единодушно “За”, без обсъждане дават лицензията за оръжие.   
Тук не бива да се крият зад ‘колективно решение’, защото всеки гласува с поемане на своята лична отговорност и всичките трябва да се явят в съда като обвиняеми, за което е отговорна Прокуратурата с предстоящия Обвинителен акт.
Особено впечатление за морала и действията на тези висши държавни чиновници правят думите на министър Божидар Лукарски, първи съпредседател на Съвета, протоколирани в заседанието на 27.01.2015 г.:
Ако Върховен административен съд прецени, че в един хубав момент сме отнели лиценза на “Видекс” и не сме изпълнили законосъобразно цялата процедура по чл. 21, както Вие го изчетохте – ОК, нека ние да сме си измили ръцете и да кажем, че Върховен административен съд така постанови, ние сме отнели лиценза, те са казали, че е незаконосъобразно.” И това е казано от юрист по образование - или как се използва съдебната система за умишлено вредителство, за жалост кърваво.

И още,

разрешения за трансфер на оръжия – подписвани ‘на коляно’.

Разглеждаме получените по ЗДОИ протоколи за издаване на разрешения за трансфер, което е работата на специалната, отново междуведомствена, Комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката. За информация трябва да съобщя, че близо две години се проточи съдебното ми дело, с ценната помощ на известния защитник на човешките права адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация(който сега има пълномощно за съда от петима от пострадалите), срещу отказа на двама министри - Божидар Лукарски и Теменужка Петкова, да предоставят достъп до издадените след 23.09.2009 г. разрешения за трансфер на оръжия от “Видекс” АД, но след загубването на делото в съда министър Лукарски вече ми предоставя пълен достъп до абсолютно всички поискани по ЗДОИ документи.
Тук остана загадка за пред Прокуратурата - как по заповед № РД-16-831/23.09.2009 г. на зам.-министър на МИЕТ Евгени Ангелов, на 07.10.2009 г. с протокол по ЗДОИ експерт в МИЕТ Наталия Граховска ми предаде копие от Разрешение за трансфер № 007699 от 04.09.2008 г. със срок на валидност една година и записана дата на валидност 04.09.2009 г., в което копие графата за “Продължаване до” е празна, а с Решение № РД-16-287/05.04.2016 г., подписано от министър Лукарски, ми предоставят същото разрешително под същия номер и дата на първоначално издаване, но в графата “Продължаване до” стои дата 20.10.2009 г.
Този въпрос очаквам да е отразен и в досъдебното производство № 51/2014 г., което от днес ще четат 45-те пострадали, но аз не проумявам дали това продължение не е извършено след 07.10.20109 г. и заведено със стара дата в деловодството. И трябва, за да не бъда обвинен в мнителност, веднага да оглася факта който установих при разрешения ми преглед на разсекретен протокол(но намиращ се в секретното деловодство на министерството) – протоколът № 405/01.09.2009 г. за продължаване точно на тази лицензия е подписан ‘на коляно’, неприсъствено, без провеждане на заседание на Комисията. Намирам за необходимо да оглася имената на безхаберно/или ‘подплатено’???, подписалите съмнителния документ:

Трайчо Трайков-председател ма Междуведомствената комисия, Ивелина Бахчеванова-секретар на Комисията, Веселин Марков-за ДАНС, Пламен Студенков и Валентин Радев-за Министерство на отбраната, Марин Райков-за Министерство на външните работи, Евгени Ангелов и Иво Маринов-за МИЕТ, всичките са членове на първото Правителство на Бойко Борисов.

