Непроизнесена реч на Лех Качински

Най-трагичната спирка на полската Голгота
12 Април 2010

Полският вестник "Rzeczpospolita" публикува текста на речта на президента Лех Качински, която той трябваше да произнесе на 10 април на полското военно гробище в Катин по време на траурната церемония, посветена на 70-годишнината от катинското престъпление.

Уважаеми представители на Катинските семейства! Уважаеми господа!

През април 1940 година бяха убити повече от 21 хиляди полски затворници от лагерите и затворите на НКВД. Този акт на геноцид бе извършен по волята на Сталин, по заповед на висшите съветски власти. Чудовищна кулминация на съюза между Третия райх и СССР, на Пакта Молотов-Рибентроп и нападението срещу Полша на 17 септември 1939 година стана катинското престъпление. Не само в горите на Катин, но и в Твер, Харков и други известни и все още неизвестни места са били убити граждани на Втората Полска Република – хора, съставящи основата на нашата държавност, непоколебими в своята служба на отечеството. В същото време семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, техните наизразими страдания белязаха там пътя на полската Голгота на Изток.

Най-трагичната спирка по този път е Катин. Полски офицери, свещеници, служащи, полицаи, служители на граничната охрана и на затворите бяха унищожени без съд и присъда. Те станаха жертви на необявена война. Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство – като войници, поляци и хора – беше стъпкано. Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истината за престъплението. Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет.

Скриването на истината за Катин – последствие от решението на тези, които доведоха за извършването на това престъпление – стана част от фундамента на политиката на комунистите и на следвоенна Полша: крайъгълната лъжа на Полската Народна Република. Това беше време, когато за паметта и истината за Катин се налагаше да се плаща висока цена. Но близките на убитите и други смели хора вярно отстояваха тази памет, пазеха я и я предаваха на следващите поколения поляци. Те я пренесоха през целия период на комунистическото управление и я довериха на своите съотечественици в свободна, независима Полша. Затова на всички тях, а особено на Катинските семейства, ние сме длъжни да изразим своето уважение и признателност. От името на Полската република аз изразявам най-дълбока благодарност за това, че опазвайки паметта за своите близки, вие съхранихте толкова важна сфера от нашето полско съзнание и идентичност.

Катин стана болезнена рана в полсаката история и за дълги десетилетия отрови отношенията между поляците и руснаците. Нека да направим така, че катинската рана най-накрая окончателно да зарастне. Ние вече сме на верния път. Ние, поляците, ценим това, което направиха в последните години руснаците. По този път, сближил нашите народи, сме длъжни да вървим по-нататък, без да спираме и без да се отстъпваме назад.

Всички обстоятелства на катинското престъпление трябва да бъдат напълно изучени и разследвани. Важно е до юридическо ниво да бъде фиксирана невинността на жертвите, за да бъдат открити всички документи, засягащи това престъпление, за да изчезне завинаги от общественото пространство катинската лъжа. Ние изискваме тези действия преди всичко заради паметта на жертвите и от уважение към страданията на техните семейства. Но ги изискваме и в името на общите ценности, които трябва да изграждат фундамента на доверие и партньорство между съседните народи в цяла Европа.

--------------------------------------------------
--------------------------------------------------

Чрез Посолството на Република Полша до маршала на Сейма

Съболезнование

Днес, ние от Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская"- България, сме в мъката с полския народ, сполетяла го със станалата под град Смоленск авиокатастрофа, в която загина водената от президента на Република Полша Лех Качински полска делегация, на път за Катин.

При авиокатастрофата са загинали 96 души, в това число и 8 души екипаж. Между загиналите е и историкът Януш Куртика, ръководител на Института за национална памет в Полша - държавната организация, която изследва престъпленията на тоталитарния режим по времето на Полската Народна Република.

Поклон пред паметта им!

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център-Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена-Австрия
------------------------

Българският Катил

автор Атанас Чобанов

Една от версиите за трагедията с полския президентски самолет е, че Лех Качински категорично отказал да кацне в Минск или Витебск, на територията на беларуския диктатор Лукашенко и наредил кацане в Смоленск въпреки мъглата.

Но ако твърдият антикомунист, бивш политически затворник и атлантист Качински беше помислил за хипотезата да го жалят хора като Гоце, сигурно би се съгласил да кацне и на летището на своя беларуски враг.

България няма Катин, за който да знае цял свят, въпреки, че и у нас комунистите са избили зверски почти целия български елит.

Не много отдавна един президентски съветник се подигра с хилядите жертви застреляни, обесени и изклани без съд и присъда от наказателните отряди на партията, в която членува той самият, в която баща му е бил високопоставен сатрап и в която членува сестра му, сега шеф на ЮНЕСКО.

Този човек именуващ се Филип Боков каза "Вината поемаме само с мезетата". От първо лице, множествено число.

На такива типове, които вземат за мезе трагичната съдба на невинните души, които сами са погубили народът им казва катили.

Така че ние Катин няма да имаме, но катили си имаме колкото щеш с президента начело. Или ако предпочитате: имаме си един голям, многолик Катил. Неговата жестока, издевателска гримаса днес е въплатена в тарикатската ехидност на едно Гоце, уверено като себеподобните си, че е прескочило прага на отговорността и никой повече няма да му потърси сметка.

Качински, Бог да го прости им търсеше сметка и беше наврял катилите където им е мястото.

Катилите, впрочем, осъдиха и българските експерти участвали в разкриването на истината за клането в Катин. А децата на катилите направиха така, че тези хора до ден днешен не са реабилитирани.

Българският парламент има уникалния шанс да поправи тази историческа несправедливост и да покаже солидарност с полския народ в този тежък за него момент като гласува още в първия си работен ден реабилитацията на тези достойни българи. Законопроектът вече е внесен в Народното събрание, а обстоятелствата са такива, че дебатите и обсъжданията в комисии са меко казано неуместни.

http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=2731

Макар че от сегашните замезващи катили всичко може да се очаква, включително и да опозорят страната ни като гласуват против.