20 септември 2011

Премиер, министри, депутат, кмет на София и шеф на СОС прикриват корупционна схема

Изх. № 09-20/20.09.2011

До Jerzy Buzek
Председател на Европейския парламент

До Борис Велчев
Главен прокурор на Р България



ДОПЪЛНЕНИЕ към нашия С И Г Н А Л от 12.09.2011 г.
(вх. № 10231/2011 г. по описа на ВКП)

от Петър Пенчев и от Атанас Чобанов и двамата, членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”


Относно: Общински съветници от СОС и областен управител са извършили престъпление, като са поискали подкуп от 500 000 евро. Премиер, министри, депутат, кмет на София и шеф на СОС прикриват корупционната схема


Уважаеми господин Бузек,
Уважаеми господин Велчев,

Със задоволство научихме миналия понеделник, че сигналът ни за прикриване на корупционна схема за 500 000 евро от ексминистър Росен Плевналиев и вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, е разпределен в Софийскa градскa прокуратура(СГП) и по него се започва работа, както съобщи пред в. “24 часа” зам. градският прокурор на София Божидар Джамбазов.

Изминалата седмица беше богата на изявления от високопоставени политици, които потвърдиха съществуването на корупционната схема и бяха назовани конкретни имена, както на предполагаемите извършители на престъплението по чл. 302а от Наказателния кодекс(НК) – подкуп в особено големи размери, така и на длъжностни лица, които са знаели за престъплението, но са го затаили, като по този начин са нарушили чл. 205 ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс(НПК).

Ето защо като представители на международно признатата правозащитна организация Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и уважаващи законите граждани, НАСТОЯВАМЕ:

Българската Прокуратура като орган на досъдебното производство да започне наказателно производство, и спрямо лицата:

1. Орлин Иванов, Радослав Тошев - общински съветници в Столичен Общински Съвет(СОС), и Данаил Кирилов – областен управител, които според публичното свидетелство на Георги Кадиев – общински съветник в СОС, са извършили престъплението предлагане на подкуп в особено големи размери (чл. 302а от НК).

”Орлин Иванов, Радослав Тошев и Данаил Кирилов са общинските съветници, притискали през 2007 г. Росен Плевнелиев с цел получаване на подкуп. Това съобщи кандидат-кметът на БСП Георги Кадиев в парламента. Тези имена били казани от Плевнелиев на Петър Курумбашев, общински съветник от БСП в онзи момент, а той ги казал на Кадиев”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1041747

2. Петър Корумбашев – депутат, Бойко Борисов – премиер, Йорданка Фандъкова – кмет на София и Андрей Иванов – председател на СОС, за затаяване на престъплението. Според свидетелството на Георги Кадиев, Петър Корумбашев му е разказал за схемата с подкупа и за това, че е посредничил на Росен Плевнелиев, като му е уредил среща с председателя на СОС Андрей Иванов, а за това са знаели също Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова;

“Г-н Плевнелиев не може да се крие зад БСП, а през 2008 г. да е търсил подкрепа от Петър Курумбашев. Той знае имената и трябва да ги каже. Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и Андрей Иванов също. Ако не ги кажат те, ще го направя аз утре (днес - б.а.)”, заяви общинският съветник от БСП и кандидат за кмет на София Георги Кадиев.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1040599

Всички цитирани по-горе лица от точка 2, към момента на извършване на престъплението по чл. 302а от НК – за предложен подкуп в особено големи размери, се явяват длъжностни лица и са били длъжни да спазят чл. 205, ал. 2 от НПК – “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението”.

Затаяването на това престъпление от страна на длъжностни лица ги излага и на санкциите на Чл. 294. (1) от НК за лично укривателство.

В публичните изявления по този скандален случай бяха изтъкнати доводи от различен характер, нямащи нищо общо с буквата на закона. НК не прави разлика между осъществен или неосъществен подкуп, директно или индиректно искане на подкуп, искане на подкуп лично от някого или в качеството му на служител на компания. Самото поискване на подкуп е вече престъпление. НПК не диференцира гражданите като такива, които трябва да изпълняват задължението си да съобщават на разследващите органи, когато узнаят за престъпления и други, които поради “немското си възпитание” или заемания висок пост в държавата не са длъжни да го правят.

3. ОЧАКВАМЕ Прокуратурата при изготвяне на обвинителния акт за внасяне в съда, да вземе предвид и шокиращото срещу държавността признание на премиера Бойко Борисов, че знае за подкупни лица сред общински съветници в СОС и съответно за извършени престъпления, но се поставя над закона, защото е премиер.

“Ако не бях премиер, щях да кажа не трима брокери, а десетима, които са искали подкупи. Щях да започна отдалеч. Но сега от тази си позиция всеки намек означава да се вкарам в играта на БСП, категоричен бе Борисов. Тези общински съветници, за които аз знам, не са в нашата партия и не са в общините.”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1039463

НАДЯВАМЕ СЕ с това ДОПЪЛНЕНИЕ към нашия С И Г Н А Л от 12.09.2011 г. (вх. № 10231/2011 г. по описа на ВКП), да бъде внесена още конкретика, за да улесним Прокуратурата и Европейския парламент при разкриване нарушаването на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в България.

С уважение,

За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев
инженер-математик

Атанас Чобанов
публицист и журналист в Париж (Франция)

12 септември 2011

Български вицепремиер и ексминистър прикриват корупционна схема за 500 000 евро

Изх. № 09-12/12.09.2011 г.

До Йежи Бузек
Председател на Европейския парламент

До Борис Велчев
Главен прокурор на Р България

С И Г Н А Л
от Петър Пенчев, GSM 00359887525032 и
от Атанас Чобанов, редактор на www.bivol.bg, GSM 0033632691128
и двамата, членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”


Уважаеми господин Бузек,
Уважаеми господин Велчев,

Чрез национални медии, на 09.09.2011 г., от публичното изявление на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, стана известно, че преди да стане министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев е прикрил трима общински съветници в София, които през 2007 г. му поискали подкуп от половин милион евро, за да придвижат проекта за Бизнес-парк в гр. София. В публикацията “Цветанов разказа как Плевнелиев прикрил подкупни общинари”, Медиапул, автор Полина Паунова, http://www.mediapool.bg/цветанов-разказа-как-плевнелиев-прикрил-подкупни-общинари-news183852.html, се огласява още и обстоятелството, че Цветанов си спомнил как като научил за случая, посъветвал Плевнелиев да подаде сигнал в полицията срещу общинарите, но той се отказал. Видеозапис от изказването на Цветан Цветанов в Пловдив може да бъде видян на следния адрес:
http://www.youtube.com/watch?v=f6k_KwMe8zg

На основание гореизложените доказателствени публични признания на вицепремиера и министър на вътрешните работи, ние, като представители на международно признатата правозащитна организация Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и уважаващи законите граждани, НАСТОЯВАМЕ:
съгласно чл. 205, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс(НПК) – точка “Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване”, българската Прокуратура като орган на досъдебното производство незабавно да осъществи правомощията си за образуване на наказателно производство, спрямо лицата:
- Росен Плевнелиев, съгласно чл. 205, ал. 1 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган”, във връзка с чл. 294, ал. 1; чл. 302а и чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от Наказателния кодекс(НК) – за предложен подкуп в особено големи размери;
- Цветан Цветанов - сега вицепремиер и министър на вътрешните работи, съгласно чл. 205, ал. 2 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението” , във връзка с чл. 294, ал. 1; чл. 302а и чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК – за предложен подкуп в особено големи размери.

От признанието на министър Цветанов става ясно, че укритото престъпление с искане на подкуп от 1 милион български лева, е особено тежко и попада в хипотезата на чл. 302а от НК: “За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК - лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.”

Затаяването на това престъпление и неподаването на сигнал до Прокуратурата от страна на министър Цветанов, днес в качеството му на висше длъжностно лице, го излага и на санкциите на чл. 294, ал. 1 от НК, за лично укривателство: “Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.”

ОЧАКВАМЕ с резултатите от наказателното производство, Прокуратурата да изготви обвинителен акт, който да бъде внесен в съда.
НАДЯВАМЕ СЕ Европейският парламент да следи отблизо това публично разкрито нарушаване на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в БългарияНАГЛИТЕ и НЕДОСЕГАЕМИТЕ.


С уважение,

За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев
инженер-математик

Атанас Чобанов
публицист и журналист в Париж-Франция

07 септември 2011

Георги Заркин – журналист, убит през 1977 г. от режима на Тодор Живков





Това е последната снимка на журналиста - от затвора в Пазарджик, след убийството му през 1977 г.




