В памет на Константин Павлов

Из неговите "Записки 1970-1993" :

Не вярвам, че дискусията между палача и жертвата ще доведе до нова истина.

* * *

Ако част от интелигенцията е пасивна, тя е "пасивна", защото не иска да навреди на конюнктурния демократичен процес, на ежедневната политика, не иска да посочи грешките на демократичните сили, защото това веднага ще бъде използвано от реакцията. А да говориш половинчато не е честно; или да се правиш на глупак - прекалено глупаво е. Този вакуум (мълчанието) веднага беше попълнен от огромна "тълпа интелектуалци". Някога пращаха Моцарт на бригада за картофи, сега се иска Айнщайн да крещи от площада: "Долу правителството!". А и никоя от политическите сили не желае да се обвързва с прекалено честни интелектуалци, защото не им е нужна съвест по-голяма от собствената им.

* * *

Човек разказва най-добре за себе си, когато възпроизвежда случки и състояния, а когато почне да оценява състоянието си почти винаги греши. В този смисъл аз съм за отворен финал, за липса на поука, на хепиенд. Изповедта трябва да бъде гола, тогава тя е искрена. Ако се иска облага от Бога, това е магия за битово оцеляване, а не състезание със Създателя.

* * *

Сред Временното Време плуват малки частици от Вечното Време - като консерви-послания от всякакви хилядолетия - минали и бъдещи.

* * *
Временното Време подлежи на бърза развала - иначе то е чудесен (и единствен) хранителен продукт за временните гении, които бързо го изяждат и още по-бързо го изхождат във вид на поеми, симфонии, картини... На мен са ми по-вкусни консервите на Вечното Време. Аз самият произвеждам такива консерви за менеподобни от бъдещи или минали хилядолетия.

П.П. Може да се направи траен продукт и от Временното Време, ако преодолеем консумативния си манталитет към него - Временното.

* * *

Най-добрите художествени резултати, независимо какъв е жанрът, притежават някаква мимикриционна способност да изглеждат рожби на всяко следващо време, да обявяват всяко време за свой баща. Това е някаква извратена форма на вечност.

* * *
Мнозина разбират стремежа за съвършенство като опит за наподобяване на еталона. За мен съвършенството е в униката. А често пъти това е в противоречие с нормите за приета хармония. Тоест, красивото за мене е нещо невиждано. То може да има пропорции, отричащи златното сечение, но в никакъв случай не е произвол. То е плод на непозната закономерност.

* * *
Прогресът, развитието, колкото и изключителни да са те, парадоксално се оказват дефекти на паметта. Появяват се малки неточности, които наричаме напредък, но всъщност това е само нюанс на повтарящото се минало, което възприемаме като нещо ново. Пророците са хора с много богата памет, която "вижда" задаващото се повторение и в този смисъл те предричат...

* * *
Отказът от някакъв емпиричен резултат не е отказ от собствена душа, а точно обратното. Създавам нови климатични, хигиенни условия за отглеждането на порасналия дух, на изменения дух, на мутиралия дух. Отказът от предишното творение е опит за по-съвършен изказ на същото... Трябва винаги да съществува отказ, но когато съществува едно познание. Иначе отказът е излишен.

* * *
Обвиняван съм бил в оригиналничене, когато съм бил естествен.

* * *

Нашето семейство беше изключително бедно и преди, и след девети септември. Село Попово, преименувано на с. Витошко бе едно от най-загубените села. По въздушна линия сигурно е на 15 км от София, а като исторически път сигурно е век. Баща ми има първо отделение образование. Нищо, което да ме е провокирало за творчество - нито генетично, нито като среда. От хаосно смесване е станало. На две и половина - три години четях и пишех. По-късно (края на 1935-36 г.) се преместихме в Курило, където имаше сравнително интелигентни семейства с богати библиотеки. До прогимназията всички тези библиотеки ги бях прочел: химия, биология, популярни студии - как се отглеждат пчели, разбира се, и романи. Натрупах много знания: гимнастика, тренинг на съзнанието. Съзнанието в удобен за него момент избираше едно или друго тълкувание, познание. Дори съучениците ми мислеха, че имам някаква енциклопедия. Баща ми почина и някъде от 1947-48 г. аз сам се справях. Изключиха ме от Трета мъжка гимназия, отидох в Перник, учих в Павлово (Пето единно училище "Иван Рилски", 1951 г.). През 1952 г. кандидатствах литература. На приемния изпит получих единица. Видях се в списъка на право, без да съм кандидатствал там. Завърших семестриално, без да вземам държавен изпит.

