За пътищата и хората

Публикувам този текст на Милен Радев - с негово съгласие и с убедеността, че става дума за една наистина безпрецедентна изповед - и за куража на човек, който сам, без никаква външна принуда, застава срещу призраците от миналото си и изкупва своите нявгашни вини - колкото и нищожни да са те. За мен този жест е насъщен - защото такива като него се броят на пръстите на едната ми ръка - и защото в него се съдържа повече нравствено достойнство, отколкото в моралното безразличие на онези, които не са имали контакти с ДС, но спокойно биха могли да имат; или онези, които не признават пречистващата сила на изповедтта, а в сърцата им няма място за прошка. Нещо повече - позволявам си да заявя, че този жест е и граждански акт, че примерът на Милен внася нов акцент в продължаващия вече 20 години дебат, който - надявам се - ще продължи и в "Свободата"; първата статия впрочем е вече факт и ще бъде публикувана още утре. Надявам се неговият пример да бъде последван и от други - и предполагам, че на разни наглеци няма вече да им е толкова лесно да обясняват как са служили на родината, и да ободряват събратята си с двойни биографии с призиви като "вдигни очи". Ето ви тук един човек, който вдигна очи и разчисти сметките си с миналото - и след тази изповед не може да има вече сянка върху неговото дело - за мен той е приятел и съмишленик - и ще си остане такъв.

Едвин Сугарев

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=10488290 Милен Радев http://de-zorata.de/ Everybody's got to walk this lonesome valley We've got to walk it by ourselves There's nobody here can walk it for us We've got to walk it by ourselves... Cтар американски госпъл От месеци Комисията за досиетата оповестява все нови и нови имена на публични фигури, които съгласно архивите са били причастни към тайните служби на комунистическа България. Зад лаконичните лични данни, зад номерата и кодовите названия на управления и отдели, зад картоните, картончетата и датите, зад псевдонимите остава в сянка самата дейност на хората, чиито имена научаваме. Тя не е и предмет на Закона. Нито пък човешките страсти, ламтежи, терзания и угризения, съпровождали работата на сътрудници, агенти и ръководили ги служители. Със следващия текст искам от първа ръка да разкажа за малка частица от онова, което справките и решенията на КомДос не разкриват и не могат да разкрият. Конкретен повод ми дава последното Решение на Комисията, където сред изброените журналисти срещнах и имена на хора, които уважавам и чиято работа през последните две десетилетия смятам за уникален принос в осмислянето на комунистическото минало. Редом с тях прочетох, че „поради липса на данни” не съм могъл да бъда проверен и аз като член на редакционния съвет на в. „Про & Анти”. Незабавно влязох във връзка с КомДос и изпратих недостигащите й данни, за да може тя да свърши своята работа до край. Започвам своя разказ без да изчаквам резултата от допълнителните разследвания на КомДос. Текста съм приготвил от доста време. Това, което следва, съм съобщил устно от няколко години на приятели и обществени фигури у нас, споделил съм го и с редакциите на издания, в които относително редовно публикувам. Темата е такава, че своевременно трябваше да информирам и съответните отдели за сигурност в германските институции, с които имам професионални отношения. Предприемал съм тези стъпки сам, без някой да ме е питал. Целта ми бе да създам известна публичност за далечни вече събития и така да cнема всяко съмнение, че мога да бъда подлаган на шантаж или манипулация поради неогласени факти. След като потопяването ми в миналото завърши с важна за мен среща с човек от това минало, сега вече мога да говоря свободно * * * Преди няколко години, сортирайки документи на заболялата ми майка в София, попаднах на нейни бележки от края на 70-те. В тях тя е записала нещо, което при излизането си от казармата съм й разказал и което през отминалите от тогава десетилетия почти изцяло съм бил изтласкал от съзнанието си. След смъртта й се опитах да възстановя колкото може повече от спомените си за въпросната година – 1976/77. По време на службата ми като редник в артилерийски полк (1975 - 1977), т.н. „спец” на поделението ме бе извикал на конспиративен разговор в лечебницата. Там, призовавайки патриотичния ми и войнишки дълг, той бе поискал „в условията на изостряне на международното положение” и на „враждебна дейност на Югославия” да му докладвам за случаи на а) неуставни прояви на стари войници, тормоз над младите в нощните часове, когато началството отсъства и б) прояви на „македонски национализъм”, на сепаратистки настроения сред войниците, доста от които произхождаха от Пиринска Македония. Не си спомням лейтенантът от ВКР-то да е упражнявал някакъв особен натиск, да ме е заплашвал или изнудвал. Просто приех искането му като нареждане на началник. Избрах за поискания от него „псевдоним” първото нелепо хрумнало ми презиме на мой съученик от гимназията. Смътно си спомням, че май подписах и някакъв документ за неразгласяване. Питал съм се естествено много пъти през тези сега отминали няколко години какво ме е накарало тогава да се съглася на това сътрудничество, нямащо оправдание дори и по тогавашните ми младежки схващания. Не мисля, че ме е било страх да откажа. По-скоро си го обяснявам с малодушие, с неспособност да кажа „не” от конформизъм, от стремеж да „мина между капките”, да не направя „лошо впечатление”. Своята роля е изиграла и военната йерархия, в която тогава бях вписан. Някакво перверзно разбрано чувство за дълг (патриотичен?) сигурно също си е казало думата. През следващите месеци „спецът» ме е поръчвал на няколко пъти конспиративно на срещи. На тях съм му докладвал писмено и поименно за издевателства или бой над някой от младите войници, за дисциплинарни нарушения, които съм забелязал. По-срамно, от гледна точка на днешните ми позиции неоправдано и неизвинимо е, че през онова време съм донасял и за т.н. „македонски” настроения на войници. За това ще разкажа повече по-надолу. Срещите ми със „спеца” се прекратиха със заминаването на набора на селска бригада преди края на службата. Уволних се 1977 и се завърнах в София. Още тогава усещах срама от онова, което бях приел да върша, опитвах се да не мисля повече за цялата работа и можах да говоря за случилото се само с майка ми и с никой друг от близките ми хора. През късната есен на 1977 по телефона в къщи ме потърси непознат глас и ми предаде „поздрави” от лейтенант Х. Назначи ми среща в кафенето срещу „покойника” на Раковска. Цивилен гражданин ме заговори сам и ме покани на масата си. Без да се представя, той ми разясни, че било време „те” да ме „поемат” от тук нататък. Като новоприет студент съм можел да ги информирам за разни важни случки сред колегите, да проявявам бдителност и пр. и пр. В този момент на мен ми стана ясно, че това е междата, която не бива по никой начин да прекрачвам и ако го направя, връщане вече няма да има. Не твърдя, че с възмущение и геройски съм отхвърлил предложението за сътрудничество на човека от ДС. Не, обясних му, че по никой начин не ставам за такава работа, че в компания се напивам и не си държа езика зад зъбите, че не мога да пазя тайни от приятелите си, че следването не ми остава време за срещи извън учебните занятия. Хаотични и не много логични оправдания, както преценявам днес. Кафетата бяха изпити, срещата завърши. Събеседникът ми заръча добре да си помисля, те щели пак да ми се обадят за да чуят какво е моето решение. Тук паметта ми не е сигурна – или не последва обаждане, или ако звъня му казах, че нямам време и не мога да се срещна с него. Следващ контакт и някакво друго вземане, даване с другарите не е имало. Защо и как ми се разминаха по-тежки изпитания, изнудвания за сътрудничество и пр. не знам и не мога окончателно да си обясня. Може би все пак им е станало ясно по начина, по който бях реагирал, че не могат да очакват усърдна и съзнателна работа от мен... * * * 30 години по-късно се изправих пред ясното съзнание за своята вина и пред срама от един макар и кратък период, но болезнен от гледна точка на човека, в който ме бяха превърнали изминалите от тогава години. Опитах се и успях да си възстановя името на човека, за когото на няколко пъти бях донасял пред „спеца” най-сериозните прегрешения. Ставаше дума за обикновено момче – Георги Б. от П. с игрив език, който без много-много да му мисли плещеше какво ли не. За него бях донасял, че пее „македонски песни”, че вика „тука е Македония, каква България”, „ние сме македонци” и пр. неща от този род. С доста зор и късмет успях да открия след повече от 30 години следите и телефона му. Дянко Марков ми бе предложил да стана член на съюз „Истина”. Не можех да приема без преди това да му призная за този тежащ ми период от моя живот (както не можех да приема и поканата да вляза в ръководството на асоциация „Анна Политковская” без да призная същото на учредителите й; трогнат посрещнах техните думи на разбиране и прошка). Дянко Марков ме посъветва да направя всичко възможно и да открия дали има пострадал от доносите ми. Той подкрепи намерението ми да посетя моя стар „набор” Георги Б. Учуден от съвсем неочакваното ми обаждане и от желанието ми да се видим за да поприказваме, Георги ме покани в П. Като останахме насаме му казах за какво съм дошъл – да му призная нещо срамно, което съм вършил срещу него, да му се извиня, да се покая и да му кажа колко съжалявам, че случилото се не може вече да се върне. И да го питам дали е пострадал с нещо по нова време. Няма да забравя сцената, която последва. Георги ме прегърна, разцелувахме се, каза ми, че миналото си е минало, да не мисля повече за тези неща, да „немам гайле”. Животът му протекъл добре, с нищо не бил притесняван в онези години, има щастливо семейство и т.н. Приказвахме дълго. На тръгване ми напълни багажника със селски армагани. Пътувах обратно към София не щастлив, не без чувството за срам, но неимоверно облекчен и благодарен както на него за великодушието, така и на Бог за това, че без моя заслуга ми бе спестил по-страшна вина. * * * Който е чел внимателно мои текстове, писани особено през последните 3 – 4 години би трябвало да е забелязал, че съм се въздържал от осъждане само на основа на предполагаеми или дори доказани връзки на някого със старите комунистически служби. В това е имало и елемент на личен срам, и на съзнание, че хиляди хора са били подлагани на чудовищно по-тежък, несравним с моя натиск за подписване и съгласяване на сътрудничество. Винаги съм призовавал да съдим за хората по онова, което вършеха и вършат пред очите ни през последните 20 години, когато всеки е волен да избира на чия страна да застава и какви убеждения да изповядва. Естествено, че има доста различия между човека, който съм бил на 19 години и който съм днес, след няколко десетилетия на трупане опит, на четене, на учене, на слушане и размишляване върху доброто и злото, върху допустими и недопустими компромиси. Не търся оправдание или снизхождение за онова, в което съм се провинил в казармата. Запазвайки чувството за лична вина и отговорност, разчитам, че работата ми през последните години ще бъде оценявана като искрена и вършена по съвест. Казвайки горното, си продължавам по пътя, който сам съм избрал и нямам намерение да напускам.

