Емигрант за избори се стяга...
Атанас Чобанов
Пролетта на 2005. В дома на известен български емигрант край Париж се събрахме няколко души, с идеята да основем движение на българи в чужбина, което да участва в предстоящите парламентарни избори.
Дълго чакахме VIP госта на срещата Андрей Гюрковски, докато домакинът ни черпеше с ароматна ракия от личната си резерва. Гюрковски, както е известно е инженер-енергетик, бивш съветник на Симеон Сакскобургготски и бивш кандидат-кмет на София, отхвърлен от избирателната комисия поради двойното си гражданство.
Започнахме с обсъждане на името, логото и принципите на движението. Предложих да се нарича "Бъдеще", на името на последното списание, издавано от старата антикомунистическа емиграция. Бях разговарял с един от редакторите на списанието, г-н Тончо Карабулков и той нямаше нищо против. Предложението се хареса. Почнахме да умуваме над организационни въпроси като финансиране, рекламиране и регистрация. И тук Гюрковски направи едно любопитно съобщение:
"Говорих с Кръстьо Петков, намерил е един милион за изборите и можем да направим нещо с него" - сподели той.
Всички млъкнахме смутено. Новината за "намерения" милион явно контрастираше с обсъжданите до този момент намерения за честно и прозрачно финансиране от членски внос и дарения, правени по банков път и отразявани в реално време на сайта на бъдещото движение. Милионът, с неясен произход олицетворяваше мръсната пяна, с която не бяхме съгласни в българската действителност, но с която г-н Гюрковски явно имаше допир."
Кръстьо Петков е един от вносителите на законопроект, с който се забранява на хора с двойно гражданство да създават политически партии" - припомних аз.
"Ех, и този ли!" - разочарова се Гюрковски, след което явно изгуби интерес към дискусията и се премести пред телевизора да гледа мач.
Разотидохме се с идеята да доработваме концепцията. След около месец публикувахме нашите намерения и програмните документи на сайта www.budeshte.org. В предизборната финансова програма бяхме заложили сумата от 50000 евро, в която бяха разписани разходите: наем на офис в София, заплата на секретарка и агитпропаганда. Мислехме, че ако 10000 души дарят по 5 евро през PayPal (толкова е цената на две кафета или една бира на Запад), ще съберем тази сума.
Наивни бяхме. Естествено, че това не се случи. Но още преди да си публикуваме намеренията, Гюрковски заедно с още двама от старите емигранти се оттеглиха от проекта, тъй като го счетоха за прекалено радикален. Изборите минаха и заминаха с познатия печален резултат. Впоследствие регистрирахме гражданско движение "Бъдеще" и започнахме изтощителна законодателна битка против нещо конкретно: здравноосигурителните дългове за емигрантите. Включиха се към 500 ентусиасти от цял свят. Неприятелските действия продължиха две години и стопиха военния ни трезор, възлизащ на цели 2000 евро от събрани дарения през PayPal. Но пък беше за добро, защото миналата година спечелихме битката и спестихме на много хора стотици левове, както и трудно измеримото в пари унижение да ти запорират имуществото.
Това е добра възвращаемост за гражданството, като се има предвид вложението. А каква ли би била възвращаемостта на въпросния кръстьопетковски милион? А каква е тази на стотиците други сиви милиони похарчени от партии за избори и купуване на гласове?
Изплуваха ми в спомените тези "мемоари", защото наближават избори и пред очите ми е списъкът на инициаторите на нова емигрантска проекто-партия, наречена "Другата България". В него също фигурира един Гюрковски, но с малко име Мартин.
Дали Мартин е роднина на Андрей, понятие си нямам. За сметка на това Георги Гюрковски, който е син на Андрей, е съдружник на българо-финландския гражданин Борислав Томалевски, известен и със финландското си име Дарио Томалети. След като беше в националния съвет на НДСВ, Томалети стана "първокласен инвеститор" и почна да строи незаконно голф селище край Поморие, срещу което протестираха еколози и общинари.
Та, Г-н Томалети също се е загрижил за добруването на емиграцията и е влязъл сред инициаторите на новата партия.
Там са се събрали и други изявени българи с царистка жилка като баронеса Лучия Остерлунд и швейцарския финансов брокер Койчо Белев.
Лични имена от "Другата България" са също треньорът на Левски Емил Велев, както и бившият посланик във Финландия от квотата на ДПС Валентин Цачевски. Последният беше разследван през 2006 г. от финландските служби за търговия с безакцизен алкохол.
Поредните спасители на България идват с мисия за обединяване на емиграцията и мъглявото уверение, че именно те са тези, "които имат уменията, знанията, решимостта и енергията да участват активно в процеса на промяна към по- добро", както пише в програмния им документ.
А дали не и с някой друг "намерен" милион, изпаднал след първокласните инвестиции в съсипването на българската природа?
Дотук добре, но напоследък се активизира и друга проекто-емигрантска партия, също зачената в скандинавските страни, която се нарича "Идея за България". Нейните радетели милиони нямат, но са устати, злопаметни и също смятат, че имат всичко нужно за процеса към по-добро. Ще ги познаете по коментарите към тази статия в интернет изданията.
Така че на идните избори се очертава лют политически сблъсък, ако не сред емигрантите, то поне между новоизлюпените емигрантски партии, ако дотогава успеят да се регистрират като такива.
Колкото до "Бъдеще", нашата мисия за предстоящите избори се изчерпва с това да накараме колкото може повече емигранти да гласуват, а също и да убедят близките си в родината да го направят. Да гласуват за тези, които не оперират предизборно с милиони, взети пряко или косвено от парите на данъкоплатците.
А ако новите емигрантски политици изпитват идеен или друг дефицит, харизваме им всичките си други идеи за България или идеи за друга България, но пък няма да се откажем да ги реализираме с нашите си граждански, а не партийни методи.
Атанас Чобанов
Пролетта на 2005. В дома на известен български емигрант край Париж се събрахме няколко души, с идеята да основем движение на българи в чужбина, което да участва в предстоящите парламентарни избори.
Дълго чакахме VIP госта на срещата Андрей Гюрковски, докато домакинът ни черпеше с ароматна ракия от личната си резерва. Гюрковски, както е известно е инженер-енергетик, бивш съветник на Симеон Сакскобургготски и бивш кандидат-кмет на София, отхвърлен от избирателната комисия поради двойното си гражданство.
Започнахме с обсъждане на името, логото и принципите на движението. Предложих да се нарича "Бъдеще", на името на последното списание, издавано от старата антикомунистическа емиграция. Бях разговарял с един от редакторите на списанието, г-н Тончо Карабулков и той нямаше нищо против. Предложението се хареса. Почнахме да умуваме над организационни въпроси като финансиране, рекламиране и регистрация. И тук Гюрковски направи едно любопитно съобщение:
"Говорих с Кръстьо Петков, намерил е един милион за изборите и можем да направим нещо с него" - сподели той.
Всички млъкнахме смутено. Новината за "намерения" милион явно контрастираше с обсъжданите до този момент намерения за честно и прозрачно финансиране от членски внос и дарения, правени по банков път и отразявани в реално време на сайта на бъдещото движение. Милионът, с неясен произход олицетворяваше мръсната пяна, с която не бяхме съгласни в българската действителност, но с която г-н Гюрковски явно имаше допир."
Кръстьо Петков е един от вносителите на законопроект, с който се забранява на хора с двойно гражданство да създават политически партии" - припомних аз.
"Ех, и този ли!" - разочарова се Гюрковски, след което явно изгуби интерес към дискусията и се премести пред телевизора да гледа мач.
