Толкова млад. А вече толкова нагъл

http://www.ekipnews.com/?p=4592

Толкова млад. A вече толкова нагъл

Политическото предаване “Панорама” на държавната телевизия завърши годината с интервю с министър-председателя Сергей Станишев. Освен че се похвали с току-що решения спор със зърнопроизводителите, с това, че в МВР ще получат коледни добавки, че България в крайна сметка цъфти и връзва, премиерът каза нещо, което е втрещяващо, но остана абсолютно незабелязано. “Моите граждани”, каза Сергей в един момент от интервюто.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Много извинявайте, както каза той поне десетина пъти в интервюто, но в най-добрия случай с премиера ние сме съграждани, и то от скоро. Понеже Сергей Дмитриевич допреди 12 години беше гражданин на Русия, а преди това – на Съветския съюз. Българско гражданство той доби през 1996 година и оттогава сме съграждани. С късното придобиване на българско гражданство бъдещият премиер просто отърва казармата. И така не само, че не е работил на друго място освен на “Позитано” 20 и на “Дондуков” 1, но не е ходил и войник.

Което не му пречи да ни нарича “моите граждани”. Като “моите крепостни”, “моите служители” и т.н.

Станишев е много млад, обаче е много нагъл. “Моите граждани” може да е грешка, обаче тя издава начин на мислене, господарски манталитет, култивиран през целия му номенклатурен и подсигурен от партията живот.

Сергей Дмитриевич Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Украйна, тогава в СССР. Син е на Димитър Яков Станишев - бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП. През 1989 г. Станишев завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа: “Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а през 1999-2000 г. международни отношения в Лондон. През това време вече работи във Висшия съвет на БСП, а след избирането на Първанов за президент през 2001 година оглави партията.

В началото правеше впечатление на кротък и знаещ езици младеж, ученолюбив, добре възпитан. Четирите години на върха на изпълнителната власт обаче изкараха на повърхността цялата арогантност, неподкрепено с нищо, освен с властовата позиция чувство за превъзходство спрямо всички останали, презрението към гражданите, така характерно за комунистическата върхушка, чийто стопроцентов представител той е.
Това нагло, цинично, арогантно, господарско поведение е не само, когато Станишев баламосва на българска почва стачкуващи учители, зърнопроизводители, полицаи, кремиковски работници – изобщо всички, на което е отредено да бъдат низшата класа, над която Станишевци повече от половин век вече господаруват. То се пренася и в отношението към Европейския съюз, спрямо който Станишев в последно време също говори с началнически тон.

Такова нагло и арогантно поведение не се учи, то се засмуква с майчиното мляко. И така се създава класата от господари, която ни третира като крепостни селяни.

И ни нарича “моите граждани”.