Интервю с Лъчезар Заркин – синът на убития през 1977 г. журналист


Лъчезар, като единствен син на Георги Заркин, как помните баща си, когато той е в затвора, а Вие сте бил едва 4-годишен?
Бях на 15 години, когато получихме телеграмата за убийството на баща ми. Преди убийството съм ходил на свиждания в затвора сравнително рядко, защото от Държавна сигурност бяха предупредили майка ми да не ме пуска на свиждания и да не пиша писма на баща ми. На едно от последните ми свиждания с него, приблизително година преди да го убият, той ме убеждаваше, че скоро ще бъде на свобода и ще бъдем заедно, като пределно ясно е знаел, че е обречен. Когато отворихме досието му, вътре намерихме писма, които той е искал да бъдат изпратени до мен, но не са ги пуснали от затвора, а също и писма, които му бях изпращал, но не са му дали. Когато го затвориха в затвора бях на 4 години. До убийството му през 1977 г., в продължение на 11 години и 6 месеца бяхме разделени.

Днес в Правец честват една 100-годишнина. Защо Вашият баща е участвал в опита от 1965 г. за свалянето на Тодор Живков?
Като журналист във вестник „Земеделско знаме”, през 1964 г. баща ми Георги Заркин се запознава с генерал Иван Тодоров. Генералът е отговарял тогава за построяването и експлоатацията на язовирите и водоемите в България и баща ми го търсил за информация във връзка с тези строежи. Иван Тодоров-Горуня, който е подготвял преврат за свалянето на Живков по време на предстоящ пленум на ЦК на БКП, с участието на Горнобанската танкова бригада, командвана от генерал Анев, видял в лицето на баща ми независим и смел журналист, който да оповести по БТА след преврата за случващото се в България, за да научат зад желязната завеса и да се предотврати нахлуване на съветски войски в страната. Баща ми се съгласява да участва в подготовката и организирането на преврата, защото е бил убеден противник на диктаторския режим на Тодор Живков. Тогава той организира група, която да подготви общественото мнение чрез разпространение на позиви, а през пролетта на 1965 г. групата е планирала да излезе в Рила за въоръжена съпротива срещу режима.

Знаете ли текста на позивите, разпространявани от Вашия баща в районите на София, Самоков, Мездра, Дупница и Враца, призовавали към въоръжена борба за сваляне правителството на Тодор Живков?
Заговорът е разкрит и генерал Иван Тодоров е убит, а генерал Анев и други офицери са арествувани. Научавайки това, баща ми започва да разпространява позиви. Позивите са призовавали към въоръжена борба за сваляне на Тодор Живков. Баща ми е отпечатал общо 6000 позива – 6 позива с различни текстове – всеки по 1000 броя. Подписани са от името на Врачански революционен комитет. Реално такъв комитет не е съществувал. Така баща ми е искал да заблуди ДС. Позивите са печатани на циклостил, който той е купил за целта. Тези позиви той е разпространявал лично, използвайки възможността когато е в командировка като журналист. Арестуван е в началото на месец февруари 1966 г. в София след предателство. Тогава започва затворничеството му в централния затвор, след това в затвора в Стара Загора и след 1975 г. в Пазарджишкия затвор.

Георги Заркин е бил убит на 7.08.1977 г. в затвора в Пазарджик в навечерието на Първия писателски конгрес в София. Узнахте ли имената на писатели, възнамерявали да посетят Вашия баща в затвора?
Още през 1974 г. заместник-министърът на вътрешните работи генерал Григор Шопов пише резолюция „Гад. Да бъде убит” върху протестно писмо на баща ми до Тодор Живков. Диктаторът е бил запознат с тази резолюция. Изпълнението идва през 1977 година, след като стихове на Георги Заркин, писани в затвора и изнесени от излизащи затворници, са четени по Радио „Свободна Европа” и така негови колеги – писатели, поети и журналисти от Западна Европа научават за неговата съдба и искат да се срещнат с него и да го подкрепят. Тогава Държавна сигурност решава да го убие, за да да предотврати тази среща и ангажиране на интелектуалци от демократичния свят в негова защита.

Защо имената на Георги Заркин и на други противници на диктаторския режим, не са много популярни сред българското общество и особено сред младите?
Защото и в момента агентите на Държавна сигурност правят всичко възможно да не се пише и говори за такива хора. Аз като син на Георги Заркин също се чувствам от години изолиран от обществото заради това, че издадох документалните книги „Вулкан”, които разкриват същността на диктаторския режим на Тодор Живков, а впоследствие издадох и част от творчеството на баща ми, което няма нищо общо със „социалистическия реализъм”, натрапен на нашето общество.

Като син на журналист, писател и поет, който заради гражданската си нетърпимост към диктатурата е убит в българските комунистически затвори, как виждате днешните български медии у нас и зад граница?
С малки изключения, днешните български медии са в ръцете на хора, свързани с предишния комунистически режим. Това води до духовно изкривяване на младото поколение, което е манипулирано.

Като син на защитник на свободното слово, как днес Вие оценявате гражданското общество в България?
Гражданско общество в България има, но по всякакъв начин всички управляващи през тези уж “демократични” 22 години, се стремят да му бъде запушена устата. Хора, които имат активна гражданска позиция, биват изолирани, трудно си намират подходяща за квалификацията им работа, не биват допускани да публикуват статии в големите ежедневници, не биват канени в телевизиите с национален обхват, там гледаме едни и същи лица от десетилетия, или техните деца.

Вие като литературен творец участвахте в последната конференция, организирана наскоро от Института по литература към БАН. Защо ли я няма темата за комунистическото наследство на убити при комунизма творци, в това число и на Вашия баща?
Творците, убити или преследвани при комунизма, липсват в учебниците по литература днес. Младежите нямат достъп до творчеството на Георги Марков, Стефан Стамов, Йосиф Петров, баща ми Георги Заркин и другите творци, изправили се срещу диктатурата на Тодор Живков. Наш дълг е да настояваме тези автори да бъдат включени в учебните програми, за да се запознае младото поколение с творчеството им и тоталитаризмът и авторитаризмът никога повече да не се повтарят в България.

************
Интервюто взе Петър Пенчев – от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”,
07.09.2011, Пловдив


06 септември 2011

Държавна музика за диктатора Живков



Правителството е дало съгласието си представителният ансамбъл на Българската армия да свири в Правец в чест на диктатора Тодор Живков

Правителството вулгарно нарушава резолюция на Европейския парламент

Граждански организации ще уведомят за това Йежи Бузек, ЕНП и Ангела Меркел




Честването е организирано от областния управител на Софийска област Красимир Живков, който представлява правителството.



С това кабинетът на ГЕРБ нарушава грубо Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма, чрез която парламентът заявява, че „....Европа няма да бъде обединена, освен ако не съумее да формира общ поглед върху историята си, не признае нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими като общо наследство и не започне честен и обстоен дебат за техните престъпления”.

В същата резолюция Европейският парламент „изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството”.

Участвайки в честванията на кървавия диктатор Живков в Правец, българското правителство поругава паметта на жертвите на комунистическия тоталитаризъм в България.

Когато в концентрационния лагер в Ловеч, създаден от Тодор Живков, близки на убитите с тояги 151 жертви на диктатора се събират да ги почетат, правителството не изпраща оркестъра на Българската армия да свири в тяхна памет.

Ние ще уведомим председателя на Европейския парламент г-н Йежи Бузек, ръководителите на ЕНП и кацлерката на Германия г-жа Ангела Меркел, за това вулгарно поведение на кабинета на ГЕРБ.

Няма да се примирим с това, правителството да заблуждава западните демокрации, че е против тоталитаризма, а вътре в страната да държи на служба областни управители от ДС и да организира честване на диктатора Живков с държавна музика.



Коалиция за честно управление

Център Хана Аренд – София

Асоциация на свободното слово „Анна Политковская"

Движение „Граждани срещу ДС"

Център за подкрепа на хора преживели изтезание –АСЕТ

Асоциация „Горяни"

Гражданска инициатива "Справедливост"
За контакти:
Васил Къдринов, „Граждани срещу ДС”, 0878 201 863

Петър Пенчев, Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”, 0887 525 032

Крум Славов, Коалиция за честно управление, 0887 333 356

Евгений Генчев, Център за подкрепа на хора преживели изтезание –АСЕТ, 0898 397 880

Граждански организации против двуличието на правителството за честването 100 годишнината на комунистическия диктатор Тодор Живков

Бойко Борисов и Тодор Живков - 1991 г.




Честването на 100 годишнината на комунистическия диктатор Живков е повод да припомним убийствата, в които е участвал:

През септември 1944 г. Живков заедно с убийците Лев Главинчев и Мирчо Спасов организира в сградата на читалище „Славянска беседа” арести и изпращане на стотици хора на разстрел в мини Перник, където и до ден днешен стоят безпаметни масови гробове, които правителството не иска да разкрие, защото днешният ни министър-председател Бойко Борисов е почитател на масовия убиец Живков.

Когато Живков става първи секретар на комунистическата партия, в Ловеч по негова инициатива е създаден най-бруталният комунистически концентрационен лагер, където младежи, арестувани на улицата, са убивани с тояги. Организатор е верният копой на Живков Мирчо Спасов. Жертвите са 151 човека.

Българското правителство ще чества в Правец чрез софийския си областен управител годишнината на палача Живков, но и до ден днешен това правителство не прави нищо за паметта на неговите жертви от лагера в Ловеч.

При управлението на Живков в Пазарджишкия затвор са убити в килиите им правозащитниците Володя Наков, Георги Заркин, Борис Арсов.

На 7-ми септември 1978 г. по нареждане на Живков в Лондон е отровен писателят Георги Марков. ДС организира убийството в чест на рождения ден на диктатора.

Живков е инициатор на смяната на имената на българските турци, при протестите им срещу преименуването от Живковата милиция и от ДС са убити десетки хора, включително деца.

По границите на комунистическа България, прeвърната в затвор на 8 милиона души, по времето на Живков са убити десетки бегълци от социалистическия лагер. В страната са вербувани повече от 200 000 доносници.

Правителството на ГЕРБ уволнява агените на ДС – посланици, за да заблуждава западните демокрации, че е като тях. Честването на убиеца Живков в Правец показва истинското лице на това правителство.

Младите българи не трябва да хранят илюзии, че в страната ни има демокрация.

Защото съвременната демокрация не е само право на гласуване, а е също и зачитане на човешките права и изпълняване на международните договорености в това отношение, които включват наказване и заклеймяване на извършителите на масово потъпкване на човешките права, каквито са както нацистките ръководители, така и комунистическите, предвождани в България от Тодор Живков.

Докато правителствени служители като областния управител на област София Красимир Живков, покровителствани от министър-председателя Бойко Борисов, организират чествания на кървавия диктатор, на всички следва да е ясно, че в България няма демокрация и ако искаме да сме свободни, трябва тепърва да я създадем.


Коалиция за честно управление
Център Хана Аренд – София
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”
Движение „Граждани срещу ДС”
Център за подкрепа на хора преживели изтезание –АСЕТ
Асоциация „Горяни”
Гражданска инициатива "Справедливост"

05 септември 2011

АЕЦ “Козлодуй” - опитен полигон на руска фирма


Изх. № 08-24/24.08.2011 До Борис Велчев
Главен прокурор

С И Г Н А Л
от Петър Пенчев - член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Относно: АЯР е издал незаконосъобразно разрешение за провеждане на изпитания с ново ядрено гориво в АЕЦ “Козлодуй”


Уважаеми господин Велчев,

От името на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, се обръщам към Вас с настояване да възложите проверка на изложените по-долу обстоятелства, свързани с действия на председателя на Агенцията за ядрено регулиране(АЯР), като Държавен регулатор на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия(ЗБИЯЕ), с оглед на Раздел V. Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели, чл. 356г, ал. 1 от Наказателния кодекс, относно безопасността и експлоатацията на ядрени съоръжения.

С издаденото от Председателя на АЯР Разрешение № VI-2959/14.05.2004 г., подновено чрез продължаване на срока с Разрешение № VI-3373/18.08.2008 г., на АЕЦ “Козлодуй” за реализиране поетапен преход от горивни касети тип ТВС към горивни касети тип ТВСА на Шести блок, е допуснато неконтролирано отклонение от описаното в тези разрешения Техническо решение № 2903/11.12.2003 г.

Това се признава и лично от Председателя на АЯР в негов доклад до Министъра на икономиката и енергетиката, изх. № 04-00-169/30.07.2008 г., по повод огласените 20 дни по-рано, на 10.07.2008 г. по световната Интернет-мрежа от принудения да напусне България ядрен физик Георги Котев, Главен експерт “Реакторно-физичен анализ” към АЕЦ “Козлодуй”, аномалии в поведението на руското ядрено гориво при прехода към новодоставените горивни касети. В този доклад Председателят на АЯР се солидаризира с изнесеното от Г. Котев, като признава: “Агенцията за ядрено регулиране също е констатирала, че представеният в съпътстващата документация към Техническо решение № 2903/11.12.2003 г., постъпила в АЯР с писмо № 47-02-85/22.12.2003 г. (Раздел 31 на ТОБ), опит от експлоатацията на касети тип ТВСА на блок 1 на Калининската АЕЦ, към тези дати не може изцяло да бъде приложен за 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй”, поради технологични различия и различия от конструктивна и неутронно-физична гледна точка.” Т.е. Председателят на АЯР сам признава допуснатия от него фатален порок с издаването на Разрешение № VI-2959/14.05.2004 г. За жалост същият Държавен регулатор на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, само 18 дни след своето откровено признание пред министъра, не е упражнил контрол върху подписаното от неговия упълномощен заместник, издаване на Разрешение № VI-3373/18.08.2008 г., с което е подновено чрез продължаване на срока порочното Разрешение № VI-2959/14.05.2004 г.

В същото писмо-доклад до министъра, по повод изнесеното от Г. Котев, Председателят на АЯР, още един път потвърждава истинността на огласеното от утвърдения ядрен специалист. Сергей Цочев докладва относно представения анализ на приложимостта на горецитирания Раздел 31 от ТОБ(Техническа Обосновка на Безопасността) за блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”: “Получените документи са в процес на преглед от експертите в агенцията.” Т.е. Председателят на АЯР сам отново признава допуснатия от него фатален порок с издаването на Разрешения № VI-2959/14.05.2004 г. и № V-3114/24.06.2005 г. на АЕЦ “Козлодуй” за реализиране поетапен преход от горивни касети тип ТВС към горивни касети тип ТВСА на Шести и Пети блок. По наши данни, Раздел 31 от ТОБ и до днес не е приет от АЯР, може би заради обяснението на Председателя на АЯР от същото писмо: “Тези документи се разглеждат не само по отношение на отстраняване на бележките на АЯР, но и като доказателство за потвърждаване на увеличаването на дълбочината на изгарянето, предлагано от АЕЦ “Козлодуй” ЕАД.” Т.е за трети път в това писмо Председателят на АЯР признава за истински тревожните сигнали на Г. Котев, които са резултат от неговите конкретни наблюдения за аномалии, носещи неопределен риск за ядрената безопасност на единствената българска ядрена централа.
Този порок за работа и до днес с неверен ТОБ(“паспорт” на всяка АЕЦ) се документира и от писмото до Марий Косев, екс-зам.-министър на икономиката и енергетиката, изх. № 2446/14.04.2011 г. на самия оператор на ядреното гориво - АЕЦ “Козлодуй”, с подписа на изпълнителния му директор Констадин Димитров, който признава пред МИЕТ, че едва в края на 2010 г. те са представили в АЯР анализи за обосновка на максималната дълбочина на изгаряне в касетите с новото ядрено гориво.

Тук трябва да допълним, че изводите за порочността на издадените разрешения от Държавния ядрен регулатор - Председателят на АЯР, се затвърждават и след отчетния доклад на назначения Съвет със заповед на Министъра от 17.01.2011 г., които са със същия извод за недовършен ТОБ. Макар и зависими(в конфликт на интереси) от предишни и бъдещи договори с АЕЦ “Козлодуй”, тези експерти не са могли също да не съобщят факта на експериментално внедряване на ново ядрено гориво в Козлодуй, която АЕЦ според нашето определение - обосновано от доказателствата, до днес е ОПИТЕН ПОЛИГОН на фирмата-доставчик ТВЕЛ от Русия. Същата фирма ТВЕЛ официално не заплаща задължителната цена при наемането на АЕЦ “Козлодуй” като експериментална площадка, поради което тук се крие възможна корупция за над 2 милиарда лева. В този доклад също се съобщава за паралелно експериментиране в Калининската АЕЦ в Русия, което затвърждава извода за ново ядрено гориво с неанализирани и неизяснени параметри. За отбелязване е, че експертите от този назначен от министъра Съвет, не са разкрили фалшивото Техническо решение № 2903/11.12.2003 г., който порок е признат три години по-рано от АЯР - само 20 дни след изнасянето от Георги Котев на доказателствата за опасните аномалии след прехода към новото ядрено гориво. Същевременно фактът на признание от този Съвет, че софтуерът не съответства на новото гориво, идва като поредното категорично потвърждение на изнесеното от Г. Котев за неактуалността на документацията, в това число и несъответствието на софтуера – той е само като индикатор на аномалиите. Софтуерът е неактуален, въпреки че е било задължително неговото актуализиране преди започване прехода към новото ядрено гориво, за което неосъщественият контрол също е консумирана вина от Председателя на АЯР при порочното издаване на трите разрешения.
Вторият наш извод от този доклад на Съвета по заповедта от 17.01.2011 г. е, че и той показва липсата на категорична оценка на новото гориво, когато се препоръчват изменения при експлоатацията на ядреното гориво: “Да се промени методиката, апаратурното и програмното осигуряване за директна гама-спектрометрия на доставяните горивни касети по споменатата програма, така че да включи определяне на обогатяването с U-235 с относителна грешка до около 2 %”. С това свое становище експертите на МИЕТ потвърждават съмнението за манипулации около невярната “независима” оценка за липса на аномалии, извършена от шведската фирма “Studsvik”, без обявяване на търг за избор, наета и заплатена от Председателя на АЯР.
Тук можем да заключим, че въпросите за аномалиите, открити и огласени от Георги Котев, остават без категоричен отговор и след този доклад на назначения Съвет със заповед на Министъра от 17.01.2011 г., както и след отговора до МИЕТ на АЕЦ “Козлодуй” с писмо изх. № 2446/14.04.2011 г.

От гореизложените доказателства, следва че Председателят на АЯР със своите действия по издаване на Разрешения № VI-2959/14.05.2004 г. и № VI-3373/18.08.2008 г. за Шести блок, както и № V-3114/24.06.2005 г. за Пети блок на АЕЦ “Козлодуй”, за реализиране поетапен преход от горивни касети тип ТВС към горивни касети тип ТВСА, са ПОРОЧНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ, поради незаконосъобразното Техническо решение № 2903/11.12.2003 г., заедно с признатия от АЯР и от назначения Съвет със заповед на Министъра от 17.01.2011 г., неактуален ТОБ - ”паспорт” на АЕЦ “Козлодуй”.

НАСТОЯВАМЕ за привличане под отговорност на Председателя на АЯР Сергей Цочев, по Раздел V. Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели, чл. 356г., ал. 1 от Наказателния кодекс, във връзка чл.228. ал. 2 от НК, поради допускането от него като Държавен регулатор, на некомплектни промишлени ядрени произведения – производство на електроенергия, при което съществува неопределен риск за ядрената безопасност, за живота и здравето на хората.

Видно от дълго скриваното Техническо решение, целта е била да се прикрие невярното основание за подмяна на горивото. Липсата на опит с новото ТВСА-гориво, обосновано още с доказателство №1 в интернет-страницата на Г. Котев и неприемането на Технически съвет по безопасност в АЕЦ “Козлодуй” на представения от руската фирма-доставчик на горивото, ТВЕЛ, основен документ ТОБ / поради несъотносимост към V и VІ блок /, доказва основното твърдение на Котев за провеждане на експеримент с ново гориво и поемане на риск от България за ядрената безопасност. През цялото време опонентите от ядрената мафия отклоняваха същността на разкритието от Г. Котев, към предположението, че новото гориво може да е от рециклиран материал, като упорито криеха съдържанието на Техническото решение, което преди седмица бе публикувано в Интернет.
Считаме за уместно да привлечем Вашето внимание върху нашето предложение - ядреният физик със 17-годишен опит Георги Котев да бъде привлечен за работа по изясняване на висящите вече седма година проблеми за новото гориво в единствената българска АЕЦ и евентуални продължаващи над двумилиардни далавери от ядреното лоби на България, в съдружие с това в Русия.

Приложения: 1. Разрешение № VI-2959/14.05.2004 г. от Председателя на АЯР
2. Техническо решение № 2903/11.12.2003 г.
3. Техническа Обосновка на Безопасността за блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”

С уважение,
За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев