Мрежа за солидарност „Приятели на Грузия”

УС на Национално Движение „Екогласност” - секция Долно Церовене, на 15.08.2008г. на свое заседание прие решение, с което създава Мрежа за солидарност „Приятели на Грузия” с хуманитарна цел за подкрепа на грузинския народ.

В мрежата за солидарност „Приятели на Грузия” се канят за участие структури и личности на гражданското общество в България, както и такива от българската диаспора в чужбина.

15.08.2008г.

Управителен съвет :

Председател:

Пламен Димитров

Заместник-председател:

Мая Трифонова

Секретар:

Силвия Николова

адрес за кореспонденция:
Пламен Димитров Борисов
ОУ „Св.св.Кирил и Методий”, Долно Церовене, обл.Монтана

тел.: 096/30-33-58

Една публикация на Пламен Даракчиев - за Грузия

Войната в Грузия преформатира опозицията

http://www.plamski.net/node/165

• Партии

По всичко изглежда опозицията – партиите от ЕНП плюс Атака са еднакво недоволни от вътрешната политика на тройната коалиция. Както знаем, обаче, освен вътрешна има и външна политика. Ако вземем, например темата на деня – конфликта в Грузия, нещата в така наречената опозиция изглеждат много различно. За ГЕРБ, която се готви да управлява идната година по това време, такъв проблем и съответно позиция на България няма. Дори твърде словоохотливият кмет на София тези дни старателно избягва темата и публичните места, където някой може да му сложи микрофон пред устата. Да не говорим за Цветан Цветанов, призовал наскоро да скъсаме с азиатско-ориенталския модел и пропуснал златна възможност да го идентифицира най-сетне и географски. Мълчи си и юначният лидер на патриотите Волен Сидеров. Най-вероятно още в първите дни на конфликта се е чул по телефона с бившия главнокомандващ на ВВС армеския генерал Пьотър Дейнекин. И за разлика от разговора им преди двайсетина дни, този път пълководецът го е убедил, че няма опасност за България. Т.е. сухопътната операция няма да продължи към Мала Азия, Одринска Тракия, Свиленград и София. Тъй че по отношение на външната политика ГЕРБ И Атака си влязоха изцяло във формата ЕР. ¹

Интересен нюанс на различие има дори и в декларациите на автентичното дясно. По стар навик в СДС се изразяват с дипломатичното „интервенция”, докато в ДСБ предпочитат ясното определение „военна агресия” и „руска инвазия”. Но това последното се ядва.

Все едно, че и ние като американците си имаме републиканци и демократи.

Иначе на мене най-много ми хареса една лична декларация. На нея пише: "Да разкъсаме веригите на новото съветско робство за България, Грузия и Чечения!. Ето я по-долу и нея на една от снимките, които щракнах с телефона си онзи ден, по време на молебена за мир в Грузия.

Новото съветско робство над България, Грузия, Чечения...

15.08.2008 г., "Молебен за мир", Пантеон на жертвите на комунизма, София-НДК

Империята на злото трябва да бъде спряна

12.08.2008

Декларация на група български граждани

За пореден път сме свидетели на непомерните апетити, политическата и моралната наглост и демонстративно проявеното чувство за безнаказаност от страна на руския империализъм. Агресията в Грузия, която сама по себе си има тежки последици за хората и обществата в Кавказкия регион, не може и не бива да бъде разглеждана само като криза в тесните рамки на региона. Тя може и трябва да бъде възприета като поредното и – надяваме се, вече последно - ясно доказателство за заплахата, която представлява Русия за мира и стабилността в целия свят. Затова паралелно с мисиите за прекратяване на военния конфликт в Грузия и бъдещите хуманитарни действия там, общественото мнение и политиците от демократичните страни трябва да демонстрират единство, което да спомогне за бързо изработване и прилагане на дългосрочна стратегия за овладяване, сдържане и намаляване на възможностите на руския империализъм да влияе ефективно върху политическото и икономическото развитие на света.С може би наивната вяра, че гражданската позиция все още има своята обществена стойност, ние призоваваме:

1. Призоваваме хората в България да не възприемат руската агресия в Грузия като нещо, което се случва далеч от тях и което не ги засяга пряко. Нека всички си припомнят известните исторически факти от по-далечното и по-близкото минало и си изградят цялостно, добре обосновано мнение по въпроса за имперските апетити на Русия не само към нейните преки съседи, но и към страните, попадащи в списъка на руската “сфера на влияние”, сред които България е една от първите.

2. Призоваваме организациите от гражданския сектор в България за засилени прояви на активност както пряко по отношение на събитията в Грузия, така и като опит да се повлияе върху официалната българска позиция по въпроса.

3. Призоваваме управляващите в България да престанат да се държат двусмислено, а да излязат с ясна и категорична позиция по темата, която да включва няколко важни елемента:

- еднозначно определяне и осъждане на случващото се в Грузия като проява на агресия от страна на Русия;

-подкрепа под различни форми за Грузия като страна – обект на агресия;

- присъединяване на България към групата европейски държави – Полша, Литва, Латвия, които настояват за спешна среща на върха на ЕС и обсъждане на ограничителните мерки, които трябва да се вземат в отношенията ЕС-Русия;

- денонсиране на подписаните с Русия по-рано през тази година енергийни договори, като се признае, че те носят не безопасност, а сериозна опасност за българската национална сигурност.

4. Призоваваме ЕС и правителството на Съединените щати, както и всички европейски политици, да престанат с компромисите и да заемат наистина твърда позиция по отношение на Русия не само във връзка с агресията срещу Грузия.

В сегашния конфликт Грузия не трябва да бъде изоставена, както стана преди 52 години с Унгария. Но и нещо повече – Русия бързо трябва да бъде поставена в режим на силна международна изолация, която да продължи достатъчно дълго, за да доведе до умиротворяване и демократизация на нейните бивши сателитни републики, до сдържане на агресивните амбиции на управляващия авторитарен тандем Путин-Медведев и до преориентация както на политическите представи, така и на представите за цивилизационни ценности на самото руско общество. Такава твърда позиция спрямо Русия несъмнено ще има и чисто практически ползи в момента, като ще доведе до намаляване на общото ниво на напрежение в света, включително ще се ограничат проявите на международния тероризъм и ще затихнат дръзките предизвикателства, отправяни към международната общност от страни като Иран, Северна Корея и други - страни, които разчитат на вечната подкрепа на Русия, оказвана на всички диктаторски режими.

Със своята безапелационна наглост, с откритото незачитане на международните договорености, правила и норми, с неугасимите си хищнически рефлекси, Русия за пореден път в историята си заслужи да бъде определяна като “империя на злото”.

По всичко личи, че откъм руска страна никаква желязна завеса все още не е смъкната.

Нека тогава принудим Русия да живее в своя собствен свят, като старателно ограничим нейния достъп до света, в който искаме да живеем ние, незавладяните от имперски амбиции, но загрижени за свободата си хора.

Декларацията е подписана от:

Пламен Асенов – журналист и писател

Иван Тотев – скулптор

Румен Жеков - художник

Александър Атанасов – лекар

Пламен Даракчиев – журналист

Милен Радев – журналист

Борис Калинов - консултант

ПЕТЪК, 15 АВГУСТ, 18 ЧАСА

МОЛЕБЕН ЗА МИР В ГРУЗИЯ

В петък, 15 август 2008 г., в 18 часа край Параклиса за жертвите на комунизма до НДК ще се служи молебен за мир в Грузия и заупокойна панихида за душите на загиналите през последните дни на руско нашествие в тази кавказка, приятелска и съседна на България страна.

Камъните на Плугчиева

Камъните на Плугчиева

Атанас Чобанов, в. "Парижки вести" :

Коментар
31 Юли 2008

По време на дебатите за шестия вот на недоверие към правителството на Станишев, вицепремиерът Плугчиева разказа притча за група хора, носещи тежки камъни. Попитали първия какво прави, той отговорил "Нося камъни”, вторият казал "Изкарвам хляба си”, а третият – "Ще строим храм".

Бившата посланичка в Германия направи паралел с България, където според нея тече процес на изграждане на храма на европейското бъдеще.

