писмо-отговор до Бойко Борисов
Уважаеми г-н министър-председател,
Позволявам си да отговоря на въпроса Ви до главните редактори на медии дали е оказван натиск върху тях. Аз не съм редактор на медия, а съм независим журналист, списващ един скромен блог. Там аз съм си най-главен, да. От този блог в Европа разбраха, че Вашата фаворитка Румяна Желева е съдружник във фирма, създадена от Държавна Сигурност. Какво последва знаете, така че преценете сам дали в нашия век медиите са това, което са били преди 100 години, и дали медийното влияние и медийната свобода се мерят от креслата на главните редактори.
Моят отговор на Вашия въпрос е: да, има натиск над медиите. Има натиск най-вече над хората, които правят тяхното съдържание, а това са българските журналисти. Много малко са независимите и смели журналисти в България и те са обект на икономически, физически и най-вече морален натиск. Последното е най-страшно. Това е усещането, че нямаш защита от страна на властта. Това е увереността, че ако пробват да те убият с чукове или с нож убийците никога няма да бъдат хванати, че ако мутрите влязат в редакцията и те заплашат с киселина, властта няма да ги търси и да ги намери, защото носят вестник с печата на... Народното Събрание.
Тези случаи са подробно описани в докладите на международните правозащитни организации. Сериозни хора го казват, с други думи. Обърнете им внимание, понеже Вие, нали, в тях се вслушвате. Да, случаите са от предишното управление, но сега на Вас ви се пада да разкриете извършителите и да извадите страната от дъното на класацията за медийната свобода в Европейския съюз.
Но честно казано и Вашият косъм не е много чист. Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти? Известно Ви е и някой ден това ще излезе и в медиите. Не сега, защото ги е страх. От ТИМ се страхуват, господин министър-председател. Едни журналисти от Варна даже подписаха писмо против гражданските организации, които имаха куража да се опълчат на тези мутри. Това писмо е уникален български принос в темата за медийната свобода. Уникален и срамен.
Защо мълчите когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на "Пещаците", да казва, че журналистите трябва да бъдат "удряни по ръцете, краката и устата"? Във всяка нормална европейска държава той щеше да е политически труп след такова изказване. Не и у нас. Защо Ви е толкова удобен този враг на свободното слово и на разследващата журналистика? Кажете, г-н Борисов! Заради спонсорството от "Пещаците" за ГЕРБ ли?
Така че Вашето питане е лицемерно и безпредметно. Няма да чуете от главните редактори, че сте притискали медии, не. Но няма да намерите достойни журналисти, които да Ви провъзгласят за гарант на медийната свобода в България.
По-скоро ще кажат, че от едната страна на монетата е ликът на Гоце, който издава вълчи билет на всеки неудобен журналист. От другата страна е Вашият лик, като разпределящ държавните пари на обръч от подбрани медии, за да чувате от тях "Осанна".
С тази монета се купува послушание и подмазвачество, не и свободно мнение.
Сполай Ви, че ме прочетохте, ако това изобщо е стигнало до Вас.
Моят отговор на Вашия въпрос е: да, има натиск над медиите. Има натиск най-вече над хората, които правят тяхното съдържание, а това са българските журналисти. Много малко са независимите и смели журналисти в България и те са обект на икономически, физически и най-вече морален натиск. Последното е най-страшно. Това е усещането, че нямаш защита от страна на властта. Това е увереността, че ако пробват да те убият с чукове или с нож убийците никога няма да бъдат хванати, че ако мутрите влязат в редакцията и те заплашат с киселина, властта няма да ги търси и да ги намери, защото носят вестник с печата на... Народното Събрание.
Тези случаи са подробно описани в докладите на международните правозащитни организации. Сериозни хора го казват, с други думи. Обърнете им внимание, понеже Вие, нали, в тях се вслушвате. Да, случаите са от предишното управление, но сега на Вас ви се пада да разкриете извършителите и да извадите страната от дъното на класацията за медийната свобода в Европейския съюз.
Но честно казано и Вашият косъм не е много чист. Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти? Известно Ви е и някой ден това ще излезе и в медиите. Не сега, защото ги е страх. От ТИМ се страхуват, господин министър-председател. Едни журналисти от Варна даже подписаха писмо против гражданските организации, които имаха куража да се опълчат на тези мутри. Това писмо е уникален български принос в темата за медийната свобода. Уникален и срамен.
Защо мълчите когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на "Пещаците", да казва, че журналистите трябва да бъдат "удряни по ръцете, краката и устата"? Във всяка нормална европейска държава той щеше да е политически труп след такова изказване. Не и у нас. Защо Ви е толкова удобен този враг на свободното слово и на разследващата журналистика? Кажете, г-н Борисов! Заради спонсорството от "Пещаците" за ГЕРБ ли?
Така че Вашето питане е лицемерно и безпредметно. Няма да чуете от главните редактори, че сте притискали медии, не. Но няма да намерите достойни журналисти, които да Ви провъзгласят за гарант на медийната свобода в България.
По-скоро ще кажат, че от едната страна на монетата е ликът на Гоце, който издава вълчи билет на всеки неудобен журналист. От другата страна е Вашият лик, като разпределящ държавните пари на обръч от подбрани медии, за да чувате от тях "Осанна".
С тази монета се купува послушание и подмазвачество, не и свободно мнение.
Сполай Ви, че ме прочетохте, ако това изобщо е стигнало до Вас.
Атанас Чобанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар