15 август 2008

Новото съветско робство над България, Грузия, Чечения...

15.08.2008 г., "Молебен за мир", Пантеон на жертвите на комунизма, София-НДК

Империята на злото трябва да бъде спряна

12.08.2008
Декларация на група български граждани

За пореден път сме свидетели на непомерните апетити, политическата и моралната наглост и демонстративно проявеното чувство за безнаказаност от страна на руския империализъм. Агресията в Грузия, която сама по себе си има тежки последици за хората и обществата в Кавказкия регион, не може и не бива да бъде разглеждана само като криза в тесните рамки на региона. Тя може и трябва да бъде възприета като поредното и – надяваме се, вече последно - ясно доказателство за заплахата, която представлява Русия за мира и стабилността в целия свят. Затова паралелно с мисиите за прекратяване на военния конфликт в Грузия и бъдещите хуманитарни действия там, общественото мнение и политиците от демократичните страни трябва да демонстрират единство, което да спомогне за бързо изработване и прилагане на дългосрочна стратегия за овладяване, сдържане и намаляване на възможностите на руския империализъм да влияе ефективно върху политическото и икономическото развитие на света.С може би наивната вяра, че гражданската позиция все още има своята обществена стойност, ние призоваваме:

1. Призоваваме хората в България да не възприемат руската агресия в Грузия като нещо, което се случва далеч от тях и което не ги засяга пряко. Нека всички си припомнят известните исторически факти от по-далечното и по-близкото минало и си изградят цялостно, добре обосновано мнение по въпроса за имперските апетити на Русия не само към нейните преки съседи, но и към страните, попадащи в списъка на руската “сфера на влияние”, сред които България е една от първите.

2. Призоваваме организациите от гражданския сектор в България за засилени прояви на активност както пряко по отношение на събитията в Грузия, така и като опит да се повлияе върху официалната българска позиция по въпроса.

3. Призоваваме управляващите в България да престанат да се държат двусмислено, а да излязат с ясна и категорична позиция по темата, която да включва няколко важни елемента:

- еднозначно определяне и осъждане на случващото се в Грузия като проява на агресия от страна на Русия;

-подкрепа под различни форми за Грузия като страна – обект на агресия;

- присъединяване на България към групата европейски държави – Полша, Литва, Латвия, които настояват за спешна среща на върха на ЕС и обсъждане на ограничителните мерки, които трябва да се вземат в отношенията ЕС-Русия;

- денонсиране на подписаните с Русия по-рано през тази година енергийни договори, като се признае, че те носят не безопасност, а сериозна опасност за българската национална сигурност.

4. Призоваваме ЕС и правителството на Съединените щати, както и всички европейски политици, да престанат с компромисите и да заемат наистина твърда позиция по отношение на Русия не само във връзка с агресията срещу Грузия.

В сегашния конфликт Грузия не трябва да бъде изоставена, както стана преди 52 години с Унгария. Но и нещо повече – Русия бързо трябва да бъде поставена в режим на силна международна изолация, която да продължи достатъчно дълго, за да доведе до умиротворяване и демократизация на нейните бивши сателитни републики, до сдържане на агресивните амбиции на управляващия авторитарен тандем Путин-Медведев и до преориентация както на политическите представи, така и на представите за цивилизационни ценности на самото руско общество. Такава твърда позиция спрямо Русия несъмнено ще има и чисто практически ползи в момента, като ще доведе до намаляване на общото ниво на напрежение в света, включително ще се ограничат проявите на международния тероризъм и ще затихнат дръзките предизвикателства, отправяни към международната общност от страни като Иран, Северна Корея и други - страни, които разчитат на вечната подкрепа на Русия, оказвана на всички диктаторски режими.

Със своята безапелационна наглост, с откритото незачитане на международните договорености, правила и норми, с неугасимите си хищнически рефлекси, Русия за пореден път в историята си заслужи да бъде определяна като “империя на злото”.

По всичко личи, че откъм руска страна никаква желязна завеса все още не е смъкната.

Нека тогава принудим Русия да живее в своя собствен свят, като старателно ограничим нейния достъп до света, в който искаме да живеем ние, незавладяните от имперски амбиции, но загрижени за свободата си хора.


Декларацията е подписана от:

Пламен Асенов – журналист и писател

Иван Тотев – скулптор

Румен Жеков - художник

Александър Атанасов – лекар

Пламен Даракчиев – журналист

Милен Радев – журналист

Борис Калинов - консултант

ПЕТЪК, 15 АВГУСТ, 18 ЧАСА


МОЛЕБЕН ЗА МИР В ГРУЗИЯ

В петък, 15 август 2008 г., в 18 часа край Параклиса за жертвите на комунизма до НДК ще се служи молебен за мир в Грузия и заупокойна панихида за душите на загиналите през последните дни на руско нашествие в тази кавказка, приятелска и съседна на България страна.



31 юли 2008

Камъните на Плугчиева

Камъните на Плугчиева

:


Коментар

По време на дебатите за шестия вот на недоверие към правителството на Станишев, вицепремиерът Плугчиева разказа притча за група хора, носещи тежки камъни. Попитали първия какво прави, той отговорил "Нося камъни”, вторият казал "Изкарвам хляба си”, а третият – "Ще строим храм".

Бившата посланичка в Германия направи паралел с България, където според нея тече процес на изграждане на храма на европейското бъдеще.

Храмове в България дал Господ, включително и от светско-духовния жанр "храм-паметник", каквито са Александър Невски, църквата под Шипка и църквата на Ванга в Рупите.

Новият храм, за който бленува Плугчиева, вероятно е с параметрите на монумента на Бузлуджа. С гигантски фрески в него ще са изобразени сцени от борбата с корупцията, градежи на магистрали и блеснали жита окъпани от европари.

Някой служебен интелектуалец като Светлин Русев може да изографиса храма с емблематични сцени. Ето няколко идеи. Запалката и Галеви решават на маса приемането ни в Европа, засмени Батковци - поръчител и изпълнител позират на фона на позакърпено срещу 120 милиона шосе, президентът реже лентата на пребоядисана машина за преработка на контрабандни китайски зайци в легални евросалами...

От Брюксел също искат да построим храм, за да гарантираме европейското бъдеще, но храм от нов вид. "Храм-затвор", в който наематели да станат наркотрафиканти, поръчители на убийства и корумпирани чиновници и политици от най-високо ниво.

За такъв храм горепосочените сами си мъкнат камъните вече 19 години. На настойчивите въпроси на обществото откъде са камъните и как са придобити отговарят като в притчата. Най-напред наглото: "Ми имам си ги, нося си ги". После чухме: "Изкарваме си хляба, роднините ни без камъни ли да стоят?".

Последната интерпретация е в духа на посланието на Плугчиева: За благотворителност ги трупахме камъните, за благородни цели, за чест и слава на европейска България. Даже вече показаха по телевизията първата серия от римейк на "Когато се наливаха основите". Един откуп ли, подкуп ли с неясен произход гръмко влезе в касите на новосъздадена фондация.

Социолозите твърдят, че гражданите тълкуват притчата като в Брюксел, даже по-радикално.

Съгласни са за храма-затвор, но категорично не са съгласни камъните да се редят в стройни каренца от 15 квадрата, оборудвани по евронормите с маса, стол, легло, тоалетна, телевизор и вградена мебел.

Един грозен ориенталски, вече построен пандиз би свършил идеална работа за целта. А с камъните може да се направи Грамада, както е писал класикът.

И да не забравяме, че Гоце трябва да бъде отстранен!


29 юли 2008

СВОБОДАТА НА ЛИЧНОСТТА Е В СЕРИОЗНА ОПАСНОСТ!

  • Подкрепи ни

http://www.bogomil.info/1514/

http://svobodata.org/


Призив за участие

Широко движение от участници и организации призовава всички хора да се присъединят към действията срещу мащабното наблюдение, провеждано от правителства и бизнес компании. На 11 октомври 2008 г. всички заинтересовани в цяла Европа да излязат на улиците под мотото “Свобода, а не страх 2008″. В много европейски столици ще има различни мирни демонстрации, от протестни походи до партита.

Манията за шпиониране нараства. Правителствата и големите фирми регистрират, наблюдават и контролират действията ни все по-задълбочено. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме„Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности.

Произтичащата липса на поверителност излагат на риск свободата на изповедание, свободата на словото, както и работата на лекари, помощни центрове, адвокати и журналисти.

Разнообразният дневен ред на реформите в сектора на сигурността обхваща събирането на полицията, разузнавателните агенции и военните в едно цяло, като по този начин заплашва да наруши баланса на силите и правомощията.

Използването на методи за масово наблюдение, сътрудничеството без граници между военни, разузнавателни агенции и полицейски служби води до една „Крепости” в Европа и други страни, насочена срещу бежанци и различно изглеждащи хора, но същевременно отразяваща се например на политически активисти, бедните и непривилегировани и дори спортните запалянковци.

Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество. Ето защо масовото наблюдение заплашва същостта на демократичните и отворени общества.

Също така то заплашва и работата и ангажиментите на организациите на гражданското общество.

Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял некритикуващ консуматор, който “няма какво да крие” - в отчаян опит за постигане на тотална сигурност - е готов да отстъпи свободите си. Ние не искаме да живеем в такова общество!

Вярваме, че уважението на личното ни пространство е важна част от човешкото ни достойнство. Едно свободно и отворено общество не може да съществува в отсъствието на уединение и лична комуникация.

Повишеното електронно потребление и наблюдението на цялото население не ни прави по-добре защитени от престъпност, струва милиони Евро и излага на риск личните комуникации на невинни граждани. В условия на страх и сляпо лобиране, насочените и продължителни мерки отпадат все повече и повече, както и справянето с истинските, всекидневни проблеми на хората, като безработица и бедност.

За да изразим протеста си срещу манията за сигурност и прекомерно следене, ние ще излезем по улиците на европейските столици на 11 октомври 2008. Призоваваме всички да се присъединят към мирния ни протест. Политиците ще видят, че искаме да излезем и да защитим свободите си.

Най-актуалната информация за протестните шествия и списъка с градовете, които ще участват, можете да намерите тук.

Нашите искания

1. Намаляване на наблюдението

  • Отмяна на на общото събиране на информация за нашите комуникации и местонахождения (събиране на данни), приложена в България с прословутата наредба 40.

  • Отмяна на общото събиране на биометричните ни данни, както и на RFID паспортите.

  • Отмяна на общото събиране на генетични данни

  • Отмяна на постоянното наблюдение със CCTV камери и техники за автоматично засичане

  • Намалено финансиране на проучванията за нови технологии за наблюдение

  • Забрана на общите регистрации на всички пътуващи със самолет (PNR данни)

  • Забрана на информационния обмен със САЩ и други държави, които нямат ефективна защита на данните

  • Забрана на секретните претърсвания на частните компютърни системи, он- или офлайн

  • Забрана на общото наблюдение и филтриране на Интернет комуникациите (Телеком пакета на ЕС)

2. Оценка на съществуващите начини за наблюдение

Призоваваме за независим преглед на всички съществуващи начини за наблюдение, на тяхната ефективност и вредните им странични ефекти.

3. Мораториум върху новите системи за наблюдение

След въоръжаването на повечето държави в последните няколко години, ние искаме незабавно спиране на новите закони за сигурност, които допълнително ограничават гражданските свободи.

4. Гарантирана свобода на словото, на диалога и на информацията в Интернет

  • Забрана на инсталирането на филтърна инфраструктура в ISP мрежите.

  • Само независими и безпристрастни съдии да могат да изискват премахването на Интернет съдържание

  • Даване на пълни права за цитиране на мултимедиини източници, безценни за публичните дебати в демократичните държави.

  • Защитаване на общите места за изява в Интернет (участничестки сайтове, форуми, коментари в блогове), които днес са заплашени от неадекватни закони, насърчаващи автоцензурата (ефекта на охладняването)

Oфициалната страница на кампанията за цяла Европа се намира тук.

На този сайт, тук, можете да намерите всичко за този ден на протест в България

26 юли 2008

Защо Русия дружи с "държавите парии"?

Източник: Darik.news.bg 25 юли 2008 12:48Защо Русия дружи с "държавите парии"?

Фьодор Лукянов за РИА Новости

Бележка от РИА Новости: Фьодор Лукянов е главен редактор на списание "Русия в глобалната политика". Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.

Понятието "държави парии", придобило сетне още по-зловеща форма - "ос на злото", бе въведено в международния лексикон от американски политици през 90-те. В правен смисъл то никога не е имало точно значение. Всички обаче бяха наясно, че става дума за страните, които по един или друг начин се противопоставят на доминиращите световни тенденции, а по-конкретно на представите на САЩ за правилата на "цивилизованото" поведение.

Днес тези словосъчетания са излезли от употреба, защото звучаха твърде високомерно. Има обаче една съвкупност от държави, които будят подозрения във Вашингтон, а и в други столици. В различно време американският списък включваше Беларус, Венецуела, Зимбабве, Ирак, Иран, Либия, Мианма, Северна Корея, Сърбия, Сирия, Судан и др. Смята се, че сътрудничеството с тях е нещо не съвсем достойно за една "цивилизована страна" и сигурен знак за неприятелско отношение към Съединените щати. Налага се впечатлението, че Русия нарочно се стреми да установява връзки тъкмо с онези държави и субекти на международната политика (примерно с движението Хамас), които поддържат антиамерикански курс. Но за да схванем същинската логика в действията на федерацията, надали е уместно да се впускаме в обобщения - напротив, трябва да разгледаме конкретните мотиви във всеки отделен случай. Можем да разделим тези мотиви на три категории - принципно-правни, политически и търговски. Към принципните спадат базовите представи за начина, по който трябва да функционира системата от международни отношения. Москва защитава върховенството на националния суверенитет; ако пък става дума за действията на наднационални органи, те трябва строго да следват правните процедури и да произтичат от истински колективно решение. И със сигурност няма страни, чието мнение да е "по-правилно" от това на останалите. Това обяснява примерно позицията на Русия за Зимбабве, Судан, Мианма, отношението й към международни разследвания и трибунали - разследването за събитията в Андижан през 2005 г., за убийството на ливанския премиер Рафик Харири или поисканата от Международния наказателен съд заповед за арест на суданския президент Омар Башир. Русия не отрича международното сътрудничество, включително в правосъдната сфера, но гледа с опасение на онова, което може да се сметне за намеса във вътрешните работи. Защото практиката от последните две десетилетия показва, че когато се говори за възстановяване на справедливостта или защита на хуманитарните норми, под този предлог често пъти се преследват политически цели, извършва се дори насилствена смяна на режима. Политическите мотиви - това е всъщност схващането за най-ефикасния начин да се решават международните проблеми. Що се отнася до ядрените програми на Иран и Северна Корея, уреждането между Палестина (особено Хамас) и Израел или пък между Израел и Сирия, до споменатата вече Зимбабве, Москва смята, че изолацията на "проблемните" държави и политически сили само тласка кризата към задънена улица. Още повече, ако преобладава идеологическият подход. Според Русия, тактиката за включване в преговори, установяване на доверие и постепенно напредване е далеч по-перспективна от опитите за открито принуждаване или сплашване. Това безспорно не изключва натиска като инструмент за политическо въздействие, но той трябва да е само елемент от широка разнообразна стратегия, а не единствено средство. Опитът от действията спрямо Северна Корея потвърждава, че това е верният подход. Процесът на решаване на проблема с иранската ядрена програма е доста сложен, но все пак има напредък. Дори САЩ и Израел фактически признаха, че е погрешно (или най-малкото безполезно) да се залага на изолацията на Хамас. А и превръщането на Либия от "парий" в достоен за уважение член на световната общност също се дължи на активна и разнообразна дипломация. Накрая, съществена роля играе, разбира се, и търговският фактор. Най-яркият пример тук е Венецуела. Тази страна е идеален партньор за руския военнопромишлен комплекс. Тя притежава значителни финансови ресурси, проявява интерес (заради амбициите на своя лидер) към закупуване на модерни въоръжения и при това не е обект на никакви международни санкции или ограничения. Няма основания Русия да й откаже съдействие. Независимо че екстравагантната идеология на Уго Чавес, който заявява, че гради социализъм и създава алианс срещу доминирането на САЩ, явно е далеч от възгледите на Кремъл. Естествено има риск продаденото оръжие да бъде използвано в конфликти, в които Русия не би желала да подкрепя никоя от страните. Чуха се например подозрения, че стрелковото оръжие, купено от Каракас, частично отива при бунтовниците от ФАРК в Колумбия, а доставеното на Сирия - в ръцете на ливанската групировка Хизбула. Тук обаче въпросът опира до формулировките в договорите и добросъвестното отношение от страна на клиента, за каквото Русия естествено трябва да настоява с цялата възможна твърдост. Странно би било да отричаме, че политиката винаги има и емоционално измерение. Така например, колкото по-активни са действията на САЩ в традиционните сфери на руските интереси или подкрепата им за страни, антируски настроени според Москва, толкова по-склонна е Русия да предприеме "симетрични" мерки. Тук е важно, разбира се, да запазим трезва преценка за нещата и да не преминем границата, отвъд която може да ни очакват сериозни външнополитически проблеми. Досега Москва успяваше да го стори. /БТА/

Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" пита защо е оставена "зад кадър" Гоце-ва България като парий-утвърден Троянски кон на Русия в Европа?

21 юли 2008

ДАНС да гарантира защитата на Георги Котев


Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Изх. № 07-21/21.07.2008 г.


До г-н Петко Сертов – Председател на Държавна агенция “Национална сигурност”


СИГНАЛ

Относно: Спиране на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” за извършване на необходимото разследване. ДАНС да гарантира защитата на Георги Котев

Уважаеми господин Сертов,

На 13.07.2008 г. Национално Движение „Екогласност” изпрати по и-мейла и на хартиен носител Сигнал до Главна прокуратура, след разкритията на избягалия в чужбина ядрен физик Георги Котев. Следните обстоятелства ни дават основание да привлечем и Вашето внимание:
1. От изявления в националните медии на Председателя на Агенцията за ядрено регулиране - Сергей Цочев, Изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” - Иван Генов и на министър Петър Димитров, се признава за четиригодишна аномалия в АЕЦ „Козлодуй”, огласена от ядрения физик Георги Котев – трикратно превишаване на допустимото отклонение на продължителността на горивните кампании и превишаването на предела по дълбочина на изгаряне в горивните касети. Приемаме като неточност изявлението пред Народното събрание на министър-председателя Сергей Станишев в петък, 18.07.2008 г., че няма нарушения на пределите при започналия преди четири години преход към новото гориво.
2. Сергей Цочев и Иван Генов признават липсата на спектрометрични анализи на доставяното ядрено гориво за всяка партида, придружени със спецификация на вида, формата и количеството на ядрения материал, включително обогатяване с делящ се изотоп и радиоизотопен състав, съгласно Наредба за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, както и липсата на разрешение от Агенцията за ядрено регулиране за всеки внос на ядрен материал, съгласно чл. 58, ал. 4 от Наредбата.
3. Вследствие на увеличения енергиен потенциал и последващото прегряване, съществува опасност за разхерметизиране на ядрените горивни касети, което бе признато от управителя на АЕЦ „Козлодуй” г-н Иван Генов в интервю на 11.07.2008 г. пред кореспондента на Българското национално радио г-жа Юлиана Стоянова.
4. Поради възникналия оправдан интерес в обществото, Сергей Цочев, Иван Генов и Петър Димитров заявиха, че приемат да бъде извършена експертиза на новото ядрено гориво от две независими сертифицирани организации, при която ЕДИНСТВЕНО ще може да се отговори на въпросите за констатираните аномалии. Само при едно разследване ще може да да се провери има ли и корупционна схема за над 40 млн. лева за едно зареждане, в случай на доставка на рециклирано гориво, за което има отдавна провеждани изпитания, както ние разкрихме от доклада на Ю.А. Оленин – Президент на ТВЕЛ. / http://atomcon.ru/public/_doc_forum/plen_2/(3).ppt – стр. 10. /
5. Подлежат на специална проверка изявленията в медиите на Иван Генов – от ПЪЛНОТО отричане за наличността на произвеждано руско рециклирано гориво във вторник, 15.07.2008 г., до пълното признание в събота, 19.07.2008 г., че подобно гориво експериментално е използвано вече от няколко години в руска АЕЦ. За отбелязване е, че това признание на г-н Иван Генов дойде на следващия ден след нашето огласяване в петък, 18.07.2008 г., на този доклад на Ю.А. Оленин – Президент на ТВЕЛ, за провеждани няколкогодишни изпитания без нито един отказ.
6. На 18.07.2008 г. Пети блок от АЕЦ „Козлодуй”, зареден на 100% с новото гориво, бе пуснат в действие въпреки оставащите още 14 дни от Плановия ремонт.
С това необяснимо 25%-но съкращаване на ремонтните работи, отговорните господа Сергей Цочев, Иван Генов и Петър Димитров не само че създават определен риск за ядрената безопасност на цяла Европа, но и може да се окаже, че с това си действие те искат да предотвратят възможността за разследване на голяма корупционна практика. Поради тези действия ние смятаме, че този случай е един въпрос от националната сигурност.

