Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата "държава” най-често се съчетаваше към "майката” – неизвестно чия, вероятно на държавата.
Коя е държавната майка можем само да гадаем, въпреки преобладаващото мнение, че същата е една добре известна столетница, която чевръсто заяви, че станалото е недопустимо; бащицата обаче е добре известен и също се оказа силно възмутен от случилото се. Въобще всички управляващи ведно с опозицията спазиха добрия тон на лицемерието – с едно единствено изключение: на Татяна Дончева, известна и като "поразяващата уста” – тя пък спази собствената си традиция да изрече едно към едно това, което й е на сърцето.
Оказа се, че на сърцето й лежи грижата за статуквото и репутацията на ДАНС, свидната Станишева рожба, смълчала се по случая като комунист на разпит. Тя видя в побоя над главния редактор на Фрогнюз не демонстративно приложение на закона за омертата, а “използване на момента и случката, за да се дискредитира ДАНС и да се удари държавното ръководство". С една дума – заговор. Излиза, че един журналист е бил пребит почти до смърт, за да се омаскарят неназовани съветници на Петко Сертов:
“Версията, която се внушава, и която виждам, че се тиражира от някои мои колеги от парламента и от някои сдружения, защитаващи свободата на словото - за причастност на съветниците на ДАНС към случката, ми се струва твърде натрапчива и твърде очевадна, с главно “О”, за да бъде правдоподобна" – заяви Дончева – и допълни, че повече причастност към този случай имали някакви хора с "тежки психически проблеми”.
Казаното би могло да мине просто за поредната конспиративна теория на упорито неприключващия български преход, ако не пораждаше някои малки морални проблеми.
Първо, когато пребият някого по този изключително жесток начин, това не е "случка”, това е престъпление.
Второ, когато този някой е журналист, чието име – справедливо или не – се свързва с текстове, уличаващи в тежка корупция и престъпна дейност органите за сигурност и управляващия елит, това вече не е само престъпление – това е посегателство върху свободата на словото и послание към всички журналисти, а и към цялото гражданско общество – то казва: "Вижте какво ще се случи с всички онези, които си пъхат носа там, дето не им е работа".
Предположенията на шефа на ВМА и на Младен Мутафчийски за това, че побоят е целял да отнеме живота на Огнян Стефанов, са фактически недостоверни – защото ако беше така, можеха просто да го гръмнат и да си отидат. В случая става дума за демонстративен акт – онагледяващ евентуалната съдба на всеки, който се осмели да публикува данни за връзките между властта и мафията – и този акт е най-категоричното досега доказателство, че живеем в мафиотска държава.
Трето: Не знам кого има предвид Татяна Дончева, говорейки за хора с тежки психически проблеми, но бих искал да й припомня, че самата тя бе страна в публичния сблъсък с една изключително овластена фигура, която наистина имаше проблеми с психическото здраве – бившият главен прокурор Никола Филчев. И "като човек, поработвал в този бранш”, тя би трябвало да си спомни за странната привързаност на Филчев към Алексей Петров, преди да прибърза със заявлението, че версията за причастност на съветниците от ДАНС към "случката” била недостоверна.
Въпреки че оценявам високо тогавашните нейни позиции, няма как да премълча факта, че тази публична индулгенция за ведомството на Петко Сертов поразително напомня думите на Георги Петканов от 28 декември 2002 г., който над самия проснат на улицата труп на прокурора Николай Колев заяви, че изключва връзка между убийството и главния прокурор, и тези на зам.- главния прокурор Христо Манчев, според който поръчители на убийството били тези, които искали оставката на Филчев. От нейните думи излиза, че и сега поръчители на побоя над Огнян Стефанов са някакви неидентифицирани налудни типове, които искат да провалят ДАНС.
Четвърто: Най-големият корупционен скандал в новата история на България, разгорял се през тази пролет, ни изправи пред един абсурден парадокс – самият вътрешен министър Румен Петков, човекът, за който се смяташе, че е непоклатим и че чрез знайни и незнайни контакти "държи” БСП в ръцете си, бе принуден да си подаде оставката заради тайната си среща с оперативно интересните бивши барети, известни като "братя Галеви”.
В същото време тайният сътрудник на НСС, организирал тази среща на своя територия, бива ожалван за това, че го били "осветили”, публично заплашва проговорилия ген. Ваньо Танов – и в крайна сметка се оказва съветник на шефа на ДАНС – агенцията, която би трябвало да противостои именно на такива контакти между мафията и властта. Някой би трябвало да обясни този парадокс – и може би е редно тези обяснения да бъдат дадени редом със защитата на агенцията и индулгенцията за съветниците на Петко Сертов.
Пето: Ако се съди по това каква е собствеността на Алексей Петров, то той е мултимилионер с притежанието си на "Лев Инс”, "Лев корпорация”, "С Експрес груп”, "Спартак интер холдинг С.И.Х.”, "Плевен холдинг” и прочее. Което поражда неизбежния въпрос – кое кара един мултимилионер да се глави като секретен сътрудник на тайните служби – освен ако тази му позиция не е пряко свързана с натрупването на неговите капитали, ако чрез нея не се замитат следи за натрупването на същите или ако чрез нея не се прикриват престъпни действия от широк мащаб – срещу съответните богати комисионни?
И още един допълнителен въпрос с понижена трудност: Някой пита ли се как са натрупани тези капитали? Как една скромна бивша барета се е оказала дотолкова опитен бизнесмен, че днес обитава върховете на стопанския ни елит?
Вас питам, г-жо Дончева. Или не сте чели доклади на службите от 90-те години, според които сегашният съветник на Петко Сертов е видна фигура в сферата на силовото застраховане?
Или не знаете как и с чии пари е регистрирана ЗАД "Левски-Спартак”, днес пререгистрирана като "Лев-инс”? Не знаете например как и срещу колко Алексей Петров се сдоби с къщата на винената царица Роза Георгиева, в която днес е централата на "Лев инс”? Не знаете за странностите по делото за убийството на Надежда Георгиева, която към момента на смъртта си беше служителка именно на Алексей Петров? Не сте чували името на Георги Петракиев Цветанов и не знаете как доброволно и от чиста любов е прехвърлил цялото си имущество на днешния съветник от ДАНС? Не сте чували за странното преместване на Сретен Йосич от Централния софийски затвор в ареста на Транспортна полиция – и за кроежите, свързани с него?
За триумвирата Никола Филчев – Алексей Петров – Филко Славов? За странните обстоятелства и още по-странното мълчание около демонстративния разстрел на прокурора от ВКП Николай Колев?
Питам Ви, защото знам достатъчно добре, че всички тези афери са Ви известни с подробности – и се чудя на какво ли всъщност се дължи горещата Ви защита на Филчевия питомник – и добре ли спите, след като нарекохте пребиването на Огнян Стефанов с чукове и железни тръби "случка”.
Шесто – и най-важно: когато се извършва едно престъпление, първата работа е да се запитате кой има интерес то да бъде извършено. Тъкмо ДАНС идентифицира Огнян Стефанов като стоящ зад анонимния сайт "Опасните новини” – и с това го издигна като мишена за засегнатите от него. В двата месеца, през които сайтът успя да просъществува, преди да бъде бастисан по мистериозен начин (и забележете – с поднесени извинения от Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов, които те отричат да са писали), в него се появяваха ограничен кръг имена, но акцентът върху едно от тях бе определено натрапчив: над половината от текстовете са посветени на Алексей Петров.
За разлика от класическите жълти истории с трипера на президента, в тези именно текстове има данни, които ДАНС не случайно определя като "класифицирана информация” – тя е и взривоопасна, защото изважда мръсните ризи на агенцията, а и на МВР, митниците и прочее институции с изключително висока корупционна наситеност.
Между "опасните” новини има една особено опасна – публикувана на 10 септември 2008 г. под названието "Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност”. Опасна, тъй като посочва как заедно с зам.- шефа на Агенция "Митници" Румен Божинов Алексей Петров под прикритието на борба с контрабандата по митническите пунктове разчиства територия за свой канал за наркотици и китайско карго; защото се изважда наяве реалната причина за срещата на Румен Петков с братя Галеви – което според този текст е създаването на контрабанден канал за синтетична дрога, като една голяма част от печалбата бъде пренасочвана към партийните каси на БСП, ДПС и НДСВ; защото хвърля светлина върху един друг прословут скандал – този със сглядата между контрабандисти и държавни мъже на наетата от Спас Русев яхта в Монако.
И защото в същия този сайт се обещават бъдещи разкрития: например за убийствата на Николай Колев и Надежда Георгиева – тези ли тайни прочее следва да бъдат пазени – в интерес на държавата и авторитета на ДАНС?
Не е ли впрочем очевидно, че такъв авторитет няма как да бъде опазен, след като бившите кадри на ДС и настоящи шефове на агенцията са избрали да бъдат съветвани от човек, който има подозрително много допирни точки с организираната престъпност?
В заключение, ровейки се из интернет по повод случая с Огнян Стефанов, попаднах на един блог, в който авторът цитираше думите на "мутрата-агент от ДАНС”, дочути случайно в една негова пицария. Според този текст Алексей Петров е питал, обаждайки се по мобилния си телефон в същата късна вечер, когато е пребит главният редактор на Фрогнюз: "В какво състояние е той? Успял ли е да каже нещо?”
Не мога да съдя за достоверността на този текст – но съм убеден, че пазеният от цялата държава приближен на Петко Сертов би могъл преспокойно да ги изрече. И напълно споделям неговото заключение: "Преди 30 г. ченгетата убиха журналиста Георги Марков с чадър, днес се опитаха да убият журналиста Огнян Стефанов с...ЧУКОВЕ! Май не само, че си действат старите порядки, ами става и все по-нагло, жестоко и вероломно!”
