18 септември 2015

Буда & Георги Кадиев

http://gikotev.blog.bg
18.09.2015
Комбината Борисов-Кадиев срещу матр'яла

ВЪПРОС: През месец август фирмата на Соня Кадиева наистина няма изтъргуван нито 1 МВт/ч. Тук правим обосновано предположение, че
това е бил намекът на властелина на енерГЕПИката Бойко Борисов към Кадиев, че ако не извърти номера на другарчетата си, с отцепването,
нещата ще си останат като през август? Какво му остава на 'другаря' Кадиев?

Почти всеки в България знае, че червеният депутат Георги Кадиев е съпруг на търговеца на електроенергия Соня Николова-Кадиева, което се оказва основно перо в семейният бюджет на богатата фамилия. Преди дни съпругът на електро-търговката обяви, че ще се кандидатира за кмет на София и това породи спекулации, че Кадиев играе в полза на партията на Бойко Борисов, отцепвайки гласове от досегашната си групировка.
За да се разбере дали това е така или не е хубаво да се проследи бизнеса на търговец Николова-Кадиева, а също така от кого зависи успеха и размера на бизнеса и. В пресата името на Кадиева се свързва с поне три фирми свързани с търговията на електроенергия. Аз проследих само една от трите и ето до какви резултати се добрах (от сайта на Електроенергийния системен оператор - ЕСО ТУК):



Събирал съм и съм пресмятал данните за различните дестинации (Турция, Гърция, Сърбия и Македония) по месеци и гарантирам за достоверноста на резултата, който виждате на графиката. Данни има и за месеците преди април, но поради грешка във времевите интервали, допусната от служител на ЕСО, рискувах да получа изкривени резултати, поради което реших да огранича до тук.
За да си представите, каква е далаверата за семейство Кадиеви, предположете че те печелят по 1 лев на мсеки Мега-ват-час (МВт.ч) трансферирана електроенергия. Но ние не знаем по колко точно измъкват от всеки МВт.ч? Ами ако е по 2 лева на единица???

През месец август наистина няма изтъргуван нито 1 МВт.ч. Тук правим обосновано предположение, че това е бил намекът на властелина на енерГЕПИката Бойко Борисов към Кадиев, че ако не извърти номера на другарчетата си, с отцепването, нещата ще си останат като през август? Какво му остава на другаря Кадиев?

Направих си труда да проверя регистрацията на търговец Кадиева в Търговския регистър:



ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ! Поради абсолютната непрозрачност на търговията с електроенергия от най-големите и 100% държавни (т.е. наши) компании АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК не можем да проследим другите дейности на търговец Кадеива с тази или други нейни фирми, на вътрешния пазар. Ако завесата бъде вдигната сумите, които предположихме по-горе, се очаква съществено да набъбнат.

Тук е хубаво да припомним, че България е в режим на рекордни години по износ и транзит на ток:



А също така е хубаво да припомним и кой приватизира почти на всичките 100% износа и транзита на тока, още по времето на бървият си мандат, като премиер:



Така семейство Кадиеви ще продължи да богатее, за наша сметка, а всички ние ще плащаме новият кредит, който БЕХ се гласи да тегли (милиард и триста милиона лева), за да "спасявали" НЕК.

Тук е хубаво да ви призная, че все още не съм получил отговор на писмото си
До Български енергиен холдинг (БЕХ) за схемите по източване на ситемата.

Така става в страната на организираната престъпност.

Георги Котев

 

17 септември 2015

Петър Стаматов v/s Георги Кадиев

Още веднъж за съветските (не)възпитаници

Предлагам на читателите на ivo.bg един текст, чието подобие отдавна исках да напиша по повод любимата опорна точка на днешните душмани на такива, като мен: всички били еднакво виновни в миналото (и чрез миналото си ) под общ знаменател. Например – учили са при комунизма, учили са дори в СССР.
Точно с такъв “аргумент” ме нападна др. Кадиев в предаването “Лице в лице” по БТВ на 8 май тази година, в което направих грешката да участвам заедно с него. Самият той беше поискал да имаме “конструктивна дискусия”, което ми беше съобщено като на поканен да участва в дуела от “секундантите”, т.е. от организаторите на предполагаемо “конструктивната дискусия”. Озверял от моите доводи срещу неговото намерение да се подмазва на Путин на следващия ден, като инициира протест срещу президента Плевнелиев и решението му да постъпи като останалите европейски лидери, бойкотиращи шоуто на Путин на Червения площад, Кадиев се нахвърли върху мен с упреци за миналото ми и с агресивни призиви да изразя благодарност на ( покойния) Съветски съюз за образованието, което съм получил там.
Приемам портретът на на Кадиев и сравнителният анализ на “общото минало” с Кадиев и кадиевци, направен  от Петър Стаматов ( мой задочен познат от кореспонденцията ми с него от няколко години насам) и за свой задочен отговор срещу Кадиев и подобните му, които очернят опонентите си чрез изтъкване на (формално) общото, което имат с тях.
----------------------------

​Хора като Кадиев ме преследват дори в Америка…

Субективно сравнение на моята биография с тази на изгонения наскоро от БСП, но вече обявил се за кандидат-кмет на София

16/09/2015
Фактор.бг
 Петър Стаматов и Георги Кадиев
Пропаганден статус на кандидата за кмет на София Георги Кадиев във Фейсбук провокира реакцията на издателя на сайта eurochicago.com Петър Стаматов***. Кадиев се обяснява как настанявал дъщеря си, за да учи във Филаделфия, припомняйки си как и той е започнал студентството си в чужбина, но в Москва преди 27 години.
Петър Стаматов, който също е следвал в Москва по времето на червения депутат, търси прилики и разлики.
Ето поста на Кадиев и задочния дебат между двама различни възпитаници на руската столица.

Georgi Kadiev:
„Във Филаделфия съм, където помагам на дъщеря ни със започването на университета. Обичайни неща – нанасяне в общежитие, откриване на банкова сметка, телефон, студентска карта.
Преди доста години, през 1988, аз бях в подобна ситуация в Москва. Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците. Нямаше телефони, разговорът с България го поръчваш в пощата днес, а говориш утре. Банкови сметки не трябваха- всичко се плащаше кеш, вкл. и стипендиите ни.
Бяхме по трима в стая, тук по двама. Аз бях с източногерманци, тя- с американка.
2 тоалетни на етажа, тук са три. Банята ни беше в подземието, тук е на етажа. Бях на последния 5 етаж на стара „хрушчовка“, тук- на последния 17 етаж на нова, но леко клаустрофобична сграда.
Всичко е толкова различно- и толкова еднакво. Вечният кръговрат на живота.
Единственото, което не виждам тук, са тараканите в московското общежитие. Малки, кафеви, неизтребими хлебарки, които махахме от лицата си всяка нощ.
Днес ще посветя деня на сравнение между Филаделфия и София. Това все пак е градът, където е подписана Декларацията за Независимост и Конституцията на САЩ. Много история, много туристи. Приходи от туризъм за 2014 – 10 млрд. долара.
Довечера ще ви пиша.“
Постът на г-н Кадиев е харесан от почти 100 човека и разпространен от над 60.
*****************
Петър Стаматов:
Това ме накара да потърся някои прилики и разлики в биографията ми с тази на другаря Кадиев (нали така се наричат близки хора).
1988 – и двамата пътуваме за Москва
– Аз, за да ставам инженер, той – да учи МИО. Предполагам, че сме пътували в един влак дори, защото такава бе практиката и е вярна забележката от текста му по-горе:
„Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците.“
А нас ни посрещна комсомолският секретар на факултета.
– Не знам причината, поради която той е избрал Москва, но заради високата си оценка по математика (над 5.50) аз можех да избирам между СССР, Китай, ГДР и, ако не се лъжа, Унгария или Чехословакия. Избрах да бъда там, където се развиваше „Перестройката“ и още на следващата година започнах да посещавам нелегалните събрания на Валерия Новодворская и нейната забранена по това време партия ДС (Демсоюз, Демократический союз), която си бе поставила за цел сваляне на КПСС от власт.
– По това време той вероятно е слушал внимателно лекциите на хора, свързани с КГБ, за да завърши само след 4 години, както е записал сам в биографията си: „Магистър Международни Отношения, специализация Виетнам, Лаос, Камбоджа“. Явно е бил много талантлив (или послушен) щом е станал магистър за 4 години (ние инженерите завършихме през 1994 г. след 5,5 години учене).
През 1994 г. аз постъпих в АЕЦ „Козлодуй“ в Оперативно звено, да се готвя за оператор на 5 и 6- ти блок, но за жена ми, завършила „Автоматизация на ядреното производство“ заедно с мен, не се намери свободно място в цялата централа и адвокатите на енергийния гигант предпочетоха да водят дело, вместо да я назначат (вижте в края на текста колко лесно е могло тя да стане търговец на ток, като съпругата на Г. Кадиев, но явно образованието на съпругата ми е попречило). В края на краищата стигнахме до споразумение през 1995 г. и на жена ми й бяха изплатени едни пари за обезщетение, но пък аз напуснах централата.
През това време г-н Кадиев е записал в автобиографията си, че е работил: 1992- 1995 Репортер, в. „24 Часа”
Вече по Виденово време аз бях началник ИТ отдел с 14,000 лв. заплата (около 5 долара), а Г. Кадиев е записал в биографията си: 1996- 1998 Директор, Интернет Секюритис България.
Заплатата ми ме накара да подам за Зелена карта и да потърся по-високо заплащане.
Така през 1999 . и двамата с г-н Кадиев се оказваме в САЩ – аз в Чикаго като помощник шофьор и таксиметров шофьор, а той в Харвард – 1999-1999 Harvard Institute of International Development.
След 2000 година и двамата се издигаме