Референдум “България – зона, свободна от ПРО”

До Комисията по външна политика и отбрана
Четиридесет и първо Народно събрание
　
А П Е Л
От Гражданско движение “Граждани против войната” за провеждане на Референдум
“България – зона, свободна от ПРО”
　
Уважаеми народни представители,
Ние, пацифистите, представители на свободното гражданско общество, заявяваме:
- Не приемаме идеята на територията на Република България да бъдат разположение елементи от новата американска, или от която и да е чужда държава, система за противоракетна отбрана (ПРО) на българска територия.
- Настояваме за пълна публичност и прозрачност пред българското общество за позициите на американската и българската страни.
- Предлагаме Народното събрание да излезе с решение за провеждане на Референдум с тема: “България – зона, свободна от ПРО”.

Съпредседатели на ГД “Граждани против войната”:
Пламен Димитров – 096303058
Петър Пенчев – 0887525032
　
　
* Гражданско движение “Граждани против войната” бе създадено на 21.07.2004 г., когато след непослучливата намеса на Гл. секретар на МВР Бойко Борисов, терористи в Ирак обезглавиха българските граждани Ивайло Кепов и Георги Лазов. Следствието и досега е без резултат, а на искането ни по ЗДОИ, ние получихме политическа репресия от Министерството на външните работи чрез Агенция за държавни вземания.

ПРОТЕСТ с Партии СРЕЩУ ШПИОНСКИЯ ЗЕС?

ACC "Aнна Политковская" тук публикува възванието за протест от блога "България е наша", но с някои налагащи се уточнения:

На 14.01.2010 г. на протеста срещу ЗЕС, над 30 граждански организации бяха "яхнати" от партиите на Мария Капон, НДСВ на Милен Велчев и някакво БЗНС. После при испанския посланик от името на "Щаба на протестите срещу ЗЕС" кои отидоха на 04.02.2010 г. - пак Партиите!!!!!!!!!!

Днес Корнелия Нинова(БСП) заедно с "Електронна граница" правят публичен анонс към протеста на 17.02.2010 г., т.е. за предстоящия протест?!?

Затова Щабът умря... Отново изплуват Партии...
***************************************************************

http://bulgariaenasha.blogspot.com/2010/02/17.html

ДО МЕДИИТЕ И ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ

В Сряда, 17 февруари, Парламентът ще гласува на второ четене промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), даващи достъп на МВР до трафичните данни на гражданите. По традиция, както се вижда от нееднократните и повтарящи се опити за промени и допълнения на този закон, МВР се домогва до безконтролно и нерегламентирано проследяване на трафичните данни на гражданите. Известният с лоша слава "интерфейс" за проследяване на трафичните данни на гражданите, въпреки обещанията на премиера Борисов и министър Цветанов да бъде премахнат, в предложената за второ четене версия на промените в ЗЕС се заменя със "система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства". Играейки си с думите, депутатите от ГЕРБ ще “поправят най-голямата грешка” на Бойко Борисов, за каквато той сам обяви в медиите това, че се е вслушал в общественото мнение. Така милиционерската, ретроградна и рестриктивна философия на предложенията за промени в закона ще бъде запазена.

При тези обстоятелства, макар и в последния възможен момент, рано сутрин, и в работен ден, неформалната организация на млади български граждани и блогъри "България е наша" ви призовава на протест:

СРЯДА

17 ФЕВРУАРИ

(извън “обозначената зона” от 20 метра отстояние от Народното Събрание)

ПЛОЩАД НАРОДНО СЪБРАНИЕ

09:00 до 11:00 ч.

"България е наша" се противопоставя на обръщането на презумпцията за невинност, с което всеки български гражданин се превръща в потенциален престъпник, терорист или педофил. Ние сме против ограничаването и нарушаването на фундаментални човешки права, гарантирани от Конституцията на Република България, извинявайки това с несъществуващи изисквания на ЕС и Директива 24/2006. Ние вярваме, в конституционните основи, че всички граждани представляват държавата, а гражданските права са фундамент на държавността. Следователно всяка форма на неоснователно, своеволно и ненужно нарушение на гражданските права подронва устоите на държавата и демократичните принципи на управление. Ние определяме промените в ЗЕС като лоши и създаващи възможност за безнаказано извършване на престъпления и злоупотреби от страна на държавните институции и МВР. И ние се противопоставяме на това!

Ние от "България е наша" призоваваме всички - граждани, депутати, полицаи, пожарникари, граждански организации, правозащитни организации, политически партии, определящи се като демократични, всички българи, ТЕБ, четящия тези редове, да се присъедините към нас. Да не допуснем приемането на калпав, недемократичен и ретрограден закон, за да направим България по-добра за всички, защото:

БЪЛГАРИЯ Е НАША!

-------------

Министър Маргарита Попова защитава правото

Снимка: БНТ

Маргарита Попова против задържането с цел събиране на доказателства

http://www.vsekiden.com/?p=65207

За радикална промяна в съдебната система и нова “съдебна култура” се обяви днес министърът на правосъдието Маргарита Попова. Пред Дарио радио тя обясни, че не може мярката „задържане под стража“ да се използва, за да имат време разследващите да съберат доказателствата. Когато не можеш да се справиш без мярка за неотклонение, не е добре, смята Попова. Тя бе категорична, че обвиненията в масовите случаи трябва да бъдат повдигани без арести. Не задържането под стража да бъде наказание и предпоставка за събиране на доказателства, смята тя.

Това е атрофирало мислене заради дългогодишното прилагане на силно формалния процес, категорична бе Попова. Когато става дума за задържане на организирана престъпна група, арести би трябвало да има, но не толкова често, коментира правосъдният министър.

Нямаме професионална и процесуална мощ да стигнем по-високите нива, защото разбиеш ли върха, структурата ще рухне”, посочи Маргарита Попова. По думите й в държавата трябва да се направят радикални промени в съдебната система, в подхода за разработване на организираната престъпност и на корупцията, за да се стигне до фактите и тяхната оценка по пътя на законодателството.

Според нея трябва да се промени организацията на работа на службите, организацията на работа на правоприлагащите органи, организацията на работа на съдебните органи.

По случая “Октопод” трябва да се трябва да се приказва по-малко и по-внимателно. „Обществото трябва да чуе доказателствата по „Октопод” и всичко ще стане ясно, когато независимият български съд произнесе присъда – оправдателна или осъдителна”, заяви правосъдният министър. Маргарита Попова отказа да дефинира своето чувство по операция „Октопод“, като заяви, че ще мисли едва когато пред нея е папката с доказателства.

Нямам нито професионални, нито лични контакти с Алексей Петров, познавам го само по име, не съм се срещала с него, каза още тя. Попова посочи, че по отношение на конкретни дела също не е срещала името му. „Не съм нито придобивала, нито съм била свидетел на обсъждане на неговата личност или на неговата дейност”, обясни още Попова.

събота, 13 февруари 2010

СРЕЩУ умишленото спиране лицензията на "Радио К2"

Изх. № 10-02/02.02.2010 г.

До Европейския парламент – Комисия по петиции
　
　
Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" се обръща с
П Р И З И В до блогосферата и дискусионните интернет пространства, до личностите от свободното гражданско общество на Република България, СРЕЩУ умишленото спиране лицензията на "Радио К2"

Свидетели сме на пореден опит за потъпкване на свободното слово в България. Умишлено се спира лицензията на медията "Радио К2" от Комисията за Регулиране на Съобщенията(КРС), въпреки разпоредбата от Съвета за Електронни Медии(СЕМ) за продължаването му до 2025 година.
Свободното слово е универсален израз на модерната правова държава и обществен гарант за нейната форма - разделението на властите. Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" счита атаката на олигархичната група медийни монополисти срещу "Радио К2" – институция-стожер на свободното слово, като една от проявите за налагане на икономически и политически диктат в Р България.
Изразяваме своята солидарност с екипа на "Радио К2", отстояващ позициите на професионализма, свободомислието и морала.
　
С уважение,
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите

Кой се страхува от Граждански Протести ?

Депутатите на управляващия режим Борисов наложиха времеви и пространствени ограничения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, с което формализираха гражданските права и ограничиха правото на протест, защитено в Конституцията на Република България.

Пламен Димитров - член на обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"
p_dimitrov_b@abv.bg

===========================

А ето какво предизвиква в блоговото пространство поредното нарушаване на конституционното ни право за свободен изказ:

След като депутатите забраниха да протестираме пред парламента, то ни остава само да отидем да им пикаем на парламента, докато те вътре се осират. Всеки който иска може да се присъедини към инициативата и да я подкрепи, като убеди своите познати, близки и приятели да се включат.

Масовото отиване по малка нужда пред парламента е насрочено за понеделник сутринта, но ако закъснеете не е фатално, можете да го направите и по всяко друго време. (Съветваме тези, които са по на зор да си носят и тоалетна хартия, а можете да докарате и четириногите си любимци на разходка около символа на българската законодателна власт. :))

Гражданите, които са харесали инициативата, е нужно да действат по-бързо, докато народните представители не са се усетили и не са забранили и тази исконна човешка нужда със закон...

Първият флашмоб е бил извършен през 1844г. на о-в Тасмания, Австралия от 3 000 жени, разбунтували се във фабриката, в която работят. В двора на фабриката те извършват пикаещ протест.

България не е Биг Брадър - национален протест срещу ЗЕС

ИЗКАЗВАНЕ на Петър Пенчев на митинга на 14 януари 2010г. за "Наглите-3":



-----------------------------------------------------------------------------

Новият 14-ти януари !

Призив
В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.

КАНИМ всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, граждани, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене в на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

Протестът ще се състои отново на 14 януари, отново на площад „Народно събрание“ и отново от 11:00 часа, под надслов:
„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“

Каним всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, който взима отговорни и демократични решения, в името на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста: 14 януари, 11:00 ч., площад „Народно събрание“.

Подкрепящи организации:

ПП Зелените
България е наша
Електронна Граница
Aсоциация общество и ценности
Единна народна партия
БлуЛинк
Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
Гражданска инициатива справедливост
Движение “Гражданско действие”
ПП Земеделски народен съюз
ПП НДСВ
Гражданско движение “Културно-историческо наследство и мемориални паметници”
БИП
http://svobodata.org/
------------------------------------------------------------------------
ПОЗИЦИЯ на ЩАБА за протеста:

1. Директива 24/2006 на Европейския съюз е вече приложена в България. МВР не бива да злоупотребява с това като мотив, за да разширява правата си извън Конституцията.
2. МВР и сега разполага с достатъчен по европейските стандарти правен и технически инструментариум за борба с престъпността.
3. Ниската ефективност на МВР се дължи на изтичането на информация от Министерството към престъпния свят, на организационни и професионални дефицити, а не на липса на информация.

Ние ИСКАМЕ:

1. Министър-председателят незабавно да оттегли целия законопроект като ненужен и противоконституционен.
2. Да бъдат публично обявени предприетите от правителството мерки – брой и имена на разкритите и предадени на съд служители „къртици” в МВР – съучастници на престъпниците.
3. Спешни организационни мерки за превръщане на МВР в съвременна европейска правоохранителна институция, която да бъде един от основните гаранти за върховенството на закона, а не заплаха за него и за конституционните права на гражданите.
********************
За нас, от Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", промените в ЗЕС са нарушение на чл. 34 от Конституцията на РБългария и чл. 8 от Хартата за защита правата на човека. Ключови думи в Протеста, за нас са:

Милиционерска държава и диктатура ПЛЮС ксенофобия и див национализъм РАВНО на фашизъм.
Действията на управляващата коалиция ГЕРБ+Атака са Първата проява на зараждащ фашизъм в рамките на Европейския съюз за 21-ви век.

ЗАЕДНО ще победим! За Гражданското общество в България!

ИЗКАЗВАНЕ на Петър Пенчев на митинга - http://www.youtube.com/watch?v=ay75D6yaUQA

Едуард не беше желан в България

Събина Генова: Едуард не беше желан в България
Вторник, 22 Декември 2009

Най-голямата му болка беше, че страната ще изчезне, защото българите бягат от нея, казва съпругата на основателя на Независимото дружество за защита правата на човека 




Вчера, 22 декември в Сакраменто, САЩ бе погребан един от най-автентичните борци срещу комунизма - Едуард Генов. В отвъдното той се пренесе с българското знаме, обвило ковчега му и под звуците на химна “Мила Родино”.


Генов издъхна на 17 декември от сърдечна недостатъчност, на 63-годишна възраст. 

Роден е в София. През 1968 г. като студент по история е арестуван за разпространение на позиви в подкрепа на Пражката пролет. 10 г. прекарва в затвора в Стара Загора, но бунтарският му дух не е сломен. 
През 1986 г. е един от шестимата български дисиденти, които подписват Апел до Виенската конференция в защита на човешките права в България. По-късно заедно с Илия Минев учредяват Независимото дружество за защита правата на човека. Въдворен е от комунистическия режим в село Михалково, а в края на 1987 г. е принудително изгонен от Държавна сигурност от България.



Интервю на Стойко Стоянов 

- Г-жо Генова, обиден ли си отиде от този свят Едуард Генов на България? 

- В никакъв случай, той не беше обиден на България. Живя с идеята и спомена за родината си и посвети целия си живот на нейната свобода от комунизма, и на надеждата, че един ден обикновеният българин ще има възможност да живее нормално и демократично. 


- От какво се вълнуваше последните месеци от живота си, какви теми коментираше? 

- Естествено, вълнуваше го всичко за родината. Смяташе че е направил колкото е било по силите му за България, и твърдеше, че сега е ред на младите да действат и да поемат щафетата. 


-Как коментираше случващото се е нас през годините на прехода? 

- Това, което се случи в България по време на прехода нямаше нищо общо с идеалите, за които младостта му премина по затворите. Беше в известна степен разочарован, като него мислеха и други дисиденти. 

Реално комунистите запазиха за себе си цялата власт, смениха само икономическата структура. Едуард разбираше, че тази промяна е фалшива. Преди години му бяха предложили от България да издигнат кандидатурата му за депутат, но при условие, че си затваря устата. Отговорът му беше категоричен – “Не съм от хората, които си затварят устата”. Това е показателно за случилото се в България – затвориха устите на хората. 


- Споделял ли е съпругът ви, кои са най-големите грешки, които България допусна след падането на комунизма? 

- Казвал е нещо, доказано многократно от историческия опит - първите падат жертви, и се превръщат в попътни камъни, на които могат да стъпят идващите след тях, като си присвояват и заслугите им. Но тази несправедливост не донесе на България добро. 
Едуард казваше с ирония: “Мъдрите се страхуват преди да действат, смелите – след това. Нямаше мъдри между нас”. 

Но за голям проблем той приемаше факта, че в момента около 5,5 милиона българи живеят извън родината си. За съпруга ми това беше огромна болка. Казваше, че ако процесът продължи, неминуемо, ще доведе до изчезването на страната. Някой, от синовете на МАЙКА БЪЛГАРИЯ, които не са забравили за “Мила Родино” и не мислят единствено за собствения си джоб, трябва да спрат това самоубийство на страната. 


- През последните години в България се внушава, че до 10-и ноември 1989 г. в страната е нямало автентична антикомунистическа опозиция, а е била от руски, перестроечен тип. Приемаше ли Едуард Генов такава постановка? 

 - Той знаеше много добре от собствен опит и от този на всичките му съмишленици, че такива твърдения са чиста пропаганда, с цел да унищожат, заглушат и потъпчат историческата истина. Налагането на такава теза цели единствено да се прочисти пътят на новосъздадената ‘демокрация’, под контрола на БКП и Държавна сигурност. За разлика от нея, автентичната антикомунистическа дейност на българската общественост беше призната и отразена, например в книгата ‘Дисиденти и опозиция в комунистическа източна Европа’, издадена от Полак Детлев, както и в други международни публикации. 

Едуард винаги е бил на позициите, че е създадена една погрешна картина за България. Приемаше се, че тя е тиха и кротка страна, че българите приемат съветската власт с удовлетворение. Но това никога не е било вярно. Българските дисиденти не отстъпваха на бунтарите от другите държави от социалистическия блок. Но големият проблем, бе, че българската емиграция не успя да се доближи до активността на останалите емиграции. Борците срещу комунизма в България работеха и действаха без подкрепата на емиграцията си. В същото време полските и чешките емигрантски общности упражняваха натиск върху западните правителства, изнасяха непрекъснато информация в западната преса. В България това не се случи. Журналистът Георги Заркин го удушиха в затвора, но никой по света не чу за това? 

Когато Едуард пристигна в Америка, през 1988 г. се срещна с двата клона на българската емиграция – земеделци и националисти. Молел ги е да забравят за старите разправии и да работят заедно, но те не го чуха и така бе пропилян шансът да се помогне на страната. 

Затова след падането на комунизма, се появиха измислени организации. ДС създаде няколко такива групи. А и в Независимото дружество за защита правата на човека, комунистите отстраняваха хора, за да вкарат свои. 


- Преследваше ли го и в САЩ призракът на комунизма и на Държавна сигурност? 

- Държавна сигурност никога не забрави за неговото съществуване, включително и сега след смъртта му. До ден днешен нито една власт в България не е признала официално, че Едуард и семейството му бяха екстрадирани принудително извън пределите на родината си. 


- Коя беше според него най-голямата лъжа на демокрацията? 

- Измамените надежди на обикновения българин. 


- Обмислял ли е вариант да се завърне някога у дома? 

-До края на живота му неговото присъствие в България не беше желано. Той беше неудобен, защото беше в състояние да говори само истината. Казваше: “Аз съм изгонен и съм в изгнание. Никое правителство не си направи труда да ме извика обратно, а се сменяха най-различни – демократи, царе”.

Отиде си Едуард Генов

17.12.2009, автор Петър Добрев
В памет на Едуард Генов (1946 - 2009 г.)


Днес ни напусна Едуард Генов. Вероятно малцина от младите знаят за него, при положение, че в България е наложена тезата, че „автентична опозиция на комунистическия режим до 10 ноември 1989 г. не е имало".

Но делата на Едуард Генов говорят сами по себе си:

През септември 1968-а студентската група на Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров организира протестни акции срещу инвазията на танковете на Варшавския договор в Чехословакия по време на т.нар. „Пражка пролет".

Генов е осъден на пет години затвор. Излежава още седем години вътрешна присъда за „намерение за бягство от затвора". Лежал е общо 11 години като политически затворник. В затвора се сближава с Васил Узунов и Илия Минев, най-дълголежалите политически затворници в България, както и с Петър Бояджиев и Нури Тургут. Впоследствие всички ще имат общи действия срещу режима.

През март 1987 г. Едуард Генов заедно с неговите познати политически затворници замислят нова организирана опозиция. Те предприемат и първите си конкретни стъпки, с които правят впечатление по света. Става дума за т.нар. „Апел на шестимата", в който шестима български правозащитници, един от които Генов, изпращат открито писмо до Виенската конференция за спазването на хелзинкските споразумения.

Френският вестник „Котидиен дьо Пари" пише, че „не за пръв път български граждани се обръщат открито и поименно към международни инстанции или западни медии, за което по общо правило ги осъждат на няколко години затвор по чл.108 от Наказателния кодекс, но сега за пръв път подобна инициатива е подета колективно и най-вече западните адресанти обръщат внимание на инициативата и й дават публичност." Апелът настоява, че конференцията във Виена не трябва да приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи - като право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност.

На 16 януари 1988 г. 16 българи, повечето бивши политзатворници, основават Независимото дружество за защита правата на човека, първата независима организация в комунистическа България. Основна фигура отново е Едуард Генов. По думите му дружеството е първата официална обществена организация от 44 години, която си позволява да държи сметка на режима за неизпълнение на международни договори и да контролира спазването на правата на гражданите.

В последвалата 1989 г. именно Независимото дружество ще причини най-много проблеми на клатещата се комунистическа власт и ще допринесе за нейното окончателно събаряне.
1988 г. властта интернира Генов в с. Михалково, а на 13 октомври ДС му съобщава, че до вечерта на 18 октомври трябва да напусна страната. На 19 октомври Генов вече е във Виена със семейството си. Малко по-късно заминава за САЩ, откъдето продължава да говори по западните радиостанции и да подкрепя акциите на Дружеството до падането на Тодор Живков.

След десети ноември новите лидери на опозицията така и не се сещат за Генов. Днес вероятно ще се сетят, както започнаха да се сещат посмъртно и за Илия Минев.
Но историята ще съди справедливо за всички.

Бог да прости Едуард Генов!

Константин Дичев - с награда за Гражданска активност

"БлуЛинк" учреди награда за онлайн гражданска активност
От Б&Е, dnevnik.bg
16:18 - 16 дек 2009

Информационната мрежа за екологични проблеми "БлуЛинк" учреди награда за онлайн гражданска активност. Първият носител на отличието е Константин Дичев от федерация "Зелени Балкани".

Той ще получи преносим компютър, който ще улесни наградения в използването на необятните интернет ресурси за опазване на околната среда.
Дичев получава наградата заради ефективното си участие в проекта "Спаси гората", платформата за избори на "БлуЛинк" и дискусионните листи на организацията, където се обменя експертна информация по всички актуални проблеми на опазването на околната среда.

"Спаси гората" е базирана в интернет система за сигнали за незаконни сечи. Целта й е да даде възможност всеки да се включи в опазването на българските гори. За да я реализира, "БлуЛинк" създаде сайта й, обучи доброволци, организира проверки на незаконни сечи и свърза в партньорска мрежа организации и държавни институции – експерти в опазването на горите. Активно участие във всеки елемент от този процес взе носителят на тазгодишната награда Константин Дичев.

Фокусът на наградата няма да остане затворен само в областта на околната среда. Тя ще поощрява активно използване на онлайн инструменти за реален принос към установяването на демократични практики и прозрачност. Учредяването на приза е част от усилията на "Блу Линк" за обединяване на гражданското общество и намиране наново на допирните точки с държавата.
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" и Група ГЕО честитят на Коцето заслужената награда!

В Копенхаген арестуват свободното слово

Гражданският натиск за подписване на споразумение за климата в Копенхаген се засилва
Копенхаген, Дания - 16.12.2009 г.

В Копенхаген гражданският натиск нараства реципрочно на обезпокоителната тенденция за насилствените действия на полицията срещу участници в уличните шествия и акции по време на срещата на върха на ООН за промените в климата.
Набиращото скорост и глобална подкрепа гражданско движение цели да въздейства върху политическите лидери на 192 държави да подпишат обвързващо споразумение и да предприемат спешни и реални мерки за намаляване на въглеродните емисии. От началото на конференцията в Копенхаген обаче датската полиция налага всякакви мерки да осуети мирните демонстрации. Действията се описват като превантивни, но в действителност излизат от рамките на превантивния контрол и могат да бъдат окачествени единствено като репресивни с цел да заглушат гласа на хората по най-важния проблем в света днес при създаващия се безпрецедентен глобален консенсус.
За тази цел органите на реда използват няколко “полицейски” тактики: арестуват се хора още по време на легалното шествие без проявена агресия и провокации; полицията отнема разрешителното на вече разрешени протести в последния момент без предупреждение.
Само в рамките на осмия ден (вторник 15-ти) бяха извършени неоснователни арести на три места при напълно мирни протести, както и при подготовката на голямата акция Reclaim Power на 16.12., когато бяха конфискувани стотици колела по незнайни причини.Броят на арестуваните от началото на демонстрациите досега надхвърля 1500 души. В допълнение на това ООН отне акредитациите на повечето представители на неправителствените организации, които имаха право да присъстват като наблюдатели на обсъжданията, и въведе много строг пропускателен режим. Така на 17.12 от хилядите регистрирани НПО представители ще бъдат допуснати само 1000, а в петък – едва 90. Днес след 9-часово чакане последните регистрирани НПО представители успяха да получат своите пропуски за срещите на 16.12.
Неправителствените организации от цял свят остро протестират срещу репресивното отношение на ООН и датската полиция към представителите на обществеността и настояват пред датското правителство да бъде спрян неоснователния полицейски произвол. Към тях се присъединяват редица датски политически партии. В същото време не се подхожда по същия начин към представителите на големите корпорации и техните лобисти на конференцията, които се допускат безпроблемно до всички важни срещи и преговори. Реалните решения се предлагат не в Bella Center (сградата на официалните преговори), а в KlimaForum – истинската гражданска климатична конференция на хора от всички краища на света (http://www.klimaforum09.org/?lang=en).
Днес в Копенхаген предстои голяма демонстрация под надслов Reclaim Power (Да си върнем властта!). Към нея се очаква да се присъединят и представители на официалните делегации на някои латиноамерикански и африкански държави.
Реакция ще има и в България в сряда, 16.12.2009 г. от 9.30 ч. на редовното гражданско присъствие на “Граждани за Рила” пред Министерския съвет, когато участниците ще зададат въпроса
– Има ли място за нови ски курорти в България в конфликт с природата и при липсата на достатъчно сняг и затоплящ се климат.
На 20.12.2009 (неделя) в БТА от 11.00 ч. ще се състои пресконференция на Коалиция за климата-България и българската група, присъствала на преговорите и демонстрациите в Копенхаген, на която ще бъде направен анализ на договореното от страните членки на ООН и ще бъдат споделени лични впечатления на българските участници от неправителствените организации за всичко видяно и преживяно, както от добрата, така и от лошата му страна.
За контакти:
Георги Стефанов, WWF, Коалиция за климата-България, тел. 0889 517 976

В Копенхаген :
Борислав Сандов, Коалиция за климата-България, тел. + 359 887 096 757
Вера Петканчин, “Граждани за Рила”, тел. + 359 899 38 58 59

--
Кампания "За да остане природа в България!"
http://forthenature.org/

МВР се самоподслушва

МВР пак ще се самоподслушва
От Юлиана Колева, Дневник, 08 дек 2009
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/08/827686_mvr_pak_shte_se_samopodslushva/?ref=email_mynews

За десетина дни в ГЕРБ установили, че ДАНС не може да се справи с подслушването на полицаи

Няколко дни след като новите управляващи въведоха специален ред за подслушване на служители на МВР, така че да се предотврати възможността за изтичане на информация, депутати от ГЕРБ установиха, че поправката не работи, и вече внесоха изменения в закона.

В края на ноември с промени в Закона за специалните разузнавателни средства беше въведено задължение подслушването на служител на министерството да се осъществява от дирекция "Технически операции" на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Дотогава за работещите в МВР нямаше специален ред и в случай че се налага тяхното подслушване, с това беше ангажирана дирекция "Оперативни технически операции" към министерството.

Новият режим беше въведен, за да се предотврати изтичането на информация, но получихме информация, че ДАНС няма самостоятелен капацитет да осъществява подслушването и така се блокира системата, обясни пред "Дневник" един от вносителите на новата поправка - депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов. Той и негови колеги внесоха в петък проект за промени в Закона за специалните разузнавателни средства, според които вътрешният министър вече няма да е задължен да се обръща към ДАНС, в случай че се налага подслушване на негови подчинени, а това ще остане само като възможност.

"Не отнемаме от ДАНС правото и тя да извършва подслушванията, но отменяме изричното задължение само тя да го прави, тъй като очевидно не е способна още да се справи", обясни Ципов. Така, когато ДАНС могат, ще са ангажирани те, но когато е невъзможно - ще се заеме МВР, допълни той.
Оказва се, че в няколкото дни, в които е действал новият режим, той вече се е оказал неработещ. По информация на депутата имало няколко подготвени от министър Цветан Цветанов предложения за подслушвания, които, доколкото депутатът знаел, не са били задвижени заради липса на възможности в спецагенцията.

Доскоро ДАНС ползваха за подслушване техниката на дирекцията в МВР, но вече започнаха да работят и чрез специализираната си дирекция "Технически операции", за съжаление обаче тази техника е много скъпа и те все още не могат да си осигурят нужното оборудване, посочи Красимир Ципов. С тези козметични промени сега се опитваме да решим един практически проблем, който допуснахме наскоро, допълни той.

По думите му догодина, при изработването на цялостната стратегия за национална сигурност, ще бъде разгледан и този въпрос по-подробно. Ципов смята, че дотогава няма да има сериозни течове на информация, тъй като подслушванията на служители на МВР ще се ръководят основно от дирекцията в министерството, която проверява и дисциплинарните нарушения във ведомството.

---------------------------------
Има ли нужда от коментар - за времето, в което живеем от 09.09.1944 г.?!?

Руска фирма забранява на АЯР да предостави информация за подмененото ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”

На 03.12.2009 г. от 9:30 ч. в Административен съд – София град, ще се гледа дело 3857 / 09, по жалбата на Национално движение „Екогласност” срещу Агенцията за ядрено регулиране за отказ от преди една година по Закона за достъп до обществена информация. АЯР отказа искания достъп до техническата документация за подмененото ядрено гориво в периода 2004-2008 г., за което изнесе данни в Интернет ядреният физик Георги Котев, със 17-годишен стаж като експерт в централата. При решението си за отказ, АЯР се обоснова с несъгласието на руската фирма „Твел” – доставчик на ядреното гориво за българската АЕЦ „Козлодуй”.

     Александър Кашъмов – адвокат от Програма достъп до информация, като пълномощник на ищеца по делото, по своя лична инициатива преди два месеца предложи на АЯР споразумение: „Поради смяната на политическата власт и избора на ново правителство и заявените намерения на новото управление за по-голяма прозрачност, отчетност и достъп до обществена информация, се обръщам към Вас с предложение да промените позицията си по спорния между нас въпрос, който е продиктуван от несъмнения обществен интерес да се установи дали публикуваното от г-н Котев отговаря на истината.”

     Председателят на АЯР Сергей Цочев и новият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”  Димитър Ангелов, отново се оправдаха с наложената от руската фирма забрана за достъп до документацията на горивото в българската централа, подчертавайки, че “обстоятелства като смяната на политическата власт и избора на ново правителство у нас, са несъотносими и несериозни в рамките на едно съдебно производство”.

     В случая еколозите от НД “Екогласност” и правозащитниците от Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”, се явяват изразители на обществената подкрепа към доблестната постъпка на утвърдения експерт от АЕЦ “Козлодуй” Георги Котев – прогонен “немил-недраг” в чужбина, осмелил се пръв да наруши наложената бариера в България за пълна непрозрачност по въпроси, касаещи ядрената безопасност и разкриването на корупция сред обръчите от фирми на входа и изхода на АЕЦ.

     Петър Пенчев – зам.-председател на НД “Екогласност” подчертава, че в това съдебно дело непубличността и отказването на достъп под руски диктат затвърждават мнението, че ядрената енергетика е сектор за обслужване единствено на частни интереси. Инж. Пенчев напомня за данните, че Първата атомна централа у нас е свързана с непредвидими рискове за общественото здраве и замърсявания на околната среда - от реално отчетените радиоактивни изхвърляния в атмосферата и оставяните за поколенията огромни количества опасни отпадъци, за които се заблуждава обществото, че не се връщат обратно от Русия за погребване у нас с радиоактивност за над сто хиляди години. На този фон последните намерения на кабинета Борисов за строителство на нов, седми блок в АЕЦ “Козлодуй”, са безумни относно хората и ще срещнат активен отпор от екологичната общност, защото ще превърнат не само западналия български Северозапад в “бяло петно” на географската карта, заключава екоактивистът.

