Къде са парите от подмененото гориво в АЕЦ - допълнение към досъдебното дирене от Прокуратурата

Как се перат парите от престъплението? Доказателство №18

Хронология на фирмената история на ИКАР-В-04, според данни от търговския регистър и НИС “Делфи” - по дати, както и паралела с етапите на смяна на стария вид ядрено гориво от типа ТВСМ с новото - ТВСА.
Както вече е известно от Доказателство №5, но да напомня пак, името на фирмата е образувано от първите букви на имената на съоснователите му, а именно:

“ИКАР - В – 04” означава:

И - Иван (Генов - Изпълнителен директор на АЕЦ)

К - Кирил (Николов - Зам. Изпълнителен директор на АЕЦ)

А - Александър (Николов - Директор по производство в АЕЦ)

Р - Румен (Иванов Управител на фирма КВАНТ ИНЖЕНЕРИНГ)

В - Васил (Хаджиев- Ръководител на управление в АЕЦ).

В интерес на истината следва да уточня, че посочените тук длъжности са били актуални към началото на 2007 г. и оттогава са претърпели някои изменения, като към настоящия момент само Иван Генов и Кирил Николов запазват тогавашните си позиции като държавни служители. От петимата съоснователи аз не познавам нито лично, нито косвено само Румен Иванов.
И така, бъдещата “пералня” е регистрирана на 18 март 2004 година, по фирмено дело № 2886/2004, в СГС(Софийски градски съд). Регистрираният първоначален уставен капитал е 50 000 лева. Приблизително по същото време руската компания ОАО “ТВЕЛ” изпраща в АЕЦ Козлодуй документацията за предстоящото да се внедри поетапно нов вид ядрено гориво, известно като ТВСА. Сред тази документация е и допълнението към техническата обосновка на безопасността (ТОБ), т.н. раздел 31, касаещ поведението на горивото. Последващото установяване на несъответствието в съдържанието на този раздел 31 с характеристиките на реално доставяното през последните над 4 години гориво можете да проследите в Доказателства №1 и №2.
Старозагорският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1374 от 30.IV.2004 г. по ф.д. № 614/2004 вписва друго дружество с ограничена отговорност "Ветроенергетика - България" – ООД, със съдружници четирима от петимата основатели на ИКАР-В-04 и няколко нови лица. Липсва Кирил Николов. Последващото развитие на това дружество, за сега не ми е известно.
В началото на месец май 2004 г., Министерският съвет на Р България приема нова наредба за реда за издаване на разрешения и лицензии за внос и износ на ядрен материал. Подробности – в Доказателство №4.
През месец октомври 2004 г. е доставена първата партида от новия вид гориво и още в същия месец - 12 броя от тях биват заредени в реактора на 6-ти блок, като начало на поетапния преход. Вероятно в резултат на успешния старт на начинанието, се е появил и първият солиден финансов бонус за организаторите. В резултат на което, на 20 декември 2004 г. с Решение № 2 на Cофийски градски съд, Регистър 10, Партида 82675, Том 1000, Стр. 20, уставният капитал на ИКАР-В-04 е увеличен от 50 000 на 400 000 лева.
На 14 октомври 2005 г. уставният капитал на дружеството е увеличен до 500 000 лева. Поетапното заменяне на старото с новото гориво е в пълен ход и през същата година и в двата реактора са заредени, респективно доставени от Русия, само касети от новия вид.
В края на месец февруари 2006 г. славната петорка решава да се почерпи за добре свършената работа и заминава на двуседмична екскурзия в Аржентина и Бразилия(с включено участие в карнавала в Рио де Женейро), заедно със семейните си половинки. Към момента на завръщането им от там (на 1 март) се случва и един от най-рисковите инциденти в историята на АЕЦ Козлодуй, свързан с отказ от падане в активната зона, на един от двата реактора (ако не греша беше на 5-ти блок), на 22 от общо 61 броя органи за регулиране. Блокът е спрян за 10 дни, загубите са за над 10 милиона лева, а наказани отговорни лица за инцидента няма. През същата година в реакторите и на двата големи блока пак са заредени само касети от новия вид. Приблизителното им съотношение спрямо старите, става вече около 50:50.
На 8 февруари 2007 г. е създадена нова фирма “ИКАР ТУР” ООД, по фирмено дело 1987/2007 (най-вероятно в СГС), с разнообразен предмет на дейност, но предимно туризъм и търговия, със скромен уставен капитал от 5 000 лева, в което 80% са собственост на ИКАР-В-04, а останалите 20% на Ирена Минчева Иванова – неизвестна за мен личност. В края на този материал можете да видите и интернет адреса на въпросната нова фирма, а така също и на фирмата майка ИКАР-В-04. Може да решите да се възползвате от услугите им. Парите трябва да се перат, за да не миришат.
През същия този период, зимата на 2007 г., вече започват да се забелязват първите безпрецедентни разминавания в продължителностите на горивните кампании и на двата блока - между прогнозата, получена с програмите за пресмятане на неутронно-физичните характеристики и реалните показания от експлоатацията. Забелязва се тревожно раздвижване сред шефовете на АЕЦ. През месец март 2007 г. Васил Хаджиев и Красимир Каменов заминават на едноседмична командировка в централата на руската ОАО “ТВЕЛ” в Москва. Задачата им е да установят причините за забелязаните аномалии и да получат инструкции за отстраняването им. Нищо такова на практика не се случва, а разликата продължава да расте през следващите месеци и години, до пълното зареждане на двата реактора само с ново гориво. Броени дни след завръщането на Васил Хаджиев от Москва, обаче се случва прелом във фирмената история на ИКАР-В-04. Вместо четиримата най-високопоставени служители в АЕЦ Козлодуй, като управители на фирмата са назначени Алла Вселоводовна Николова – съпруга на Кирил Николов, Дарина Симеонова Арнаудова – неизвестна за мен личност и Христо Александров Николов – син на Александър Николов. Това става на 19 април 2007 година. Какво ли е предизвикало това разместване и то точно в този момент, когато индикаторите започват да светят?
В края на месец май 2007 г. Красимир Каменов написва, регистрира и изпраща в АЯР “научното си съчинение” за причините, довели до забелязаните аномалии. Подробно можете да се запознаете с него в Доказателство №3. Както се оказа по-късно, съдържанието и философията на това псевдо-творение, са му подсказани от руските партньори по време на командировката му през март. Съдържанието на това творение, плюс опита му да го скрие от мен - в качеството ми на главен експерт по реакторно-физични анализи, плюс предхождащото незаконно негово назначаване беше най-силният първоначален сигнал за мен, че в централата става нещо странно. Меко казано.
В края на месец юли 2007 г., по друг повод, с мен се свързаха офицери от тогавашната НСС, по-късно ДАНС. След като бързо изчистихме причината, поради която ме потърсиха, решихме да започнем работа по изразените от мен пред тях съмнения за нередностите при боравенето с горивото в централата. Това неколкомесечно сътрудничество ми позволи да разнищя случая до край, но в крайна сметка те се отказаха да го довършат, причините за което ще Ви разкажа някой друг път, защото и това вече ми стана ясно. Само тук да допълня, че офицерите знаеха повече и от мен за “извънкласните” и фирмените дейности на шефовете на АЕЦ-а.
В края на месец май 2008 г. аз подредих напълно пъзела на престъплението и разбира се го докладвах на офицерите от ДАНС, като настоях да предприемат незабавни мерки, но както вече казах, те отказаха. На 23-ти юни 2008 г. аз напуснах България. На 10-ти юли с.г. пуснах първия си клип в www.youtube.com с оповестяването на престъплението. На 14-ти юли 2008 г., според търговския регистър, за фирмата ИКАР-В-04 има вписано някакво ново решение, но какво точно не знам. След три дни Иван Генов, Александър Николов и Красимир Каменов дават пресконференция в София, за да “опровергаят категорично”, според повечето български медии, моите обвинения - нещо което не им се отдава да сторят вече над 9 месеца. Можете да се запознаете с въпросната пресконференция подробно в Доказателство №8.
Така историята на фирмите-перални ИКАР-В-04 и ИКАР ТУР се развива във време-пространството. Най-вероятно те не са единствените. Вероятно парите, които те перат, са по-малката част от целия келепир, като основната маса отива за политически партии и политици, които прикриват мероприятието, но това предстои да бъде показано. Нека също така да не Ви заблуждава размерът на регистрирания уставен капитал на дружествата. Например, като посетите сайта на ИКАР ТУР ООД, ще се убедите, че разгърнатата от тях дейност (буквално в световен мащаб) не може да се върти с 5 000 лева, а трябват много повече. Което автоматично означава, че зад 500-те хиляди лева на ИКАР-В-04 реално се въртят десетки милиони. Това обаче няма да го видите в нейния сайт. А ето ги и обещаните по-горе Интернет-адреси на двете дружества:
http://www.ikar-v04.com/ и http://www.ikartour.bg/

И в заключение нека да обобщя. За да може да се развие, отгледа и поддържа такава криминална атмосфера в българската АЕЦ, е необходимо и достатъчно персоналът да бъде държан изкъсо, недоволните да се подтискат, а слугите да просперират - при тотален контрол, непрозрачност и отказ от достъп до информация. Така, противозаконното следене на компютрите отскоро е допълнено и със заповед, забраняваща внасянето и използването на мобилни памети в централата. Да не би някой да се изхитри и да внесе и публикува в централската мрежа настоящето или което и да е от предните доказателства. Като например, съдържанието на пресконференцията от 17 юли 2008 г., на която Генов и компания “категорично ме опровергават”. Нека персоналът на централата да се наслади на героичната постъпка на шефа си. Да, ама не. И още нещо много важно. За да е устойчива и защитена криминалната среда - и двата Интернет-базирани сайта, както на АЕЦ Козлодуй, така и на АЯР, не дават възможност на посетителите им да се обръщат с въпроси, мнения и предложения, към ръководствата на въпросните институции. Май искате да задавате неудобни въпроси, а??? По този начин е отрязана отрицателната обратна връзка, която е основен гарант за саморегулирането на процесите. (В ядрения реактор това е отрицателният коефициент на реактивност по температурите на горивото и топлоносителя.) В условията на фирмената политика, това е гарантираната и свободна възможност на служителите (респективно на гражданите, отвън) да задават въпроси и да получават отговори на тях. Премахването на тази важна обратна връзка, говори единствено и само за тотална липса на самоконтрол на протичащите в АЕЦ-а процеси. Очакванията за това, какво може да се случи в резултат на тази диктатура, могат да обхванат целия спектър от негативни събития.

Само за сравнение - на сайта на Държавния Департамент на САЩ, което всъщност представлява Министерството на външните работи, е дадена възможност на всеки желаещ да попита г-жа Хилари Клинтън, каквото го вълнува. И тя отговаря...

Георги Котев

.

За подпалването на Партийния дом

Филмът с автор и режисьор Малина Петрова

за подпалването на Партийния дом

ще има прожекция в Дома на киното

на 17.04.2009 г. (петък) от 17:00 ч.

СЛЕД БОЙКО - ГЛОБА И ЗА СТАНИШЕВ!

Национално движение Екогласност подаде Искане за намеса до инж. Иван Симидчиев – Началник на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ по повод незаконното откриване на строителна площадка в Белене на 03.09.2008г. без одобрен инвестиционен проект.

Цитираме текста:

Уважаеми господин Симидчиев,

Съгласно чл. 222, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията(ЗУТ), Национално движение „Екогласност” се обръща към Вас, като Началник на Дирекцията за национален строителен контрол, за спиране на строежа или част от него на строителната площадка за АЕЦ “Белене”, като незаконни, защото се извършват без одобрен инвестиционен проект.

От медиите бяхме научили, че на 03.09.2008 г. край гр. Белене е станало откриване на строителната площадка по изпълнение на инвестиционното предложение за изграждане на АЕЦ “Белене”. С наше искане вх. № 08.10-179/27.10.2008 г. по описа на Министерския съвет(МС) уведомихме длъжностното лице, извършило първата копка – министър-председателят Сергей Станишев, че неговото действие по откриване на строителната площадка е незаконно поради факта, че инвестиционният проект на АЕЦ “Белене” не е одобрен и тече задължителната законова процедура за неговото разглеждане. В тази връзка, председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев заяви публично в медиите през м. 01.2009 г., че “проектът все още не е представен, а на АЯР ще са нужни 9 месеци, за да се произнесе със заповед”.

Като националноотговорна гражданска екологична организация, НД „Екогласност” обжалва във Върховния административен съд мълчаливия отказ на министър-председателя да отговори на нашето писмено искане. С Определение № 13981/16.12.2008 г., Върховен административен съд-Пето отделение, прекрати делото като отказа да разгледа по същество жалбата на НД „Екогласност”, защото липсва подлежащ на оспорване административен акт на МС и на 10.03.2009 г. Петчленен състав на ВАС потвърди определението на първоинстанционния съд. В мотивите си съдът търси наличие на писмен административен акт, когато ние визираме действието по чл. 157, ал. 1 на ЗУТ, за откриване на строителната площадка на АЕЦ ”Белене”. Относно отпращането от първоинстанционния съд към чл. 5, т. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия(ЗБИЯЕ) и задълженията за упражняване на контрол от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране, ние вече бяхме получихме пълен отказ от г-н Сергей Цочев с негово писмо № 03-00-18 от 26.09.2008 г., на нашето писмено искане № 09-08 от 08.09.2008 г. за административната му намеса по случая.

Обяснението от Кабинета на министър-председателя в писмо до НД „Екогласност” изх. № 08.10-179/05.11.2008 г.(след старта на делото в съда) е, че “е стартиран проектът за строителство на площадката, но не и на самата ядрена централа. Касае се за подготвителни действия от общ характер, свързани с прилежащата структура, които не са част от изграждането на ядрените съоръжения”.

Какво казва закона:

1. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗУТ “Проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон”. Не може каквато и да е прилежаща структура да бъде извън инвестиционния проект за строителство на площадката. За този обект държавният ядрен регулатор Агенцията за ядрено регулиране(АЯР) е издала досега следните документи за същата площадка и разглеждана в цялост като площадка:

1.1. Разрешение рег. № Б-3040 от 14.12.2004 г. за избор на площадка на ядрено съоръжение. Не можем да премълчим в тази процедура за писмо № 05-00-48/05 от 12.07.2006 г. на АЯР до инвеститора на проекта АЕЦ “Белене” Национална електрическа компания ЕАД, със 140 съществени забележки за недостатъците на проекта.

1.2. Заповед № РД-22-512 от 21.12.2006 г. за одобряване на избрана площадка за разполагане на ядрено съоръжение.

Вижда се, че е несъстоятелно да се говори за някакво отделяне на прилежащата структура за площадката, още повече когато се признава и от МС с горното писмо изх. № 08.10-179/05.11.2008 г., че е стартиран проектът за строителство на площадката.

2. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗУТ “Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж”.

3. Съгласно чл. 141, ал. 5, т.т. 4, 5, 6 и 7 от ЗУТ, при съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, оценката обхваща проверка за съответствие с взаимната съгласуваност между частите на проекта, пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления, изискванията за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена опасност, ако в обекта има такива и със специфичните изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива.

4. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ одобряването на инвестиционния проект, по които се издава разрешение за строеж, се съгласува и одобрява след представяне на административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по специален закон, който в случая е ЗБИЯЕ.

5. Съгласно Раздел III. от ЗУТ “Разрешаване на строителството”, разрешението за строеж трябва да е комплектовано заедно с одобрения инвестиционен проект. С писмо до НД „Екогласност” № 533/03 от 22.10.2008 г. от Администрацията на МС се уточнява, че действително към момента все още няма цялостно изготвен и одобрен технически проект.

6. Съгласно чл. 148, ал. 3 във вр. чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, обжалването на Разрешението за строеж от МРРБ може да се извърши само от ограничен кръг лица, в които не попада НД “Екогласност” и затова ние не сме могли да обжалваме издадения акт от МРРБ № РС-3О/03.07.2008 г.

7. Съгласно чл. 151 от ЗУТ, т. нар. “прилежаща структура” не попада в изброените дейности, за които не е необходимо разрешение за строеж и невярно се твърди от писмата на МС, че техническата инфраструктура може да се отдели от проекта за площадката.

8. Т. нар. “прилежаща структура” не попада в изброените отделни етапи (части) на строежите, за които може да има издадено друго разрешение за строеж, а не както е в случая № РС-3О/03.07.2008 г. представлява издадено разрешение от МРРБ за целия строеж на площадката, съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗУТ.

9. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ЗУТ, при промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект.

След като в по-горе цитираното писмо № 533/03 / 22.10.2008 г. от Администрацията на МС се уточнява, че действително към момента все още няма цялостно изготвен и одобрен технически проект, със сигурност никой не може да гарантира че няма да има промени в инвестиционните намерения преди представяне на техническия проект и неговото одобрение от АЯР. Съгласно чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, съществени отклонения са: промяна вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения, както и промени във вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения, комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, което представлява “прилежаща инфраструктура”.

Т.е. това е още едно обстоятелство за недопустимост на започване на каквито и да са строителни дейности по издаденото разрешение за строеж от МРРБ преди чаканата законова санкция от АЯР – заповед-разрешение за строеж на площадка “Белене” от държавния регулатор АЯР.

10. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗУТ за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителната площадка, което е станало именно на 03.09.2008 г. след “първата копка”, извършена от министър-председателя на България Сергей Станишев, според съобщението на Правителствената информационна служба от същата дата, публикувано и на електронната страница на МС.

11. Разрешението за строеж № РС-3О/03.07.2008 г., издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) преди санкцията на държавния регулатор АЯР, е несъобразено с § 2, ал. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за осигуряване безопасността на ядрените централи, приета с ПМС № 172 от 19.07.2004 г., обн., ДВ, бр. 66 от 30.07.2004 г., изм., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007, изм., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008, в сила от 10.06.2008 г., където е записано:

„Разрешението от Агенцията за ядрено регулиране по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) за строителство е основание за издаване на разрешение за строеж по Закона за устройство на територията(ЗУТ) от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.

12. Нарушено е изискването на ал. 3 от § 2 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба, ако е одобрен подробния устройствен план и на техническия инвестиционен проект по ЗУТ от МРРБ:

„Заповедите по чл. 33, ал. 4 ЗБИЯЕ за одобряване на избраната площадка и на техническия проект са основание за одобряване на подробния устройствен план и на техническия инвестиционен проект по ЗУТ от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.

Това сочи закона.

Известно е, че заповед за одобряване на техническия проект от държавния регулатор АЯР може да има най-рано 9 месеца след представянето на проекта, което даже все още не е станало. Поради това, министърът на регионалното развитие и благоустройството не е имал законово право да одобри самия технически инвестиционен проект, което е задължително изискване преди издаване на Разрешението за строеж № РС-3О/03.07.2008 г. от МРРБ.

Действията на министър-председателя по стартиране на строителството по проекта АЕЦ „Белене” са основани на издаденото Разрешение за строеж от МРРБ, което обаче не може да влезе в сила без Заповед от АЯР по чл. 33, ал. 4 от ЗБИЯЕ за одобряване на техническия проект.

При подробно изложените обстоятелства по случая, лесно се стига до отхвърляне на манипулативното твърдение: “анализът на цялостната нормативна уредба сочи, че преди издаването от страна на АЯР на разрешение за строителство, въз основа на издадено от МРРБ разрешение за строителство на площадка “Белене” могат да бъдат извършвани подготвителни действия от общ характер, свързани с прилежащата структура, които не засягат изграждането на самите ядрени съоръжения”, както ни отговарят от МС в горецитирано писмо.

ИЗВОД: Съгласно чл. 148, ал. 4 от Закона за устройство на територията “Разрешението за строеж се издава въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект”, а тъй като министър-председателят Сергей Станишев знае, че липсва одобрен проект, то той е нарушител на закона с откриването на строителната площадка АЕЦ “Белене” на 03.09.2008 г.

Уважаеми господин Симидчиев,

НАСТОЯВАМЕ да приложите чл. 222, ал. 1, т. 1 от ЗУТ - „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице спира незаконни строежи”, защото законовото определение за “незаконен” е съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ ”Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрен инвестиционен проект...”.

НАДЯВАМЕ СЕ, че санкцията в размер на 50 000 лв., съгласно чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, ще отнесете лично към извършителя министър-председателят Сергей Станишев, а не към държавния бюджет на Министерския съвет.

С уважение:

Петър Пенчев

Заместник-председател

20 години НД Екогласност

ПОКАНА
На 11.04.2009 г.(събота) от 11:00 ч. в София, градинката „Кристал”(срещу Централния военен клуб)

20 години
НД Екогласност


От българското гражданско участие в Европейския проект за рухването на Берлинската стена,
през основополагането на СДС, до Гражданска екологична организация.


За контакти:
Петър Пенчев – зам.-председател на Национално движение „Екогласност” – GSM 0887525032

Балканският крал на кокаина Сретен Йосич: Бойко Борисов и Николай Гигов ме защитаваха

8 Април 2009

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=151092&srcpos=5

Сретен Йосич: “В България бях в безопасност, защитаваше ме техният разузнавателен сектор, Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и Николай Гигов, собственик на ФК “Локомотив”, с когото имах общ бизнес, той беше легален търговец на оръжие". Това е заявил пред Окръжния съд в Белград балканският крал на кокаина Сретен Йосич, цитиран от сръбския вестник "Блиц" в сряда.
Йосич, известен още като Йоца Амстердам, е подсъдим за убийството през 1995 година на един от конкурентите му в балканския подземен свят Горан Марянович.
Сръбският мафиот Йосич бе обявен за издирване от властите в Белград през 2001 г., а година по-късно бе арестуван в България и при изключителни мерки за сигурност екстрадиран в Холандия, която го издирваше за участие в заговор за убийство на холандски прокурор. През март 2006 г. сърбинът бе предаден на родното си правосъдие, а два месеца по-късно излезе от затвора срещу рекордна гаранция от 300 000 евро.
След екстрадирането на Йосич от България тогавашният главен секретар на МВР и сега кмет на столицата и лидер на готвещата се да управлява партия Бойко Борисов твърдеше, че сърбинът е подготвял убийството му заради това, че го е предал на правосъдието.
В показанията пред съда в Белград във вторник Йоца Амстердам казва, че през 90-те години е помагал на правителство на Милошевич при снабдяването с технически средства, енергийни ресурси и хуманитарна помощ, а в “социалистическите страни” България, Румъния и Македония е лобирал да бъдат по-гъвкави по отношение на санкциите срещу Югославия.
“Тогава беше договорено, че никой от нас не бива да печели нищо от този патриотичен акт. Служих на тази цел, но през 1994 г. стана ясно, че нещата вече не са такива и хора от партията (социалистическата партия на Милошевич в Сърбия – б.р.) забогатяват. Възпротивих се срещу това и казах, “ако умея да правя това по-добре от вас, защо аз да го правя заради патриотизма, а вие да трупате пари”, каза Йосич.
След това Йоца Амстердам влязъл в конфликт с ръководството на тогавашната югославска Държавна сигурност и по-специално Радован Стоичич – Баджа. Получил заплахи и се преместил да живее в България, защото преценил, че "и бодигардове не могат да му помогнат в Сърбия".
След това Йосич заявява, че българските служби, Бойко Борисов и Николай Гигов са го защитавали. "Малко е странно, но какво да се прави, такова беше сътрудничеството", добавя той пред сръбските магистрати. Възходът в престъпната кариера на Сретен Йосич започва през 90-те години, когато започва да работи за тайната полиция на тогавашна Югославия. Преди това той е дребен бандит, който бързо се издига до наемен убиец, твърди сръбската преса.
Йосич се прочува като важен играч на западноевропейския пазар на хероин и кокаин и се смята, че контактува директно с наркокартелите от Южна Америка. На негово име се преписват много недоказани убийства, сред тях и това на Поли Пантев, разстрелян на остров Аруба. Името на Йоцич бе замесено и в ликвидирането на сикаджията Милчо Бонев - Бай Миле.

Съдът защити борец за човешките права

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, с Решение № 4372 от 02.04.2009 г., уважи жалбата на Пламен Димитров Борисов срещу полицейски произвол на 31.07.2008 г. в Основно училище „Св.св. Кирил и Методий”, село Долно Церовене, област Монтана, по повод защитата на училището от закриване и водените съдебни дела. Полицейските действия са били брутални, според писмените показания на свидетел, представени като доказателство в съда.

Борецът за защита на човешките права на ромските ученици и техните учители Пламен Димитров е председател на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители, община Якимово, област Монтана, и председател на Национално движение “Екогласност”-секция Долно Церовене. На неговото искане по Закона за достъп до обществена информация за полицейските действия в сградата на училището, министърът на вътрешните работи отговори с мълчалив отказ.
Съдът определи непроизнасянето на министъра като нарушение на закона и отмени този мълчалив отказ, като върна административната преписка на министъра на вътрешните работи и го задължи за изрично произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
Това решение на ВАС се приема като справедлива победа на едногодишната борба за запазване исконните традиции в 144-годишното училище в с. Долно Церовене и успех за малките ученици от ромски произход да се обучават в непосредствена връзка с родителската общност.

Политическите тиквеници са готови да променят всичко само нищо да не се промени

За пореден път се правят опити да се запази старото. Политическите тиквеници са готови да променят всичко само и само нищо да не се промени. Като се започне от създаването на СДС-тата, мине се през Нов избор, недоносчетата на Лупи, НДСВ, ГЕРБ, ЛИДЕР, АТАКА, РЗС и се стигне до ГЛАС и прочие недовършени измислици и се стигне до „великата” идея неправителствени организации да влязат и да оправят парламента.

Общо взето в този привиден хаос се въртят едни и същи хора с едни и същи идеи. А идеята е само една-да забогатеят за сметка на всички останали. Те са щедри на обещания и вдигат пушилка, но отгоре погледнати се въртят в кръг като мотоциклет със заключено кормило.
Това, от което се нуждае страната, е да поеме във вярната посока и да извърши трудната реформа на държавата. Защото реформата и досега не е започната. С изключение на идиотската криминална приватизация, която промени собствеността от държавна, но ползвана от една партия за лични цели. Сега собствеността е в ръцете на членовете на тази партия и на подставените им лица. Политическата власт остана в ръцете на същите хора и на техните синове и внуци. Няма промяна нито в съдебната система, нито в администрацията.

Няма промяна и в медиите. Ако го нямаше интернет, никой нямаше да знае огромна част от информацията, която се укрива от избирателите. За тяхно съжаление, спирането на „Свободна Европа”, „ББС” и другите радиостанции бе веднага компенсирано от сайтовете и блоговете в интернет. Така на управляващите не им се отвори парашута и е само въпрос на време труповете им да възпроизведат онзи прекрасен звук „Туп”.
Навъдиха се сума ти „политолози”, „социолози”, „ПР-агенции” и какви ли не Андрейрайчевци, Кънчостойчевци и прочие, които с израз на дълбокомислие редят „тъничка струйка от паралитични мисли”, както е казал О.Хенри в разказа си „Наръчникът на Хименей”. Вкусът на тези мисли е на прокиснало мляко, смесено с пюре от бели червеи. Те вкупом изпълват вестници и електронни медии, където срещу солидно заплащане твърдят това, което са поръчали „големите пари”. Общо взето техния рефрен е следния: „ако изборите бяха сега, щеше да стане това и това”. С други думи: „ Ако Ахмед Доган пръдне в Парламента, всички, с изключение на ДПС ще напуснат залата”.
Къде са дългосрочните им прогнози? Къде е анализа на сегашното състояние на страната? Къде е набелязаната цел? Къде е показан пътя, по който трябва от изходната точка да се стигне до целта? Кой и как ще извърши административната реформа? Няма ги и не може да ги има, понеже не им стига акъла за това. Най-много да се изцепят като Райчев” Туркия ке падне-1876”, т. е. „Преходът свърши!”. След тази тъпа реплика кой и защо му плаща? Много просто, плаща му този, който му е поръчал тази реплика. Защото да кажеш за нещо, което още не е дошло, че си е отишло, дори и да е по поръчка, трябва задължително да си идиот.
Напоследък някои ПР-агенции насъскват определени лица да правят граждански сдружения и да влязат в Парламента. От това по-голямо безумие няма. Неправителствените организации са сбор от недоволни, понякога с лични мотиви, а не от единомишленици. В момента, в който се конкретизира програмата им, ще настане масова схватка. Защото властта се критикува от много позиции, но програмата иска единомислие.
Това, което не попада в анализите на „едикаквисилозите” е тези около 40-50 % които няма да гласуват. А те са най-интересни, защото при едно правилно подхождане към тях могат да решат съдбата на страната. И това рано или късно ще стане. Боричкането в другата половина е безсмислено и безперспективно. Какво ще промени, например, създаването на военно-патриотичен съюз? Ще вземе гласове от негласуващите? Нищо подобно. Най-много да откъсне някой глас от АТАКА и БСП. А това нищо не променя. А какво ще вземе ГЛАС? Ще прибере от гласовете на БСП и НДСВ.

Заиграването в сектора на гласуващите е излишно хвърляне на сили и пари. Перспективата е да се създаде стратегия за дълготрайно развитие на страната и да се направят прости, но действащи програми за излизане на България от блатото. Реформата на държавната власт може да се осъществи успешно само ако се извършат следните действия:
- Брутална реформа на прокуратурата и ВСС.
- Дълбок анализ за състоянието на държавата и нацията в момента.
- Ясно формулиране на целта, към която да се движим.
- Създаване на програми за реформиране на административната система и едновременно с това извършване на реална децентрализация на властта.
- Едновременно с това създаване на кадри, които да извършат реформата
Тези задачи могат да бъдат извършени в рамките на 7-8 години и единствено това може да накара негласуващите да поемат отговорност и да пуснат бюлетините в урните.
Всичко останало е от Луканова.

Николай Колев - Босия

Коментар на Петър Пенчев и Пламен Димитров: Негласуващите да пуснат в урните недействителни бюлетини - ето ти два Референдума на изборите през 2009 г. Против политическата система и то законен вот-протестен.

11 граждански сдружения срещу настояването на президента за спешно приемане на семейния кодекс, заедно с оспорваните текстове

http://www.sva.bg/index.php?id=7189204008623688800

OTВОРЕНО ПИСМО НА АСОЦИАЦИЯ "ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ"

ПОДКРЕПЕНО ОТ ОЩЕ 10 ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ


УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

Силно сме обезпокоени от Вашето изказване за "бързо приемане" на Семейния кодекс по време на провелата се на 30 март, 2009г. среща по проблемите на децата (публикувано в онлайн изданието на в. Дневник на 30.03.2009 г.), както и за използване на Вашите правомощия като Държавен глава за оказване натиск върху парламентарното ръководство, Премиера и коалиционните партньори да гласуват Законопроекта за Семеен кодекс в настоящия му вид.

Като граждани и неправителствени организации напълно подкрепяме приемането на улеснените процедури за осиновяване, но категорично настояваме "Фактическото съпружеско съжителство" да отпадне от Законопроекта.

Изразеното от Вас желание за бързото приемане на Законопроекта за Семеен кодекс в настоящия му вид означава, че пренебрегвате позицията на гражданското общество у нас, хилядите писма на граждани, петициите на неправителствените организации, позицията на Българската православна църква и представените у нас вероизповедания, проведените дискусии и кръгли маси по проблема и мирните протести в подкрепа на Българското семейство и деца.

С настояването си за "бързо приемане" на промените в Семейния кодекс Вие не само настоявате за узаконяване на полигамията (многоженството), кръвосмешението и хомосексуалните фактически съжителства, но открито апелирате за "легалното" нарушаване на Конституцията на Република България с въвеждането на паралелната институция на съпружеското съжителство.

Фактическото съпружеско съжителство не отговаря на семейните традиции и нагласите на гражданите в Република България и е против ценностите на българския народ и прерспективите му за развитие, определени в Конституцията.

Въвеждането на фактическите съпружески съжителства не защитава децата. При тях не съществуват стимули за припознаването им от бащата, нито се гарантира доказването на произхода им. Приемането на закона в настоящия му вид ще доведе до многократно увеличаване броя на изоставените деца в домовете.

Чрез фактическото съпружеско съжителство България се връща назад към примитивните форми на семейни отношения от полигамен вид и излага децата на риск. Ние не желаем това.

Апелираме към Вас да използвате правомощията си да защитите една от малкото ценности, които като народ сме съхранили през вековете и да настоявате за отпадане на Фактическото съпружеско съжителство.

С уважение:


Стоян Георгиев, председател на Гражданско сдружение "АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ"
адв. Диана Даскалова, учредител на Фондация "ЦЕНТЪР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ - ГЛАС В БЪЛГАРИЯ"
адв. Иван Груйкин, председател на ГИ "СПРАВЕДЛИВОСТ"
инж. Снежинка Цветнова, представител на Група ГЕО
Иван Христов, представител на МРЕЖА ЗА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ И ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ
Ст.н.с. инж. Вилям Попов, председател на ГС «КОМПЕТЕНТНОСТ И МОРАЛ»
И Сдружение «ПСИХОТРОНИК»
Пламен Димитров, председател на СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ, община Якимово
Аделина Парцеклийска, ХРИСТИЯНСКА АСОЦИАЦИЯ НОВА НАДЕЖДА НА ИНВАЛИДИТЕ
инж. Петър Пенчев, член на обществения съвет на АСОЦИАЦИЯ НА СВОБОДНОТО СЛОВО "АННА ПОЛИТКОВСКАЯ"
Веселин Димитов - председател на "ЕКОСДРУЖЕНИЕ ВРЪБНИЦА-НАДЕЖДА



ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
София 1123, "Дондуков" 2 /Дирекция "Приемна"/

КОПИЕ ДО:
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНО СЪБРАНИЕ
София 1169, пл. Народно събрание № 2
Г-Н АНГЕЛ НАЙДЕНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА
НА КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
София 1169, пл. Народно събрание № 2
Г-Н ПЛАМЕН МОЛЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НДСВ
София 1169, пл. Народно събрание № 2
Г-Н АХМЕД ДОГАН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДПС
София 1169, пл. Народно събрание № 2
Г-Н ЯНАКИ СТОИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
София 1169, пл. Народно събрание № 2
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

За контакт: АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ
e-mail: contact@sva.bg

София, 2 април, 2009 г.

Провал на кмета Бойко Борисов

"Айриш таймс": Западналостта на София е символ на по-дълбоки проблеми
02.04.2009 12:34
vesti.bg

София не се е променила много и що се отнася до външния й вид, положението дори се е влошило след присъединяването на страната към ЕС. На булевард "Витоша" все още има дизайнерски бутици, макар и може би по-малко. Има хубави барове и ресторанти, но също така олющени стени, сгради с временни подпори и грозни скелета, напукани и разкъртени павета, плочки, които се клатят и пръскат кал, докато вървите.
Светофарите, пътните знаци и сигналните заграждения са счупени или ръждясали. Капаците на каналите и други покрития могат да се окажат смъртоносни. Пътищата са осеяни с дупки, които се пълнят с лед, кал или вода в зависимост от сезона. От тротоарите стърчат необясними парчета метал и жици на мястото на улични знаци (или може би нещо друго), които дебнат невнимателните пешеходци. Старите жилищни блокове са целите във влажни петна и често с липсващи балкони.
Ирландската президентка едва ли е забелязала от колата си огромното количество боклук по софийските улиците - символ на провала на кмета Бойко Борисов, чиято дясна партия ГЕРБ необяснимо се надява на успех на предстоящите избори.

ПОДКРЕПЕТЕ ПОДПИСКАТА НА "ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ":

НЕ! НА ДИРЕКТНИЯ ДОСТЪП НА МВР ДО ТРАФИЧНИ ДАННИ!

http://www.aip-bg.org/documents/zes/letter_zes.php

Програма "Достъп до информация": МВР иска да се превърне в "Биг Брадър"

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=150524&srcpos=3

Опозицията и НДСВ в отпор срещу тоталното следене в Интернет
Програма "Достъп до информация": МВР иска да се превърне в "Биг Брадър"
Степан Хиндлиян, Таня Петкова
24 Март 2009

Съуправляващата партия НДСВ се присъедини към парламентарната опозиция срещу намерението на БСП и ДПС да разрешат тотално и безконтролно следене в Интернет. С писмо до председателя на парламента Георги Пирински те настояват да не се допускат измененията в Закона за електронните съобщения, които транспортната комисия гласува миналата седмица през главата на председателя й Йордан Мирчев (ДНСВ).

В същото време шефът на правния отдел на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов заяви, че МВР се опитва да се превърне в един своеобразен "Биг Брадър".

Наскоро парламентът отхвърли възможността МВР и ДАНС да следят безконтролно трафика в глобалната мрежа. Михаил Миков обаче обвини законодателите, че така са "отрязали ръцете" на МВР, на което се отнема възможността да работи по "горещи следи". Президентът Георги Първанов пусна закона, но с особено мнение и препоръча ревизия в исканата от Миков посока.

Така се стигна до заседанието на транспортната комисия миналата седмица, когато БСП и ДПС гласуваха поправката, макар и с фрапиращо нарушение на парламентарния правилник, който гласи, че отхвърлен законопроект може да се преразглежда след съществени промени и в следваща пленарна сесия. В знак на протест представителите на НДСВ и опозицията напуснаха заседанието.

Депутатът от ДСБ Иван Иванов заяви, че с поправката се нарушават основни граждански права. Румен Ангелов от ОДС добави, че България се е превърнала в министерска република, защото решенията се взимат от изпълнителната власт, а не парламента. Независимият депутат Николай Камов на свой ред призова вътрешния министър Миков на публичен дебат.

За какво става въпрос?

Адвокат Кашъмов обясни, че текстовете на законопроекта предвиждат Дирекция "Оперативно-технически операции" (ДОТО) към МВР да може да получава директен достъп чрез интерфейс до личната информация на гражданите от базите данни на Интернет доставчиците и мобилните оператори заради нуждите на оперативно-издирвателна дейност.

Оперативно-издирвателната дейност обаче не е правно регламентирана, няма законова дефиниция и заради това не може да бъде причина за искане на и предоставяне на специализирана информация.

Ако промяната влезе в сила, Дирекция "Оперативно-технически операции" ще може да дава справки и на още 16 дирекции, структури на силовите ведомства.

