19 март 2009

С обиди към журналисти царски политик брани царските имоти

От Медияпул:

С обиди към журналисти царски политик брани царските имоти

НДСВ обяви, че специален сайт ще рекламира Симеон Сакскобургготски. За изчистване на имиджа на бившия премиер ще бъдат публикувани документи, доказващи правата му над реституираните царски имоти.

За предизборната си кампания в интернет НДСВ разчита също и на активност в социалната мрежа Facebook.

Общуването във Facebook се отличава с неформалния си характер. Размените на реплики понякога са остри и саркастични, но като правило потребителите, които не са анонимни, избягват лични нападки и грубиянщина.

Има, обаче и изключения - като общинския съветник в София от НДСВ Владимир Каролев (бивш агент на комунистическите тайни служби), който си изпусна нервите и нападна с обиди журналисти. В сряда в серия от коментари към статуса на водещия от RE:TV Иван Бедров той ги нарече "лъжливи задници".

В понеделник Иван Бедров написа следния коментар по повод ареста на кмета на Гърмен, обвинен от депутата Яне Янев в разпространение на радикален ислямизъм:
Иван Бедров: Посланието е изпратено: Гласувайте за ДПС, за да не ви арестуват пред джамията. Браво на индекса "Яне-ДАНС-бТВ!".

Следват няколко коментара по темата от журналисти и членове на ДПС, като включването на Каролев е след моя коментар :

Aтанас Чобанов: Я дзвън на Костов да го питаме още ли е фен на ченгето Яне?

Владимир Каролев: Костов е сега фен на всеки, който може да му помогне да стане пак депутат.

Степан Хиндлиян: Тогава Вие, господин Каролев, на кого ли сте фен? Иначе "новото" ДПС много перхидролено...
...

Владимир Каролев: Изумен съм от необективността и простотията на някои от коментарите. Имаше въпрос на кого съм фен. На този, който вкара България в НАТО и ЕС. И който канцлерът на Австрия нарече Мистър Европа. И някой като Тони Блеър (социалист) и Берлускони (десен политик) се обръщат с Your Majesty. Човекът, който поне малко върна достойнството на България – Цар Симеон II.

Атанас Чобанов:
Сетихме се. И за когото един крадлив италиански принц казваше: "тоя се прави на много готин, но всъщност е задник и кучи син". Същият е, нали? Като ви чета и си викам, че е време да си пререгистрирате партийката по закона за култовете, да си сложите в герба яхта и да почнете да строите мавзолей на някой върнат имот.

Борис Митов: Г-н Каролев, моля ви недейте с този патос, че ще ни разплачете. Доколкото разбрах, говорите за човека, който по чисто меркантилни/имуществени съображения влезе в коалиция заедно с наследниците на тези, които са го изгонили от България и с тези, от които дядо му навремето е поел селската ни държавица... Апропо, Негово достопочтено и безпрецедентно в историята експремиерно и доста мълчаливо Величество какво реши за онези 4500 дка гори? Дали ги върна...или вече няма смисъл, защото са изсечени...

Степан Хиндлиян: Мисля, че е решил да направи Каролев горски, защото е толкова креслив, че ще плаши всичко на длъж и на шир из царския лес.

Владимир Каролев: Господа Митов и Хиндиян, Много обичам facebook, защото за разлика от анонимните коментари по сайтове тук не може да се плюе и лъже анонимно. Всички имоти на Царя са възстановени много преди той да се върне в България. Съвсем скоро ще видите в интернет всички документи за това, в това число нотариалните актове и подписа на г-н Иван Костов. Ще видите и че няма надвзети гори, нито пък има изсечени, което между другото беше доказано с документи в отговор на въпрос в парламента на патологичния лъжец и демагог депутата-партия Яне Янев.

Владимир Каролев: P.S. Господа Митов и Хиндиян,
Няма как лъжата да направите истина. И колкото повече се пънете толкова повече ще ви лъсват лъжливите задници. Long live facebook.

Владимир Каролев: P.S.2 Г-н Митов, селска ни е не държавицата, както Вие наричате България, а някои нейни граждани. По коментарите Ви се опасявам, че и Вие сте между тях.

Владимир Каролев: P.S.3 Горните ми три коментара се отнасят и за г-н Атанас Чобанов.

Атанас Чобанов: Мерси, с ваше позволение ще покажа текста за "лъжливия ми задник" в пресата. Имате ли добри адвокати? Защото аз стоя зад всяка своя дума и ще ви гоня до дупка за тази обида.

Степан Хиндлиян: Г-н Каролев, за какво точно излъгах? За това, че сте креслив (вярвам, че дори сам си давате сметка за този факт)? Или за това, че ще ставате горски? Избори идват, г-н Каролев. Разбира се, и след това ще може да играете ролите си на "царски" глашатай и "придворен" палячо.

Атанас Чоланов: Да уточня за цитата "задник и кучи син". Не го казва принц Виктор Емануел, а бизнесмена Пиерпаоло Черани http://politics.actualno.com/news_159639.html

Владимир Каролев: Господа Чобанов и Хиндлиян, не ме интересуват клевети публикувани в bg издания, които ги четат няколкостотин души като вас. Покажете ми ЕДНА публикация против Царя в който и да е вестник или друга медия в ЕС (без да е препечатка например от "Труд" или www.politics.actualno и прочее анонимки).

Вие безсрамно лъжете, но като нямате срама някой ден ще се срамуват децата ви.

PS. Пращай си адвокатите, г-н Чобанов, да, и сега казвам, че повод изказвания за Царя си лъжец. Защото като цитираш лъжливи източници и ти си лъжец.

Борис Митов: Г-н Каролев, явно нямате особено силни познания по история, защото, ако имахте, може би щяхте да успеете да вденете, че периодът, за който говоря, е веднага след Освобождението. А тогава, както би трябвало да знае един ерудиран политик/икономист, милата ни родина не е била нещо повече от голямо село (с малки възрожденски изключения). За съжаление, Г-н Каролев, днешната ни политическа ситуация показва, че в голяма степен положението не се е променило.