Бойко - на подсъдимата скамейка в Люксембург

Първо дело на ЕК срещу България - заради Бойко като кмет 20.11.2009
Не две години, а няколко месеца ни делят от санкциите, казаха еколози http://www.vsekiden.com/?p=61277#comment-448045

Заключението на евроекспертите е, че очевидно няма възможност въпросът с управлението на отпадъците в София да намери решение в кратък срок
* Европейската комисия започва дело в Съда на европейските общности в Люксембург, защото България не е създала подходяща мрежа от инсталации за управление на битовите отпадъци в София, съобщи БТА.
Това е първо дело, което ЕК завежда срещу страната ни.
В случая става дума за нарушаване на европейските закони, определящи основните изисквания при управление на отпадъците, които страните в Европейския съюз трябва да спазват, за да се гарантира повишено равнище на защитата на околната среда и човешкото здраве, заяви говорителката на Европейската комисия Барбара Хилферих.

--------------------------------------------------

Коментар на Група ГЕО:
Как се стигна до това Първо дело от нашето задгранично правителство-Европейската комисия в Брюксел, единствено загрижило се за здравето на всички българи:
Започнахме с протести на улицата през есента на 2005 г. срещу балите и на 18.08.2006 г. със Жалба от НД "Екогласност" и Екосдружение "Връбница-Надежда" в Софийски градски съд и дело срещу кмета Бойко Борисов за прекратяване на балирането.
На 15.09.2006 г. 13 граждански организации от Група ГЕО уведомихме Жозе Мануел Барозу за балите на 50 метра от жилищните блокове в ЖК "Дружба" и кв. Кремиковци, без ОВОС.
В Суходол издигнахме лозунга "Днес жандармерията в Суходол - утре из цяла България!". Бойко не зачете пет решения на Съда, че депонирането в Суходол е незаконно. 112 пъти над нормата радиоактивен Стронций бе измерен в Суходол от лицензирана лаборатория.
Българският съд прекрати нашите дела срещу балирането в Столична община, с мотив, че ние нямаме правно основание.
Европейската комисия ни чу и започна Процедура за нарушение 2007/2321. Последното й предупреждение бе от 27.11.2008 г. За съжаление кметът Бойко Борисов не само, че не направи НИЩО, но заблуждаваше, че заводът се строи.
Започнахме на 02.01.2009 г. дело номер 1 в Административен съд-София град, срещу Решението по ОВОС, което още виси в съда без резултат. И заводът не може да се строи, защото проектът не е комлектован. Нито пък да се изпраща апликационна форма, за която от кабинета Борисов лъжат обществото.
На 03.04.2009 г. Бойко Борисов и вицепремиерът Плугчиева счупиха шампанско и откриха с ЛЪЖОВНА "първа копка" строителството на Завода - да произвежда от боклука боклук(брикети), който да се изгаря при 850 вместо над 1200 градуса в циментовите заводи из цяла България и да се трови населението с канцерогенните диоксини и фурани.
На 14.05.2009 г. арх. Влади Калинов - Дирекция "Контрол по строителството", писмено ни увери, че "реалното изпълнение на строителството на завода и интегрираната система не е започнало". Въпреки това Бойко наляво и надясно пред медиите ЛЪЖЕШЕ и днес още ЛЪЖЕ, че заводът се строи - което е от неговите "сапунки", но хората му вярваха ... и го избраха за Премиер.

Така се стигна днес кметът-премиер да бъде изправен на подсъдимата скамейка в Люксембург - в Европейския съд.
Сега очакваме Еврокомисията да се вслуша в отправеното към нея наше настояване, в Иска до съда ЕК да предложи санкциите да не бъдат плащани от джоба на българските данъкоплатци, а от виновниците - начело с Бойко Борисов.

Приятели, нашата четиригодишна борба срещу балите и технологията бе права и ние ПОБЕДИХМЕ. За да гарантираме защита на човешкото здраве.
Да отворим шампанското! НАЗДРАВЕ!!!

Не искаме да станем като в Китай: http://wallstreet.blog.bg/biznes/2009/11/20/cenata-na-progresa.439562
.

23 август - Ден за почит на жертвите на тоталитарните режими

Днес Народното събрание, по предложение на Лъчезар Тошев, обяви 23-ти август за Ден за памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им.

Повече подробности - mediapool.bg

Нона, цианидите и Българската стена...

Нона, цианидите и Българската стена...

/записки от една среща/

На 101-ия ден от кабинета Борисов, Съдът опроверга твърденията от 100-ия ден

на Нона Караджова за цианидите

С Решение № 13092 от 04.11.2009 г. Върховният административен съд отмени решение № 8 от 30.07.2008 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите и върна преписката на министъра за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. Делото е образувано по жалба на няколко екологични организации - Сдружение за аграрни и екологични проекти-Пловдив, Информационен и учебен център по екология-София, "Зелени Балкани"-Пловдив, "Екофорум"-София, "За земята"-София, Асоциация "Подземни богатства"-София и Институт за зелена политика-София, против инвестиционното предложение на „Челопеч Майнинг” ЕАД(„Дънди Прешънс Металс”-България) за проект „Разширяване на преработката на медно-златни руди от находище „Челопеч”” с прилагане на цианидна технология.

Хората от Кърджали и Крумовград

На 03.11.2009 г. се организираха протести пред МОСВ, с участието на природо- и правозащитници и на граждани, пристигнали с автобуси от Кърджали и Крумовград. Министър Нона Караджова наскоро бе одобрила инвестиционно предложение на фирмата Горубсо-Кърджали за цианидна технология, а предстои одобряване на подобна и за Крумовград.

Налага се да запознаем медиите с тези наши записки, защото доста слабо бе отразено случилото се. Нещо повече, в „общественото” Българско Национално радио-Програма „Хоризонт”, не само бе наложено медийно затъмнение за насрочените граждански протести в центъра на София, но след 08:30 ч. в предаването „Преди всички”, с водещ Таня Величкова и редактор Силвия Великова, бе огласена пълна дезинформация – проведе се едно интервю с Васил Къдринов, когото питаха само за „Граждани срещу ДС” и проявата от 12:30 ч. пред Парламента. Даже водещата по „Хоризонт” в това интервю спомена, че Екогласност и други екоорганизации „по свой си начин” отбелязват този ден, без да пожелае да съобщи за началото от 11:00 ч. пред МОСВ.

Проявите бяха по инициатива на Сдружение за аграрни и екологични проекти- Пловдив, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Национално движение „Екогласност” и природозащитника Константин Дичев от „Граждани за Рила”. За съжаление, останалата част от Коалиция „За да остане природа в България” се дистанцираха от протеста, поради нежеланието им да се иска оставка на член от новото правителство и по-специално от екоминистерството. Датата бе избрана и обявена в две прессъобщения, като екопротест пред МОСВ “Да спрем „златните” цианиди в България на Дънди и Горубсо, за оставка на зам.-министър Евдокия Манева” и честване на 20-годишнината от Първото протестно шествие в България на Екогласност и Падането на Берлинската стена.

На 5-тата минута след скандиранията „Манева-оставка!” и „Мафия!”, сред протестиращите пристигна екоминистър Караджова, и предложи двадесет представители на гражданите да влязат в Министерството за разговор с нея. Комендантът на проявите твърдо се възпротиви за отделяне само на няколко души и настоя министърката да отговори на въпросите пред всички граждани и публично пред присъстващите медии. Г-жа Караджова се съгласи, но ненадейно промени решението си и тръгна да влиза в сградата на МОСВ, поканвайки този път само десет представители от Кърджали. (Факт е, че полицаите се опитаха да преградят със сила, пътят за влизане в министерството на коменданта на регламентираните протести.)

Как протече срещата в Заседателната зала?

Отначало министър Караджова подчерта, че лично премиерът Бойко Борисов я е освободил от работна среща на Министерския съвет и заяви, че лично тя е подписала решението за Кърджали, а не зам.-министър Евдокия Манева, накоято се иска оставка. Разви тезата, че специалистите на МОСВ са я убедили, че това е най-добрата налична техника за златодобив.

Петър Пенчев попита как същите специалисти са съветвали ексминистър Джевдет Чакъров и той се бавеше с решението си за Челопеч цели две години и половина, а сега тя само за 30 дни е успяла да се убеди.

В отговор г-жа Караджова се оправда с оставените й в наследство над хиляда откази от предишния министър и тя бързала да навакса. Тя раздаде рекламен проспект на „Дънди Прешънс Металс”-България, в който под заглавие „Използването на цианиди в производството на злато – най-добрата практика в ЕС”, не се прави какъвто и да е сравнителен анализ с алтернативни технологии. Българският екоминистър заяви, че след като не сме доволни от нейното решение, да се обърнем към Европейската комисия.

Петър Пенчев отвърна, че ние отдавна се обръщаме към ЕК, защото ако в годините на тоталитаризма, второто-задгранично наше правителство бе съставено от емигрантите на Запад, то днес това е самата Еврокомисия с Председател Барозу.

Васил Къдринов запозна министърката, че в ЕК вече е изпратена Петиция с над 14 хиляди подписи, с искане за забрана на цианидната технология в България, тъй като същата бе внесена в 40-то НС от депутата Мария Капон, но с активното противопоставяне на ексдепутата Евдокия Манева, това искане на гражданите не бе прието.

Г-жа Добринка Лолова, работила като експерт в Министерството на здравеопазването, запозна г-жа Караджова с тревожните данни от здравния скрининг за хората в Кърджали, въз основа на които градът е обявен като екологична „гореща точка” и пълна забрана за разширяване на рисковите производства, с Постановление на Министерския съвет от м. декември 2008 г.

За пълна изненада на присъстващите, министър Караджова заяви, че за пръв път чува подобно нещо. Това обаче не й попречи да заяви намерението си да посети град Кърджали и с представители на гражданството да посетят заедно Завода и там всички щели да се убедят за липсата на какъвто и да е риск за човешкото здраве и за околната среда.

На въпрос на гражданин от Кърджали, дали министър Караджова ще отиде в града и поеме върху себе си вината, в случай че неговото дете се разболее от тази околна среда, не се получи отговор за съгласие от г-жа Нона Караджова. Вместо нея, Петър Пенчев отговори със случката, разказана от киноартиста Стефан Данаилов – при снимките за известен филм трябвало да се бори с една мечка и затова попитал предварително мечкаря кой ще отговаря, ако мечката изяде Данаилов и мечкарят му отговорил убедено: „Ако те изяде мечката, аз отговарям!”.

Така завърши срещата с министърката. Но всички разбраха, че кабинетът Борисов безцеремонно ще разреши всички инвестиционни намерения за използване на цианидната технология, която в Чехия е забранена със закон през 2000 г., а в САЩ – щата Монтана, забраната е въведена след референдум през 1998 г. В България на ред са Крумовград, Чепеларе, Куклен, Монтана...

Част от протестиращите, премръзнали навън на студа след първия сняг, но останали да чакат след едночасовата среща „на топло” с екоминистърката, отбелязаха по подобаващ начин безхаберието на властите в България и лъжедемокрацията след 10-ти ноември 1989 г., като пред Парламента разрушиха заедно с „Граждани срещу ДС” построената символична Берлинска стена, по случай 20-годишнината от жаждата за свобода, проявила се за първи път масово след 45-годишната тъмнина у нас, със Шествието на Екогласност на 03.11.1989 г.

По този начин право- и природозащитниците заявиха признанието си за Падането на българската Берлинска стена, просъществувало само седем дни в България – до 10.11.1989 г., когато с вътрешнопартиен преврат бе издигната Нова Българска стена – от партийната олигархия, пряк наследник на старата власт. Голяма част от българските интелигенти приспособленчески я усещаше през изминалите 20 години, за жалост и след 100-те дни от наложения авторитарен режим на Бойко Борисов, се вижда, че тази „Българска стена” у нас стои с фасадната си лъжедемокрация, неразрушена...

Министър Караджова се съгласява да остане навън сред протестиращите, но ... бързо се отказва (?)

Автор на снимките пред Парламента: Георги Кожухаров в. Дневник
03.11.2009 г.

Докладът за ОВОС на "Челопеч майнинг" падна в съда

Положителното решение на министъра на околната среда Нона Караджова по Доклада за ОВОС на Челопеч за въвеждане на циандно излужване е отменено и ДОВОС се връща за ново произнасяне в МОСВ с решение на ВАС номер 13092 от 04.11.2009

Аргументацията на Пето отделение на ВАС с председател А. Икономов е много силна, като основните доводи са:

1. Големият период между изработването на ДОВОС, обществените обсъждания и Решението като данните в ДОВОС не са актуални към датата на Решението. Допълнително утежняващо обстоятелство е екологичната обстановка в гореща точка Златица-Пирдоп-р. Тополница

2. МОСВ грешно са определили само с. Челопеч и Чавдар за провеждане на обществени обсъждания, при положение че засегнатите населени места са повече

3. Постановява че предлаганата цианидна технология не може да се определи като Най-добра налична технология (НДНТ) тъй като технологията не е използвана за промишлено производство при високото съдържание на арсен в челопешката руда

ПОКАНА - 20 години от Шествието на Екогласност и Падането на Берлинската стена

ПОКАНА
Група граждански организации Ви канят по случай
20 години от Шествието на Екогласност и Падането на Берлинската стена
за следните мероприятия под девиза

Трети ноември 1989 г. - Падането на "Берлинската стена" в България !

1. Митинг “Да спрем „златните” цианиди в България на Дънди и Горубсо, за оставка на зам.-министър Евдокия Манева” и "SOS за цианидите: Челопеч-Кърджали-Крумовград-Куклен-Монтана-Чепеларе".
Дата и час: 03.11.2009 г.(вторник) - от 11:00 ч. до 11:45 ч.
Място: гр. София, бул. “Мария Луиза”, пред МОСВ.

2. Шествие „20 години лъжедемокрация в България”.
Дата и час: 03.11.2009 г.(вторник) - от 11:45 ч. до 12:30 ч.
Маршрут: гр. София, от МОСВ - по бул. “Мария Луиза”, пл. “Независимост”, по ул. „Цар освободител” до пл. „Народно събрание”, пред паметника „Цар освободител”.

3. Митинг „20 години от падането на Берлинската стена, за съд над олигарсите в България”. Внасяне на граждански петиции в Народното събрание.
Дата и час: 03.11.2009 г.(вторник) - от 12.30 ч. до 16:00 ч.
Място: гр. София, пл. „Народно събрание”, пред паметника „Цар освободител”.

Комендант на проявите : Петър Пенчев GSM 0887525032.