От Фондация Програма "Достъп до информация” алармират, че всъщност текстовете на законопроекта са били част от чл. 5 на Наредба 40, посветена на задължението на провайдърите и мобилните оператори да съхраняват 12 месеца данните за комуникацията между хората. По жалба на "Достъп до информация" ВАС я отмени.

Кашъмов заяви, че в законопроекта има редица противоречия както с конституцията, така и с Европейската конвенция за правата на човека. Не е изпълнена и процедурата за обществено обсъждане. Юристите смятат, че ако поправката се приеме, гражданите ще имат усещането, че са постоянно следени.

Адвокат Йонко Грозев добави, че и в момента МВР може да използва данните от Интернет доставчиците и мобилните оператори. За целта обаче трябва съдебно разрешение, което се издава след обосновано искане.

Промените дават право на МВР да има постоянен достъп и да може да използва информацията на практика безконтролно.

Според правозащитника такова масирано получаване на информация от страна на МВР ще има негативни ефекти и политизира министерството. "Именно в такава предизборна ситуация опасността е изключително голяма", добави Грозев.

Ако законопроектът бъде приет, Програма "Достъп до информация" ще сезира Европейският съд по правата на човека.

http://www.aip-bg.org/documents/zes/pressre_200309.htm

С обиди към журналисти царски политик брани царските имоти

От Медияпул:

С обиди към журналисти царски политик брани царските имоти

Атанас Чобанов, "Парижки вести"
19 Март 2009

НДСВ обяви, че специален сайт ще рекламира Симеон Сакскобургготски. За изчистване на имиджа на бившия премиер ще бъдат публикувани документи, доказващи правата му над реституираните царски имоти.

За предизборната си кампания в интернет НДСВ разчита също и на активност в социалната мрежа Facebook.

Общуването във Facebook се отличава с неформалния си характер. Размените на реплики понякога са остри и саркастични, но като правило потребителите, които не са анонимни, избягват лични нападки и грубиянщина.

Има, обаче и изключения - като общинския съветник в София от НДСВ Владимир Каролев (бивш агент на комунистическите тайни служби), който си изпусна нервите и нападна с обиди журналисти. В сряда в серия от коментари към статуса на водещия от RE:TV Иван Бедров той ги нарече "лъжливи задници".

В понеделник Иван Бедров написа следния коментар по повод ареста на кмета на Гърмен, обвинен от депутата Яне Янев в разпространение на радикален ислямизъм:
Иван Бедров: Посланието е изпратено: Гласувайте за ДПС, за да не ви арестуват пред джамията. Браво на индекса "Яне-ДАНС-бТВ!".

Следват няколко коментара по темата от журналисти и членове на ДПС, като включването на Каролев е след моя коментар :

Aтанас Чобанов: Я дзвън на Костов да го питаме още ли е фен на ченгето Яне?

Владимир Каролев: Костов е сега фен на всеки, който може да му помогне да стане пак депутат.

Степан Хиндлиян: Тогава Вие, господин Каролев, на кого ли сте фен? Иначе "новото" ДПС много перхидролено...
...

Владимир Каролев: Изумен съм от необективността и простотията на някои от коментарите. Имаше въпрос на кого съм фен. На този, който вкара България в НАТО и ЕС. И който канцлерът на Австрия нарече Мистър Европа. И някой като Тони Блеър (социалист) и Берлускони (десен политик) се обръщат с Your Majesty. Човекът, който поне малко върна достойнството на България – Цар Симеон II.

Атанас Чобанов: Сетихме се. И за когото един крадлив италиански принц казваше: "тоя се прави на много готин, но всъщност е задник и кучи син". Същият е, нали? Като ви чета и си викам, че е време да си пререгистрирате партийката по закона за култовете, да си сложите в герба яхта и да почнете да строите мавзолей на някой върнат имот.

Борис Митов: Г-н Каролев, моля ви недейте с този патос, че ще ни разплачете. Доколкото разбрах, говорите за човека, който по чисто меркантилни/имуществени съображения влезе в коалиция заедно с наследниците на тези, които са го изгонили от България и с тези, от които дядо му навремето е поел селската ни държавица... Апропо, Негово достопочтено и безпрецедентно в историята експремиерно и доста мълчаливо Величество какво реши за онези 4500 дка гори? Дали ги върна...или вече няма смисъл, защото са изсечени...

Степан Хиндлиян: Мисля, че е решил да направи Каролев горски, защото е толкова креслив, че ще плаши всичко на длъж и на шир из царския лес.

Владимир Каролев: Господа Митов и Хиндиян, Много обичам facebook, защото за разлика от анонимните коментари по сайтове тук не може да се плюе и лъже анонимно. Всички имоти на Царя са възстановени много преди той да се върне в България. Съвсем скоро ще видите в интернет всички документи за това, в това число нотариалните актове и подписа на г-н Иван Костов. Ще видите и че няма надвзети гори, нито пък има изсечени, което между другото беше доказано с документи в отговор на въпрос в парламента на патологичния лъжец и демагог депутата-партия Яне Янев.

Владимир Каролев: P.S. Господа Митов и Хиндиян,
Няма как лъжата да направите истина. И колкото повече се пънете толкова повече ще ви лъсват лъжливите задници. Long live facebook.

Владимир Каролев: P.S.2 Г-н Митов, селска ни е не държавицата, както Вие наричате България, а някои нейни граждани. По коментарите Ви се опасявам, че и Вие сте между тях.

Владимир Каролев: P.S.3 Горните ми три коментара се отнасят и за г-н Атанас Чобанов.

Атанас Чобанов: Мерси, с ваше позволение ще покажа текста за "лъжливия ми задник" в пресата. Имате ли добри адвокати? Защото аз стоя зад всяка своя дума и ще ви гоня до дупка за тази обида.

Степан Хиндлиян: Г-н Каролев, за какво точно излъгах? За това, че сте креслив (вярвам, че дори сам си давате сметка за този факт)? Или за това, че ще ставате горски? Избори идват, г-н Каролев. Разбира се, и след това ще може да играете ролите си на "царски" глашатай и "придворен" палячо.

Атанас Чоланов: Да уточня за цитата "задник и кучи син". Не го казва принц Виктор Емануел, а бизнесмена Пиерпаоло Черани http://politics.actualno.com/news_159639.html

Владимир Каролев: Господа Чобанов и Хиндлиян, не ме интересуват клевети публикувани в bg издания, които ги четат няколкостотин души като вас. Покажете ми ЕДНА публикация против Царя в който и да е вестник или друга медия в ЕС (без да е препечатка например от "Труд" или www.politics.actualno и прочее анонимки).

Вие безсрамно лъжете, но като нямате срама някой ден ще се срамуват децата ви.

PS. Пращай си адвокатите, г-н Чобанов, да, и сега казвам, че повод изказвания за Царя си лъжец. Защото като цитираш лъжливи източници и ти си лъжец.

Борис Митов: Г-н Каролев, явно нямате особено силни познания по история, защото, ако имахте, може би щяхте да успеете да вденете, че периодът, за който говоря, е веднага след Освобождението. А тогава, както би трябвало да знае един ерудиран политик/икономист, милата ни родина не е била нещо повече от голямо село (с малки възрожденски изключения). За съжаление, Г-н Каролев, днешната ни политическа ситуация показва, че в голяма степен положението не се е променило.

Борис Митов: И накрая ще ви препоръчам, вместо да защитавате така сервилно и угоднически сринатата и доста спорна чест на абсолютно безпринципния си лидер, да отидете заедно с него на преговори с Ахмед Доган и да чуете с ушите си мотивите му да продължава да бъде безгласна буква в управлението на отдавна катастрофиралата ни държава.

Борис Митов: Колкото до феновете и 4% бариера, която стана повод за този спор...много ще се радвам ако ми обясните с какви очи вашият лидер гледа собствените си избиратели (предимно възрастни хора, пострадали от тоталитарния режим и романтично настроени монархисти) след като "си свли гащите", пред когото успя...

Борис Митов: ...и сега е на път да се прeдложи на най-нелицеприятната политическа формация у нас, която според доста нормални избиратели е основният виновник за царящата корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта...към които ЗА ЖАЛОСТ се стремят все субекти с големи усти, но отчайващо слабо КПД в действията, като Вас, г-н Каролев...

Степан Хиндлиян: Г-н Каролев, децата ни ще се срамуват, когато видят, че в управлението на страната ни е участвал в подобен тип: http://ssstto.blog.bg/photos/61/original/karolew2.jpg

Атанас Чобанов: Г-н Каролев,
Май си изпускате нервите. Надявам се гласността по този случай да стане удар по репутацията на цялото ви царско войнство. Гответе се, прочее, за процес. Няма да ви позволя да обиждате и да грубиянствате безнаказано, още повече срещу журналисти.

Атанас Чобанов: Новината за ареста на Виктор Емануел и за подозренията срещу Сакскобургготски е в световните агенции. Разпечатките от разговорите на бизнесмена Пиерпаоло Черани и Виктор Емануел са публикувани в италиански медии, а този линк е към превода, публикуван в българските медии. Кои именно медии са публикували разпечатките ще доуточним в съда.

Ето един авторитетен източник:
http://www.rfi.fr/actufr/articles/078/article_44593.asp

Въпросният Черани обясни след като се разрасна скандала, че в разговора си с Виктор Емануил наговорил разни работи против Сакскобургготски, за да се хареса на италианския принц. Ама разбира се, как не се сетихме сами? Плува ли корабче?

Естествено, българската прокуратура даже не намери за нужно да се самосезира след тези публикации.

Гаднички са ви делата в НДСВ, Каролев. Яхти с бандити, комисионни за магистрали, за детски болници и Бог знае още за какво.

Владимир Каролев: Не знаех, че сте журналист, г-н Чобанов. Вие сте срам за професията, защото пак ви казвам, че сте лъжец след като разпространявате недоказани твърдения. Прочетете си медийния кодекс.

*Дискусията между участниците продължава по други теми, свързани с принадлежността на г-н Каролев към бившата ДС.

АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
Секция „Нова и съвременна българска литература”

Национална научна конференция
с международно участие
Подкрепена от
Фондация “Конрад Аденауер”

АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА:
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ

София
26 и 27 март 2009 г.
9:00 ч.

Дом на учения (Хотел на БАН)
бул. Шипченски проход № 50

ПРОГРАМА
26 март 2009 г., четвъртък, 9:00 ч. Откриване на конференцията - ст.н.с. д-р Рая Кунчева – Директор на Института за литература при БАН

Първо заседание
Водещ ст.н.с. д-р Елка Трайкова – Научен секретар на ИЛ при БАН
Ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев /ИЛ – БАН/. Антитоталитарната литература: памет за злото, отговорност за бъдещето.
Доц. д-р Лиляна Деянова /СУ/. Коя литература е антитоталитарна? Антитоталитарен отговор.
Емил Димитров /ИЛ – БАН/. Държавата и “другата” българска литература.
Норберт Рандов /Германия/. Литература за чекмеджето – България. Дневникът на Борис Делчев.
Проф. дфн. Божидар Кунчев /СУ/. Дължим го и на Александър Геров.
Кафе-пауза
Ст.н.с. I ст. дфн. Едвин Сугарев /ИЛ-БАН/. Тоталитарният свят и свободният човек в поезията на Борис Христов.
Ст.н.с. д-р Георги Цанков. Романът „1989” на Димитър Коруджиев
Проф. дфн. Антоанета Алипиева. /ШУ/. Литература, литературен бит и институции. Механизми на управлението през втората половина на ХХ век”.
Димитър Бочев. Българската литература и култура в емисиите на западните радиостанции за България.
Ст.н.с д-р Мариета Иванова-Гиргинова. „Бунтът на покорните”. Радиопиесите на Цветан Марангозов в контеста на 60-те.
Доц. д-р Наталия Христова /НБУ/. Тоталитарно и антитоталитарно в провокирания дебат за литературната критика през 1969 г.
Дискусия
Обедна почивка – 1 час
Второ заседание. Водещ ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев.
Красен Фердинандов /психолог-консултант/. Антитоталитарни действия: скептицизъм за състоятелността на свободата.
Доц. д-р Светлана Стойчева /СУ/. Контраезикът на приказката между 1944-1989 г.
Д-р Барбара Байер /Германия/. Наративът за краевремието при Борис Христов и Йордан Радичков.
Ст.н.с. I ст. дфн Николай Аретов /ИЛ-БАН/. Непретенциозната проза на Асен Христофоров и проблемът за антитоталитарната литература.
Н.с. д-р Елка Димитрова /ИЛ-БАН/. Модернизъм и критика.
Кафе-пауза
Ганчо Савов /ВТУ/. Неусмирими творци и творби в южнославянските литератури.
Доц. д-р Яни Милчаков /ШУ/. „Дипломат, градинар, мемоарист”. Мемоарната литература на българските писатели-емигранти след 1944 г.
Доц. д-р Цветана Георгиева /СВУБИТ/. Константин Павлов: поетическият дискурс като логотерапия.
Ст. ас. Йордан Ефтимов /НБУ/. Тоталитарна и посттоталитарна клаустрофобия в произведенията на Златомир Златанов.
Ст.н.с. д-р Пенка Ватова /ИЛ-БАН/. Пипалата на лъжата и страха в радиодраматургичната „Трилогия на лъжата” от Цветан Марангозов.
Мирослава Дойчинова /ШУ/. Литературният пример /еxemplum/ - една постмодерна проекция срещу тоталитаризма.
Борислав Скочев. „Заключени слова. Интернет-антология на лагерната и затворническата поезия”.
Дискусия.
Прожекция на телевизионния филм „Бунтът на послушните” /1962/, сц. Хайнц Фених, реж. Цв. Марангозов. Време: 60 мин. Филмът ще представи Цветан Марангозов.

Втори ден, 27 март 2009 г. 9:00 ч.
Първо заседание.
Водещ доц. д-р Яни Милчаков
Ангел Грънчаров. Институт за развитие на човека – Пловдив. Идеята за свободата и ценностите на антикомунистическото съзнание.
Ст.н.с. д-р Пламен Антов /ИЛ-БАН/. Езоповските езици на 80-те.
Цвета Трифонова /ИЛ-БАН/. Посткомунистическата документална литература – опити за идентификация.
Васил Балевски /ИЛ-БАН/. Стефан Маринов Йовев и Стефан Попов, големите имена в българската немскоезична емигрантска литература.
Доц. д-р Албена Вачева /ЮЗУ/. Отвъд цензурата. Опит върху „другата” литература в Полша през конкретиката на едно нелегално издание.
Проф. дфн Елка Константинова. Времето на тоталитаризма в два съвременни документални романа.
Кафе-пауза
Доц. д-р Зейнеп Ибрахимова /Турция, Анкарски у-нт/. Дисидент в България –емигрант в Турция (Мемоарите на Ахмет Шериф Шерефли)
Ст.н. с. д-р Елка Трайкова. Политическите измерения на литературата през 60-те години на ХХ век.
Ст.н.с. д-р Радостин Русев /ИЛ-БАН/. Писател и власт, идеология и художествено творчество. Из руския и българския опит.
Надежда Александрова /НБУ/. Тоталитарното време в „Задочни репортажи за България” на Георги Марков.
Христо Христов /журналист, в. „Дневник”/. Важността на документалистиката в създаването на памет за тоталитарното минало.
Милен Радев / публицист,”Де зората”, Германия”/. Стефан Маринов – неповторимият.
Георги Господинов /ИЛ-БАН/. Контра-тоталитарният Вапцаров: лична срещу монументална история.
Весела Кулева /сп. „Аргументи”, Бремен, Германия/. Българският творец-изгнаник след 1944 г.
Обедна почивка – 1 час.
Второ заседание. Водещ ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев.
Ивайла Александрова /журналист, БНР/. Биографията на една книга: „Горещо червено”.
Марко Цветков /НМБЛ/. Откровения от писателския архив. Чилингировата поема „Император и диктатор”.
Иван Христов /ИЛ-БАН/. Атанас Далчев и българският тоталитаризъм.
Калин Николов. Творческият тандем Борис Димовски – Радой Ралин.
Ст.н.с. д-р Мариана Тодорова /ИЛ-БАН/. Балади и разпади в творчеството на Георги Господинов.
Никита Нанков. Платон-Горбачов-софистите-ние /С приписка за социалистическия реализъм/.
Дискусия. Закриване на конференцията.
Регламент на докладите: 15 мин.

Скривани аномалии от АЕЦ “Козлодуй” влязоха в Брюксел

Съобщение до медиите 11.03.2009 г.

На 10.03.2009 г. Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” получи от Европейския парламент писмо № 304158/05.03.2009 г., с което гражданската организация по защита на човешките права се уведомява, че
“…Комисията по петиции започна разглеждането на изпратената на 16.07.2008 г. Ваша петиция № 1385/2008. Въпросната комисия счита, че петицията е допустима, тъй като попада в сферата на дейност на Европейския съюз.
С оглед последващото разглеждане на Вашата петиция, Комисията по петиции отправи искане към Европейската комисия да проведе предварително разследване по същността на петицията.
Освен това, Комисията по петиции прецени, че въпросите, повдигнати във Вашата петиция, следва да бъдат предадени и на компетентната комисия на Европейския парламент, в резултат на което бе взето решение за предаването им на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, за становище или последващи действия.
Ще бъдете своевремнно държани в течение за всяко последващои действие относно Вашата петиция”, завършва писмото, подписано от Марцин Либицки, Председател на Комисията по петиции към Европейския парламент.
Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение “Екогласност”, коментира: “В нашата петиция от 16.07.2008 г. ние уведомихме Европейския съюз за изнесените от ядрения физик г-н Георги Котев сериозни факти за дългогодишни аномалии при руските доставки в ядрената централа на България, като правителствените чиновници Сергей Цочев и Иван Генов тогава признаха тяхната достоверност пред българските медии. За съжаление, аномалиите в АЕЦ “Козлодуй” се задълбочиха в последните месеци на 2008 г. драстично, видно от оповестените с документи разобличения на втори ядрен експерт г-н Александър Белковец - с 24 години практика по контрол на безопасността в българската ядрена централа. Сега обаче същите отговорни длъжностни лица Сергей Цочев-държавен ядрен регулатор и Иван Генов-шеф на държавната централа, мълчат пред медиите и сигурно смятат по този начин да прикрият големи корупционни схеми в ядрената енергетика на България.”
Криенето и отричането на реалните факти, изнесени от доблестните ядрени специалисти, е насочено срещу ядрената безопасност на цяла Европа. Разобличенията на ядрените физици от АЕЦ “Козлодуй” ще помогнат за спиране на започналото превръщане на България в ”Троянски кон” за нечистите руски енергийни действия срещу гражданите на Европа, усетени реално от всички през м. януари т.г., смятат от Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”. Убедени сме, че единствено огласяването от гражданските организации на скриваните от управниците ни проблеми, ще осигури намесата на Европейския съюз, заявяват правозащитниците.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев - http://politkovskaya-bg.blogspot.com/:

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Милен Радев – журналист в Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център – Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Снежинка Цветанова – инженер, Константин Дичев – еколог, Борислав Сандов – СУ „Климент Охридски”

За досиетата и още нещо - поглед отдалеч

Досие на досиетата
Thu, 05 02 2009 20:15:24 GMT
България Сега

Не знам как се стигна до там. Кой и как успя да моделира една абсурдна и странна нагласа на общественото мнение по въпроса за досиетата и бившите агенти на Държавна сигурност. Но положително знам едно: тия, които успяха да го направят, са майстори в занаята “промиване на мозъци”. Овладели са правилата на играта дотолкова, че биха могли да накарат дори Гьобелс да пребледнее от завист.

Нагласата по въпроса, накратко, се свежда до следното. Ако някой заговори на тази тема, да бъде считан за “тъмносин” за “реваншист”, за “параноик” или дори за човек, който не е съвсем наред с главата, който си рисува хищници и сам се плаши от тях. Вариантите, по които дресираха общественото мнение да реагира, са няколко:

Първи вариант: Защо пак отваряме тази тема? Не Ви ли омръзна? Имаме си толкова нерешени икономически проблеми, а се ровим в миналото. Нека го оставим на мира, защото миналото смърди!

Втори вариант: Хайде пак задърдорихте за досиета и агенти! Като наближат избори, някой все се сеща да подхване темата за агентурната мрежа и да започне да ръси компромати!

Трети вариант: Защо насаждате отново омраза? Тия събития са в миналото? Не можем ли да простим и да забравим, а после да продължим напред? Какво искате? Закон за лустрацията ли?

Четвърти вариант: Какво все човъркате темата за тия досиета? Не виждате ли, че хората изобщо не се интересуват от тия минали истории?

Умолявам ви да размислите и да се помъчите да разберете: Докато разсъждаваме по един или повече от тези варианти, нищо и никога няма да бъде оправено и спасено в тази нещастна страна! Затворената рана има склонността да гноясва! Икономическите проблеми ще се задълбочават и ще стават още по-тежки и сериозни, ако загърбим този въпрос, защото решенията на управлението и властта няма да бъдат свободни, а ще зависят и ще бъдат манипулирани от нечии сенчести интереси. Темата за досиетата и агентите не бива да се разглежда на парче, а глобално и, докато не бъде решена и изчистена изцяло, в алегорията с клозета ще има и зрънце истина. Не знам дали някой от вас си спомня песента във филма “Коса”. Припевът там гласи: “Пуснете да влезе слънчевата светлина! “ Това трябва да направим. Защото мракът, потайността, сенките не раждат нищо хубаво. Ще кажете, че съм или неосведомена, или несправелива, защото досиетата сега действително се разсекретяват (поне избрана част от тях) и много имена, прикривани в миналото излизат на сцената. Е, и? Прави ли се нещо по въпроса? Има ли поне опит за един пълноценен, чист и откровен обществен дебат? Не, героите на темата продължават да си живеят някъде в сенките.

Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против, след един откровен диалог и морален катарзис обществото да забрави и да прости. Въпреки че ще бъде трудно на ония, чиито близки са станали жертва на разкритите доносници. Ще е трудно и на ония от нас, които са тачели и почитали тези хора и , изведнъж, виждат как кумирите им рухват с трясък. И, все пак, приемам, че прошка винаги трябва да има. Иисус ни е учил да прощаваме на враговете си седемдесет пъти по седем… Съществува, обаче, един малък проблем: никой не е поискал от хората прошка, за да я получи. Никой не е казал, че се счита за виновен. Никой не е приел, че е било грях да клевети съседа си, да живее в сенките, да бъде двулик и безчестен. С изключение на Митрополит Йосиф, който поиска прошка от хората.Спомням си за безсмъртния роман на Достоевски “Престъпление и наказание”. Там героят Разколников бавно и мъчително поема стръмния път на пречистването от пролятата кръв, от мрака и греха, от вината и бремето й. Но героят не намира покой, докато не коленичи на площада, пред тълпа свои себеподобни и не изкрещява с пълен глас: “Хора, простете ми, аз сгреших!” Колко от ония, които са служили на злото, го сториха? Малцина. Къде е покаянието? Къде е срамът? Къде е осъзнатата вина и стремежът към пречистване? И, накрая, кажете ми: Може ли да оздравее, да напредне и да се пречисти общество, което продължава да живее сред миазмите на неразкаяло се зло, на подлост и лъжи, на приказка, в която злодеят тържествува? Когато се оповестиха имената на бившите агенти на ДС, реакциите на виновните и разобличените бяха три:

Някои просто замълчаха и дори не се опитаха да коментират и обясняват тъмното си минало, а най-нагло продължиха да заемат определени възлови постове в различни сфери на обществения живот. Те сякаш реагираха с презрение и незачитане на народа си. Цялото им излъчване искаше да каже: “Какво ми пука за Вашето мнение? Не съм длъжен да давам обяснения!”

Други, например президентът, развиха темата за “добрите агенти”, за ония, които не са шпионирали съседа си, не са доносничели срещу събрата си, а видите ли, изпълнявали важни държавнически мисии и бранели отечеството от чужди и враждебни сили. Възниква естественият въпрос: След като не са сторили нищо зло, защо тия хора, които кандидатстваха за важни политически и управленски постове спестиха истината на своите съотечественици? Защо не се изправиха и да заявят, че са били агенти, но не са вършели нищо лошо или вредно за България и народа си? Невинният не счита за нужно да прикрива факти от миналото си. Той е чист и трябва да може да ги сподели с чиста съвест? Защо това мълчание? Или пък деянията ви не са били чак толкова чисти?

Трети се възползват от създадената през деветдесетте години каша и суматоха и липса на всякакъв контрол над архива на ДС и с вид на учудени и оскърбени девици твърдят, че нищо такова не е имало, че са наклеветени, че това е безобразен компромат и т.н. и т.н. Тази нагла реакция продължава, докато не видят декларация с подписа си, а ако такава няма, биха продължили да пледират “невинен” до края на живота си.

И така, обществото ни живее в паяжина от недомлъвки, полуистини и откровени лъжи, които го разяждат като ракови клетки. Всички ние, нашият международен авторитет, естественото ни чувство за справедливост, правото ни да гледаме към света с вдигнати чела сме заложници на тая паяжина. А не правим нищо градивно по въпроса. Напротив, наложил се е предразсъдъкът, че да се говори по тия теми е признак на лош вкус, на ретроградност, на нещо нелепо и неуместно. Е, добре, ще поема тежестта на това лошо мнение и ще продължа да говоря, дори да крещя за този неизчистен национален позор.

Нека затворим очи и за миг се върнем назад във времето. Помните ли как беше? С какъв страх говорехме, мислехме, четяхме, дишахме и живеехме? Светът около нас гъмжеше от блюдолизци и доносници, от агенти и тайни лакеи на властта като червиво сирене. Бяха навсякъде: в науката и културата, в театъра, съюза на писателите, медицината, фабриките и заводите, училищата и дори в църквата. Човек не можеше да се отпусне и сред най-близките си хора. Не можеше да сподели с приятеля си, да прегърне любимата си, да заговори непознат в трамвая, без да си помисли със страх, че може да е “ченге”, че споделеното може да бъде предадено в “черната джамия” на злото, изкривено и изопачено и да те унищожи. Живеехме приведени, защото знаехме, че Големият брат ни наблюдава. Наблюдава ни дори през очите на ония, на които вярваме и които обичаме. А злото покварява и разрушава всяка светина. В мрака се въдят призраци. Ония, които по душа са си били негодници, разцъфнаха в тази блатна среда и запретнаха ръкави да унищожават всеки, който е по-умен, по- честен, по-кадърен и преуспял от тях. Така гигантите на духа бяха систематично унищожавани и на власт останаха джуджетата. На власт са и досега...

“Разбирам човека, че не е имало как да не докладва. Хванаха го по бели гащи и го вербуваха.” - сподели ми веднъж редови служител на прословутия Шести отдел от онова време. - “Това, което, обаче, не мога да разбера е защо беше толкова усърден. Пишеше нови и нови доноси всеки ден. Понякога, дори на нас, на които това беше работата, ни ставаше неприятно и гнусно”. А същият този лакей беше депутат. Ето такива нищожества трупаха дивиденти, катереха обществената стълбица и се издигаха, подхранвани от кръвта и сълзите на своите събратя. Колко разбити кариери и разбити души! Колко смазани човешки мечти и стремежи! Колко болка и зло! Злокачествените ракови клетки се разрастваха, кипяха от енергия, зареждаха се с живот за сметка на ония, които са погубили. И те, отново те продължават да дирижират живота ни и днес, защото не изрязахме раковите тъкани и закъсняхме с операцията. Затова сега националната ни душа е толкова тежко болна, на смъртно легло. Живеем квази живот и чувстваме как невидимият кукловод продължава да дърпа конците с победоносна усмивка.

В една статия бях посъветвала българите да се борят с индивидуализма и завистта, които са наши национални пороци, като се научат да признават, че, поне понякога, тия, които са поставени над тях, наистина ги превъзхождат. Една млада жена отговори на разсъжденията ми така, че не мога да не призная правотата й. Колкото и неприятно да ми е това. “Бих искала да почитам шефа си” - написа тя - “но как да го направя, когато е полуграмотен, а е пълен с пари и всички знаем, че е бивш агент на Държавна сигурност?“

Ето как толерирането на някогашните доносници деморализира младите в обществото ни. Те губят своето уважение към тия, които ги ръководят, което е с гибелни последици. Но да продължа мислите си по най-избягваната, най-нелицеприятна и ненавиждана тема във връзка с обществения ни живот. Твърдя, че раковите клетки не са победени, а се множат и положението на пациента се влошава.

Първата травма е върху чувството за нравственост и справедливост. Видяхме с ужас, че голяма част от народните ни представители, цветът на творческия и журналистически елит, управленци и дипломати са бивши агенти. Такъв е и държавният глава. Всичко това нарушава нормалното морално равновесие. Злото не само не е наказано, а направо процъфтява. Наред с това, тия хора продължават да дърпат конците и да решават съдбите ни: външна политика, законодателство, управление, медии, всичко е в ръцете им. А те са доказали, че са хора безсрамни и безскрупулни, неспособни на съвест и покаяние.

Ликвидираха в Русия фалшива академия, наградила Борисов

Русия ликвидира фалшива академия, наградила Борисов
От Дневник
20 фев 2009, 2426 прочитания, 43 коментара

Касационната съдебна колегия по гражданските дела на Върховния съд на Русия потвърди в четвъртък решение на Върховния съд от 10 декември, с което се ликвидира неправителствена организация, незаконно представяща се за държавна структура. Става дума за Академията по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред (АБОП), която през последните години масово раздаваше награди, грамоти и ордени, включително столичните кметове Бойко Борисов и Стефан Софиянски, ректори на български университети, бизнесмени и интелектуалци.През декевмри 2007г. с орден "Княз Александър Невски" I степен бяха отличени Валентин Златев, генерален директор на "ЛУКОЙЛ България"; Вежди Рашидов, скулптор; Георги Гергов, бизнесмен; Стефан Начков, скулптор. С орден "Княз Александър Невски" II степен бе награден писателят Дончо Цончев. Премия "Ломоносов" получи акад. Антон Дончев "за значим принос в славянските литератури".

Официалният представител на Главната прокуратура на Русия Марина Гриндева обяснява за агенция РБК, че са били открити многобройни нарушения в проверката, извършена съвместно с Федералната служба за сигурност (контраразузнаването), Федералната данъчна служба, Министерството на правосъдието, Федералната служба на наблюдение на образованието (Рособрнадзор) и Съвета по хералдика при президента на Русия.

Академията е била обществена организация, незаконно представяща се за държавна структура със съответните пълномощия. Тя незаконно е използвала символи и атрибути на държавната власт, включително такива на президента на Русия. Повсеместно е употребявано наименование, в което е спестявано уточнението, че това е неправителствено сдружение.

Според Съвета по хералдика въпреки ясното законодателство за наградите и хералдиката в Руската федерация Академията е учредила ордени, медали, нагръдни знаци, наподобяващи държавните. Наградите са връчвани на руски и чуждестранни граждани, като често са представяни като държавни отличия. От 2000г. досега АБОП и нейният Национален комитет за обществени награди са раздали призове на общо над 40 хиляди души.

Освен това организацията незаконно е присъждала специални звания, съвпадащи с воинските звания на Руската федерация и незаконно са използвани униформи, аналогични с тези на руската армия.АБОП издавала на сътрудниците си служебни удостоверения, наподобяващи държавните, но използвани за лични цели, което е създавало условия за корупционни действия и е дискредитирало държавната власт. Установени са факти за употреба на такива удостоверения при извършването на престъпления - предимно измами в особено големи размери.

От т.нар. Дисертационен съвет и Висшия атестационен комитет на АБОП са присъждани научни степени и звания (доктор на науките, кандидат на науките, професор, доцент). Дипломите и атестационните документи на АБОП са наподобявали държавните образци, което означава, че те би могло да се използват за измама. В действителност са установени такива случаи на представилите дипломи от АБОП да са повишавани заплатите за съответната научна степен, което е довело до незаконно изразходване на бюджетни средства.На членовете на Академията са присъждани специални звания като действителен член на Академията, член-кореспондент на академията и почетните Заслужил деец на науките на АБОП и заслужил юрист на АБОП. При връчването им са раздавани съответните нагръдни знаци и документи. Според оскъдните публикации за организацията в руските медии тя има над 1200 "академици" и повече от 8500 "действителни членове", включително бивши и действащи министри, много депутати и висши държавни служители.

През годините Академията, зад която стоят изключително бивши служители на КГБ, ФСБ и силовите структури на Русия и бившия СССР, бе оставена да действа без контрол. В ръководството й участваха и хора от властта като депутата от Думата Йосиф Кобзон, който в АБОП бе вицепрезидент на Националния комитет за обществени награди и президент на Департамента по безопасност в областта на културата и духовното образование.

Още по-любопитно е, че АБОП претендира, че е основана през 1999 г. по личната идея на тогавашния председател на Съвета за сигурност на Русия Владимир Путин, съобщи преди две години в свое разследавне "Медиапул". Целта на инициативата била "да се обедини дейността на обществените организации, които се занимават с проблемите на сигурността и отбраната на държавата". Идеята на о.з. полковник Путин е подкрепена от Министерството на отбраната, от МВР, от ФСБ и от други висши държавни ведомства. Президент на АБОП е о.з. генералът от КГБ Виктор Шевченко, бивш командващ контраразузнаването на Стратегическите ракетни войски.ю

"Медиапул" подробно описва как въпреки формалния си статут на обществена организация, АБОП се намесва в държавните дела, че в нейни подразделения кадри на ФСБ се преквалифицират в цивилни професии и след това с дипломи в ръка заемат позиции в частни и държавни фирмени и служебни структури. "В научните сегменти на Академията историята на комунистически репресии в СССР се претворява от гледна точка на съвременни национал-имперски идеологически постулати. Един от съществените департаменти на АБОП работи по "безопасността в културната област", пише електронното издание.Скоро след своето създаване АБОП учредява строга номенклатура на ордени и почетни знакове, с които се награждават руски и международни личности, за техните заслуги съобразно светогледа на Академията. Ордените са особено ефектни: "Петър Велики" в три степени, орден "Св. Александър Невски", премия "Юри Андропов" и пр. Трети по ранг в номенклатурата на АБОП е орденът "Михайло Ломоносов", с който бе окичен софийският кмет Бойко Борисов.

С ордени на АБОП са били отличени наред с бившия шеф на шпионажа на Щази Маркус Волф, и водещи социалдемократи на днешна Германия. Много често връчването на "ордените" става лично от руския посланик, както е било и в България с бившия посланик Анатолий Потапов.

Може ли да се вярва на ЕНП, след като подкрепя Борисов?

Коментар
Въпрос след въпрос
Може ли да се вярва на ЕНП, след като подкрепя Борисов?
д-р Хайнц Брам*
ot Mediapool
18 Февруари 2009

Какво знае чуждестранният политик за България, когато кацне на летище София? Неговите сътрудници са му пъхнали в ръката папка, съдържаща най-важната информация за политиците, с които му предстои да се срещне. Разбира се, осведомяват го и за правителството, партиите и специфичните проблеми на страната.
Със съжаление трябва да кажем, че в ЕС се знае много малко за България. В един Съюз на 27 държави кажи-речи вече никой няма точен поглед върху отделните страни членки. Нито политиците, нито журналистите могат без предварителна подготовка ей така да отговорят как се казва министър-председателят на Литва или Словения например. По всичко изглежда, че интересът на европейските медии към България замира, ето защо е от решаващо значение как сътрудниците на някой политик от ЕС го съветват, преди да стъпи на българска земя. Възможно е обаче и друго: някъде, на друго място, отдавна да са взели решение вместо госта, преди съветниците му да се опитат да коригират нещата.

Вероятно мнозина българи са посрещнали със смесени чувства Вилфрид Мартенс, председател на ЕНП (на консервативната Народна партия), тъй като от него се очакваше да укрепи позициите на ГЕРБ и преди всичко на Бойко Борисов. И това наистина стана. Много българи обаче се вбесяват от изявите на Борисов. Човек понякога остава с впечатлението, че в ЕНП дори не знаят кой точно е Борисов. Как да не се чувстваш объркан, когато Ханс-Герт Пьотеринг, председателят на Европейския парламент, определя ГЕРБ с председател Борисов като "опора на демокрацията”!

През 1989 г. Борисов не се е борил за демокрация. Други са се борили. Борисов тогава е бил комунист. Той дори е останал много дълго време верен на Тодор Живков, дори и след смъртта му. Борисов е участвал активно в кампанията срещу турското малцинство в края на комунистическия режим и до скоро смяташе, а може би даже още смята, че българските турци трябва да бъдат така добри и да носят славянски имена.

През септември миналата година, когато Ангела Меркел прие Борисов в Берлин, макар и вероятно не в канцлерството, и му обеща подкрепа в предстоящата предизборна борба, не чухме от ХДС почти нищо за новия им съюзник. Те избягват откритата дискусия. Очевидно консерваторите не знаят за Борисов дори онова, което може да се намери в българския и в английския вариант на Уикипедия. Хванати натясно, онези хора от ХДС, които знаят повече за България, казват, че зад Борисов стои по-интелигентният Цветан Цветанов.

Почтените български консерватори, които по-рано подкрепяха СДС, се питат дали изобщо може да се вярва на ЕНП, когато благочестиво се кълне в консервативните и дори в християнските ценности; дали консервативните народни партии подкрепят ГЕРБ, защото искат да си оставят вратичка към политическите събития в София, или защото им трябват петимата български депутати в Европарламента? Разбира се, представителите на социалдемократите също не са придирчиви при избора на партии, чието родословие се корени в комунистическите времена.
Вилфрид Мартенс не носи отговорност за разединението на консервативните партии в България. Той искаше да изглади пукнатината между СДС и ДСБ. Не успя. Когато човек не намира чиста вода, е принуден да се задоволи с по-малко чиста. ЕНП ще носи отговорност обаче, ако не пожелае да забележи недостатъците на един от своите членове.
Всяка страна в ЕС трябва да се взема на сериозно. Не бива да се създава впечатление, че не се прилагат чак толкова строги критерии към една България, която и без това се намира чак в края на Европа. Ако Евросъюзът не се интересува в еднаква степен от всичките 27 държави и дори не желае да се информира достатъчно за тях, това означава, че капацитетът му за приемане на нови страни-членки още днес може да се смята за изчерпан.

* Д-р Хайнц Брам е германски историк и политолог, специалист по въпросите на прехода в Източна Европа.