14 май 2016

"Опасни връзки" в държавата България, коментирани от имена-сериозни източници. Даже е СТРАШНО !



През юни 2010 г. говорителят на Софийската градска прокуратура (СГП) Маргарита Немска съобщава, че началникът на сектора "Борба с организираната престъпност" (БОП) в Пазарджик Георги Грозданов и заместникът му Виктор Кожухаров са арестувани и обвинени в корупция. Задържани са за 72 часа.

През май 2016 г. следователят от Столичната следствена служба Бойко Атанасов получава писмо, подписано от директора на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков, с което е уведомен, че е бил подслушван и следен незаконно. Между тези две събития на пръв поглед няма нищо общо. Но както незаконното подслушване на Бойко Атанасов, който стана популярен през последните си няколко месеца с острата си критика към ръководството на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, така и незаконното разследване срещу служителите на пазараджишката БОП, са резултат на мръсно боричкане в прокуратурата и службите за сигурност.
Случките, които имат един и същ корен, показват нагледно до какво води липсата на отчетност и контрол в правоохранителните институции.

Едно противоречиво разследване
Разработката срещу Георги Грозданов е започната в отдел "Вътрешна сигурност" (полицията и на полициите) на МВР, която по това време е на пряко подчинение на вътрешния министър Цветан Цветанов. Всичко тръгва по сигнал на служител на МВР, който е в конфликт с Георги Грозданов. Източник на "Капитал", заемал високопоставен пост в държавното обвинение, пожелал анонимност поради естеството на информацията, коментира пред "Капитал" казуса така: "Делото беше изключително глупаво. Още от самото начало имаше данни, че местен бизнесмен е организирал целия този процес."

След като са първоначално задържани под стража, Георги Грозданов и заместникът му Виктор Кожухаров са освободени под домашен арест от съда. Обвинението срещу тях е, че през периода от 2003 - 2010 г. в Пазарджик в качеството си на началник и на ръководител на сектор на БОП - Пазарджик, са искали суми от бизнесмени или от криминално проявени, "за да не извършат действие по служба".

Разследването срещу тях се води от две следователки - Радиана Абдулова и Силвия Борисова. Делото се наблюдава от прокурорите Кирил Димитров и Венцислав Андреев.

Показания дават стотици свидетели, голяма част, от които осъдени именно по разработки, водени от Грозданов. Той е обвинен, че е поискал 80 хил. евро от осъденият за сводничество в България и Франция Васил Телбизов, 300 хил. лева от осъдения за изнудване Талеб Сабуни и 40 хил. евро от осъдения за сводничество Кирил Маринков-Лозенеца.

През есента на 2010 г. проверка на инспектората на МВР не констатира пропуски в работата на двамата полицаи и те са възстановени на работа. Веднага следва ново обвинение - в кабинета на полицаите е открита чанта, в която има най-различни наркотични вещества. Заради това е повдигнато обвинение за държане на наркотици. Впоследствие по делото ще стане ясно, че чантата всъщност е използвана за учебни цели.

Две години по-късно, в началото 2012 г., прокурорът по делото Кирил Димитров е сменен. Новият обвинител по казуса - Иван Тасков (командирован от Софийската районна прокуратура) взима решение да прекрати досъдебното производство с мотив, че няма данни нито за организирана престъпна група, нито за поискани подкупи от двамата обвиняеми.

Разследваните разследващи
Някъде по това време сектор "Противодействие на корупцията в съдебната система" в ГДБОП започва оперативна разработка срещу "организирана престъпна група от магистрати, саботиращи работата на ГДБОП". По искане на началника на сектора Александър Иванов (баща на състезателя по самбо Благой Иванов-Багата) председателят на Софийския окръжен съд разрешава прилагане на специални разузнавателни средства спрямо двете следователки, които водят разследването срещу Георги Грозданов - Радиана Абдулова и Силвия Борисова.

В един момент за подслушване е бил закачен и техният колега Бойко Атанасов. Според Бюрото за контрол на СРС подслушването спрямо Атанасов е било незаконно поради две причини. Първата от тях е, че е било разрешено от некомпетентен съд - Софийския окръжен съд, въпреки че делото срещу е него е в Софийския градски съд, който има изключителна компетентност да гледа казуси на магистрати.

Според юристи, с които "Капитал" разговаря, към онзи момент е било масова практика службите да обикалят страната, за да взимат разрешения. Такъв например беше случаят по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, бившия главен секретар на министерството на НСДВ Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров, когато прокурорът Роман Василев беше получил разрешение за подслушване от председателя на съда в Пловдив (тогава Сотир Цацаров), твърдейки голословно, че има данни, че подкупът ще се предаде в Пловдив. Съвсем безспорно е втората констатация за незаконност на подслушването на Бойко Атанасов от Бюрото за контрол на СРС - "липса на данни в искането, сочещи за съпричастност към разследваните престъпления".

От източници в държавното обвинение "Капитал" научи, че спрямо Атанасов искането е било мотивирано с едно-единствено изречение - следователят е в професионални отношения с една от следователките. В смисъл - двамата са били в един кабинет. Атанасов е участвал в разследването срещу Грозданов, но само като е извършвал отделни действия по молба - разпити, претърсвания и т.н.

Директорът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков не беше открит за коментар.

Някъде през 2012 г. ГДБОП предава справка в прокуратурата, в която се казва, че двете следователки са "проявявали специален интерес към това дело (срещу Грозданов - бел.ред.) и обработват свидетели". Образувано е досъдебно производство срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба", като разследването е разпределено в Националната следствена служба. Наблюдаващ прокурор е Ваня Илиева от Софийската градска прокуратура, която тогава е част от спецзвеното на Роман Василев.
Подслушването на Бойко Атанасов продължава буквално до последните дни на 2012 г. По това време Сотир Цацаров беше вече избран за главен прокурор, но все още не беше встъпил в длъжност. Ето защо през седмицата той заяви: "В мандата на това ръководство на прокуратурата не е било отправяно искане за прилагане на специално разузнавателно средство на следователя Бойко Атанасов."

Според източник на "Капитал" от държавното обвинение разследването срещу двете следователки и подслушването на техния колега е бил институционалният отговор на ГДБОП, ръководен тогава от Станимир Флоров, заради делото срещу колегата им от Пазарджик.

Бившият ръководител на Националната следствена служба Бойко Найденов, който напусна системата, за да започне работа в свързана с Делян Пеевски компания (която по думите му е напуснал в края на миналата година), каза пред "Капитал", че не си спомня за този случай. Неговият наследник Евгени Диков, който оглави националното следствие през 2014 г., коментира пред "Капитал", че не знае нищо за случая. Николай Кокинов, който беше градски прокурор на София от 2006 до пролетта на 2013 г., когато беше уволнен от системата, също не си спомни нищо за случая: "По това време имаше по 8-9 хиляди СРС-та на година, не мога да помня всяко." Той отправи и критика срещу Бойко Атанасов заради изказването му наскоро, че е бил изнудван от Кокинов да се откаже от конкурс, като за сметка на това ще бъде назначен на ръководен пост: "Смешно ми стана, като слушах г-н Атанасов, като каза, че съм го изнудвал с шефски пост. Това е все едно със салам да караш куче да прави челна стойка", каза бившият градски прокурор. Във връзка със СРС-тата, приложени срещу следователя, бившият градски прокурор коментира: "Щом е разрешено от съд, значи няма как да е незаконно. Не е работа на Бойко Рашков да ги казва тези неща."

Роман Василев, който напусна системата, отказа пред "Капитал" да коментира случая.

Тука има дело, тука...
Междувременно в началото на 2014 г. делото срещу Георги Грозданов е възобновено. Това става след указания от прокурор от Върховната касационна прокуратура, който разпорежда на Апелативната прокуратура в София да отмени прекратяването на делото.

