Радио К2 ще го има !

С Т А Н О В И Щ Е
на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
ОТНОСНО спасяването на обществено-политическото Радио К2
　


Свободата на словото в България спечели съдебна битка с Определения №№ 2370 и 2371 от 22.02.2010 г., по делата №№ 872 и 874 / 2010 г. на Върховния административен съд на Република България – Петчленен състав, председателстван от Константин Пенчев и върховните съдии Галина Солакова, Светлана Йонкова, Славка Найденова и Захаринка Тодорова.
Свободното гражданско общество, с неограничен брой адресати, приема с уважение към правораздаването, за въздадената справедливост в борбата за европейска идентичност на българския съд, което е една надежда на българските граждани за върховенството на закона в правовата държава.

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” ще продължи да подкрепя журналистите от редакцията на Радио К2, по пътя до окончателната Победа в съда.
　
　
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите

Отворено писмо до Юрген Рот

До господин Юрген Рот, разследващ журналист
Копие: До господин Борис Велчев – Главен прокурор
Копие: До господин Цветан Цветанов – Вицепремиер и Министър на вътрешните работи

Уважаеми г-н Рот,
Обръщаме се към Вас с молба да се явите лично пред българския съд като ответник по делото за обвинението в клевета, отправено към Вас от бившия министър на вътрешните работи г-н Румен Петков.
Ние сме убедени, че това дело е от голям обществен интерес и, че обвинението ще бъде отхвърлено от съда като несъстоятелно. Същевременно се явява рядката възможност да се демонстрира убедително и открито на правоохранителните органи, че има основания да се разследва г-н Петков за съучастие в престъпни схеми и злоупотреба с обществено положение, докато е заемал поста министър на вътрешните работи.
Позволете да Ви препоръчаме да поискате призоваването като свидетел пред съда генерал Ваньо Танов, бивш директор на ГДБОП и бившите му сътрудници г-н Васко Гочев, началник на направление "Контрабанда" и г-н Илия Митев.
Предявете искане към българския съд да получи две разработки на ГДБОП, съдържащи специални разузнавателни средства, които според думите на ген. Ваньо Танов са прекратени и се намират в архива на МВР.
Първата разработка е по линия "терор" срещу фирма "Ин 80"*, в която участие има Марчело Джотолов. Последният е свързан с Алексей Петров, и заедно с него в момента е арестуван и обвинен в организирането на престъпна група.
Според показанията на ген. Танов, само час след като резултатите от разследването са докладвани на политическото ръководство на МВР, разработваните лица са били предупредени и са изключили телефоните си. Това се случва в края на 2006 г, когато министър на вътрешните работи е г-н Румен Петков.
Втората разработка е по линия "контрабанда" срещу бивша началничка на митническо бюро в Софийски окръг**.
Офицерите, разследващи престъпните схеми в тази разработка, са г-н Васко Гочев, началник на направление "Контрабанда" и г-н Илия Митев. Те разплитат схемата, но не успяват да идентифицират едно лице с прякор "Запалката". Прякорът е отбелязан с три удивителни в разработката.
На 8 януари 2007 г. г-н Васко Гочев и г-н Илия Митев докладват на ген. Ваньо Танов, видимо притеснени, че е засечен разговор на разследваната началничка на митническото бюро, в който тя казва, че е „образувано дело срещу началника на кабинета на "Запалката"” и „дали нашата далавера няма да се обърка” (цитатите са от ген. Ваньо Танов).
Началник на кабинета на Румен Петков към този момент е г-н Сашо Петров и срещу него наистина има образувана преписка в прокуратурата. Очевидно е, че "Запалката" е г-н Румен Петков.
Уплашен, г-н Илия Митев решава да излезе в пенсия. Г-н Васко Гочев е пенсиониран след като ген. Ваньо Танов напуска на 15 юли 2007 г.
По този повод арестуваният за подкуп заместник-началник на ГДБОП Иван Иванов – Рилски, съобщава на собствениците на винпрома "Пещера" АД, от които е получавал подкупи, "че e отрязал главата на един, отрязаната глава е на началника на направление "Контрабанда" Васко Гочев." (цитат от ген. Ваньо Танов).
Такава е картината, реконструирана от публичните изяви на ген. Ваньо Танов и от показанията му пред парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност, публикувани в пресата в средата на април 2008 г.***. В подкрепа на твърденията си, ген. Танов многократно подчертава, че всичко казано от него може да бъде проверено, като се извадят разработките от архива на МВР. До този момент не е известно дали прокуратурата е иззела разработките и дали работи по тях.
Именно на свидетелствата на ген. Танов, Вие се позовавате в своята книга "Новите български демони" в главата, посветена на г-н Румен Петков. Очевидно е, че като журналист и автор, Вие просто сте свършили своята работа, позовавайки се на открити източници, а не сте имали за специална цел оклеветяването на г-н Румен Петков.
От друга страна е важно да се знае дали информацията от Вашите източници е достоверна. И това може да се установи единствено, ако се разгледат разработките, на които се позовава ген. Танов, бивш началник на една от най-информираните служби в държавата.
Ако става въпрос за факти, то г-н Румен Петков трябва да бъде привлечен като обвиняем за съучастие в престъпни схеми и това може да доведе до разкриването на критични обвързаности между мафията и политическата класа. Затова е важно да се даде максимална гласност на този процес и да се фокусира общественото внимание върху него.
Уважаеми г-н Рот, ние напълно разбираме Вашите опасения, поради които не желаете да дойдете в България. Срамно е за нашата страна, че известен европейски разследващ журналист като Вас, имащ смелостта да пише за мръсните дела на българската мафия, се притеснява за здравето и живота си. Ако Вие откликнете на нашата молба и решите да дойдете в България лично да участвате в съдебния процес, ние ще апелираме към Главния прокурор и министъра на вътрешните работи да Ви се осигури охрана и двамата да гарантират Вашата сигурност.
Искаме да Ви уведомим, че в момента у нас цялото българско общество е свидетел на истинска война на МВР и Прокуратурата срещу представители на олигархията(здравото срастване между политическите партии с престъпния свят), в която държавите от Европейския съюз, както и САЩ, очакват най-после да започне пречупването на гръбнака на мафията. В този контекст Вашата помощ може да бъде особено ценна.
　
С уважение,
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите
***************
* Ген. Танов цитира пред телевизия bTV на 17 февруари 2010 фирма "Ин 82", която не съществува. Съществува фирмата Ин-80. Вероятно тук ген. Танов греши в името.
** Според ген. Танов става въпрос за Митница-"Горубляне", но според българските медии през 2006-2007 г. там началникът е мъж. Според други източници в медиите ген. Танов се е объркал и става въпрос за Митница-"Кремиковци" с началник г-жа Даниела Петрова, а разследването е било също срещу г-жа Златка Ибрахим, съпруга на г-н Бахзад Ибрахим, относно канали за внос на китайски, дубайски и турски стоки.
*** Вестник Капитал, брой 15 година XVI 12-18 април 2008

За пътищата и хората

Публикувам този текст на Милен Радев - с негово съгласие и с убедеността, че става дума за една наистина безпрецедентна изповед - и за куража на човек, който сам, без никаква външна принуда, застава срещу призраците от миналото си и изкупва своите нявгашни вини - колкото и нищожни да са те. За мен този жест е насъщен - защото такива като него се броят на пръстите на едната ми ръка - и защото в него се съдържа повече нравствено достойнство, отколкото в моралното безразличие на онези, които не са имали контакти с ДС, но спокойно биха могли да имат; или онези, които не признават пречистващата сила на изповедтта, а в сърцата им няма място за прошка. Нещо повече - позволявам си да заявя, че този жест е и граждански акт, че примерът на Милен внася нов акцент в продължаващия вече 20 години дебат, който - надявам се - ще продължи и в "Свободата"; първата статия впрочем е вече факт и ще бъде публикувана още утре. Надявам се неговият пример да бъде последван и от други - и предполагам, че на разни наглеци няма вече да им е толкова лесно да обясняват как са служили на родината, и да ободряват събратята си с двойни биографии с призиви като "вдигни очи". Ето ви тук един човек, който вдигна очи и разчисти сметките си с миналото - и след тази изповед не може да има вече сянка върху неговото дело - за мен той е приятел и съмишленик - и ще си остане такъв.

Едвин Сугарев

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=10488290 Милен Радев http://de-zorata.de/ Everybody's got to walk this lonesome valley We've got to walk it by ourselves There's nobody here can walk it for us We've got to walk it by ourselves... Cтар американски госпъл От месеци Комисията за досиетата оповестява все нови и нови имена на публични фигури, които съгласно архивите са били причастни към тайните служби на комунистическа България. Зад лаконичните лични данни, зад номерата и кодовите названия на управления и отдели, зад картоните, картончетата и датите, зад псевдонимите остава в сянка самата дейност на хората, чиито имена научаваме. Тя не е и предмет на Закона. Нито пък човешките страсти, ламтежи, терзания и угризения, съпровождали работата на сътрудници, агенти и ръководили ги служители. Със следващия текст искам от първа ръка да разкажа за малка частица от онова, което справките и решенията на КомДос не разкриват и не могат да разкрият. Конкретен повод ми дава последното Решение на Комисията, където сред изброените журналисти срещнах и имена на хора, които уважавам и чиято работа през последните две десетилетия смятам за уникален принос в осмислянето на комунистическото минало. Редом с тях прочетох, че „поради липса на данни” не съм могъл да бъда проверен и аз като член на редакционния съвет на в. „Про & Анти”. Незабавно влязох във връзка с КомДос и изпратих недостигащите й данни, за да може тя да свърши своята работа до край. Започвам своя разказ без да изчаквам резултата от допълнителните разследвания на КомДос. Текста съм приготвил от доста време. Това, което следва, съм съобщил устно от няколко години на приятели и обществени фигури у нас, споделил съм го и с редакциите на издания, в които относително редовно публикувам. Темата е такава, че своевременно трябваше да информирам и съответните отдели за сигурност в германските институции, с които имам професионални отношения. Предприемал съм тези стъпки сам, без някой да ме е питал. Целта ми бе да създам известна публичност за далечни вече събития и така да cнема всяко съмнение, че мога да бъда подлаган на шантаж или манипулация поради неогласени факти. След като потопяването ми в миналото завърши с важна за мен среща с човек от това минало, сега вече мога да говоря свободно * * * Преди няколко години, сортирайки документи на заболялата ми майка в София, попаднах на нейни бележки от края на 70-те. В тях тя е записала нещо, което при излизането си от казармата съм й разказал и което през отминалите от тогава десетилетия почти изцяло съм бил изтласкал от съзнанието си. След смъртта й се опитах да възстановя колкото може повече от спомените си за въпросната година – 1976/77. По време на службата ми като редник в артилерийски полк (1975 - 1977), т.н. „спец” на поделението ме бе извикал на конспиративен разговор в лечебницата. Там, призовавайки патриотичния ми и войнишки дълг, той бе поискал „в условията на изостряне на международното положение” и на „враждебна дейност на Югославия” да му докладвам за случаи на а) неуставни прояви на стари войници, тормоз над младите в нощните часове, когато началството отсъства и б) прояви на „македонски национализъм”, на сепаратистки настроения сред войниците, доста от които произхождаха от Пиринска Македония. Не си спомням лейтенантът от ВКР-то да е упражнявал някакъв особен натиск, да ме е заплашвал или изнудвал. Просто приех искането му като нареждане на началник. Избрах за поискания от него „псевдоним” първото нелепо хрумнало ми презиме на мой съученик от гимназията. Смътно си спомням, че май подписах и някакъв документ за неразгласяване. Питал съм се естествено много пъти през тези сега отминали няколко години какво ме е накарало тогава да се съглася на това сътрудничество, нямащо оправдание дори и по тогавашните ми младежки схващания. Не мисля, че ме е било страх да откажа. По-скоро си го обяснявам с малодушие, с неспособност да кажа „не” от конформизъм, от стремеж да „мина между капките”, да не направя „лошо впечатление”. Своята роля е изиграла и военната йерархия, в която тогава бях вписан. Някакво перверзно разбрано чувство за дълг (патриотичен?) сигурно също си е казало думата. През следващите месеци „спецът» ме е поръчвал на няколко пъти конспиративно на срещи. На тях съм му докладвал писмено и поименно за издевателства или бой над някой от младите войници, за дисциплинарни нарушения, които съм забелязал. По-срамно, от гледна точка на днешните ми позиции неоправдано и неизвинимо е, че през онова време съм донасял и за т.н. „македонски” настроения на войници. За това ще разкажа повече по-надолу. Срещите ми със „спеца” се прекратиха със заминаването на набора на селска бригада преди края на службата. Уволних се 1977 и се завърнах в София. Още тогава усещах срама от онова, което бях приел да върша, опитвах се да не мисля повече за цялата работа и можах да говоря за случилото се само с майка ми и с никой друг от близките ми хора. През късната есен на 1977 по телефона в къщи ме потърси непознат глас и ми предаде „поздрави” от лейтенант Х. Назначи ми среща в кафенето срещу „покойника” на Раковска. Цивилен гражданин ме заговори сам и ме покани на масата си. Без да се представя, той ми разясни, че било време „те” да ме „поемат” от тук нататък. Като новоприет студент съм можел да ги информирам за разни важни случки сред колегите, да проявявам бдителност и пр. и пр. В този момент на мен ми стана ясно, че това е междата, която не бива по никой начин да прекрачвам и ако го направя, връщане вече няма да има. Не твърдя, че с възмущение и геройски съм отхвърлил предложението за сътрудничество на човека от ДС. Не, обясних му, че по никой начин не ставам за такава работа, че в компания се напивам и не си държа езика зад зъбите, че не мога да пазя тайни от приятелите си, че следването не ми остава време за срещи извън учебните занятия. Хаотични и не много логични оправдания, както преценявам днес. Кафетата бяха изпити, срещата завърши. Събеседникът ми заръча добре да си помисля, те щели пак да ми се обадят за да чуят какво е моето решение. Тук паметта ми не е сигурна – или не последва обаждане, или ако звъня му казах, че нямам време и не мога да се срещна с него. Следващ контакт и някакво друго вземане, даване с другарите не е имало. Защо и как ми се разминаха по-тежки изпитания, изнудвания за сътрудничество и пр. не знам и не мога окончателно да си обясня. Може би все пак им е станало ясно по начина, по който бях реагирал, че не могат да очакват усърдна и съзнателна работа от мен... * * * 30 години по-късно се изправих пред ясното съзнание за своята вина и пред срама от един макар и кратък период, но болезнен от гледна точка на човека, в който ме бяха превърнали изминалите от тогава години. Опитах се и успях да си възстановя името на човека, за когото на няколко пъти бях донасял пред „спеца” най-сериозните прегрешения. Ставаше дума за обикновено момче – Георги Б. от П. с игрив език, който без много-много да му мисли плещеше какво ли не. За него бях донасял, че пее „македонски песни”, че вика „тука е Македония, каква България”, „ние сме македонци” и пр. неща от този род. С доста зор и късмет успях да открия след повече от 30 години следите и телефона му. Дянко Марков ми бе предложил да стана член на съюз „Истина”. Не можех да приема без преди това да му призная за този тежащ ми период от моя живот (както не можех да приема и поканата да вляза в ръководството на асоциация „Анна Политковская” без да призная същото на учредителите й; трогнат посрещнах техните думи на разбиране и прошка). Дянко Марков ме посъветва да направя всичко възможно и да открия дали има пострадал от доносите ми. Той подкрепи намерението ми да посетя моя стар „набор” Георги Б. Учуден от съвсем неочакваното ми обаждане и от желанието ми да се видим за да поприказваме, Георги ме покани в П. Като останахме насаме му казах за какво съм дошъл – да му призная нещо срамно, което съм вършил срещу него, да му се извиня, да се покая и да му кажа колко съжалявам, че случилото се не може вече да се върне. И да го питам дали е пострадал с нещо по нова време. Няма да забравя сцената, която последва. Георги ме прегърна, разцелувахме се, каза ми, че миналото си е минало, да не мисля повече за тези неща, да „немам гайле”. Животът му протекъл добре, с нищо не бил притесняван в онези години, има щастливо семейство и т.н. Приказвахме дълго. На тръгване ми напълни багажника със селски армагани. Пътувах обратно към София не щастлив, не без чувството за срам, но неимоверно облекчен и благодарен както на него за великодушието, така и на Бог за това, че без моя заслуга ми бе спестил по-страшна вина. * * * Който е чел внимателно мои текстове, писани особено през последните 3 – 4 години би трябвало да е забелязал, че съм се въздържал от осъждане само на основа на предполагаеми или дори доказани връзки на някого със старите комунистически служби. В това е имало и елемент на личен срам, и на съзнание, че хиляди хора са били подлагани на чудовищно по-тежък, несравним с моя натиск за подписване и съгласяване на сътрудничество. Винаги съм призовавал да съдим за хората по онова, което вършеха и вършат пред очите ни през последните 20 години, когато всеки е волен да избира на чия страна да застава и какви убеждения да изповядва. Естествено, че има доста различия между човека, който съм бил на 19 години и който съм днес, след няколко десетилетия на трупане опит, на четене, на учене, на слушане и размишляване върху доброто и злото, върху допустими и недопустими компромиси. Не търся оправдание или снизхождение за онова, в което съм се провинил в казармата. Запазвайки чувството за лична вина и отговорност, разчитам, че работата ми през последните години ще бъде оценявана като искрена и вършена по съвест. Казвайки горното, си продължавам по пътя, който сам съм избрал и нямам намерение да напускам.

Референдум “България – зона, свободна от ПРО”

До Комисията по външна политика и отбрана
Четиридесет и първо Народно събрание
　
А П Е Л
От Гражданско движение “Граждани против войната” за провеждане на Референдум
“България – зона, свободна от ПРО”
　
Уважаеми народни представители,
Ние, пацифистите, представители на свободното гражданско общество, заявяваме:
- Не приемаме идеята на територията на Република България да бъдат разположение елементи от новата американска, или от която и да е чужда държава, система за противоракетна отбрана (ПРО) на българска територия.
- Настояваме за пълна публичност и прозрачност пред българското общество за позициите на американската и българската страни.
- Предлагаме Народното събрание да излезе с решение за провеждане на Референдум с тема: “България – зона, свободна от ПРО”.

Съпредседатели на ГД “Граждани против войната”:
Пламен Димитров – 096303058
Петър Пенчев – 0887525032
　
　
* Гражданско движение “Граждани против войната” бе създадено на 21.07.2004 г., когато след непослучливата намеса на Гл. секретар на МВР Бойко Борисов, терористи в Ирак обезглавиха българските граждани Ивайло Кепов и Георги Лазов. Следствието и досега е без резултат, а на искането ни по ЗДОИ, ние получихме политическа репресия от Министерството на външните работи чрез Агенция за държавни вземания.

ПРОТЕСТ с Партии СРЕЩУ ШПИОНСКИЯ ЗЕС?

ACC "Aнна Политковская" тук публикува възванието за протест от блога "България е наша", но с някои налагащи се уточнения:

На 14.01.2010 г. на протеста срещу ЗЕС, над 30 граждански организации бяха "яхнати" от партиите на Мария Капон, НДСВ на Милен Велчев и някакво БЗНС. После при испанския посланик от името на "Щаба на протестите срещу ЗЕС" кои отидоха на 04.02.2010 г. - пак Партиите!!!!!!!!!!

Днес Корнелия Нинова(БСП) заедно с "Електронна граница" правят публичен анонс към протеста на 17.02.2010 г., т.е. за предстоящия протест?!?

Затова Щабът умря... Отново изплуват Партии...
***************************************************************

http://bulgariaenasha.blogspot.com/2010/02/17.html

ДО МЕДИИТЕ И ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ

В Сряда, 17 февруари, Парламентът ще гласува на второ четене промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), даващи достъп на МВР до трафичните данни на гражданите. По традиция, както се вижда от нееднократните и повтарящи се опити за промени и допълнения на този закон, МВР се домогва до безконтролно и нерегламентирано проследяване на трафичните данни на гражданите. Известният с лоша слава "интерфейс" за проследяване на трафичните данни на гражданите, въпреки обещанията на премиера Борисов и министър Цветанов да бъде премахнат, в предложената за второ четене версия на промените в ЗЕС се заменя със "система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства". Играейки си с думите, депутатите от ГЕРБ ще “поправят най-голямата грешка” на Бойко Борисов, за каквато той сам обяви в медиите това, че се е вслушал в общественото мнение. Така милиционерската, ретроградна и рестриктивна философия на предложенията за промени в закона ще бъде запазена.

При тези обстоятелства, макар и в последния възможен момент, рано сутрин, и в работен ден, неформалната организация на млади български граждани и блогъри "България е наша" ви призовава на протест:

СРЯДА

17 ФЕВРУАРИ

(извън “обозначената зона” от 20 метра отстояние от Народното Събрание)

ПЛОЩАД НАРОДНО СЪБРАНИЕ

09:00 до 11:00 ч.

"България е наша" се противопоставя на обръщането на презумпцията за невинност, с което всеки български гражданин се превръща в потенциален престъпник, терорист или педофил. Ние сме против ограничаването и нарушаването на фундаментални човешки права, гарантирани от Конституцията на Република България, извинявайки това с несъществуващи изисквания на ЕС и Директива 24/2006. Ние вярваме, в конституционните основи, че всички граждани представляват държавата, а гражданските права са фундамент на държавността. Следователно всяка форма на неоснователно, своеволно и ненужно нарушение на гражданските права подронва устоите на държавата и демократичните принципи на управление. Ние определяме промените в ЗЕС като лоши и създаващи възможност за безнаказано извършване на престъпления и злоупотреби от страна на държавните институции и МВР. И ние се противопоставяме на това!

Ние от "България е наша" призоваваме всички - граждани, депутати, полицаи, пожарникари, граждански организации, правозащитни организации, политически партии, определящи се като демократични, всички българи, ТЕБ, четящия тези редове, да се присъедините към нас. Да не допуснем приемането на калпав, недемократичен и ретрограден закон, за да направим България по-добра за всички, защото:

БЪЛГАРИЯ Е НАША!

-------------

Министър Маргарита Попова защитава правото

Снимка: БНТ

Маргарита Попова против задържането с цел събиране на доказателства

http://www.vsekiden.com/?p=65207

За радикална промяна в съдебната система и нова “съдебна култура” се обяви днес министърът на правосъдието Маргарита Попова. Пред Дарио радио тя обясни, че не може мярката „задържане под стража“ да се използва, за да имат време разследващите да съберат доказателствата. Когато не можеш да се справиш без мярка за неотклонение, не е добре, смята Попова. Тя бе категорична, че обвиненията в масовите случаи трябва да бъдат повдигани без арести. Не задържането под стража да бъде наказание и предпоставка за събиране на доказателства, смята тя.

Това е атрофирало мислене заради дългогодишното прилагане на силно формалния процес, категорична бе Попова. Когато става дума за задържане на организирана престъпна група, арести би трябвало да има, но не толкова често, коментира правосъдният министър.

Нямаме професионална и процесуална мощ да стигнем по-високите нива, защото разбиеш ли върха, структурата ще рухне”, посочи Маргарита Попова. По думите й в държавата трябва да се направят радикални промени в съдебната система, в подхода за разработване на организираната престъпност и на корупцията, за да се стигне до фактите и тяхната оценка по пътя на законодателството.

Според нея трябва да се промени организацията на работа на службите, организацията на работа на правоприлагащите органи, организацията на работа на съдебните органи.

По случая “Октопод” трябва да се трябва да се приказва по-малко и по-внимателно. „Обществото трябва да чуе доказателствата по „Октопод” и всичко ще стане ясно, когато независимият български съд произнесе присъда – оправдателна или осъдителна”, заяви правосъдният министър. Маргарита Попова отказа да дефинира своето чувство по операция „Октопод“, като заяви, че ще мисли едва когато пред нея е папката с доказателства.

Нямам нито професионални, нито лични контакти с Алексей Петров, познавам го само по име, не съм се срещала с него, каза още тя. Попова посочи, че по отношение на конкретни дела също не е срещала името му. „Не съм нито придобивала, нито съм била свидетел на обсъждане на неговата личност или на неговата дейност”, обясни още Попова.

събота, 13 февруари 2010

СРЕЩУ умишленото спиране лицензията на "Радио К2"

Изх. № 10-02/02.02.2010 г.

До Европейския парламент – Комисия по петиции
　
　
Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" се обръща с
П Р И З И В до блогосферата и дискусионните интернет пространства, до личностите от свободното гражданско общество на Република България, СРЕЩУ умишленото спиране лицензията на "Радио К2"

Свидетели сме на пореден опит за потъпкване на свободното слово в България. Умишлено се спира лицензията на медията "Радио К2" от Комисията за Регулиране на Съобщенията(КРС), въпреки разпоредбата от Съвета за Електронни Медии(СЕМ) за продължаването му до 2025 година.
Свободното слово е универсален израз на модерната правова държава и обществен гарант за нейната форма - разделението на властите. Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" счита атаката на олигархичната група медийни монополисти срещу "Радио К2" – институция-стожер на свободното слово, като една от проявите за налагане на икономически и политически диктат в Р България.
Изразяваме своята солидарност с екипа на "Радио К2", отстояващ позициите на професионализма, свободомислието и морала.
　
С уважение,
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите