06 декември 2010

Г.Котев:Премиерът Бойко Борисов, вицепремирът Цветан Цветанов и министър Трайчо Трайков са част от енергийната мафия


Г.Котев посочи Октопода в енергетиката

БТА-Пресклуб, 06.12.2010, (отляво-надясно) Иво Инджев, Георги Котев и Петър Пенчев

Фото: Христо Петров



Премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Цветан Цветанов и министър Трайчо Трайков са част от енергийната мафия, защото знаят за подмененото ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй". Това обяви на пресконференция ядреният физик Георги Котев.

„На 14 октомври тази година се срещнах с Трайчо Трайков и той призна, че има енергийна мафия у нас, но той не се страхувал да я изчисти. Откакто аз съм повдигнал обвинението, че АЕЦ „Козлодуй" работи с рециклирано ядрено гориво, били похарчени 2 млн. лева, за да се докаже, че аз не съм прав. Въпреки това, аз не видях никакъв документ от Трайков за това как са похарчени тези пари", посочи Котев.

„От изказване пред „Нова Телевизия" на Румен Овчаров разбрах, че 300 000 лева са дадени на шведска фирма за проверка на горивото в централата", заяви физикът.

„Това, че не се знае какво е станало с останалите 1,7 млн. лева и нежеланието да се предприеме нищо по случая, за който преди 2 години съм алармирал, ме кара да считам, че министър Трайчо Трайков е част от енергийната мафия", каза Котев.

Според него вътрешният министър Цветан Цветанов също не прави нищо, за да могат да бъдат разкрити далаверите с рециклираното гориво в АЕЦ „Козлодуй", въпреки няколкото писма до него. Поради тази причина Котев причисли и Цветанов към енергийната мафия.

На въпрос на news.bg каква е ролята на Бойко Борисов в тази структура, Котев посочи, че премиерът знае от специално писмо до него за случая, но не взема никакво участие за предотвратяването му.

Според Котев България е дала 750 млн. евро на Русия за рециклирано ядрено гориво, което се използва в АЕЦ „Козлодуй" при положение, че Москва е трябвало да плаща на нас, защото ни е ползвала като ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА опитна база, тъй като това ново гориво все още не е с приета документация от българския Държавен регулатор АЯР.

Петър Пенчев заяви, че Георги Котев е "българският Джулиан Асандж", защото преди него е използвал ИНТЕРНЕТ-мрежата за разобличаване на октопода в ядрената енергийна мафия. Показателно е нежеланието на вчерашните и днешни управляващи да използват уникалната възможност с показанията на "човек от кухнята в АЕЦ Козлодуй", когато подобни източници "отвътре", при далеч по-некасаещи обществото престъпления се обявяват за "защитени свидетели", чрез които разкриват групите на Наглите, Лапачите и др. Но явно тук хранилката си заслужава ... всички партии лапат от парите на българските данъкоплатци.

Припомняме, че преди години твърдението на Котев, че АЕЦ работи не със свежо, а с рециклирано ядрено гориво, предизвика скандал, който управляващите се опитаха да потулят. През юли т.г. Котев започна гладна стачка в центъра на Брюксел, в знак на протест срещу енергийната мафия, която според него се прикрива не само в България, но и от европейските ни партньори. Тогава се намесиха белгийските власти, които го заставиха да прекрати протеста си, с аргумента, че подобни прояви в Брюксел са противозаконни.

Използвани са материали на Фрог нюз / Бг Таймс

25 ноември 2010

Протест ЗА Науката

ПРОТЕСТ

от Инициативния комитет за организиране на протестните действия, излъчен от Общото събрание на БАН, съвместно с Българския лекарски съюз, Движението на младите учени "Когито", Студентско движение "Призив", САС, Гражданско движение за защита на науката и образованието, университетски преподаватели, Синдикат "Музикално-сценичен арт"- КНСБ, студенти
за протестни митинг-шествия,
26 ноември (петък) 2010 г., 10:45 ч., площад “Цар Освободител” и 1 декември (сряда) 2010 г., 10:45 ч., площад “Цар Освободител”
Уважаеми колеги – учени и служители на БАН, преподаватели и студенти,
уважаеми художници, музиканти и писатели, хора защитаващи достойнството на българската култура и книжовност,
уважаеми лекари, медицински сестри и всички поддържащи с труда си крехката система на българското здравеопазване,
уважаеми съграждани,
вече многократно организирахме протестни действия:
1. За изплащане на заплатите, намалени поради драстичното ограничаване на бюджета, и за пускане на отопление в институтите на БАН, прекъснато също поради значителното намаляване на бюджета за 2010 г.
2. За изпълнение на ангажиментите, поети неколкократно от правителството през 2010 г.
Срещу нас - учените и служителите от БАН, непрекъснато се отправят обвинения, изпълнени с неистини от страна на министър Игнатов, но разговор по поставените проблеми няма! Изглежда е по-лесно да повтаряш една неистина с надеждата да я превърнеш в истина, но хората не Ви вярват, господин Игнатов.
Аналогични са проблемите в сферите на здравеопазването, висшето образование, културата, изкуството – всички области, върху които би трябвало да се крепи благосъстоянието и бъдещото развитие на една цивилизована нация.
А ни тласкат в обратната посока! Нима трябва да го позволим?
Този път обаче сме заедно!
Обединени от осъзнаването, че срещу всички съсловия се използва стратегията „разделяй и владей”, учени, лекари, преподаватели, студенти, музиканти и дейци на културата обединяват своите общи искания.
А те са:
1. Промяна на бюджета на РБ за 2011 г. в частта, свързана с приходите.
Промяната е свързана с достигането на средноевропейски пропорции в разпределяните средства от БВП за:
- Здравеопазване от 3,76% на 5%
- Образование от 3,3% на 5%
- Наука от 0,16% на 1%
- Култура от 0,35% на 1%
2. Изготвяне на нова национална референтна рамка за 2013-2020 г. Включване на оперативни програми "Здравеопазване", "Наука" и "Образование".
3. Започване на публичен дебат по въпросите, свързани със здравеопазването, образованието, науката и културата.
В случай, че горните искания останат без адекватна реакция от страна на ресорните министерства и парламента, предвиждаме предизвикване на национален референдум по въпросите на здравеопазването, образованието, науката и културата.
Чакаме ви и разчитаме на вас!
БАН е кауза, а не само място за работа!
Съорганизатори:
БАН, Български лекарски съюз, САС, Движение “Когито”, Гражданско движение за защита на науката и образованието, Студентско движение “Призив”, Синдикат "Музикално-сценичен арт"- КНСБ, музиканти и дейци на културата

В петък (26.11.) – Операция „ИнтеУЕкт” – хепънинг с шествие
Начало – 11 ч., познатото място при паметника "Цар Освободител" (събиране – 10:45 ч.)
Ритуални спирки: Етнографски музей, Археологически музей, Министерски съвет
Край – 13:30 ч., Министерство на финансите
В сряда (1.12.) – обединен митинг с надслов „Протест на осъзнаването”
Начало – 10:45 часа, площад "Цар Освободител" и шествие до Министерския съвет

http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0123&g
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" ПОДКРЕПЯ исканията ЗА Науката.

14 ноември 2010

Българските власти под управлението на руските служби забраниха свободата на словото в София на протест срещу Путин






До г-н Йержи Бузек
Председател на Европейския парламент


Копие: Репортери без граници – Париж, Франция
Копие: Български Хелзински комитет

Уважаеми господин Бузек,

На 13.11.2010 г., при спазване на Закона за събранията, митингите и манифестациите, шест граждански групи Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Група ГЕО(Граждански Екологични Организации), Гражданска инициатива "Справедливост", Институт по зелена политика, Гражданска лига на България и ПП "Зелените", организираха в центъра на гр. София протест срещу посещението на Владимир Путин, министър-председател на Руската федерация. Протестиращите държаха в ръце транспаранти с надписи: “НЕЗАВИСИМОСТ на България от Путинска Русия!”, “Путин – вън от България!” и “Putin Go Home”, както и знамената на България и Европейския съюз.

В продължение на шест часа гражданите чакаха на символичния вход на столицата на България “Орлов мост”, при спазване правилата на обществения ред и нормална комуникация с органите на реда от Министерството на вътрешните работи(МВР). Комендантът на гражданската проява Петър Пенчев предния ден беше подписал с органите на СДВР(Столична дирекция на вътрешните работи) протокол от работна среща, при поставено от него искане на организаторите към МВР да не се повтаря ситуацията от 17.01.2008 г., когато при посещение на руския президент Путин в София, камиони на МВР преградиха видимостта между протестиращите и преминаващия кортеж на руската делегация по бул. “Цар Освободител”. Представителите на МВР приеха искането и заявиха, че само при развиване на някакви ексцесии и граждански неподчинения, ще повторят ограничението от 17.01.2008 г.

За жалост, въпреки липсата на каквито и да са инциденти и нарушения на обществения ред от страна на протестиращите граждани, което се призна като факт след приключване на мероприятието и от инспектор Маринов, началник-отдел “Охрана на обществени прояви” - СДВР, МВР не удържа на договореното и запълни пространството между протестиращите граждани и пътя на кортежа на двамата премиери Владимир Путин и Бойко Борисов, отново с бронетранспортьори и въоръжени до зъби силови части от МВР за борба срещу мирни българи. В резултат на тези действия, за втори път през последните две години в България грубо бе ограничена свободата на словото под пряк руски диктат, с което бяха нарушени нормите за права и свободи в Европейския съюз. И всичко това нарушаване на чл. 39, ал. 1 от българската Конституция “Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”, се прави само за да не могат протестните призиви да стигнат до господата премиери Путин и Борисов.

По-късно в нарочен разговор с един от двамата инспектори от група “ОПОМ” – ООП - СДВР, подписали съвместния Работен протокол от 12.11.2010 г., Петър Пенчев получи признание, че тези действия на българските власти са станали под прякото разпореждане от руските служби.

Общественият съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” НАСТОЯВА Европейският парламент да проведе анкета за установяване на фактите и обстоятелствата, довели до грубата намеса на Русия във вътрешните работи на страна-членка от Европейския съюз, при васалното послушание на предишните и днешни български власти пред Путинска Русия – страна с контролирана демокрация и нарушения за свободата на словото.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Снежинка Цветанова – инженер, Павел Антонов – докторант по социална география, Open University, Великобритания, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – Софийски Университет „Климент Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия, Петър Станчев – инженер в Нигерия, Петър Стаматов – редактор на www.Eurochicago.com - САЩ

*************


Крайният ефект от българския преход към демокрация
14 Ноември 2010

Едвин Сугарев

Отново на Орлов мост, в очакване на Владимир Путин. Тук го чакахме при Сергей Станишев, тук го чакаме и при Бойко Борисов, тук ще го чакаме вероятно и при следващия “спасител” или “възродител” на нацията. Място, което се очертава като традиционно за рехавия граждански протест срещу путинизацията на България. И посрещане, което властите правят всичко възможно да изолират и прикрият от висшочайшият гост. Правят го впрочем традиционно – и при тройната коалиция, и при “дясното” правителство на партия, член на ЕНП.

Защо ли правят така? Странно... Дори в Украйна на Янукович, безусловно верен на Кремъл, не се опитаха да прикрият протестите срещу руския сатрап. Група голи до кръста украинки протестираха пред паметника на Ленин, вдигайки плакати с провокативни текстове от типа на “Няма да спим с джуджетата от Кремъл”, “Украйна не е Алина”, “Нас няма да ни оправиш” и прочее подобни. Никой не се опита да ги потули с камионетки и полицаи, специално оборудвани за улични битки – в една Украйна, която съвсем не е върха по отношение на спазването на основните граждански права. Но тук...

Тук протестът беше обявен от 9.30 сутринта, тъй като никой, разбира се, не знаеше кога ще пристигне скъпия гост. В събота повечето от протестиращите вече знаеха, че ще кацне най-вероятно към един – но имаше и такива, които стърчаха там от началото до края; няма да забравя една възрастна дама, която стоя права със своето плакатче в ръка до бронзовия парапет всичките тези шест часа, пожертвани в очакване на Путин.

Хиляди хора минаха покрай нас и си заминаха. Гледаха ни като марсианци. Нула разбиране за това, което всъщност се случва – никакъв усет за съдбовното значение на това посещение, което нахлузва над България енергийна примка, която ще пристяга живота на нашите деца и внуци. Бяхме удостоени с внимание от един единствен лоялен гражданин, който ни наруга, напсува и си замина с възгласите: “Да живее Русия!” “Да живее Путин!”

Бяхме малко, много малко. Може би стотина човека. Спомням си как моят приятел Владо Руменов по едно време изнервено сподели: “Срам ме е да стоя тук. Срам ме е, че съм българин.” Но стоя. Други бяха тези, дето не ги беше срам.

Първо се появиха едни особени субекти с остригани глави. Събраха се на групичка на отсрещния тротоар и дълго слушаха наставленията на един шишкав чичко с мрачно лице и бухнали мустаци. Все ми се струваше, че съм го виждал някога някъде този субект, но не можех да се сетя къде.

Минаха при нас, разположиха се от двете страни на моста. Хората веднага отбелязаха, че тия няма как да са от “нашите” сиреч от протестиращите. Личеше им – въпреки цивилното облекло. Винаги им личи; както беше писал Коста Павлов в своята поема “Гръдна жаба”: “сякаш бяха не от майка раждани/ а от някаква държавна институция”.

Някои се притесниха, че може да са скинхедс и да готвят провокация. Не, не бяха скинхадс. Скинарите старателно бръснат черепите си, преди да тръгнат на акция. Тия бяха просто стригани, с черни кожени якета, като... абе като мутри. По една време ги разпуснаха да пият бира и да ядат пици наоколо – самолетът на Путин закъсняваше. После се върнаха и заеха позиции. Мустакатият чичин пак даде инструктаж. Вече не се и опитваха да се правят на протестиращи граждани.

Сетне се появиха други едни същества – с вънкашност наистина твърде марсианска. С шлемове, щитове, наколенки, налакътници, бронежилетки, палки. И те заеха позиция от двата края на моста – сетне изобщо не помръднаха оттам. Респектиращо присъствие сиреч.

От отсрещната страна също се оформи внушителна масовка. Стотици полицаи наводниха парка – навярно защото, както се разбра, Бойко Борисов планирал да гощава скъпия си гост в “Ариана”. Направиха кордон – та да опазят Путин от народната любов. Появиха се и Сигма-джиите със своите мотори. “Царя” опустя – и по паралелното на Путиновото пришествие платно запъплиха двойки мотористи. Мина авангарда на кортежа – и по раздвижването сред полицейските части разбрахме, че скоро ще получим отговор на непрестанно задавания въпрос: “Иде ли?” И тогава...

Появи се мощна, висока, бронирана камионетка. Пропъпли по моста и спря точно пред нас, протестиращите. Сетне още една. Няколко джипа ни затулиха от двете страни. Стриганите момчета направиха кордон – да не вземем да изкочим на платното. Бяха преценили добре времето – минути по-късно и самият Путин профуча край нас. На самия мост кортежът леко кривна встрани – колкото се може по-далеч от нашата блокирана с камионетки група. Извикахме “Ууууу!” вдигнахме високо над главите си протестните лозунги, надухме сирена и... толкоз. Ченгетата въздъхнаха облекчено и тръгнаха да се разотиват. Бяха към два пъти повече от нас.

Като се прибирах към къщи, внезапно се сетих къде съм виждал чичина, който инструктираше цивилните ченгета. На 26 октомври 1989 г., пред “Кристал”. Пак беше с мустаци, не тъй пухкав и значително по-млад и як. Беше един от онази цивилна пасмина, която яростно крещеше срещу нас на улицата пред блокираната от униформени градинка. Пак бяха няколко пъти повече от нас. Пак пристигнаха камионетки и цивилните граждани почнаха да ни извиват ръцете и да ни подкарват с юмруци и ритници към тях – та да бъдем “извозени” в Южния парк. И си казах – ами това е то демокрацията българска – крайният резултат от българския преход. Преди ни извозваха, сега само ни скриват.


********
в. 24 часа

...Моментът е дошъл. Според позивната "Заря", която върви по оперативния канал на радиостанциите, кортежът на руския премиер трябва да се появи до три минути. Точно в този момент четири бронирани машини излизат от локалните платна и спират пред протестиращите. Закривайки напълно техните антипутински лозунги и портретите на Политковская. Протестиращите са бесни, но не могат да направят нищо. Цялата мощ на държавата е хвърлена срещу тях...

********

04 ноември 2010

Путин - вън от България!


П О К А Н А за П Р О Т Е С Т


Дата и час: 13.11.2010 г.(събота) - от 09:30 ч. до 19:00 ч.
Място: гр. София, „Орлов мост” – откъм бившата трамвайна линия, между парапета под орлите и парапета на тротоара от изток(над р. Перловска)

Putin Go Home!

НЕ! на „Путинска България – ОПАСЕН енергиен център на Балканите”
НЕ! на „България – ‘троянски кон’ на Путинска Русия в Европа”
ДА! на „За да остане чиста природа за хората в България”


От Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Група ГЕО

Заявиха за участие като съорганизатори на Протеста нови граждански групи: Гражданска инициатива "Справедливост", Институт по зелена политика, Гражданска лига на България, ПП "Зелените"

комендант на проявата: Петър Пенчев, GSM 0887525032

------------------------------------------------------

Реплика:

Путин няма значение

Георги Ангелов http://ikonomika.org/?p=4844

Бойко Борисов ще стопля политическите отношения с Русия, за да си възстановим загубените пазари:
"Русия е естествен пазар за България. Защо сме го забравили? Вие знаете ли колко минерална вода харчи Москва за година – милиони бутилки. Защо да не пият наша вода?”, запита Борисов… Премиерът каза, че иска да вдигне стокообмена на България с Русия до равнищата от времената, когато "двете страни са работили добре"… "Това е чист бизнес и чиста икономика, свежи пари за държавата. Саркози и Меркел се срещат с Путин и си правят бизнес, а ние сме си подарили пазара", каза още премиерът.
Според Борисов съвместните енергийните проекти с Русия ще бъдат успешно реализирани…
Значи, ще финансираме огромни руски проекти със съмнителна ефективност за десетки милиарди с цел да поддържаме добри отношения с Русия – и в замяна се надяваме да получим по-добра позиция на пазара? В това няма никакъв смисъл. Първо, защото сметката няма да излезе. И второ, защото добра позиция на руския пазар не се получава с добри политически контакти.
Руснаците няма да пият българска минерална вода само защото България е купила руски ядрен реактор и премиерите се срещат често. Ние и сега купуваме газ, петрол и ядрено гориво за милиарди от Русия и политиците ни се срещат често с руските – но руснаците не са се втурнали да купуват български стоки.

Още едно доказателство за тази теза е Естония. Путин не ходи в Естония, няма и да отиде. Естония не допусна руския проект Северен поток през своя територия. Естонците разглеждат Русия и СССР като вековен окупатор и колонизатор.
Въпреки че не поддържат твърде приятелски отношения, естонският износ за Русия постоянно расте – и като сума, и като дял от общия износ на Естония. 12.4% от износа на Естония е към Русия през август 2010 година – точно два пъти повече в сравнение с преди 5 години. Дори наскоро естонската железница обяви (с радост), че износът към Русия толкова се е увеличил, че няма достатъчно вагони. А българският износ към Русия е около 2%, въпреки постоянните визити на Путин тук и на Първанов и множество български премиери в Русия.

23 октомври 2010

За критика на властта отново ще се лежи в затвора

Скандална поправка в Наказателния кодекс, приета от правителството, предизвика реакция от страна на депутати и правозащитници. Промяната може да вкара в затвора за 4 г. всеки, който си позволи да пише или говори публично срещу бедни и богати, разведени и семейни, млади и възрастни, управляващи и опозиция. Идеята е да се наказва всяка дискриминация по политическа принадлежност, лично и обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение и пр. На практика това означава, ако журналист или блогър напише критичен текст за управляващите, могат да го съдят по тази поправка.

Депутати коментираха, че се дава възможност за субективна преценка на прокуратурата, а правозащитници предупредиха, че може да се ограничи свободата на словото.

22 октомври 2010

Гилермо Фариняс – носител на наградата „Сахаров“ на ЕП


Кубинският дисидент Гилермо Фариняс е носител на наградата „Сахаров" за 2010 г. Той спечели в конкуренцията на още двама кандидати - Биртукан Мидекса, етиопски политик и бивш съдия, и израелската неправителствена организация" Breaking the Silence" ("Да нарушим мълчанието").

Гилермо Фариняс бе номиниран от името на Група на Европейската народна партия (Християндемократи), както и от Групата на европейските консерватори и реформисти и 91 други членове на ЕП, съобщава пресслужбата на Парламента.

Фариняс е кубински доктор по психология, независим журналист и политически дисидент в Куба. През годините той е провел 23 гладни стачки в знак на протест срещу различни елементи от режима в Куба, срещу цензурата и нарушаването на правата на човека .

Кубинският дисидент получава Наградата за киберсвобода за 2006 г. на "Репортери без граници". Неотдавна той приключи в много лошо здравословно състояние 4-месечна гладна стачка с искане за освобождаване на 52-ма активисти на опозицията, които са в затвора. Според лекарите Фариняс е бил съвсем близо до смъртта. "Битката на Гилермо Фариняс беше и все още е пример за всички защитници на свободата и демокрацията", се казва в номинацията.

В Европа и по света Европейският парламент се застъпва за спазването на основните човешки права, свободата и демокрацията. Наградата „Сахаров" е форма на признание за тези, които са се отличили в борбата за правата на човека и свободата на изразяване. Подобно на съветския физик и Нобелов лауреат Андрей Сахаров, те са показали изключителна отдаденост и кураж, често рискувайки собствения си живот, в борбата срещу нетолерантността и потисничеството.

Европейският парламент ще присъди наградата заедно със сумата от 50 000 евро по време на пленарното си заседание в Страсбург на 15 декември.

-----------------------------------------

Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" приветства решението на Европейския парламент. Ние изразихме нашата съпричастност към политическите затворници на съвестта от кубинския ГУЛАГ - ЗОВ ЗА СВОБОДА за дисиденти и политически затворници на съвестта в Куба (30.03.2010 г.) и Гладната стачка победи в Куба (08.07.2010 г.).

.

20 октомври 2010

Котев при Министъра. А след това?

Има енергийна мафия, заяви министърът на енергетиката!
Автор: Иво Инджев, 14.10.2010


“Енергийна мафия има”! Това невероятно признание от министъра на енергетиката (и други неща) Трайчо Трайков чух днес лично от него. Ако си мислите, че нещо си измислям, можете да попитате останалите свидетели на срещата между министъра и ядрения физик Георги Котев. Тя (най-после) се състоя.

Гладувалият в Брюксел пред сградата на ЕК за каузата да докаже огромни далавери в АЕЦ “Козлодуй” Георги Котев бе приет в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Освен представителите на самото министерство и Георги Котев на нея, по искане на самия него, присъстваха представители на обществения съвет на асоциацията “Анна Политковская” (и на комитета за защита на Горги Котев) Петър Пенчев и Снежинка Цветанова. Присъствахме и двама журналисти, също поканени от г-н Котев : Стойко Стоянов от сайта “Фрог нюз” и авторът на този текст.

Признанието на министър Трайков за съществуването на енергийна мафия беше направено по негова инициатива във встъпителните му думи. Което го прави още по-забележително. Нямаше как да не го забележа и да не му задам въпрос по темата. Повече по нея – малко по – късно.

Самият факт, че министърът е пожелал да гаси “пожара”, който с предупредителна цел се опитва да предизвика Георги Котев, вече е събитие. Такъв беше и тонът му – пожарогасителен и прагматичен, ако не броим моментното му раздразнение от искането на г-н Котев да се извини на народа за неверни твърдения по негов адрес в предаването “Неделя 150” на държавното радио. Министър Трайков се извини лично на Котев, с което призна тезата му ( в тази нейна част).

Министърът се закле обаче с ръка на сърцето, че няма нищо общо с прогонването на Котев от белгийската полиция от площад “Шуман” в Брюксел, където се опитал да се срещне с него по време на гладната му стачка, но не го е намерил. Георги Котев, който го беше заподозрял като “подбудител” на акцията на полицаите, този път премълча. Очевидно прие клетвата на министъра- поне един спорен въпрос беше изчистен!

Дойде ред на министъра да прецени дали да премълчи, когато беше залят с аргументи от Котев по съществото на неговата теза за преднамерени нарушения в процедурите по контрол на качеството на рециклираното гориво.

На многократното припомняне на министъра, че е имало проверка по случая, Котев отговори с многократни съмнения. Например в независимостта на шведската фирма, наета за целта от предишното правителство, достигнала до констатацията, че няма проблеми.

Един от упреците, който никой на масата не обори, беше, че въпросната фирма не е избирана с конкурс. Котев обясни, че “има голяма вероятност” отрицателният резултат от проверката да е свързан с факта, че Швеция, която , както много други западноевропейски държави праща горивото си за рециклиране в “Сибир”, да е заинтересована страна. Нещо повече, според Котев не е изключено засеченото от него руско гориво в АЕЦ “Козлодуй” с качество, което не отговаря на стандартите ( а Котев е работил точно като котрольор!) всъщност да е рециклирано шведско.

По думите на ядрения физик България плаща за рециклирано в Русия гориво като за свежо, за което не само не би трябвало да дава пари, а да получава, защото това е експеримент на Русия на българската територия. Опасен при това.

В сградата, от която се ръководи икономиката, Георги Котев направи сметката, че по този начин България губи на ден по 250 000 евро. В залата се възцари тишина. Никой не пожела да я наруши (май паузата се запълни с голямо пресмятане на ум) – дори и експертът на министерството Симеон Йорданов, който иначе беше доста “настъпателен”, отричайки почти всичко от казаното от другата страна на масата.

Почти, но не всичко. Защото, макар да се подсмихваше иронично, нямаше как да отрече факта, че представеният от Котев протокол за една от проверките ( с участие на един български експерт срещу 10 руски) е практически хвърчащ лист: без подписи, дати и каквото и да било позоваване за водопада от налетите в него цифри. И министърът мълчеше при вида на това чудо…Определено беше неприятно изненадан от появата на нещо, до Котев се е добрал, защото просто нямаше какво да каже пред очевидното.

Не беше изненада обаче да чуя тезата, че физикът Котев си бил правил …пиар. Развия я експертът Йорданов от МИЕТ ( с десет годишен стаж във ведомството), с което се издаде в друго качество: на “специалист” по пропагандата. Попитах го дали стои зад думите си и дали наистина обвинява Георги Котев, че си прави пиар като си губи работата, митарства и гладува в чужбина, на което, след опит за измъкване, но и след мое настояване, Йорданов потвърди становището си.

Това обаче ме подтикна на финала да помоля министъра да доразвие казаното от самия него за наличието на мафия в енергетиката. Напомних, че мафията по дефиниция действа отвътре и по тази логика тя присъства в самото министерство. Министър Трайков декларира готовност да й противодейства “ако има доказателства”.

Мен ако питате, имаше.
------------------------------------------
Коментари(последни):
Г-н Куку, аз не чух една дума от вас срещу крадците-шефове от АЕЦ-а-прим за отказа на 1/3 от горивните прътове-автоматиката преди години-а само -от вас-пък и вашите духовни събратя-плюене по Георги Котев.Благодарение на тия, които така яростно защищавате Б-ия е на този хал-ограбена от вашите другари ала Р.Овч. и сие.А вашето клакьорство си е чисто гъзоблизане-не случайно нито една медия-изключая Иво Инджев-не освети срещата на министъра с Георги Котев.Не случайно и вие не писахте нищо за признанието на м-р Трайков, че и децата знаят за енергийна мафия в Б-ия.За ваше сведение даже 1 от бившите шефове Атомстройенерго-руснак-призна пред мен, че АЕЦ Белене е нужна-но не на руския или български народи-а на руско-българската енерго мафия.Естествено-вие-като неин (на ДС мафията)защитник-не споменавате и дума за това. Благодарение на вас-и на тия които защищавате-аз съм принуден да работя далеч от Б-ия, тъй като в страната ни не останаха специалисти-няма за какво-няма работа-останаха еветчии на силните на деня, останаха защитници на мафията-ала вас.
Posted by Petar-Nigeria октомври 19, 2010, 16:08

Задавам въпрос, който стои без отговор:“АЯР в доклад от 30.07.2008 до МИЕ признава, че документацията за новото гориво – се преглежда от експертите на АЯР. По данни от мой източник този преглед продължава и до днес. Това ми дава основание да твърдя, че от м. май 2004 до днес новото гориво се експериментира, защото е без документация, одобрена от Националния регулатор АЯР“. А за всеки експеримент се плаща на лабораторията(трябва ТВЕЛ да плати на АЕЦ Козлодуй), а не обратно, т.е. ето ги парите, източени от АЕЦ в „пощенската кутия“ на консултантите – Вушев и Спартак Кимон Георгиев(вторият е консултант ала-Ахмед Доган, май).
Posted by Петър октомври 20, 2010, 0:19


Този неподготвен експерт Йорданов от МИЕТ, дето говори за пиар на Георги Котев, е … племенник на Милко Ковачев(НДСВ-енергиен министър).
Posted by Симеон Йорданов октомври 20

12 октомври 2010

Журналистът Асен Йорданов с награда "За свободата и бъдещето на пресата"

От Мediapool
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=171076


Асен Йораднов с германския министър на вътрешните работи Томас де Мезиер и датския карикатурист Курт Вестергард.
Журналистът Асен Йорданов получи медийна награда "За свободата и бъдещето на пресата".

Наградите Leipzig Media Award бяха връчени на 8 октомври в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.

Лауреати тази година са афганистанският журналист Саид Якуб Ибрахими, българският разследващ журналист Асен Йорданов и придобилият световна известност датски карикатурист Курт Вестергард.

Награждаването стана в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг.

Форумът протече при изключителни мерки за сигурност заради присъствието на 75-годишния карикатурист Курт Вестергард, автор на карикатури на пророка Мохамед, зарадикоито получи смъртни заплахи и едва не бе убит от ислямски интегрист.

Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това, се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг.

В списъка на носителите на наградата са журналисти със световна репутация: убитата преди 4 години Анна Политковская, Роберто Савиано, който има издадена смъртна присъда от италианската "Камора", хърватският журналист Душан Милюш, който през 2008 г. беше пребит с бухалки и също живее под полицейска защита, Уин Тин, който от 18 години е зад решетките в Миянма.

Носители на приза са също американският разследващ репортер Сеймур Хърш и журналистът от BBC Алън Джонстън, държан 114 дни като заложник в Палестина. Българският журналист от Нова телевизия Васил Иванов, пред чийто дом през 2006 г. беше взривена бомба, също е носител на Leipzig Media Award.

"България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.", заяви Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването. "Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден", каза още журналистът.

Според Асен Йорданов не е толкова важна самата награда, колкото шансът, който му е даден да каже тези думи от такава висока трибуна. В България той няма тази възможност, а ако информацията случайно излезе, тя се потулва или маргинализира.

"Сега си припомням целия си живот за да стигна дотук - от телефонните заплахи и писма да си търся място в гробищата, до поръчките и атентатите. Не говоря само от свое име, а и от името на много мои колеги, които са наврени "в миша дупка", защото нямат възможност да упражняват професията си по съвест, а са икономически зависими", заяви Йорданов.

Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците "Стандарт", "Монитор", "Политика" и "Телеграф". В момента е на свободна практика. В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.

През 1995 г. именно Асен Йорданов, който тогава работи в "Стандарт" разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, съсобственост на сегашния премиер Бойко Борисов. По-късно Борисов продава дела си във фирмата "Тео Интернационал", собственик на фабриката на Иво Каменов. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още две години.

"Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми... Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия", каза журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.

"Досега се чувствах много самотен, но вече не е така и сега имам чувството, че съм член на един голям отбор, тъй като виждам тук хора на най-отговорни и високи длъжности, които мислят като мен и изповядват моята ценностна система", завърши в по-оптимистичен тон журналистът, определен от присъстващите като "НЛО в собствената си страна".

На 10 декември 2007 г. Асен Йорданов е нападнат с нож и бухалки от трима души пред дома си в Бургас. Журналистът, който е тренирал бойни изкуства, успява да отблъсне нападателите. По това време Йорданов е кореспондент на вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика". Новите собственици на медиите Ирен Кръстева и Делян Пеевски отказват да защитят журналиста, но колегите му го подкрепят, като в знак на протест напускат масово.

По-рано, през февруари 2007 журналистката Мария Николаева от в-к "Политика" е заплашена от мутри, че ще бъде залята с киселина заради разследването "Кръстоносния поход срещу Странджа", публикувано в съавторство с Асен Йорданов.

