http://svetlaen.blogspot.com/2010/04/blog-post_18.html
Ето писмото, под което и аз сега се подписвам, и което в тези дни свободни граждани от цяла България изпращат до МВР-Монтана:
До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР – Монтана
Уважаеми комисар Димитров,
В резултат на разпореждане на РДВР – Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ – Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в “дома” в Бусманци, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.
Комисар Димитров, не бих искал да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други, не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.
Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече – семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?
Това не е всичко – според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят “Саид Кадзоев”), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:
- чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи;
- чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна, гласи: “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.” Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително;
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние;
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.
Поради гореизложените причини Ви призовавам да приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ – Бусманци.
Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР – Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота – на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР – Монтана
Уважаеми комисар Димитров,
В резултат на разпореждане на РДВР – Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ – Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в “дома” в Бусманци, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.
Комисар Димитров, не бих искал да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други, не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.
Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече – семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?
Това не е всичко – според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят “Саид Кадзоев”), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:
- чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи;
- чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна, гласи: “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.” Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително;
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние;
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.
Поради гореизложените причини Ви призовавам да приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ – Бусманци.
Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР – Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота – на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.
С уважение,
Петър Пенчев, Монтана
Аз съм за стриктното спазване на закона, когато потърпевши биха били граждани или даже само един единствен гражданин.
Но в случая на кого ще пречи едно момиче от Армения, искащо да живее в Монтана?! На никого от нашия град няма да се донесе каквото и да било притеснение. Затова, щом приемното арменско семейство живее толкова години тук и нямат регистрирани от МВР някакви обществени пороци - да крадат, да буйстват и т.н., аз мисля, че е необходимо да ги защитим като хора.
И да помогнем на местната Полиция да се обоснове с нашата обществена поддръжка за човешко отношение към един най-обикновен човешки проблем, като се отложи издадената заповед от РДВР-Монтана за депортиране на Аревик.
Аревик не е нарушила закона, напротив, задържането й е противозаконно. Защото тя е в процедура по предоставяне на статут, което ще рече, че в този период тя не е нелегална, значи не може да бъде задържана.
