28 юли 2015

Буда отказа Европейска прокуратура да дойде!

  http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=7179&g=

Министерски съвет, 08.07.2015, Точка 29. ДОКЛАД ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В НЕФОРМАЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ „ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ”, КОЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 9 И 10 ЮЛИ 2015 Г. В ЛЮКСЕМБУРГ
Внася: министърът на правосъдието

Директорът на ОЛАФ Джовани Кеслер

"По време на заседанието в ЕС ще бъде разгледано и предложение за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред.
Страната ни многократно се е изказвала против включването на ДДС измамите в обхвата на директивата, главно поради липсата на пряка връзка на този вид престъпления с финансовите интереси на ЕС, и намираме за неоправдано изземването на компетентност за наказателно разследване на този вид престъпления от държавите-членки и предоставянето й на бъдещата Европейска прокуратура. Считаме, че ДДС е основно национален проблем на държавите-членки и че поради тази причина не е целесъобразно Европейската прокуратура да разследва всички дела за измами с ДДС."

Каква ти съдебна реформа, какви 5 лева !!!

21 юли 2015

Пуяк и пуйки – или как Бай Ганьо стана премиер и вече е положителен герой

Когато един журналист, писател, някой шоумен, нарече в коментар или предаване репортерките пуйки, това може да мине за остра шега.
Но ако това направи един министър председател?
Точно това направи премиерът Борисов. Усмихнат и щастлив каза, че журналистите крякали като пуйките на съседа му. После допълни към заобиколилите го репортерки „Не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, ами просто точно така – прлъ, прлъ, прлъ…“
Всички около него се усмихваха щастливи. Щастливи като пуйки, наистина.
Е, нямаше ли поне една, един да се засегне, да възрази нещо? Не. Хилеха се на шегите на Борисов, както навремето се хилеха на шегите на т. нар. Тато – Тодор Живков. И сравнението не е в полза на сегашния Тато. Онзи селянин от Правец без образование беше по-въздържан и възпитан, в сравнение със сегашния инж. д-р, генерал лейтенант.
Не се забелязаха и никакви коментари по случая в медиите, не възрази и някоя професионална организация. Иначе крякат, ако употребим терминологията на премиера, точно като пуйки по много по-маловажни поводи.
У нас няма кой да каже – „Царят е гол“. Очевидната истина, всекидневна, се лее от екраните – литературният герой на Алеко Бай Ганьо се е появил от плът и кръв и е станал премиер. И вече е положителен герой.
Емблематичните му изказвания в този дух се посрещат с радостно одобрение. Демагогията му се възприема като успешна политика и той е желан коалиционен партньор.
Лъжите му и противоположни твърдения по един и същ въпрос не са нещо лошо, а просто гъвкавост, политически нюх. Самохвалството му е шик, натюрел.
На този фон дебелашките му шеги са най-малкият проблем.
И няма кой да нарече нещата с истинските им имена. Сякаш живеем в някакъв фарсов спектакъл.