25 септември 2008

"Случката” с Огнян Стефанов и индулгенциите за ДАНС


edvin_sugarev.jpg

Най-адекватна бешe реакцията на читателите, при която думата "държава” най-често се съчетаваше към "майката” – неизвестно чия, вероятно на държавата.

Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата "държава” най-често се съчетаваше към "майката” – неизвестно чия, вероятно на държавата.

Коя е държавната майка можем само да гадаем, въпреки преобладаващото мнение, че същата е една добре известна столетница, която чевръсто заяви, че станалото е недопустимо; бащицата обаче е добре известен и също се оказа силно възмутен от случилото се. Въобще всички управляващи ведно с опозицията спазиха добрия тон на лицемерието – с едно единствено изключение: на Татяна Дончева, известна и като "поразяващата уста” – тя пък спази собствената си традиция да изрече едно към едно това, което й е на сърцето.

Оказа се, че на сърцето й лежи грижата за статуквото и репутацията на ДАНС, свидната Станишева рожба, смълчала се по случая като комунист на разпит. Тя видя в побоя над главния редактор на Фрогнюз не демонстративно приложение на закона за омертата, а “използване на момента и случката, за да се дискредитира ДАНС и да се удари държавното ръководство". С една дума – заговор. Излиза, че един журналист е бил пребит почти до смърт, за да се омаскарят неназовани съветници на Петко Сертов:

“Версията, която се внушава, и която виждам, че се тиражира от някои мои колеги от парламента и от някои сдружения, защитаващи свободата на словото - за причастност на съветниците на ДАНС към случката, ми се струва твърде натрапчива и твърде очевадна, с главно “О”, за да бъде правдоподобна" – заяви Дончева – и допълни, че повече причастност към този случай имали някакви хора с "тежки психически проблеми”.

Казаното би могло да мине просто за поредната конспиративна теория на упорито неприключващия български преход, ако не пораждаше някои малки морални проблеми.

Първо, когато пребият някого по този изключително жесток начин, това не е "случка”, това е престъпление.

Второ, когато този някой е журналист, чието име – справедливо или не – се свързва с текстове, уличаващи в тежка корупция и престъпна дейност органите за сигурност и управляващия елит, това вече не е само престъпление – това е посегателство върху свободата на словото и послание към всички журналисти, а и към цялото гражданско общество – то казва: "Вижте какво ще се случи с всички онези, които си пъхат носа там, дето не им е работа".

Предположенията на шефа на ВМА и на Младен Мутафчийски за това, че побоят е целял да отнеме живота на Огнян Стефанов, са фактически недостоверни – защото ако беше така, можеха просто да го гръмнат и да си отидат. В случая става дума за демонстративен акт – онагледяващ евентуалната съдба на всеки, който се осмели да публикува данни за връзките между властта и мафията – и този акт е най-категоричното досега доказателство, че живеем в мафиотска държава.

Трето: Не знам кого има предвид Татяна Дончева, говорейки за хора с тежки психически проблеми, но бих искал да й припомня, че самата тя бе страна в публичния сблъсък с една изключително овластена фигура, която наистина имаше проблеми с психическото здраве – бившият главен прокурор Никола Филчев. И "като човек, поработвал в този бранш”, тя би трябвало да си спомни за странната привързаност на Филчев към Алексей Петров, преди да прибърза със заявлението, че версията за причастност на съветниците от ДАНС към "случката” била недостоверна.

Въпреки че оценявам високо тогавашните нейни позиции, няма как да премълча факта, че тази публична индулгенция за ведомството на Петко Сертов поразително напомня думите на Георги Петканов от 28 декември 2002 г., който над самия проснат на улицата труп на прокурора Николай Колев заяви, че изключва връзка между убийството и главния прокурор, и тези на зам.- главния прокурор Христо Манчев, според който поръчители на убийството били тези, които искали оставката на Филчев. От нейните думи излиза, че и сега поръчители на побоя над Огнян Стефанов са някакви неидентифицирани налудни типове, които искат да провалят ДАНС.

Четвърто: Най-големият корупционен скандал в новата история на България, разгорял се през тази пролет, ни изправи пред един абсурден парадокс – самият вътрешен министър Румен Петков, човекът, за който се смяташе, че е непоклатим и че чрез знайни и незнайни контакти "държи” БСП в ръцете си, бе принуден да си подаде оставката заради тайната си среща с оперативно интересните бивши барети, известни като "братя Галеви”.

В същото време тайният сътрудник на НСС, организирал тази среща на своя територия, бива ожалван за това, че го били "осветили”, публично заплашва проговорилия ген. Ваньо Танов – и в крайна сметка се оказва съветник на шефа на ДАНС – агенцията, която би трябвало да противостои именно на такива контакти между мафията и властта. Някой би трябвало да обясни този парадокс – и може би е редно тези обяснения да бъдат дадени редом със защитата на агенцията и индулгенцията за съветниците на Петко Сертов.

Пето: Ако се съди по това каква е собствеността на Алексей Петров, то той е мултимилионер с притежанието си на "Лев Инс”, "Лев корпорация”, "С Експрес груп”, "Спартак интер холдинг С.И.Х.”, "Плевен холдинг” и прочее. Което поражда неизбежния въпрос – кое кара един мултимилионер да се глави като секретен сътрудник на тайните служби – освен ако тази му позиция не е пряко свързана с натрупването на неговите капитали, ако чрез нея не се замитат следи за натрупването на същите или ако чрез нея не се прикриват престъпни действия от широк мащаб – срещу съответните богати комисионни?

И още един допълнителен въпрос с понижена трудност: Някой пита ли се как са натрупани тези капитали? Как една скромна бивша барета се е оказала дотолкова опитен бизнесмен, че днес обитава върховете на стопанския ни елит?

Вас питам, г-жо Дончева. Или не сте чели доклади на службите от 90-те години, според които сегашният съветник на Петко Сертов е видна фигура в сферата на силовото застраховане?

Или не знаете как и с чии пари е регистрирана ЗАД "Левски-Спартак”, днес пререгистрирана като "Лев-инс”? Не знаете например как и срещу колко Алексей Петров се сдоби с къщата на винената царица Роза Георгиева, в която днес е централата на "Лев инс”? Не знаете за странностите по делото за убийството на Надежда Георгиева, която към момента на смъртта си беше служителка именно на Алексей Петров? Не сте чували името на Георги Петракиев Цветанов и не знаете как доброволно и от чиста любов е прехвърлил цялото си имущество на днешния съветник от ДАНС? Не сте чували за странното преместване на Сретен Йосич от Централния софийски затвор в ареста на Транспортна полиция – и за кроежите, свързани с него?

За триумвирата Никола Филчев – Алексей Петров – Филко Славов? За странните обстоятелства и още по-странното мълчание около демонстративния разстрел на прокурора от ВКП Николай Колев?

Питам Ви, защото знам достатъчно добре, че всички тези афери са Ви известни с подробности – и се чудя на какво ли всъщност се дължи горещата Ви защита на Филчевия питомник – и добре ли спите, след като нарекохте пребиването на Огнян Стефанов с чукове и железни тръби "случка”.

Шесто – и най-важно: когато се извършва едно престъпление, първата работа е да се запитате кой има интерес то да бъде извършено. Тъкмо ДАНС идентифицира Огнян Стефанов като стоящ зад анонимния сайт "Опасните новини” – и с това го издигна като мишена за засегнатите от него. В двата месеца, през които сайтът успя да просъществува, преди да бъде бастисан по мистериозен начин (и забележете – с поднесени извинения от Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов, които те отричат да са писали), в него се появяваха ограничен кръг имена, но акцентът върху едно от тях бе определено натрапчив: над половината от текстовете са посветени на Алексей Петров.

За разлика от класическите жълти истории с трипера на президента, в тези именно текстове има данни, които ДАНС не случайно определя като "класифицирана информация” – тя е и взривоопасна, защото изважда мръсните ризи на агенцията, а и на МВР, митниците и прочее институции с изключително висока корупционна наситеност.

Между "опасните” новини има една особено опасна – публикувана на 10 септември 2008 г. под названието "Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност”. Опасна, тъй като посочва как заедно с зам.- шефа на Агенция "Митници" Румен Божинов Алексей Петров под прикритието на борба с контрабандата по митническите пунктове разчиства територия за свой канал за наркотици и китайско карго; защото се изважда наяве реалната причина за срещата на Румен Петков с братя Галеви – което според този текст е създаването на контрабанден канал за синтетична дрога, като една голяма част от печалбата бъде пренасочвана към партийните каси на БСП, ДПС и НДСВ; защото хвърля светлина върху един друг прословут скандал – този със сглядата между контрабандисти и държавни мъже на наетата от Спас Русев яхта в Монако.

И защото в същия този сайт се обещават бъдещи разкрития: например за убийствата на Николай Колев и Надежда Георгиева – тези ли тайни прочее следва да бъдат пазени – в интерес на държавата и авторитета на ДАНС?

Не е ли впрочем очевидно, че такъв авторитет няма как да бъде опазен, след като бившите кадри на ДС и настоящи шефове на агенцията са избрали да бъдат съветвани от човек, който има подозрително много допирни точки с организираната престъпност?

