носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб” ************************************************************************************
17 януари 2009
ЧЕРВЕНИТЕ ПАВЕТА
Публикувана във в. Дневник
http://www.dnevnik.bg/analizi/kolumnisti/2009/01/15/615519_chervenite_paveta/
Дни наред преди 14 януари се говореше, как насоченият за тази дата национален протест няма смисъл. "Няма смисъл" е съкрушителен и трудно обясним довод, любимо историческо алиби за нищонеставането по тези земи. Няма смисъл от протести, защото... нищо няма да стане. Няма смисъл, защото... няма никой да дойде, на народа му е писнало и на нищо не вярва. Няма смисъл, защото... вече колко пъти ни излъгаха. Няма смисъл, защото... няма опозиция, няма алтернатива, няма кой да ни управлява после. Няма смисъл, защото няма смисъл.
Върху тази натрупана "мъдрост" следва дълго и сериозно да се мисли. Върху тази свещена "празнота" българско дзен дзенуване, "нехаене" и всезнаене, така познато още от Каравеловите българи от старо време, следва да посветят усилия няколко агенции.
"Няма смисъл", казано днес и тук, сякаш сме в най-смислената държава, звучи по-абсурдно от абсурдите на последната година. Звучи като "има смисъл" да сме първи по корупция и бедност в ЕС, да сме единствените напълно зависими енергийно от една държава, да сме... Наистина няма смисъл да продължаваме.
Внедряването на идеята за безсмислието на протеста от 14 януари беше първата провокация. Другата беше с информацията, която МВР имало от дни, за включването на опасни радикални групи. Така и стана въпреки знанието на полицията. (Къде отиде превенцията?) Тези "агресивни групи", нека ползваме израза на министъра Миков, бяха пакетно доставени в първите редици на протеста, на една ръка разстояние от полицията. И на техните очаквани, стандартни провокативни акции нямаше никакви "респектиращи" действия. Полицията, която вероятно познава поименно тези младежи от честите им срещи по стадионите, странно бездействаше, гледаше настрани и никак не поиска да ги разпознае като провокатори.
Вечерта министърът Миков щеше да каже, че няма правни основания да се действа срещу "агресивни групи". Но два часа след началото на протеста същата жандармерия и полиция получи изведнъж "правни основания" да тръгне срещу мирно протестиращите граждани, да пусне малко кръв по жълтите павета. И особено по малките пресечки. Да прибере първите 150 попаднали й в ръцете наместо 20-те, многократно посочвани по мегафона от самите организатори и гражданите.
Тази "тактика" на заиграване с провокаторите и "респектиране" на невинните е ходене по много опасен ръб. И винаги води до стратегически провал. Дано един ден жълтите павета не се наричат по друг начин, да не се превърнат в червени, буквално и алегорически.
Около 1800 полицаи и жандармерия е имало на 14 януари около парламента. Огромно число спрямо 2000-3000 протестиращи. Жива сила, каквато не си спомням дори при бунта на далеч по-здравите таксиметрови шофьори, на миньорите и пр.
По същото време според разказа на приятелка на "Аксаков" деца от началните класове прескачали ужасени оградата на училището и попадали в мелето на трошащите витрини ултраси и "качулки". Къде е била полицията?
Да, организаторите са неопитни, не се справиха с провокаторите (но и полицията не поиска да го направи). Да, депутатите трябваше да излязат отвън още тогава, поне да смирят, доколкото могат, биещите. Ако бъдат разпознати (депутатите), разбира се.
Вторият ден на протеста показа, че нещата могат да се случват и по друг начин. Може би смисъл има... Въпреки здравото ни като паве "няма смисъл".
Георги Господинов е автор на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ", "Писма до Гаустин" и антологичната "Балади и разпади" (2007). Неговият "Естествен роман" има шест издания у нас и е публикуван на десет езика, между които английски, немски, френски, италиански, датски, чешки и др. Рецензиран е в издания като "Нюйоркър", "Гардиън", "Вилидж войс"... Автор е на книгата с разкази "И други истории", преведена на няколко езика. Редактор на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" и съавтор на "Инвентарна книга на социализма".
15 януари 2009
Ген. Борисов и министър Миков да си подадат оставките и да бъдат подведени под наказателна отговорност
И
КОАЛИЦИЯ ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ
ДО:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА Р БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ
ЗЕЛЕНАТА ФРАКЦИЯ В ЕП
МЕДИИ
ОТНОСНО: Провокации организирани от власт имащите при незаконното разпръскване на протеста пред Народното събрание на 14 януари 2009г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Моля да разпоредите разследване на кмета на град София Бойко Борисов, министъра на вътришните работи Михаил Миков и прекия ръководител на жандармерията с данни за умишлено провокиране на гражданския протест пред Народното събрание на 14 януари 2009г. и неговото незаконно разпръскване с нанасяне на побой и задържане на стотици мирни граждани.
Прилагаме нови данни за осъщественото от властниците престъпление -
Един час преди началото на протеста получихме сигнал на аудиозапис Приложение1.
Полученият сигнал незабавно изпратихме по ектронна поща на ДАНС, с надеждата да се спре евентуално замисленото престъпление. За съжаление, няколко часа по късно наблюдавахме перфектното изпълнение на абсолютно същия сценарий описан в сигнала като предстоящ. Петдесет хлапета насъсквани от няколко възрастни в продължение на час са предизвиквали полицията безнаказано и точно в „подходящия” момент полицията е получила заповед да разпръсне всички протестиращи, въпреки че останалите няколко хиляди участника не са вземали участие в тези вандалски и хулигански прояви.
Дали е случаен фактът, че побоят на стотици граждани е избран от господата Борисов и Миков, действащи в абсолютен синхрон с вандалите - провокатори, точно преди протестиращите да почнат да четат исканията си? Които със сигурност няма да се харесат на престъпното управление на тройната коалиция.
Деянията на министър Миков и ген. Борисов са явно незачитане на правата и свободите на граждани на България, които използват правото си да изкажат несъгласие с водената пагубна политика на престъпното управление на тройната коалиция и е явен показател за обвързаността на „опозиционера” Борисов с организираната политическа престъпност. А тази поръчка в точно този момент не е можела да бъде друга освен отклоняване на вниманието на обществеността и опорочаване на законен протест против престъпленията на управляващите. Типичен похват на управляващи, които имат желание да фашизират и убият всякакви прояви на свободомислещи хора. Подобни примери има много в историята на света – подпалването на Райхстага от Хитлер, избиването на 150 руснаци от Путин при известния преди години терористичен акт, взривяването на кулите близнаци от Буш и всичките целят едно – отнемане правата и свободите на собствените съграждани, поробването и ограбването им, чрез разпалване на страха на хората от тероризъм и безредици предизвикани от самите тях.
Настояваме незабавно ген. Борисов и министър Миков да си подадат оставката и бъдат подведени под наказателна отговорност за престъпления към собствения си народ, демокрацията и свободата.
Настояваме използваните за мръсните цели на властниците деца да бъдат лекувани и пуснати на свобода, а съдени техните подбудители.
Дата
15 януари 2009 г.
С уважение:
Константин Дичев
Управление Природни Ресурси
Граждани за Рила
За да остане природа в България
E-mail kdichev@gmail.com
GSM: 0886 966 583
14 януари 2009
Когато няма какво да каже в свое оправдание, властта започва да бие с безсмислена жестокост!
Виж видеото:
http://www.youtube.com/watch?v=SMR1zu2G5hw
Участвайте във виртуалния протест:
12 януари 2009
14.01.2009 г. 11:00 ч. около Парламента: ВИЕ СТЕ ПОЗОР – ОСТАВКА И ЗАТВОР!
Историята на новите български протести до скоро бе скромна, защото УПРАВЛЯВАЩИТЕ ни, умело манипулираха народа и всяваха раздори и разделяния. Различни групи, организации и гилдии правеха локални протести. Протестите и недоволството бяха повсеместни, но липсваше единството, липсваше солидарността.
05 януари 2009
СРОКСОС: 14 ЯНУАРИ 2009-та - НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ
Години наред ние, СТУДЕНТИ и ГРАЖДАНИ живеем на дъното, живеем в страната на МАФИЯТА, БЕЗЗАКОНИЕТО и АМНЕЗИЯТА.
НО СТИГА ВЕЧЕ! Ние няма да сме РОБИ на управниците ни, нито те ще са нашите господари - те са НАШИ СЛУЖИТЕЛИ, които НИЕ ИЗБИРАМЕ, НИЕ КОНТРОЛИРАМЕ И НИЕ ЩЕ СМЕНЯМЕ!
НАШЕТО ПРАВО НА КОНТРОЛ ще упражним НА УЛИЦАТА - СЛЕД КАТО ЛИПСВА ПОЛИТИЧЕСКИ МОРАЛ за достойно поведение и поемане на отговорности!
Защо започваме серия протести на 14.01.2009-та?:
ЗАЩОТО:
- СМЕ НАРОД С ВЕКОВНА ИСТОРИЯ И ЛЮЛКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, А НЕ СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ;
- НЯМА ДА ТЪРПИМ БЕЗНАКАЗАНО ДА ИЗБИВАТ КОЛЕГИТЕ, ПРИЯТЕЛИТЕ и ДЕЦАТА НИ, НЯМА ДА ЖИВЕЕМ В СТРАХ;
- НИ ПИСНА да сме поколението на "500 лв", ГОДИНИ НАРЕД ДА ЖИВЕЕМ В НАЙ-БЕДНАТА И КОРУМПИРАНА ДЪРЖАВА В ЕВРОПА, В КОЯТО ДОРИ СЛЕД 2 ГОДИНИ ЧЛЕНСТВО В ЕС НЕ Е ВЪЗПРИЕТА НИТО ЕДНА ЕВРОПЕЙСКА ПРАКТИКА;
- ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ, ДА СЕ ОБРАЗОВАМЕ И ДА СЕ РАЗВИВАМЕ НЕ В ЧУЖБИНА, А В СВОЯТА РОДИНА;
- ИСКАМЕ БЪДЕЩЕ ЗА ДЕЦАТА СИ В БЪЛГАРИЯ.СТИГА МИЗЕРИЯ, СТИГА КОРУПЦИЯ;
- ИСКАМЕ ОБНОВЛЕНИЕ, ИСКАМЕ ШАНС, ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ НОРМАЛНО!
Обръщаме се към всички наши колеги студенти от цялата страна да се включат в протестите в София или да организират по места шествия, митинги пред областните управи и кметствата, за да кажем заедно и мощно СТИГА ВЕЧЕ!
Каним всички недоволни граждани на България да се обединим и противопоставим на МИЗЕРИЯТА, МАФИЯТА и КОРУПЦИЯТА.
Излезте с нас на 14.01.2008г от 10.00 часа. Събираме се традиционно пред зала "Христо Ботев" в откраднатия от нас, младите Студентски град и завършва с митинг пред Народното събрание (11:00 часа), където "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА". Там се СЪЕДИНЯВАМЕ с всички недоволни граждани от изстрадалата ни от КОРУПЦИОННОТО РОБСТВО Родина.
Резюме на досегашните действия: На 12.12.2008г и 19.12.2008г. проведохме два национални протеста, в които участавха хиляди младежи и граждани.Псевдо-държавните институции нагло отказаха диалог с нас и се опитваха ловко да избягат от пълното изпълнение на справедливите ни искания, а на 19.12 депутатите позорно избягаха от своя народ, като преди това единствени те се самовъзнаградиха с 13-та заплата за Коледа ...! Нека върнат незаслужената си 13-та заплата - къде я има едномесечна коледна почивка?!
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" ПОДКРЕПЯ призива на студентите. Нека не се срамуваме пред децата ни и ВСИЧКИ НА ПРОТЕСТА!
23 декември 2008
Толкова млад. А вече толкова нагъл
http://www.ekipnews.com/?p=4592
Толкова млад. A вече толкова нагъл
Политическото предаване “Панорама” на държавната телевизия завърши годината с интервю с министър-председателя Сергей Станишев. Освен че се похвали с току-що решения спор със зърнопроизводителите, с това, че в МВР ще получат коледни добавки, че България в крайна сметка цъфти и връзва, премиерът каза нещо, което е втрещяващо, но остана абсолютно незабелязано. “Моите граждани”, каза Сергей в един момент от интервюто.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Много извинявайте, както каза той поне десетина пъти в интервюто, но в най-добрия случай с премиера ние сме съграждани, и то от скоро. Понеже Сергей Дмитриевич допреди 12 години беше гражданин на Русия, а преди това – на Съветския съюз. Българско гражданство той доби през 1996 година и оттогава сме съграждани. С късното придобиване на българско гражданство бъдещият премиер просто отърва казармата. И така не само, че не е работил на друго място освен на “Позитано” 20 и на “Дондуков” 1, но не е ходил и войник.
Което не му пречи да ни нарича “моите граждани”. Като “моите крепостни”, “моите служители” и т.н.
Станишев е много млад, обаче е много нагъл. “Моите граждани” може да е грешка, обаче тя издава начин на мислене, господарски манталитет, култивиран през целия му номенклатурен и подсигурен от партията живот.
Сергей Дмитриевич Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Украйна, тогава в СССР. Син е на Димитър Яков Станишев - бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП. През 1989 г. Станишев завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа: “Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а през 1999-2000 г. международни отношения в Лондон. През това време вече работи във Висшия съвет на БСП, а след избирането на Първанов за президент през 2001 година оглави партията.
В началото правеше впечатление на кротък и знаещ езици младеж, ученолюбив, добре възпитан. Четирите години на върха на изпълнителната власт обаче изкараха на повърхността цялата арогантност, неподкрепено с нищо, освен с властовата позиция чувство за превъзходство спрямо всички останали, презрението към гражданите, така характерно за комунистическата върхушка, чийто стопроцентов представител той е.
Това нагло, цинично, арогантно, господарско поведение е не само, когато Станишев баламосва на българска почва стачкуващи учители, зърнопроизводители, полицаи, кремиковски работници – изобщо всички, на което е отредено да бъдат низшата класа, над която Станишевци повече от половин век вече господаруват. То се пренася и в отношението към Европейския съюз, спрямо който Станишев в последно време също говори с началнически тон.
Такова нагло и арогантно поведение не се учи, то се засмуква с майчиното мляко. И така се създава класата от господари, която ни третира като крепостни селяни.
И ни нарича “моите граждани”.
20 декември 2008
В очакване на ... събуждането
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=5256671
by newswriter on 20/12/2008 9:59 AM
Тук сме, обаче вече сме станали цинични и сме пас. И като типични българи търпим, докато ножът опре о кокала
Автор: Елена Кодинова - Сега
Студентите в Гърция протестират, чупят и палят. Държавата ги зачита и се страхува от тях.
В България студентите предадоха доброволно градчето си на мутри, наркодилъри, сводници и се бият помежду си до смърт, после правят печални кротки шествия. Държавата не им обръща никакво внимание. Кмет и министри си прехвърлят взаимно отговорността, студентите отново са натикани в ъгъла и нямат никакво значение. Защо се получи така?
Какво прави гръцките студенти толкова важен фактор в обществения живот на страната им, а нашите - такива безгласни букви и жертви, че президентът да се заканва да ги пази от самите тях с жандармерия? Защо убийството на 15-годишния Алекс в Гърция доведе до такава бурна обществена реакция, а убийството на 20-годишния Стоян в България даде толкова различен резултат?
Българското словотворчество е родило поговорката: "Преклонена главица сабя не я сече". Навеждането пред по-силните е тайната на нашето оцеляване. Бием се малко като айкидисти, не като каратисти, завличаме врага със собствената му инерция, като му пречим и объркваме боя му. Ние сме пасивни до дупка, докато ножът опре о кокала. Преди това извличаме дивидентите на преклонената главица. Това е причината да се освободим последни от "османско присъствие" на Балканския полуостров за разлика от гърците, които отхвърлят зависимостта от Турската империя около половин век преди нас. Това е причината и студентите ни да ползват охотно, до пресита мутризацията на Студентския град и да тръгнат да правят бдения със свещи, шествия и протести чак когато убиха един от тях. Това убийство е пряко следствие от същата мутризация,озлобление и грехопадение, на които преди това те се наслаждаваха. И то пак защото прихванаха от ентусиазма на съседите, които веднага след убийството на 15-годишния Алекс потрошиха държавата си. Ако 20-годишният Стоян Балтов беше убит по друго време, а не по време на гръцкия протестен ураган, аз се съмнявам, че нашите студенти щяха да предприемат каквото и да е. То и сегашните им акции не че са кой знае какви. А ако това се беше случило в Атина? Представете си как в гръцката столица убиват 20-годишния гръцки Стоян в атинския Студентски град. Щяха ли неговите приятели да премигват от телевизионния екран и да говорят тъжно за шествия? Или щяха да нахълтат в община Студентска, или направо в Столична, да запалят дискотеките, в които се продават най-много наркотици, ходят най-много маргинали, които нямат нищо общо с академизма, и се изпада в най-тежка "Амнезия"? (Що за име на заведение само - "Амнезия! То те кани не да се позабавляваш кротко, а "да си махнеш главата". Нищо чудно, че след това стават фатални инциденти.)
Освен че сме кротки и търпеливи, ние сме и с много ниско социално самочувствие. За разлика от гърците, които живеят със съзнанието, че са люлката на демокрацията. Имат право само дотолкова, доколкото думата е тяхна, иначе едва ли това, което е практикувал Солон, е точно демокрация в съвременния смисъл. Но опитай да го обясниш това на някой грък. Точно това високо социално и историческо самочувствие, че са наследници на велика цивилизация, им дава криле, когато нещо в управлението на държавата не им харесва. Тогава демосът въстава смело срещу кратоса, докато кратосът не изпълни исканията му.
Ние - напротив. Лесно ни манипулират да обслужваме уж от името на народа някакви частни и партизански интереси, но трудно можем да бъдем народ за себе си, да се борим за собственото си добро. Има някакви спорадични прояви на гражданска активност, на натиск отдолу срещу властта, но те не са закономерност, а по-скоро изключения. Ние вярваме, че "държавата е длъжна" да направи нещо за нас. За разлика от гърците, които знаят, че държавата е форма на репресия (добра, но репресия) и нищо не дава. От нея само се взима с принуда. Този тънък баланс между държавна репресия и гражданския натиск е изкуството на съвременната демокрация. Ние не го владеем все още.Някой ще се почуди защо ние при цялата агресия, с която е заредено обществото ни, не можем да обърнем справедлив гняв навън и да изметем боклука от къщата си.
За мен отговорът е прост - ние сме агресивни междуличностно, но тази агресия никога не се събира в едно срещу причинителите на нещастията ни. Лишени сме от всякаква солидарност. Ние можем да прецакаме колегата, да набием жена си и детето си, да пребием до смърт случаен минувач, но не можем да запалим редакция на лъжлив вестник, да счупим витрина на корпоративен експлоататор или да нахлуем в офиса на корумпиран държавник. Защо да си създаваме такива неприятности, като агресията ни се освобождава, като шибнем два шамара на жената след третата ракия?!
Хубаво го е описал Вазов - "въздухът трепери", но само в кръчмата. Никога на площада.Когато чуя за пореден път да питат - къде са бунтарите от началото 90-те години, момчетата и момичетата от студентските стачки, които свалиха "Пешо танкиста", все наум си отговарям: "Тук съм! Ама почти само аз останах, и още двама-трима наивници. Другите движат западната корпоративна машина. Или станаха мутри и вече са под земята." Не гласуват, не ги интересува нищо освен собственото им оцеляване. Гледат мрачно, пият по много повече от три ракии вечер и псуват целия свят. Повечето са разведени. Част от тях са активисти на "Атака".
Животът ни вече е разцепен на две по двайсетина години, прекарани в социализъм и в демокрация. С единия крак в миналото, с другия - в настоящето. Бъдещето ни не е съвсем ясно. Не сме стабилни, затова сме пас (колко българско!). Помним и как някои ни употребиха протеста, за да се облагодетелстват материално и властово. Не сме забравили. Затова - пак сме пас и сме обръгнали от цинизъм. И никой не ни пита нищо, от нас се очаква кротко да работим и да мълчим. Да мразим циганите, за да не би случайно да насочим справедлив гняв към когото трябва.
А поколението след нас има ценности, които не вещаят нищо добро за бунтарството. Чалга, престъпност с бели якички, конформизъм, печалбарство, агресивно налагане над по-слабите, сервилност пред по-силните. Поколенията се сменят, но прочутата българска пасивност и преклонението пред по-силния си остават, само формата им е различна.
Та така. Ние сме държава на 1300 години, но Гърция ни води с една цивилизационна обиколка. И това много си пролича по студентите на двете страни.
Снимка: Иван Григоров