Разотидохме се с идеята да доработваме концепцията. След около месец публикувахме нашите намерения и програмните документи на сайта www.budeshte.org. В предизборната финансова програма бяхме заложили сумата от 50000 евро, в която бяха разписани разходите: наем на офис в София, заплата на секретарка и агитпропаганда. Мислехме, че ако 10000 души дарят по 5 евро през PayPal (толкова е цената на две кафета или една бира на Запад), ще съберем тази сума.
Наивни бяхме. Естествено, че това не се случи. Но още преди да си публикуваме намеренията, Гюрковски заедно с още двама от старите емигранти се оттеглиха от проекта, тъй като го счетоха за прекалено радикален. Изборите минаха и заминаха с познатия печален резултат. Впоследствие регистрирахме гражданско движение "Бъдеще" и започнахме изтощителна законодателна битка против нещо конкретно: здравноосигурителните дългове за емигрантите. Включиха се към 500 ентусиасти от цял свят. Неприятелските действия продължиха две години и стопиха военния ни трезор, възлизащ на цели 2000 евро от събрани дарения през PayPal. Но пък беше за добро, защото миналата година спечелихме битката и спестихме на много хора стотици левове, както и трудно измеримото в пари унижение да ти запорират имуществото.
Това е добра възвращаемост за гражданството, като се има предвид вложението. А каква ли би била възвращаемостта на въпросния кръстьопетковски милион? А каква е тази на стотиците други сиви милиони похарчени от партии за избори и купуване на гласове?
Изплуваха ми в спомените тези "мемоари", защото наближават избори и пред очите ми е списъкът на инициаторите на нова емигрантска проекто-партия, наречена "Другата България". В него също фигурира един Гюрковски, но с малко име Мартин.
Дали Мартин е роднина на Андрей, понятие си нямам. За сметка на това Георги Гюрковски, който е син на Андрей, е съдружник на българо-финландския гражданин Борислав Томалевски, известен и със финландското си име Дарио Томалети. След като беше в националния съвет на НДСВ, Томалети стана "първокласен инвеститор" и почна да строи незаконно голф селище край Поморие, срещу което протестираха еколози и общинари.
Та, Г-н Томалети също се е загрижил за добруването на емиграцията и е влязъл сред инициаторите на новата партия.
Там са се събрали и други изявени българи с царистка жилка като баронеса Лучия Остерлунд и швейцарския финансов брокер Койчо Белев.
Лични имена от "Другата България" са също треньорът на Левски Емил Велев, както и бившият посланик във Финландия от квотата на ДПС Валентин Цачевски. Последният беше разследван през 2006 г. от финландските служби за търговия с безакцизен алкохол.
Поредните спасители на България идват с мисия за обединяване на емиграцията и мъглявото уверение, че именно те са тези, "които имат уменията, знанията, решимостта и енергията да участват активно в процеса на промяна към по- добро", както пише в програмния им документ.
А дали не и с някой друг "намерен" милион, изпаднал след първокласните инвестиции в съсипването на българската природа?
Дотук добре, но напоследък се активизира и друга проекто-емигрантска партия, също зачената в скандинавските страни, която се нарича "Идея за България". Нейните радетели милиони нямат, но са устати, злопаметни и също смятат, че имат всичко нужно за процеса към по-добро. Ще ги познаете по коментарите към тази статия в интернет изданията.
Така че на идните избори се очертава лют политически сблъсък, ако не сред емигрантите, то поне между новоизлюпените емигрантски партии, ако дотогава успеят да се регистрират като такива.
Колкото до "Бъдеще", нашата мисия за предстоящите избори се изчерпва с това да накараме колкото може повече емигранти да гласуват, а също и да убедят близките си в родината да го направят. Да гласуват за тези, които не оперират предизборно с милиони, взети пряко или косвено от парите на данъкоплатците.
А ако новите емигрантски политици изпитват идеен или друг дефицит, харизваме им всичките си други идеи за България или идеи за друга България, но пък няма да се откажем да ги реализираме с нашите си граждански, а не партийни методи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар