23 ноември 2008

Владимир Малсагов - «Руската мафия ФСБ»


Русия и България в седмата годишнина от 11 септември

Името на автора на тази статия Владимир Малсагов, е известно на малцина, но скоро, с предстоящото излизане на книгата му «Руската мафия ФСБ» ще гръмне по света и ще се произнася с респект редом с такива имена като Ал. Солженицин, В. Шаламов, А. Сахаров, Анна Политковска, Ал. Литвиненко и редица още мъченици на демокрацията и хуманизма в Русия. Израснал е в семейството на един от най-известните чеченски общественици и интелектуалци от средата на миналия век, заслужил прозвището «чеченският Сахаров» - заради самоотвержената си борба за връщане от изгнание на десетки хиляди чеченци в края на Втората световна война и разкриването пред света на изгарянето живи на над 700 жители на чеченско село, отказали да се подчинят на произвола на НКВД – престъпления, които дори надминават по жестокост и масовост най-известните примери за геноцид в историята на човечеството. Владимир тръгва по пътя на баща си и споделя неговата съдба в ГуЛАГ – но вече не онзи, сталинския, а в последните години на човеконенавистния съветски режим. По лъжливо обвинение прекарва 10 г. в лагери и затвори и още там, на случайни парчета хартия и с остатъци от моливи, започва да описва зловещите си разкрития за симбиозата между тайните служби на СССР – КГБ и неговият приемник в днешна Русия, ФСБ, с най-безмилостните структури на руската, чеченската и други постсъветски мафиотски структури. Шокиращи и изглеждащи невероятни са неговите ракрития за връзката на ФСБ с най-крупните терористични акции от началото на ХХI в. – разрушаването на кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., взривовете в метрото в Лондон, Москва, Волгодонск... И прави това без заклинания и крясъци за „световната конспирация”, а спокойно и убедително, като свидетел от първа ръка. Целта на Кремъл и Лубянка е да манипулира световната политика в своя полза, и част от глобалните активни мероприятия са сривът на долара на световните валутни пазари с по-далечна цел лишаването му от статуса на резервна валута и подкопаването на американската икономика и скокът в цената на петрола.
В навечерието на излизането на книгата на В. Малсагов на български език, авторът подготви този материал специално за българските читатели.
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" с готовност ще се включи в предстоящата наскоро премиера в София на тази СМЕЛА книга.

Не е тайна, че във времената на окупацията на Източна Европа от СССР наричаха България заради лоялността и «верността към делото на комунизма» 16-та република на Съветския съюз. Нейната икономика, както, впрочем, и икономиките на другите страни от СИВ, се развива умишлено едностранно, в угода на така наречената социалистическа интеграция, когато във всички страни, завзети след 1945 г. от СССР, преднамерено се развива или селското стопанство, като в България, или също и фармацевтиката, като в Унгария, или машиностроенето и стоманолитейното производство със стъклопроизводството, като в Чехословакия, и цялата продукция преди всичко се насочваше за удовлетворяване нуждите на СССР. В същото време Съветският съюз, добивайки газ, нефт, произвеждайки електроeнергия, снабдяваше страните от СИВ с енергоносители, които задвижваха машините, струговете, оборудването на фабриките и заводите. Освен привидната изгода, това позволяваше всички тези държаваи да бъдат държани в зависимост и подчинение, а при най-малко непослушание лесно можеше да се предизвика изкуствен колапс, като се дръпне шалтера и се затворят крановете, намиращи се на територията на СССР, което моментално би повлякло след себе си тотална криза.

По-рано в КГБ на СССР имаше Отдел за икономическа сигурност, където всъщност се разработваха и внедряваха в практиката методите на икономическата агресия и поробване както на страните от Източна Европа, така и от Третия свят. За смяна на този отдел във ФСБ е създаден аналогичен - по енергийна сигурност, наричан «нефтянка» и преставляващ най-елитно подразделение, където служат синовете на Патрушев (бивш директор на ФСБ) и Фрадков (бивш министър-председател), и други. С разпадането на комунистическата система, страните получили в резултат независимост, пристъпиха към всестранно развитие на своите икономики, и много от тях правят това доста успешно, например Прибалтийските страни, Полша, Унгария, Чехия, Словакия и други, което неминуемо предизвиква скрита, а нерядко и шумна завист и раздразнение в Кремъл.

Както е известно, от момента на самопровъзгласяване на независимост през 1991 г., самата Русия се намираше в дълбока икономическа криза с разрушена промишлена инфраструктура. При това Русия умишлено беше доведена до фалит през 1998 г., което даде на управляващата клика възможност да прибави много милиарди към собствените си сметки, прехвърляйки цялата валута в задгранични сметки, докато в Кремъл през това време се водеха скрити баталии за разпределение на властта. През всичките тези години руската хазна се попълваше само за сметка на заемите от Б. Клинтън и предоставяните от международни финансови институции кредити. По същото време се случи и позорното поражение на Русия във войната с Чечня през 1994-96 г. на 6 август, когато руските войски бяха напълно обкръжени и блокирани на цялата територия на републиката от отрядите на Съпротивата.

С разпадането на СССР, спецслужбите на Кремъл практически бяха пуснати на «свободна паша», създавайки из цялата страна т. нар. ЧОП-ове - «частни охранителни предприятия», които всъщност се занимаваха с престъпен бизнес, но с удостоверения за принадлежност към правоохранителните органи в джоба. Те действаха в широк диапазон: от поръчкови убийства на предприемачи и политически дейци до закрила и осигуряване на спокойствие срещу определена «такса». С идването на власт на В. Путин със спецслужбите и провеждането на редица така наречени «спецоперации» - от взривовете в жилищни блокове в редица градове в Русия, взривове в транспорта и започването на втората руско-чеченска война - до терактовете в САЩ на 11 септември 2001 г., а след това и в Лондон, което позволи на Кремъл да излезе на международната авансцена, размахвайки знамето на борбата с така наречения «международен тероризъм», Русия получи прогнозируемия скок в цените на енергоносителите и забрави за огромните валутни постъпления на своите сметки. Но главното е това, че Русия вкара САЩ и страните от НАТО в афгано-иракския котел. Всичко това накуп предизвика у Кремъл «главозамайване от успехите», и вече открито ръководейки се от толкова привичното му имперско мислене, Русия насочи своите безпардонни действия в международната политика по изпитания коловоз на агресията. Тук се прояви и носталгията, което намери отражение в пренебрежителното политическо отношение и неограничаваните от нищо действия по отношение на страните, влизащи по-рано в социалистическия блок и не успели да си осигурят защита от страна на Евросъюза или НАТО, нагледен пример за което беше наглата агресия срещу Грузия.

По своето географско положение България лежи на самия кръстопът на геополитическите интереси на Кремъл, и неслучайно като посланик в тази страна беше изпратен един от кадровите специалисти от «нефтянката» Юрий Исаков, чиято основна задача е да осигурява контрола и сигурността на строящиа се нефтопровод Бургас-Александропулос и безпрепятственото преминаване на «Южния поток» - газопровода, пресичащ Южна Европа, проектът за който носи подписите на Путин и Берлускони, с което беше нанесен удар на Туркмено-иранските интереси с техния проект «НАБУКО».

Очевидно е, че господин Ю. Исаков е резидент на «ГАЗПРОМ» и «РОСНЕФТ» на Балканите. Какво означава това за България, освен пълна зависимост от Русия? Един-двама чиновници от българския висш политически елит Москва ще назначи за олигарси, отделяйки за тях длъжности в «ГАЗПРОМ» или «РОСНЕФТ», както направиха с Шрьодер. Безусловно, ще бъдат създадени малко работни места, необходими за обслужването на енергомагистралите, но това не е съществено. Икономиката ще се развива напълно в угода на икономическите и политическите изисквания на Русия, а подкупеният с парите на кремълските монополии български политически истъблишмънт ще бъде прнуден да лобира за интересите на Русия на Балканите и в Евросъюза. За тази експанзия на Кремъл в свое интервю открито заяви «придворния» руски олигарх О. Дерипаска. За провеждането на подобни схеми от Москва в България съществува благодатна почва.

Във времената на комунистическата империя, тъкмо в София се намираше филиалът на Лубянка (КГБ на СССР) и именно оттам КГБ на Съветския съюз изпрати агента Агджа да стреля по римския Папа, а следващият агент замина за Лондон да изпълни волята на Ю. Андропов, като убоде с отровен чадър Г. Марков. С падането на тоталитарния режим в България, както и в Русия, лустрация не беше проведена. Останали неразобличени, агентите на КГБ до самата си смърт остават «на кукичката» на своите господари, продължавайки да се «трудят» за тях, но под новата табелка ФСБ. Тъкмо агентурата на ФСБ провежда поръчкови мероприятия по разпространение на дезинформация, имащи за цел вината за тези шумни убийства и терористични актове да се прехвърли от болната глава на здравата - на ЦРУ, Сикрет Интеледжънс Сървис, а защо не и Мосад.

Тези «бивши» и «сегашни» и ще застанат в първите редици на борбата за прокарване интересите на Кремъл в България и Евросъюза. Бъдете бдителни, господа!

Владимир Малсагов
.

22 ноември 2008

Делото за Политковская потъва в неизвестност

http://www.kafene.net/pc_url_5122129

За пореден път контролираната от КГБ руска съдебна система показа своето истинско лице. Истината за това кой стои зад убийството на Ана Политковская за пореден път беше ясно и демонстративно скрита и същевременно показана от тези които дърпат задкулисните конци на процесите в Русия- Руската Путинова администрация която в името на своя гуру е способна на всякакви нечисти ходове само и само да оправдае своите действия. Особено сега когато на президента си гарантира 2х6 години мандат и парламента 5 годишен мандат.

Арогантното поведение на представителите на Руската съдебна система за пореден път доказват че в същност единствения с когото се съобразяват е на Руския народ а само Путиновата клика окупирала и държаща в плен умовете на десетки милиони руснаци

Стоил Стоилов

17 ноември 2008

Извинявайте, г-н Рот!

Oт Милен Радев


Roth

Милен Радев

От няколко дни Юрген Рот е отново у дома си, далеч от българската посткомунистическа действителност, но навярно с неизгладими спомени от срещата си с нея.

Сцени като тези, на които той бе свидетел през трите си дни в София, обикновено рядко стават достъпни на колеги, социализирани в приетата за нормална в Западна Европа медийна и обществена среда. Въпреки, че Юрген Рот не от вчера разплита възли, свързани с политико-криминални кланове, с дерибействата на червени олигарси и с мафиотизирането на обществата на Изток, това, което му предложи днешна България, засенчва всичко останало.

Вълната от ненавист, от дребнаво заяждане, изречените и медийно размножени хулигански ругатни на водещ политик на управляваща партия в страна, членка на ЕС, са преживявания, които могат да угнетят и най-солидната натура, а не само един чуждестранен гост не в първа младост, попаднал в съвършено чужда му среда, както Юрген Рот.

С толкова по-голяма радост установих от последните си контакти с него, че той се възстановява бързо след изнурителните дни в София, с присъщата си игрива ирония коментира посещението си и вече обмисля нови теми и проекти.

Това е добре и радва. Но все пак нещо липсва.

Като човек свързан и ангажиран със случващото се в страната, където съм роден, като следящ хем отблизо случките в татковината, хем намиращ се на известна дистанция от нея, като пишещ и участващ по силите си в някаква форма на публичен дебат, чувствам, че трябва да се обърна към Юрген Рот с едно извинение.

Извинете, г-н Рот, за това, че страната, с чиято днешна съдба се ангажирахте съвършено безкористно, и на която посветихте многомесечен труд, Ви посрещна в лицето на по-голямата част от своя политически и културен елит намръщено, враждебно и предвзето.

Извинете, че когато отидохте на крак в София за да предложите на скованата от пълно униние, джапаща в безнадеждна обществена свинщина и в престъпен политически зетьо-шуро-баджанакизъм страна резултата на своите разследвания, бяхте обявен за невеж и неориентиран чужденец, който няма какво ново да каже на българската публика.

Извинете, че една пресслужба реши да Ви превърне пряко волята Ви и в противоречие със здравия разум в политически агитатор за една партия, като Ви приписа нагло изречения, които Вие няма как да изречете.

Извинете за онова, което, както знам, Ви е подтиснало най-много – хоровата озлобена реакция на голяма част от журналистическата колегия. Злорадството, дребнавостта, нежеланието у много от журналистите да вникнат в голямата картина, която описвате в книгата си и ровенето вместо това в дребни, съвършено незначителни за общото послание детайли. Извинете за страха, който сте забелязал в очите на репортерките в залата за пресконференции. Извинете за усърдието, с което изтъкнати имена на колегията се стараеха да изчистят петната от образа на един корабокруширал политик за да си спечелят след това неговата благодарност, че били «защитили честта на държавата».

Извинете за това, че в България Ви натикаха в ролята на специалиста, поставил без разкрасяване и успокоително усукване тежка диагноза, когото болният подгонва с ругатни и дюдюкане по коридорите...

Никой професионално ангажиран или граждански заинтересуван от публицистичното отразяване на българската действителност не би могъл сериозно да очаква, че един чуждестранен гост ще ни отвори очите със съвършено непознати и сензационни разкрития. Би било фикция да се мисли, че някой отвън ще извади на бял свят нечувани и невиждани факти. Вашият принос, г-н Рот, е в това, че дадохте писмена форма на част от онова, което българинът говори под сурдинка, което се разказва полугласно, което избягват да произнасят по телефона. Осъзнаваната от всеки в тази страна истина за посткомунистическата ни действителност от днес е вплетена между корици, намира се по рафтовете на книжарниците и трудно може да бъде заличена.

И още нещо изключително ценно, което книгата Ви ни дава: чрез съвестното и буквално отразяване на разговорите с Вашите герои Вие ги оставяте сами да изградят своя образ пред читателя. Той е често пъти по-красноречив, отколкото и най-надарената фантазия би могла да създаде.

От свое име Ви благодаря за времето, което сте отделил за моята страна. Благодаря Ви и за «вътрешния гняв» пред безобразията, който, както знам, Ви движи при разследванията на всеки нов комплекс – от каналите на полската организирана престъпност до мафиотските обвързаности на германския политически и бизнес елит.

От името на форумното общество «Де зората», което отблизо следеше Вашето гостуване в България и ангажирано коментираше Вашите изяви, Ви казвам – Вие сте винаги добре дошъл в нашата Родина.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=145910&srcpos=5

16 ноември 2008

Прокуратурата да спре заплахите срещу журналиста Юрген Рот

by newswriter on 14/11/2008 3:15 PM, kafene.net

Неправителствената организация за защита на свободата на словото "Репортери без граници" е възмутена и скандализирана от публичните обиди и призиви за насилие срещу журналиста Юрген Рот само месец след опита за убийство на Огнян Стефанов - пише в комюнике, публикувано на сайта на организацията.
Според "Репортери без граници", казаното от бившия министър на вътрешните работи Румен Петков е безотговорно и представлява неприемлив призив за насилие, недостоен за европейски политик."Припомняме на г-н Петков, че има други начини да се води публичен и демократичен дебат с журналисти. Съветваме го да оттегли заплахите си срещу Юрген Рот възможно най-бързо." - подчертава организацията.
На 11 ноември вестник "24 часа" публикува цитат на Румен Петков, който казва по повод на Юрген Рот буквално следното: "Лъжецът, клеветникът, мошеникът, безгръбначният трябва да бъде удрян през устата. И през пръстите и през всички части на тялото".
Петков потвърди квалификациите си за немския журналист в интервю за агенция Фокус."Жалко е, че подобен човек е бил вътрешен министър на България" - коментира Юрген Рот, който беше в България за представянето на книгата си "Новите български демони".
В нея немският разследващ журналист описва и анализира симбиозата на мафията и властта в България, като се базира на информация от високопоставени български полицейски служители и западни дипломати.
Български журналисти, сред които и бившият агент на ДС Георги Коритаров реагираха остро срещу автора. Те се въздържаха да коментират по същество данните за обвързаност на управлението с подземния свят, но го обвиниха във фактологически неточности и прикриване на информатори. Румен Петков, който бе свален от власт след скандал в МВР и под натиск на западните партньори, благодари на Коритаров за това, че e "защитил държавата", всичко това коментира сайта kafene.net.
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" определя като фашистко-комунистически призивите за насилие от бившия полицейски министър и подкрепата на разкрития агент-доносник на зловещата Държавна сигурност Георги Коритаров. Апелираме към Прокуратурата да се самосезира по случая и да спре заплахите срещу журналиста Юрген Рот, идващи от България.

11 ноември 2008

Свещен съюз на мутри и гейове

by newswriter on 10/11/2008 9:09 AM kafene.net
Атанас Чобанов

Размяната на любезности между основните претенденти за бъдещото управление на страната е на път да влезе в антологията на неприличните монолози. Мутра! - провикна се комсомолецът Сергей Станишев по адрес на Бойко Борисов. Гей! - отвърна му пожарникарят, който покрай докторската си дисертация е научил някоя друга вносна думичка. Очевидно е, че предизборният сблъсък се очертава вербално сочен, грапав и недоизмит. Дай Боже да си остане вербален и да не се стига до пръснато по асфалта сиво и бяло вещество, както ни обещават някои анализатори. Нито "мутра", нито пък "гей" носят някакъв специален негативен подтекст извън балканската ни действителност. Стив Маккуин и Жан-Пол Белмондо имат грозновати, но определено симпатични мутри. Мутра може да означава характер, уникалност и личен отпечатък в позитивния смисъл на думата. "Какво ми е на мутрата?" - провиква се в една известна песен френският рокаджия Джони Холидей. И вярно, нищо й няма, даже пълни стадиони с фенове. За сексуалната ориентация развитите общества отдавна са приели като факт, че всички вкусове са в природата. Еволюирали са дотам, че да приемат толерантно различните и да не преследват гейовете като болни от проказа. Един приятел даже твърди, че е фен на гейовете, защото повече гейове значи по-малко конкуренция сред негейовете за сърцата на красивите дами. Освен това хомосексуалистите изобщо не са неуспешни политици. Вземете покойният Йорг Хайдер, хардлайнер и даже леко фашист, за когото кой ли би очаквал... и той гей се оказа.
Но по нашите ориенталски ширини измеренията са други. Въпреки медийните усилия на бившия главен секретар на МВР, "мутра" си остана нарицателно на бандит от кърджалийски тип, а не на съвременен Робин Худ. "Гей" пък е етикет за мекушавост, неблагонадежност и сервилност към по-силния. Вместо нетърпимост към неправдата и толерантност към индивида имаме възхищение от умението да удряш келепир и да парадираш със социален статус. Неща, които нашенските мутри и гейове владеят в съвършенство.
Тази ценностна система базирана на дълбоко вкоренени ирационални стереотипи е благодатна среда за развитие на обществено-политически уроди като сегашната тройна коалиция и на утрешната двойна, между ГЕРБ и БСП. Отсега можем да я определим като "свещен съюз на мутри и гейове", в лошия смисъл и на двете думи. Както знаем подобни абсурдни съюзи като този на "меча и ралото" се правят от хитри комбинатори с цел финансово облагодетелстване*. И успяват. В името на властта след няколко месеца гейовете ще станат мутри и обратното, можем да се обзаложим. И в това няма нищо странно и непредвидимо.
От една страна е "гейът" Станишев, готов да чака три часа за аудиенция при бащицата Путин, който се снима гол за риба и стана идол за гейовете. От другата страна на диптиха е "мутрата" Борисов, който гордо носи орден от академията на КГБ, счита Путин за велик политик и, за да не остане по-назад, се снима гол за женски списания. Горко на избирателите, които искат неща като ефективно правораздаване, европейска политика и национален суверенитет. Да си потърсят друг съюз, или друго общество.
* "Съюз на меча и ралото" е измислен от Остап Бендер в романа на Илф и Петров "Дванайсетте стола", за да събере рублите на няколко богаташи в името на мнима борба с комунистическата държава.

Сплашване на жалбоподатели срещу министър за закриване на училище


Днес, 11.11.2008 г. от 14:00 ч., ще се проведе четвърто заседание по дело 7403/2008 във Върховен административен съд, Седмо отделение. Делото е образувано по жалби на Пламен Димитров-учител, Иваилка Кирилова-директор и Марин Маринов-родител, срещу заповедта на министъра на образованието и науката за закриване на Основно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Долно Церовене, община Якимово, област Монтана.

На първото съдебно заседание на 16.09.2008 г. съдът прекрати производството по отношение жалбата на Ив. Кирилова, поради постъпила нейна молба за оттегляне на жалбата й против министъра. На следващия ден същата напусна училището, на което е директор над 10 години.
Само няколко дни преди новото открито заседание, на закрито заседание на 07.11.2008 г. съдът прекрати участието в процеса на третия жалбоподател по същото дело - родителя М. Маринов, подал на 05.11.2008 г. също молба за отказ от оспорване заповедта на министъра.
Обществеността в област Монтана следи с тревога още от 31.07.2008 г. започнатия системен тормоз и полицейско сплашване в училището в с. Д. Церовене – разпити от полицаи относно подготвяната правна защита в съда, неизплащане на учителските трудови възнаграждения за два месеца, закъснение доставката на безплатните учебници, лишаване на учениците от програма “чаша топло мляко” и от медицинско обгрижване.

Засега единствено първият жалбоподател Пламен Димитров не се отказа от защита в съда на правата на децата от селото, които в голямото си мнозинство са от ромски произход. В качеството си на председател на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители в община Якимово, Димитров подаде преди месец заявление по Закона за достъп до обществената информация до министъра на вътрешните работи Михаил Миков, с искане да му се предостави информация относно полицейските действия в училището. Мълчаливият отказ на министър Миков, Пламен Димитров атакува с жалба № 14976 от 10.09.2008 г. във ВАС, Трето отделение. Успех постигна синдикалният лидер, като след негов сигнал до Инспекция по труда-Монтана, заплатата на всички учители за м. август бе изплатена през м. ноември, а след друг негов сигнал до Регионалния инспекторат по образованието-Монтана, започна раздаването на закуски на учениците и бе осигурено медицинско обслужване.

Дали сплашването в с. Д. Церовене е част от публичен сценарий на властта, станал известен след скандалното изявление на министър Даниел Вълчев пред медиите от миналата седмица, че „над 200 дела се водят срещу министерството, но нито едно няма да бъде спечелено”. От сайта на ВАС се вижда друг подобен случай на доброволен отказ от правосъдие - по адм. дело № 11843/2008, насрочено за 19.01.2009 г., с решение № 10645 от 17.10.2008 г. ВАС, Седмо отделение прекратява производството, след подадена молба от директора Милко Ангелов Милков за оттегляне оспорването на подобна заповед на министър Вълчев за закриване на ОУ "Св. Климент Охридски" гр. Димитровград.

Кирил Терзийски – адвокат в Програма Достъп до информация, ще пледира в съдебната зала за достъп до правосъдие при защита правата на учителите и ромските деца за качествено образование.
Пламен Димитров ще заяви в съда за оказвания натиск върху жалбоподателите и хората от селото, с което съдебният процес срещу закриване на едно училище става политически под давлението на властимащи дейци на НДСВ – министър Вълчев, народния представител Маргарита Кънева, областния управител на Монтана и кмета на община Якимово.

За повече информация:
Кирил Терзийски – 02-9885062
Петър Пенчев – 0887525032

04 ноември 2008

Котев - невинен, проверката за подмяната на горивото продължава


Изх. № 11-04/04.11.2008 г. Съобщение за медиите

С общо постановление от 28.10.2008 г. Окръжна прокуратура – Враца се произнесе по два сигнала. Отказва се образуване на досъдебно производство по сигнала на изпълнителния директор на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД инж. Иван Генов срещу Георги Котев /служител на централата/. Г-н Генов е поискал от Прокуратурата да привлече към отговорност ядрения физик за “серия от обществени изяви, при които е дал гласност на факти и обстоятелства за нарушения в АЕЦ “Козлодуй” “. В сигнала на г-н Иван Генов е обърнато внимание, че Георги Котев е изпратил в радио “Дойче Веле” комплект от документи, с които обяснява и обосновава тезата си за нарушения в българската ядрена централа. Прокуратурата е постановила, че не е налице извършено деяние по чл. 360 от Наказателния кодекс и не е налице престъпление и по чл. 356Е-356И от НК. В проверката са събрани данни от Инспектората към Министерството на икономиката и енергетиката и обяснения от Васил Хаджиев – директор на дирекция “Сигурност на енергоснабдяването” при МИЕ, в резултат на които отпада отправеното обвинение от ръководството на АЕЦ “Козлодуй” срещу Г. Котев за разгласяване на информация, представляваща фирмена тайна.

По втория сигнал в преписката - на Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев, Окръжна прокуратура – Враца е събрала документация от АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, Агенция за ядрено регулиране и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, от които прави извода, че относно риска от разхерметизиране на ядрените горивни касети не може да се говори за компрометиране на ядрената безопасност в резултат на използването на новия вид ядрено гориво. За изясняване на повдигнатия въпрос относно реализацията на корупционна схема във връзка с подмяната на ядреното гориво, ОП-Враца не е стигнала до изводи и възлага по-нататъшна проверка по компетентност на Районна прокуратура – Козлодуй, с указания за установяването на обстоятелства по чл. 201 и следващите от НК.

От Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев обжалваха пред Апелативна прокуратура – София постановлението в частта на техния сигнал. Те настояват за проверка на всички публикувани в Интернет доказателства от Г. Котев и снемане на допълнителни обяснения лично от него в Италия, в т.ч. и относно аномалиите и ядрената безопасност.

Петър Пенчев – член на обществения Комитет, съобщава за получените преди две седмици по Закона за достъп до обществена информация документи от Агенцията за ядрено регулиране, от които се вижда, че се касае наистина за подменено ядрено гориво още от 14.05.2004 г. Въпреки записаните препоръки от АЯР за документацията и обучение на персонала, никоя институция досега не оборва публичното обвинение от Г. Котев, че не е имало промяна в основния документ “Техническа обосновка на безопасността” и това представлява непредвидим риск за работата на АЕЦ. Членовете на Комитета продължават да подкрепят доблестната постъпка на ядрения физик и приемат с удовлетворение постановлението на Прокуратурата за отхвърляне основанията на ръководството на АЕЦ “Козлодуй” да забранява на свои служители да се обръщат към медии, когато огласяват съмнения за опасни корупционни схеми. Ние очакваме след проверка и на останалите факти и доказателства на Г. Котев, нови изводи от Прокуратурата относно риска за ядрената безопасност, защото направената проверка от ОП-Враца е била доста едностранчива, като са събирани обяснения само от свързани лица и институции по случая, допълват от Комитета.

Постановлението на Прокуратурата е изпратено до Държавната агенция “Национална сигурност”, АЕЦ “Козлодуй”, Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев и до Георги Илиев Котев-на адреса на Комитета.

Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”, Пламен Димитров – историк, Д-р Огнян Чипев – инженер, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Милен Радев – журналист в Германия, Борислав Сандов – СУ „Климент Охридски”, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център – Будапеща, Константин Дичев – „Зелени Балкани”, Юлий Йорданов – журналист
.
Публикации по темата:
Прокуратурата отказа да даде под съд ядрен физик http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=5010000

02 ноември 2008

Фактическото съжителство - правна сигурност или узаконена полигамия

Подпиши Петицията за чл. 13:

http://www.bgpetition.com/grajdanski-protest-semeen-kodeks/index.html

От в. Монитор, 3.11.2008г

Новият Семеен кодекс може да бъде оспорен пред Конституционния съд

Емил Георгиев, преподавател в СУ

Римският юрист Модестин дефинира брака като съединение на мъжа и жената, приобщение към божественото и човешкото право за създаване на общност за цял живот. Според старите римляни човек не се жени, за да се развежда. Днес обаче според някои бракът е отживелица, а узаконяването на конкубината (фактическото съжителство) е признак за напредничавост и демократичност на една държава. Вероятно водени от променения характер на обществените отношения у нас в последните двадесет години, законодателите са решили да преуредят материята на семейните връзки с изцяло нов кодекс, който вече гласуваха на първо четене. Трябва да отбележим, че от 1968 г. това е третият (!) поред Семеен кодекс (СК), който ще регулира „най-малката клетка" на социума. Твърде динамични промени за такава консервативна по принцип институция каквато е бракът...
Снимки: Иван Бъчваров, Монитор и интернет

Законодателят не е прецизирал текстовете на новия Семеен кодекс, с което на практика не създава сигурност за децата, родени при фактическо съжителство на родителите.

Приемането на такава фундаментална правна уредба, каквато е един кодекс, в случая Семейният, за съжаление мина без всеобхватен публичен дебат и затова засега възбужда повече недоволства както сред застъпниците на традиционните (християнски, мюсюлмански и др.) ценности, така и сред по-авангардни групи като гей общността. Поради тази причина, ако народните представители не внесат очаквани от обществото корекции преди второто четене, има опасност да се повтори съдбата на новите НПК и ГПК, в които започнаха изменения веднага след обнародването им.
Новият Семеен кодекс предвижда фигурата на фактическото съжителство на мъж и жена като съпрузи. Уточнено е, че то има правно значение в предвидените от закона случаи. Разграничава се регистрирано и нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение. Най-важната сред тях е уреждането на произхода на децата, родени от това съжителство. Институционализирането на фактическото съжителство на мъж и жена е отговор на разпространена практика сред около 10% от двойките за съвместен живот без сключване на брак. Парадоксално, но авторите на проекта като че ли не са си направили труда да преценят конституционосъобразността му. По моето скромно мнение институтът на регистрирания конкубинат, който по съществото си ще представлява един квазибрак, противоречи на текста на чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гласи: „Законен е само гражданският брак". Основният ни закон обаче не споменава нищо за фактическото съжителство!

В ал. 3 на същия член пък е прогласено, че формата на брака се урежда със закон, отново нито дума за конкубината. Това може да бъде повод новият СК да бъде оспорен и пред Конституционния съд.
Противоречива е и презумпцията на припознаването от бащата на децата, родени при регистрирано фактическо съжителство. Според чл. 47, ал. 3 от Конституцията децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. Няма необходимост всяко налично обществено отношение, каквото е конкубината, да се регулира със закон. По същия начин Народното събрание може да регламентира и фактическото положение на неспазване на забраната за тютюнопушене на обществени места с друг акт, който да прогласи, че след като това е фактическо състояние, то става законно.
Да не забравяме, че не всичко действително е разумно
В новия Семеен кодекс се предвижда този вид съжителство (без брак) да се регистрира чрез заявление. Не разбирам обаче защо на тези, които живеят без брак, ще им е нужно да се регистрират. Нали точно защото не са подписали, отменяват всякакви зависимости и ограничения, за да избягнат формалностите при сключването на брак и тежестта на обвързването пред закона? Живеят без брак, защото не искат да имат усложнения и зависимости. Затова смятам, че точно те е малко вероятно да тръгнат да си регистрират съжителството. По същия начин просто могат да сключат граждански брак. А е и съмнително, че хората, живеещи съвместно без брак, ще се юрнат към общините, за да регистрират това състояние. Така нареченият конкубинат е от римско време. Няма нищо различно, но тогава такова съжителство се е смятало за незаконно. Сега основният закон не прави разлика - всички деца, които са родени в брак или извън брак, са законни. Имат си права и съответно могат да наследяват родителите си.
Самата презумпция на припознаването на детето, родено при регистрирано фактическо съжителство, пък ще бъде далеч по-лесно оборима, отколкото при граждански брак. Припознаването от бащата е декларативен, а не констативен акт, каквото е раждането от майката, и не може само по себе си да донесе повече сигурност за децата, родени извън брак. Затова цивилизационната традиция ни е завещала института на брачното съжителство, скрепен от санкцията на закона и от обществения морал. Конкубинатът все пак предполага по-свободни нрави и този текст от новия СК може да предизвика множество оспорвания именно на тази база. От друга страна, за каква сигурност на родените от регистрирано фактическо съжителство деца може да става дума, когато то
се прекратява с едностранно волеизявление на единия участник в него
до длъжностното лице по гражданското състояние?
По-добре е, вместо да узаконява конкубината, парламентът да се замисли над това в бъдещия СК да се предвиди административен ред за прекратяване на брака, какъвто се прилага при сключването му. Поне при развода по взаимно съгласие няма пречка да се наложи такъв ред. Това ще облекчи процедурите и ще стимулира тези, които се боят от обвързването и от трудното му разтрогване, да сключват брак.
А и ще освободи доста квалифицирани съдии, така нужни за решаване на други дела на задъхващата се съдебна система.
В проекта за СК нищо не се казва за това кой не може да регистрира фактическо съжителство. Така се получава, че е възможно един вид да се „узакони" полигамията. Няма пречка обвързан с брак да регистрира и фактическо съжителство, и да живее в друго такова, без да е обявено. Подобна опция обаче няма да допринесе за правната сигурност. Затова по-добре е от СК да отпадне институтът на фактическото съжителство, а законодателите да го приложат в отделен закон към
еднополовите двойки, които искат да отглеждат деца
както е направено в Чехия например.
Новият кодекс въвежда три режима на съпружеска имуществена общност - законов режим на общност на имуществото, законов режим на разделност и договорен режим. Режимът на общност е почти като досегашния - всичко, придобито по време на брака, е общо. Променен е обаче обхватът на законовата имуществена общност. Тя се простира само върху вещните права, така както е била уредена със Семейния кодекс от 1968 г., т.е. всеки съпруг може да има свой собствен влог в банка например. При режима на разделност всеки си знае кое е неговото. Договорният режим предполага, че имуществените отношения ще се договарят предварително и договорът ще се вписва в специален регистър към Агенцията по вписванията. Новият Семеен кодекс ще задължава съпрузите при сделки да обявяват при какъв режим на имуществена общност е сключен бракът им. Този режим ще бъде отразен и в свидетелството за граждански брак.
Бракът все по-малко напоследък е средство за контрол. И все по-малко е валидно откритието на Енгелс, че семейството е най-малката производяща клетка на обществото. Има по-малки, като например самотните майки. Но така или иначе формите на съжителство, които държавата признава като законни, са по-малко от тези, които са легитимни. Едно е да си сключил легален граждански брак според Семейния кодекс, и съвсем легитимно е също така да живееш с един човек без брак.
Новият СК мълчи и по въпроса за фиктивните бракове. След приемането на България в Европейския съюз това ще бъде все по-голям проблем и законодателят трябва ефективно да му противодейства, иначе българското гражданство може да девалвира до няколко хиляди евро и да станем по още един повод за смях пред партньорите ни в ЕС.

Семейство с брак е най-добро за детето

Бракът, между другото, може да е един от начините да се контролират социалните помощи. Държавата трябва да реши поддържа ли брака като социална ценност или не! В този смисъл е добре да се обсъди възможността, че не трябва да се предоставят помощи на лица, които не са встъпили в граждански брак, децата им не са родени в законен брак, и които смятат, че могат да сърфират из житейското море, без да поемат отговорности.
Според мен всяка българка мечтае за деня, в който ще се види в бяла рокля. А след първия брачен ден обикновено жената взима властта вкъщи и продължава да сбъдва мечтата си, макар и в по-тривиални краски.
Брачното съжителство е тази форма на социална организация, която най-добре отглежда и възпитава децата, затова тя трябва да се поощрява. Любовта или икономическото състояние, не са основни, те са съпътстващи брака. Бракът е цивилизационна традиция, която идва от древен Рим. Римската традиция, създадена през 753 пр. Христа и просъществувала до 1453 сл. Христа, показва, че семейството е най-добрият начин за отглеждане и възпитаване на децата. Ние не можем да загърбим онова, което цивилизацията е постигнала. Така че трябва да има стимули за живота в брак. Той и без това е тежък.

---------------------------------------------------------------------
Бележки на "Асоциация на свободното слово Анна Политковская":
Асоциацията има отрицателно становище относно узаконяването на "еднополовите двойки, които искат да отглеждат деца", смятаме,че с един такъв акт ще бъде узаконена педофилията.