Борис Митов:
И накрая ще ви препоръчам, вместо да защитавате така сервилно и угоднически сринатата и доста спорна чест на абсолютно безпринципния си лидер, да отидете заедно с него на преговори с Ахмед Доган и да чуете с ушите си мотивите му да продължава да бъде безгласна буква в управлението на отдавна катастрофиралата ни държава.

Борис Митов: Колкото до феновете и 4% бариера, която стана повод за този спор...много ще се радвам ако ми обясните с какви очи вашият лидер гледа собствените си избиратели (предимно възрастни хора, пострадали от тоталитарния режим и романтично настроени монархисти) след като "си свли гащите", пред когото успя...

Борис Митов: ...и сега е на път да се прeдложи на най-нелицеприятната политическа формация у нас, която според доста нормални избиратели е основният виновник за царящата корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта...към които ЗА ЖАЛОСТ се стремят все субекти с големи усти, но отчайващо слабо КПД в действията, като Вас, г-н Каролев...

Степан Хиндлиян: Г-н Каролев, децата ни ще се срамуват, когато видят, че в управлението на страната ни е участвал в подобен тип: http://ssstto.blog.bg/photos/61/original/karolew2.jpg

Атанас Чобанов: Г-н Каролев,
Май си изпускате нервите. Надявам се гласността по този случай да стане удар по репутацията на цялото ви царско войнство. Гответе се, прочее, за процес. Няма да ви позволя да обиждате и да грубиянствате безнаказано, още повече срещу журналисти.

Атанас Чобанов: Новината за ареста на Виктор Емануел и за подозренията срещу Сакскобургготски е в световните агенции. Разпечатките от разговорите на бизнесмена Пиерпаоло Черани и Виктор Емануел са публикувани в италиански медии, а този линк е към превода, публикуван в българските медии. Кои именно медии са публикували разпечатките ще доуточним в съда.

Ето един авторитетен източник:
http://www.rfi.fr/actufr/articles/078/article_44593.asp

Въпросният Черани обясни след като се разрасна скандала, че в разговора си с Виктор Емануил наговорил разни работи против Сакскобургготски, за да се хареса на италианския принц. Ама разбира се, как не се сетихме сами? Плува ли корабче?

Естествено, българската прокуратура даже не намери за нужно да се самосезира след тези публикации.

Гаднички са ви делата в НДСВ, Каролев. Яхти с бандити, комисионни за магистрали, за детски болници и Бог знае още за какво.

Владимир Каролев: Не знаех, че сте журналист, г-н Чобанов. Вие сте срам за професията, защото пак ви казвам, че сте лъжец след като разпространявате недоказани твърдения. Прочетете си медийния кодекс.

*Дискусията между участниците продължава по други теми, свързани с принадлежността на г-н Каролев към бившата ДС.

17 март 2009

АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ


БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
Секция „Нова и съвременна българска литература”

Национална научна конференция
с международно участие
Подкрепена от
Фондация “Конрад Аденауер”

АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА:
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ


София
26 и 27 март 2009 г.
9:00 ч.

Дом на учения (Хотел на БАН)
бул. Шипченски проход № 50

ПРОГРАМА
26 март 2009 г., четвъртък, 9:00 ч.
Откриване на конференцията - ст.н.с. д-р Рая Кунчева – Директор на Института за литература при БАН
Първо заседание
Водещ ст.н.с. д-р Елка Трайкова – Научен секретар на ИЛ при БАН
Ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев /ИЛ – БАН/. Антитоталитарната литература: памет за злото, отговорност за бъдещето.
Доц. д-р Лиляна Деянова /СУ/. Коя литература е антитоталитарна? Антитоталитарен отговор.
Емил Димитров /ИЛ – БАН/. Държавата и “другата” българска литература.
Норберт Рандов /Германия/. Литература за чекмеджето – България. Дневникът на Борис Делчев.
Проф. дфн. Божидар Кунчев /СУ/. Дължим го и на Александър Геров.
Кафе-пауза
Ст.н.с. I ст. дфн. Едвин Сугарев /ИЛ-БАН/. Тоталитарният свят и свободният човек в поезията на Борис Христов.
Ст.н.с. д-р Георги Цанков. Романът „1989” на Димитър Коруджиев
Проф. дфн. Антоанета Алипиева. /ШУ/. Литература, литературен бит и институции. Механизми на управлението през втората половина на ХХ век”.
Димитър Бочев. Българската литература и култура в емисиите на западните радиостанции за България.
Ст.н.с д-р Мариета Иванова-Гиргинова. „Бунтът на покорните”. Радиопиесите на Цветан Марангозов в контеста на 60-те.
Доц. д-р Наталия Христова /НБУ/. Тоталитарно и антитоталитарно в провокирания дебат за литературната критика през 1969 г.
Дискусия
Обедна почивка – 1 час
Второ заседание. Водещ ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев.
Красен Фердинандов /психолог-консултант/. Антитоталитарни действия: скептицизъм за състоятелността на свободата.
Доц. д-р Светлана Стойчева /СУ/. Контраезикът на приказката между 1944-1989 г.
Д-р Барбара Байер /Германия/. Наративът за краевремието при Борис Христов и Йордан Радичков.
Ст.н.с. I ст. дфн Николай Аретов /ИЛ-БАН/. Непретенциозната проза на Асен Христофоров и проблемът за антитоталитарната литература.
Н.с. д-р Елка Димитрова /ИЛ-БАН/. Модернизъм и критика.
Кафе-пауза
Ганчо Савов /ВТУ/. Неусмирими творци и творби в южнославянските литератури.
Доц. д-р Яни Милчаков /ШУ/. „Дипломат, градинар, мемоарист”. Мемоарната литература на българските писатели-емигранти след 1944 г.
Доц. д-р Цветана Георгиева /СВУБИТ/. Константин Павлов: поетическият дискурс като логотерапия.
Ст. ас. Йордан Ефтимов /НБУ/. Тоталитарна и посттоталитарна клаустрофобия в произведенията на Златомир Златанов.
Ст.н.с. д-р Пенка Ватова /ИЛ-БАН/. Пипалата на лъжата и страха в радиодраматургичната „Трилогия на лъжата” от Цветан Марангозов.
Мирослава Дойчинова /ШУ/. Литературният пример /еxemplum/ - една постмодерна проекция срещу тоталитаризма.
Борислав Скочев. „Заключени слова. Интернет-антология на лагерната и затворническата поезия”.
Дискусия.
Прожекция на телевизионния филм „Бунтът на послушните” /1962/, сц. Хайнц Фених, реж. Цв. Марангозов. Време: 60 мин. Филмът ще представи Цветан Марангозов.

Втори ден, 27 март 2009 г. 9:00 ч.
Първо заседание.
Водещ доц. д-р Яни Милчаков
Ангел Грънчаров. Институт за развитие на човека – Пловдив. Идеята за свободата и ценностите на антикомунистическото съзнание.
Ст.н.с. д-р Пламен Антов /ИЛ-БАН/. Езоповските езици на 80-те.
Цвета Трифонова /ИЛ-БАН/. Посткомунистическата документална литература – опити за идентификация.
Васил Балевски /ИЛ-БАН/. Стефан Маринов Йовев и Стефан Попов, големите имена в българската немскоезична емигрантска литература.
Доц. д-р Албена Вачева /ЮЗУ/. Отвъд цензурата. Опит върху „другата” литература в Полша през конкретиката на едно нелегално издание.
Проф. дфн Елка Константинова. Времето на тоталитаризма в два съвременни документални романа.
Кафе-пауза
Доц. д-р Зейнеп Ибрахимова /Турция, Анкарски у-нт/. Дисидент в България –емигрант в Турция (Мемоарите на Ахмет Шериф Шерефли)
Ст.н. с. д-р Елка Трайкова. Политическите измерения на литературата през 60-те години на ХХ век.
Ст.н.с. д-р Радостин Русев /ИЛ-БАН/. Писател и власт, идеология и художествено творчество. Из руския и българския опит.
Надежда Александрова /НБУ/. Тоталитарното време в „Задочни репортажи за България” на Георги Марков.
Христо Христов /журналист, в. „Дневник”/. Важността на документалистиката в създаването на памет за тоталитарното минало.
Милен Радев / публицист,”Де зората”, Германия”/. Стефан Маринов – неповторимият.
Георги Господинов /ИЛ-БАН/. Контра-тоталитарният Вапцаров: лична срещу монументална история.
Весела Кулева /сп. „Аргументи”, Бремен, Германия/. Българският творец-изгнаник след 1944 г.
Обедна почивка – 1 час.
Второ заседание. Водещ ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев.
Ивайла Александрова /журналист, БНР/. Биографията на една книга: „Горещо червено”.
Марко Цветков /НМБЛ/. Откровения от писателския архив. Чилингировата поема „Император и диктатор”.
Иван Христов /ИЛ-БАН/. Атанас Далчев и българският тоталитаризъм.
Калин Николов. Творческият тандем Борис Димовски – Радой Ралин.
Ст.н.с. д-р Мариана Тодорова /ИЛ-БАН/. Балади и разпади в творчеството на Георги Господинов.
Никита Нанков. Платон-Горбачов-софистите-ние /С приписка за социалистическия реализъм/.
Дискусия. Закриване на конференцията.
Регламент на докладите: 15 мин.

11 март 2009

Скривани аномалии от АЕЦ “Козлодуй” влязоха в Брюксел


Съобщение до медиите 11.03.2009 г.

На 10.03.2009 г. Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” получи от Европейския парламент писмо № 304158/05.03.2009 г., с което гражданската организация по защита на човешките права се уведомява, че
“…Комисията по петиции започна разглеждането на изпратената на 16.07.2008 г. Ваша петиция № 1385/2008. Въпросната комисия счита, че петицията е допустима, тъй като попада в сферата на дейност на Европейския съюз.
С оглед последващото разглеждане на Вашата петиция, Комисията по петиции отправи искане към Европейската комисия да проведе предварително разследване по същността на петицията.
Освен това, Комисията по петиции прецени, че въпросите, повдигнати във Вашата петиция, следва да бъдат предадени и на компетентната комисия на Европейския парламент, в резултат на което бе взето решение за предаването им на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, за становище или последващи действия.
Ще бъдете своевремнно държани в течение за всяко последващои действие относно Вашата петиция”, завършва писмото, подписано от Марцин Либицки, Председател на Комисията по петиции към Европейския парламент.
Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение “Екогласност”, коментира: “В нашата петиция от 16.07.2008 г. ние уведомихме Европейския съюз за изнесените от ядрения физик г-н Георги Котев сериозни факти за дългогодишни аномалии при руските доставки в ядрената централа на България, като правителствените чиновници Сергей Цочев и Иван Генов тогава признаха тяхната достоверност пред българските медии. За съжаление, аномалиите в АЕЦ “Козлодуй” се задълбочиха в последните месеци на 2008 г. драстично, видно от оповестените с документи разобличения на втори ядрен експерт г-н Александър Белковец - с 24 години практика по контрол на безопасността в българската ядрена централа. Сега обаче същите отговорни длъжностни лица Сергей Цочев-държавен ядрен регулатор и Иван Генов-шеф на държавната централа, мълчат пред медиите и сигурно смятат по този начин да прикрият големи корупционни схеми в ядрената енергетика на България.”
Криенето и отричането на реалните факти, изнесени от доблестните ядрени специалисти, е насочено срещу ядрената безопасност на цяла Европа. Разобличенията на ядрените физици от АЕЦ “Козлодуй” ще помогнат за спиране на започналото превръщане на България в ”Троянски кон” за нечистите руски енергийни действия срещу гражданите на Европа, усетени реално от всички през м. януари т.г., смятат от Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”. Убедени сме, че единствено огласяването от гражданските организации на скриваните от управниците ни проблеми, ще осигури намесата на Европейския съюз, заявяват правозащитниците.

Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев - http://politkovskaya-bg.blogspot.com/:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Милен Радев – журналист в Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център – Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Снежинка Цветанова – инженер, Константин Дичев – еколог, Борислав Сандов – СУ „Климент Охридски”

23 февруари 2009

За досиетата и още нещо - поглед отдалеч

Досие на досиетата
Thu, 05 02 2009 20:15:24 GMT
България Сега

Не знам как се стигна до там. Кой и как успя да моделира една абсурдна и странна нагласа на общественото мнение по въпроса за досиетата и бившите агенти на Държавна сигурност. Но положително знам едно: тия, които успяха да го направят, са майстори в занаята “промиване на мозъци”. Овладели са правилата на играта дотолкова, че биха могли да накарат дори Гьобелс да пребледнее от завист.
Нагласата по въпроса, накратко, се свежда до следното. Ако някой заговори на тази тема, да бъде считан за “тъмносин” за “реваншист”, за “параноик” или дори за човек, който не е съвсем наред с главата, който си рисува хищници и сам се плаши от тях. Вариантите, по които дресираха общественото мнение да реагира, са няколко:
Първи вариант: Защо пак отваряме тази тема? Не Ви ли омръзна? Имаме си толкова нерешени икономически проблеми, а се ровим в миналото. Нека го оставим на мира, защото миналото смърди!
Втори вариант: Хайде пак задърдорихте за досиета и агенти! Като наближат избори, някой все се сеща да подхване темата за агентурната мрежа и да започне да ръси компромати!
Трети вариант: Защо насаждате отново омраза? Тия събития са в миналото? Не можем ли да простим и да забравим, а после да продължим напред? Какво искате? Закон за лустрацията ли?
Четвърти вариант: Какво все човъркате темата за тия досиета? Не виждате ли, че хората изобщо не се интересуват от тия минали истории?
Умолявам ви да размислите и да се помъчите да разберете: Докато разсъждаваме по един или повече от тези варианти, нищо и никога няма да бъде оправено и спасено в тази нещастна страна! Затворената рана има склонността да гноясва! Икономическите проблеми ще се задълбочават и ще стават още по-тежки и сериозни, ако загърбим този въпрос, защото решенията на управлението и властта няма да бъдат свободни, а ще зависят и ще бъдат манипулирани от нечии сенчести интереси. Темата за досиетата и агентите не бива да се разглежда на парче, а глобално и, докато не бъде решена и изчистена изцяло, в алегорията с клозета ще има и зрънце истина. Не знам дали някой от вас си спомня песента във филма “Коса”. Припевът там гласи: “Пуснете да влезе слънчевата светлина! “ Това трябва да направим. Защото мракът, потайността, сенките не раждат нищо хубаво. Ще кажете, че съм или неосведомена, или несправелива, защото досиетата сега действително се разсекретяват (поне избрана част от тях) и много имена, прикривани в миналото излизат на сцената. Е, и? Прави ли се нещо по въпроса? Има ли поне опит за един пълноценен, чист и откровен обществен дебат? Не, героите на темата продължават да си живеят някъде в сенките.
Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против, след един откровен диалог и морален катарзис обществото да забрави и да прости. Въпреки че ще бъде трудно на ония, чиито близки са станали жертва на разкритите доносници. Ще е трудно и на ония от нас, които са тачели и почитали тези хора и , изведнъж, виждат как кумирите им рухват с трясък. И, все пак, приемам, че прошка винаги трябва да има. Иисус ни е учил да прощаваме на враговете си седемдесет пъти по седем… Съществува, обаче, един малък проблем: никой не е поискал от хората прошка, за да я получи. Никой не е казал, че се счита за виновен. Никой не е приел, че е било грях да клевети съседа си, да живее в сенките, да бъде двулик и безчестен. С изключение на Митрополит Йосиф, който поиска прошка от хората.Спомням си за безсмъртния роман на Достоевски “Престъпление и наказание”. Там героят Разколников бавно и мъчително поема стръмния път на пречистването от пролятата кръв, от мрака и греха, от вината и бремето й. Но героят не намира покой, докато не коленичи на площада, пред тълпа свои себеподобни и не изкрещява с пълен глас: “Хора, простете ми, аз сгреших!” Колко от ония, които са служили на злото, го сториха? Малцина. Къде е покаянието? Къде е срамът? Къде е осъзнатата вина и стремежът към пречистване? И, накрая, кажете ми: Може ли да оздравее, да напредне и да се пречисти общество, което продължава да живее сред миазмите на неразкаяло се зло, на подлост и лъжи, на приказка, в която злодеят тържествува? Когато се оповестиха имената на бившите агенти на ДС, реакциите на виновните и разобличените бяха три:
Някои просто замълчаха и дори не се опитаха да коментират и обясняват тъмното си минало, а най-нагло продължиха да заемат определени възлови постове в различни сфери на обществения живот. Те сякаш реагираха с презрение и незачитане на народа си. Цялото им излъчване искаше да каже: “Какво ми пука за Вашето мнение? Не съм длъжен да давам обяснения!”