Грубо мога да очертая няколко етапа: годините между 1955-1957 г. бяха експериментално търсене на самия себе си и отказ от академичните или школски правила за това как се прави литература. Тогава дойде една лекота, по-скоро духовна (механиката на творческия процес оставаше както преди трудна), не като морално предписание, а като чиста съвест - че пиша стихове, без да насилвам себе си, че съм поет, защото се отказах от представите си за поет.

Вторият условен етап бих го нарекъл дивашки реакции спрямо лъжата, лицемерието, всичко това, с което човек се сблъсква за първи път и физически, и душевно. Това беше изтълкувано като нагла политическа съпротива от моя страна. По това време се отдръпнаха хора, които би трябвало да бъдат съюзници с мен, обвинявайки ме, че съм конфликтна личност, че съм неуправляем, че така не бива. Третият период - началото на 70-те години. Реших, че така повече не може и трябва да избера или смъртта, или някакъв друг начин на себеосъществяване. Реших да живея, защото себеунищожението ми се видя безсмислено. Това беше състояние, в което има две гледни точки, които съществуват обаче в едно време: едновременно си мъртъв и жив. В един и същи миг се гледа в тези две точки, така както преди смъртта тялото вижда астрала и астралът вижда тялото. Това не е образ, това е мое буквално преживяване.

Четвъртият период са последните 4-5 години. А може би той започна по-рано, от 1985 г., когато започнаха промените. В началото се съпротивлявах да излизам от моя полусън. Към такава съпротива ме поощряваше истеричният крясък на съмнителни хора: имах чувството, че площадни крадци ограбват сънищата ми. Възможността да печатам ме показа на хората сякаш за първи път. Преди бях известен на враговете ми и на тайните служби. В този четвърти кръг хора, които претендираха да имат съдба, сходна на моята, проявиха изключителна ревност спрямо моето поредно събуждане, не го назовавам възкресение, защото ще ги ядосам още повече.

Сега съм в петия кръг... Всичко е много по-леко, тревожно безсмислено. Тревожи ме, че пиша с лекота, че хората харесват мои неща, които аз постигам с някаква сръчност на духа. Плаши ме мисълта, че мога да получа богатство от починал роднина в Америка, който навремето е внесъл някаква сума на мое име в банката на доверието...

* * *

Аз съм убит поет - пиша от отвъдния свят - с един крак в живота.

* * *

Някои думи не изговарям нарочно.

Убивам ги чрез премълчаване.

http://liternet.bg/publish3/kpavlov/index.html

http://www.bgnes.com/index.php?o=view&m=news_rub&rubid=17&id=621774

БЪЛГАРСКАТА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА СПОТАЙВАНЕТО - НЕПОНЯТНА ЗА ЦИВИЛИЗОВАНИЯ СВЯТ

Глени изненадан от пасивността на българското общество

by newswriter on 30/09/2008 9:44 AM

http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=4844728 Британският разследващ журналист Миша Глени изрази изненада, че българското общество и журналисти не протестират в защита на своите интереси и права, които са накърнявани всекидневно от властите и организираната престъпност в страната. В интервю за "Новинар" Глени казва, че са били извършени повече от 100 показни убийства и нито едно от тях не е разкрито, което поставя доста голяма въпросителна дали България е способна да се справя по законов път с престъпността. Според него, хората които стоят зад тези убийства са си разработили такава система, че да не се притесняват, което подсказва съвсем ясно, че тук има реален политически проблем. Глени заявява, че е шокиран от нападенията върху журналисти и пишещи хора. Това е много сериозен проблем за страната, казва той, като изразява изненада, че журналистите не правият "ярки демонстрации, изисквайки защита за свободата на словото". Според британския журналист, българското общество трябва да се противопостави на престъпността с "перманентни публични демонстрации, кампании, които настояват за отговори". Аз не се сещам за друга държава с толкова много публични екзекуции и нито един осъден. Подобно нещо навсякъде би съборило едно правителство. Бих се радвал, ако видя повече надигане на глас сред вашия народ. Защото хората ви имат засилено чувство за реализъм, казва Глени. Организараната престъпност и корупцията бяха в центъра на критиките на ЕС в последния доклад за България, в който властите бяха предупредени, че ако не вземат спешни мерки, ще загубят финансирането със средства на блока. Посегателствата срещу свободата на словото станаха обект на критики от международни организации, след като известен български журналист беше пребит от неизвестни лица. През пролетта беше застрелян писател, описал зараждането и развитието на българската мафия.

Траурно шествие в защита на правата на гражданите организира клуб "Електронни граници"

Богомил Шопов: Българската Конституция е невалидна, нарушават се основни човешки права

http://www.focus-radio.net/?s=5&do=n186262

27 септември 2008 | 11:05 | радио "Фокус" - Велико Търново

Велико Търново. Траурно шествие в защита на правата на гражданите организира клуб "Електронни граници", който защититава човешките права в цифровия свят и в Интернет. Това съобщи в обзорно-публицистичното предаване "Метроном" на радио “Фокус” – Велико Търново Богомил Шопов, председател на клуба. По време на шествието, което ще се проведе в София, ще бъде “погребана” българската конституция, защото тя вече е невалидна и основните норми и човешки права, посочени вътре, са постоянно нарушавани и то от други закони, посочи Шопов. Шествието ще започне от храм-памeтника “Св. Александър Невски”, ще премине през “последния дом на покойницата” – Народното събрание и ще стигне до “лобното и място” – Сградата на Европейската Комисия. Целта е да се покаже, че всички ние имаме право на лична свобода, че не искаме да бъдем наблюдавани.
Шествието ще е многонационално. Ще протестират хора в САЩ, Австралия, Южна Корея, Аржентина и много държави в Европа. Шествието ще се проведе на 11 октомври.
Даниел ИНКОВ

ДЕПУТАТЪТ МАРТИН ДИМИТРОВ СРЕЩУ НЯКОИ ПРОМЕНИ В СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

September 29, 2008

Промените в семейния кодекс са грешни

Изказване на Мартин Димитров пред парламента относно промените в семейния кодекс

Уважаеми дами и господа, искрено се надявам този, бих казал, изключително най-малкото спорен, но и опасен законопроект, да не мине тихомълком през тази зала. Надявам се критичните бележки, които ще бъдат казани от мен и от другите колеги, наистина да бъдат чути. Защото този законопроект може значително да влоши, вместо да поправи, съществуващото положение в България.

Предлага ни се създаване на фактическо съжителство. Госпожа Касабова от тази трибуна говори доста минути, аз внимавах по време на нейното изказване, и тя в никакъв случай не можа да ме убеди в смисъла от една такава институция. Тя каза следното нещо - в момента много хора живеят без брак, дайте това да го узаконим и да го запишем. Ясно е, че го има. Въпросът е следният: каква е ползата за обществото от тази работа? Нека вносителите на този законопроект да станат и да обяснят каква е ползата за обществото, тъй като не виждам такава? Мисля, че разумните хора в България не виждат ясно измерима полза от тази работа.

И да кажем какъв ще бъде ефектът, ако се приеме една такава разпоредба. Стимулите хората да сключват граждански брак ще намалеят. Обезценява се целенасочено институтът на гражданския брак, който е важният, и това се прави целенасочено от вносителите на този законопроект. Тук се носи една много тежка отговорност от всички тези хора, които досега подкрепят направените предложения.

Искрено възразявам, а и смятам, че моите колеги, особено от Съюза на демократичните сили, също ще възразят срещу института на фактическо съжителство. Той просто трябва да отпадне! Няма нужда от такова нещо. Няма нужда да се приема закон за всяко едно положение, което съществува в живота. Няма нужда да има описание и закон за всяко нещо в този живот. Именно затова имаме насреща си свободни хора със свободен избор и със свободна воля. Когато те решат, могат да сключат граждански брак. Но гражданският брак е нещо изключително важно, което не следва да бъде обезценявано по този, бих казал, наивен и неправилен начин от това Народно събрание.

И другият много важен е следният: госпожа Касабова до известна степен подведе Народното събрание, че интересите на децата при разваляне на фактическото съжителство са защитени. Това е много сериозна заблуда, няма такова нещо. Аз прочетох няколко пъти закона. Нека и колегите юристи да кажат тук, тъй като все пак моят прочит е на човек, който е икономист, но не виждам защита на децата в една такава ситуация. Не виждам при разваляне на фактическото съжителство как интересите на децата са защитени, как се урежда издръжката? Това не е уредено по никакъв начин. Вероятно юристите ще кажат, че в едно фактическо съжителство, ако бащата желае, може да излезе много лесно от тези задължения.

Другото нещо, което е още по-скандално. Няма пречка човек, който има действащ граждански брак, да сключи фактическо съжителство в момента. Няколко пъти чета законопроекта и такава пречка и такова ограничение няма. Това най-малкото е деморализиращо. Това е много неправилно. И какво послание носи на обществото? Тук има една много тежка отговорност. Тъй като колеги от Национално движение Симеон Втори, които в момента не виждам – виждам само проф. Герджиков, който, надявам се, ще вземе думата, обясняваха – между първо и второ четене ще внесем тази поправка. Не става въпрос за някаква малка поправка. Въпросът е защо законопроектът влиза в този вид, в който не е казано ясно, че който има сключен граждански брак, не може да влиза във фактическо съжителство.

Но решението е едно. Пак ви казвам, виждам едно-единствено решение и то е по посока на категоричното и ясно отпадане на фактическото съжителство.

Сутринта се опитаха да ни представят статистика. Аз също ще ви представя някои данни. В момента хората, които живеят без брак заедно – става въпрос за мъж и жена, разбира се, тук надявам се няма никакво колебание за какво говорим, 70% от тези хора впоследствие сключват граждански брак. Впоследствие 70% от тези хора се женят. Ако бъде възприета новата правна уредба, която вие предлагате, този процент ще намалее. По този начин се стимулира несключването на гражданския брак. Това се получава, което ще бъде лош сигнал към нашето общество.

Големият въпрос е: защо българският парламент да приема такава промяна? Аз се надявам с една категоричност Народното събрание да отхвърли това предложение.

Иначе в законопроекта има и положителни моменти. Те са няколко.

На първо място, улесняването на осиновяването. Да, това е правилна стъпка и можем да я подкрепим.

Другото положително е предвиждането на брачен договор. Да, това е нещо смислено, което го има в целия цивилизован свят и е възможност за уреждане на имуществени отношения между съпрузите.

Оттам нататък, дами и господа, надявам се да не се подвеждате по призивите, включително и на президента Георги Първанов, който необяснимо за мен излиза в пресата с призиви за бързото приемане на новия Семеен кодекс. Моля ви се поне тези въпроси да бъдат дълбоко обсъдени преди тяхното приемане, а не с лека ръка да бъде допусната грешка с трайни последствия върху развитието на нашето общество без особено дебат, тъй като дебат по темата до момента не съм видял.

Между другото беше ми беше предоставен от страна на Гражданско сдружение „Асоциация Общество и ценности” – първо, събрали са 2000 подписа тези хора с предложение за отпадане на фактическото съжителство, и, второ, анализът, който те са направили, трайно подкрепя и дава много добри статистически доказателства, че създаването на фактическо съжителство ще намали стимулите за сключване на граждански брак в България. Това правят вносителите на този законопроект. Не си го признават, не са честни със залата, но фактически точно тази работа правят. Това ще бъде резултатът. Този резултат ще бъде много негативно тежък по развитието на тази страна.

Моля ви, колеги, тези предложения да не бъдат приемни с лека ръка в никакъв случай. Благодаря за вашето внимание.

От Париж - "Опасните Новини" отново онлайн

Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"

СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА

към инициативата на Атанас Чобанов

"Опасните Новини" отново онлайн

(На следните адреси: http://www.opasnite.eu/, http://www.opasnite.info/, http://www.opasnite.org/)

Сайтът се хоства на сървър собственост на Атанас Чобанов, журналист, директор на в-к "Парижки Вести" и секретар на Съюз на Българите по Света "Бъдеще". Сървърът се намира във Франция. Домейните opasnite.eu, opasnite.org и opasnite.info също са собственост на Атанас Чобанов, но ще бъдат преотстъпени безвъзмездно на авторите на "Опасните Новини", ако те решат да възстановят оригиналния сайт.

Апелираме към онлайн общността да добави всяка информация от сайта opasnite.net63.net, която не е възстановена в този сайт(ако подрепяте идеята и желаете да бъдете добавени в списъка за подкрепа, изпратете съобщение на press@opasnite.eu)

"Случката” с Огнян Стефанов и индулгенциите за ДАНС

Най-адекватна бешe реакцията на читателите, при която думата "държава” най-често се съчетаваше към "майката” – неизвестно чия, вероятно на държавата.

Едвин Сугарев
25 Септември 2008
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=144026&srcpos=8
http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=8943&Itemid=1

Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата "държава” най-често се съчетаваше към "майката” – неизвестно чия, вероятно на държавата.

Коя е държавната майка можем само да гадаем, въпреки преобладаващото мнение, че същата е една добре известна столетница, която чевръсто заяви, че станалото е недопустимо; бащицата обаче е добре известен и също се оказа силно възмутен от случилото се. Въобще всички управляващи ведно с опозицията спазиха добрия тон на лицемерието – с едно единствено изключение: на Татяна Дончева, известна и като "поразяващата уста” – тя пък спази собствената си традиция да изрече едно към едно това, което й е на сърцето.

Оказа се, че на сърцето й лежи грижата за статуквото и репутацията на ДАНС, свидната Станишева рожба, смълчала се по случая като комунист на разпит. Тя видя в побоя над главния редактор на Фрогнюз не демонстративно приложение на закона за омертата, а “използване на момента и случката, за да се дискредитира ДАНС и да се удари държавното ръководство". С една дума – заговор. Излиза, че един журналист е бил пребит почти до смърт, за да се омаскарят неназовани съветници на Петко Сертов:

“Версията, която се внушава, и която виждам, че се тиражира от някои мои колеги от парламента и от някои сдружения, защитаващи свободата на словото - за причастност на съветниците на ДАНС към случката, ми се струва твърде натрапчива и твърде очевадна, с главно “О”, за да бъде правдоподобна" – заяви Дончева – и допълни, че повече причастност към този случай имали някакви хора с "тежки психически проблеми”.

Казаното би могло да мине просто за поредната конспиративна теория на упорито неприключващия български преход, ако не пораждаше някои малки морални проблеми.

Първо, когато пребият някого по този изключително жесток начин, това не е "случка”, това е престъпление.

Второ, когато този някой е журналист, чието име – справедливо или не – се свързва с текстове, уличаващи в тежка корупция и престъпна дейност органите за сигурност и управляващия елит, това вече не е само престъпление – това е посегателство върху свободата на словото и послание към всички журналисти, а и към цялото гражданско общество – то казва: "Вижте какво ще се случи с всички онези, които си пъхат носа там, дето не им е работа".

Предположенията на шефа на ВМА и на Младен Мутафчийски за това, че побоят е целял да отнеме живота на Огнян Стефанов, са фактически недостоверни – защото ако беше така, можеха просто да го гръмнат и да си отидат. В случая става дума за демонстративен акт – онагледяващ евентуалната съдба на всеки, който се осмели да публикува данни за връзките между властта и мафията – и този акт е най-категоричното досега доказателство, че живеем в мафиотска държава.

Трето: Не знам кого има предвид Татяна Дончева, говорейки за хора с тежки психически проблеми, но бих искал да й припомня, че самата тя бе страна в публичния сблъсък с една изключително овластена фигура, която наистина имаше проблеми с психическото здраве – бившият главен прокурор Никола Филчев. И "като човек, поработвал в този бранш”, тя би трябвало да си спомни за странната привързаност на Филчев към Алексей Петров, преди да прибърза със заявлението, че версията за причастност на съветниците от ДАНС към "случката” била недостоверна.

Въпреки че оценявам високо тогавашните нейни позиции, няма как да премълча факта, че тази публична индулгенция за ведомството на Петко Сертов поразително напомня думите на Георги Петканов от 28 декември 2002 г., който над самия проснат на улицата труп на прокурора Николай Колев заяви, че изключва връзка между убийството и главния прокурор, и тези на зам.- главния прокурор Христо Манчев, според който поръчители на убийството били тези, които искали оставката на Филчев. От нейните думи излиза, че и сега поръчители на побоя над Огнян Стефанов са някакви неидентифицирани налудни типове, които искат да провалят ДАНС.

Четвърто: Най-големият корупционен скандал в новата история на България, разгорял се през тази пролет, ни изправи пред един абсурден парадокс – самият вътрешен министър Румен Петков, човекът, за който се смяташе, че е непоклатим и че чрез знайни и незнайни контакти "държи” БСП в ръцете си, бе принуден да си подаде оставката заради тайната си среща с оперативно интересните бивши барети, известни като "братя Галеви”.

В същото време тайният сътрудник на НСС, организирал тази среща на своя територия, бива ожалван за това, че го били "осветили”, публично заплашва проговорилия ген. Ваньо Танов – и в крайна сметка се оказва съветник на шефа на ДАНС – агенцията, която би трябвало да противостои именно на такива контакти между мафията и властта. Някой би трябвало да обясни този парадокс – и може би е редно тези обяснения да бъдат дадени редом със защитата на агенцията и индулгенцията за съветниците на Петко Сертов.

Пето: Ако се съди по това каква е собствеността на Алексей Петров, то той е мултимилионер с притежанието си на "Лев Инс”, "Лев корпорация”, "С Експрес груп”, "Спартак интер холдинг С.И.Х.”, "Плевен холдинг” и прочее. Което поражда неизбежния въпрос – кое кара един мултимилионер да се глави като секретен сътрудник на тайните служби – освен ако тази му позиция не е пряко свързана с натрупването на неговите капитали, ако чрез нея не се замитат следи за натрупването на същите или ако чрез нея не се прикриват престъпни действия от широк мащаб – срещу съответните богати комисионни?

И още един допълнителен въпрос с понижена трудност: Някой пита ли се как са натрупани тези капитали? Как една скромна бивша барета се е оказала дотолкова опитен бизнесмен, че днес обитава върховете на стопанския ни елит?

Вас питам, г-жо Дончева. Или не сте чели доклади на службите от 90-те години, според които сегашният съветник на Петко Сертов е видна фигура в сферата на силовото застраховане?

Или не знаете как и с чии пари е регистрирана ЗАД "Левски-Спартак”, днес пререгистрирана като "Лев-инс”? Не знаете например как и срещу колко Алексей Петров се сдоби с къщата на винената царица Роза Георгиева, в която днес е централата на "Лев инс”? Не знаете за странностите по делото за убийството на Надежда Георгиева, която към момента на смъртта си беше служителка именно на Алексей Петров? Не сте чували името на Георги Петракиев Цветанов и не знаете как доброволно и от чиста любов е прехвърлил цялото си имущество на днешния съветник от ДАНС? Не сте чували за странното преместване на Сретен Йосич от Централния софийски затвор в ареста на Транспортна полиция – и за кроежите, свързани с него?

За триумвирата Никола Филчев – Алексей Петров – Филко Славов? За странните обстоятелства и още по-странното мълчание около демонстративния разстрел на прокурора от ВКП Николай Колев?

Питам Ви, защото знам достатъчно добре, че всички тези афери са Ви известни с подробности – и се чудя на какво ли всъщност се дължи горещата Ви защита на Филчевия питомник – и добре ли спите, след като нарекохте пребиването на Огнян Стефанов с чукове и железни тръби "случка”.

Шесто – и най-важно: когато се извършва едно престъпление, първата работа е да се запитате кой има интерес то да бъде извършено. Тъкмо ДАНС идентифицира Огнян Стефанов като стоящ зад анонимния сайт "Опасните новини” – и с това го издигна като мишена за засегнатите от него. В двата месеца, през които сайтът успя да просъществува, преди да бъде бастисан по мистериозен начин (и забележете – с поднесени извинения от Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов, които те отричат да са писали), в него се появяваха ограничен кръг имена, но акцентът върху едно от тях бе определено натрапчив: над половината от текстовете са посветени на Алексей Петров.

За разлика от класическите жълти истории с трипера на президента, в тези именно текстове има данни, които ДАНС не случайно определя като "класифицирана информация” – тя е и взривоопасна, защото изважда мръсните ризи на агенцията, а и на МВР, митниците и прочее институции с изключително висока корупционна наситеност.

Между "опасните” новини има една особено опасна – публикувана на 10 септември 2008 г. под названието "Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност”. Опасна, тъй като посочва как заедно с зам.- шефа на Агенция "Митници" Румен Божинов Алексей Петров под прикритието на борба с контрабандата по митническите пунктове разчиства територия за свой канал за наркотици и китайско карго; защото се изважда наяве реалната причина за срещата на Румен Петков с братя Галеви – което според този текст е създаването на контрабанден канал за синтетична дрога, като една голяма част от печалбата бъде пренасочвана към партийните каси на БСП, ДПС и НДСВ; защото хвърля светлина върху един друг прословут скандал – този със сглядата между контрабандисти и държавни мъже на наетата от Спас Русев яхта в Монако.

И защото в същия този сайт се обещават бъдещи разкрития: например за убийствата на Николай Колев и Надежда Георгиева – тези ли тайни прочее следва да бъдат пазени – в интерес на държавата и авторитета на ДАНС?

Не е ли впрочем очевидно, че такъв авторитет няма как да бъде опазен, след като бившите кадри на ДС и настоящи шефове на агенцията са избрали да бъдат съветвани от човек, който има подозрително много допирни точки с организираната престъпност?

В заключение, ровейки се из интернет по повод случая с Огнян Стефанов, попаднах на един блог, в който авторът цитираше думите на "мутрата-агент от ДАНС”, дочути случайно в една негова пицария. Според този текст Алексей Петров е питал, обаждайки се по мобилния си телефон в същата късна вечер, когато е пребит главният редактор на Фрогнюз: "В какво състояние е той? Успял ли е да каже нещо?”

Не мога да съдя за достоверността на този текст – но съм убеден, че пазеният от цялата държава приближен на Петко Сертов би могъл преспокойно да ги изрече. И напълно споделям неговото заключение: "Преди 30 г. ченгетата убиха журналиста Георги Марков с чадър, днес се опитаха да убият журналиста Огнян Стефанов с...ЧУКОВЕ! Май не само, че си действат старите порядки, ами става и все по-нагло, жестоко и вероломно!”

Къде ще бъдеш в четвъртък сутринта?

Вторник, 2008, Септември 23
Из блога на Иван Бедров

А ти къде ще бъдеш?
Колегите на пребития Огнян Стефанов от Frognews.bg организират мълчаливо присъствие на журналисти пред МВР на 25 септември /четвъртък/ в 10:00 часа.
А защо само на журналисти? Ти къде ще бъдеш в четвъртък сутринта?
За съжаление, появиха се коментарите за това какво е правил в миналото Огнян Стефанов, с какво се занимава спонсорът на изданието Младен Мутафчийски, кой какъв е и т.н.
Момчета и момичета, въпросът е принципен. Който не се хареса в медиите, може да се обърне към съда. Пребиването на журналист не е просто поредното престъпление.
Утре може да почукат и на вашата врата. Ако днес пребиват журналист за неудобни статии, утре може да ви пребият само за думите, които споделяте в малка компания.
Къде ще бъдеш в четвъртък сутринта?