Силвия Йотова Новинар
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=4942810
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб” ************************************************************************************
Даниела Горчева, списание "Диалог"
16 Октомври 2008
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=144772&srcpos=10
Ударът на чуковете в България отекна и в страните от ЕС. Новините, които напоследък идват от страната, звучат така:
“Български журналист е пребит с чукове на излизане от ресторант”; “Българските служби за национална сигурност подслушват журналисти и народни представители”, “В България бе разстрелян български писател, автор на книги за организираната престъпност” и т.н., и т.н.. ...
На този фон вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева се оплаква в интервю, дадено за един от най-авторитетните вестници в Холандия - "Фолкскрант",, че медиите в ЕС не отразяват обективно образа на България и че засилват черните краски.
Изглежда българските управляващи си представят чуждите медии като рекламни фолдери на "Балкантурист", когато пишат за нашата страна, но ако това е така, то проблемът си е в техния “телевизор”. Медиите в Холандия, които следя от 18 години, отразяват случващото се в България обективно и добронамерено. Но не вестоносците са виновни, когато новините са лоши.
По молба на списание "Диалог”, петима водещи холандски карикатуристи, работещи за "Volkskrant", "NRC Handelsblad", "Algemeen Dagblad", "Rotterdams Dagblad" и други авторитетни холандски медии изразиха солидарност с българските журналисти, които се борят за свободата на словото и срещу престъпните методи, с които си служат ДАНС и част от управляващите.
Карикатуристите, едни от най-добрите в Холандия, откликнаха сърдечно и с готовност на поканата да участват в акцията, въпреки заетостта си.
Те предоставят своите карикатури напълно доброволно и използват случая да поздравяват българските си колеги и да ги уверяват, че са с тях в борбата им срещу чуковете (и сърповете) в главите на някои хора.
"Всички сме отговорни за свободата. Поздрави на колегите в България!", каза Фархад Фораутанян, ирански карикатурист, работещ за ротердамския ежедневник Rotterdams Dagblad и др.
Йос Колиньон, Рубен Опенхеймер, Бас ван дер Схот и Лен Мюник поздравяват най -сърдечно българските журналисти и им желаят успех.
По молба на колегата от "Парижки вести” - Атанас Чобанов към акцията на холандските карикатуристи, се присъедини и френският карикатурист Керлеру.
http://svobodata.org/pokana.php
Голямо движение от хора и организации призовават всеки да се присъедени към европейкия ден за протест срещу тоталното наблюдение от страна на правителствата и бизнеса. На 11 октоври 2008 във всички европейски столици по едно и също време ще бъде дадено началото на събитията и протестите под наслов "Свобода, а не страх". Мирни действия за една по-човешка Европа. Прочетете призива за участие от тук
Из неговите "Записки 1970-1993" :
Не вярвам, че дискусията между палача и жертвата ще доведе до нова истина.
* * *
Ако част от интелигенцията е пасивна, тя е "пасивна", защото не иска да навреди на конюнктурния демократичен процес, на ежедневната политика, не иска да посочи грешките на демократичните сили, защото това веднага ще бъде използвано от реакцията. А да говориш половинчато не е честно; или да се правиш на глупак - прекалено глупаво е. Този вакуум (мълчанието) веднага беше попълнен от огромна "тълпа интелектуалци". Някога пращаха Моцарт на бригада за картофи, сега се иска Айнщайн да крещи от площада: "Долу правителството!". А и никоя от политическите сили не желае да се обвързва с прекалено честни интелектуалци, защото не им е нужна съвест по-голяма от собствената им.
* * *
Човек разказва най-добре за себе си, когато възпроизвежда случки и състояния, а когато почне да оценява състоянието си почти винаги греши. В този смисъл аз съм за отворен финал, за липса на поука, на хепиенд. Изповедта трябва да бъде гола, тогава тя е искрена. Ако се иска облага от Бога, това е магия за битово оцеляване, а не състезание със Създателя.
* * *
Сред Временното Време плуват малки частици от Вечното Време - като консерви-послания от всякакви хилядолетия - минали и бъдещи.
* * *
Временното Време подлежи на бърза развала - иначе то е чудесен (и единствен) хранителен продукт за временните гении, които бързо го изяждат и още по-бързо го изхождат във вид на поеми, симфонии, картини... На мен са ми по-вкусни консервите на Вечното Време. Аз самият произвеждам такива консерви за менеподобни от бъдещи или минали хилядолетия.
П.П. Може да се направи траен продукт и от Временното Време, ако преодолеем консумативния си манталитет към него - Временното.
* * *
Най-добрите художествени резултати, независимо какъв е жанрът, притежават някаква мимикриционна способност да изглеждат рожби на всяко следващо време, да обявяват всяко време за свой баща. Това е някаква извратена форма на вечност.
* * *
Прогресът, развитието, колкото и изключителни да са те, парадоксално се оказват дефекти на паметта. Появяват се малки неточности, които наричаме напредък, но всъщност това е само нюанс на повтарящото се минало, което възприемаме като нещо ново. Пророците са хора с много богата памет, която "вижда" задаващото се повторение и в този смисъл те предричат...
* * *
Отказът от някакъв емпиричен резултат не е отказ от собствена душа, а точно обратното. Създавам нови климатични, хигиенни условия за отглеждането на порасналия дух, на изменения дух, на мутиралия дух. Отказът от предишното творение е опит за по-съвършен изказ на същото... Трябва винаги да съществува отказ, но когато съществува едно познание. Иначе отказът е излишен.
* * *
Обвиняван съм бил в оригиналничене, когато съм бил естествен.
* * *
Нашето семейство беше изключително бедно и преди, и след девети септември. Село Попово, преименувано на с. Витошко бе едно от най-загубените села. По въздушна линия сигурно е на 15 км от София, а като исторически път сигурно е век. Баща ми има първо отделение образование. Нищо, което да ме е провокирало за творчество - нито генетично, нито като среда. От хаосно смесване е станало. На две и половина - три години четях и пишех. По-късно (края на 1935-36 г.) се преместихме в Курило, където имаше сравнително интелигентни семейства с богати библиотеки. До прогимназията всички тези библиотеки ги бях прочел: химия, биология, популярни студии - как се отглеждат пчели, разбира се, и романи. Натрупах много знания: гимнастика, тренинг на съзнанието. Съзнанието в удобен за него момент избираше едно или друго тълкувание, познание. Дори съучениците ми мислеха, че имам някаква енциклопедия. Баща ми почина и някъде от 1947-48 г. аз сам се справях. Изключиха ме от Трета мъжка гимназия, отидох в Перник, учих в Павлово (Пето единно училище "Иван Рилски", 1951 г.). През 1952 г. кандидатствах литература. На приемния изпит получих единица. Видях се в списъка на право, без да съм кандидатствал там. Завърших семестриално, без да вземам държавен изпит.
Грубо мога да очертая няколко етапа: годините между 1955-1957 г. бяха експериментално търсене на самия себе си и отказ от академичните или школски правила за това как се прави литература. Тогава дойде една лекота, по-скоро духовна (механиката на творческия процес оставаше както преди трудна), не като морално предписание, а като чиста съвест - че пиша стихове, без да насилвам себе си, че съм поет, защото се отказах от представите си за поет.
Вторият условен етап бих го нарекъл дивашки реакции спрямо лъжата, лицемерието, всичко това, с което човек се сблъсква за първи път и физически, и душевно. Това беше изтълкувано като нагла политическа съпротива от моя страна. По това време се отдръпнаха хора, които би трябвало да бъдат съюзници с мен, обвинявайки ме, че съм конфликтна личност, че съм неуправляем, че така не бива. Третият период - началото на 70-те години. Реших, че така повече не може и трябва да избера или смъртта, или някакъв друг начин на себеосъществяване. Реших да живея, защото себеунищожението ми се видя безсмислено. Това беше състояние, в което има две гледни точки, които съществуват обаче в едно време: едновременно си мъртъв и жив. В един и същи миг се гледа в тези две точки, така както преди смъртта тялото вижда астрала и астралът вижда тялото. Това не е образ, това е мое буквално преживяване.
Четвъртият период са последните 4-5 години. А може би той започна по-рано, от 1985 г., когато започнаха промените. В началото се съпротивлявах да излизам от моя полусън. Към такава съпротива ме поощряваше истеричният крясък на съмнителни хора: имах чувството, че площадни крадци ограбват сънищата ми. Възможността да печатам ме показа на хората сякаш за първи път. Преди бях известен на враговете ми и на тайните служби. В този четвърти кръг хора, които претендираха да имат съдба, сходна на моята, проявиха изключителна ревност спрямо моето поредно събуждане, не го назовавам възкресение, защото ще ги ядосам още повече.
Сега съм в петия кръг... Всичко е много по-леко, тревожно безсмислено. Тревожи ме, че пиша с лекота, че хората харесват мои неща, които аз постигам с някаква сръчност на духа. Плаши ме мисълта, че мога да получа богатство от починал роднина в Америка, който навремето е внесъл някаква сума на мое име в банката на доверието...
* * *
Аз съм убит поет - пиша от отвъдния свят - с един крак в живота.
* * *
Някои думи не изговарям нарочно.
Убивам ги чрез премълчаване.
http://liternet.bg/publish3/kpavlov/index.html
http://www.bgnes.com/index.php?o=view&m=news_rub&rubid=17&id=621774
| ||
http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=4844728
|
Изказване на Мартин Димитров пред парламента относно промените в семейния кодекс
Уважаеми дами и господа, искрено се надявам този, бих казал, изключително най-малкото спорен, но и опасен законопроект, да не мине тихомълком през тази зала. Надявам се критичните бележки, които ще бъдат казани от мен и от другите колеги, наистина да бъдат чути. Защото този законопроект може значително да влоши, вместо да поправи, съществуващото положение в България.
Предлага ни се създаване на фактическо съжителство. Госпожа Касабова от тази трибуна говори доста минути, аз внимавах по време на нейното изказване, и тя в никакъв случай не можа да ме убеди в смисъла от една такава институция. Тя каза следното нещо - в момента много хора живеят без брак, дайте това да го узаконим и да го запишем. Ясно е, че го има. Въпросът е следният: каква е ползата за обществото от тази работа? Нека вносителите на този законопроект да станат и да обяснят каква е ползата за обществото, тъй като не виждам такава? Мисля, че разумните хора в България не виждат ясно измерима полза от тази работа.
И да кажем какъв ще бъде ефектът, ако се приеме една такава разпоредба. Стимулите хората да сключват граждански брак ще намалеят. Обезценява се целенасочено институтът на гражданския брак, който е важният, и това се прави целенасочено от вносителите на този законопроект. Тук се носи една много тежка отговорност от всички тези хора, които досега подкрепят направените предложения.
Искрено възразявам, а и смятам, че моите колеги, особено от Съюза на демократичните сили, също ще възразят срещу института на фактическо съжителство. Той просто трябва да отпадне! Няма нужда от такова нещо. Няма нужда да се приема закон за всяко едно положение, което съществува в живота. Няма нужда да има описание и закон за всяко нещо в този живот. Именно затова имаме насреща си свободни хора със свободен избор и със свободна воля. Когато те решат, могат да сключат граждански брак. Но гражданският брак е нещо изключително важно, което не следва да бъде обезценявано по този, бих казал, наивен и неправилен начин от това Народно събрание.
И другият много важен е следният: госпожа Касабова до известна степен подведе Народното събрание, че интересите на децата при разваляне на фактическото съжителство са защитени. Това е много сериозна заблуда, няма такова нещо. Аз прочетох няколко пъти закона. Нека и колегите юристи да кажат тук, тъй като все пак моят прочит е на човек, който е икономист, но не виждам защита на децата в една такава ситуация. Не виждам при разваляне на фактическото съжителство как интересите на децата са защитени, как се урежда издръжката? Това не е уредено по никакъв начин. Вероятно юристите ще кажат, че в едно фактическо съжителство, ако бащата желае, може да излезе много лесно от тези задължения.
Другото нещо, което е още по-скандално. Няма пречка човек, който има действащ граждански брак, да сключи фактическо съжителство в момента. Няколко пъти чета законопроекта и такава пречка и такова ограничение няма. Това най-малкото е деморализиращо. Това е много неправилно. И какво послание носи на обществото? Тук има една много тежка отговорност. Тъй като колеги от Национално движение Симеон Втори, които в момента не виждам – виждам само проф. Герджиков, който, надявам се, ще вземе думата, обясняваха – между първо и второ четене ще внесем тази поправка. Не става въпрос за някаква малка поправка. Въпросът е защо законопроектът влиза в този вид, в който не е казано ясно, че който има сключен граждански брак, не може да влиза във фактическо съжителство.
Но решението е едно. Пак ви казвам, виждам едно-единствено решение и то е по посока на категоричното и ясно отпадане на фактическото съжителство.
Сутринта се опитаха да ни представят статистика. Аз също ще ви представя някои данни. В момента хората, които живеят без брак заедно – става въпрос за мъж и жена, разбира се, тук надявам се няма никакво колебание за какво говорим, 70% от тези хора впоследствие сключват граждански брак. Впоследствие 70% от тези хора се женят. Ако бъде възприета новата правна уредба, която вие предлагате, този процент ще намалее. По този начин се стимулира несключването на гражданския брак. Това се получава, което ще бъде лош сигнал към нашето общество.
Големият въпрос е: защо българският парламент да приема такава промяна? Аз се надявам с една категоричност Народното събрание да отхвърли това предложение.
Иначе в законопроекта има и положителни моменти. Те са няколко.
На първо място, улесняването на осиновяването. Да, това е правилна стъпка и можем да я подкрепим.
Другото положително е предвиждането на брачен договор. Да, това е нещо смислено, което го има в целия цивилизован свят и е възможност за уреждане на имуществени отношения между съпрузите.
Оттам нататък, дами и господа, надявам се да не се подвеждате по призивите, включително и на президента Георги Първанов, който необяснимо за мен излиза в пресата с призиви за бързото приемане на новия Семеен кодекс. Моля ви се поне тези въпроси да бъдат дълбоко обсъдени преди тяхното приемане, а не с лека ръка да бъде допусната грешка с трайни последствия върху развитието на нашето общество без особено дебат, тъй като дебат по темата до момента не съм видял.
Между другото беше ми беше предоставен от страна на Гражданско сдружение „Асоциация Общество и ценности” – първо, събрали са 2000 подписа тези хора с предложение за отпадане на фактическото съжителство, и, второ, анализът, който те са направили, трайно подкрепя и дава много добри статистически доказателства, че създаването на фактическо съжителство ще намали стимулите за сключване на граждански брак в България. Това правят вносителите на този законопроект. Не си го признават, не са честни със залата, но фактически точно тази работа правят. Това ще бъде резултатът. Този резултат ще бъде много негативно тежък по развитието на тази страна.
Моля ви, колеги, тези предложения да не бъдат приемни с лека ръка в никакъв случай. Благодаря за вашето внимание.
Най-адекватна бешe реакцията на читателите, при която думата "държава” най-често се съчетаваше към "майката” – неизвестно чия, вероятно на държавата.
Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата "държава” най-често се съчетаваше към "майката” – неизвестно чия, вероятно на държавата.
Коя е държавната майка можем само да гадаем, въпреки преобладаващото мнение, че същата е една добре известна столетница, която чевръсто заяви, че станалото е недопустимо; бащицата обаче е добре известен и също се оказа силно възмутен от случилото се. Въобще всички управляващи ведно с опозицията спазиха добрия тон на лицемерието – с едно единствено изключение: на Татяна Дончева, известна и като "поразяващата уста” – тя пък спази собствената си традиция да изрече едно към едно това, което й е на сърцето.
Оказа се, че на сърцето й лежи грижата за статуквото и репутацията на ДАНС, свидната Станишева рожба, смълчала се по случая като комунист на разпит. Тя видя в побоя над главния редактор на Фрогнюз не демонстративно приложение на закона за омертата, а “използване на момента и случката, за да се дискредитира ДАНС и да се удари държавното ръководство". С една дума – заговор. Излиза, че един журналист е бил пребит почти до смърт, за да се омаскарят неназовани съветници на Петко Сертов:
“Версията, която се внушава, и която виждам, че се тиражира от някои мои колеги от парламента и от някои сдружения, защитаващи свободата на словото - за причастност на съветниците на ДАНС към случката, ми се струва твърде натрапчива и твърде очевадна, с главно “О”, за да бъде правдоподобна" – заяви Дончева – и допълни, че повече причастност към този случай имали някакви хора с "тежки психически проблеми”.
Казаното би могло да мине просто за поредната конспиративна теория на упорито неприключващия български преход, ако не пораждаше някои малки морални проблеми.
Първо, когато пребият някого по този изключително жесток начин, това не е "случка”, това е престъпление.
Второ, когато този някой е журналист, чието име – справедливо или не – се свързва с текстове, уличаващи в тежка корупция и престъпна дейност органите за сигурност и управляващия елит, това вече не е само престъпление – това е посегателство върху свободата на словото и послание към всички журналисти, а и към цялото гражданско общество – то казва: "Вижте какво ще се случи с всички онези, които си пъхат носа там, дето не им е работа".
Предположенията на шефа на ВМА и на Младен Мутафчийски за това, че побоят е целял да отнеме живота на Огнян Стефанов, са фактически недостоверни – защото ако беше така, можеха просто да го гръмнат и да си отидат. В случая става дума за демонстративен акт – онагледяващ евентуалната съдба на всеки, който се осмели да публикува данни за връзките между властта и мафията – и този акт е най-категоричното досега доказателство, че живеем в мафиотска държава.
Трето: Не знам кого има предвид Татяна Дончева, говорейки за хора с тежки психически проблеми, но бих искал да й припомня, че самата тя бе страна в публичния сблъсък с една изключително овластена фигура, която наистина имаше проблеми с психическото здраве – бившият главен прокурор Никола Филчев. И "като човек, поработвал в този бранш”, тя би трябвало да си спомни за странната привързаност на Филчев към Алексей Петров, преди да прибърза със заявлението, че версията за причастност на съветниците от ДАНС към "случката” била недостоверна.
Въпреки че оценявам високо тогавашните нейни позиции, няма как да премълча факта, че тази публична индулгенция за ведомството на Петко Сертов поразително напомня думите на Георги Петканов от 28 декември 2002 г., който над самия проснат на улицата труп на прокурора Николай Колев заяви, че изключва връзка между убийството и главния прокурор, и тези на зам.- главния прокурор Христо Манчев, според който поръчители на убийството били тези, които искали оставката на Филчев. От нейните думи излиза, че и сега поръчители на побоя над Огнян Стефанов са някакви неидентифицирани налудни типове, които искат да провалят ДАНС.
Четвърто: Най-големият корупционен скандал в новата история на България, разгорял се през тази пролет, ни изправи пред един абсурден парадокс – самият вътрешен министър Румен Петков, човекът, за който се смяташе, че е непоклатим и че чрез знайни и незнайни контакти "държи” БСП в ръцете си, бе принуден да си подаде оставката заради тайната си среща с оперативно интересните бивши барети, известни като "братя Галеви”.
В същото време тайният сътрудник на НСС, организирал тази среща на своя територия, бива ожалван за това, че го били "осветили”, публично заплашва проговорилия ген. Ваньо Танов – и в крайна сметка се оказва съветник на шефа на ДАНС – агенцията, която би трябвало да противостои именно на такива контакти между мафията и властта. Някой би трябвало да обясни този парадокс – и може би е редно тези обяснения да бъдат дадени редом със защитата на агенцията и индулгенцията за съветниците на Петко Сертов.
Пето: Ако се съди по това каква е собствеността на Алексей Петров, то той е мултимилионер с притежанието си на "Лев Инс”, "Лев корпорация”, "С Експрес груп”, "Спартак интер холдинг С.И.Х.”, "Плевен холдинг” и прочее. Което поражда неизбежния въпрос – кое кара един мултимилионер да се глави като секретен сътрудник на тайните служби – освен ако тази му позиция не е пряко свързана с натрупването на неговите капитали, ако чрез нея не се замитат следи за натрупването на същите или ако чрез нея не се прикриват престъпни действия от широк мащаб – срещу съответните богати комисионни?
И още един допълнителен въпрос с понижена трудност: Някой пита ли се как са натрупани тези капитали? Как една скромна бивша барета се е оказала дотолкова опитен бизнесмен, че днес обитава върховете на стопанския ни елит?
Вас питам, г-жо Дончева. Или не сте чели доклади на службите от 90-те години, според които сегашният съветник на Петко Сертов е видна фигура в сферата на силовото застраховане?
Или не знаете как и с чии пари е регистрирана ЗАД "Левски-Спартак”, днес пререгистрирана като "Лев-инс”? Не знаете например как и срещу колко Алексей Петров се сдоби с къщата на винената царица Роза Георгиева, в която днес е централата на "Лев инс”? Не знаете за странностите по делото за убийството на Надежда Георгиева, която към момента на смъртта си беше служителка именно на Алексей Петров? Не сте чували името на Георги Петракиев Цветанов и не знаете как доброволно и от чиста любов е прехвърлил цялото си имущество на днешния съветник от ДАНС? Не сте чували за странното преместване на Сретен Йосич от Централния софийски затвор в ареста на Транспортна полиция – и за кроежите, свързани с него?
За триумвирата Никола Филчев – Алексей Петров – Филко Славов? За странните обстоятелства и още по-странното мълчание около демонстративния разстрел на прокурора от ВКП Николай Колев?
Питам Ви, защото знам достатъчно добре, че всички тези афери са Ви известни с подробности – и се чудя на какво ли всъщност се дължи горещата Ви защита на Филчевия питомник – и добре ли спите, след като нарекохте пребиването на Огнян Стефанов с чукове и железни тръби "случка”.
Шесто – и най-важно: когато се извършва едно престъпление, първата работа е да се запитате кой има интерес то да бъде извършено. Тъкмо ДАНС идентифицира Огнян Стефанов като стоящ зад анонимния сайт "Опасните новини” – и с това го издигна като мишена за засегнатите от него. В двата месеца, през които сайтът успя да просъществува, преди да бъде бастисан по мистериозен начин (и забележете – с поднесени извинения от Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов, които те отричат да са писали), в него се появяваха ограничен кръг имена, но акцентът върху едно от тях бе определено натрапчив: над половината от текстовете са посветени на Алексей Петров.
За разлика от класическите жълти истории с трипера на президента, в тези именно текстове има данни, които ДАНС не случайно определя като "класифицирана информация” – тя е и взривоопасна, защото изважда мръсните ризи на агенцията, а и на МВР, митниците и прочее институции с изключително висока корупционна наситеност.
Между "опасните” новини има една особено опасна – публикувана на 10 септември 2008 г. под названието "Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност”. Опасна, тъй като посочва как заедно с зам.- шефа на Агенция "Митници" Румен Божинов Алексей Петров под прикритието на борба с контрабандата по митническите пунктове разчиства територия за свой канал за наркотици и китайско карго; защото се изважда наяве реалната причина за срещата на Румен Петков с братя Галеви – което според този текст е създаването на контрабанден канал за синтетична дрога, като една голяма част от печалбата бъде пренасочвана към партийните каси на БСП, ДПС и НДСВ; защото хвърля светлина върху един друг прословут скандал – този със сглядата между контрабандисти и държавни мъже на наетата от Спас Русев яхта в Монако.
И защото в същия този сайт се обещават бъдещи разкрития: например за убийствата на Николай Колев и Надежда Георгиева – тези ли тайни прочее следва да бъдат пазени – в интерес на държавата и авторитета на ДАНС?
Не е ли впрочем очевидно, че такъв авторитет няма как да бъде опазен, след като бившите кадри на ДС и настоящи шефове на агенцията са избрали да бъдат съветвани от човек, който има подозрително много допирни точки с организираната престъпност?
В заключение, ровейки се из интернет по повод случая с Огнян Стефанов, попаднах на един блог, в който авторът цитираше думите на "мутрата-агент от ДАНС”, дочути случайно в една негова пицария. Според този текст Алексей Петров е питал, обаждайки се по мобилния си телефон в същата късна вечер, когато е пребит главният редактор на Фрогнюз: "В какво състояние е той? Успял ли е да каже нещо?”
Не мога да съдя за достоверността на този текст – но съм убеден, че пазеният от цялата държава приближен на Петко Сертов би могъл преспокойно да ги изрече. И напълно споделям неговото заключение: "Преди 30 г. ченгетата убиха журналиста Георги Марков с чадър, днес се опитаха да убият журналиста Огнян Стефанов с...ЧУКОВЕ! Май не само, че си действат старите порядки, ами става и все по-нагло, жестоко и вероломно!”
Изх. № 08-24/24.08.2008 г.
Председател на Европейската комисия
Относно: България - Нежеланието на българските власти за изясняване на повдигнат въпрос за ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй”
Уважаеми господин Барозо,
От своя страна ние, като представители на българската общественост, изпратихме своевременно сигнали до Главния прокурор, до Държавна агенция „Национална сигурност” и до еврокомисаря по енергетика и транспорт г-н Андрис Пиебалгс.
Обръщаме се към Вас за съдействие, защото съзираме явното нежелание на българските власти за изясняване на повдигнатия въпрос, касаещ ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй”. Вече близо два месеца, българските власти в лицето на министър-председателя Сергей Станишев, министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и шефа на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов, не назначават обещаните две независими комисии за анализ на публикуваните доказателства от Георги Котев.
Нещо повече, въпреки разпореждането от 29.07.2008 г. на Върховна касационна прокуратура, Окръжна прокуратура-Враца мълчи в продължение на един месец и не изисква доказателствата, нито търси контакт с ядрения експерт Георги Котев.
Разбираме от писмения отговор на ДАНС до нас от 23.07.2008 г., че и те ще очакват резултатите от проверката на Прокуратурата.
От Министерството на икономиката и енергетиката не предприемат действия, защото служителите от техния специализиран за проверки Инспекторат, били в отпуск.
В същото време АЕЦ „Козлодуй” трескаво бърза да скрие всички касети със съмнително ядрено гориво – след като в миналия месец бе съкратен с 25% плановия ремонт на единия блок и бе пуснат изцяло зареден с новото гориво, сега е на ход подобно зареждане и очакваме отново доста предсрочно съкращаване на работите по плановия ремонт и пускане в действие и на другия блок.
По този начин ние сме притеснени от това нежелание за прозрачност при изясняване на повдигнат от признат български авторитет важен въпрос за ядрената безопасност не само на България, което е предпоставка за застрашаване сигурността и живота на 500 милиона европейски граждани.
Уважаеми господин Барозо,
Очакваме с Вашата лична намеса да покажете, че сте разбрали опасностите, идващи от бившите сателити на авторите на Чернобилската трагедия от 1986-та.
Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”, Пламен Димитров – историк, Д-р Огнян Чипев – инженер, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Юлий Йорданов – журналист, Милен Радев – журналист в Германия, Борислав Сандов – СУ „Климент Охридски”, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център – Будапеща, Константин Дичев – „Зелени Балкани”
УС на Национално Движение „Екогласност” - секция Долно Церовене, на 15.08.2008г. на свое заседание прие решение, с което създава Мрежа за солидарност „Приятели на Грузия” с хуманитарна цел за подкрепа на грузинския народ.
В мрежата за солидарност „Приятели на Грузия” се канят за участие структури и личности на гражданското общество в България, както и такива от българската диаспора в чужбина.
15.08.2008г.
Управителен съвет :
Председател:
Пламен Димитров
Заместник-председател:
Мая Трифонова
Секретар:
Силвия Николова
тел.: 096/30-33-58
По всичко изглежда опозицията – партиите от ЕНП плюс Атака са еднакво недоволни от вътрешната политика на тройната коалиция. Както знаем, обаче, освен вътрешна има и външна политика. Ако вземем, например темата на деня – конфликта в Грузия, нещата в така наречената опозиция изглеждат много различно. За ГЕРБ, която се готви да управлява идната година по това време, такъв проблем и съответно позиция на България няма. Дори твърде словоохотливият кмет на София тези дни старателно избягва темата и публичните места, където някой може да му сложи микрофон пред устата. Да не говорим за Цветан Цветанов, призовал наскоро да скъсаме с азиатско-ориенталския модел и пропуснал златна възможност да го идентифицира най-сетне и географски. Мълчи си и юначният лидер на патриотите Волен Сидеров. Най-вероятно още в първите дни на конфликта се е чул по телефона с бившия главнокомандващ на ВВС армеския генерал Пьотър Дейнекин. И за разлика от разговора им преди двайсетина дни, този път пълководецът го е убедил, че няма опасност за България. Т.е. сухопътната операция няма да продължи към Мала Азия, Одринска Тракия, Свиленград и София. Тъй че по отношение на външната политика ГЕРБ И Атака си влязоха изцяло във формата ЕР. ¹
Интересен нюанс на различие има дори и в декларациите на автентичното дясно. По стар навик в СДС се изразяват с дипломатичното „интервенция”, докато в ДСБ предпочитат ясното определение „военна агресия” и „руска инвазия”. Но това последното се ядва.
Все едно, че и ние като американците си имаме републиканци и демократи.
Иначе на мене най-много ми хареса една лична декларация. На нея пише: "Да разкъсаме веригите на новото съветско робство за България, Грузия и Чечения!. Ето я по-долу и нея на една от снимките, които щракнах с телефона си онзи ден, по време на молебена за мир в Грузия.В петък, 15 август 2008 г., в 18 часа край Параклиса за жертвите на комунизма до НДК ще се служи молебен за мир в Грузия и заупокойна панихида за душите на загиналите през последните дни на руско нашествие в тази кавказка, приятелска и съседна на България страна.
Атанас Чобанов, в. "Парижки вести" :
Коментар По време на дебатите за шестия вот на недоверие към правителството на Станишев, вицепремиерът Плугчиева разказа притча за група хора, носещи тежки камъни. Попитали първия какво прави, той отговорил "Нося камъни”, вторият казал "Изкарвам хляба си”, а третият – "Ще строим храм". Бившата посланичка в Германия направи паралел с България, където според нея тече процес на изграждане на храма на европейското бъдеще. Храмове в България дал Господ, включително и от светско-духовния жанр "храм-паметник", каквито са Александър Невски, църквата под Шипка и църквата на Ванга в Рупите. Новият храм, за който бленува Плугчиева, вероятно е с параметрите на монумента на Бузлуджа. С гигантски фрески в него ще са изобразени сцени от борбата с корупцията, градежи на магистрали и блеснали жита окъпани от европари. Някой служебен интелектуалец като Светлин Русев може да изографиса храма с емблематични сцени. Ето няколко идеи. Запалката и Галеви решават на маса приемането ни в Европа, засмени Батковци - поръчител и изпълнител позират на фона на позакърпено срещу 120 милиона шосе, президентът реже лентата на пребоядисана машина за преработка на контрабандни китайски зайци в легални евросалами... От Брюксел също искат да построим храм, за да гарантираме европейското бъдеще, но храм от нов вид. "Храм-затвор", в който наематели да станат наркотрафиканти, поръчители на убийства и корумпирани чиновници и политици от най-високо ниво. За такъв храм горепосочените сами си мъкнат камъните вече 19 години. На настойчивите въпроси на обществото откъде са камъните и как са придобити отговарят като в притчата. Най-напред наглото: "Ми имам си ги, нося си ги". После чухме: "Изкарваме си хляба, роднините ни без камъни ли да стоят?". Последната интерпретация е в духа на посланието на Плугчиева: За благотворителност ги трупахме камъните, за благородни цели, за чест и слава на европейска България. Даже вече показаха по телевизията първата серия от римейк на "Когато се наливаха основите". Един откуп ли, подкуп ли с неясен произход гръмко влезе в касите на новосъздадена фондация. Социолозите твърдят, че гражданите тълкуват притчата като в Брюксел, даже по-радикално. Съгласни са за храма-затвор, но категорично не са съгласни камъните да се редят в стройни каренца от 15 квадрата, оборудвани по евронормите с маса, стол, легло, тоалетна, телевизор и вградена мебел. Един грозен ориенталски, вече построен пандиз би свършил идеална работа за целта. А с камъните може да се направи Грамада, както е писал класикът. И да не забравяме, че Гоце трябва да бъде отстранен!
31 Юли 2008