Правя обоснован на горните факти извод, че е невъзможно на 07.10.2009 г. да ми дадат стар документ по ЗДОИ, защото това е наказуемо нарушение на закона. Остава да разбера сега дали прокуратурата е забелязала този факт, когато моите документи предадох с подпис върху две копия от тях на НСлС при моя разпит там един месец след взрива. Още повече, че видях в папката на МВР да стои само въпросният екземпляр без попълнена графа за “Продължаване до” – интересно е и как в МВР са издавали след датата на валидност другите разрешения от служба КОС, когато не са обърнали внимание върху предаденото им копие от Комисията към МИЕТ, защото в тяхната административна преписка не се намира вторият документ с удължената дата на валидност, който аз получих едва през м. април т.г. от министър Лукарски.
Един интересен документ, пак от икономическото министерство, в който обвиняемата за скриване на информация И. Бахчеванова, съвсем съвестно с писмо изх. № 04-11-187/29.10.2013 г. по описа на МИЕ е отговорила на Министерството на отбраната, че на фирма “Видекс” АД неправомерно е издаден Международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната/International Import Certificate, който се издава само на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и други държавни органи, т.е. не и на частни фирми. Ако имаше кой да я чуе обвиняемата тогава, нямаше сигурно да се стигне до фаталния взрив.

И накрая, за пострадалите 45 наследници на 15-те загинали, като

“след дъжд качулка”, само че кървав ‘дъжд’

идва Решение № 225 от 09.04.2015 г. на второто правителство на Бойко Борисов – за забрана на транспортиране с цел внос на всички видове оръжия и боеприпаси за тях.
Това тяхно обвинение към държавните органи има право, видно от големия брой на властниците, които безхаберно са толерирали един бизнесмен с име Валери Митков, който няма и месец след взрива в неговия завод - в края на м. октомври 2014 г. прехвърли всичките материални активи на неговата фирма “Видекс” АД в офшорната зона на Сейшелските острови – фирма СКИПАРТ ЛАЙН ИНК, видно от Търговския регистър, защото чисто и просто Прокуратурата не поиска да му блокира възможностите за подобни манипулации. И сега, даже и да го осъди българският съд,

ще му вземат ‘цървулите’,

както би станало при осъден последният бедняк.

Макар и след година и половина, българското общество трябва да види от предстоящия обвинителен акт на Прокуратурата и изхода на предстоящия процес - силата на съдебната система, за да останат тази трагедия и обявеният след взрива Общонационален Ден на траур като урок за тези, от които зависи спазването на законността за закрила на човешкия живот.



08 юни 2016

Намордник за Българския символ на свободата на словото - НЕПОДКУПНИТЕ ги убиват, нали!

Три години след гонението от ТВ-Канал 3, Лили Маринкова бе уволнена и от Държавното Радио.
*********************
10.2013: "Правех си предаването, не можех да имам претенции. Мога да се оплача на арменския поп. Това е една шега, защото управителят (на Канал 3) се нарича Кеворк Марашлян. Той каза, че не разбира от медии, отскоро е в телевизия. И аз си помислих "как може да се наричаш Кеворк и да не разбираш от телевизия” (закачка на Маринкова с Кеворк Кеворкян - бел. ред.). Този човек и една г-жа, която има общо със собствеността (Мария Опренова - официален съсобственик в Канал 3), се държат като безкрайно невещи по медийните въпроси, което не им пречи да се разпореждат. Те са в ролята на новите собственици и много бързо може да унищожиш нещо, което е представлявало журналистически труд", казва Маринкова пред Медияпул.

********************
06.2016:
След уволнението на Лили Маринкова от Българското Национално радио, група журналисти, общественици и преподаватели изпратиха до генералния директор на БНР протестна декларация, разпространена в Мрежата

На 6 юни новоизбраният генерален директор на БНР Александър Велев уволни дългогодишната журналистка, водеща на предаването „Неделя 150“ и директор на програма "Хоризонт" Лили Маринкова, смятана с основание за един от стълбовете на българската радиожурналистика.
 
"С встъпването си в длъжност новият генерален директор Александър Велев пристъпи към абсурдно действие – лиши националния ефир от едно от култовите имена на БНР", се казва в декларацията.

Уволнението на журналистката Лили Маринкова, водеща на единственото публицистично предаване „Неделя 150“ е абсолютно неприемливо...

Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда без предварително известие, е израз на тотално нарушение на нейните права.

Фразата на новия
генерален директор на БНР "утре може да отидете на трудовата борса" е фрапантно доказателство за третиране на журналиста като работен инструмент. Това действие изразява груб административен стил, възмущават се подписалите протеста.
"Лили е живата история на мъчителния ни преход към смислено и адекватно гражданско общество ... Скандалът с нейното уволнение ще бъде остро поставен в международните журналистически среди, където радиожурналисти като Лили Маринкова ги ценят и защитават, а не ги унищожават.

Настояваме за незабавното възстановяване на Лили Маринкова като водещ на „Неделя 150“!, пишат още подписалите декларацията.

******************
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", носител на Международната награда за защита на човешките права 'Златен гълъб', изразява своя протест като СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ, за поредния опит на Статуквото за разправа с Българския символ на свободното слово!

14 май 2016

"Опасни връзки" в държавата България, коментирани от имена-сериозни източници. Даже е СТРАШНО !



През юни 2010 г. говорителят на Софийската градска прокуратура (СГП) Маргарита Немска съобщава, че началникът на сектора "Борба с организираната престъпност" (БОП) в Пазарджик Георги Грозданов и заместникът му Виктор Кожухаров са арестувани и обвинени в корупция. Задържани са за 72 часа.

През май 2016 г. следователят от Столичната следствена служба Бойко Атанасов получава писмо, подписано от директора на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков, с което е уведомен, че е бил подслушван и следен незаконно. Между тези две събития на пръв поглед няма нищо общо. Но както незаконното подслушване на Бойко Атанасов, който стана популярен през последните си няколко месеца с острата си критика към ръководството на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, така и незаконното разследване срещу служителите на пазараджишката БОП, са резултат на мръсно боричкане в прокуратурата и службите за сигурност.
Случките, които имат един и същ корен, показват нагледно до какво води липсата на отчетност и контрол в правоохранителните институции.

Едно противоречиво разследване
Разработката срещу Георги Грозданов е започната в отдел "Вътрешна сигурност" (полицията и на полициите) на МВР, която по това време е на пряко подчинение на вътрешния министър Цветан Цветанов. Всичко тръгва по сигнал на служител на МВР, който е в конфликт с Георги Грозданов. Източник на "Капитал", заемал високопоставен пост в държавното обвинение, пожелал анонимност поради естеството на информацията, коментира пред "Капитал" казуса така: "Делото беше изключително глупаво. Още от самото начало имаше данни, че местен бизнесмен е организирал целия този процес."

След като са първоначално задържани под стража, Георги Грозданов и заместникът му Виктор Кожухаров са освободени под домашен арест от съда. Обвинението срещу тях е, че през периода от 2003 - 2010 г. в Пазарджик в качеството си на началник и на ръководител на сектор на БОП - Пазарджик, са искали суми от бизнесмени или от криминално проявени, "за да не извършат действие по служба".

Разследването срещу тях се води от две следователки - Радиана Абдулова и Силвия Борисова. Делото се наблюдава от прокурорите Кирил Димитров и Венцислав Андреев.

Показания дават стотици свидетели, голяма част, от които осъдени именно по разработки, водени от Грозданов. Той е обвинен, че е поискал 80 хил. евро от осъденият за сводничество в България и Франция Васил Телбизов, 300 хил. лева от осъдения за изнудване Талеб Сабуни и 40 хил. евро от осъдения за сводничество Кирил Маринков-Лозенеца.

През есента на 2010 г. проверка на инспектората на МВР не констатира пропуски в работата на двамата полицаи и те са възстановени на работа. Веднага следва ново обвинение - в кабинета на полицаите е открита чанта, в която има най-различни наркотични вещества. Заради това е повдигнато обвинение за държане на наркотици. Впоследствие по делото ще стане ясно, че чантата всъщност е използвана за учебни цели.

Две години по-късно, в началото 2012 г., прокурорът по делото Кирил Димитров е сменен. Новият обвинител по казуса - Иван Тасков (командирован от Софийската районна прокуратура) взима решение да прекрати досъдебното производство с мотив, че няма данни нито за организирана престъпна група, нито за поискани подкупи от двамата обвиняеми.

Разследваните разследващи
Някъде по това време сектор "Противодействие на корупцията в съдебната система" в ГДБОП започва оперативна разработка срещу "организирана престъпна група от магистрати, саботиращи работата на ГДБОП". По искане на началника на сектора Александър Иванов (баща на състезателя по самбо Благой Иванов-Багата) председателят на Софийския окръжен съд разрешава прилагане на специални разузнавателни средства спрямо двете следователки, които водят разследването срещу Георги Грозданов - Радиана Абдулова и Силвия Борисова.

В един момент за подслушване е бил закачен и техният колега Бойко Атанасов. Според Бюрото за контрол на СРС подслушването спрямо Атанасов е било незаконно поради две причини. Първата от тях е, че е било разрешено от некомпетентен съд - Софийския окръжен съд, въпреки че делото срещу е него е в Софийския градски съд, който има изключителна компетентност да гледа казуси на магистрати.

Според юристи, с които "Капитал" разговаря, към онзи момент е било масова практика службите да обикалят страната, за да взимат разрешения. Такъв например беше случаят по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, бившия главен секретар на министерството на НСДВ Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров, когато прокурорът Роман Василев беше получил разрешение за подслушване от председателя на съда в Пловдив (тогава Сотир Цацаров), твърдейки голословно, че има данни, че подкупът ще се предаде в Пловдив. Съвсем безспорно е втората констатация за незаконност на подслушването на Бойко Атанасов от Бюрото за контрол на СРС - "липса на данни в искането, сочещи за съпричастност към разследваните престъпления".

От източници в държавното обвинение "Капитал" научи, че спрямо Атанасов искането е било мотивирано с едно-единствено изречение - следователят е в професионални отношения с една от следователките. В смисъл - двамата са били в един кабинет. Атанасов е участвал в разследването срещу Грозданов, но само като е извършвал отделни действия по молба - разпити, претърсвания и т.н.

Директорът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков не беше открит за коментар.

Някъде през 2012 г. ГДБОП предава справка в прокуратурата, в която се казва, че двете следователки са "проявявали специален интерес към това дело (срещу Грозданов - бел.ред.) и обработват свидетели". Образувано е досъдебно производство срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба", като разследването е разпределено в Националната следствена служба. Наблюдаващ прокурор е Ваня Илиева от Софийската градска прокуратура, която тогава е част от спецзвеното на Роман Василев.
Подслушването на Бойко Атанасов продължава буквално до последните дни на 2012 г. По това време Сотир Цацаров беше вече избран за главен прокурор, но все още не беше встъпил в длъжност. Ето защо през седмицата той заяви: "В мандата на това ръководство на прокуратурата не е било отправяно искане за прилагане на специално разузнавателно средство на следователя Бойко Атанасов."

Според източник на "Капитал" от държавното обвинение разследването срещу двете следователки и подслушването на техния колега е бил институционалният отговор на ГДБОП, ръководен тогава от Станимир Флоров, заради делото срещу колегата им от Пазарджик.

Бившият ръководител на Националната следствена служба Бойко Найденов, който напусна системата, за да започне работа в свързана с Делян Пеевски компания (която по думите му е напуснал в края на миналата година), каза пред "Капитал", че не си спомня за този случай. Неговият наследник Евгени Диков, който оглави националното следствие през 2014 г., коментира пред "Капитал", че не знае нищо за случая. Николай Кокинов, който беше градски прокурор на София от 2006 до пролетта на 2013 г., когато беше уволнен от системата, също не си спомни нищо за случая: "По това време имаше по 8-9 хиляди СРС-та на година, не мога да помня всяко." Той отправи и критика срещу Бойко Атанасов заради изказването му наскоро, че е бил изнудван от Кокинов да се откаже от конкурс, като за сметка на това ще бъде назначен на ръководен пост: "Смешно ми стана, като слушах г-н Атанасов, като каза, че съм го изнудвал с шефски пост. Това е все едно със салам да караш куче да прави челна стойка", каза бившият градски прокурор. Във връзка със СРС-тата, приложени срещу следователя, бившият градски прокурор коментира: "Щом е разрешено от съд, значи няма как да е незаконно. Не е работа на Бойко Рашков да ги казва тези неща."

Роман Василев, който напусна системата, отказа пред "Капитал" да коментира случая.

Тука има дело, тука...
Междувременно в началото на 2014 г. делото срещу Георги Грозданов е възобновено. Това става след указания от прокурор от Върховната касационна прокуратура, който разпорежда на Апелативната прокуратура в София да отмени прекратяването на делото.

"Делото срещу мен беше възобновявано всеки път когато трябваше да започна работа. Когато има производство срещу мен, няма как да получа допуск" коментира Георги Грозданов, който след сливането на ГДБОП в ДАНС става ръководител на местната дирекция на ДАНС в Пазарджик. "Всеки път когато излизах в отпуск, удължаваха срока на разследването точно двойно, с колкото ми беше отпускът", коментира още полицаят, който днес е пенсиониран. Колегата му Виктор Кожухаров преминава на работа в "Криминална полиция", но тъй като му отнемат допуска до класифицирана информация, става районен инспектор в Септември, където отговаря за няколко села.
През есента на 2014 г. разследването срещу двамата е окончателно прекратено. За да бъде този акт окончателен, те отнасят казуса до съда, който най-накрая слага точка на драмата.

"По-голяма тупаница в МВР не помня да съм виждал", коментира дългогодишен изследовател на вътрешното министерство, пожелал анонимност поради естеството на темата. Той сравни сюжета с филма на Акира Куросава "Рашомон" - няколко противоречащи си истории, всяка от които е вярна.

И ако съдбата на разследването срещу Грозданов е ясна (той дори осъди прокуратурата за незаконно задържане), тази на делото срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба", по което е подслушван Бойко Атанасов, е неясна.

От прокуратурата не отговориха на въпросите на "Капитал" какво се е случило с това разследване, както и на останалите въпроси, които им изпратихме.

Пред "Капитал" следовател Радиана Абдулова, работила срещу Георги Грозданов, отказа коментар. Бойко Атанасов отговори, че няма повече информация от това, което пише в писмото на бюрото, и че се надява да разбере повече, както и че очаква главният прокурор Сотир Цацаров "да каже истината, защото знае много добре кого крие, и ако я каже, ще трябва да признае за извършени престъпления от прокурори".

През седмицата от Висшият съдебен съвет заявиха, че не са били уведомявани от Бюрото за контрол на СРС, че Бойко Атанасов е бил подслушан незаконно. Главният прокурор Цацаров заяви, че ще извърши проверка. Между другото бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева беше предадена на съда именно заради незаконно разрешени СРС-та, констатирани от бюрото на Бойко Рашков, и ако държавното обвинение третира казусите еднакво, би трябвало да се стигне до наказателно дело.
По ирония на съдбата, когато през януари 2013 г. Сотир Цацаров пое държавното обвинение, той обеща, че ще пресече практиката да се образуват дела срещу неизвестен извършител магистрат, очевидно признавайки, че по този начин се допуска безконтролно събиране на информация, която със сигурност се използва за цели, различни, от тези, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (разкриването и наказването на престъпления).

Въпреки че подслушването на следователя не е станало в неговия мандат, когато Цацаров поема държавното обвинение, и делото срещу Грозданов, и това срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба" са били топли и той няма как да не е знаел за тях. Очевидно е също така, че и нищо не е направил, за да пресече порочната практика правоохранителните институции да се използват за вътрешна саморазправа между различни лагери в службите, следствието и прокуратурата.
Този факт плюс очевидната неприязън на Сотир Цацаров и ВСС към следоватeля Бойко Атанасов до голяма степен предопределят изхода на проверката.

Росен Босев