22 февруари 2008

Панихида за всички християни загинали от човеконенавистна ръка

На 24. 02. 2008 година от 11:30 часа пред Мемориала на жертвите на комунизма в София ще бъде извършена панихида за всички християни, загинали от човеконенавистна ръка. Организатор е Християнска вселенска и апостолска църква.
Призоваваме всички духовно будни хора да се отзоват на това възпоменание.

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,121.msg8231.html#msg8231

19 февруари 2008

Един политически пасквил в Северозапада - без коментар!

Екопатриотизъм или политическа шарлатания?!
Георги ГЕОРГИЕВ
/в. "Слово плюс" - бр. 5 от 01.02.2008 г./ http://slovoplus.vratza.com/index.php?p=arc

Широко коментираното посещение на руския президент Путин у нас завърши с подписването на осем междудържавни споразумения за енергоинвестиции от 6,4 милиарда евро. Най-перспективно и впечатляващо е това за газопровода "Южен поток", който чрез тръбопровода на черноморското дъно и през България ще снабдява Италия, Сърбия и Средна Европа с ценния енергоносител. При това презморският сегмент ще се строи и кредитира от Италия и Русия в общ консорциум. Всеобща изненада предизвика фактът, че за пръв път България постигна равноправно участие с Русия в съотношение 50:50% и равноправна собственост върху наземните газопроводи. Всички досегашни газопроводи, снабдяващи Европа са с 51% и повече собственост на Русия, в това число и тоя през Балтийско море. Всички решения за газопровода през България ще се вземат с консенсус между нея и Русия, което ни утвърждава като стабилен фактор на газоснабдяването на Балканите и Европа.
Сделката за построяването на АЕЦ "Белене" от Русия с подизпълнители германската фирма "Сименс" и чешка фирма, е от голяма важност за нас и утвърждава ролята ни на електроенергиен център на Балканите. Кредитирането от 4 милиарда евро за два реактора ще бъде от международен консорциум, а не от нашия бюджет, като напълно външна инвестиция. При това Русия при нужда ще инвестира 3,8 млрд. евро за III и IV реактори.
Петролопроводът "Бургас - Александруполис" също е важен за енергоснабдяването на Балканите и ще се строи от Русия, България и Гърция при съответна собственост 51:24,5:24,5%.
Теоретичната опасност от екокатастрофа със замърсяване на Бургаския залив с нефт при евентуална авария не е за подценяване, но с нея грубо се спекулира. Под знамето на "екопатриотизма" "Екогласност", ДСБ, СДС и някои граждански сдружения превърнаха тая опасност в груба политическа шарлатания, основен елемент, на която е русофобията. Жалката групичка, протестиращи на Орлов мост, която освирка преминаването на Путин в деня на пристигането, издигна груби политически лозунги, оскърбителни за Русия и България. Трезво мислещите българи не подкрепят внушения като "Путин + Гоце = КГБ и ДС" и изявлението на зам.-председателя на "Екогласност" инж. Пенчев, който с окачен на гърдите си портрет на убитата руска журналистка Анна Политковская заяви едно към едно, че с подписаните договори България "пада под ново руско робство" /?!/, а убийството на журналистката "е лична вина на Путин" /?!/. На митинга в градината пред "Кристал" Иван Костов, който носи главната вина за затварянето на III и IV блокове на АЕЦ "Козлодуй", заяви, че АЕЦ "Белене" и газопроводът "Южен поток" са "нова проява на съветския империализъм" /?!/.

Един бивш журналист от "Свободна Европа", някой си Радев, заяви в спор пред националното ни радио, че договорите превръщат България в "задунайска губерния на Русия", а Путин е "политическо джудже" /?!/, което се опитва да разбие единството на ЕС". Политологът Огнян Минчев обвини България в "изневяра към ЕС и насилие, обидно за нашите съюзници" и Турция, която губела чрез "Южен поток" ролята си на решаващ фактор за газоснабдяването на Европа чрез проекта "Набуко". Някакъв озлобен русофоб и антикомунист нарече пред Петър Волгин Путин "масов убиец" /?!/, който няма работа в България. Парадоксалният и скандален характер на тия и някои други изявления няма нищо общо с екологията, а си е чиста проба лъжлива антируска пропаганда.

Как така България, която е член на НАТО и ЕС и е суверенна съюзничка на САЩ, едновременно с това е "под руско робство" и "задунайска губерния" на Русия?! Бомбастичните фрази и оплюването на президента на Русия, една от световните велики сили, наш освободител и икономически партньор, напомнят твърденията на махленските клюкари, които спорят за кокошка с аргумента, че господарката й е курва, а дъщеря й - копиларка. И какво ли не, което няма нищо общо с причината за спора.
В дъното на тая политическа шарлатания се крие провалът на нашата проамериканска десница, която сведе електоралната си подкрепа до 2-3% и е озлобена, че никога вече няма да спечели безконтролната си власт от времето на Иван Костов. Освен като символично пето колело в каруцата на неистово напиращия към властта столичен кмет Б. Борисов. Неговата разкрачена позиция по подписаните договори отново доказва люшкането му от признание към отрицание и обратно. Докато генералът се прегръщаше с московския кмет Лужков и се договаряше за построяване на надземно метро в София с руски капитали и доставки на български лекарства за Москва, той изпрати своя формален лидер на ГЕРБ Цв. Цветанов на митинга на десницата против договорите. Не случайно лидерът на СДС Юруков го обвини, че "се снишава пред Русия", а уж я критикува.
На тоя вътрешен фон коментарите в европейските и американски медии са твърде показателни. Представителят на Еврокомисията по енергетика заяви, че газопроводът "Южен поток" не е приоритет на ЕС, а такъв е "Набуко". Но призна, че той е само газопровод, без участие на страни износителки на газ в проекта. Т.е. няма гарантирано подаване на газ за Европа, докато за "Южен поток" има. Американският печат счита, че договорите на Русия с България циментират ролята на Русия като енергоснабдител на Европа. Масмедиите в Гърция, Италия и Сърбия приветстват договорите. Английският "Файненшъл таймс" признава стабилизиране на подаването на газ за Европа чрез новия газопровод. Г-н Дол, председател на ЕНП, в интервю пред БТВ подчерта, че договорите ни с Русия са наше суверенно право, принос към енергоснабдяването на ЕС и не накърняват нашия суверенитет.
Подписаните енергийни споразумения между България и Русия са исторически факт с далечни и положителни перспективи. Договори за енергодоставки се подписват с оня, който ги има, а не с който дава голи обещания или плаши със загуба на независимост. Европа не е нито задунайска губерния на Русия, нито задрейнска. Тя посреща новия газопровод като принос към енергийната си сигурност и гони своите интереси. Русия с подписаните договори също защитава своите интереси. Един балкански вестник сполучливо отбеляза, че Путин се връща на бял кон на Балканите, които САЩ се опитват да превърнат в своя монополна зона на влияние. България също постигна реализация на своите интереси, използвайки стратегическото си географско положение на мост между Европа и Азия, тя си осигури енергийни източници за 30 години напред и се връща на необятния руски пазар с традиционния си износ.

09 февруари 2008

Д Е К Л А РА Ц И Я - П О Д П И С К А За защита на гражданите от посегателствата на полицейската държава


Общественият съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” ПРОТЕСТИРА против предвижданото посегателство върху свободното слово на гражданите в България, при използването на съвременните комуникационни средства – Интернет и мобилни телефони.

Свидетели сме на публикуваната в „Държавен вестник” през миналата седмица Наредба за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2135577924 . Като защитници на гражданските свободи, НИЕ не можем да приемем изкривяването в България на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г., защото в случая се предоставят неограничени права на Дирекция „Оперативно-техническа информация” при Министерството на вътрешните работи (МВР), без да се спазва изискването на Раздел Пети „Претърсване и изземване” от Наказателно-процесуалния кодекс - подобни действия да се извършват само след разрешение от съдия, с участието на прокурор. Ние поддържаме изцяло несъгласието с това връщане към времето на тоталитаризма, изразено в Медиапул на 08.02.2008г. http://mediapool.bg/show/?storyid=136054&srcpos=6 със становището на уважавания български юрист-правозащитник Александър Кашъмов от Програма достъп до информация, както и комюникето на „Репортери без граници”, публикувано на 08.02.2007 г. в сайта на в. „Парижки вести” http://www.parisvesti.com/?u_s=3&u_a=385&sid= .

С тази Наредба на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), се нарушават конституционните права на гражданите, защото правото на неприкосновени личен живот и кореспонденция по чл. 32, ал. 2 и чл. 34, ал.2 от Конституцията, както и наблюдението и следенето на хора, може да се ограничава само с разрешение на съд. Нарушени са още и Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията за защита на личните данни при автоматизираната им обработка и Директивата 95/46/ЕО относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на тези данни.

НИЕ ПРОТЕСТИРАМЕ срещу заявеното от властимащите представители на силовите структури в България - до болка познатите ни репресивни органи от близкото комунистическо минало, намерение за поставяне на гражданското общество под пълен диктат.
НИЕ НЯМА ДА ДОПУСНЕМ ОТМЯНА НА КОНСТИТУЦИЯТА в Глава втора ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ.
НИЕ ще предявим съдебен иск за отмяна на тази противоконституционна Наредба, която е модифицирано издание на печално известния Закон за защита на държавата(ЗЗД) от времето на Александър Цанков.
НИЕ ще уведомим правозащитните международни организации, че в България - член на Нова Европа, грубо се нарушават гражданските права, както и свободата на словото в модерното средство за общуване – Интернет.

За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Пламен Димитров – историк
Петър Пенчев – инженер-математик
Милен Радев - журналист
Огнян Чипев – инженер
Стоил Стоилов – икономист
Юлий Йорданов - журналист
Едвин Сугарев - журналист

Подписката е на сайта на в. "Парижки вести" http://www.podpiski.org/?u_s=0&u_a=189

Полицейска държава ли искат европейските директиви?

Интервю на адв. Александър Кашъмов за "Медиапул"

По повод на една болезнена дискусия

Докога ще злоупотребяваш, Катилина, с нашето търпение?!”, се обърнал някога Цицерон към заговорника, който дори не прикривал плановете си. „Докога ще мъчите обществото и гражданите, о, властници?!”, трябва да възкликне днешният оратор. Десетилетие и половина борбата беше да се установят ценностите и принципите на цивилизацията, гражданското общество, разделението на властите и човешките права. И когато това почти се получи, когато конституцията и законите придобиха един близък до благоприличния вид, всичко започна да се срутва обратно. Алибито е европейските директиви. Те ни караха, според интерпретациите само отпреди година, едва ли не да премахнем правото на свободен достъп до обществена информация! Е, пак тези пусти директиви ни карат сега, както изглежда, да зарежем защитата на личния живот и данни. Какъв е поводът днес?

През миналата седмица, в “Държавен вестник”, бе обнародвана Наредба за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления.

Според издателите на наредбата – Министерството на вътрешните работи (МВР) и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), с нея се въвежда в българското законодателство Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработвани във връзка с предоставянето на общественодостъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, както и изменението на Директива 2002/58/ЕО.

Накратко разказано, според наредбата, съответните оператори вече ще бъдат длъжни да пазят в продължение на 12 месеца данни за всички проведени разговори по мобилни телефони, разговори чрез Интернет, е-мейл комуникация, SMS, дори достъп във форуми. Данните наистина не обхващат съдържанието на разговорите или съобщенията (е, при форумите те са малко общодостъпни, ама нейсе!), но пък включват кой с кого е говорил/писал.

Нека наредбата сама ни „заговори”. Става въпрос за: име и адрес на абоната или регистрационния потребител, дата, час и продължителност на връзката. Включени са и така известните като „неприети” разговори, т.е. просто повиквания. Тези данни ще бъдат надлежно съхранявани, както разбираме, и достъпвани от когото трябва.

Може би тук му е мястото да припомним, че мерките по съхраняване на лични данни (data retention) „за всеки случай” са предмет на широк дебат в Европа. Може би прави впечатление, че българските институции се държат по отношение на Европейския съюз като гойно селскостопанско животно, което просто трябва да стигне навреме до приготвената му хранилка. Едва ли подобно поведение прилича на страна – член на Общността, която следва да участва в процеса на вземането на решения, като се основава на ценностите и принципите си и на разума. Да затворим тази скоба, защото в конкретния случай справедливо ще ни отговорят, че въпросната Директива от 2006 г. вече не подлежи на обсъждане и следва да се въведе. И тук възниква въпросът – какво точно трябва да се въведе.

Този въпрос възниква не за пръв път. Да си припомним, че през 2002 г. някой бе включил „обществената идентичност” и „данните на органи на власт, свързани с дейността им”, в дефиницията на лични данни според Закона за защита на личните данни. Друг, и то пак под давление на споменатата ДАИТС, през миналата 2007 година предложи да се въведе „законен интерес” за търсещите информация от публичните институции. И в двата случаи виновни бяха уж европейските директиви, а всъщност – нашенските преводачи и тълкуватели. И в двата случая законите ни останаха в съответствие с ценностите и принципите, но колко усилия костваше това на активната част от обществото, която участва в кампаниите!

В настоящия случай, действително, според Директивата подобни категории данни трябва да се запазват за не по-малко от 6 месеца. И тук идва интересното – какво предвижда тя относно достъпа до тези данни. Какво друго, освен, че държавите следва да гарантират, че запазените данни се предоставят само на компетентните национални органи в специфични случаи и в съответствие с националното право. Все пак тук става въпрос за лични данни, защитени от нарочна директива и две конвенции на Съвета на Европа. Да видим какво предвижда нашата Наредба по този въпрос.

Първо, за нуждите на наказателния процес съответните оператори предават съхраняваните данни по писмено искане на разследващите органи, прокурора или съда. Изглежда от деликатност или за улеснение е спестено на читателя на Наредбата препращането към процедурата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложима за тези случаи. Относимата норма на чл.159 от НПК се намира в Раздел „Претърсване и изземване”, а подобни действия се извършват само след разрешение от съдия. Когато предоставянето на данни се равнява на наблюдение и следене на хора, то правото на неприкосновени личен живот и кореспонденция по чл. 32, ал. 2 и чл. 34, ал.2 от Конституцията може да се ограничава само с разрешение на съд. Е, в случая виждаме, че тези деликатни въпроси са разрешени с наредба, а и защо да бъдат занимавани излишно операторите с конституционни права на гражданите?

Второ, следващата група институции с право на достъп са службите за сигурност – в случаите на необходимост, свързана с националната сигурност. Целта е доста обтекаемо формулирана. Отново се спестява и излишно информиране за това какви законови условия трябва да са налице. Остава впечатлението, че според издателите на наредбата, службите си пращат едно писмо, а операторите безпрекословно им дават всичко, като даже запазват в тайна търсещия и това какви данни са предоставени (чл.5, ал.3). Всъщност, тъй като става въпрос за лични данни, редът за тяхното събиране и ползване за цели, свързани с националната сигурност, е уреден в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Очевидно е, че от момента на поискването на конкретни данни, кой на кого, кога и от какъв телефон или компютър е говорил или писал, става въпрос за наблюдение на съответното лице, т.е. приложим е ЗСРС. Дори в настоящата му редакция, обявена от Европейския съд за правата на човека за нарушение на едноименната Конвенция, този закон изисква разрешение от съдия. Но отново защо наредбата да тревожи операторите с подобни условности!

Трето, претенцията да бъдат уредени просто с Наредба въпроси, засягащи основно човешко право, прогласено от Конституцията (чл. 32 и чл. 34), бледнее пред титаничното достижение на нейния чл. 5, ал. 1. С небрежен, почти незабележим жест, се поднася „черешката на сладоледа”. Някоя си Дирекция „Оперативно-техническа информация” при МВР получава „пасивен технически достъп” чрез компютърен терминал за всички съхранявани данни! Е, тук службите за сигурност са просто много изостанали.

Сбъдната е мечтата на тоталитаризма, на сюжети като „1984 г.”, „Фермата” или „Бразилия”. „Гражданите са прозрачни за държавата, а тя за тях – не.” Обикновено обратната е дефиницията за демократичната държава – „държавата е прозрачна за гражданите, а те за нея – не са”. Перманентният „пасивен” достъп до лични данни не може да бъде съответен на никаква законна цел. И къде пропаднаха в превода „специфичните случаи”, за които следва да се дава достъп, не само препоръчани от Директивата от 2006 г., но и задължителни според Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията за защита на личните данни при автоматизираната им обработка и Директивата 95/46/ЕО относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на тези данни. Едва ли е нужен допълнителен коментар!

Нещата отиват далеч, щом вече и с наредби започнаха да отменят Конституцията. Трябва да се отбележи за обективност, че ДАИТС е провела обсъждане на проекта за Наредба на Интернет страницата си през есента и продължава да провежда там дискусии по проекти за актове. Похвално е, разбира се, изпълнението на Закона за нормативните актове, но все пак обществените обсъждания имат за цел да подобрят съдържанието на проекта за акт, а не да осигурят неговата законосъобразност. Това би трябвало да е задължение на институциите, подготвящи акта.

Изводът от коментирания случай е, че норми не се създават просто с четене на Директиви – нужно е и разбиране на принципите. Също както човешка личност не се съчленява с простото събиране на членове в едно тяло – трябва и дух.