В очакване на ... събуждането

Къде са бунтарите?

http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=5256671
by newswriter on 20/12/2008 9:59 AM


Тук сме, обаче вече сме станали цинични и сме пас. И като типични българи търпим, докато ножът опре о кокала

Автор: Елена Кодинова - Сега


Студентите в Гърция протестират, чупят и палят. Държавата ги зачита и се страхува от тях.
В България студентите предадоха доброволно градчето си на мутри, наркодилъри, сводници и се бият помежду си до смърт, после правят печални кротки шествия. Държавата не им обръща никакво внимание. Кмет и министри си прехвърлят взаимно отговорността, студентите отново са натикани в ъгъла и нямат никакво значение. Защо се получи така?
Какво прави гръцките студенти толкова важен фактор в обществения живот на страната им, а нашите - такива безгласни букви и жертви, че президентът да се заканва да ги пази от самите тях с жандармерия? Защо убийството на 15-годишния Алекс в Гърция доведе до такава бурна обществена реакция, а убийството на 20-годишния Стоян в България даде толкова различен резултат?
Българското словотворчество е родило поговорката: "Преклонена главица сабя не я сече". Навеждането пред по-силните е тайната на нашето оцеляване. Бием се малко като айкидисти, не като каратисти, завличаме врага със собствената му инерция, като му пречим и объркваме боя му. Ние сме пасивни до дупка, докато ножът опре о кокала. Преди това извличаме дивидентите на преклонената главица. Това е причината да се освободим последни от "османско присъствие" на Балканския полуостров за разлика от гърците, които отхвърлят зависимостта от Турската империя около половин век преди нас. Това е причината и студентите ни да ползват охотно, до пресита мутризацията на Студентския град и да тръгнат да правят бдения със свещи, шествия и протести чак когато убиха един от тях. Това убийство е пряко следствие от същата мутризация,озлобление и грехопадение, на които преди това те се наслаждаваха. И то пак защото прихванаха от ентусиазма на съседите, които веднага след убийството на 15-годишния Алекс потрошиха държавата си. Ако 20-годишният Стоян Балтов беше убит по друго време, а не по време на гръцкия протестен ураган, аз се съмнявам, че нашите студенти щяха да предприемат каквото и да е. То и сегашните им акции не че са кой знае какви. А ако това се беше случило в Атина? Представете си как в гръцката столица убиват 20-годишния гръцки Стоян в атинския Студентски град. Щяха ли неговите приятели да премигват от телевизионния екран и да говорят тъжно за шествия? Или щяха да нахълтат в община Студентска, или направо в Столична, да запалят дискотеките, в които се продават най-много наркотици, ходят най-много маргинали, които нямат нищо общо с академизма, и се изпада в най-тежка "Амнезия"? (Що за име на заведение само - "Амнезия! То те кани не да се позабавляваш кротко, а "да си махнеш главата". Нищо чудно, че след това стават фатални инциденти.)
Освен че сме кротки и търпеливи, ние сме и с много ниско социално самочувствие. За разлика от гърците, които живеят със съзнанието, че са люлката на демокрацията. Имат право само дотолкова, доколкото думата е тяхна, иначе едва ли това, което е практикувал Солон, е точно демокрация в съвременния смисъл. Но опитай да го обясниш това на някой грък. Точно това високо социално и историческо самочувствие, че са наследници на велика цивилизация, им дава криле, когато нещо в управлението на държавата не им харесва. Тогава демосът въстава смело срещу кратоса, докато кратосът не изпълни исканията му.
Ние - напротив. Лесно ни манипулират да обслужваме уж от името на народа някакви частни и партизански интереси, но трудно можем да бъдем народ за себе си, да се борим за собственото си добро. Има някакви спорадични прояви на гражданска активност, на натиск отдолу срещу властта, но те не са закономерност, а по-скоро изключения. Ние вярваме, че "държавата е длъжна" да направи нещо за нас. За разлика от гърците, които знаят, че държавата е форма на репресия (добра, но репресия) и нищо не дава. От нея само се взима с принуда. Този тънък баланс между държавна репресия и гражданския натиск е изкуството на съвременната демокрация. Ние не го владеем все още.Някой ще се почуди защо ние при цялата агресия, с която е заредено обществото ни, не можем да обърнем справедлив гняв навън и да изметем боклука от къщата си.
За мен отговорът е прост - ние сме агресивни междуличностно, но тази агресия никога не се събира в едно срещу причинителите на нещастията ни. Лишени сме от всякаква солидарност. Ние можем да прецакаме колегата, да набием жена си и детето си, да пребием до смърт случаен минувач, но не можем да запалим редакция на лъжлив вестник, да счупим витрина на корпоративен експлоататор или да нахлуем в офиса на корумпиран държавник. Защо да си създаваме такива неприятности, като агресията ни се освобождава, като шибнем два шамара на жената след третата ракия?!

Хубаво го е описал Вазов - "въздухът трепери", но само в кръчмата. Никога на площада.Когато чуя за пореден път да питат - къде са бунтарите от началото 90-те години, момчетата и момичетата от студентските стачки, които свалиха "Пешо танкиста", все наум си отговарям: "Тук съм! Ама почти само аз останах, и още двама-трима наивници. Другите движат западната корпоративна машина. Или станаха мутри и вече са под земята." Не гласуват, не ги интересува нищо освен собственото им оцеляване. Гледат мрачно, пият по много повече от три ракии вечер и псуват целия свят. Повечето са разведени. Част от тях са активисти на "Атака".
Животът ни вече е разцепен на две по двайсетина години, прекарани в социализъм и в демокрация. С единия крак в миналото, с другия - в настоящето. Бъдещето ни не е съвсем ясно. Не сме стабилни, затова сме пас (колко българско!). Помним и как някои ни употребиха протеста, за да се облагодетелстват материално и властово. Не сме забравили. Затова - пак сме пас и сме обръгнали от цинизъм. И никой не ни пита нищо, от нас се очаква кротко да работим и да мълчим. Да мразим циганите, за да не би случайно да насочим справедлив гняв към когото трябва.

А поколението след нас има ценности, които не вещаят нищо добро за бунтарството. Чалга, престъпност с бели якички, конформизъм, печалбарство, агресивно налагане над по-слабите, сервилност пред по-силните. Поколенията се сменят, но прочутата българска пасивност и преклонението пред по-силния си остават, само формата им е различна.
Та така. Ние сме държава на 1300 години, но Гърция ни води с една цивилизационна обиколка. И това много си пролича по студентите на двете страни.

Снимка: Иван Григоров