Уволниха специалист от Козлодуй, разкрил и той - българската АЕЦ като руски опитен полигон

* Допълнено на 23.10.2011 г./виж края на тази статия/

Потвърждава се казаното от Георги Котев, че АЕЦ Козлодуй работи с рециклирано ядрено гориво
Току-що Eврочикаго и Биволъ научиха, че в АЕЦ «Козлодуй» продължават уволненията на неудобни на ръководството служители.
Вчера, 17.10.2011г., е бил дисциплинарно уволнен специалист с дългогодишен стаж в нея. Според запознати със случая, поводът за това тежко наказание е единствено, че служителят на АЕЦ си е позволил да се запознае с Техническото решение, с което се иска смяна на ядреното гориво от стар към нов вид, датирано от месец декември 2003 г.
Работещи в централата и познаващи порядките в нея предполагат, че наказанието е свързано с публикуването на чакания от три години документ в блога на физика Георги Котев (линк). Припомняме, че на 10.07.2008 г. специалистът със 17 годишен стаж в централата излезе с обвинения, че единствената ни АЕЦ работи с рециклирано ядрено гориво, а не със свежо, за каквото плащаме на Русия. Използването на рециклирано ядрено гориво не е официално разрешено от АЯР и „експериментите“ в нашата атомна централа се извършват само със знанието на много малък кръг от хора в нарушение на нормативната база – за това алармира още преди 3 години ядреният физик Георги Котев. Това твърдение той направи от Австрия, а преди една година в знак на протест срещу бездействието на контролните органи, обяви гладна стачка пред ЕК, в Брюксел. След неговото напускане от АЕЦ, в централата рязко ограничиха достъпа до всякакава информация и според блога на физика бяха извършени «подходящи» кадрови промени в ръководството - за заличаване на всички следи.
Предполага се, че именно новият директор Александър Николов е подписал заповедта за уволнението, тъй като неговият подпис лъсна и под въпросното Техническо решение, с което започва използването на новото гориво – уж преминало задължителните експериментални тестове в руската АЕЦ «Калинин» (Вж. т.1.4. на снимката).
Днес Eurochicago.com и Биволъ ще потърсят свидетели, за да ви представим повече подробности за новия случай, който доказва, че АЕЦ «Козлодуй» по-лесно изпуска радиация (последният известен случай е от 26 април тази година), отколкото информация (последният случай бе преди 2 години, след уволнението на физика Александър Белковец, който започвайки да разказва за нередностите в централата отново бе възстановен на работа, вероятно за да бъде поставен под заплаха за разгласяване на тайни).
В най-скоро време очаквайте изявление от уволнения вчера дългогодишен служител, както и информация от ръководството на централата./Eврочикаго и Биволъ/
* Ето ги изявленията от 21.10.2011 пред Еврочикаго:
АЕЦ „Козлодуй“, три различни гледни точки след едно уволнение

Обжалваха отказа за разпит на Цветанов по "Подкупгейт"

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
Изх. № 10-17/17.10.2011 г.

Чрез Софийска градска прокуратура
До Апелативна прокуратура - София


Ж А Л Б А
от Петър Пенчев, e-mail: p_p_trojanski@yahoo.com, GSM 00359887525032 и
от Атанас Чобанов, редактор на www.bivol.bg, e-mail: parisvesti@gmail.com, GSM 0033632691128
и двамата, членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”


Относно: Постановление на СГП от 10.10.2011 по преписка № 9882/2011 г.


Уважаеми господа Апелативни прокурори,

На 14.10.2011 г. получихме постановление на Софийска градска прокуратура от 10.10.2011 г., преписка № 9882/2011 г. по описа на СГП, за отказ да се образува досъдебно производство и понеже не сме доволни, го обжалваме пред Апелативна прокуратура, поради следните факти.
Изводите в постановлението са направени при неизяснени обстоятелства, тъй като не са снети писмени обяснения от главния източник за нашия сигнал – вицепремиера Цветан Цветанов, оповестил публично на своя пресконференция, отразена в много централни медии и не отречени след това от него самия, факти по случая. Предлагаме на Вашето внимание въпросния запис на публичното изявление на г-н Цветанов: http://www.youtube.com/embed/7W6boHqp5Ao .
Също от СГП не са снети писмени обяснения и от други лица, посочени в нашето Допълнение към сигнала – Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и Георги Кадиев, заявили също публично и отразено(както сме посочили с линкове към в. “24 часа”) в централните медии(без същите лица да са отричали след публикациите в медиите), знанието на същите отговорни лица за съществуващата практика в Столичния общински съвет – лобиране чрез искане на подкупи.
Оставяме на Вашата преценка дали ще снемете писмени обяснения и от лицата Орлин Иванов, Радослав Тошев и Данаил Кирилов, съобщени лично от г-н Георги Кадиев по случая.

Надяваме се, че ще постановите отмяна на отказа, направен с постановление на Софийска градска прокуратура от 10.10.2011 г., преписка № 9882/2011 г. по описа на СГП, като видно от горепосочените наши искания ще назначите допълнителна проверка, за да се изясни истината и образува досъдебно производство, където ще може да се затвърдят снетите и неотречени досега публични показания в централните медии, с което да се образува обвинителен акт за внасяне в съда.



С уважение,
За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев
инженер-математик

Атанас Чобанов
публицист и журналист в Париж-Франция

От Прокуратурата все още не са разпитали вицепремиера Цветанов по аферата "Подкупгейт" с Плевнелиев

Има ли „Подкупгейт“, преди да е разпитан Цветанов?
2011.10.16 http://www.eurochicago.com/2011/10/ima-li-podkupgeyt/

Плевнелиев „топи“ Цветанов, a Корумбашев – Кадиев, но според прокуратурата няма „Подкупгейт“. Дори да е имало подкуп, Цветанов и Плевнелиев не носят отговорност, решават служители на прокуратурата, без дори да разпитат Цветан Цветанов
/кликнете върху горния линк, за да видите всичко/

Пет години от убийството на руската журналистка Анна Политковская

Премиер, министри, депутат, кмет на София и шеф на СОС прикриват корупционна схема

Изх. № 09-20/20.09.2011

До Jerzy Buzek
Председател на Европейския парламент

До Борис Велчев
Главен прокурор на Р България


ДОПЪЛНЕНИЕ към нашия С И Г Н А Л от 12.09.2011 г.
(вх. № 10231/2011 г. по описа на ВКП)

от Петър Пенчев и от Атанас Чобанов и двамата, членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”


Относно: Общински съветници от СОС и областен управител са извършили престъпление, като са поискали подкуп от 500 000 евро. Премиер, министри, депутат, кмет на София и шеф на СОС прикриват корупционната схема


Уважаеми господин Бузек,
Уважаеми господин Велчев,

Със задоволство научихме миналия понеделник, че сигналът ни за прикриване на корупционна схема за 500 000 евро от ексминистър Росен Плевналиев и вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, е разпределен в Софийскa градскa прокуратура(СГП) и по него се започва работа, както съобщи пред в. “24 часа” зам. градският прокурор на София Божидар Джамбазов.

Изминалата седмица беше богата на изявления от високопоставени политици, които потвърдиха съществуването на корупционната схема и бяха назовани конкретни имена, както на предполагаемите извършители на престъплението по чл. 302а от Наказателния кодекс(НК) – подкуп в особено големи размери, така и на длъжностни лица, които са знаели за престъплението, но са го затаили, като по този начин са нарушили чл. 205 ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс(НПК).

Ето защо като представители на международно признатата правозащитна организация Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и уважаващи законите граждани, НАСТОЯВАМЕ:

Българската Прокуратура като орган на досъдебното производство да започне наказателно производство, и спрямо лицата:

1. Орлин Иванов, Радослав Тошев - общински съветници в Столичен Общински Съвет(СОС), и Данаил Кирилов – областен управител, които според публичното свидетелство на Георги Кадиев – общински съветник в СОС, са извършили престъплението предлагане на подкуп в особено големи размери (чл. 302а от НК).

”Орлин Иванов, Радослав Тошев и Данаил Кирилов са общинските съветници, притискали през 2007 г. Росен Плевнелиев с цел получаване на подкуп. Това съобщи кандидат-кметът на БСП Георги Кадиев в парламента. Тези имена били казани от Плевнелиев на Петър Курумбашев, общински съветник от БСП в онзи момент, а той ги казал на Кадиев”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1041747

2. Петър Корумбашев – депутат, Бойко Борисов – премиер, Йорданка Фандъкова – кмет на София и Андрей Иванов – председател на СОС, за затаяване на престъплението. Според свидетелството на Георги Кадиев, Петър Корумбашев му е разказал за схемата с подкупа и за това, че е посредничил на Росен Плевнелиев, като му е уредил среща с председателя на СОС Андрей Иванов, а за това са знаели също Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова;

“Г-н Плевнелиев не може да се крие зад БСП, а през 2008 г. да е търсил подкрепа от Петър Курумбашев. Той знае имената и трябва да ги каже. Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и Андрей Иванов също. Ако не ги кажат те, ще го направя аз утре (днес - б.а.)”, заяви общинският съветник от БСП и кандидат за кмет на София Георги Кадиев.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1040599

Всички цитирани по-горе лица от точка 2, към момента на извършване на престъплението по чл. 302а от НК – за предложен подкуп в особено големи размери, се явяват длъжностни лица и са били длъжни да спазят чл. 205, ал. 2 от НПК – “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението”.

Затаяването на това престъпление от страна на длъжностни лица ги излага и на санкциите на Чл. 294. (1) от НК за лично укривателство.

В публичните изявления по този скандален случай бяха изтъкнати доводи от различен характер, нямащи нищо общо с буквата на закона. НК не прави разлика между осъществен или неосъществен подкуп, директно или индиректно искане на подкуп, искане на подкуп лично от някого или в качеството му на служител на компания. Самото поискване на подкуп е вече престъпление. НПК не диференцира гражданите като такива, които трябва да изпълняват задължението си да съобщават на разследващите органи, когато узнаят за престъпления и други, които поради “немското си възпитание” или заемания висок пост в държавата не са длъжни да го правят.

3. ОЧАКВАМЕ Прокуратурата при изготвяне на обвинителния акт за внасяне в съда, да вземе предвид и шокиращото срещу държавността признание на премиера Бойко Борисов, че знае за подкупни лица сред общински съветници в СОС и съответно за извършени престъпления, но се поставя над закона, защото е премиер.

“Ако не бях премиер, щях да кажа не трима брокери, а десетима, които са искали подкупи. Щях да започна отдалеч. Но сега от тази си позиция всеки намек означава да се вкарам в играта на БСП, категоричен бе Борисов. Тези общински съветници, за които аз знам, не са в нашата партия и не са в общините.”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1039463

НАДЯВАМЕ СЕ с това ДОПЪЛНЕНИЕ към нашия С И Г Н А Л от 12.09.2011 г. (вх. № 10231/2011 г. по описа на ВКП), да бъде внесена още конкретика, за да улесним Прокуратурата и Европейския парламент при разкриване нарушаването на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в България.

С уважение,

За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев
инженер-математик

Атанас Чобанов
публицист и журналист в Париж (Франция)

Български вицепремиер и ексминистър прикриват корупционна схема за 500 000 евро

Изх. № 09-12/12.09.2011 г.

До Йежи Бузек
Председател на Европейския парламент

До Борис Велчев
Главен прокурор на Р България

С И Г Н А Л
от Петър Пенчев, GSM 00359887525032 и
от Атанас Чобанов, редактор на www.bivol.bg, GSM 0033632691128
и двамата, членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”


Уважаеми господин Бузек,
Уважаеми господин Велчев,

Чрез национални медии, на 09.09.2011 г., от публичното изявление на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, стана известно, че преди да стане министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев е прикрил трима общински съветници в София, които през 2007 г. му поискали подкуп от половин милион евро, за да придвижат проекта за Бизнес-парк в гр. София. В публикацията “Цветанов разказа как Плевнелиев прикрил подкупни общинари”, Медиапул, автор Полина Паунова, http://www.mediapool.bg/цветанов-разказа-как-плевнелиев-прикрил-подкупни-общинари-news183852.html, се огласява още и обстоятелството, че Цветанов си спомнил как като научил за случая, посъветвал Плевнелиев да подаде сигнал в полицията срещу общинарите, но той се отказал. Видеозапис от изказването на Цветан Цветанов в Пловдив може да бъде видян на следния адрес:
http://www.youtube.com/watch?v=f6k_KwMe8zg

На основание гореизложените доказателствени публични признания на вицепремиера и министър на вътрешните работи, ние, като представители на международно признатата правозащитна организация Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и уважаващи законите граждани, НАСТОЯВАМЕ:
съгласно чл. 205, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс(НПК) – точка “Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване”, българската Прокуратура като орган на досъдебното производство незабавно да осъществи правомощията си за образуване на наказателно производство, спрямо лицата:
- Росен Плевнелиев, съгласно чл. 205, ал. 1 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган”, във връзка с чл. 294, ал. 1; чл. 302а и чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от Наказателния кодекс(НК) – за предложен подкуп в особено големи размери;
- Цветан Цветанов - сега вицепремиер и министър на вътрешните работи, съгласно чл. 205, ал. 2 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението” , във връзка с чл. 294, ал. 1; чл. 302а и чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК – за предложен подкуп в особено големи размери.

От признанието на министър Цветанов става ясно, че укритото престъпление с искане на подкуп от 1 милион български лева, е особено тежко и попада в хипотезата на чл. 302а от НК: “За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК - лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.”

Затаяването на това престъпление и неподаването на сигнал до Прокуратурата от страна на министър Цветанов, днес в качеството му на висше длъжностно лице, го излага и на санкциите на чл. 294, ал. 1 от НК, за лично укривателство: “Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.”

ОЧАКВАМЕ с резултатите от наказателното производство, Прокуратурата да изготви обвинителен акт, който да бъде внесен в съда.
НАДЯВАМЕ СЕ Европейският парламент да следи отблизо това публично разкрито нарушаване на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в България – НАГЛИТЕ и НЕДОСЕГАЕМИТЕ.


С уважение,

За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

Петър Пенчев
инженер-математик

Атанас Чобанов
публицист и журналист в Париж-Франция

Георги Заркин – журналист, убит през 1977 г. от режима на Тодор Живков

Това е последната снимка на журналиста - от затвора в Пазарджик, след убийството му през 1977 г.

Интервю с Лъчезар Заркин – синът на убития през 1977 г. журналист


Лъчезар, като единствен син на Георги Заркин, как помните баща си, когато той е в затвора, а Вие сте бил едва 4-годишен?
Бях на 15 години, когато получихме телеграмата за убийството на баща ми. Преди убийството съм ходил на свиждания в затвора сравнително рядко, защото от Държавна сигурност бяха предупредили майка ми да не ме пуска на свиждания и да не пиша писма на баща ми. На едно от последните ми свиждания с него, приблизително година преди да го убият, той ме убеждаваше, че скоро ще бъде на свобода и ще бъдем заедно, като пределно ясно е знаел, че е обречен. Когато отворихме досието му, вътре намерихме писма, които той е искал да бъдат изпратени до мен, но не са ги пуснали от затвора, а също и писма, които му бях изпращал, но не са му дали. Когато го затвориха в затвора бях на 4 години. До убийството му през 1977 г., в продължение на 11 години и 6 месеца бяхме разделени.

Днес в Правец честват една 100-годишнина. Защо Вашият баща е участвал в опита от 1965 г. за свалянето на Тодор Живков?
Като журналист във вестник „Земеделско знаме”, през 1964 г. баща ми Георги Заркин се запознава с генерал Иван Тодоров. Генералът е отговарял тогава за построяването и експлоатацията на язовирите и водоемите в България и баща ми го търсил за информация във връзка с тези строежи. Иван Тодоров-Горуня, който е подготвял преврат за свалянето на Живков по време на предстоящ пленум на ЦК на БКП, с участието на Горнобанската танкова бригада, командвана от генерал Анев, видял в лицето на баща ми независим и смел журналист, който да оповести по БТА след преврата за случващото се в България, за да научат зад желязната завеса и да се предотврати нахлуване на съветски войски в страната. Баща ми се съгласява да участва в подготовката и организирането на преврата, защото е бил убеден противник на диктаторския режим на Тодор Живков. Тогава той организира група, която да подготви общественото мнение чрез разпространение на позиви, а през пролетта на 1965 г. групата е планирала да излезе в Рила за въоръжена съпротива срещу режима.

Знаете ли текста на позивите, разпространявани от Вашия баща в районите на София, Самоков, Мездра, Дупница и Враца, призовавали към въоръжена борба за сваляне правителството на Тодор Живков?
Заговорът е разкрит и генерал Иван Тодоров е убит, а генерал Анев и други офицери са арествувани. Научавайки това, баща ми започва да разпространява позиви. Позивите са призовавали към въоръжена борба за сваляне на Тодор Живков. Баща ми е отпечатал общо 6000 позива – 6 позива с различни текстове – всеки по 1000 броя. Подписани са от името на Врачански революционен комитет. Реално такъв комитет не е съществувал. Така баща ми е искал да заблуди ДС. Позивите са печатани на циклостил, който той е купил за целта. Тези позиви той е разпространявал лично, използвайки възможността когато е в командировка като журналист. Арестуван е в началото на месец февруари 1966 г. в София след предателство. Тогава започва затворничеството му в централния затвор, след това в затвора в Стара Загора и след 1975 г. в Пазарджишкия затвор.

Георги Заркин е бил убит на 7.08.1977 г. в затвора в Пазарджик в навечерието на Първия писателски конгрес в София. Узнахте ли имената на писатели, възнамерявали да посетят Вашия баща в затвора?
Още през 1974 г. заместник-министърът на вътрешните работи генерал Григор Шопов пише резолюция „Гад. Да бъде убит” върху протестно писмо на баща ми до Тодор Живков. Диктаторът е бил запознат с тази резолюция. Изпълнението идва през 1977 година, след като стихове на Георги Заркин, писани в затвора и изнесени от излизащи затворници, са четени по Радио „Свободна Европа” и така негови колеги – писатели, поети и журналисти от Западна Европа научават за неговата съдба и искат да се срещнат с него и да го подкрепят. Тогава Държавна сигурност решава да го убие, за да да предотврати тази среща и ангажиране на интелектуалци от демократичния свят в негова защита.

Защо имената на Георги Заркин и на други противници на диктаторския режим, не са много популярни сред българското общество и особено сред младите?
Защото и в момента агентите на Държавна сигурност правят всичко възможно да не се пише и говори за такива хора. Аз като син на Георги Заркин също се чувствам от години изолиран от обществото заради това, че издадох документалните книги „Вулкан”, които разкриват същността на диктаторския режим на Тодор Живков, а впоследствие издадох и част от творчеството на баща ми, което няма нищо общо със „социалистическия реализъм”, натрапен на нашето общество.

Като син на журналист, писател и поет, който заради гражданската си нетърпимост към диктатурата е убит в българските комунистически затвори, как виждате днешните български медии у нас и зад граница?
С малки изключения, днешните български медии са в ръцете на хора, свързани с предишния комунистически режим. Това води до духовно изкривяване на младото поколение, което е манипулирано.

Като син на защитник на свободното слово, как днес Вие оценявате гражданското общество в България?
Гражданско общество в България има, но по всякакъв начин всички управляващи през тези уж “демократични” 22 години, се стремят да му бъде запушена устата. Хора, които имат активна гражданска позиция, биват изолирани, трудно си намират подходяща за квалификацията им работа, не биват допускани да публикуват статии в големите ежедневници, не биват канени в телевизиите с национален обхват, там гледаме едни и същи лица от десетилетия, или техните деца.

Вие като литературен творец участвахте в последната конференция, организирана наскоро от Института по литература към БАН. Защо ли я няма темата за комунистическото наследство на убити при комунизма творци, в това число и на Вашия баща?
Творците, убити или преследвани при комунизма, липсват в учебниците по литература днес. Младежите нямат достъп до творчеството на Георги Марков, Стефан Стамов, Йосиф Петров, баща ми Георги Заркин и другите творци, изправили се срещу диктатурата на Тодор Живков. Наш дълг е да настояваме тези автори да бъдат включени в учебните програми, за да се запознае младото поколение с творчеството им и тоталитаризмът и авторитаризмът никога повече да не се повтарят в България.

************
Интервюто взе Петър Пенчев – от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, 07.09.2011, Пловдив