Г-н Кадиев става през 2005-2007 заместник-министър на финансите, а след това общински съветник, а аз – заместник главен инженер по производство на изкуствен сапфир в най-голямата фабрика в света по това време, като лично с двете си ръце и машините, управлявани от мен, произвеждам между 5-10% от оптическия сапфир в цял свят.
Но не е едно и също да работиш на държавна работа в България и във водеща частна фирма в САЩ!
А явно и съпругата ми не е пестелива, като съпругата на г-н Кадиев (да съм гледал като съм се женил, мой проблем е).
Ето защо от началото на септември дъщеря ми бе приета да учи в държавния Калифорнийски университет, Бъркли, University of California, Berkeley, един от осемте университета от държавната Бръшляновата лига (Public Ivy), а дъщерята на Кадиев във Филаделфия (най-вероятно в частния Пенсилванският университет University of Pennsylvania – един осемте университета, които са членове на истинската и частна Айви лига (Ivy league).
Да са живи и здрави децата, но като знам, че моята дъщеря учи за инженер, а неговата вероятно за търговия, то си мисля, че и в бъдеще преследването ще продължава.
Така, както съпругата на Кадиев се оказа по-голям специалист от съпругата ми в АЕЦ „Козлодуй“.
Ето какво не е трудно да се открие в интернет:
През 2010 г. г-жа КАДИЕВА декларира 250 000 лева, спестени от заплата и дивиденти. Добри пари за една домакиня – спестява четвърт милион?
Макар и без квалификация, тя се оказва солиден търговец на електрически ток от АЕЦ „Козлодуй” и други централи, произвеждащи електроенергия.
Госпожа КАДИЕВА притежава еднолично фирмите „Енерджи съплай“ и „Енерджи съплай грийн“, както и 70% от „Либерна“ ООД. В третото дружество тя е в съдружие с Емил Костурков – заместник-шеф в „Лукойл“.
След като станаха известни крупните й обороти в милиони от износ на електроенергия, СОНЯ КАДИЕВА беше питана от пресата защо не е декларирала всичко?
И колко трогателно звучи отговорът й: Притеснявала се да не отвлекат децата й?!!
Жената на КАДИЕВ печели по милион годишно, а е специалистка по туризъм и става енергетик само за месец, подпомогната от солиден „червен гръб”.
Търговката на ток КАДИЕВА казва, че още първата година фирмата й продала 361 хил. мВтч и оборотът бил 35,5 млн. лв. Според специалистите, нормата на печалба в този сектор е от 3 до 5% – тоест между милион и два милиона лева тя прибира в джоба си.
Соня КАДИЕВА купува ток от АЕЦ „Козлодуй“, „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Русе”, от борсите в Румъния и Унгария, защото там енергията е по-евтина от българската. Доставя ток на голямата немска фирма Е.О.Н., която пък го продава на потребителите в България. Доставя ток също на акумулаторни заводи, на металургични комбинати и др. Парите от малко поточе стават цяла река!
Начинът, по който за броени дни фирмата на КАДИЕВИ получава лиценз за срок от 10 години, за който редовите енергетици чакат с години наред, говори, че имат сериозна протекция.
На закрито заседание за издаване на лицензи, върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е оказан много силен натиск.
В специалното разследване на журналистката Павлина Живкова, публикувано в сайта Razuznavane.com, е записано, че „представената прогнозна финансова информация показва намерение от страна на дружеството за стабилно управление на активите, пасивите и паричните потоци, с гаранции за достатъчен оборотен капитал за обслужване.“ „Според ДКЕВР няма никакви пречки за издаване на лицензия за търговия с ток на „Енерджи съплай““.
Каква подозрително бърза реакция на ДКЕВР за уреждане на КАДИЕВИ с лиценз за печелившия енергиен бизнес.
На адреса на фирмата „Енерджи съплай“ е регистрирана и фирмата „ Кадиев глобал“ ЕООД, която става гарант на фирмата„Енерджи съплай“на съпругата му, защото без такава гаранция тя не може да получи лиценз.
КАДИЕВ декларира пред Сметната палата около 2000 лева доход извън възнаграждението си на общински съветник от 450 лв., но се ангажира пред ДКЕВР да покрива финансовите задължения на „Енерджи съплай“ по договорите му за електрическа енергия, които са за милиони.
Как да не се извикаш: „Тези хора ме преследват дори в Америка…“

*** Петър Стаматов е член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"

13 септември 2015

Сергей Ковальов: Нашата настояща конституция е толкова бездействаща колкото и тази от времето на Сталин. Това е просто една брошура, в която е написано нещо, което никой не чете.

 faktor.bg

​Сергей Ковальов: Съвременна Русия не може да съществува без политическите убийства

Последна редакция на 12/09/15 12:47

Сергей Ковальов, снимка: svoboda.org/ Юри Тимофеев

Интервю на Андрей Шарый с правозащитника, ветеран в руското движение за правата на човека, политически затворник от времето на СССР, за радио Radio Liberty 
- Случайното съвпадение във времето на различни събития - краят на съдебния процес срещу Михаил Глусченко, обвинен за организатор на убийството на Галина Старовойтова и мероприятията в памет на Борис Немцов (на 27 август се навършиха точно шест месеца от смъртта му) повдигат въпроса за това защо съвременната история на Русия е съпътствана от политически убийства?
Сергей Ковалев: Много от тези престъпления не случайно не са разкрити, макар да съм далеч от мисълта да твърдя, че някои от убийствата са били умишлено организиран от върховната власт. Подобно нещо мога да кажа само за един от случаите - убийството на Литвиненко. За него високопоставени хора в страната отлично са знаели, че това убийство ще се случи, не е случайно, че те толкова много замазваха нещата около Андрей Лугов. В тази връзка са и известните терористични актове – по време на пиесата "Nord-Ost" в училището в Беслан, например.
Това е умишлено създадена настройка в обществото от най-висша инстанция - да се игнорират жертвите, защитавайки така наречения национален престиж. Навсякъде по света първи приоритет е животът на заложниците, а при нас сякаш става въпрос за нещо нематериално. В случая с "Норд-Ost" дори ученици от гимназиалните класове можеха да предугадят какъв ефект върху заложниците може да окаже сънотворният газ. И, разбира се, вината за масовата гибел на хората в Беслан е организираното нападение, всичко е лъжа, че терористите са провокирали нападението.
Путин - не е от хората, който иска да направени компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли.
Власт, която създава обстановка на истерия и паника в страната, която въвежда анти-конституционни норми в своите закони и постановления - във всеки случай става съучастник в политическите убийства. Убийството на Галина Ставойтова, аз предполагам, не е било съгласувано "на върха", но провалът на разследването, по мое мнение, не се случи без участието на "висшите сили."
Същото може да се каже и за Анна Степановна Политковская, а вероятно и за Немцов. Нишките на престъплението стигат чак в Чечня, и Путин ясно се опитва да замаже разследването на Рамзан Кадиров. Това е нещо очевидно, толкова очевидно, колкото и причините, поради които Путин не може да се раздели със своя гаулайтер. Путин e в задънена улица, тя няма къде да го отведе: той трябва да продължи напред, което й прави, или да капитулира. Но Путин не е от хората, които искат да направят компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли. Между другото, аз предполагам, че сегашното правителство на Русия вече си е отрязало пътя за безболезнена оставка.
- Но аз имам в предвид не само Путин, но цялата система на управление в постсъветския период в Русия. Защо тя не се ангажира да разкрие организаторите на убийствата на едни толкова достойни хора? Защото внушават, че те са били убити в името на обществения интерес?
- Най-малкото не без подобна умисъл. Защото жертвите на политически убийства – това са противници на правителството. Когато казвам това, не се притеснявам да твърдя, че всяко едно убийство е било организирано на най-високо ниво, като имам в предвид следното. Властта създава в страната ситуация, която благоприятства тези убийства, а тази власт не може да създаде друга ситуация. Тъй като основната цел на Путин е да запази властта си, да трупа незаконно контрабандни пари, с които да храни своите сатрапи.
След съветската власт наша историческа традиция е руските власти да не искат да знаят истината. Те тълкуват събитията с помощта на лоялни, вярно служещи им експерти и тези, които са приемливи само за тях. Например, когато Путин публично напада САЩ, мисля, че той се опитва да убеди не само публиката, но и себе си, че те са виновни за всичко.
Разказа ми Светлана A. Ганушкина един епизод по време на срещата на Путин с членовете на Комисията по правата на човека. Някой казва на президента: "В края на краищата, вие разбирате, че това у нас не са избори, а някаква процедура, която трудно може да бъде наречена свободен изборен процес." Но Путин не опровергал, че в Русия изборите са демократична процедура, а отговорил: "Смятате ли, че техните избори са различни? Техните са също като нашите, но просто те са по-опитни и по-добре може да си скрият следите." Това казва президентът Путин. Следователно, той разбира какво представляват руските избори, но си мисля, че той самият се опитва да внушава, че западните избори са като в Русия.
- Жертви на руската система стават тези хора, които особено силно се опитват да спрат власти в съсипването на страната, правилно ли съм разбрал подтекста на това, което казвате?
- Да, точно така. Всеки, който се опитва да пречи на властта да съсипва страната, всеки, който се опитва със стари дисидентски лозунги да принуди управляващите да спазват конституцията. В крайна сметка, нашата настояща конституция е толкова бездействаща колкото и тази от времето на Сталин. Това е просто една брошура, в която е написано нещо, което никой не чете. Да, тази конституция има много недостатъци, но тя има потенциала да подобрява и усъвършенства социално-политическата система на Русия. Между другото, този документ е пряко приложим. Но всичко се свежда до това, което ни казваше веднъж един прокурор по надзора в областта: "Никога не ми пращайте жалби и искове, позовавайки се на конституцията. Обяснявам: Съветската Конституцията не е писана за вас, а за американските чернокожи – за да се запознаят добре колко щастливо живее съветският народ. " Нашата днешна конституция по нищо не се различава от сталинската.
- Според вас има ли сили в Русия, които са способни да променят ситуацията?
- Нямам нищо против тези 86%, които подкрепят анексирането на Крим, т.н. крымнаши. Аз обаче съм объркан, смутен от факта, че сред тези 86% твърде много са представителите на творческия елит, хора грамотни, разумни, с огромен жизнен опит, които разбират какво правят, като стават доверени лица на господин Путин или критикуват Украйна за нейните "фашистки бандеровци“.
За мен трагедията за страната започна от есента на 1999 или началото на 2000 година, когато Путин стана президент. От публичните фигури мога да преброя на пръстите на едната си ръка тези, които казаха тогава: Какво правите, вие? Не може подполковник от КГБ да стане президент на страната! Това е все едно за канцлер на Германия да бъде избран бивш офицер на Гестапо или Щтази.“
Не трябва от такъв отбор да бъде избирана властта. В това е и бедата – че в страна с такава история не се намериха от средите на интелигенцията достатъчно хора, които биха казали – не трябва да избираш началство от средите на КГБ.. И сега артисти и музиканти, с много малки изключения, си стоят в партера. Демокрация – това не е волята на народа, както и свободата на малцинството не е право на малцинството да се конкурира за одобрението на болшинството - свободно, справедливо, открито, прозрачно, както с тези, които са на власт, така и с останалите опоненти.
Като биолог мога само да ви кажа, че подобна ситуация е записана в нашия геном. Защото предшестващите ни преди милиони години животински видове са разделяли света на свой и чужд, те са показвали зъби на чуждия, но са били силно привързани към своите. Прочетете Чеслав Милош, той прекрасно разбира и осмисля този феномен – разбира се той не се позовава на животинските видове, а на човешките инстинкти – трябва да постъпваме така, както всички останали. В нашата страна особено ярко е изразено желанието да действаш като всички останали, да не си различен от стадото.
- Нима този „руски геном“ да се стремим да останем в стадото и да бъдем като всички останали се оказва неизменен, някаква константа? Това означава, в частност, че организаторите на политическите убийства никога няма да бъдат разкрити?
- На вашия въпрос бих отговорил отрицателно. За съжаление в нашата страна сега е невъзможно да се случи нещо подобно като полската „Солидарност“.
Вие си спомняте, че най-първите цели на този профсъюз бяха изключително социални – подобряване условията на труд, повишаване на работната заплата. Но много бързо този профсъюз осъзна, че това е непродуктивна позиция, нещо безполезно, ако няма политически свободи. Едва тогава със сигурност могат да бъдат направени и нужните социални промени. А без политическа свобода нищо не може да се случи. У нас сега ситуацията е точно такава, но си нямаме „Солидарност“.
Значи ли това, че положението е безнадеждно? В природата е пълно с примери, как с малко усилия или с усилията на една малка група изведнъж се случват сериозни промени. Кажете ми на какво се основават световните религии? На твърденията на малцина, че човек може да възкръсне след смъртта, или фантазиите на пророка Мохамед? Имат ли те основания? Какво произлиза от това?
Би било нескромно разбира се, в този ред на мисли да говорим за съветско дисидентско движение през 1960-80 години, но в действителност това е нещо близко. Без това движение, това, което беше наречено „перестройка“ нямаше шанс да се случи. И Западът нямаше да настоява за реална либерализация на системата в СССР. Западът е прагматичен и страхлив. Западът започна да изисква от нас промени в СССР, защото не политиката на Запада, а западното общество започна да говори затова със управляващите ги. На Запад не може да бъде пренебрегнато общественото мнение.
И затова бих искал да се надявам, че все някога нашият творчески елит ще благоволи да се събуди. Дори и сега, в действителност, това, което се нарича улична опозиция, е несравнима по мащаб и сила от тази през 60-те години. Сега това са десетки хиляди хора, а понякога стига и до 100 000 човека.
Наистина, ние помним и времена, когато по половин милион излизаха по улиците на Москва, но това беше краткотраен триумф и след всичко, което бе съсипано от ненавистната власт у нас. Между впрочем, тази власт се поддържа не от 86, а от 96% от хората, а много от тях си дават вид, че вярват в социологическите изследвания.

Превод: Faktor.bg

05 септември 2015

Дойде време! Срещу безобразията - с 'доматите' на Кольо-Босия! 09.09.2015 г.!



Манол Глишев: ***
Снимката е от 09.09.2015 г. пред Парламента, преди арестуването им от МВР

В сряда, 9 септември, от 08:30 ч. сутринта Димитрин Вичев, Kiril Chukanov, Георги Мишев и Manol Glishev отиваме да придружим и активно да съдействаме на г-н Николай Колев-Босия в неговото вече станало традиционно хвърляне на домати по народните представители. Каним всеки, който поиска да мята домати, гнили круши и яйца специално по депутатите, да се присъедини към нас.

Ако някой евентуално пожелае да заснеме скромните ни действия за личния си архив - нека заповяда.
*
Съвсем изрично: НЕ КАНИМ никого, който смята да закъснее или просто да си прави сеира.
*
Причините да се присъединим към импровизираната Томатина на г-н Колев са:
- мнението ни, че той е прав в крайно грозната си оценка за работата на народните представители; 


- конкретно промените в Закона за НСО и провалът на съдебната реформа с позорния т. нар. "исторически компромис" (който също се провали) са особено нетърпими за всеки свободен човек;
- най-сетне, чисто човешката ни солидарност с последователните действия и несломимия дух на г-н Колев, когото неправомерните препъвания на т. нар. "полиция", т. нар. "прокуратура" и т. нар. "съд" на територията на т. нар. "държава" очевидно не могат да сплашат. Радваме се, че има такъв човек, жал ни е, че досега е бил сам и смятаме, че е редно повече да не бъде така. Всеки свестен човек, попаднал в ареста, трябва да има добра компания за срока на престоя си там.
*
Припомняме, че съществуват вече взети съдебни решения, чиито текстове са лесно откриваеми, в смисъл, че точно тези действия, предприемани от Николай Колев, са съвсем нормален израз на гражданска позиция.
*
Убедени сме, че тези, които отново ще започнат да умуват и да мъдруват, са или заслепени хора, или страхливци. Тяхното умуване и мъдруване по никакъв начин не ни интересува. Вече не вярваме в лъжата за "стабилност" и "реформи".
*
На евентуалната възможност от арест и/или обвинения гледаме с присмех и презрение, както по принцип вече сме свикнали да се отнасяме към по-голямата част от "работата" на т. нар. български "институции".
*
Впрочем, смятаме доматите за нелош символ, просто напомняне на нуждата и от по-твърди предмети.
*
*
Димитрин Вичев , Kiril Chukanov, Георги Мишев, Manol Glishev
*
‪#‎Томатина‬ ‪#‎Тиквотина‬ ‪#‎Дивотино‬ ‪#‎Калотина‬


-----------------------
-----------------------
*** Поетът Манол Глишев тук беше публикуван за първи път - от неговия блог http://mglishev.blog.bg/zabavlenie/2013/02/24/praseta-jaliat-za-buda-narodna-pesen-ili-nai-dobriiat-plakat.1057264 с адаптация по народна песен: "Прасета жалят за Буда" http://politkovskaya-bg.blogspot.bg/2013/02/blog-post_25.html