Година по-късно след негови разкрития за корупция в съдебната система, Асен Йорданов е "поръчан" за втори път от действащи магистрати, но покушението е разкрито и осуетено.

По информация от разследващи и прокуратурата по тези случаи отдавна не се работи. Нито едно от посегателствата срещу журналисти в България не е разкрито от властите.

Заради нападенията над журналисти и зависимостта на медиите от олигарси и властимащи, България се срина в класациите за свободата на словото след страни като Того, Танзания и Либерия.

03 октомври 2010

Към Европа: "Хора, бдете - идва Путин!"


На 07.10.2010 г.(четвъртък) - от 12:00 ч. до 13:00 ч.
Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
свиква

Възпоменание за 4 години от убийството на руската журналистка Анна Политковская
и
Протест “Не искаме Путинска България”

пред “Дом на Москва в София”
- ул.“Раковска” № 92 (на площад “Николай Гяуров” между паметника на Иван Вазов и ДСК)

Протестът съвпада с откриването в София на конференция “Европа гледа на изток”, богато финансирана от Русия на Путин. Ние ще отправим тревожен призив “Хора, бдете!” – България вече е “троянски кон на Путин” вътре в двора на Европейския съюз, поради трите опасни енергийни проекта АЕЦ”Белене”, “Бургас-Александруполис” и “Южен поток”, решени от Путин и Георги Първанов–‘ДС-агент Гоце’, продължавани от послушния Бойко Борисов.

21 септември 2010

МИЕТ крие нелицензирано ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”

През миналата седмица в Брюксел - важни срещи на Георги Котев с

евродепутата Ребека Хармс и Грийнпийс


На 23.09.2010 от 10:00 ч. , Административен съд - София-град, Второ отделение, 30 състав, ще проведе второ заседание по делото на НД „Екогласност” срещу Главния секретар на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма(МИЕТ) от правителството на Бойко Борисов, относно частичния му отказ по Закона за достъп до обществена информация да се предостави доклад на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” към МИЕТ. Докладът е от 15.08.2008 г. до ексминистър Петър Димитров по повод изнесените данни от работилия 17 години в АЕЦ „Козлодуй” Георги Котев, за съществуващи в атомната електроцентрала аномалии и мащабна корупционна схема при подмяната на ядреното гориво от 2004 г., с непредвидим риск при експлоатацията.

Александър Кашъмов – адвокат от Програма Достъп до Информация, счита, че при наличие на надделяващ обществен интерес, аргументите за търговска тайна не трябва да се зачитат и очаква заличените над 70 бели полета в предоставения доклад да бъдат осветлени. Не може да се класифицират като търговска тайна стойности на нарушени параметри при експлоатацията на важно за обществото съоръжение.

Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и на Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев, и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, се надява на разкриване на рисковата за ядрената безопасност далавера единствено чрез намесата на европейските институции и особено след проведените през миналата седмица в Брюксел срещи на Георги Котев с евродепутата Ребека Хармс – на 15.09.2010 г. и с Грийнпийс – на 16.09.2010 г. Съгласно Договора ЕВРАТОМ, само при голяма ядрена авария се намесва Европейската комисия и затова вече две години от Брюксел очакваха българският национален регулатор в лицето на Агенцията за ядрено регулиране да изясни случая. По данни ог сигурен източник, АЯР все още не се е произнесъл за съпровождащата документация (Глава 31 „Техническа обосновка на безопасността”) и по този начин в АЕЦ “Козлодуй” повече от шест години се работи с нелицензирано ядрено гориво, заявява Пенчев и допълва: “С този съдебен процес се доказва, че ядреното лоби в България сега е тясно свързано и с правителството на Борисов, като се продължава вредна за националната сигурност дългогодишна практика на финансови далавери и липса на прозрачност по ядрената безопасност в АЕЦ “Козлодуй” “.


За повече информация:

Александър Кашъмов, GSM 0887829346

Петър Пенчев, GSM 0887525032 - след 25.09.2010 г.


14 септември 2010

Касчиев: Георги Котев е специалист от най-висока класа

интервю

Вторник, 14 Септември 2010, http://www.frognews.bg/

АЕЦ “Белене” е източник на корупция, зад западния инвеститор може да е и “Газпром”. Георги Котев не е луд, а ядрен физик от висока класа. Прокуратурата остана сляпа за щети за милиони в енергетиката, нанесени от Тройната коалиция, казва ученият.
Георги Касчиев е роден през 1949 г. в Шумен. По професия е атомен физик. В момента работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. В периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ “Козлодуй”. От 1997 до 2001 г. е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), сега Агенция за ядрено регулиране – АЯР. Професор е по ядрени реактори в Токийски технологичен институт.
В момента е научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Професор е във Виенския университет, където води курсове по “Основи на ядрената техника” и “Радиационна защита”.

Интервю на Стойко Стоянов, www.frognews.bg

- Господин Касчиев, АЕЦ„Белене” е заплетен възел - от една страна, премиерът нарече проекта „гьол”, в който няма да налива повече пари, после заговори за западен инвеститор, финансовият министър твърди, че няма да даде никакви пари за тази АЕЦ, а председателят на Народното събрание казва, че централата ще бъде изградена по правилния начин. Как разчитате тези разнопосчни сигнали, какви намерения се крият зад тях?

- Действително сигналите от управляващите са много разнопосочни. Изявлението на премиера за гьола е просто един типично популистки ход. Той целеше да покаже на хората, че ще се вземат необходимите мерки и нещата няма да останат както до сега? Само че от това говорене нищо не последва, никакви мерки не бяха предприети, нито едно лице от сферата на енергетиката, или от предишното правителство, които са подписвали неизгодните договори за „Белене” не се разследва.

През миналото лято прокуратурата извести за разкрита корупционна схема при изкупуване на добития скраб, от близка до президента фирма. Разяснено беше всичко как е станало, но нищо не последва. Част от същите тези хора са участвали и в схеми за износ на ток чрез частна посредническа фирма, продавали са огромно количество електроенергия на цени по-ниски от вътрешните и са ощетили компанията от огромни приходи.


Някои политици и анализатори в България твърдят, че действията на новата власт целят просто преразпределение на пазара, в това число и в енергетиката. Тоест енергийната мафия да преориентира интересите си и да работи за тези, които са на власт сега.


- Подозирате, че празното говорене е с цел комисионните да се преориентират от хора на Тройната коалиция към фактори в ГЕРБ?

- Не става дума само за комисионни, но и за подкупи и други облаги. Напълно вероятно е такъв сценарий за прехвърляне на изгодите от предишната власт към сегашната. Но смятам, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на изявлението на г-жа Цачева, че АЕЦ „Белене” ще се строи по правилния начин. След това един журналист я нарече Аецка Цачева. Въпросът е кой е правилният начин? Казват, че г-жа Цачева била изтъкнат юрист, но тя няма никакви технически познания, никаква техническа основа и най-вероятно никаква представа как се строи АЕЦ. Да не говорим, че правото, което тя би следвало да познава, не борави изобщо с такъв термин „правилен”, а има само „законно” и „незаконно”.


Впечатляващо е, че председателят на парламента не обръща никакво внимание на това, че всички действия по отношение на тази нова централа до сега са били незаконни, но не ги коментира. От думите и подразбираме, че правилният начин не означава да е законен, а по-скоро парите да отиват в правилната посока и на точното място.


- Могат ли решенията на правителството от 2005 г. за започване на изграждането на АЕЦ „Белене” и за обявяване на търг за реакторите да бъдат атакувани в съда като незаконосъобразни, както и да се търси отговорност от виновни лица?

- Всички тези решения са наистина незаконосъобразни и могат да се оспорят в съда. Но в България трудно става да тръгнеш да доказваш, че от някакво решения са засегнати обществени интереси. Екологичните организации и зелените не повдигат този проблем, доста странно ми се струва, но сигурно смятат, че нямат възможност. Но абсолютно сигурно е, че решението на правителството от 2005 г. е взето, без да е влязла в сила оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Тя става факт на 20 януари 2007 г. Решението на НЕК по-късно за провеждане на търг за избор на доставчик на реакторите също става факт без да има ОВОС, и следователно е незаконно. За това ми е много чудно, че сегашното правителство, когато дойде на власт беше твърдо, че всички такива сделки ще ги разследва, а виновните лица ги очаква затвор. Ако имаше обаче реална политическа воля, нямаше начин тези действия до сега да не се забележат, и да се спре този процес.


Министърът отговарящ и за енергетиката от една година разправя как проектът „Белене” ще се анализира, ще се види дали ще има изгода от него, колко ще струва, ще има ли пазар за продукцията му, колко ще са разходите, от къде ще дойде финансирането и т.н. И какво излезе от тези анализи – разбраха, че ще струва много пари, разбраха, че никой няма намерение да дава пари, и че никой не иска да се включва в такъв проект, че няма интерес на частните инвеститори.

- Но страната ни вече има поети финансови задължения по този проект. През септември излизат някои от поредните вноски за новия реактор, какъв е размерът им, кой ще ги плаща?

- Винаги съм държал да се обърне сериозно внимание на това, че след като не правим нищо по този проект, това не означава, че не продължават да се харчат огромни суми за него. Това е страшното. Мога да посоча някои от сумите, които до сега са изплатени. В България не е известно и не се коментира това. Например, продължаването на договора от декември м.г. до март струва около 200 млн. евро, които не са платени и са отложени. Това е ангажимент на НЕК към руската страна. Правителството вече ни убеждава колко са големи неустойките и се мотивира, че за това трябва да продължим да работим. Но това реално са основа за действия в същата посока.


След това продължението на договора на НЕК с „Атомстройекспорт” от март до септември е за около 30 млн. лв. 6-7 млн. евро бяха хвърлени за създаването на бетонов постамент на огромния гьол. Към основния консултант на проекта отделно вървят, до колкото знам, около 18 млн. евро на година и разбира се идва периодът септември –октомври т.г. когато трябва да се плати вноска за оборудването на първия реактор. Сумата е от порядъка на 220-250 млн. евро. Тя може да не се плати сега, но това не значи, че няма да бъде издължена в бъдеще и тези пари няма да бъдат поискани.


Освен това, сега се договаря продължението на договора с „Атомстройекспорт” и тепърва ще видим при това мълчание, което има около проекта, какво ще излезе. Но тава няма да го разберем от българските медии и българското правителство, а ще го научим от чуждестранните ядрени експерти.


За проекта като цяло и плащането на първия реактор правителството на пръв поглед реално няма участие. НЕК е страна по договора и това беше гордо обявено навремето. Но не знам как ще се оправят, защото държавната електрическа компания е много закъсала. Да не забравяме, че през 2007 г. НЕК взе заем от БНП „Париба” на стойност 250 млн. евро, за които сега на всеки три месеца трябва да плащат над 10 млн. лв. като лихви. Тоест, за 5 години до май 2012 трябва да са изчистили около 220 млн. лв. за лихви и да изплатят накуп цялата стойност от 500 млн. лв. Откъде ще ги намерят тези пари? Никакъв друг начин няма освен рязко вдигане на цените на електроенергията.


- Има ли опасност НЕК да фалира?

- Според мен НЕК се приближава уверено към фалит. Единствено с повишението на цените на електроенергията от миналата и отчасти от тази година успя да се оттласне от дъното, но при всички случаи, за да не фалира държавната компания, накрая правителството ще извади пари.


- Но министър Дянков се зарича, че няма да плати тези 250 млн. евро.?

- Не е изключено кабинетът да вземе политическо решение и да направи това плащане. Нали по такъв начин миналото правителство на Станишев извади от бюджета 700 млн. лв., с цел строителството на „Белене”. Друг въпрос е, че сегашния кабинет няма от къде да ги намери тези огромни суми, и така се получава един порочен кръг, в който има много говорене, влизане в една спирала, която ни води направо към дъното.


- Наричате проекта „Белене” един от източниците за генериране на корупция в България , може ли ситуацията да се промени с идеята на премиера да търсим западен стратегически инвеститор?

- Реално идеята за намиране на западен инвеститор е единствената, по която „Белене” може да се реализира. Трябва да е ясно, че тази АЕЦ не може да се изгради с руски пари. България е член на ЕС, участва в договора ЕВРОАТОМ, а той поставя редица ограничителни условия пред трети страни и капитали. Това е и причината социалистите от предишното правителство да не вземат пари от руснаците, не защото се потриваха, почесваха и се бояха, или пък не искаха. А защото нямаше как. И сегашните управляващи бяха предупредени за това от комисаря по енергетика Йотингер. Но да не забравяме и най-важното, че една от причините избраният за стратегически инвеститор от германия RWE да се оттегли от проекта е именно корупцията.


- Ще се появи ли силен западен инвеститор?

- Според мен няма и няма да има. Когато се проведе първият търг за изграждането на централата и беше избрана германската RWE, участваха 6 или 7 големи западни фирми. Сега нито една от тях няма желание отново да се включи. За това допринесоха разкриването на всичките недостатъци на проекта „Белене”, финансовата криза, фактът, че няма пазар за продукцията, тя ще е с висока себестойност. Няма яснота и по въпроса какво ще се прави с радиоактивните отпадъци, с отработеното гориво? Тези въпроси са актуални, особено пред евродирективата, която вече е подготвена, че всяка страна трябва да изгради депо за отработеното гориво. И освен всичко това вече има редица перспективни ядрени проекти в Западна Европа, специално в Англия, в Италия, в които огромните западни компании се включиха и няма да имат възможност да се ангажират с нашия.


Да вземем като пример и проекта на Румъния на Черна вода. Каквото и да приказваме за съседите, проектът им е направен точно както трябва, при това на търга там се явиха 15, или 16 големи компании, от тях на първия етап бяха избрани 6. А държавната електрическа компания на Румъния при този силен интерес реши да си запази участието от 50% и да намери необходимите средства. Трябва да е ясно, че там където проектите са добре структурирани, добре защитени, инвеститорите имат интерес. Отделно в нашия случай няма нито една банка, която има желание да участва.


- Съществува ли възможност, ако все пак се появи западен инвеститор, зад него да се окаже, че стоят пак руски интереси и пари?

- Да обърнем внимание на една особеност – от една страна икономическият министър говори, че трябва да се търси стратегически инвеститор, което е правилно, но премиерът и г-жа Цачева говорят просто за инвеститор. За стратегически инвеститор е ясно – това трябва да бъде огромна компания, с голям опит в изграждане, въвеждане в експлоатация на обекта, гарантиране на висока степен на безопасност, решаване на всички съпътстващи проблеми и т.н. А като говорим просто за инвеститор, в тази роля вече може да бъде всяка компания, в това число и руска, примерно „Газпром”, щом имат пари и искат да инвестират.


- Защо българското правителство хвърля толкова енергия и усилия за гьола „Белене”, а не се насочи към изграждането на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй”?

- В „Белене” вече реално са налети толкова много пари, възможни са неустойки, които България ще трябва да плати от над 300 млн. евро. В тази ситуация по-малкото зло е да се спре всичко това с проекта, защото задълженията към него ще уморят страната. Може би един от изходите е с оборудването, което е поръчано за първия реактор на „Белене”, да се мисли в друга перспектива. България няма възможност да премине през цедилката на Русия и да го препродаде на друг, за това с това оборудване може да се изгради един нов реактор на „Козлодуй”.


- Следите ли протеста на ядрения физик Георги Котев?

- Да, от самото начало още преди две години. Освен това познавам лично този човек. Отзивите за него са много добри. Той е много интелигентен, с необходимото образование. Завършил е в Русия ядрена енергетика. В АЕЦ „Козлодуй” през цялото време е работил в областта на пресмятанията на характеристиките на реакторите. По всички критерии той е един специалист от най-висока класа. Такива експерти са рядкост. Той може да си намери навсякъде работа. А други, които у нас се пишат за специалисти, не смеят и носа да си подадат навънка, даже и на интервю не могат да се явят в европейски страни. Но точно такива хора се отнасят с ирония и насмешка към Котев и разкритията му. Опитват се да го изкарат, че е луд, но това съвсем не е вярно. Човекът смята, че каузата му е вярна и че трябва да направи всички усилия, за да я доведе но край.


- Приемате ли за достоверни твърденията му, че ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй” е подменено с рециклирано?

- От една страна, неговите доводи са много убедителни. От друга пък, е красноречиво поведението на замесените в скандала институции.


Той казва, че Пети и Шести блок от 2004 г. работят с гориво от уран, извлечен от отработеното гориво, тоест рециклиран. За обикновените хора вероятно няма никаква разлика, но в рециклирания уран има един нов изотоп - „Уран 236”, характеристиките на, който не са много добре изследвани и внася известна неопределеност при пресмятанията на ядрени характеристики. От тук могат да произлязат точно такива ефекти, които се наблюдават при експлоатацията в Пети и Шести блок.


Какво каза веднага след разкритията на Котев тогавашният шеф на централата Иван Генов, кумец на Румен Овчаров. Обяви, че няма такова нещо и няма как да стане, защото в Русия не се използва рециклиран уран за ядрено гориво. Това твърдение си беше една лъжа. Няма как да не знаят, че там отдавна се произвежда ядрено гориво от рециклиран уран и има такава програма вече за производство на такова гориво не само за реактори RBMK, но и за VVR1000. Още повече че на симпозиум, проведен преди време в България, руснаците си казаха, че използват рециклиран уран. Материалите точно от тази конференция бяха извадени като аргумент, но опонентите на Котев, за да се измъкнат от първоначалното си глупаво обяснение казаха, че можело и да се произвежда, но в завода, в който се прави горивото за VVR1000, няма как да попадне рециклиран уран. Как си представяте, на тези провинциални момчета в малка България да им е ясна цялата схема къде и как в Русия отиват различните видове уран и гориво. После се оказа, че и това им твърдение не е вярно. От реакциите им ясно може да се направи извода, че Котев е прав, а ръководството на централата е замесено в една огромна корупционна схема.


Целта на преработката на отработеното гориво винаги е да се извлече натрупаният плутоний в него и да се остъклят радиоактивните отпадъци. При изобилието, което имаше на естествен уран, този рециклиран уран представляваше просто един отпадък, нещо което няма особена стойност. Ако така присъства той във финансово икономическите разчети на Русия – какво се получава? Вместо да вложите естествен уран, чиято цена преди 6 г. е била около 150 – 200 долара за кг. за да получите един кг. реакторно гориво за VVR1000, влагате около 9-10 кг. естествен уран, или става въпрос за около 2 хил. долара за един кг. А пресметнете каква цена излиза за един тон. Вместо обаче да харчите тези пари, влагате нещо което практически е почти на безценица, вид отпадък, обаче крайният продукт - касетите с ядрено гориво, ги продават на същата цена, както при използването на свеж уран.


- България ангажира шведската компания „Studsvik Nuclear AB” да провери състава на горивото в Козлодуй, приемате ли резултатите й като независими и верни?

- Цялото това изследване беше нагласено, а предметът му беше абсолютно погрешен. Шведските експерти бяха наети да търсят дали има в свежото гориво „Уран 233”, нещо от което няма абсолютно никакъв смисъл. Шефът на регулиращият орган Сергей Цочев прекрасно го разбира това, защото е доктор по радиохимия. Ако изобщо имаха намерение да се установи дали е от естествен или от рециклиран уран горивото, трябваше да се търси дали в него има „Уран 236”. Защото той се получава само по един единствен начин, когато уранът е в реактори и се облъчва от неутроните „Уран 235”, примерно, в 82% от случаите се дели. Останалите 18% просто поглъщат неутрона и се превръща в „Уран 236”. Така, че „Уран 236” може да го има само, ако материалът е бил използван преди това в активната зона на ядрени реактори. Затова заданието на шведите е абсолютно безсмислено. То нищо не може да покаже и въз основа на него изобщо не може да се твърди, че в горивото няма рециклиран уран. Това е едно нагласено проучване, за да се покаже някаква активност от българска страна. Но то само потвърждава съмненията, че Котев е прав.


Освен това институциите в България не направиха едно ясно изявление по най-простия критерий – поради това, че в рециклирания уран все пак има някакви следи от плутония, от продуктите на деление неговата активност е ,например, два пъти по-голяма, отколкото на естествения уран. Естествено, че когато в съответното помещение на АЕЦ пристигнат няколко десетки тона гориво, съдържащи такъв уран с малко по-висока активност, там ще се създаде малко по-висок радиационен гама фон, а хората, които влизат да работят - ще имат малко по-високо йонизиращо натоварване в сравнение с предишните години, когато горивото е било от естествен уран. И една такава проста съпоставка би могла веднага да каже – има ли малко повишен радиационен фон в помещението, има ли малко по-високи дози или няма? Но вместо това, те мълчат и дават някакви завоалирани обяснения.


- Споделяте ли твърденията на Котев, че европейските институции не се интересуват от разкритията му, защото са заинтересовани - централи от ЕС изнасят отработеното си гориво в Русия за рециклиране?

- Капацитетът на руснаците за преработка на ядрено гориво е много скромен в сравнение, например, със страни като Франция, Англия. Поради това смятам, че Европа си мълчи, защото и там действа същата бюрократична машина. И там чиновниците, както навсякъде, най-много мразят да им се създават някакви проблеми, да им се налага допълнителна работа, да събират сведения, да търсят решения. За мен това е по вероятното обяснение за бездействието им. Освен това Брюксел избягва да се захваща с теми, които са вътрешни проблеми за България. Те знаят, че при нас има ядрен регулиращ орган и заедно с правителството могат да си проверяват случая. Но със същия проблем се е ангажирала и Комисията по жалби към Европейския парламент. Тя е излязла с доклада, че жалбата на Котев има основание, тъй като информацията показва, че софтуерът на АЕЦ” Козлодуй”, с който се разчитат характеристиките на ядреното гориво към ония момент, не е бил в състояние да ги пресметне правилно. Тоест, има надежди за някакво развитие по случая. Но истината е, че ако правителството се бе ангажиралоь нещата можеха да се изяснят само за една седмица.


- Защо след падането на Тройната коалиция и промените в ДАНС не искат да изчистят този скандал с горивото, а министър Трайков крие документи?

- Ясно е, че играта с това гориво е на много високо ниво и ще бъдат засегнати сериозни интереси. Печалбите от подмяната на горивото вероятно са били огромни. Необяснимо е, че и прокуратурата отказа да види очебийни факти, министерството, отговарящо за енергетиката, също не иска да направи проверка. Липсата на отношение също е отношение към случая. Показателно е, че Агенцията за ядрено регулиране мълчи по скандала.


Все пак се надявам, че от средата на септември нещата ще се раздвижат. Имам информация, че зелените в европарламента се интересуват от разкритията, предвиждат среща с Котев. Скандално е в 21 век човек да е готов да умре от глад, само за да предизвика вниманието на институции и да се извърши проверка за престъпления.

10 септември 2010

Кой казва че Борисов работел за България?



„Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”
Автор: Едвин Сугарев

Вгледайте се в тази снимка (с автор IPG, публикувана като приложение към прекрасния репортаж на Спас Спасов „Най-прекрасният на Земята! Ура!” в днешния „Дневник”). Вгледайте се и я запомнете добре. Нежно положената премиерска ръка върху рамото на Лужков, широките и непринудени усмивки, топлата (братска?) взаимност, която лъха от двамата, агресивният тарикатлък, който се таи в ъгълчетата на очите им…
Повтарам: вгледайте се и я запомнете добре – а като я запомняте, се опитайте и да си припомните някои неща от не тъй далечното минало. На какво ви напомня тази снимка – не с персонажите, а с цялостното си излъчване – и с парвенюшко-профанското послание, което тази достойна мъжка дружба навира под носовете ви? И ако, както се вглеждате, се вслушате в нейните спотаени гласове – дали пък няма да дочуете ехото от онова правешко „ха-ха-ха…”, което 35 години огласяше България? Или – ако се отплеснете не по звукови, а по визуални реминисценции – дали няма да ви се мерне някоя от сърдечните нявгашни прегръдки, че и целувки между комунистическите лидери – между Т.Ж. и който и да е негов събрат, между Брежнев и Ерих Хонекер?
Ще кажете, че прекалявам. Вероятно е така – но наистина рядко съм бил разтърсван от погнуса в степента, в която това успя да постигне описаната от Спас Спасов дружеска среща. Сама по себе си тя е илюстрация на това кой ни управлява, защо ни управлява и докъде се докарахме с търпимостта и инертността си; е илюстрация прочее на катастрофата, наричана „български преход към демокрация”. И не само е илюстрация, но е и най-категоричната такава – поради простата причина, че самата среща и – което е по-важно – нейното излъчване, биха могли да се случат преспокойно и преди двадесет години.
Съдете сами: Юрий Лужков, несменяем кмет на Москва и една от най-корумпираните и компрометирани фигури в днешна Русия, пристига в България, за да открие комплекса „Радуга“, собственост на дружеството „Санаторно-оздравителен комплекс (СОК) Камчия“.Пристига кога? На девети септември, разбира се. Срамната дата, която в течение на близо половин век чествахме като национален празник, въпреки че бележеше не друго, а окупацията на страната ни. И докато го чакат да пристигне, всички очакващи го си честитят великия празник.
Сред тях на първо място е Станка Шопова, бивш шеф на димитровския комсомол, а сега изпълнителен директор на въпросното СОК „Камчия”. Ще се запитате сигурно какво е това дружество. Руско, разбира се. Собственост на „град Москва, чрез правителството на Москва, действащо чрез своя орган, Департамент по имуществото на гр. Москва”.
Само че въпросът ви е погрешен. по-добре би било да се запитате що ще въпросният СОК в България – или по-точно в устието на Камчия. Елементарен въпрос с елементарен отговор. Ами там се строи въпросният СОК – за да развива фанфарно огласена руска благотворителност на българска земя. Построен върху около 80 декара, купени през 2008 г. по по 9.72 лв. на кв.м. Вероятно са се оказали малко, тъй като през същата година другарката Станка Шопова купила от името на СОК-а още 20 декара – по 14 лв. кв.м.
Само да не си помислите, че това е някаква си там частна, Станко Шоповска инициатива. Нищо подобно: договорът за изграждането на комплекса е подписан от Емилия Масларова през септември 2008 г. и одобрен от правителството на Сергей Станишев на 17 юни 2009. При това: за да улесни изграждането на този модернизиран вариант на прочутия пионерски лагер „Артек”, българският МС е отпуснал 7.7 млн. лв. за изграждането на 10 450 м магистрален водопровод. Според Лужков от 2011 г. там щели да отдъхват 11 000 руски деца и… около 3500 ветерани годишно. (Ветераните се предполага да бъдат от Великата Отечествена – но нищо чудно, поради измиране на контингента, да бъдат приютени и тези от Афганистан.)
Всъщност нищо странно и неочаквано – такива ги вършеше тройната коалиция. И продължава да ги върши. Пита се обаче какви ги върши сегашното правителство и неговият юначен премиер Бойко Борисов. Ето какви: на връх девети септември тържествено посреща Лужков. Слуша честитенето на празника, слуша тържественото приветствие на Станка Шопова, започващо с „дорогие друзя”, и най-вече слуша своя дорогой друг Лужков, който синтезира българо-руските отношения с повече от знаменателната фраза: „Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”
Извинявайте – тези думи да ви напомнят нещо? Нещо ненарушимо, нещо скъпо и свято, нещо от векове за векове? Да си спомняте покрай тях за едни скъпи на сърцето и на българския президент, и на българския премиер енергийни проекти, които наистина имат потенциала да заробят България от векове за векове? Как реагира на тези думи големият българин Бойко Борисов? Няма защо да ви обяснявам как.
Върнете се към снимката и му вижте усмивката.
Разбира се, той не пропусна възможността да оползотвори тази среща – и да я осребри медийно по най-високия възможен курс. Използва я, за да изплюе камъчето – следващият български президент ще се казва Бойко Борисов. Което най-малкото гарантира известна приемственст в правенето на големи шлемове, но не това е най-важното в случая.
По-важна – колкото и парадоксално да е – е употребената от него стилистика, естетиката на управленските му метафори. Съдете сами: „Като кмет на София ходих на гости на г-н Лужков и тогава той ми каза: „Трябва да станете премиер.” Вечерта го бих на футбол на стадион „Лужники“, а след това станах и премиер. /…/ Догодина у нас има президентски избори. Явно пак ще трябва да отида на гости на г-н Лужков, а той да падне на футбол.”
Както се вика – те това е положението. Факторът футбол и факторът политическа власт в действие. Чалга-политиката като интернационална реалност (в този контекст е редно да си спомним и за друг един голям приятел на Бойко Борисов – Силвио Берлускони). Каква да е власт плюс простащина – равно на (пост)комунизъм от най-дивата възможна порода. Станка Шопова, Юрий Лужков, Бойко Борисов и вся осталная сволоч…


Източник: http://www.svobodata.com/

02 септември 2010

Путиновата милиция арестува защитници на човешките права


http://www.lenta.ru/news/2010/08/31/detain/



Организатор на митинга на 31.08.2010 г. в Москва е лидерът на Московската Хелзинска група Людмила Алексеева .

31 август 2010

"Циганинът с Ленин" пише писмо на американския посланик

Атанас Чобанов
http://www.atanas.fr/

Открито писмо до Негово Превъзходителство посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик



Ваше Превъзходителство,

Преди три дни Вие откривахте мост към ромския квартал в Царево. Стояхте пред публиката между кмета на Царево Петко Арнаудов и областния управител Константин Гребенаров. И двамата са бивши членове на престъпната според българския закон организация БКП и агенти на зловещата комунистическа Държавна Сигурност.
Зад Вас стоях аз с голям портрет на Ленин, на чийто гръб беше написано:
"Уберите посла, верните Вождя. Агент ДС "Гоце" и Агент ДС "Иванов" град Мичурин".
Надявах се Вие лично и присъстващите медии да забележат плаката и да ме попитат защо съм там и какво означава тази любопитна инсталация. Но преди Вас ме забеляза кметът и се възмути: "Кой е циганинът с Ленин?"

Дойдоха полицаи и ме отведоха в районното, където ми написаха предупреждение да не нарушавам обществения ред, макар че аз нищо не бях нарушавал. Конфискуваха ми и надписа. Предполагам, че през това време агент "Иванов" (Петко Арнаудов) Ви е отвел на банкет, където сте вдигали наздравици за ромската интеграция.

Ето защо със закъснение се възползвам от все още свободното интернет пространство, за да отговоря на непоставените към мен и към Вас въпроси.
Защо Ленин? Защото по времето на комунизма на такива масовки задължителен атрибут бяха тълпите от трудещи се, които носеха плакати на вождовете на световната революция. На вашия пърформанс присъстваха почти всички трудещи се в Царево, които са платени от общинската хазна, но си бяха забравили атрибутите. Само ромите се бяха сетили да сложат едно американско знаме, за да отсрамят положението.
Защо този надпис? Защото трябва да се припомни, че България се управлява от най-високото, до най-забутаното място от агенти на ДС. За борбата с тях американските данъкоплатци, които Ви плащат заплатата, отделиха астрономически суми. Агентите на ДС "де факто" работеха за интересите на Съветския съюз, за КГБ и против собственото си население. Конкретно кметът Арнаудов е бил агент на разузнавателния отдел на Гранични войски. Същите тези войски стреляха в гръб и убиваха немногобройните смелчаци решили да избягат от комунистическия затвор, а агент "Иванов", който тогава е бил жител на село близко до границата, е слухтял и донасял за намеренията на бегълците.

Минута преди да ме отведат полицаите видях как се прегърнахте и се разцелувахте с агент "Иванов". Беше покъртително. Ромите ръкопляскаха, общинските работнички дишаха дълбоко и бяха развълнувани.

Признавам, че си тръгнах развълнуван и аз. С Ленин в ръце и с полицейски конвой отзад. Не ми даваше мира дилемата дали се целувате с агент "Иванов" заради протокола, заради непроницаемите интереси на Великия враг на комунизма и тиранията - САЩ, или поради други причини.
Благодаря, че ме прочетохте и ще се радвам ако ми отговорите на последния въпрос.

С почитание,
Атанас Чобанов или "Циганинът с Ленин"

П.С. За репликата "Кой е циганинът с Ленин?" и снимков материал посетете gramophona.com
-----------------------------------
Вместо коментар:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169387
Заплахи, пазарлъци и банкети съпровождат сделката "Корал"
Кметът на Царево и юрисконсултът са ощетили общината
Димитър Николов все пак е замесен

Екип на Mediapool 30 Август 2010

Кметът на Царево Петко Арнаудов и юрисконсултът адв. Евгени Мосинов са ощетили общината със сключването на сделката за продажба на 130 декара земя на първа линия край морето на плажа "Корал". В договарянето на покупката е участвал и тогавашният общински секретар на СДС – Бургас Димитър Николов, в момента е кмет на Бургас и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, който към момента отрича това.