В заключение, ровейки се из интернет по повод случая с Огнян Стефанов, попаднах на един блог, в който авторът цитираше думите на "мутрата-агент от ДАНС”, дочути случайно в една негова пицария. Според този текст Алексей Петров е питал, обаждайки се по мобилния си телефон в същата късна вечер, когато е пребит главният редактор на Фрогнюз: "В какво състояние е той? Успял ли е да каже нещо?”

Не мога да съдя за достоверността на този текст – но съм убеден, че пазеният от цялата държава приближен на Петко Сертов би могъл преспокойно да ги изрече. И напълно споделям неговото заключение: "Преди 30 г. ченгетата убиха журналиста Георги Марков с чадър, днес се опитаха да убият журналиста Огнян Стефанов с...ЧУКОВЕ! Май не само, че си действат старите порядки, ами става и все по-нагло, жестоко и вероломно!”

24 септември 2008

Къде ще бъдеш в четвъртък сутринта?

Вторник, 2008, Септември 23
Из блога на Иван Бедров

А ти къде ще бъдеш?
Колегите на пребития Огнян Стефанов от Frognews.bg организират мълчаливо присъствие на журналисти пред МВР на 25 септември /четвъртък/ в 10:00 часа.
А защо само на журналисти? Ти къде ще бъдеш в четвъртък сутринта?
За съжаление, появиха се коментарите за това какво е правил в миналото Огнян Стефанов, с какво се занимава спонсорът на изданието Младен Мутафчийски, кой какъв е и т.н.
Момчета и момичета, въпросът е принципен. Който не се хареса в медиите, може да се обърне към съда. Пребиването на журналист не е просто поредното престъпление.
Утре може да почукат и на вашата врата. Ако днес пребиват журналист за неудобни статии, утре може да ви пребият само за думите, които споделяте в малка компания.
Къде ще бъдеш в четвъртък сутринта?

23 септември 2008

Свобода... или смърт (един нов прочит на В.Станилов)


Пребит е журналист влязъл в конфликт с властта

Пребит е главният редактор на “FROG NEWS”, съобщиха от пресцентъра на МВР. Четири неизвестни лица нападнали журналиста Огнян Стефанов снощи пред столичен ресторант.Снощи около 22.50 часа на бул.”Петко Каравелов” в София, пред ресторант “Кипарисите” в безпомощно състояние е намерен 54-годишният Огнян Стефанов - главен редактор на електронното издание “FROG NEWS”. Сигналът в полицията е подаден от съпругата му, която го придружавала. Тя разказва, че на излизане от ресторанта по пътя към автомобила им, той бил нападнат от четири неизвестни лица, облечени с тъмни дрехи и шапки. Пострадалият Огнян Стефанов е настанен във ВМА с опасност за живота - шок политравма, разкъсано-контузни рани на главата, счупени крайници, неконтактен. Журналистът влезе в конфликт с органите на властта, когато стана известно, че е замесен в издаването на електронния сайт "Опасни новини", който публикува информации за корупция и вътрешни борби в секретните служби.Сайтът беше разбит със силите на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/, която обвини издателите му, че работят срещу националните интереси на България и нейната сигурност.Независими наблюдатели обаче смятат, че изданието е засегнало интересите на управляващите, които използват агенцията за прикриване на своите връзки със сивата икономика.
Организации за защита на свободата на словото като френската "Репортери без граници" се обявиха против действията на българските власти, насочени срещу електронния сайт и срещу свободата на изразяване като цяло.Държавният департамент на САЩ предупреди по-рано, че свободата на словото в България е ограничено от бизнес интереси, както и от стремежа на политическите сили да влияят върху публикациите в медиите.
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" пита ОТНОВО управляващите от Гоцева България-корпорация на ДС - това ли ни чака от присъединяването към Новата студена война на Путинова Русия-корпорация на КГБ.

06 септември 2008

Съединение... или смърт

Съединение... или смърт

Васил СТАНИЛОВ


Денят на най-величествената проява на българския характер - СЪЕДИНЕНИЕТО, би трябвало да бъде и ден за размисъл.

Величието на този исторически акт се състои в превъзмогването на центробежните сили, които са вградени в характера ни, чрез жестоки исторически уроци, имплантирани са ни от съседите, желаещи да отчупят краешник от българската пита, наложени са ни чрез диктата на “велики” народи. Всички тези усилия са насочени към сразяване на държавата, разположена на съдбовен кръстопът. Ако не - към нейното унищожаване, то най-малкото към нарязването й на малки анклави, лесни за подчиняване, манипулиране и дори анексиране.

За да бъде превзета дори една отделна крепост, нейните твърдини трябва да бъдат сринати, да бъдат подкопани устоите им, защитниците трябва да загубят вяра в победата или да бъдат подкупени със злато и обещания за власт...

Това е смисълът на усилията да бъде пречупен българският характер, да се насадят в него нихилизъм и безверие в собствените способности.

Политици с български паспорти, историци, в чиито вени уж тече българска кръв и днес настояват да се гордеем с това, че само 6 години след СЪЕДИНЕНИЕТО у нас на свещения връх Бузлуджа се създава партия, която ще провъзгласи наличието на множество народности, имащи право на самостоятелни държави върху исконните земи на България.

Сярната киселина на предателството, наливана в душите на българите столетия, един министър-председател с чуждо поданство ще го синтезира в едно-единствено изречение: “Любовта към Съветския съюз за всеки българин трябва да бъде като слънцето и въздуха за всяко живо същество.” И това разяждащо въздействие продължи и до днес. Няма област, в която тази перверзна любов към чужда държава да не е дала своя съсипващ резултат. В изкуството - то не бяха оди за СССР, филми за вечната дружба, пиеси, в които Светослав Киевски се представя за освободител на българите, оперети, поеми, кантати, живописни платна по един декар... В икономиката - пълно разграбване на промишлена и селскостопанска продукция и в замяна на него - закупуване на стари технологии... В политиката - раболепие и безмълвно съгласяване с всеки агресивен ход на “братушките”... И това продължава до днес, независимо, че членуваме в НАТО и в Европейския съюз! Доказателства? Сделката с Нефтохим. Този най-важен енергиен източник за страната ни... Договорът за петролопровода Бургас-Александруполис... Възлагането на руски фирми да строят АЕЦ “Белене”... Разпродажбата на хиляди декари земя по Черноморието на руски фирми... Нима ще дочакаме танковете, които ще дойдат да защитават стотиците хиляди руски поданици, живеещи на наша територия?!

По времето на турското робство нашите прадядовци са развявали знаме с надпис: “Свобода или смърт”. Още тогава великанът Левски е прозрял, че по хайдутски, с четнически набези из Балкана обслужваме интересите на руския император и го е написал на Филип Тотю. А войводата, признавайки правотата на Апостола, му отговаря, че не е достоен да целуне дори цървула му.

Има милиони българи, пръснати по четирите краища на света, които не искат да се знаят един друг. Дори в днешните граници на България ние сме чужди един на друг и не си подаваме ръка за общи действия. Силите на разединението владеят държавата ни и ни водят към гибел. Ако не им се противопоставим дружно днес, в този час значи, че приемаме доброволно своята духовна и политическа смърт. Значи, че сме съгласни през 2020 година България да я няма на картата на Европа.

За да извоюваме свободата, независимостта и демокрацията в техния истински вид, трябва всички, които искрено желаем тези върховни човешки блага, да се обединим и започнем общи действия под знаме, на което да пише “СЪЕДИНЕНИЕ ИЛИ СМЪРТ”.

Съединение на всички светли, честни, достойни и сърцати български патриоти.
Все още има ли такива?

От отговора на този въпрос зависи бъдещето на България.

http://www.pro-anti.net/show.php?issue=869&article=1

От Национално движение "Екогласност" ще заведат дело срещу Агенцията за ядрено регулиране заради слугинажното й мълчание, когато се нарушава и от Сергей Станишев Закона за безопасно използване на ядрената енергия и Наредбата за лицензиите - за да изпълнят разпореждането на Путинова Русия, корпорация на КГБ.

30 август 2008

Анна Политковская днес щеше да бъде на 50 години!


Тя беше родена за Свободата.


И изгоря със словото.

27 август 2008

Виновниците за софийския боклук в съда!


Монтана отхвърля софийския боклук!
Виновниците в съда!





ДЕКЛАРАЦИЯ
от Национално движение “Екогласност”, представлявано от зам.-председателя Петър Пенчев, адрес за съобщения: 3400 Монтана, «22 септември» 40, GSM 0887525032 и
от Гражданско движение «Културно-историческо наследство и мемориални паметници», представлявано от съпредседателя Пламен Димитров, адрес за съобщения 3400 Монтана, жк «Аврора-2», ап. 9, тел. 096-3003358

Сагата с боклука в цяла България продължава, скандално е прехвърлянето на битовите отпадъци от община в община при колективната безотговорност на кметовете.
Във връзка с искането на Министерския съвет за депонирането на 150 000 тона софийски боклук в град Монтана, като представители на гражданството декларираме категоричното си несъгласие.
7.5 милиона евра на европейските данъкоплатци бяха изразходвани за депото в Монтана при неспазване на европейските норми за хигиенно-защитната зона от 3 000 м. Депото е в самата котловина на областния град, на 850 м от с. Николово и на 2 000 м от с. Крапчене, на 1 500 м от къмпинг с ресторант «Пъстрина», на 1 600 м от хранително-вкусовите цехове на «Агропромстрой» и на 2 200 м от млекоцентрала «Лактис». Комплексното разрешително за експлоатация на депото е спряно от 20.11.2007 г. с висяща процедура във Върховен административен съд. Въпреки закононарушенията, монтанският кмет Златко Живков допуска функционирането му за 11 общини от областите Монтана и Враца.
Ние настояваме Министерският съвет съгласно Закона за управление на отпадъците да даде на съд столичния кмет Бойко Борисов, защото той цели три години не изпълнява Чл. 16. от закона: “Кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия”, като депонирането е неотменима част от това управление. В резултат на това бездействие двумилионна София търпи несгодите, а от джоба на българския данъкоплатец от следващия месец ще се плаща глоба в размер на един милион евра на ден заради софийските боклуци.
Ние настояваме предстоящите парични санкции към България за неспазване на европейските екологични директиви, да се поемат персонално от кмета на София и солидарно от неговия екип.


Подписали декларацията:
Петър Пенчев
Пламен Димитров

24 август 2008

Нежеланието на българските власти за изясняване на повдигнат въпрос за ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй”

Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев

Изх. № 08-24/24.08.2008 г.

До г-н Жозе Мануел Барозо

Председател на Европейската комисия

СИГНАЛ

Относно: България - Нежеланието на българските власти за изясняване на повдигнат въпрос за ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй”

Уважаеми господин Барозо,

На 02.07.2008 г. ядреният физик Георги Котев писмено е бил информирал еврокомисаря по енергетика и транспорт г-н Андрис Пиебалгс за констатирани аномалии при използване на ядрено гориво в българската АЕЦ „Козлодуй”. На 18.08.2008 г. директорът на Дирекция Н – Ядрена енергетика към Европейската комисия г-н Петер Фарос е отговорил писмено до утвърдения експерт със 17-годишен опит, че българските власти са длъжни да направят необходимото по изясняване на случая и да докладват в Брюксел.

От своя страна ние, като представители на българската общественост, изпратихме своевременно сигнали до Главния прокурор, до Държавна агенция „Национална сигурност” и до еврокомисаря по енергетика и транспорт г-н Андрис Пиебалгс.

Обръщаме се към Вас за съдействие, защото съзираме явното нежелание на българските власти за изясняване на повдигнатия въпрос, касаещ ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй”. Вече близо два месеца, българските власти в лицето на министър-председателя Сергей Станишев, министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и шефа на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов, не назначават обещаните две независими комисии за анализ на публикуваните доказателства от Георги Котев.


Нещо повече, въпреки разпореждането от 29.07.2008 г. на Върховна касационна прокуратура, Окръжна прокуратура-Враца мълчи в продължение на един месец и не изисква доказателствата, нито търси контакт с ядрения експерт Георги Котев.

Разбираме от писмения отговор на ДАНС до нас от 23.07.2008 г., че и те ще очакват резултатите от проверката на Прокуратурата.

От Министерството на икономиката и енергетиката не предприемат действия, защото служителите от техния специализиран за проверки Инспекторат, били в отпуск.

В същото време АЕЦ „Козлодуй” трескаво бърза да скрие всички касети със съмнително ядрено гориво – след като в миналия месец бе съкратен с 25% плановия ремонт на единия блок и бе пуснат изцяло зареден с новото гориво, сега е на ход подобно зареждане и очакваме отново доста предсрочно съкращаване на работите по плановия ремонт и пускане в действие и на другия блок.

По този начин ние сме притеснени от това нежелание за прозрачност при изясняване на повдигнат от признат български авторитет важен въпрос за ядрената безопасност не само на България, което е предпоставка за застрашаване сигурността и живота на 500 милиона европейски граждани.


Уважаеми господин Барозо,

Очакваме с Вашата лична намеса да покажете, че сте разбрали опасностите, идващи от бившите сателити на авторите на Чернобилската трагедия от 1986-та.


Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев

Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”, Пламен Димитров – историк, Д-р Огнян Чипев – инженер, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Юлий Йорданов – журналист, Милен Радев – журналист в Германия, Борислав Сандов – СУ Климент Охридски”, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център – Будапеща, Константин Дичев – Зелени Балкани

21 август 2008

Мрежа за солидарност „Приятели на Грузия”


УС на Национално Движение „Екогласност” - секция Долно Церовене, на 15.08.2008г. на свое заседание прие решение, с което създава Мрежа за солидарност „Приятели на Грузия” с хуманитарна цел за подкрепа на грузинския народ.

В мрежата за солидарност „Приятели на Грузия” се канят за участие структури и личности на гражданското общество в България, както и такива от българската диаспора в чужбина.


15.08.2008г.


Управителен съвет :

Председател:

Пламен Димитров

Заместник-председател:

Мая Трифонова

Секретар:

Силвия Николова


адрес за кореспонденция:
Пламен Димитров Борисов
ОУ „Св.св.Кирил и Методий”, Долно Церовене, обл.Монтана

тел.: 096/30-33-58

17 август 2008

Една публикация на Пламен Даракчиев - за Грузия


Войната в Грузия преформатира опозицията

http://www.plamski.net/node/165

По всичко изглежда опозицията – партиите от ЕНП плюс Атака са еднакво недоволни от вътрешната политика на тройната коалиция. Както знаем, обаче, освен вътрешна има и външна политика. Ако вземем, например темата на деня – конфликта в Грузия, нещата в така наречената опозиция изглеждат много различно. За ГЕРБ, която се готви да управлява идната година по това време, такъв проблем и съответно позиция на България няма. Дори твърде словоохотливият кмет на София тези дни старателно избягва темата и публичните места, където някой може да му сложи микрофон пред устата. Да не говорим за Цветан Цветанов, призовал наскоро да скъсаме с азиатско-ориенталския модел и пропуснал златна възможност да го идентифицира най-сетне и географски. Мълчи си и юначният лидер на патриотите Волен Сидеров. Най-вероятно още в първите дни на конфликта се е чул по телефона с бившия главнокомандващ на ВВС армеския генерал Пьотър Дейнекин. И за разлика от разговора им преди двайсетина дни, този път пълководецът го е убедил, че няма опасност за България. Т.е. сухопътната операция няма да продължи към Мала Азия, Одринска Тракия, Свиленград и София. Тъй че по отношение на външната политика ГЕРБ И Атака си влязоха изцяло във формата ЕР. ¹

Интересен нюанс на различие има дори и в декларациите на автентичното дясно. По стар навик в СДС се изразяват с дипломатичното „интервенция”, докато в ДСБ предпочитат ясното определение „военна агресия” и „руска инвазия”. Но това последното се ядва.

Все едно, че и ние като американците си имаме републиканци и демократи.

Иначе на мене най-много ми хареса една лична декларация.photo1.jpg На нея пише: "Да разкъсаме веригите на новото съветско робство за България, Грузия и Чечения!. Ето я по-долу и нея на една от снимките, които щракнах с телефона си онзи ден, по време на молебена за мир в Грузия.

15 август 2008

Новото съветско робство над България, Грузия, Чечения...

15.08.2008 г., "Молебен за мир", Пантеон на жертвите на комунизма, София-НДК

Империята на злото трябва да бъде спряна

12.08.2008
Декларация на група български граждани

За пореден път сме свидетели на непомерните апетити, политическата и моралната наглост и демонстративно проявеното чувство за безнаказаност от страна на руския империализъм. Агресията в Грузия, която сама по себе си има тежки последици за хората и обществата в Кавказкия регион, не може и не бива да бъде разглеждана само като криза в тесните рамки на региона. Тя може и трябва да бъде възприета като поредното и – надяваме се, вече последно - ясно доказателство за заплахата, която представлява Русия за мира и стабилността в целия свят. Затова паралелно с мисиите за прекратяване на военния конфликт в Грузия и бъдещите хуманитарни действия там, общественото мнение и политиците от демократичните страни трябва да демонстрират единство, което да спомогне за бързо изработване и прилагане на дългосрочна стратегия за овладяване, сдържане и намаляване на възможностите на руския империализъм да влияе ефективно върху политическото и икономическото развитие на света.С може би наивната вяра, че гражданската позиция все още има своята обществена стойност, ние призоваваме:

1. Призоваваме хората в България да не възприемат руската агресия в Грузия като нещо, което се случва далеч от тях и което не ги засяга пряко. Нека всички си припомнят известните исторически факти от по-далечното и по-близкото минало и си изградят цялостно, добре обосновано мнение по въпроса за имперските апетити на Русия не само към нейните преки съседи, но и към страните, попадащи в списъка на руската “сфера на влияние”, сред които България е една от първите.

2. Призоваваме организациите от гражданския сектор в България за засилени прояви на активност както пряко по отношение на събитията в Грузия, така и като опит да се повлияе върху официалната българска позиция по въпроса.

3. Призоваваме управляващите в България да престанат да се държат двусмислено, а да излязат с ясна и категорична позиция по темата, която да включва няколко важни елемента:

- еднозначно определяне и осъждане на случващото се в Грузия като проява на агресия от страна на Русия;

-подкрепа под различни форми за Грузия като страна – обект на агресия;

- присъединяване на България към групата европейски държави – Полша, Литва, Латвия, които настояват за спешна среща на върха на ЕС и обсъждане на ограничителните мерки, които трябва да се вземат в отношенията ЕС-Русия;

- денонсиране на подписаните с Русия по-рано през тази година енергийни договори, като се признае, че те носят не безопасност, а сериозна опасност за българската национална сигурност.

4. Призоваваме ЕС и правителството на Съединените щати, както и всички европейски политици, да престанат с компромисите и да заемат наистина твърда позиция по отношение на Русия не само във връзка с агресията срещу Грузия.

В сегашния конфликт Грузия не трябва да бъде изоставена, както стана преди 52 години с Унгария. Но и нещо повече – Русия бързо трябва да бъде поставена в режим на силна международна изолация, която да продължи достатъчно дълго, за да доведе до умиротворяване и демократизация на нейните бивши сателитни републики, до сдържане на агресивните амбиции на управляващия авторитарен тандем Путин-Медведев и до преориентация както на политическите представи, така и на представите за цивилизационни ценности на самото руско общество. Такава твърда позиция спрямо Русия несъмнено ще има и чисто практически ползи в момента, като ще доведе до намаляване на общото ниво на напрежение в света, включително ще се ограничат проявите на международния тероризъм и ще затихнат дръзките предизвикателства, отправяни към международната общност от страни като Иран, Северна Корея и други - страни, които разчитат на вечната подкрепа на Русия, оказвана на всички диктаторски режими.

Със своята безапелационна наглост, с откритото незачитане на международните договорености, правила и норми, с неугасимите си хищнически рефлекси, Русия за пореден път в историята си заслужи да бъде определяна като “империя на злото”.

По всичко личи, че откъм руска страна никаква желязна завеса все още не е смъкната.

Нека тогава принудим Русия да живее в своя собствен свят, като старателно ограничим нейния достъп до света, в който искаме да живеем ние, незавладяните от имперски амбиции, но загрижени за свободата си хора.


Декларацията е подписана от:

Пламен Асенов – журналист и писател

Иван Тотев – скулптор

Румен Жеков - художник

Александър Атанасов – лекар

Пламен Даракчиев – журналист

Милен Радев – журналист

Борис Калинов - консултант

ПЕТЪК, 15 АВГУСТ, 18 ЧАСА


МОЛЕБЕН ЗА МИР В ГРУЗИЯ

В петък, 15 август 2008 г., в 18 часа край Параклиса за жертвите на комунизма до НДК ще се служи молебен за мир в Грузия и заупокойна панихида за душите на загиналите през последните дни на руско нашествие в тази кавказка, приятелска и съседна на България страна.



31 юли 2008

Камъните на Плугчиева

Камъните на Плугчиева

:


Коментар

По време на дебатите за шестия вот на недоверие към правителството на Станишев, вицепремиерът Плугчиева разказа притча за група хора, носещи тежки камъни. Попитали първия какво прави, той отговорил "Нося камъни”, вторият казал "Изкарвам хляба си”, а третият – "Ще строим храм".

Бившата посланичка в Германия направи паралел с България, където според нея тече процес на изграждане на храма на европейското бъдеще.

Храмове в България дал Господ, включително и от светско-духовния жанр "храм-паметник", каквито са Александър Невски, църквата под Шипка и църквата на Ванга в Рупите.

Новият храм, за който бленува Плугчиева, вероятно е с параметрите на монумента на Бузлуджа. С гигантски фрески в него ще са изобразени сцени от борбата с корупцията, градежи на магистрали и блеснали жита окъпани от европари.

Някой служебен интелектуалец като Светлин Русев може да изографиса храма с емблематични сцени. Ето няколко идеи. Запалката и Галеви решават на маса приемането ни в Европа, засмени Батковци - поръчител и изпълнител позират на фона на позакърпено срещу 120 милиона шосе, президентът реже лентата на пребоядисана машина за преработка на контрабандни китайски зайци в легални евросалами...

От Брюксел също искат да построим храм, за да гарантираме европейското бъдеще, но храм от нов вид. "Храм-затвор", в който наематели да станат наркотрафиканти, поръчители на убийства и корумпирани чиновници и политици от най-високо ниво.

За такъв храм горепосочените сами си мъкнат камъните вече 19 години. На настойчивите въпроси на обществото откъде са камъните и как са придобити отговарят като в притчата. Най-напред наглото: "Ми имам си ги, нося си ги". После чухме: "Изкарваме си хляба, роднините ни без камъни ли да стоят?".

Последната интерпретация е в духа на посланието на Плугчиева: За благотворителност ги трупахме камъните, за благородни цели, за чест и слава на европейска България. Даже вече показаха по телевизията първата серия от римейк на "Когато се наливаха основите". Един откуп ли, подкуп ли с неясен произход гръмко влезе в касите на новосъздадена фондация.

Социолозите твърдят, че гражданите тълкуват притчата като в Брюксел, даже по-радикално.

Съгласни са за храма-затвор, но категорично не са съгласни камъните да се редят в стройни каренца от 15 квадрата, оборудвани по евронормите с маса, стол, легло, тоалетна, телевизор и вградена мебел.

Един грозен ориенталски, вече построен пандиз би свършил идеална работа за целта. А с камъните може да се направи Грамада, както е писал класикът.

И да не забравяме, че Гоце трябва да бъде отстранен!


29 юли 2008

СВОБОДАТА НА ЛИЧНОСТТА Е В СЕРИОЗНА ОПАСНОСТ!

  • Подкрепи ни

http://www.bogomil.info/1514/

http://svobodata.org/


Призив за участие

Широко движение от участници и организации призовава всички хора да се присъединят към действията срещу мащабното наблюдение, провеждано от правителства и бизнес компании. На 11 октомври 2008 г. всички заинтересовани в цяла Европа да излязат на улиците под мотото “Свобода, а не страх 2008″. В много европейски столици ще има различни мирни демонстрации, от протестни походи до партита.

Манията за шпиониране нараства. Правителствата и големите фирми регистрират, наблюдават и контролират действията ни все по-задълбочено. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме„Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности.

Произтичащата липса на поверителност излагат на риск свободата на изповедание, свободата на словото, както и работата на лекари, помощни центрове, адвокати и журналисти.

Разнообразният дневен ред на реформите в сектора на сигурността обхваща събирането на полицията, разузнавателните агенции и военните в едно цяло, като по този начин заплашва да наруши баланса на силите и правомощията.

Използването на методи за масово наблюдение, сътрудничеството без граници между военни, разузнавателни агенции и полицейски служби води до една „Крепости” в Европа и други страни, насочена срещу бежанци и различно изглеждащи хора, но същевременно отразяваща се например на политически активисти, бедните и непривилегировани и дори спортните запалянковци.

Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество. Ето защо масовото наблюдение заплашва същостта на демократичните и отворени общества.

Също така то заплашва и работата и ангажиментите на организациите на гражданското общество.

Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял некритикуващ консуматор, който “няма какво да крие” - в отчаян опит за постигане на тотална сигурност - е готов да отстъпи свободите си. Ние не искаме да живеем в такова общество!

Вярваме, че уважението на личното ни пространство е важна част от човешкото ни достойнство. Едно свободно и отворено общество не може да съществува в отсъствието на уединение и лична комуникация.

Повишеното електронно потребление и наблюдението на цялото население не ни прави по-добре защитени от престъпност, струва милиони Евро и излага на риск личните комуникации на невинни граждани. В условия на страх и сляпо лобиране, насочените и продължителни мерки отпадат все повече и повече, както и справянето с истинските, всекидневни проблеми на хората, като безработица и бедност.

За да изразим протеста си срещу манията за сигурност и прекомерно следене, ние ще излезем по улиците на европейските столици на 11 октомври 2008. Призоваваме всички да се присъединят към мирния ни протест. Политиците ще видят, че искаме да излезем и да защитим свободите си.

Най-актуалната информация за протестните шествия и списъка с градовете, които ще участват, можете да намерите тук.

Нашите искания

1. Намаляване на наблюдението

  • Отмяна на на общото събиране на информация за нашите комуникации и местонахождения (събиране на данни), приложена в България с прословутата наредба 40.

  • Отмяна на общото събиране на биометричните ни данни, както и на RFID паспортите.

  • Отмяна на общото събиране на генетични данни

  • Отмяна на постоянното наблюдение със CCTV камери и техники за автоматично засичане

  • Намалено финансиране на проучванията за нови технологии за наблюдение

  • Забрана на общите регистрации на всички пътуващи със самолет (PNR данни)

  • Забрана на информационния обмен със САЩ и други държави, които нямат ефективна защита на данните

  • Забрана на секретните претърсвания на частните компютърни системи, он- или офлайн

  • Забрана на общото наблюдение и филтриране на Интернет комуникациите (Телеком пакета на ЕС)

2. Оценка на съществуващите начини за наблюдение

Призоваваме за независим преглед на всички съществуващи начини за наблюдение, на тяхната ефективност и вредните им странични ефекти.

3. Мораториум върху новите системи за наблюдение

След въоръжаването на повечето държави в последните няколко години, ние искаме незабавно спиране на новите закони за сигурност, които допълнително ограничават гражданските свободи.

4. Гарантирана свобода на словото, на диалога и на информацията в Интернет

  • Забрана на инсталирането на филтърна инфраструктура в ISP мрежите.

  • Само независими и безпристрастни съдии да могат да изискват премахването на Интернет съдържание

  • Даване на пълни права за цитиране на мултимедиини източници, безценни за публичните дебати в демократичните държави.

  • Защитаване на общите места за изява в Интернет (участничестки сайтове, форуми, коментари в блогове), които днес са заплашени от неадекватни закони, насърчаващи автоцензурата (ефекта на охладняването)

Oфициалната страница на кампанията за цяла Европа се намира тук.

На този сайт, тук, можете да намерите всичко за този ден на протест в България

26 юли 2008

Защо Русия дружи с "държавите парии"?

Източник: Darik.news.bg 25 юли 2008 12:48Защо Русия дружи с "държавите парии"?

Фьодор Лукянов за РИА Новости

Бележка от РИА Новости: Фьодор Лукянов е главен редактор на списание "Русия в глобалната политика". Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.

Понятието "държави парии", придобило сетне още по-зловеща форма - "ос на злото", бе въведено в международния лексикон от американски политици през 90-те. В правен смисъл то никога не е имало точно значение. Всички обаче бяха наясно, че става дума за страните, които по един или друг начин се противопоставят на доминиращите световни тенденции, а по-конкретно на представите на САЩ за правилата на "цивилизованото" поведение.

Днес тези словосъчетания са излезли от употреба, защото звучаха твърде високомерно. Има обаче една съвкупност от държави, които будят подозрения във Вашингтон, а и в други столици. В различно време американският списък включваше Беларус, Венецуела, Зимбабве, Ирак, Иран, Либия, Мианма, Северна Корея, Сърбия, Сирия, Судан и др. Смята се, че сътрудничеството с тях е нещо не съвсем достойно за една "цивилизована страна" и сигурен знак за неприятелско отношение към Съединените щати. Налага се впечатлението, че Русия нарочно се стреми да установява връзки тъкмо с онези държави и субекти на международната политика (примерно с движението Хамас), които поддържат антиамерикански курс. Но за да схванем същинската логика в действията на федерацията, надали е уместно да се впускаме в обобщения - напротив, трябва да разгледаме конкретните мотиви във всеки отделен случай. Можем да разделим тези мотиви на три категории - принципно-правни, политически и търговски. Към принципните спадат базовите представи за начина, по който трябва да функционира системата от международни отношения. Москва защитава върховенството на националния суверенитет; ако пък става дума за действията на наднационални органи, те трябва строго да следват правните процедури и да произтичат от истински колективно решение. И със сигурност няма страни, чието мнение да е "по-правилно" от това на останалите. Това обяснява примерно позицията на Русия за Зимбабве, Судан, Мианма, отношението й към международни разследвания и трибунали - разследването за събитията в Андижан през 2005 г., за убийството на ливанския премиер Рафик Харири или поисканата от Международния наказателен съд заповед за арест на суданския президент Омар Башир. Русия не отрича международното сътрудничество, включително в правосъдната сфера, но гледа с опасение на онова, което може да се сметне за намеса във вътрешните работи. Защото практиката от последните две десетилетия показва, че когато се говори за възстановяване на справедливостта или защита на хуманитарните норми, под този предлог често пъти се преследват политически цели, извършва се дори насилствена смяна на режима. Политическите мотиви - това е всъщност схващането за най-ефикасния начин да се решават международните проблеми. Що се отнася до ядрените програми на Иран и Северна Корея, уреждането между Палестина (особено Хамас) и Израел или пък между Израел и Сирия, до споменатата вече Зимбабве, Москва смята, че изолацията на "проблемните" държави и политически сили само тласка кризата към задънена улица. Още повече, ако преобладава идеологическият подход. Според Русия, тактиката за включване в преговори, установяване на доверие и постепенно напредване е далеч по-перспективна от опитите за открито принуждаване или сплашване. Това безспорно не изключва натиска като инструмент за политическо въздействие, но той трябва да е само елемент от широка разнообразна стратегия, а не единствено средство. Опитът от действията спрямо Северна Корея потвърждава, че това е верният подход. Процесът на решаване на проблема с иранската ядрена програма е доста сложен, но все пак има напредък. Дори САЩ и Израел фактически признаха, че е погрешно (или най-малкото безполезно) да се залага на изолацията на Хамас. А и превръщането на Либия от "парий" в достоен за уважение член на световната общност също се дължи на активна и разнообразна дипломация. Накрая, съществена роля играе, разбира се, и търговският фактор. Най-яркият пример тук е Венецуела. Тази страна е идеален партньор за руския военнопромишлен комплекс. Тя притежава значителни финансови ресурси, проявява интерес (заради амбициите на своя лидер) към закупуване на модерни въоръжения и при това не е обект на никакви международни санкции или ограничения. Няма основания Русия да й откаже съдействие. Независимо че екстравагантната идеология на Уго Чавес, който заявява, че гради социализъм и създава алианс срещу доминирането на САЩ, явно е далеч от възгледите на Кремъл. Естествено има риск продаденото оръжие да бъде използвано в конфликти, в които Русия не би желала да подкрепя никоя от страните. Чуха се например подозрения, че стрелковото оръжие, купено от Каракас, частично отива при бунтовниците от ФАРК в Колумбия, а доставеното на Сирия - в ръцете на ливанската групировка Хизбула. Тук обаче въпросът опира до формулировките в договорите и добросъвестното отношение от страна на клиента, за каквото Русия естествено трябва да настоява с цялата възможна твърдост. Странно би било да отричаме, че политиката винаги има и емоционално измерение. Така например, колкото по-активни са действията на САЩ в традиционните сфери на руските интереси или подкрепата им за страни, антируски настроени според Москва, толкова по-склонна е Русия да предприеме "симетрични" мерки. Тук е важно, разбира се, да запазим трезва преценка за нещата и да не преминем границата, отвъд която може да ни очакват сериозни външнополитически проблеми. Досега Москва успяваше да го стори. /БТА/

Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" пита защо е оставена "зад кадър" Гоце-ва България като парий-утвърден Троянски кон на Русия в Европа?

21 юли 2008

ДАНС да гарантира защитата на Георги Котев


Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Изх. № 07-21/21.07.2008 г.


До г-н Петко Сертов – Председател на Държавна агенция “Национална сигурност”


СИГНАЛ

Относно: Спиране на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” за извършване на необходимото разследване. ДАНС да гарантира защитата на Георги Котев

Уважаеми господин Сертов,

На 13.07.2008 г. Национално Движение „Екогласност” изпрати по и-мейла и на хартиен носител Сигнал до Главна прокуратура, след разкритията на избягалия в чужбина ядрен физик Георги Котев. Следните обстоятелства ни дават основание да привлечем и Вашето внимание:
1. От изявления в националните медии на Председателя на Агенцията за ядрено регулиране - Сергей Цочев, Изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” - Иван Генов и на министър Петър Димитров, се признава за четиригодишна аномалия в АЕЦ „Козлодуй”, огласена от ядрения физик Георги Котев – трикратно превишаване на допустимото отклонение на продължителността на горивните кампании и превишаването на предела по дълбочина на изгаряне в горивните касети. Приемаме като неточност изявлението пред Народното събрание на министър-председателя Сергей Станишев в петък, 18.07.2008 г., че няма нарушения на пределите при започналия преди четири години преход към новото гориво.
2. Сергей Цочев и Иван Генов признават липсата на спектрометрични анализи на доставяното ядрено гориво за всяка партида, придружени със спецификация на вида, формата и количеството на ядрения материал, включително обогатяване с делящ се изотоп и радиоизотопен състав, съгласно Наредба за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, както и липсата на разрешение от Агенцията за ядрено регулиране за всеки внос на ядрен материал, съгласно чл. 58, ал. 4 от Наредбата.
3. Вследствие на увеличения енергиен потенциал и последващото прегряване, съществува опасност за разхерметизиране на ядрените горивни касети, което бе признато от управителя на АЕЦ „Козлодуй” г-н Иван Генов в интервю на 11.07.2008 г. пред кореспондента на Българското национално радио г-жа Юлиана Стоянова.
4. Поради възникналия оправдан интерес в обществото, Сергей Цочев, Иван Генов и Петър Димитров заявиха, че приемат да бъде извършена експертиза на новото ядрено гориво от две независими сертифицирани организации, при която ЕДИНСТВЕНО ще може да се отговори на въпросите за констатираните аномалии. Само при едно разследване ще може да да се провери има ли и корупционна схема за над 40 млн. лева за едно зареждане, в случай на доставка на рециклирано гориво, за което има отдавна провеждани изпитания, както ние разкрихме от доклада на Ю.А. Оленин – Президент на ТВЕЛ. / http://atomcon.ru/public/_doc_forum/plen_2/(3).ppt – стр. 10. /
5. Подлежат на специална проверка изявленията в медиите на Иван Генов – от ПЪЛНОТО отричане за наличността на произвеждано руско рециклирано гориво във вторник, 15.07.2008 г., до пълното признание в събота, 19.07.2008 г., че подобно гориво експериментално е използвано вече от няколко години в руска АЕЦ. За отбелязване е, че това признание на г-н Иван Генов дойде на следващия ден след нашето огласяване в петък, 18.07.2008 г., на този доклад на Ю.А. Оленин – Президент на ТВЕЛ, за провеждани няколкогодишни изпитания без нито един отказ.
6. На 18.07.2008 г. Пети блок от АЕЦ „Козлодуй”, зареден на 100% с новото гориво, бе пуснат в действие въпреки оставащите още 14 дни от Плановия ремонт.
С това необяснимо 25%-но съкращаване на ремонтните работи, отговорните господа Сергей Цочев, Иван Генов и Петър Димитров не само че създават определен риск за ядрената безопасност на цяла Европа, но и може да се окаже, че с това си действие те искат да предотвратят възможността за разследване на голяма корупционна практика. Поради тези действия ние смятаме, че този случай е един въпрос от националната сигурност.

Имайки впредвид, че подобно съкращаване с 25% на планираните планови ремонти е и технологично недопустимо (за разлика от случаите при аварийните ремонти),
НАСТОЯВАМЕ за НАМЕСА на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), като се разпореди НЕЗАБАВНО спиране работата на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” и назначаване на независима двойна експертиза на цялото количество от доставяното от руската фирма ТВЕЛ ново ядрено гориво след 2004 г. Считаме за правилно да бъдат отстранени от заеманите длъжности господата Сергей Цочев, Иван Генов и Петър Димитров, до завършване на проверката.

НАСТОЯВАМЕ ДАНС да гарантира живота и човешкото достойнство на ядрения физик Георги Котев, проявил гражданска доблест за предотвратяване на значими констатирани аномалии в АЕЦ „Козлодуй”.


За Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев:
Петър Пенчев – инженер-математик
Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”
Пламен Димитров – историк
Д-р Огнян Чипев – инженер
Едвин Сугарев – поет
Стоил Стоилов – икономист
Юлий Йорданов – журналист
Милен Радев – журналист в Германия
Борислав Сандов – СУ "Климент Охридски"
Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център – Будапеща

18 юли 2008

Първа ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ на Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев



ПОКАНА ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Дата и час: 20.07.2008 г.(неделя), 12:00 ч.
Място: Прес-клуб на БТА
Организатор: Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Участници: Петър Пенчев - Национално движение “Екогласност”, Стоил Стоилов - Група Граждански Екологични Организации, Огнян Чипев - Сдружение “Нови хан-европейско селище”, Пламен Димитров –Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

Тема:
Къде е моралът при последните аномалии в АЕЦ „Козлодуй”?

1. Защо бяга в чужбина ядреният физик Георги Котев?
2. Защо Агенцията за ядрено регулиране не спазва Наредбата за лицензиите?
3. Защо АЕЦ „Козлодуй” не се интересува от аномалиите, които са предпоставка за аварии?
4. Ще може ли проявената грижа за обществото и моралът на интелигента Георги Котев да привлече общественото уважение, да се отклони преклонението в България към мускулестите кумири?
Ще бъде огласен доклад на Ю.А.Оленин – Президент на ТВЕЛ, който потвърждава твърденията на Георги Котев за няколкогодишните изпитания на рециклираното гориво на реактори ВВЕР, с което изявленията на Иван Генов, Сергей Цочев и министър Петър Димитров стават съмнителни.
***************************
За контакти:
Петър Пенчев – 0887525032
Стоил Стоилов - 0897439360
Огнян Чипев – 0888813361
Пламен Димитров - 0887608885

16 юли 2008

Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
Изх. № 07-16/16.07.2008 г.

До Европейската комисия
До Европейския парламент – Петиционна комисия
Чрез медиите – до всички български интелектуалци


А П Е Л
Относно: България - Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев

Уважаеми господа,
Общественият съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” инициира образуването на Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев.
Г-н Георги Котев изнесе сериозни факти за дългогодишни аномалии при руските доставки в ядрената централа на България, като правителствените чиновници Сергей Цочев и Иван Генов признаха тяхната достоверност пред българските медии. Разобличенията на ядрения физик от АЕЦ “Козлодуй” ще попречат пряко на руските енергийни апетити за Балканите. Криенето и отричането на реалните факти е насочено срещу ядрената безопасност на Европа.
Неразкритите убийства на писателите Георги Марков и Анна Политковская и на дисидента Александър Литвиненко, извикват в тези дни основателна тревога сред широката общественост в България за живота на българския ядрен физик Георги Котев - принуден да напусне Родината и чрез свободното слово да алармира за опасните действия на българо-руското ядрено лоби. Затова ние искаме да привлечем вниманието на световната общественост върху надвисналата над живота на Георги Котев опасност от силовите структури на руската ядрена олигархия и техните български лакеи, осигуряващи инвазията на руските имперски интереси чрез България в Нова Европа.
НАСТОЯВАМЕ Европейската комисия и Европейският парламент да се обърнат към специализираните си правоохранителни структури, с опит в разследванията по делата за Георги Марков, Анна Политковская и Александър Литвиненко, да предприемат незабавни мерки за защита живота и човешкото достойнство на българския гражданин Георги Котев, защото правителственият наместник в АЕЦ “Козлодуй” Иван Генов вече обяви заплашителна саморазправа с почтения ядрен експерт.
ПРИЗОВАВАМЕ българските интелектуалци от България и българската диаспора в чужбина да се включат в Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев, като изпращат своите и-мейли на адреса на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” - annapolbg@gmail.com . За предстоящите публични прояви ще информираме чрез сайта http://politkovskaya-bg.blogspot.com/ .

За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик
Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”
Пламен Димитров – историк
Снежинка Цветанова - инженер
Д-р Огнян Чипев – инженер
Едвин Сугарев – поет
Стоил Стоилов – икономист
Юлий Йорданов – журналист
Милен Радев – журналист в Германия

10 юли 2008

Румъния: добри и лоши новини по равно? А у Гоце-ва България?


Свободно слово по румънски
Конституционният съд в Букурещ отмени закон, задължаващ медиите да публикуват добри и лоши новини по равно
от "За града" 10.07.2008, 08:24

Конституционният съд на Румъния обяви за противоконституционен одобрения от Сената закон, който задължи медиите да публикуват по равно добри и лоши новини. Искът срещу "квотния" закон бе внесен от опозиционната Демократична партия на Румъния.
Законът бе приет единодушно от Горната камара на румънския парламент на 26 юни. Авторите му – сенатор от Национал-либералната партия и сенатор от крайно дясната консервативна партия "Велика Румъния" мотивираха въвеждането на подобна цензура с "негативното влияние на лошите новини върху обществения климат и самочувствието на гражданите. Според вносителите задължителната квота за добри и лоши новини трябва да даде "умствено и емоционално уравновесена" картина на деня. Решението да определи коя новина е добра и коя – лоша, бе възложено от закона на Националния аудиовизиален съвет.
Нашето мнение: Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" отбелязва факта, че у нас подобен закон няма, но цензурата я има - и в държавните медии, и в болшинството частни. Добре, че го има ИНТЕРНЕТ - макар, че с Наредба №40/2008 МВР ни следи и там.
Асоциацията излезе с писмена Декларация, в която пред международната общност заявихме възвръщането на полицейщината у Гоце-ва България.
Чакаме решението на Съда по жалбата на Програма Достъп до информация срещу Наредбата, съжаляваме че не можахме да се включим и ние в тази жалба.
В случай, че Съдът обяви "липса на правен интерес" за ПДИ, то Общественият съвет на Асоциацията ще подаде друга жалба в Съда срещу тази полицейска наредба(няма срок за обжалване на общ административен акт, съгласно АПК).

02 юли 2008

Пражка декларация за европейската съвест и комунизма

Пражка декларация за европейската съвест и комунизма*

Загрижени за достойното и демократичното бъдеще на нашия
европейски дом, като имаме предвид
- че общества, които забравят миналото, нямат бъдеще
- че Европа ще се обедини едва когато обедини отново своята
история, когато признае като общи последствията от
комунизма и нацизма и предизвика откровен и задълбочен
дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими
през миналия век
- че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало,
е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца
- че осмислянето на престъпленията срещу човечеството,

извършени от комунистическите режими на континента,
трябва да породи същите чувства у всички европейци,
каквито пораждат престъпленията на нацистките режими
- че престъпленията на комунизма все още не са получили

достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална,

политическа, а и историческа гледна точка
- че все още много от извършителите на престъпления в
името на комунизма не са изправени пред съд и техните
жертви не са обезщетени
- че окончателното помиряване на всички европейци не е
възможно без концентриран и задълбочен опит да се
установи истината и да се възвърне паметта
- че комунистическото минало на Европа трябва да бъде тема,

старателно дискутирана както от академичната общност,
така и от широката общественост, а бъдещите поколения
трябва да разполагат с лесен достъп до информация за
комунизма
- и че милионите жертви на комунизма и техните семейства -

убедени сме - имат правото да получат справедливост,
съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по
същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и

политически признати
Ние, участниците в Пражката конференция "Европейската
съвест и комунизмът", призоваваме към:

1. Постигане на общоевропейско разбиране, че както
нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими -
всеки от тях оценяван и съден по собствените му ужасни
"заслуги", са разрушителни в своята политика на системно
прилагане на крайни форми на терор, потъпкват всички
граждански и човешки свободи, започвайки агресивни
войни, и като неразделна част от идеологиите им - изтребват
и депортират цели нации и общностни групи; и като такива те
трябва да бъдат смятани за най-голямото зло, поразило ХХ в.,
2. Признание, че много престъпления, извършени в името на
комунизма, трябва да бъдат определени като престъпления
срещу човечеството, служейки за предупреждение за
бъдещите поколения, по същия начин, по който
нацистките престъпления са оценени от Нюрнбергския
трибунал,
3. Формулиране на общ подход към престъпленията на
тоталитарните режими, сред които и на комунистическите
режими, и създаване на ясна представа навред в Европа за
комунистическите престъпления, за да се изгради
недвусмислено общо отношение към престъпленията на
комунистическите режими,
4. приемане на закони, които ще позволят на съдилищата
да съдят и осъждат извършителите на комунистически
престъпления и да обезщетяват жертвите на комунизма,
5. гарантиране на принципа на равнопоставено третиране и
недискриминиране на жертвите на всички тоталитарни
режими,
6. натиск от страна на европейската и международната
общност за ефективно осъждане на комунистическите
престъпления в миналото и за безкомпромисна борба
срещу продължаващите комунистически
престъпления,
7. признаване на комунизма за съществена и ужасяваща
част от общата история на Европа,
8. поемане на паневропейска отговорност за
престъпленията, извършени от комунизма,
9. обявяване на 23 август - деня на подписването на
съглашението между Хитлер и Сталин, познато като Пакта
Молотов-Рибентроп, за ден за възпоменание на жертвите
на нацистките и комунистическите тоталитарнирежими,
така както Европа отбелязва 27 януари като ден в памет на
жертвите на холокоста,
10. отговорно отношение на националните парламенти към
признаването на комунистическите престъпления за
престъпления срещу човечеството, пораждащо съответно
законодателство и парламентарен контрол върху
изпълнението на тези закони,
11. действен публичен дебат за комерсиалната и
политическата злоупотреба с комунистическите символи,
12. продължаване на изслушванията на Европейската
комисия, свързани с жертвите на тоталитарни режими с
оглед на съставянето на комюнике на комисията,
13. учредяване в европейските държави, в които на власт са
били тоталитарни комунистически режими, на комисии,
състоящи се от независими експерти, със задачата да
събират и оценяват информация за нарушаването на
човешките права по време на тоталитарното
комунистическо управление на национално ниво,
осъществявайки тясно сътрудничество с експертна
комисия на съвета на Европа,
14. приемане на ясна международна законодателна рамка,
гарантираща свободен и неограничен достъп до архивите,
съдържащи информация за престъпленията на комунизма,
15. основаване на Институт на европейската памет и съвест,
който ще е едновремемнно
A) европейски научен институт за изследвания на
тоталитаризма, разработващ научни и образователни
проекти и предоставящ материална подкрепа на мрежата
от национални изследователски институти, специализирани
в областта на тоталитарния опит,
B) и паневропейски музей/мемориал на жертвите на всички
тоталитарни режими, имащ за цел да пази паметта на
жертвите на тези режими и да създаде ясна представа за
престъпленията, извършени от тях,
16. организиране на международна конференция за
престъпленията, извършени от тоталитарните
комунистически режими, с участието на представители на
правителства, парламенти, академичната общност, на
експерти инеправителствени организации, като резултатите
от дискусиите бъдат широко огласени навсякъде по света,
17. преразглеждане и коригиране на учебниците по
европейска история, така че децата да могат да научат и
да са предупредени за комунизма и неговите престъпления
по същия начин, по който са научени да осъждат
нацистките престъпления,
18. общоевропейски масов и задълбочен дебат за историята
на комунизма и последствията от него,
19. съвместно отбелязване през следващата година на
20-ата годишнина от падането на Берлинската стена и
масовото клане на площад "Тиенанмън".Ние, участниците
в Пражката конференция "Европейската съвест и
комунизмът" се обръщаме към всички хора в Европа, към
всички европейски институции, включително националните
правителства, парламенти, Европейския парламент,
Европейската комисия, Съвета на Европа и други важни
международни органи и ги призоваваме да подкрепят
идеите и призивите, представени в тази Пражка
декларация, и да ги осъществят с практически стъпки и
политики.

*Документът е подписан от участниците в проведената в
Прага на 2 и 3 юни конференция, сред които са бившият
чешки президент Вацлав Хавел, бившият федерален
пълномощник за архивите на ЩАЗИ в Германия Йоахим
Гаук, председателят на фондацията за мемориала на
жертвите на комунизма в САЩ Лий Едуардс, представители
на Европейския парламент, Съвета на Европа и на страни от
бившия комунистически лагер. Сред подписалите я няма
български представител. Декларацията може да бъде
подкрепена от всеки чрез електронно писмо с името на
подписалия, както и на държавата, на адрес:
andrysoval@senat.cz
.

30 юни 2008

Съдът защити свободното слово срещу полицейския произвол

РЕШЕНИЕ№ 7314
София, 17.06.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ПУНЕВА и ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Мариана Калчева
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА
по адм. дело № 10381/2007.

Съдебното производство е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано по жалба на Петър Пенчев Троянски, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" гр. Монтана срещу мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 4533/20.09.2007 г. на МВР-София.Жалбоподателят поддържа, че предмет на жалбата е мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от задължения субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, който съставил два протокола за полицейско предупреждение на жалбоподателя, в качеството му на член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" - единия на площад "Независимост" на 10.09.2007 г., подписан от него но не му бил връчен екземпляр, и втория - на 17.09.2007 г. на същия площад, от който също не му бил връчен екземпляр. Въпреки подаденото от него заявление за достъп до обществена информация с вх. № 4533/20.09.2007 г. министъра не отговорил с решение, съгласно ЗДОИ, поради което моли да бъде отменен мълчаливия му отказ.Ответната страна министерство на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна, тъй като е изпратен искания писмен отговор на жалбоподателя.Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.От доказателствата по делото се установява, че процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 24, ал. 1 ЗДОИ е започнала с писмено заявление подадено от жалбоподателя до министъра на вътрешните работи, с вх. № 4533/20.09.2007 г. В срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ заявлението не е разгледано и не е постановено решение, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ.Преценявайки основателността на жалбата от доказателствата по делото и становището на страните съдът намира, че административния орган е нарушил приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация.С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон и при изричната разпоредба на чл. 28, ал. 2, чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, както и за връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писменно по заявлението с решение.По изложените съображения е налице незаконосъобразност на административния отказ, който следва да се отмени и да се задължи административния орган да постанови писмено решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на исканата обществена информация и уведоми писмено заявителя за своето решение.Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ, Върховният административен съд - ІІІ отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 4533/20.09.2007 г. на МВР-София, подадено от Петър Пенчев Троянски, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" гр. Монтана.
ВРЪЩА делото като преписка на министъра на вътрешните работи за произнасяне по подаденото писмено заявление за достъп до обществена информация, при изпълнение на указанията по приложението на закона.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Веселина Кълова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Пунева /п/ Таня Куцарова

28 юни 2008

Съюз на Българите по Света "Бъдеще" милее за Родината

Интервю - в. Сега, 27.06.2008

Мек доклад на ЕК ще е предателство към честните хора у нас

Атанас Чобанов

Подготвяме сигнал до Брюксел за корупционните практики, станали ясни покрай скандала в МВР, казва Атанас Чобанов, секретар на Съюза на българите по света, първата наша лобистка организация, регистрирана в ЕК

Интервю на Наделина Анева - в. Сега, 27.06.2008

Атанас Чобанов е роден през 1968 г. в София. Завършва Френската гимназия. След това учи лингвистика в Париж. От 2004 г. е научен сътрудник в CNRS лаборатория MODYCO в Университет Париж 10. Основател и издател заедно с Александър Градинаров на в. "Парижки вести". Секретар е на Съюз "Бъдеще" - Съюз на българите по света, който е първата българска лобистка организация, официално регистрирана в ЕС.

----
- Г-н Чобанов, официално обявихте, че ще лобирате за по-строг доклад на ЕК към България. Някои веднага ще определят вашия съюз като антибългарски лобист, други - като антиправителствен. Кое е по-вярното?

- Антиправителствен, доколкото правителството не си върши работата или я върши зле. България заслужава нещо по-добро от последните места във всички европейски класации. Важно е да се подчертае, че легитимността на това правителство е силно компрометирана от практиката на купуване на гласове. Така че дежурното "вие си ги избрахте", не е приложимо.

- Каква част от българската емиграция представлява Съюзът на българите по света "Бъдеще"?

- Имаме около 500 симпатизанти в 25 страни по света. Това са хора, които са граждански активни и се чувстват свързани с България. Не е много, но да не забравяме, че малко са хората, които се решават да бръкнат в жаравата. Много повече са мераклиите да ядат картофи. Ние работим по реални проблеми и постигаме реални резултати. Големите приказки и изхвърляния ги оставяме на хора като Жорж Ганчев, който твърди, че "организирал" милион и двеста хиляди български емигранти. Жалко е, че българските медии дават трибуна на такива небивалици.

- Има ли много богати хора сред вашите членове? На какъв финансов ресурс за лобиране можете да разчитате?

- При нас са по-скоро хора от средната класа по европейските критерии. Лобизмът се свързва обикновено с големи пари, но това не винаги е така. Една лобистка акция може да струва времето за няколко мейла и два билета за градския транспорт, ако живеете в Брюксел. Ако сте формулирали достатъчно ясно и конкретно становището си в кореспонденцията и пожелаете среща на живо, няма причини да ви откажат. Тук трябва да уточним, че лобизъм не значи непременно прокарване на бизнес интереси. Наистина 70% от лобистите представляват бизнеса и имат сериозни ресурси. Останалите 30% са по-скоро свързани с гражданския сектор. Погледнете какво е декларирал Pernod Ricard, един от големите френски производители на алкохолни напитки. 460 000 евро за заплати на лобисткия екип и наем на офис в Брюксел. Неправителственият сектор не може да вложи такива пари, но това не значи, че той е по-малко ефикасен като лобист на европейско равнище. Един доклад на "Прозрачност без граници" или "Репортери без граници" е много мощно средство за влияние.

- Кога и как се роди идеята да се регистрирате като лобисти в Брюксел?

- Идеята дойде, след като разбрахме, че ще има такъв регистър. Същността на този регистър е лобистките организации да се самодекларират, да поемат отговорност за спазване на етичен кодекс и да посочат какви са им финансовите източници. Ние винаги сме били максимално открити и прозрачни. Всички пари, които минават през нашата сметка, са от дарения. Основно за благотворителност, и много малка част - няколкостотин евро годишно, отиват за секретариат, пощенски разходи и поддръжка на сайта.

- Какви цели си поставяте?

- Формулирали сме целите си на страницата на регистъра на лобистите в ЕК по следния начин: защита на българските граждани по света от лоши административни и данъчни практики на българската държава; защита на човешките права на българските граждани по света, когато са нарушени от българската или чужда държава; промотиране на добри практики за прозрачност, борба с корупцията и гарантиране на свобода на медиите в България.

- Какви сигнали вече сте внесли или готвите да внесете в ЕК?

- Сигналите са внесени под формата на писма до ЕК и петиции до ЕП. Конкретно това са сигнали за проблема със здравните осигуровки за българите в чужбина, за облагането на българските моряци, за двойните цени за чужденци, които още се практикуват в България. Сигнализираме за ограничаване на медийната свобода, за случаи на насилие над журналисти. Сега подготвяме сигнал за корупционните практики на базата на материалите от скандала с МВР. Подкрепяме и организациите, които се борят за запазването на българската природа от диво застрояване.

- Защо се тревожите, че докладът на ЕК за България може да бъде омекотен? На какво може да се дължи това, на дейността на други лобисти в полза на правителството ли?

- Тревожно е, защото замазването на проблемите не води до пречистване, до съд над корумпираните и корумпиращите. Омекотяването на доклада не се дължи на лобиране, а на гузната съвест на някои еврочиновници и политици, които си затвориха очите и допуснаха в Евросъюза една страна, която не отговаря на критериите за правова държава. Видяха се безобразията и никакви лобита не могат да ги ретушират.
Въпросът сега е дали този екип, който даде виза за присъединяването през 2007 г., ще има куража да си признае грешката и да даде лош атестат за собствената си работа. Опасявам се, че това няма да се случи, ако няма натиск отвън, от гражданския сектор. В това отношение Европейската комисия е като нашето Министерство на транспорта. Правят се вътрешни одити и се установява, че всички зулуми на "батковците" са едва ли не в реда на нещата.
След като се видя черно на бяло, че в България има симбиоза на мафията с властта, един мек доклад ще е предателство спрямо всички честни, проевропейски и демократично мислещи хора в страната. Колкото до омекотяването на предишния доклад, имаме основания да подозираме в непочтеност Франко Фратини. Този високопоставен политик силно се компрометира, след като в работно време се отдаде на ски и купон в Боровец с Румен Овчаров.

- С кои евродепутати имате контакти, използвате ли ги като инструмент за лобиране?

- Имаме контакти с български и с чужди евродепутати, но те не са постоянни. Контактите се създават и се използват за дадена кауза. Например - за проблема със здравните осигуровки се ангажираха хора от противоположни политически лагери като Мартин Димитров (докато беше евродепутат), но също Евгени Кирилов и Джоузеф Мускат от групата на социалистите.

- На кои политически сили у нас симпатизира вашият съюз?

- На тези, които защитават личната и икономическата свобода от посегателствата на държавата. На десните.

- Вие искате да се разреши на българите по света да могат да гласуват дистанционно. И по този въпрос ли ще поискате намесата на Брюксел?

- Не, в тези въпроси Брюксел не може да се меси. За дистанционно гласуване трябва да се лобира в България. Ние ще се регистрираме като лобисти и в българския регистър, когато той стане факт, след като се приеме законът за лобизма.

- Защо казвате, че е нужен и емигрантски ОЛАФ? Имате ли конкретни сигнали за нарушения и изтичане на пари по отношение на работата с българската емиграция?

- Казвам това, за да подчертая колко е неуместна идеята да се създава фонд за преразпределяне на бюджетни средства, с които да се финансират проекти на българи в чужбина. Практиката показва, че чиновниците не управляват прозрачно парите от фондовете и ги раздават на роднини и приближени. Конкретни сигнали още няма, защото няма фонд, но появи ли се, ще има и злоупотреби. Това е 100% сигурно.

- В своя декларация от средата на май пишете, че "българите в чужбина не желаят да бъдат следени от бившите комунистически тайни служби, каквато практика има и за което можем да предоставим доказателства и свидетелства". Какви са доказателствата ви?

- Имаме свидетелства, че службите са се опитвали да вербуват за информатори българи, живеещи в чужбина. За да осъществи вербовката, МВР ползва информация от Гранична полиция за това кога даден човек, който ги интересува, е влязъл в България. Започват да го търсят. Звънят на родителите му, например, притесняват ги. Конкретни данни за такава практика имаме за периода до 2005 г.

- Вашите представители в отделните държави се наричат посланици. Те покриват ли функции на действащите дипломати в посолствата?

- Не, те действат по-скоро като неформални бюра за жалби, към които се обръщат български граждани. Тяхната функция е да съберат информация от всички източници и да информират хората как да се защитят.
***************
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" разпознава Съюз на Българите по Света Бъдеще като свой партньор извън географските граници на Родината.

Още една интересна публикация на Атанас Чобанов:

"
Въпросът, който искам да поставя е за моралната дилема на малкото останали в България хора с принципни и демократични възгледи. Преди време любимецът на Буш, Сергей Станишев ги обяви за ненормални, защото се интересували от досиетата на агентите на ДС във властта."

Живот без деца, или ДЕЦА БЕЗ ЖИВОТ - Що така бе, Бойко?

Зародилата се истерия, главно в медиите, по повод гей-парада ни изкушава да изкажем "некои съображения".

Мотото на гей-парада "Аз и моето семейство" е провокация към днешното състояние на българското общество. Инсинуацията е, че всеки независимо от всяка сексуална ориентация може да създава семейство, което противоречи на биологичните дадености и християнски морал.

Ние като интелектуалци вярваме, че всеки има право на свой избор, включително и сексуална ориентация.

Но никой няма право да налага модел на поведение, включително и сексуално, на младото поколение и да лишава от бъдеще изпадналата в демографски колапс България - ЕВРОСТАТ научно го диагностицира.

Ние питаме ЗАЩО вниманието на българската общественост и медии не се насочи към олигархичния кръг около столичния градоначалник Бойко Борисов, който обгрижвайки скандалната проява си осигурява сигурен канал за бъдещо взаимодействие с определени финансово значими международни гей-общности и българските им рецидиви. Според нас това е опасен ход с тежки последици на пиар-мените от Бат Бойковия политически щаб, което ни кара да го апострофираме: "Що така бе, Бойко? До тук ли падна!?!".

Комерсиализирането и политизирането на гей-ориентацията би трябвало да срещне съпротива в самото гей-общество, защото тази проява ги употребява в нечий интерес, като същевременно ги компрометира в очите на българското общество.

Иванка Пламенова

Пламен Димитров, Петър Пенчев, Снежинка Цветанова - членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"