Храмове в България дал Господ, включително и от светско-духовния жанр "храм-паметник", каквито са Александър Невски, църквата под Шипка и църквата на Ванга в Рупите.

Новият храм, за който бленува Плугчиева, вероятно е с параметрите на монумента на Бузлуджа. С гигантски фрески в него ще са изобразени сцени от борбата с корупцията, градежи на магистрали и блеснали жита окъпани от европари.

Някой служебен интелектуалец като Светлин Русев може да изографиса храма с емблематични сцени. Ето няколко идеи. Запалката и Галеви решават на маса приемането ни в Европа, засмени Батковци - поръчител и изпълнител позират на фона на позакърпено срещу 120 милиона шосе, президентът реже лентата на пребоядисана машина за преработка на контрабандни китайски зайци в легални евросалами...

От Брюксел също искат да построим храм, за да гарантираме европейското бъдеще, но храм от нов вид. "Храм-затвор", в който наематели да станат наркотрафиканти, поръчители на убийства и корумпирани чиновници и политици от най-високо ниво.

За такъв храм горепосочените сами си мъкнат камъните вече 19 години. На настойчивите въпроси на обществото откъде са камъните и как са придобити отговарят като в притчата. Най-напред наглото: "Ми имам си ги, нося си ги". После чухме: "Изкарваме си хляба, роднините ни без камъни ли да стоят?".

Последната интерпретация е в духа на посланието на Плугчиева: За благотворителност ги трупахме камъните, за благородни цели, за чест и слава на европейска България. Даже вече показаха по телевизията първата серия от римейк на "Когато се наливаха основите". Един откуп ли, подкуп ли с неясен произход гръмко влезе в касите на новосъздадена фондация.

Социолозите твърдят, че гражданите тълкуват притчата като в Брюксел, даже по-радикално.

Съгласни са за храма-затвор, но категорично не са съгласни камъните да се редят в стройни каренца от 15 квадрата, оборудвани по евронормите с маса, стол, легло, тоалетна, телевизор и вградена мебел.

Един грозен ориенталски, вече построен пандиз би свършил идеална работа за целта. А с камъните може да се направи Грамада, както е писал класикът.

И да не забравяме, че Гоце трябва да бъде отстранен!

СВОБОДАТА НА ЛИЧНОСТТА Е В СЕРИОЗНА ОПАСНОСТ!

• 

http://www.bogomil.info/1514/

http://svobodata.org/

Призив за участие

Широко движение от участници и организации призовава всички хора да се присъединят към действията срещу мащабното наблюдение, провеждано от правителства и бизнес компании. На 11 октомври 2008 г. всички заинтересовани в цяла Европа да излязат на улиците под мотото “Свобода, а не страх 2008″. В много европейски столици ще има различни мирни демонстрации, от протестни походи до партита.

Манията за шпиониране нараства. Правителствата и големите фирми регистрират, наблюдават и контролират действията ни все по-задълбочено. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности.

Произтичащата липса на поверителност излагат на риск свободата на изповедание, свободата на словото, както и работата на лекари, помощни центрове, адвокати и журналисти.

Разнообразният дневен ред на реформите в сектора на сигурността обхваща събирането на полицията, разузнавателните агенции и военните в едно цяло, като по този начин заплашва да наруши баланса на силите и правомощията.

Използването на методи за масово наблюдение, сътрудничеството без граници между военни, разузнавателни агенции и полицейски служби води до една „Крепости” в Европа и други страни, насочена срещу бежанци и различно изглеждащи хора, но същевременно отразяваща се например на политически активисти, бедните и непривилегировани и дори спортните запалянковци.

Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество. Ето защо масовото наблюдение заплашва същостта на демократичните и отворени общества.

Също така то заплашва и работата и ангажиментите на организациите на гражданското общество.

Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял некритикуващ консуматор, който “няма какво да крие” - в отчаян опит за постигане на тотална сигурност - е готов да отстъпи свободите си. Ние не искаме да живеем в такова общество!

Вярваме, че уважението на личното ни пространство е важна част от човешкото ни достойнство. Едно свободно и отворено общество не може да съществува в отсъствието на уединение и лична комуникация.

Повишеното електронно потребление и наблюдението на цялото население не ни прави по-добре защитени от престъпност, струва милиони Евро и излага на риск личните комуникации на невинни граждани. В условия на страх и сляпо лобиране, насочените и продължителни мерки отпадат все повече и повече, както и справянето с истинските, всекидневни проблеми на хората, като безработица и бедност.

За да изразим протеста си срещу манията за сигурност и прекомерно следене, ние ще излезем по улиците на европейските столици на 11 октомври 2008. Призоваваме всички да се присъединят към мирния ни протест. Политиците ще видят, че искаме да излезем и да защитим свободите си.

Най-актуалната информация за протестните шествия и списъка с градовете, които ще участват, можете да намерите тук.

Нашите искания

1. Намаляване на наблюдението

• Отмяна на на общото събиране на информация за нашите комуникации и местонахождения (събиране на данни), приложена в България с прословутата наредба 40.
  

• Отмяна на общото събиране на биометричните ни данни, както и на RFID паспортите.

• Отмяна на общото събиране на генетични данни

• Отмяна на постоянното наблюдение със CCTV камери и техники за автоматично засичане

• Намалено финансиране на проучванията за нови технологии за наблюдение

• Забрана на общите регистрации на всички пътуващи със самолет (PNR данни)

• Забрана на информационния обмен със САЩ и други държави, които нямат ефективна защита на данните

• Забрана на секретните претърсвания на частните компютърни системи, он- или офлайн

• Забрана на общото наблюдение и филтриране на Интернет комуникациите (Телеком пакета на ЕС)

2. Оценка на съществуващите начини за наблюдение

Призоваваме за независим преглед на всички съществуващи начини за наблюдение, на тяхната ефективност и вредните им странични ефекти.

3. Мораториум върху новите системи за наблюдение

След въоръжаването на повечето държави в последните няколко години, ние искаме незабавно спиране на новите закони за сигурност, които допълнително ограничават гражданските свободи.

4. Гарантирана свобода на словото, на диалога и на информацията в Интернет

• Забрана на инсталирането на филтърна инфраструктура в ISP мрежите.

• Само независими и безпристрастни съдии да могат да изискват премахването на Интернет съдържание

• Даване на пълни права за цитиране на мултимедиини източници, безценни за публичните дебати в демократичните държави.

• Защитаване на общите места за изява в Интернет (участничестки сайтове, форуми, коментари в блогове), които днес са заплашени от неадекватни закони, насърчаващи автоцензурата (ефекта на охладняването)

Oфициалната страница на кампанията за цяла Европа се намира тук.

На този сайт, тук, можете да намерите всичко за този ден на протест в България

Защо Русия дружи с "държавите парии"?

Източник: Darik.news.bg 25 юли 2008 12:48

Фьодор Лукянов за РИА Новости

Бележка от РИА Новости: Фьодор Лукянов е главен редактор на списание "Русия в глобалната политика". Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.

Понятието "държави парии", придобило сетне още по-зловеща форма - "ос на злото", бе въведено в международния лексикон от американски политици през 90-те. В правен смисъл то никога не е имало точно значение. Всички обаче бяха наясно, че става дума за страните, които по един или друг начин се противопоставят на доминиращите световни тенденции, а по-конкретно на представите на САЩ за правилата на "цивилизованото" поведение.

Днес тези словосъчетания са излезли от употреба, защото звучаха твърде високомерно. Има обаче една съвкупност от държави, които будят подозрения във Вашингтон, а и в други столици. В различно време американският списък включваше Беларус, Венецуела, Зимбабве, Ирак, Иран, Либия, Мианма, Северна Корея, Сърбия, Сирия, Судан и др. Смята се, че сътрудничеството с тях е нещо не съвсем достойно за една "цивилизована страна" и сигурен знак за неприятелско отношение към Съединените щати. Налага се впечатлението, че Русия нарочно се стреми да установява връзки тъкмо с онези държави и субекти на международната политика (примерно с движението Хамас), които поддържат антиамерикански курс. Но за да схванем същинската логика в действията на федерацията, надали е уместно да се впускаме в обобщения - напротив, трябва да разгледаме конкретните мотиви във всеки отделен случай. Можем да разделим тези мотиви на три категории - принципно-правни, политически и търговски. Към принципните спадат базовите представи за начина, по който трябва да функционира системата от международни отношения. Москва защитава върховенството на националния суверенитет; ако пък става дума за действията на наднационални органи, те трябва строго да следват правните процедури и да произтичат от истински колективно решение. И със сигурност няма страни, чието мнение да е "по-правилно" от това на останалите. Това обяснява примерно позицията на Русия за Зимбабве, Судан, Мианма, отношението й към международни разследвания и трибунали - разследването за събитията в Андижан през 2005 г., за убийството на ливанския премиер Рафик Харири или поисканата от Международния наказателен съд заповед за арест на суданския президент Омар Башир. Русия не отрича международното сътрудничество, включително в правосъдната сфера, но гледа с опасение на онова, което може да се сметне за намеса във вътрешните работи. Защото практиката от последните две десетилетия показва, че когато се говори за възстановяване на справедливостта или защита на хуманитарните норми, под този предлог често пъти се преследват политически цели, извършва се дори насилствена смяна на режима. Политическите мотиви - това е всъщност схващането за най-ефикасния начин да се решават международните проблеми. Що се отнася до ядрените програми на Иран и Северна Корея, уреждането между Палестина (особено Хамас) и Израел или пък между Израел и Сирия, до споменатата вече Зимбабве, Москва смята, че изолацията на "проблемните" държави и политически сили само тласка кризата към задънена улица. Още повече, ако преобладава идеологическият подход. Според Русия, тактиката за включване в преговори, установяване на доверие и постепенно напредване е далеч по-перспективна от опитите за открито принуждаване или сплашване. Това безспорно не изключва натиска като инструмент за политическо въздействие, но той трябва да е само елемент от широка разнообразна стратегия, а не единствено средство. Опитът от действията спрямо Северна Корея потвърждава, че това е верният подход. Процесът на решаване на проблема с иранската ядрена програма е доста сложен, но все пак има напредък. Дори САЩ и Израел фактически признаха, че е погрешно (или най-малкото безполезно) да се залага на изолацията на Хамас. А и превръщането на Либия от "парий" в достоен за уважение член на световната общност също се дължи на активна и разнообразна дипломация. Накрая, съществена роля играе, разбира се, и търговският фактор. Най-яркият пример тук е Венецуела. Тази страна е идеален партньор за руския военнопромишлен комплекс. Тя притежава значителни финансови ресурси, проявява интерес (заради амбициите на своя лидер) към закупуване на модерни въоръжения и при това не е обект на никакви международни санкции или ограничения. Няма основания Русия да й откаже съдействие. Независимо че екстравагантната идеология на Уго Чавес, който заявява, че гради социализъм и създава алианс срещу доминирането на САЩ, явно е далеч от възгледите на Кремъл. Естествено има риск продаденото оръжие да бъде използвано в конфликти, в които Русия не би желала да подкрепя никоя от страните. Чуха се например подозрения, че стрелковото оръжие, купено от Каракас, частично отива при бунтовниците от ФАРК в Колумбия, а доставеното на Сирия - в ръцете на ливанската групировка Хизбула. Тук обаче въпросът опира до формулировките в договорите и добросъвестното отношение от страна на клиента, за каквото Русия естествено трябва да настоява с цялата възможна твърдост. Странно би било да отричаме, че политиката винаги има и емоционално измерение. Така например, колкото по-активни са действията на САЩ в традиционните сфери на руските интереси или подкрепата им за страни, антируски настроени според Москва, толкова по-склонна е Русия да предприеме "симетрични" мерки. Тук е важно, разбира се, да запазим трезва преценка за нещата и да не преминем границата, отвъд която може да ни очакват сериозни външнополитически проблеми. Досега Москва успяваше да го стори. /БТА/

Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" пита защо е оставена "зад кадър" Гоце-ва България като парий-утвърден Троянски кон на Русия в Европа?