Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич става на 70 години тази седмица.
През 2015г. получава Нобелова награда за литература.
Отличието й се присъжда за „полифоничните й творби, които са паметник на
страданието и куража в наше време“. Наричана е „моралната памет на
сриналата се съветска империя“ заради книгите си за живота в СССР,
базирани на стотици интервюта с обикновени хора. Сред книгите й са
„Чернобил – хроника на бъдещето“, „Войната няма женско лице“, „Цинковите
момчета“, „Времето на секънхенда“.
„Дойче веле“ припомня извадки от нейни статии и интервюта, в които тя рисува съкрушителен портрет на руското общество - колаж от изказвания на Светлана Алексиевич по публикации в „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „Ди Цайт” и Дойче Веле:
Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват
нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде
изпълзяха този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това
помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се
питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир,
докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е
фундаментална.
***
Гледам лицата на хората по улицата. Демонстрирали сме заедно през
деветдесетте години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода!
Свобода!“. Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!“.
Той е узурпирал душата на обществото, защото притежава интуицията да
дава израз на народната воля. Путин олицетворява мъжкарството,
православието, бляновете да бъдем велика сила – все архаични,
митологични, мрачни неща.
***
Митологичното съзнание постепенно завладява Русия: „Ние сме унижени и
оскърбени, вкараха ни в роля, която не ни подхожда – и поради това
трябва да се надигнем!“. Приятелите ми са объркани. Всички четат книги
за възникването на фашизма в Германия и Италия. За началото на
революцията през 1917. Движим се неизвестно накъде. Руската интелигенция
се е превърнала в малко островче сред тъмата и вече не може да отговори
на въпроса: Защо народът толкова лесно се отказа от свободата си?
***
Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра
страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка
лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори,
Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия – това е Путин. Без Путин
няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме
хора на войната – просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме
водили война, или сме се готвели за следващата. У нас войната е
издигната в култ.
***
Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори:
„Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на
128 години води войни, мирни са едва 72 години. От всички тези войни
само пет са отбранителни, останалите са завоевателни“. През 20 век не е
по-различно: руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е
живял във война и в името на държавата – никога не е живял заради самия
себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата
страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.
***
По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм
руски завоевател“. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в
интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир – и
сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахстан и
станахме най-голямата страна в света“.
***
Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят
самочувствие от мисълта, че Русия отново е велика. На улицата навред
усещаш агресивност, съзнанието на хората се е милитаризирало. Всички
мислят във военни категории, за тях няма друго, освен „победа“ и
„поражение“ – не случайно военните паради отново излязоха на мода и
всички славят „героичното минало“ на страната.
***
Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на
пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за
храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните, за да харчи за
война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира.
Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва
да стискаме зъби“.
***
От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни
гробове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика
зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защитаваме една свещена
кауза, ако се налага – ще лъжем. Цялата страна ще лъже“. И тя лъже.
Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината.
Нейният глас се чува все по-рядко. Например, когато се обаждат хора като
онова танкистче с тежки изгаряния, чиято снимка видях в интернет: „Там
се бият хора, които са взели кредити или изплащат ипотеки. Бият се за
пари. Има и осъждани. Разбира се, пропагандата също въздейства. Лично аз
вярвах, че ще се бием срещу фашистите. Трябваше да си скъсаме пагоните и
да замажем регистрационните номера на машините. Путин е хитър.
Официално непрекъснато повтаря, че в Украйна няма руски войски, а на нас
вика: „Давай, давай, по-бързо!“.
***
И това всички го знаят. Хората добре знаят, че мнозина са отишли на
война заради парите. В интернет платените тролове разпространяват
легенди, че от другата страна имало цели батальони поляци и американци,
но ранени руски войници, завърнали се в страната, не са ги виждали.
Вярно, чували са за тях, но лично не са ги срещали.
***
Страна, обсебена от войната, страна с военна психика. В обществото
цари небивала подозрителност. Всички преследват шпиони. Навремето под
подозрение в шпионаж попадаха само учените, днес обаче всеки може да
излезе шпионин: моряците, домакините, кой ли не.
***
Наскоро арестуваха Светлана Давидова от Вясма, майка на седем деца.
Обвиниха я в държавна измяна, за която се полагат от 10 до 15 години
лагер. Престъплението ѝ: обадила се в украинското посолство и разказала,
че руски войски от Вясма се бият в Донбас, чула го от офицери. А как са
разбрали, че Давидова е звъняла в посолството? Издали я съседите. Та
нали е война!
***
От телевизора се лее такъв антиамериканизъм и такава омраза срещу
Запада, каквито никога не е имало. Наскоро чаках на стоянка за таксита в
Москва. Опашката обсъждаше една-единствена тема: хората очакваха
избухването на някакъв вулкан, който щял да погребе под лава и пепел
половин Америка. И всички се радваха!
***
Или пък разговорът ми със сина на една приятелка, студент в
Московския университет. Русия можела за шест часа да превърне в
радиоактивна пепел не само САЩ, но и целия останал свят, уверяваше ме
той. Откъде го знаеш това? – попитах го. „Ами от телевизора.“
***
Многобройни граждански организации, включително и доброволни, бяха
обявени за чуждестранни агенти, защото получавали пари от Запада. За
какво ли ѝ е на нашата страна списък на чуждестранните агенти? Ето за
какво: за да насъсква едни граждани срещу други граждани. И това ако не е
гражданска война
***
В Държавната дума депутатите сериозно обсъждаха дали да не се забрани
притежаването на долари и изучаването на чужди езици. Защото младите
хора бягали от страната. Скоро сигурно вече ще бъде опасно да разговаряш
с чужденци. А неотдавна приеха закон, който забранява на гейовете и
лесбийките да взимат шофьорска книжка. Директорката на едно училище в
голям руски град беше уволнена, защото празнувала заедно с децата
Хелоуин. Уволняват хора от работа само заради едно селфи, вкарват ги в
ареста заради безобидни туитове, претърсват жилищата им заради това, че
са харесали нещо във „Фейсбук“.
***
Тази година страната отпразнува 70-годишнината от победата. В руските
градове открито се набират доброволци за войната в Украйна. Това е
нашата житейска среда – войната. Единственият свят, в който се чувстваме
у дома си.
www.transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар