Овчаров, Кадиев и Прокопиев - новите “Недосегаеми”

Колаж: Владимир Юруков

Овчаров, Кадиев и Прокопиев - новите “Недосегаеми”
Бизнесът на Ковачки в енергетиката в ръцете на съда
Десислава Боцева, Всеки ден, http://www.vsekiden.com/?p=68214

Румен Овчаров, Георги Кадиев и Иво Прокопиев са сочени за следващите “Недосегаеми”, установи “Всеки ден”. Прогнозите дадоха експерти в енергетиката и екологията.
Аз очаквам да излязат много имена от тези измами в енергетиката. Би трябвало сред тях да и Румен Овчаров, защото той е главата на октопода в енергетиката. Неговото влияние е навсякъде като се почне от АЕЦ “Козлодуй”, през “Булгаргаз” и се стигне до ТЕЦ-овете с име “Марица”, заяви пред “Всеки ден” бившият шеф на “Булгаргаз” Васил Филипов.

Според Петър Пенчев от “Екогласност” пък следващите “Недосегаеми” ще са бившият зам.-финансов министър и настоящ общински съветник Георги Кадиев и бизнесменът Иво Прокопиев. “Очаквам следващите имена, които ще изплуват от “Недосегаемите” да са Кадиев и Прокопиев. Това са хората, които са свързани с износа на ток. Освен това, трябва да се разследват и всичките 12 фирми, които изнасят тока на “Козлодуй”. За съжаление не вярвам, че нещо ще им бъде направено, нито на тях, нито на Христо Ковачки. Българската енергетика е срасната с мафията и нещата са много вързани”, коментира пред “Всеки ден” Петър Пенчев.

Потърсен за коментар Румен Овчаров заяви пред “Всеки ден”, че изобщо не знае каква е тази акция “Недосегаемите”. В последствие на разговора той каза, че “не иска да коментира глупости”. Георги Кадиев не бе открит за коментар, а Иво Прокопиев заяви, че е в среща.
Миналата седмица полицията задържа над десет души при специализирана полицейска акция, наречена “Недосегаемите”. Тя удря по дейността на йерархически изградена група за пране на пари и данъчни престъпления в областта на енергетиката. Задържаните имат връзка с енергийния бос Христо Ковачки, който е подсъдим за неплатени данъци, каза вътрешният министър Цветан Цветанов. Самият Ковачки отказа да коментира днес пред журналисти връзката си с “Недосегаемите”.
“Ако се докаже, че Христо Ковачки е участвал в измами и комисията “Кушлев” предяви иск към него, съдът може да запорира неговата собственост. Съответно собствеността му в топлофикациите и ТЕЦ-овете ще бъде продадена. Към него вече се води дело за източени стотици милиони. Сега ще чакаме да видим съдът с какво решение ще излезе”, каза пред “Всеки ден” депутатът от ГЕРБ Валентин Николов, помолен да коментира какво ще се случи с дружествата, финансирани или притежание на бизнесмена. Николов заяви още, че нищо в дружествата няма да се промени, освен че въпросните акции ще бъдат пуснати за продажба.
“Не знам дали ще осъдят Ковачки, но е хубаво, че измамниците се изкарват на показ, за да ги види обществото. Трябва да внесем съдии от Китай и прокурори от САЩ, за да може да осъдят всичките мошеници у нас”, заяви Васил Филипов.

*********************

Прокопиев- разкрит си ! 19 април 2010
Розовото Ивчо години наред се отъркваше около властта - Шулева и консултантската му дейност в приватизацията на ЕРП-тата, после с мистър Клийн и задграничните му ментори, либералния кръжец и соросчетата.Дойде време да отговаря какви кредити е теглил, как ги обезпечава ?Защо няколко пъти му отказват лиценз за банка ?

Има ли Прокпиев кредити над реалната стойност на бизнеса му ? Кой го крепи в политиката ? 19 април 2010
И кой му дава услужливо медиен ефир, та чак и за работодател се изтъква велик?Същият този беше дупе и гащи със Станишев……Баща му обслужваше Тато в резиденцията, а синчето - друго синче на политЦКЕх, бизнес наследство розово- здравей…….

Анонимен 19 април 2010
Иво Прокопиев стартира “Капитал” в началото с мощната финансова подкрепа на ОББ, а по това време в банката парите разпределяше Юлия Соколова - съпруга на Николаъ Вълканов - дясна ръка тогава на Илия Павлов… Сами правете изводите…
Иво Прокопиев е милионерче 19 април 2010
създадено от Костов,а Кадиев е по-малко милионерче направено от Р.Овч. Вижте кой е бащата на червенобузкото Иво и кого е обслужвал по времето на Тато. На кого е слугувал в ловното стопанство в близост до Разград. Познайте на коя партия е бил член. А Иво Прпокопиев бил десен политик. Защо не? Тя и Меглена Кунева била отявлена царистка и тоже дясна. То добре, че изборите не ги спечели Доган, че тези съсели щяха да се обрежат,и да си сложат чалми и фереджета. Гнусна пасмина.

Непроизнесена реч на Лех Качински

Най-трагичната спирка на полската Голгота
12 Април 2010

Полският вестник "Rzeczpospolita" публикува текста на речта на президента Лех Качински, която той трябваше да произнесе на 10 април на полското военно гробище в Катин по време на траурната церемония, посветена на 70-годишнината от катинското престъпление.

Уважаеми представители на Катинските семейства! Уважаеми господа!

През април 1940 година бяха убити повече от 21 хиляди полски затворници от лагерите и затворите на НКВД. Този акт на геноцид бе извършен по волята на Сталин, по заповед на висшите съветски власти. Чудовищна кулминация на съюза между Третия райх и СССР, на Пакта Молотов-Рибентроп и нападението срещу Полша на 17 септември 1939 година стана катинското престъпление. Не само в горите на Катин, но и в Твер, Харков и други известни и все още неизвестни места са били убити граждани на Втората Полска Република – хора, съставящи основата на нашата държавност, непоколебими в своята служба на отечеството. В същото време семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, техните наизразими страдания белязаха там пътя на полската Голгота на Изток.

Най-трагичната спирка по този път е Катин. Полски офицери, свещеници, служащи, полицаи, служители на граничната охрана и на затворите бяха унищожени без съд и присъда. Те станаха жертви на необявена война. Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство – като войници, поляци и хора – беше стъпкано. Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истината за престъплението. Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет.

Скриването на истината за Катин – последствие от решението на тези, които доведоха за извършването на това престъпление – стана част от фундамента на политиката на комунистите и на следвоенна Полша: крайъгълната лъжа на Полската Народна Република. Това беше време, когато за паметта и истината за Катин се налагаше да се плаща висока цена. Но близките на убитите и други смели хора вярно отстояваха тази памет, пазеха я и я предаваха на следващите поколения поляци. Те я пренесоха през целия период на комунистическото управление и я довериха на своите съотечественици в свободна, независима Полша. Затова на всички тях, а особено на Катинските семейства, ние сме длъжни да изразим своето уважение и признателност. От името на Полската република аз изразявам най-дълбока благодарност за това, че опазвайки паметта за своите близки, вие съхранихте толкова важна сфера от нашето полско съзнание и идентичност.

Катин стана болезнена рана в полсаката история и за дълги десетилетия отрови отношенията между поляците и руснаците. Нека да направим така, че катинската рана най-накрая окончателно да зарастне. Ние вече сме на верния път. Ние, поляците, ценим това, което направиха в последните години руснаците. По този път, сближил нашите народи, сме длъжни да вървим по-нататък, без да спираме и без да се отстъпваме назад.

Всички обстоятелства на катинското престъпление трябва да бъдат напълно изучени и разследвани. Важно е до юридическо ниво да бъде фиксирана невинността на жертвите, за да бъдат открити всички документи, засягащи това престъпление, за да изчезне завинаги от общественото пространство катинската лъжа. Ние изискваме тези действия преди всичко заради паметта на жертвите и от уважение към страданията на техните семейства. Но ги изискваме и в името на общите ценности, които трябва да изграждат фундамента на доверие и партньорство между съседните народи в цяла Европа.

--------------------------------------------------
--------------------------------------------------

Чрез Посолството на Република Полша до маршала на Сейма

Съболезнование

Днес, ние от Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская"- България, сме в мъката с полския народ, сполетяла го със станалата под град Смоленск авиокатастрофа, в която загина водената от президента на Република Полша Лех Качински полска делегация, на път за Катин.

При авиокатастрофата са загинали 96 души, в това число и 8 души екипаж. Между загиналите е и историкът Януш Куртика, ръководител на Института за национална памет в Полша - държавната организация, която изследва престъпленията на тоталитарния режим по времето на Полската Народна Република.

Поклон пред паметта им!

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център-Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена-Австрия
------------------------

Българският Катил

автор Атанас Чобанов

Една от версиите за трагедията с полския президентски самолет е, че Лех Качински категорично отказал да кацне в Минск или Витебск, на територията на беларуския диктатор Лукашенко и наредил кацане в Смоленск въпреки мъглата.

Но ако твърдият антикомунист, бивш политически затворник и атлантист Качински беше помислил за хипотезата да го жалят хора като Гоце, сигурно би се съгласил да кацне и на летището на своя беларуски враг.

България няма Катин, за който да знае цял свят, въпреки, че и у нас комунистите са избили зверски почти целия български елит.

Не много отдавна един президентски съветник се подигра с хилядите жертви застреляни, обесени и изклани без съд и присъда от наказателните отряди на партията, в която членува той самият, в която баща му е бил високопоставен сатрап и в която членува сестра му, сега шеф на ЮНЕСКО.

Този човек именуващ се Филип Боков каза "Вината поемаме само с мезетата". От първо лице, множествено число.

На такива типове, които вземат за мезе трагичната съдба на невинните души, които сами са погубили народът им казва катили.

Така че ние Катин няма да имаме, но катили си имаме колкото щеш с президента начело. Или ако предпочитате: имаме си един голям, многолик Катил. Неговата жестока, издевателска гримаса днес е въплатена в тарикатската ехидност на едно Гоце, уверено като себеподобните си, че е прескочило прага на отговорността и никой повече няма да му потърси сметка.

Качински, Бог да го прости им търсеше сметка и беше наврял катилите където им е мястото.

Катилите, впрочем, осъдиха и българските експерти участвали в разкриването на истината за клането в Катин. А децата на катилите направиха така, че тези хора до ден днешен не са реабилитирани.

Българският парламент има уникалния шанс да поправи тази историческа несправедливост и да покаже солидарност с полския народ в този тежък за него момент като гласува още в първия си работен ден реабилитацията на тези достойни българи. Законопроектът вече е внесен в Народното събрание, а обстоятелствата са такива, че дебатите и обсъжданията в комисии са меко казано неуместни.

http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=2731

Макар че от сегашните замезващи катили всичко може да се очаква, включително и да опозорят страната ни като гласуват против.

Т Р Е В О Г А - ПРОТЕСТ по повод побоя над Людмила Алексеева, председател на Московската Хелзинкска група

Изх. № 04-01/01.04.2010 г.
　
До Съвета на Европа
До Европейския Парламент
До Посолството на Руската Федерация в София

До Амнести Интернешънъл

До Център “Мемориал” – Москва
До Московската Хелзинска група
До в. “Независимая газета”
До българските медии
　
Т Р Е В О Г А

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” - България, с гняв изразява своята тревога от нанесения вчера побой над дойаена на руските правозащитници 82-годишната Людмила Алексеева, председател на Московската Хелзинкска група.

В Москва на пл. “Лубянка”, при поднасянето цветя на спирката на метрото в памет на загиналите при последния терористичен акт, Людмила Алексеева и председателя на правозащитния център “Мемориал” Олег Орлов са били нападнати и бити. Световно известната правозащитничка Людмила Алексеева е получила тежък удар по главата.

По същото време в Москва и в цяла Русия – от Калининград до Владивосток, от Архангелск до Самара, се провежда традиционният от 31.05.2009 г. митинг за всяко 31-во число от месеца, в защита на чл. 31 от Конституцията на Руската Федерация за правото на събрания.

Ние ще продължим мониторинга за диктаторския произвол на Путиновия режим, който уби децата от Беслан, Анна Политковская, Наталия Естемирова и редица други интелектуалци. Настояваме най-категорично за незабавното освобождаване на арестуваните от милицията и ОМОН руски правозащитници при протестите през м. март 2010 г.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център-Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена-Австрия

ЗОВ ЗА СВОБОДА за дисиденти и политически затворници на съвестта в Куба

Изх. № 03-30/30.03.2010 г.

До Посолството на Куба в София

До Амнести Интернешънъл

　
ЗОВ ЗА СВОБОДА
　
Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” - България, подкрепя със своя "Зов за свобода" кубинските дисиденти и политически затворници на съвестта, които чрез акт на саможертва - гладната стачка до смърт на Орландо Сапато Тамайо и Гилермо Фариняс Ернандес, защитават двадесет и шестте тежко болни свои приятели, човешкото достойнство и борбата си за демократизацията на Куба.
Ние изразяваме своята морална солидарност, като осъждаме нечовешкото отношение на управляващият режим в Куба към дисидентите и политическите затворници на съвестта.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия

Дими Паница - оставка от БАН заради наглостта на ДС

Д Е К Л А Р А Ц И Я
От Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", носител на наградата "Златен гълъб" за принос в утвърждаването на свободното слово
　
До Димитър (Дими) Паница – говорител на българската емиграция и на свободното гражданско общество в България
До Академик Никола Съботинов – председател на Българската академия на науките
　
Уважаеми господин Паница,
Уважаеми господин Съботинов,

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” – България, приветства силната и честна позиция на Дими Паница, като протест срещу неразградените и до днес тоталитарни структури на политическата полиция “Държавна сигурност” и нейните метастази във всички сектори на политическия и обществен живот у нас.

20 години кагебистка перестройка доведе до трансформация на комунистическата номенклатура в олигархия – криминалното срастване на политическите партии с престъпния бизнес, и до олигархичния политико-партиен модел на държавно управление, дирижиран от бивши и настоящи сътрудници на ДС. Вместо покаяние, катарзис и искане на прошка, пред гражданското общество наглеците-кадесари не се отказват от своето минало и искат да запазят позициите си, подарени им за вярна служба пред партиите.

Говорителят на българската емиграция и на свободното гражданско общество в България, Дими Паница, с подадената оставка като почетен член на БАН, показа пример за морал и достойнство пред неопетнените млади учени.

С уважение,
За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите

Руският правозащитник Сергей Ковальов на 80 години

Сергей Адамович Ковальов - съветски дисидент, руски правозащитник, политик, биофизик.

http://www.svobodanews.ru/content/news/1972089.html

http://www.svobodanews.ru/content/article/1972692.html

Втори ПРИЗИВ до Велчев и Цветанов за Юрген Рот

От Обществения съвет на Асоциация за свободното слово "Анна Политковская", носител на наградата "Златен гълъб" за принос в утвърждаването на свободното слово

До господин Борис Велчев – Главен прокурор

До господин Цветан Цветанов – Вицепремиер и Министър на вътрешните работи

Копие: До господин Юрген Рот - разследващ журналист

Уважаеми господин Велчев,

Уважаеми господин Цветанов,

Асоциация за свободното слово “Анна Политковская” се обръща за втори път през последната седмица към Вас, с настоятелен призив да гарантирате сигурността на германския разследващ журналист Юрген Рот, като разпоредите да му бъде назначена охрана при идването му в България, за да може той да се яви като ответник в българския съд, привлечен от бившия вътрешен министър Румен Петков по дело за клевета.

Юрген Рот публично огласи опасението си да дойде лично в България, тъй като се чувства застрашен за своя живот. Припомняме, че Румен Петков се изказа за Юрген Рот със следните думи, публикувани във в-к 24 часа (13.11.2008 г.): "Лъжецът, клеветникът, мошеникът трябва да бъде удрян през устата, през пръстите, през всички части на тялото". Тази недвусмислена заплаха беше отправена по-малко от два месеца след жестокия опит за убийство на журналиста Огнян Стефанов с чукове и железни тръби, който потресе България и предизвика реакцията на международни правозащитни организации. Известно е, че до ден днешен убийците на Огнян Стефанов не са заловени и наказани.

Заплахата на Румен Петков към Юрген Рот също беше отразена в международната преса и в специално комюнике на международната правозащитна организация "Репортери без граници".

Според нас, заплаха с физическа саморазправа от такъв род, е достатъчно основание да бъдат ангажирани средствата на българските данъкоплатци, за да бъде осигурена полицейска охрана за краткото време на пребиваването на г-н Юрген Рот в България.

В миналото българската държава се ангажираше със скъпо струваща охрана на свидетели и на политици на базата и на недоказани анонимни заплахи. Такъв е случаят с политика от ДПС Ахмед Доган. Самият Румен Петков на парламентарно питане за охраната, назначена на Ахмед Доган през февруари 2008 г., разясни от трибуната в парламента, че "Главна дирекция "Жандармерия" охранява лидера на ДПС Ахмед Доган, тъй като срещу него има постъпили заплахи през февруари 2006 година". Припомняме също изключителните мерки за сигурност ангажирани от министър Румен Петков за охраната на Младен Михалев-Маджо, който се яви на 16 май 2007 г. като свидетел по делото за убийството на Милчо Бонев - Бай Миле. Вътрешно министерство оправда нуждата да се осигури такава безпрецедентна охрана на свидетеля Михалев със "сигнал за заплаха към свидетел". Тази охранителна акция ще се запомни също с това, че охраняващите полицаи пребиха фоторепортера от в-к Експрес Емил Иванов и не бяха наказани за това.

В този контекст, при наличието на откровена заплаха към Юрген Рот и знаейки за доказаните връзки на Румен Петков с лица, обвинени в рекет, изнудване и формиране на организирана престъпна група, ние считаме, че Юрген Рот има основание да се опасява за своята сигурност и трябва да му бъде осигурена охрана.

Ако Вие смятате, че може да гарантирате за липсата на такива заплахи, редно е също да го заявите публично, като отговорите на нашия открит апел към Вас. Мълчанието Ви поражда единствено съмнения за политически чадър над скандалния бивш вътрешен министър, който е близък с доказания агент “Гоце” на репресивната Държавна сигурност и настоящ президент на Република България Георги Първанов.

Надяваме се, че нашият втори призив спешно ще бъде чут от Вас и се обръщаме също към българските медии с молба да Ви задават настоятелно същият въпрос.

Искаме да вярваме, че е време българската и международната общественост да разберат дали българското правораздаване има волята и желанието да гарантира сигурността на разследващите журналисти и на свободните граждани, и дали има надежда България да се раздели със срамното последно място в класациите за свободата на словото в европейските държави.

С уважение,

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите

************

За контакти: Петър Пенчев – GSM 0887525032

По наши данни делото е насрочено от 13:00 ч. в Софийски районен съд.

Радио К2 ще го има !

С Т А Н О В И Щ Е
на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
ОТНОСНО спасяването на обществено-политическото Радио К2
　


Свободата на словото в България спечели съдебна битка с Определения №№ 2370 и 2371 от 22.02.2010 г., по делата №№ 872 и 874 / 2010 г. на Върховния административен съд на Република България – Петчленен състав, председателстван от Константин Пенчев и върховните съдии Галина Солакова, Светлана Йонкова, Славка Найденова и Захаринка Тодорова.
Свободното гражданско общество, с неограничен брой адресати, приема с уважение към правораздаването, за въздадената справедливост в борбата за европейска идентичност на българския съд, което е една надежда на българските граждани за върховенството на закона в правовата държава.

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” ще продължи да подкрепя журналистите от редакцията на Радио К2, по пътя до окончателната Победа в съда.
　
　
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите

Отворено писмо до Юрген Рот

До господин Юрген Рот, разследващ журналист
Копие: До господин Борис Велчев – Главен прокурор
Копие: До господин Цветан Цветанов – Вицепремиер и Министър на вътрешните работи

Уважаеми г-н Рот,
Обръщаме се към Вас с молба да се явите лично пред българския съд като ответник по делото за обвинението в клевета, отправено към Вас от бившия министър на вътрешните работи г-н Румен Петков.
Ние сме убедени, че това дело е от голям обществен интерес и, че обвинението ще бъде отхвърлено от съда като несъстоятелно. Същевременно се явява рядката възможност да се демонстрира убедително и открито на правоохранителните органи, че има основания да се разследва г-н Петков за съучастие в престъпни схеми и злоупотреба с обществено положение, докато е заемал поста министър на вътрешните работи.
Позволете да Ви препоръчаме да поискате призоваването като свидетел пред съда генерал Ваньо Танов, бивш директор на ГДБОП и бившите му сътрудници г-н Васко Гочев, началник на направление "Контрабанда" и г-н Илия Митев.
Предявете искане към българския съд да получи две разработки на ГДБОП, съдържащи специални разузнавателни средства, които според думите на ген. Ваньо Танов са прекратени и се намират в архива на МВР.
Първата разработка е по линия "терор" срещу фирма "Ин 80"*, в която участие има Марчело Джотолов. Последният е свързан с Алексей Петров, и заедно с него в момента е арестуван и обвинен в организирането на престъпна група.
Според показанията на ген. Танов, само час след като резултатите от разследването са докладвани на политическото ръководство на МВР, разработваните лица са били предупредени и са изключили телефоните си. Това се случва в края на 2006 г, когато министър на вътрешните работи е г-н Румен Петков.
Втората разработка е по линия "контрабанда" срещу бивша началничка на митническо бюро в Софийски окръг**.
Офицерите, разследващи престъпните схеми в тази разработка, са г-н Васко Гочев, началник на направление "Контрабанда" и г-н Илия Митев. Те разплитат схемата, но не успяват да идентифицират едно лице с прякор "Запалката". Прякорът е отбелязан с три удивителни в разработката.
На 8 януари 2007 г. г-н Васко Гочев и г-н Илия Митев докладват на ген. Ваньо Танов, видимо притеснени, че е засечен разговор на разследваната началничка на митническото бюро, в който тя казва, че е „образувано дело срещу началника на кабинета на "Запалката"” и „дали нашата далавера няма да се обърка” (цитатите са от ген. Ваньо Танов).
Началник на кабинета на Румен Петков към този момент е г-н Сашо Петров и срещу него наистина има образувана преписка в прокуратурата. Очевидно е, че "Запалката" е г-н Румен Петков.
Уплашен, г-н Илия Митев решава да излезе в пенсия. Г-н Васко Гочев е пенсиониран след като ген. Ваньо Танов напуска на 15 юли 2007 г.
По този повод арестуваният за подкуп заместник-началник на ГДБОП Иван Иванов – Рилски, съобщава на собствениците на винпрома "Пещера" АД, от които е получавал подкупи, "че e отрязал главата на един, отрязаната глава е на началника на направление "Контрабанда" Васко Гочев." (цитат от ген. Ваньо Танов).
Такава е картината, реконструирана от публичните изяви на ген. Ваньо Танов и от показанията му пред парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност, публикувани в пресата в средата на април 2008 г.***. В подкрепа на твърденията си, ген. Танов многократно подчертава, че всичко казано от него може да бъде проверено, като се извадят разработките от архива на МВР. До този момент не е известно дали прокуратурата е иззела разработките и дали работи по тях.
Именно на свидетелствата на ген. Танов, Вие се позовавате в своята книга "Новите български демони" в главата, посветена на г-н Румен Петков. Очевидно е, че като журналист и автор, Вие просто сте свършили своята работа, позовавайки се на открити източници, а не сте имали за специална цел оклеветяването на г-н Румен Петков.
От друга страна е важно да се знае дали информацията от Вашите източници е достоверна. И това може да се установи единствено, ако се разгледат разработките, на които се позовава ген. Танов, бивш началник на една от най-информираните служби в държавата.
Ако става въпрос за факти, то г-н Румен Петков трябва да бъде привлечен като обвиняем за съучастие в престъпни схеми и това може да доведе до разкриването на критични обвързаности между мафията и политическата класа. Затова е важно да се даде максимална гласност на този процес и да се фокусира общественото внимание върху него.
Уважаеми г-н Рот, ние напълно разбираме Вашите опасения, поради които не желаете да дойдете в България. Срамно е за нашата страна, че известен европейски разследващ журналист като Вас, имащ смелостта да пише за мръсните дела на българската мафия, се притеснява за здравето и живота си. Ако Вие откликнете на нашата молба и решите да дойдете в България лично да участвате в съдебния процес, ние ще апелираме към Главния прокурор и министъра на вътрешните работи да Ви се осигури охрана и двамата да гарантират Вашата сигурност.
Искаме да Ви уведомим, че в момента у нас цялото българско общество е свидетел на истинска война на МВР и Прокуратурата срещу представители на олигархията(здравото срастване между политическите партии с престъпния свят), в която държавите от Европейския съюз, както и САЩ, очакват най-после да започне пречупването на гръбнака на мафията. В този контекст Вашата помощ може да бъде особено ценна.
　
С уважение,
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите
***************
* Ген. Танов цитира пред телевизия bTV на 17 февруари 2010 фирма "Ин 82", която не съществува. Съществува фирмата Ин-80. Вероятно тук ген. Танов греши в името.
** Според ген. Танов става въпрос за Митница-"Горубляне", но според българските медии през 2006-2007 г. там началникът е мъж. Според други източници в медиите ген. Танов се е объркал и става въпрос за Митница-"Кремиковци" с началник г-жа Даниела Петрова, а разследването е било също срещу г-жа Златка Ибрахим, съпруга на г-н Бахзад Ибрахим, относно канали за внос на китайски, дубайски и турски стоки.
*** Вестник Капитал, брой 15 година XVI 12-18 април 2008

За пътищата и хората

Публикувам този текст на Милен Радев - с негово съгласие и с убедеността, че става дума за една наистина безпрецедентна изповед - и за куража на човек, който сам, без никаква външна принуда, застава срещу призраците от миналото си и изкупва своите нявгашни вини - колкото и нищожни да са те. За мен този жест е насъщен - защото такива като него се броят на пръстите на едната ми ръка - и защото в него се съдържа повече нравствено достойнство, отколкото в моралното безразличие на онези, които не са имали контакти с ДС, но спокойно биха могли да имат; или онези, които не признават пречистващата сила на изповедтта, а в сърцата им няма място за прошка. Нещо повече - позволявам си да заявя, че този жест е и граждански акт, че примерът на Милен внася нов акцент в продължаващия вече 20 години дебат, който - надявам се - ще продължи и в "Свободата"; първата статия впрочем е вече факт и ще бъде публикувана още утре. Надявам се неговият пример да бъде последван и от други - и предполагам, че на разни наглеци няма вече да им е толкова лесно да обясняват как са служили на родината, и да ободряват събратята си с двойни биографии с призиви като "вдигни очи". Ето ви тук един човек, който вдигна очи и разчисти сметките си с миналото - и след тази изповед не може да има вече сянка върху неговото дело - за мен той е приятел и съмишленик - и ще си остане такъв.

Едвин Сугарев

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=10488290 Милен Радев http://de-zorata.de/ Everybody's got to walk this lonesome valley We've got to walk it by ourselves There's nobody here can walk it for us We've got to walk it by ourselves... Cтар американски госпъл От месеци Комисията за досиетата оповестява все нови и нови имена на публични фигури, които съгласно архивите са били причастни към тайните служби на комунистическа България. Зад лаконичните лични данни, зад номерата и кодовите названия на управления и отдели, зад картоните, картончетата и датите, зад псевдонимите остава в сянка самата дейност на хората, чиито имена научаваме. Тя не е и предмет на Закона. Нито пък човешките страсти, ламтежи, терзания и угризения, съпровождали работата на сътрудници, агенти и ръководили ги служители. Със следващия текст искам от първа ръка да разкажа за малка частица от онова, което справките и решенията на КомДос не разкриват и не могат да разкрият. Конкретен повод ми дава последното Решение на Комисията, където сред изброените журналисти срещнах и имена на хора, които уважавам и чиято работа през последните две десетилетия смятам за уникален принос в осмислянето на комунистическото минало. Редом с тях прочетох, че „поради липса на данни” не съм могъл да бъда проверен и аз като член на редакционния съвет на в. „Про & Анти”. Незабавно влязох във връзка с КомДос и изпратих недостигащите й данни, за да може тя да свърши своята работа до край. Започвам своя разказ без да изчаквам резултата от допълнителните разследвания на КомДос. Текста съм приготвил от доста време. Това, което следва, съм съобщил устно от няколко години на приятели и обществени фигури у нас, споделил съм го и с редакциите на издания, в които относително редовно публикувам. Темата е такава, че своевременно трябваше да информирам и съответните отдели за сигурност в германските институции, с които имам професионални отношения. Предприемал съм тези стъпки сам, без някой да ме е питал. Целта ми бе да създам известна публичност за далечни вече събития и така да cнема всяко съмнение, че мога да бъда подлаган на шантаж или манипулация поради неогласени факти. След като потопяването ми в миналото завърши с важна за мен среща с човек от това минало, сега вече мога да говоря свободно * * * Преди няколко години, сортирайки документи на заболялата ми майка в София, попаднах на нейни бележки от края на 70-те. В тях тя е записала нещо, което при излизането си от казармата съм й разказал и което през отминалите от тогава десетилетия почти изцяло съм бил изтласкал от съзнанието си. След смъртта й се опитах да възстановя колкото може повече от спомените си за въпросната година – 1976/77. По време на службата ми като редник в артилерийски полк (1975 - 1977), т.н. „спец” на поделението ме бе извикал на конспиративен разговор в лечебницата. Там, призовавайки патриотичния ми и войнишки дълг, той бе поискал „в условията на изостряне на международното положение” и на „враждебна дейност на Югославия” да му докладвам за случаи на а) неуставни прояви на стари войници, тормоз над младите в нощните часове, когато началството отсъства и б) прояви на „македонски национализъм”, на сепаратистки настроения сред войниците, доста от които произхождаха от Пиринска Македония. Не си спомням лейтенантът от ВКР-то да е упражнявал някакъв особен натиск, да ме е заплашвал или изнудвал. Просто приех искането му като нареждане на началник. Избрах за поискания от него „псевдоним” първото нелепо хрумнало ми презиме на мой съученик от гимназията. Смътно си спомням, че май подписах и някакъв документ за неразгласяване. Питал съм се естествено много пъти през тези сега отминали няколко години какво ме е накарало тогава да се съглася на това сътрудничество, нямащо оправдание дори и по тогавашните ми младежки схващания. Не мисля, че ме е било страх да откажа. По-скоро си го обяснявам с малодушие, с неспособност да кажа „не” от конформизъм, от стремеж да „мина между капките”, да не направя „лошо впечатление”. Своята роля е изиграла и военната йерархия, в която тогава бях вписан. Някакво перверзно разбрано чувство за дълг (патриотичен?) сигурно също си е казало думата. През следващите месеци „спецът» ме е поръчвал на няколко пъти конспиративно на срещи. На тях съм му докладвал писмено и поименно за издевателства или бой над някой от младите войници, за дисциплинарни нарушения, които съм забелязал. По-срамно, от гледна точка на днешните ми позиции неоправдано и неизвинимо е, че през онова време съм донасял и за т.н. „македонски” настроения на войници. За това ще разкажа повече по-надолу. Срещите ми със „спеца” се прекратиха със заминаването на набора на селска бригада преди края на службата. Уволних се 1977 и се завърнах в София. Още тогава усещах срама от онова, което бях приел да върша, опитвах се да не мисля повече за цялата работа и можах да говоря за случилото се само с майка ми и с никой друг от близките ми хора. През късната есен на 1977 по телефона в къщи ме потърси непознат глас и ми предаде „поздрави” от лейтенант Х. Назначи ми среща в кафенето срещу „покойника” на Раковска. Цивилен гражданин ме заговори сам и ме покани на масата си. Без да се представя, той ми разясни, че било време „те” да ме „поемат” от тук нататък. Като новоприет студент съм можел да ги информирам за разни важни случки сред колегите, да проявявам бдителност и пр. и пр. В този момент на мен ми стана ясно, че това е междата, която не бива по никой начин да прекрачвам и ако го направя, връщане вече няма да има. Не твърдя, че с възмущение и геройски съм отхвърлил предложението за сътрудничество на човека от ДС. Не, обясних му, че по никой начин не ставам за такава работа, че в компания се напивам и не си държа езика зад зъбите, че не мога да пазя тайни от приятелите си, че следването не ми остава време за срещи извън учебните занятия. Хаотични и не много логични оправдания, както преценявам днес. Кафетата бяха изпити, срещата завърши. Събеседникът ми заръча добре да си помисля, те щели пак да ми се обадят за да чуят какво е моето решение. Тук паметта ми не е сигурна – или не последва обаждане, или ако звъня му казах, че нямам време и не мога да се срещна с него. Следващ контакт и някакво друго вземане, даване с другарите не е имало. Защо и как ми се разминаха по-тежки изпитания, изнудвания за сътрудничество и пр. не знам и не мога окончателно да си обясня. Може би все пак им е станало ясно по начина, по който бях реагирал, че не могат да очакват усърдна и съзнателна работа от мен... * * * 30 години по-късно се изправих пред ясното съзнание за своята вина и пред срама от един макар и кратък период, но болезнен от гледна точка на човека, в който ме бяха превърнали изминалите от тогава години. Опитах се и успях да си възстановя името на човека, за когото на няколко пъти бях донасял пред „спеца” най-сериозните прегрешения. Ставаше дума за обикновено момче – Георги Б. от П. с игрив език, който без много-много да му мисли плещеше какво ли не. За него бях донасял, че пее „македонски песни”, че вика „тука е Македония, каква България”, „ние сме македонци” и пр. неща от този род. С доста зор и късмет успях да открия след повече от 30 години следите и телефона му. Дянко Марков ми бе предложил да стана член на съюз „Истина”. Не можех да приема без преди това да му призная за този тежащ ми период от моя живот (както не можех да приема и поканата да вляза в ръководството на асоциация „Анна Политковская” без да призная същото на учредителите й; трогнат посрещнах техните думи на разбиране и прошка). Дянко Марков ме посъветва да направя всичко възможно и да открия дали има пострадал от доносите ми. Той подкрепи намерението ми да посетя моя стар „набор” Георги Б. Учуден от съвсем неочакваното ми обаждане и от желанието ми да се видим за да поприказваме, Георги ме покани в П. Като останахме насаме му казах за какво съм дошъл – да му призная нещо срамно, което съм вършил срещу него, да му се извиня, да се покая и да му кажа колко съжалявам, че случилото се не може вече да се върне. И да го питам дали е пострадал с нещо по нова време. Няма да забравя сцената, която последва. Георги ме прегърна, разцелувахме се, каза ми, че миналото си е минало, да не мисля повече за тези неща, да „немам гайле”. Животът му протекъл добре, с нищо не бил притесняван в онези години, има щастливо семейство и т.н. Приказвахме дълго. На тръгване ми напълни багажника със селски армагани. Пътувах обратно към София не щастлив, не без чувството за срам, но неимоверно облекчен и благодарен както на него за великодушието, така и на Бог за това, че без моя заслуга ми бе спестил по-страшна вина. * * * Който е чел внимателно мои текстове, писани особено през последните 3 – 4 години би трябвало да е забелязал, че съм се въздържал от осъждане само на основа на предполагаеми или дори доказани връзки на някого със старите комунистически служби. В това е имало и елемент на личен срам, и на съзнание, че хиляди хора са били подлагани на чудовищно по-тежък, несравним с моя натиск за подписване и съгласяване на сътрудничество. Винаги съм призовавал да съдим за хората по онова, което вършеха и вършат пред очите ни през последните 20 години, когато всеки е волен да избира на чия страна да застава и какви убеждения да изповядва. Естествено, че има доста различия между човека, който съм бил на 19 години и който съм днес, след няколко десетилетия на трупане опит, на четене, на учене, на слушане и размишляване върху доброто и злото, върху допустими и недопустими компромиси. Не търся оправдание или снизхождение за онова, в което съм се провинил в казармата. Запазвайки чувството за лична вина и отговорност, разчитам, че работата ми през последните години ще бъде оценявана като искрена и вършена по съвест. Казвайки горното, си продължавам по пътя, който сам съм избрал и нямам намерение да напускам.

Референдум “България – зона, свободна от ПРО”

До Комисията по външна политика и отбрана
Четиридесет и първо Народно събрание
　
А П Е Л
От Гражданско движение “Граждани против войната” за провеждане на Референдум
“България – зона, свободна от ПРО”
　
Уважаеми народни представители,
Ние, пацифистите, представители на свободното гражданско общество, заявяваме:
- Не приемаме идеята на територията на Република България да бъдат разположение елементи от новата американска, или от която и да е чужда държава, система за противоракетна отбрана (ПРО) на българска територия.
- Настояваме за пълна публичност и прозрачност пред българското общество за позициите на американската и българската страни.
- Предлагаме Народното събрание да излезе с решение за провеждане на Референдум с тема: “България – зона, свободна от ПРО”.

Съпредседатели на ГД “Граждани против войната”:
Пламен Димитров – 096303058
Петър Пенчев – 0887525032
　
　
* Гражданско движение “Граждани против войната” бе създадено на 21.07.2004 г., когато след непослучливата намеса на Гл. секретар на МВР Бойко Борисов, терористи в Ирак обезглавиха българските граждани Ивайло Кепов и Георги Лазов. Следствието и досега е без резултат, а на искането ни по ЗДОИ, ние получихме политическа репресия от Министерството на външните работи чрез Агенция за държавни вземания.

ПРОТЕСТ с Партии СРЕЩУ ШПИОНСКИЯ ЗЕС?

ACC "Aнна Политковская" тук публикува възванието за протест от блога "България е наша", но с някои налагащи се уточнения:

На 14.01.2010 г. на протеста срещу ЗЕС, над 30 граждански организации бяха "яхнати" от партиите на Мария Капон, НДСВ на Милен Велчев и някакво БЗНС. После при испанския посланик от името на "Щаба на протестите срещу ЗЕС" кои отидоха на 04.02.2010 г. - пак Партиите!!!!!!!!!!

Днес Корнелия Нинова(БСП) заедно с "Електронна граница" правят публичен анонс към протеста на 17.02.2010 г., т.е. за предстоящия протест?!?

Затова Щабът умря... Отново изплуват Партии...
***************************************************************

http://bulgariaenasha.blogspot.com/2010/02/17.html

ДО МЕДИИТЕ И ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ

В Сряда, 17 февруари, Парламентът ще гласува на второ четене промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), даващи достъп на МВР до трафичните данни на гражданите. По традиция, както се вижда от нееднократните и повтарящи се опити за промени и допълнения на този закон, МВР се домогва до безконтролно и нерегламентирано проследяване на трафичните данни на гражданите. Известният с лоша слава "интерфейс" за проследяване на трафичните данни на гражданите, въпреки обещанията на премиера Борисов и министър Цветанов да бъде премахнат, в предложената за второ четене версия на промените в ЗЕС се заменя със "система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства". Играейки си с думите, депутатите от ГЕРБ ще “поправят най-голямата грешка” на Бойко Борисов, за каквато той сам обяви в медиите това, че се е вслушал в общественото мнение. Така милиционерската, ретроградна и рестриктивна философия на предложенията за промени в закона ще бъде запазена.

При тези обстоятелства, макар и в последния възможен момент, рано сутрин, и в работен ден, неформалната организация на млади български граждани и блогъри "България е наша" ви призовава на протест:

СРЯДА

17 ФЕВРУАРИ

(извън “обозначената зона” от 20 метра отстояние от Народното Събрание)

ПЛОЩАД НАРОДНО СЪБРАНИЕ

09:00 до 11:00 ч.

"България е наша" се противопоставя на обръщането на презумпцията за невинност, с което всеки български гражданин се превръща в потенциален престъпник, терорист или педофил. Ние сме против ограничаването и нарушаването на фундаментални човешки права, гарантирани от Конституцията на Република България, извинявайки това с несъществуващи изисквания на ЕС и Директива 24/2006. Ние вярваме, в конституционните основи, че всички граждани представляват държавата, а гражданските права са фундамент на държавността. Следователно всяка форма на неоснователно, своеволно и ненужно нарушение на гражданските права подронва устоите на държавата и демократичните принципи на управление. Ние определяме промените в ЗЕС като лоши и създаващи възможност за безнаказано извършване на престъпления и злоупотреби от страна на държавните институции и МВР. И ние се противопоставяме на това!

Ние от "България е наша" призоваваме всички - граждани, депутати, полицаи, пожарникари, граждански организации, правозащитни организации, политически партии, определящи се като демократични, всички българи, ТЕБ, четящия тези редове, да се присъедините към нас. Да не допуснем приемането на калпав, недемократичен и ретрограден закон, за да направим България по-добра за всички, защото:

БЪЛГАРИЯ Е НАША!

-------------

Министър Маргарита Попова защитава правото

Снимка: БНТ

Маргарита Попова против задържането с цел събиране на доказателства

http://www.vsekiden.com/?p=65207

За радикална промяна в съдебната система и нова “съдебна култура” се обяви днес министърът на правосъдието Маргарита Попова. Пред Дарио радио тя обясни, че не може мярката „задържане под стража“ да се използва, за да имат време разследващите да съберат доказателствата. Когато не можеш да се справиш без мярка за неотклонение, не е добре, смята Попова. Тя бе категорична, че обвиненията в масовите случаи трябва да бъдат повдигани без арести. Не задържането под стража да бъде наказание и предпоставка за събиране на доказателства, смята тя.

Това е атрофирало мислене заради дългогодишното прилагане на силно формалния процес, категорична бе Попова. Когато става дума за задържане на организирана престъпна група, арести би трябвало да има, но не толкова често, коментира правосъдният министър.

Нямаме професионална и процесуална мощ да стигнем по-високите нива, защото разбиеш ли върха, структурата ще рухне”, посочи Маргарита Попова. По думите й в държавата трябва да се направят радикални промени в съдебната система, в подхода за разработване на организираната престъпност и на корупцията, за да се стигне до фактите и тяхната оценка по пътя на законодателството.

Според нея трябва да се промени организацията на работа на службите, организацията на работа на правоприлагащите органи, организацията на работа на съдебните органи.

По случая “Октопод” трябва да се трябва да се приказва по-малко и по-внимателно. „Обществото трябва да чуе доказателствата по „Октопод” и всичко ще стане ясно, когато независимият български съд произнесе присъда – оправдателна или осъдителна”, заяви правосъдният министър. Маргарита Попова отказа да дефинира своето чувство по операция „Октопод“, като заяви, че ще мисли едва когато пред нея е папката с доказателства.

Нямам нито професионални, нито лични контакти с Алексей Петров, познавам го само по име, не съм се срещала с него, каза още тя. Попова посочи, че по отношение на конкретни дела също не е срещала името му. „Не съм нито придобивала, нито съм била свидетел на обсъждане на неговата личност или на неговата дейност”, обясни още Попова.

събота, 13 февруари 2010

СРЕЩУ умишленото спиране лицензията на "Радио К2"

Изх. № 10-02/02.02.2010 г.

До Европейския парламент – Комисия по петиции
　
　
Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" се обръща с
П Р И З И В до блогосферата и дискусионните интернет пространства, до личностите от свободното гражданско общество на Република България, СРЕЩУ умишленото спиране лицензията на "Радио К2"

Свидетели сме на пореден опит за потъпкване на свободното слово в България. Умишлено се спира лицензията на медията "Радио К2" от Комисията за Регулиране на Съобщенията(КРС), въпреки разпоредбата от Съвета за Електронни Медии(СЕМ) за продължаването му до 2025 година.
Свободното слово е универсален израз на модерната правова държава и обществен гарант за нейната форма - разделението на властите. Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" счита атаката на олигархичната група медийни монополисти срещу "Радио К2" – институция-стожер на свободното слово, като една от проявите за налагане на икономически и политически диктат в Р България.
Изразяваме своята солидарност с екипа на "Радио К2", отстояващ позициите на професионализма, свободомислието и морала.
　
С уважение,
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите

Кой се страхува от Граждански Протести ?

Депутатите на управляващия режим Борисов наложиха времеви и пространствени ограничения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, с което формализираха гражданските права и ограничиха правото на протест, защитено в Конституцията на Република България.

Пламен Димитров - член на обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"
p_dimitrov_b@abv.bg

===========================

А ето какво предизвиква в блоговото пространство поредното нарушаване на конституционното ни право за свободен изказ:

След като депутатите забраниха да протестираме пред парламента, то ни остава само да отидем да им пикаем на парламента, докато те вътре се осират. Всеки който иска може да се присъедини към инициативата и да я подкрепи, като убеди своите познати, близки и приятели да се включат.

Масовото отиване по малка нужда пред парламента е насрочено за понеделник сутринта, но ако закъснеете не е фатално, можете да го направите и по всяко друго време. (Съветваме тези, които са по на зор да си носят и тоалетна хартия, а можете да докарате и четириногите си любимци на разходка около символа на българската законодателна власт. :))

Гражданите, които са харесали инициативата, е нужно да действат по-бързо, докато народните представители не са се усетили и не са забранили и тази исконна човешка нужда със закон...

Първият флашмоб е бил извършен през 1844г. на о-в Тасмания, Австралия от 3 000 жени, разбунтували се във фабриката, в която работят. В двора на фабриката те извършват пикаещ протест.

България не е Биг Брадър - национален протест срещу ЗЕС

ИЗКАЗВАНЕ на Петър Пенчев на митинга на 14 януари 2010г. за "Наглите-3":



-----------------------------------------------------------------------------

Новият 14-ти януари !

Призив
В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.

КАНИМ всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, граждани, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене в на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

Протестът ще се състои отново на 14 януари, отново на площад „Народно събрание“ и отново от 11:00 часа, под надслов:
„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“

Каним всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, който взима отговорни и демократични решения, в името на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста: 14 януари, 11:00 ч., площад „Народно събрание“.

Подкрепящи организации:

ПП Зелените
България е наша
Електронна Граница
Aсоциация общество и ценности
Единна народна партия
БлуЛинк
Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
Гражданска инициатива справедливост
Движение “Гражданско действие”
ПП Земеделски народен съюз
ПП НДСВ
Гражданско движение “Културно-историческо наследство и мемориални паметници”
БИП
http://svobodata.org/
------------------------------------------------------------------------
ПОЗИЦИЯ на ЩАБА за протеста:

1. Директива 24/2006 на Европейския съюз е вече приложена в България. МВР не бива да злоупотребява с това като мотив, за да разширява правата си извън Конституцията.
2. МВР и сега разполага с достатъчен по европейските стандарти правен и технически инструментариум за борба с престъпността.
3. Ниската ефективност на МВР се дължи на изтичането на информация от Министерството към престъпния свят, на организационни и професионални дефицити, а не на липса на информация.

Ние ИСКАМЕ:

1. Министър-председателят незабавно да оттегли целия законопроект като ненужен и противоконституционен.
2. Да бъдат публично обявени предприетите от правителството мерки – брой и имена на разкритите и предадени на съд служители „къртици” в МВР – съучастници на престъпниците.
3. Спешни организационни мерки за превръщане на МВР в съвременна европейска правоохранителна институция, която да бъде един от основните гаранти за върховенството на закона, а не заплаха за него и за конституционните права на гражданите.
********************
За нас, от Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", промените в ЗЕС са нарушение на чл. 34 от Конституцията на РБългария и чл. 8 от Хартата за защита правата на човека. Ключови думи в Протеста, за нас са:

Милиционерска държава и диктатура ПЛЮС ксенофобия и див национализъм РАВНО на фашизъм.
Действията на управляващата коалиция ГЕРБ+Атака са Първата проява на зараждащ фашизъм в рамките на Европейския съюз за 21-ви век.

ЗАЕДНО ще победим! За Гражданското общество в България!

ИЗКАЗВАНЕ на Петър Пенчев на митинга - http://www.youtube.com/watch?v=ay75D6yaUQA

Едуард не беше желан в България

Събина Генова: Едуард не беше желан в България
Вторник, 22 Декември 2009

Най-голямата му болка беше, че страната ще изчезне, защото българите бягат от нея, казва съпругата на основателя на Независимото дружество за защита правата на човека 




Вчера, 22 декември в Сакраменто, САЩ бе погребан един от най-автентичните борци срещу комунизма - Едуард Генов. В отвъдното той се пренесе с българското знаме, обвило ковчега му и под звуците на химна “Мила Родино”.


Генов издъхна на 17 декември от сърдечна недостатъчност, на 63-годишна възраст. 

Роден е в София. През 1968 г. като студент по история е арестуван за разпространение на позиви в подкрепа на Пражката пролет. 10 г. прекарва в затвора в Стара Загора, но бунтарският му дух не е сломен. 
През 1986 г. е един от шестимата български дисиденти, които подписват Апел до Виенската конференция в защита на човешките права в България. По-късно заедно с Илия Минев учредяват Независимото дружество за защита правата на човека. Въдворен е от комунистическия режим в село Михалково, а в края на 1987 г. е принудително изгонен от Държавна сигурност от България.



Интервю на Стойко Стоянов 

- Г-жо Генова, обиден ли си отиде от този свят Едуард Генов на България? 

- В никакъв случай, той не беше обиден на България. Живя с идеята и спомена за родината си и посвети целия си живот на нейната свобода от комунизма, и на надеждата, че един ден обикновеният българин ще има възможност да живее нормално и демократично. 


- От какво се вълнуваше последните месеци от живота си, какви теми коментираше? 

- Естествено, вълнуваше го всичко за родината. Смяташе че е направил колкото е било по силите му за България, и твърдеше, че сега е ред на младите да действат и да поемат щафетата. 


-Как коментираше случващото се е нас през годините на прехода? 

- Това, което се случи в България по време на прехода нямаше нищо общо с идеалите, за които младостта му премина по затворите. Беше в известна степен разочарован, като него мислеха и други дисиденти. 

Реално комунистите запазиха за себе си цялата власт, смениха само икономическата структура. Едуард разбираше, че тази промяна е фалшива. Преди години му бяха предложили от България да издигнат кандидатурата му за депутат, но при условие, че си затваря устата. Отговорът му беше категоричен – “Не съм от хората, които си затварят устата”. Това е показателно за случилото се в България – затвориха устите на хората. 


- Споделял ли е съпругът ви, кои са най-големите грешки, които България допусна след падането на комунизма? 

- Казвал е нещо, доказано многократно от историческия опит - първите падат жертви, и се превръщат в попътни камъни, на които могат да стъпят идващите след тях, като си присвояват и заслугите им. Но тази несправедливост не донесе на България добро. 
Едуард казваше с ирония: “Мъдрите се страхуват преди да действат, смелите – след това. Нямаше мъдри между нас”. 

Но за голям проблем той приемаше факта, че в момента около 5,5 милиона българи живеят извън родината си. За съпруга ми това беше огромна болка. Казваше, че ако процесът продължи, неминуемо, ще доведе до изчезването на страната. Някой, от синовете на МАЙКА БЪЛГАРИЯ, които не са забравили за “Мила Родино” и не мислят единствено за собствения си джоб, трябва да спрат това самоубийство на страната. 


- През последните години в България се внушава, че до 10-и ноември 1989 г. в страната е нямало автентична антикомунистическа опозиция, а е била от руски, перестроечен тип. Приемаше ли Едуард Генов такава постановка? 

 - Той знаеше много добре от собствен опит и от този на всичките му съмишленици, че такива твърдения са чиста пропаганда, с цел да унищожат, заглушат и потъпчат историческата истина. Налагането на такава теза цели единствено да се прочисти пътят на новосъздадената ‘демокрация’, под контрола на БКП и Държавна сигурност. За разлика от нея, автентичната антикомунистическа дейност на българската общественост беше призната и отразена, например в книгата ‘Дисиденти и опозиция в комунистическа източна Европа’, издадена от Полак Детлев, както и в други международни публикации. 

Едуард винаги е бил на позициите, че е създадена една погрешна картина за България. Приемаше се, че тя е тиха и кротка страна, че българите приемат съветската власт с удовлетворение. Но това никога не е било вярно. Българските дисиденти не отстъпваха на бунтарите от другите държави от социалистическия блок. Но големият проблем, бе, че българската емиграция не успя да се доближи до активността на останалите емиграции. Борците срещу комунизма в България работеха и действаха без подкрепата на емиграцията си. В същото време полските и чешките емигрантски общности упражняваха натиск върху западните правителства, изнасяха непрекъснато информация в западната преса. В България това не се случи. Журналистът Георги Заркин го удушиха в затвора, но никой по света не чу за това? 

Когато Едуард пристигна в Америка, през 1988 г. се срещна с двата клона на българската емиграция – земеделци и националисти. Молел ги е да забравят за старите разправии и да работят заедно, но те не го чуха и така бе пропилян шансът да се помогне на страната. 

Затова след падането на комунизма, се появиха измислени организации. ДС създаде няколко такива групи. А и в Независимото дружество за защита правата на човека, комунистите отстраняваха хора, за да вкарат свои. 


- Преследваше ли го и в САЩ призракът на комунизма и на Държавна сигурност? 

- Държавна сигурност никога не забрави за неговото съществуване, включително и сега след смъртта му. До ден днешен нито една власт в България не е признала официално, че Едуард и семейството му бяха екстрадирани принудително извън пределите на родината си. 


- Коя беше според него най-голямата лъжа на демокрацията? 

- Измамените надежди на обикновения българин. 


- Обмислял ли е вариант да се завърне някога у дома? 

-До края на живота му неговото присъствие в България не беше желано. Той беше неудобен, защото беше в състояние да говори само истината. Казваше: “Аз съм изгонен и съм в изгнание. Никое правителство не си направи труда да ме извика обратно, а се сменяха най-различни – демократи, царе”.

Отиде си Едуард Генов

17.12.2009, автор Петър Добрев
В памет на Едуард Генов (1946 - 2009 г.)


Днес ни напусна Едуард Генов. Вероятно малцина от младите знаят за него, при положение, че в България е наложена тезата, че „автентична опозиция на комунистическия режим до 10 ноември 1989 г. не е имало".

Но делата на Едуард Генов говорят сами по себе си:

През септември 1968-а студентската група на Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров организира протестни акции срещу инвазията на танковете на Варшавския договор в Чехословакия по време на т.нар. „Пражка пролет".

Генов е осъден на пет години затвор. Излежава още седем години вътрешна присъда за „намерение за бягство от затвора". Лежал е общо 11 години като политически затворник. В затвора се сближава с Васил Узунов и Илия Минев, най-дълголежалите политически затворници в България, както и с Петър Бояджиев и Нури Тургут. Впоследствие всички ще имат общи действия срещу режима.

През март 1987 г. Едуард Генов заедно с неговите познати политически затворници замислят нова организирана опозиция. Те предприемат и първите си конкретни стъпки, с които правят впечатление по света. Става дума за т.нар. „Апел на шестимата", в който шестима български правозащитници, един от които Генов, изпращат открито писмо до Виенската конференция за спазването на хелзинкските споразумения.

Френският вестник „Котидиен дьо Пари" пише, че „не за пръв път български граждани се обръщат открито и поименно към международни инстанции или западни медии, за което по общо правило ги осъждат на няколко години затвор по чл.108 от Наказателния кодекс, но сега за пръв път подобна инициатива е подета колективно и най-вече западните адресанти обръщат внимание на инициативата и й дават публичност." Апелът настоява, че конференцията във Виена не трябва да приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи - като право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност.

На 16 януари 1988 г. 16 българи, повечето бивши политзатворници, основават Независимото дружество за защита правата на човека, първата независима организация в комунистическа България. Основна фигура отново е Едуард Генов. По думите му дружеството е първата официална обществена организация от 44 години, която си позволява да държи сметка на режима за неизпълнение на международни договори и да контролира спазването на правата на гражданите.

В последвалата 1989 г. именно Независимото дружество ще причини най-много проблеми на клатещата се комунистическа власт и ще допринесе за нейното окончателно събаряне.
1988 г. властта интернира Генов в с. Михалково, а на 13 октомври ДС му съобщава, че до вечерта на 18 октомври трябва да напусна страната. На 19 октомври Генов вече е във Виена със семейството си. Малко по-късно заминава за САЩ, откъдето продължава да говори по западните радиостанции и да подкрепя акциите на Дружеството до падането на Тодор Живков.

След десети ноември новите лидери на опозицията така и не се сещат за Генов. Днес вероятно ще се сетят, както започнаха да се сещат посмъртно и за Илия Минев.
Но историята ще съди справедливо за всички.

Бог да прости Едуард Генов!

Константин Дичев - с награда за Гражданска активност

"БлуЛинк" учреди награда за онлайн гражданска активност
От Б&Е, dnevnik.bg
16:18 - 16 дек 2009

Информационната мрежа за екологични проблеми "БлуЛинк" учреди награда за онлайн гражданска активност. Първият носител на отличието е Константин Дичев от федерация "Зелени Балкани".

Той ще получи преносим компютър, който ще улесни наградения в използването на необятните интернет ресурси за опазване на околната среда.
Дичев получава наградата заради ефективното си участие в проекта "Спаси гората", платформата за избори на "БлуЛинк" и дискусионните листи на организацията, където се обменя експертна информация по всички актуални проблеми на опазването на околната среда.

"Спаси гората" е базирана в интернет система за сигнали за незаконни сечи. Целта й е да даде възможност всеки да се включи в опазването на българските гори. За да я реализира, "БлуЛинк" създаде сайта й, обучи доброволци, организира проверки на незаконни сечи и свърза в партньорска мрежа организации и държавни институции – експерти в опазването на горите. Активно участие във всеки елемент от този процес взе носителят на тазгодишната награда Константин Дичев.

Фокусът на наградата няма да остане затворен само в областта на околната среда. Тя ще поощрява активно използване на онлайн инструменти за реален принос към установяването на демократични практики и прозрачност. Учредяването на приза е част от усилията на "Блу Линк" за обединяване на гражданското общество и намиране наново на допирните точки с държавата.
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" и Група ГЕО честитят на Коцето заслужената награда!

В Копенхаген арестуват свободното слово

Гражданският натиск за подписване на споразумение за климата в Копенхаген се засилва
Копенхаген, Дания - 16.12.2009 г.

В Копенхаген гражданският натиск нараства реципрочно на обезпокоителната тенденция за насилствените действия на полицията срещу участници в уличните шествия и акции по време на срещата на върха на ООН за промените в климата.
Набиращото скорост и глобална подкрепа гражданско движение цели да въздейства върху политическите лидери на 192 държави да подпишат обвързващо споразумение и да предприемат спешни и реални мерки за намаляване на въглеродните емисии. От началото на конференцията в Копенхаген обаче датската полиция налага всякакви мерки да осуети мирните демонстрации. Действията се описват като превантивни, но в действителност излизат от рамките на превантивния контрол и могат да бъдат окачествени единствено като репресивни с цел да заглушат гласа на хората по най-важния проблем в света днес при създаващия се безпрецедентен глобален консенсус.
За тази цел органите на реда използват няколко “полицейски” тактики: арестуват се хора още по време на легалното шествие без проявена агресия и провокации; полицията отнема разрешителното на вече разрешени протести в последния момент без предупреждение.
Само в рамките на осмия ден (вторник 15-ти) бяха извършени неоснователни арести на три места при напълно мирни протести, както и при подготовката на голямата акция Reclaim Power на 16.12., когато бяха конфискувани стотици колела по незнайни причини.Броят на арестуваните от началото на демонстрациите досега надхвърля 1500 души. В допълнение на това ООН отне акредитациите на повечето представители на неправителствените организации, които имаха право да присъстват като наблюдатели на обсъжданията, и въведе много строг пропускателен режим. Така на 17.12 от хилядите регистрирани НПО представители ще бъдат допуснати само 1000, а в петък – едва 90. Днес след 9-часово чакане последните регистрирани НПО представители успяха да получат своите пропуски за срещите на 16.12.
Неправителствените организации от цял свят остро протестират срещу репресивното отношение на ООН и датската полиция към представителите на обществеността и настояват пред датското правителство да бъде спрян неоснователния полицейски произвол. Към тях се присъединяват редица датски политически партии. В същото време не се подхожда по същия начин към представителите на големите корпорации и техните лобисти на конференцията, които се допускат безпроблемно до всички важни срещи и преговори. Реалните решения се предлагат не в Bella Center (сградата на официалните преговори), а в KlimaForum – истинската гражданска климатична конференция на хора от всички краища на света (http://www.klimaforum09.org/?lang=en).
Днес в Копенхаген предстои голяма демонстрация под надслов Reclaim Power (Да си върнем властта!). Към нея се очаква да се присъединят и представители на официалните делегации на някои латиноамерикански и африкански държави.
Реакция ще има и в България в сряда, 16.12.2009 г. от 9.30 ч. на редовното гражданско присъствие на “Граждани за Рила” пред Министерския съвет, когато участниците ще зададат въпроса
– Има ли място за нови ски курорти в България в конфликт с природата и при липсата на достатъчно сняг и затоплящ се климат.
На 20.12.2009 (неделя) в БТА от 11.00 ч. ще се състои пресконференция на Коалиция за климата-България и българската група, присъствала на преговорите и демонстрациите в Копенхаген, на която ще бъде направен анализ на договореното от страните членки на ООН и ще бъдат споделени лични впечатления на българските участници от неправителствените организации за всичко видяно и преживяно, както от добрата, така и от лошата му страна.
За контакти:
Георги Стефанов, WWF, Коалиция за климата-България, тел. 0889 517 976

В Копенхаген :
Борислав Сандов, Коалиция за климата-България, тел. + 359 887 096 757
Вера Петканчин, “Граждани за Рила”, тел. + 359 899 38 58 59

--
Кампания "За да остане природа в България!"
http://forthenature.org/