Други, например президентът, развиха темата за “добрите агенти”, за ония, които не са шпионирали съседа си, не са доносничели срещу събрата си, а видите ли, изпълнявали важни държавнически мисии и бранели отечеството от чужди и враждебни сили. Възниква естественият въпрос: След като не са сторили нищо зло, защо тия хора, които кандидатстваха за важни политически и управленски постове спестиха истината на своите съотечественици? Защо не се изправиха и да заявят, че са били агенти, но не са вършели нищо лошо или вредно за България и народа си? Невинният не счита за нужно да прикрива факти от миналото си. Той е чист и трябва да може да ги сподели с чиста съвест? Защо това мълчание? Или пък деянията ви не са били чак толкова чисти?
Трети се възползват от създадената през деветдесетте години каша и суматоха и липса на всякакъв контрол над архива на ДС и с вид на учудени и оскърбени девици твърдят, че нищо такова не е имало, че са наклеветени, че това е безобразен компромат и т.н. и т.н. Тази нагла реакция продължава, докато не видят декларация с подписа си, а ако такава няма, биха продължили да пледират “невинен” до края на живота си.
И така, обществото ни живее в паяжина от недомлъвки, полуистини и откровени лъжи, които го разяждат като ракови клетки. Всички ние, нашият международен авторитет, естественото ни чувство за справедливост, правото ни да гледаме към света с вдигнати чела сме заложници на тая паяжина. А не правим нищо градивно по въпроса. Напротив, наложил се е предразсъдъкът, че да се говори по тия теми е признак на лош вкус, на ретроградност, на нещо нелепо и неуместно. Е, добре, ще поема тежестта на това лошо мнение и ще продължа да говоря, дори да крещя за този неизчистен национален позор.
Нека затворим очи и за миг се върнем назад във времето. Помните ли как беше? С какъв страх говорехме, мислехме, четяхме, дишахме и живеехме? Светът около нас гъмжеше от блюдолизци и доносници, от агенти и тайни лакеи на властта като червиво сирене. Бяха навсякъде: в науката и културата, в театъра, съюза на писателите, медицината, фабриките и заводите, училищата и дори в църквата. Човек не можеше да се отпусне и сред най-близките си хора. Не можеше да сподели с приятеля си, да прегърне любимата си, да заговори непознат в трамвая, без да си помисли със страх, че може да е “ченге”, че споделеното може да бъде предадено в “черната джамия” на злото, изкривено и изопачено и да те унищожи. Живеехме приведени, защото знаехме, че Големият брат ни наблюдава. Наблюдава ни дори през очите на ония, на които вярваме и които обичаме. А злото покварява и разрушава всяка светина. В мрака се въдят призраци. Ония, които по душа са си били негодници, разцъфнаха в тази блатна среда и запретнаха ръкави да унищожават всеки, който е по-умен, по- честен, по-кадърен и преуспял от тях. Така гигантите на духа бяха систематично унищожавани и на власт останаха джуджетата. На власт са и досега...
Разбирам човека, че не е имало как да не докладва. Хванаха го по бели гащи и го вербуваха.” - сподели ми веднъж редови служител на прословутия Шести отдел от онова време. - “Това, което, обаче, не мога да разбера е защо беше толкова усърден. Пишеше нови и нови доноси всеки ден. Понякога, дори на нас, на които това беше работата, ни ставаше неприятно и гнусно”. А същият този лакей беше депутат. Ето такива нищожества трупаха дивиденти, катереха обществената стълбица и се издигаха, подхранвани от кръвта и сълзите на своите събратя. Колко разбити кариери и разбити души! Колко смазани човешки мечти и стремежи! Колко болка и зло! Злокачествените ракови клетки се разрастваха, кипяха от енергия, зареждаха се с живот за сметка на ония, които са погубили. И те, отново те продължават да дирижират живота ни и днес, защото не изрязахме раковите тъкани и закъсняхме с операцията. Затова сега националната ни душа е толкова тежко болна, на смъртно легло. Живеем квази живот и чувстваме как невидимият кукловод продължава да дърпа конците с победоносна усмивка.
В една статия бях посъветвала българите да се борят с индивидуализма и завистта, които са наши национални пороци, като се научат да признават, че, поне понякога, тия, които са поставени над тях, наистина ги превъзхождат. Една млада жена отговори на разсъжденията ми така, че не мога да не призная правотата й. Колкото и неприятно да ми е това. “Бих искала да почитам шефа си” - написа тя - “но как да го направя, когато е полуграмотен, а е пълен с пари и всички знаем, че е бивш агент на Държавна сигурност?“
Ето как толерирането на някогашните доносници деморализира младите в обществото ни. Те губят своето уважение към тия, които ги ръководят, което е с гибелни последици. Но да продължа мислите си по най-избягваната, най-нелицеприятна и ненавиждана тема във връзка с обществения ни живот. Твърдя, че раковите клетки не са победени, а се множат и положението на пациента се влошава.
Първата травма е върху чувството за нравственост и справедливост. Видяхме с ужас, че голяма част от народните ни представители, цветът на творческия и журналистически елит, управленци и дипломати са бивши агенти. Такъв е и държавният глава. Всичко това нарушава нормалното морално равновесие. Злото не само не е наказано, а направо процъфтява. Наред с това, тия хора продължават да дърпат конците и да решават съдбите ни: външна политика, законодателство, управление, медии, всичко е в ръцете им. А те са доказали, че са хора безсрамни и безскрупулни, неспособни на съвест и покаяние.

20 февруари 2009

Ликвидираха в Русия фалшива академия, наградила Борисов


Русия ликвидира фалшива академия, наградила Борисов
От Дневник
20 фев 2009, 2426 прочитания, 43 коментара

Касационната съдебна колегия по гражданските дела на Върховния съд на Русия потвърди в четвъртък решение на Върховния съд от 10 декември, с което се ликвидира неправителствена организация, незаконно представяща се за държавна структура. Става дума за Академията по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред (АБОП), която през последните години масово раздаваше награди, грамоти и ордени, включително столичните кметове Бойко Борисов и Стефан Софиянски, ректори на български университети, бизнесмени и интелектуалци.През декевмри 2007г. с орден "Княз Александър Невски" I степен бяха отличени Валентин Златев, генерален директор на "ЛУКОЙЛ България"; Вежди Рашидов, скулптор; Георги Гергов, бизнесмен; Стефан Начков, скулптор. С орден "Княз Александър Невски" II степен бе награден писателят Дончо Цончев. Премия "Ломоносов" получи акад. Антон Дончев "за значим принос в славянските литератури".
Официалният представител на Главната прокуратура на Русия Марина Гриндева обяснява за агенция РБК, че са били открити многобройни нарушения в проверката, извършена съвместно с Федералната служба за сигурност (контраразузнаването), Федералната данъчна служба, Министерството на правосъдието, Федералната служба на наблюдение на образованието (Рособрнадзор) и Съвета по хералдика при президента на Русия.
Академията е била обществена организация, незаконно представяща се за държавна структура със съответните пълномощия. Тя незаконно е използвала символи и атрибути на държавната власт, включително такива на президента на Русия. Повсеместно е употребявано наименование, в което е спестявано уточнението, че това е неправителствено сдружение.
Според Съвета по хералдика въпреки ясното законодателство за наградите и хералдиката в Руската федерация Академията е учредила ордени, медали, нагръдни знаци, наподобяващи държавните. Наградите са връчвани на руски и чуждестранни граждани, като често са представяни като държавни отличия. От 2000г. досега АБОП и нейният Национален комитет за обществени награди са раздали призове на общо над 40 хиляди души.
Освен това организацията незаконно е присъждала специални звания, съвпадащи с воинските звания на Руската федерация и незаконно са използвани униформи, аналогични с тези на руската армия.АБОП издавала на сътрудниците си служебни удостоверения, наподобяващи държавните, но използвани за лични цели, което е създавало условия за корупционни действия и е дискредитирало държавната власт. Установени са факти за употреба на такива удостоверения при извършването на престъпления - предимно измами в особено големи размери.
От т.нар. Дисертационен съвет и Висшия атестационен комитет на АБОП са присъждани научни степени и звания (доктор на науките, кандидат на науките, професор, доцент). Дипломите и атестационните документи на АБОП са наподобявали държавните образци, което означава, че те би могло да се използват за измама. В действителност са установени такива случаи на представилите дипломи от АБОП да са повишавани заплатите за съответната научна степен, което е довело до незаконно изразходване на бюджетни средства.На членовете на Академията са присъждани специални звания като действителен член на Академията, член-кореспондент на академията и почетните Заслужил деец на науките на АБОП и заслужил юрист на АБОП. При връчването им са раздавани съответните нагръдни знаци и документи. Според оскъдните публикации за организацията в руските медии тя има над 1200 "академици" и повече от 8500 "действителни членове", включително бивши и действащи министри, много депутати и висши държавни служители.
През годините Академията, зад която стоят изключително бивши служители на КГБ, ФСБ и силовите структури на Русия и бившия СССР, бе оставена да действа без контрол. В ръководството й участваха и хора от властта като депутата от Думата Йосиф Кобзон, който в АБОП бе вицепрезидент на Националния комитет за обществени награди и президент на Департамента по безопасност в областта на културата и духовното образование.
Още по-любопитно е, че АБОП претендира, че е основана през 1999 г. по личната идея на тогавашния председател на Съвета за сигурност на Русия Владимир Путин, съобщи преди две години в свое разследавне "Медиапул". Целта на инициативата била "да се обедини дейността на обществените организации, които се занимават с проблемите на сигурността и отбраната на държавата". Идеята на о.з. полковник Путин е подкрепена от Министерството на отбраната, от МВР, от ФСБ и от други висши държавни ведомства. Президент на АБОП е о.з. генералът от КГБ Виктор Шевченко, бивш командващ контраразузнаването на Стратегическите ракетни войски.ю
"Медиапул" подробно описва как въпреки формалния си статут на обществена организация, АБОП се намесва в държавните дела, че в нейни подразделения кадри на ФСБ се преквалифицират в цивилни професии и след това с дипломи в ръка заемат позиции в частни и държавни фирмени и служебни структури. "В научните сегменти на Академията историята на комунистически репресии в СССР се претворява от гледна точка на съвременни национал-имперски идеологически постулати. Един от съществените департаменти на АБОП работи по "безопасността в културната област", пише електронното издание.Скоро след своето създаване АБОП учредява строга номенклатура на ордени и почетни знакове, с които се награждават руски и международни личности, за техните заслуги съобразно светогледа на Академията. Ордените са особено ефектни: "Петър Велики" в три степени, орден "Св. Александър Невски", премия "Юри Андропов" и пр. Трети по ранг в номенклатурата на АБОП е орденът "Михайло Ломоносов", с който бе окичен софийският кмет Бойко Борисов.
С ордени на АБОП са били отличени наред с бившия шеф на шпионажа на Щази Маркус Волф, и водещи социалдемократи на днешна Германия. Много често връчването на "ордените" става лично от руския посланик, както е било и в България с бившия посланик Анатолий Потапов.

18 февруари 2009

Може ли да се вярва на ЕНП, след като подкрепя Борисов?

Коментар
Въпрос след въпрос
Може ли да се вярва на ЕНП, след като подкрепя Борисов?
д-р Хайнц Брам*
ot Mediapool
18 Февруари 2009

Какво знае чуждестранният политик за България, когато кацне на летище София? Неговите сътрудници са му пъхнали в ръката папка, съдържаща най-важната информация за политиците, с които му предстои да се срещне. Разбира се, осведомяват го и за правителството, партиите и специфичните проблеми на страната.
Със съжаление трябва да кажем, че в ЕС се знае много малко за България. В един Съюз на 27 държави кажи-речи вече никой няма точен поглед върху отделните страни членки. Нито политиците, нито журналистите могат без предварителна подготовка ей така да отговорят как се казва министър-председателят на Литва или Словения например. По всичко изглежда, че интересът на европейските медии към България замира, ето защо е от решаващо значение как сътрудниците на някой политик от ЕС го съветват, преди да стъпи на българска земя. Възможно е обаче и друго: някъде, на друго място, отдавна да са взели решение вместо госта, преди съветниците му да се опитат да коригират нещата.

Вероятно мнозина българи са посрещнали със смесени чувства Вилфрид Мартенс, председател на ЕНП (на консервативната Народна партия), тъй като от него се очакваше да укрепи позициите на ГЕРБ и преди всичко на Бойко Борисов. И това наистина стана. Много българи обаче се вбесяват от изявите на Борисов. Човек понякога остава с впечатлението, че в ЕНП дори не знаят кой точно е Борисов. Как да не се чувстваш объркан, когато Ханс-Герт Пьотеринг, председателят на Европейския парламент, определя ГЕРБ с председател Борисов като "опора на демокрацията”!

През 1989 г. Борисов не се е борил за демокрация. Други са се борили. Борисов тогава е бил комунист. Той дори е останал много дълго време верен на Тодор Живков, дори и след смъртта му. Борисов е участвал активно в кампанията срещу турското малцинство в края на комунистическия режим и до скоро смяташе, а може би даже още смята, че българските турци трябва да бъдат така добри и да носят славянски имена.

През септември миналата година, когато Ангела Меркел прие Борисов в Берлин, макар и вероятно не в канцлерството, и му обеща подкрепа в предстоящата предизборна борба, не чухме от ХДС почти нищо за новия им съюзник. Те избягват откритата дискусия. Очевидно консерваторите не знаят за Борисов дори онова, което може да се намери в българския и в английския вариант на Уикипедия. Хванати натясно, онези хора от ХДС, които знаят повече за България, казват, че зад Борисов стои по-интелигентният Цветан Цветанов.

Почтените български консерватори, които по-рано подкрепяха СДС, се питат дали изобщо може да се вярва на ЕНП, когато благочестиво се кълне в консервативните и дори в християнските ценности; дали консервативните народни партии подкрепят ГЕРБ, защото искат да си оставят вратичка към политическите събития в София, или защото им трябват петимата български депутати в Европарламента? Разбира се, представителите на социалдемократите също не са придирчиви при избора на партии, чието родословие се корени в комунистическите времена.
Вилфрид Мартенс не носи отговорност за разединението на консервативните партии в България. Той искаше да изглади пукнатината между СДС и ДСБ. Не успя. Когато човек не намира чиста вода, е принуден да се задоволи с по-малко чиста. ЕНП ще носи отговорност обаче, ако не пожелае да забележи недостатъците на един от своите членове.
Всяка страна в ЕС трябва да се взема на сериозно. Не бива да се създава впечатление, че не се прилагат чак толкова строги критерии към една България, която и без това се намира чак в края на Европа. Ако Евросъюзът не се интересува в еднаква степен от всичките 27 държави и дори не желае да се информира достатъчно за тях, това означава, че капацитетът му за приемане на нови страни-членки още днес може да се смята за изчерпан.

* Д-р Хайнц Брам е германски историк и политолог, специалист по въпросите на прехода в Източна Европа.

16 февруари 2009

Сигнал до Прокуратурата - аномалии и корупция в АЕЦ "Козлодуй"


Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев

Изх. № 02-16/16.02.2009 г.
До г-н Борис Велчев – Главен прокурор

С И Г Н А Л
От Асоциация на свободното слово „Анна Политковская” и Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев
Относно: Потвърждение от ядрен експерт констатациите на Георги Котев за ядреното гориво. Четири нови случая на аномалии и корупция в АЕЦ „Козлодуй”

Уважаеми господин Велчев,
По наш сигнал от 13.07.2008 г. до Вас, на 11.12.2008 г. Апелативна прокуратура-София разпореди на Окръжна прокуратура-Враца да образува досъдебно производство по преписка № 2748/08 г (НВ-98/08 г) срещу Неизвестен автор за деяния по чл.356 Е-356И от НК. Това Постановление на АП-София е във връзка с представени доказателства от ядрения физик Георги Котев, със 17-годишен опит в АЕЦ „Козлодуй”. Само можем да съжаляваме, че е възложена работата по тази задача отново на Окръжна прокуратура-Враца, която след повече от три месеца – на 28.10.2008 г. бе издала постановление за отказ, което бе отменено след нашето обжалване. Ето, че и сега – след изминалия законен двумесечен срок, ОП-Враца все още не ни уведомява за резултатите и хода на досъдебното производство, като автори на сигнала.
И докато в продължение на 7 месеца нямаше никакъв отзив от експерти за оценка на изнесените от Георги Котев факти за аномалии при подмяната на ядреното гориво, на 11.02.2009 г. бяха публикувани пак в Интернет свидетелски показания на ядрения експерт Александър Белковец, на 49 години, работил в АЕЦ „Козлодуй” над 24 години и като главен експерт в отдел "Ядрена безопасност и радиационна защита" 5 и 6 блок, управление "Безопасност", Дирекция "Безопасност и качество".
http://grupa-geo.blogspot.com/2009/02/blog-post_11.html
Г-н Белковец, поддържайки изцяло изнесените данни и изводи от наблюденията и анализите на своя колега, твърди: "В началото на кампанията, коефициент наречен аксиален офсет (АО) е положителен и с течение на кампанията при по-голямо изгаряне на горивото в долната част, към края на кампанията той става отрицателен. Това става в случай, че зареденото в активните зони на 5 и 6 блок свежо ядрено гориво отговаря на съпроводителната (паспорти) документация. След това пояснение искам отговорно да заявя, че след 15-то зареждане на 5 блок и 14-то зареждане на 6 блок нещата стоят точно обратното. В началото и на двете кампании АО е отрицателен и с течение на кампаниите постепенно преминава в положителен. След пуска на 5 блок Агенцията за ядрено регулиране(АЯР) даже плахо поиска от АЕЦ-Козлодуй обяснение за алогичното поведение на активната зона на 5 блок, понеже данните за работата на блоковете ежедневно се изпращат в АЯР и Министерството на икономиката и енергетиката(МИЕ) и в тях задължително присъстват и стойности за АО. И понеже според експериментално измерените стойности на температурния коефициент на реактивност по температура на топлоносителя (ТКР), той е отрицателен, то тогава причина за по-голямото енергоотделяне (ЕО) в горната част може да бъде само в горивото, което звучеше невероятно, че даже се наложи да бъдат направени директни (токови показания на датчиците, преди те да бъдат обработени от програмния комплекс) замервания на показанията на каналите за неутронни измервания(КНИ). Замерванията са потвърдили, че ЕО в горната част е по-голямо. След обсъждане на проблема с Руския научен център(РНЦ) "Курчатовски институт", на АЕЦ е било препоръчано, без никаква обосновка (а според мен тези масиви са избрани точно за това, че не влияят върху други изчисления), да се променят два масива коефициенти в системата за вътрешно-реакторен контрол (СВРК), за да се намали програмно ЕО в горната част. " И продължава с изводите си вторият доблестен ядрен експерт от АЕЦ „Козлодуй” Белковец: "Преди сегашното ръководство да поеме ръководните функции, в завода-производител на свежо ядрено гориво, за приемъчен контрол са били изпращани хора, които непосредствено се занимават с ядрено гориво (контролиращи физици), но в последно време (при сегашното ръководство) за тази дейност се изпращат като на екскурзия хора, които непосредствено не работят с ядреното гориво."
Александър Белковец подкрепя напълно Георги Котев за несъответствията в документацията “Техническа обосновка на безопасността”(ТОБ): “Напълно подкрепям становището на г-н Георги Котев относно несъответствие между горивото, заредено в активните зони на 5 и 6 блок и горивото описано в "Каталожното описание ..." и глава 31 на ТОБ за горивото..” и свидетелства, че “В АЕЦ-Козлодуй последна актуализация на ТОБ е направена по мярка от Програмата за модернизация и отразява състоянието на блоковете към края на 2004 година. През 2006 година тази актуализирана техническа обосновка на безопасността(АТОБ) е била представена и в АЯР. Оттогава до сега АТОБ не е актуализирана изобщо, а в централата даже няма и процедура, регламентираща тази дейност.”

Следва още една аномалия, пряко свързана с ядрената безопасност, за която съобщава Александър Белковец - oтносно проектните изисквания към блокове ВВЕР-1000: ”Пуск на 5 и 6 блок е бил разрешен след провеждане на пуско-наладъчни изпитания, които са потвърдили спазване на всички изисквания към проекта на такива блокове. Едно от тези изисквания е и разхода през активната зона (разходът трябва да бъде в граници между определените в проектните изисквания минимален и максимален разход). През 2008 година АЕЦ-Козлодуй с разрешение на АЯР без никаква обосновка променя тези проектни разходи, чрез внасяне на изменение в технологичния регламент за безопасна експлоатация (ТР).”

И за още една аномалия, според ядрения експерт Александър Белковец - oтносно работата на 5 и 6 блок след спиране на 3 и 4 блок: ”След спиране с разхлаждане едновременно на 5 и 6 блок при ниски температури на околната среда, повторното им пускане (а също така и подържане в безопасно състояние на експлоатиращите се в състояние "Е" 3 и 4 блок) може да се извърши само при наличие на независим източник на пара за технологични нужди. След спиране на 3 и 4 блок възниква неотложна нужда от изграждане на такъв независим източник на пара (или по-просто казано една парокотелка), но вече трета зима ръководството на АЕЦ не е решило този проблем, сигурно пак от заетостта си с по-важни проблеми.“

Третата нова аномалия, за която съобщава Александър Белковец, е относно хранилището за сухо съхранение на отработило ядрено гориво (СХОЯГ): ”През 2008 година след искане на АЕЦ-Козлодуй, АЯР издава разрешение за строителство на първи етап на СХОЯГ. Есента на 2008 година започва и самото строителство (както виждате за строителство на една парокотелка ръководството на АЕЦ няма време, а строителство на хранилище почва даже с частични разрешения). Смущаващо е обаче че в разрешението на АЯР за СХОЯГ нищо не се говори за това, дали това разрешение е дадено и за контейнерите за съхранение на отработило ядрено гориво (ОЯГ). Използването на предлаганите от проектанта контейнери за съхранение на ОЯГ тип CONSTOR, е направо престъпление срещу бъдещите поколения, понеже манипулации с тези контейнери при зареждането им с отработило гориво и претоворването на ОЯГ в транспортни контейнери за евентуалното му извозване за преработка, може да стане само с използването на съоръженията на съществуващото хранилище за отработило ядрено гориво под вода, което е с ресурс 30 години и половината от този ресурс вече е изтекъл. Проектът на СХОЯГ е разчитан за съхранение на ОЯГ най-малко 50 години, а строителството започва сега. Как ще се гарантира възможността за извозване на ОЯГ за преработка или погребване след 50 години (при условие, че до тогава няма да останат и работещи блокове), не е ясно. Този проблем нямаше да стои на дневен ред, ако за съхранение на ОЯГ се използват контейнери, които са предназначени за съхранение и транспортиране на ОЯГ. Но ръководство на АЕЦ упорито и със завидно постоянство толерира имено този проект.”

Ние настояваме за проверки от Прокуратурата на горните аномалии, засягащи пряко ядрената безопасност в България и Европа.
Да се отговори на въпросите – Къде е българският държавен регулатор - Агенцията за ядрено регулиране? Къде е държавата - 100% собственик на АЕЦ „Козлодуй”, в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката?

За проверка относно корупция, на 11.02.2009 г. изпратихме по електронната поща до г-н Сергей Станишев – министър-председател и г-н Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията към 40-то Народно събрание, писмен Сигнал с линк(препратка) http://www.eurochicago.com/modules/weblog/details.php?blog_id=846
към Доказателство №14 на Георги Котев, но не получихме никаква реакция от двамата адресати. Касае се за консултантски договор с Руския научен център(РНЦ) “Курчатовски институт”, Русия, при посредничеството на фирма “Енемона” АД – град Козлодуй, на двойно завишена стойност спрямо първоначалния договор за стотици хиляди лева. За жалост неопровержимите факти за тази корупционна схема в АЕЦ „Козлодуй”, не са били взети на отчет в Държавната агенция “Национална сигурност”(ДАНС), въпреки че същата е била уведомена своевременно на 18.01.2008 г и 18.04.2008 г. с писмени доклади и приложени документи от Г. Котев(вижте подробности в посочения тук линк към Доказателство №14).

Уважаеми господин Велчев,
Настояваме в разпореденото от АП-София досъдебно производство по преписка № 2748/08 г (НВ-98/08 г) за аномалиите при подмяната на ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй” да се включат и свидетелските доказателства на г-н Александър Белковец.
Да се извърши от Прокуратурата проверка в друго досъдебно производство по гореизнесените четири нови случаи на аномалии и корупция в АЕЦ „Козлодуй”.

С уважение,
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в.„Парижки вести”, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ„Кл.Охридски”, Константин Дичев - еколог