"Делото срещу мен беше възобновявано всеки път когато трябваше да започна работа. Когато има производство срещу мен, няма как да получа допуск" коментира Георги Грозданов, който след сливането на ГДБОП в ДАНС става ръководител на местната дирекция на ДАНС в Пазарджик. "Всеки път когато излизах в отпуск, удължаваха срока на разследването точно двойно, с колкото ми беше отпускът", коментира още полицаят, който днес е пенсиониран. Колегата му Виктор Кожухаров преминава на работа в "Криминална полиция", но тъй като му отнемат допуска до класифицирана информация, става районен инспектор в Септември, където отговаря за няколко села.
През есента на 2014 г. разследването срещу двамата е окончателно прекратено. За да бъде този акт окончателен, те отнасят казуса до съда, който най-накрая слага точка на драмата.

"По-голяма тупаница в МВР не помня да съм виждал", коментира дългогодишен изследовател на вътрешното министерство, пожелал анонимност поради естеството на темата. Той сравни сюжета с филма на Акира Куросава "Рашомон" - няколко противоречащи си истории, всяка от които е вярна.

И ако съдбата на разследването срещу Грозданов е ясна (той дори осъди прокуратурата за незаконно задържане), тази на делото срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба", по което е подслушван Бойко Атанасов, е неясна.

От прокуратурата не отговориха на въпросите на "Капитал" какво се е случило с това разследване, както и на останалите въпроси, които им изпратихме.

Пред "Капитал" следовател Радиана Абдулова, работила срещу Георги Грозданов, отказа коментар. Бойко Атанасов отговори, че няма повече информация от това, което пише в писмото на бюрото, и че се надява да разбере повече, както и че очаква главният прокурор Сотир Цацаров "да каже истината, защото знае много добре кого крие, и ако я каже, ще трябва да признае за извършени престъпления от прокурори".

През седмицата от Висшият съдебен съвет заявиха, че не са били уведомявани от Бюрото за контрол на СРС, че Бойко Атанасов е бил подслушан незаконно. Главният прокурор Цацаров заяви, че ще извърши проверка. Между другото бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева беше предадена на съда именно заради незаконно разрешени СРС-та, констатирани от бюрото на Бойко Рашков, и ако държавното обвинение третира казусите еднакво, би трябвало да се стигне до наказателно дело.
По ирония на съдбата, когато през януари 2013 г. Сотир Цацаров пое държавното обвинение, той обеща, че ще пресече практиката да се образуват дела срещу неизвестен извършител магистрат, очевидно признавайки, че по този начин се допуска безконтролно събиране на информация, която със сигурност се използва за цели, различни, от тези, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (разкриването и наказването на престъпления).

Въпреки че подслушването на следователя не е станало в неговия мандат, когато Цацаров поема държавното обвинение, и делото срещу Грозданов, и това срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба" са били топли и той няма как да не е знаел за тях. Очевидно е също така, че и нищо не е направил, за да пресече порочната практика правоохранителните институции да се използват за вътрешна саморазправа между различни лагери в службите, следствието и прокуратурата.
Този факт плюс очевидната неприязън на Сотир Цацаров и ВСС към следоватeля Бойко Атанасов до голяма степен предопределят изхода на проверката.

Росен Босев 

13 май 2016

Буда изяде награда на Бивол! Смешно ли ви е... Пак гласувайте за него!

Ако с патриотични или икономически мотиви сте избрали да прекарате Великденските празници в района на Южното Черноморие, вместо на Северното Средиземноморие в Гърция, предлагаме Ви да разнообразите почивката като посетите няколко забележителности, символизиращи „опраскването“ на българския преход и заграбването на най-ценните български ресурси от политическата мафия. Маршрутът отнема около час и половина по вода и три часа по суша.
Ако времето и финансите го позволяват, препоръчваме да се насочите към лодките за разходка на кея до обновената Морска гара в Бургас. Като по-икономичен вариант можете да потърсите рибарска лодка в незаконното Рибарско селище известно като Ченгене Скале. Дотам обаче трябва да идете с кола или автобус. Разходката по-вода, която минава по южната дъга на Бургаския залив е романтична и живописна. Излизайки от порта се насочете към Крайморие. Преди да стигнете този приморски квартал на Бургас ще минете през една прекрасна крайморска местност около близкия нос Форос. Там ще видите няколко дискретни плажа, гушещи се под красиви зелени поляни. Поляните са приватизирани в началото на новия век с измамни сделки, корупция и насилие. В момента са собственост на фирми на адв. Тодор Батков (представител на израелско-руския бизнесмен Майкъл Чорни). Биволъ разполага с цялата документация по тази скандална афера, която до момента стои скрита от общественото внимание и не е ставала обект за разследване по същество. Батков преди 10 г. обяви, че смята да строи супер селище на брега на морето и дори откри акцията в съвместна пресконференция с тогавашния несменяем червен кмет на Бургас Йоан Костадинов. При тази перфектна локация е удивително, че до момента този бряг не е бетониран като Меден Рудник, но обяснението е тривиално: Батков фалира и няма пари да строи.
Див плаж до Крайморие
Див плаж до Крайморие

Подминаваме Крайморие с неговия концесиониран плаж и няколкостотин метра след последните къщи ще видите не особено елегантна постройка, приличаща на хангар. Хангарът обаче е истински паметник на мутренската култура. В него се е помещавала незаконна фабрика за цигари разбита от БОП през 1995 г. (виж тук). Собственици на фабриката са съдружниците в „Тео Интернационал“: настоящият премиер Бойко Борисов, бившата му половинка Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев и един от местните олигарси на „прехода“ – Емил Райков, който все още е издирван като кредитен милионер.
Ударът на данъчни и бопаджии лишава от препитание половината баби в Крайморие, които пакетират готовата продукция. Случаят обаче е потулен от бургаската полиция, а тогавашният шеф, който предупреждава мутрите за готвената акция, за да демонтират машините в цеха, е издигнат за шеф на РДВР по времето на Гл. Секретар Борисов, а след пенсионирането си е изтеглен на ръководна работа в ИПОН Бургас, която охранява ЛукОЙЛ. През 1996 г. Бойко Борисов и Пашата продават фирмата на тимаджията Иво Каменов. Машините са изнесени по документи с кораб за чужбина, но всъщност заминават за Североизточна България, където продължават да работят за бизнеса на други чорбаджии. И до днес обаче в халетата, които днес са гараж на таксиджийска фирма, има остатъци от тютюна и опаковките, които са били складирани там.

Дописка за нелегалната фабрика и операцията на бопаджиите във в. Стандарт.
Дописка за нелегалната фабрика и операцията на бопаджиите във в. Стандарт.

Халето с незаконната фабрика за цигари на Бойко Борисов и Пашата.
Халето с незаконната фабрика за цигари на Бойко Борисов и Пашата.

Следващата забележителност по маршрута е Рибарското селище „Ченгене скале” и неговите незаконни тузарски къщи. Някои от тях бяха срутени при кампанийна акция по-миналата година и техните останки загрозяват пейзажа, защото никой не е помислил за почистване, извозване и рекултивация. Историята на тези незаконни постройки е христоматийна. През 90-те г. известни бургаски мутри „продават“ държавните земи на богаташи и големци, които започват да строят без разрешителни. Публична тайна беше, че всеки може да иде да си загради по свое усмотрение държавна или общинска гора, да я изсече и да си построи каквато си иска постройка без никакво разрешение, съгласовки и т.н. Този абсолютно мафиотски процес се протектираше от държавните и общински власти, които вземаха своя пай от таксите за спокойствие, плащани от желаещите да изперат определени суми пари в криминалното селище. Разрешителни няма и как да се извадят, защото по документи апетитните имоти там все още са публични. Повечето парцели се водят горски фонд или паркова територия. Така се сформира стихийно цяло вилно селище без нито една законна постройка. Отличават се се много добре и скромните рибарски хижи, които са като извадени от бразилски бидонвил и несъразмерно луксозните палати до тях. Парадоксът е, че протестиращите срещу разрушаването бедни рибари всъщност защитават без да осъзнават и интересите на бандитите, самонастанили се на обществените терени и превърнали бившето Рибарско селище в мафиотски вертеп (виж тук).
Селището "Ченгене скеле"
Селището „Ченгене скеле“

Веднага след Ченгене скале минаваме покрай границата с Руската федерация. Навлизаме в акваторията на нефтения терминал Росенец, отдаден на концесия за 35 години на Лукойл. От морето не се вижда масивната двойна ограда с бодлива тел и видеонаблюдение на всеки 50 м, с която е ограден този руски анклав, в който не стъпват български митничари и полицаи (виж тук).  Въоръжената охрана е на фирмата Лукома, чието седалище е в Москва (виж тук). Концесията е решена от първото правителство на Бойко Борисов, за да носи уж икономически ползи, но проверка на Биволъ по ЗДОИ установи (виж тук), че получените концесионни такси не надвишават пристанищните такси заплащани от Лукойл докато пристанището беше държавно. Сами по себе си тези пристанищни такси бяха повече от символични и може да се каже, че ЛукОЙЛ ползваше и ползва на практика даром държавното пристанище от 1999 г. до днес. Един факт, който е особено показателен за всички български правителства през тови период.
Сега правителството Борисов 2 подготвя промяна в Закона за концесиите, за да ги направи вечни. Хващаме се на бас, че ако това мине, първата вечна концесия ще бъде за Лукойл.
Руският анклав "Росенец"
Руският анклав „Росенец“

След като се насладите на изящните бели цистерни с логото на ЛукОЙЛ и огромните танкери с руски нефт, които чакат ред за разтоварване, помолете капитана да вземе курс към остров „Света Анастасия“. Веднага след вълнолома на нефтения терминал пред вас ще се открие с цялото си великолепие новия сарай на Ахмед Доган – триетажен палат с кула в средата изникнал на самия нос „Чукалята“ и неговата южна част. Пред него има и ажурна ротонда за сладки раздумки на открито под морския бриз. Приближете се без страх до кея на малкото пристанище там. Акваторията все още е държавна територия и пристанището също. Можете дори да слезете на кея и да се разходите по малкия плаж, който е изключителна държавна собственост. Охраната е твърде любезна и дори може да ви позволи да минете по пътечката, която свързва пристанището с плажа. Така ще се насладите и на статуята на русалка с големи тъжни очи (автор неустановен).
Източник: Биволъ

05 май 2016

Признание извън България на български журналист! А защо у нас "ги считат за луди"...




Сръбският сайт KRIK и Биволъ взеха тазгодишната награда за разследваща журналистика на Независимото сдружение на журналистите в Сърбия и на Американското посолство в Белград. 

Призът е за разследващия материал, разкрил скритото имане на белградския кмет Синиша Мали в България - 24 апартамента в курортния комплекс Св. Никола до Черноморец. В Сърбия дори вече има нов виц: "Седнал Синиша Мали в кафене, хвърлил си ключовете на масата и я строшил."  Синиша Мали се оплете в лъжи, че подписът му бил фалшифициран. Сагата не е приключила, защото според него имало разследване за фалшифицирания му подпис, а българският Търговски регистър още не е вписал последните документи за офшорките му. 

ЧЕСТИТО на Атанас Чобанов - Член на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" !

Тази година на 113-то, догодина на 131-во! За което Пеевски няма да е виновен...

Не си мислете, че само Пеевски е виновен

Българската журналистика е в това състояние не само заради Пеевски. Виновна е по-скоро средата, която направи възможно неговото медийно нашествие, пише Татяна Ваксберг по повод Международния ден на свободата на словото.
“Над какво работиш в момента?” - попита ме един колега преди пет години. Като чу, че пиша за поредното пропадане на България по отношение на свободата на словото, остана изненадан: “Свобода на словото ли? Та това интересува твърде малко хора. Защо не видиш онзи скандал в икономиката, например? Повече ще те четат.”
Прав беше. Достатъчно е да погледнем колко души четат публикациите за “онзи скандал в икономиката” (десетки хиляди) и колко души четат за липсата на свобода в медиите (няколкостотин), и картината става пределно ясна – читателят иска злободневна информация и не се интересува от механизмите, които правят същата тази информация невалидна. Казано грубиянски: не му пука, че го лъжат, важното е да пише нещо по темата на деня.
Татяна Ваксберг Татяна Ваксберг

Като в черна дупка
В този безобиден разговор е заключено всичко, което може да се каже за българските медии. Например това: че те са отгледали невзискателни читатели, като по пътя са забравили да бъдат взискателни и към самите себе си. А ако свободата на словото наистина интересува “твърде малко хора”, това би следвало да е позор за медиите. Но те съвсем свободно говорят за черната дупка, в която оперират, а много от тях дори успяват да го правят еманципирано. Все едно казват нещо такова: положението е наистина тежко, но то не засяга нито мен, нито моята медия. Голямо нахалство, колеги!
И най-гениалният измежду нас, журналистите, е поставен тази година под един етикет, на който пише само едно: 113. Това е мястото, което “Репортери без граници” отрежда на България по отношение на медийната свобода. Измежду 180 възможни. Ето още една цифра: за 15 години влошаването е тройно! Макар че и тогава, преди 15 години, състоянието на българската журналистика изглеждаше плачевно.
И не, този път не става дума (само) за Пеевски. Вярно е, че той групира медии така, както се групира армия за настъпление към чужди територии. Вярно е, че по този начин той прокарва финансов интерес и смазва опоненти, превръщайки медията в корпоративна брошура, подправена със сталински сироп. Само че има подозрително много други действия, към които Пеевски няма никакво отношение. Първо, той не пише. Някой друг прави това и този някой се нарича журналист. Второ, той не държи пистолет до слепоочието на пишещия. Този, който пише, сам е избрал да го прави и продължава да се нарича журналист. Трето, той не управлява всички медии, а само част от тях. Но дава ли ни това основание да кажем, че във всички останали медии свободата на словото е на по-предно място от посоченото 113-о? Май не беше на Пеевски онази медия, която изгони карикатурист, за да достави радост на премиера. Не са на Пеевски и всички онези медии, които получават милиони от правителствени източници, за да подкрепят правителствената политика в дадена област. Не знам как точно ви звучи думата “всички”, но в “Репортери без граници” са я чули във вярната тоналност.

Като за 113-о място
Калният терен, в който виреят българските медии, съвсем разбираемо изтласква надалеч думата “свобода”. Ако тя беше тема на дебат, щеше да е ясно какво стои зад нея. Например, парите. Заплащането на журналистите извън частните телевизии е толкова ниско, че е по-добре читателят да не го знае. Защото ако узнае, едва ли би се доверил и на една написана дума - все би си спомнял за уязвимата позиция на автора. Свободата има отношение и към статута на пишещия. В огромната част от случаите журналистите пишат без договор или с подобие на договор. Нещо като положението на карикатуриста Чавдар Николов - може да бъдеш уволнен за секунди и това да е съвсем легално. Впрочем, покрай Чавдар Николов онова 113-о място вече хич не е гарантирано. Догодина ще има нов срив в класацията, която “интересува твърде малко хора”.
Свободата има отношение и към още две неща - професионализма и професионалната среда. Първото се оказа постижимо, но второто така и не възникна. Във всяка медия има поне един професионален журналист, който устоява на нечуван натиск, докато спазва правилата на играта. Той почтено събира факти и гледни точки, помни, че работи за обществото, а не за правителството, познава границите на свободата и знае къде е разликата между това да представиш един расист като коментатор или като гледна точка на участник в дадено събитие. Няма да вземе пари под масата, да “пипа мускула” на премиера или да препише чужда статия. Но и над него тегне числото 113. Просто защото е част от същата тази професионална среда, в която авторите на Пеевски и сие се ползват с названието журналисти. И където не съществува нито неформален съюз, нито ефективна организация, която да отстоява и професионалните стандарти, и журналистическите права. Именно тази среда направи възможно нашествието на Пеевски, а не обратното. Дотук - като за 113-о място.

Татяна Ваксберг
Източник: DW