Имайки впредвид, че подобно съкращаване с 25% на планираните планови ремонти е и технологично недопустимо (за разлика от случаите при аварийните ремонти),
НАСТОЯВАМЕ за НАМЕСА на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), като се разпореди НЕЗАБАВНО спиране работата на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” и назначаване на независима двойна експертиза на цялото количество от доставяното от руската фирма ТВЕЛ ново ядрено гориво след 2004 г. Считаме за правилно да бъдат отстранени от заеманите длъжности господата Сергей Цочев, Иван Генов и Петър Димитров, до завършване на проверката.

НАСТОЯВАМЕ ДАНС да гарантира живота и човешкото достойнство на ядрения физик Георги Котев, проявил гражданска доблест за предотвратяване на значими констатирани аномалии в АЕЦ „Козлодуй”.


За Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев:
Петър Пенчев – инженер-математик
Атанас Чобанов – журналист „Парижки вести”
Пламен Димитров – историк
Д-р Огнян Чипев – инженер
Едвин Сугарев – поет
Стоил Стоилов – икономист
Юлий Йорданов – журналист
Милен Радев – журналист в Германия
Борислав Сандов – СУ "Климент Охридски"
Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център – Будапеща

18 юли 2008

Първа ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ на Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев



ПОКАНА ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Дата и час: 20.07.2008 г.(неделя), 12:00 ч.
Място: Прес-клуб на БТА
Организатор: Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Участници: Петър Пенчев - Национално движение “Екогласност”, Стоил Стоилов - Група Граждански Екологични Организации, Огнян Чипев - Сдружение “Нови хан-европейско селище”, Пламен Димитров –Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

Тема:
Къде е моралът при последните аномалии в АЕЦ „Козлодуй”?

1. Защо бяга в чужбина ядреният физик Георги Котев?
2. Защо Агенцията за ядрено регулиране не спазва Наредбата за лицензиите?
3. Защо АЕЦ „Козлодуй” не се интересува от аномалиите, които са предпоставка за аварии?
4. Ще може ли проявената грижа за обществото и моралът на интелигента Георги Котев да привлече общественото уважение, да се отклони преклонението в България към мускулестите кумири?
Ще бъде огласен доклад на Ю.А.Оленин – Президент на ТВЕЛ, който потвърждава твърденията на Георги Котев за няколкогодишните изпитания на рециклираното гориво на реактори ВВЕР, с което изявленията на Иван Генов, Сергей Цочев и министър Петър Димитров стават съмнителни.
***************************
За контакти:
Петър Пенчев – 0887525032
Стоил Стоилов - 0897439360
Огнян Чипев – 0888813361
Пламен Димитров - 0887608885