http://www.bgpetition.com/grajdanski-protest-semeen-kodeks/index.html
От в. Монитор, 3.11.2008г
Новият Семеен кодекс може да бъде оспорен пред Конституционния съд
Емил Георгиев, преподавател в СУ
Римският юрист Модестин дефинира брака като съединение на мъжа и жената, приобщение към божественото и човешкото право за създаване на общност за цял живот. Според старите римляни човек не се жени, за да се развежда. Днес обаче според някои бракът е отживелица, а узаконяването на конкубината (фактическото съжителство) е признак за напредничавост и демократичност на една държава. Вероятно водени от променения характер на обществените отношения у нас в последните двадесет години, законодателите са решили да преуредят материята на семейните връзки с изцяло нов кодекс, който вече гласуваха на първо четене. Трябва да отбележим, че от 1968 г. това е третият (!) поред Семеен кодекс (СК), който ще регулира „най-малката клетка" на социума. Твърде динамични промени за такава консервативна по принцип институция каквато е бракът...
Снимки: Иван Бъчваров, Монитор и интернет
Законодателят не е прецизирал текстовете на новия Семеен кодекс, с което на практика не създава сигурност за децата, родени при фактическо съжителство на родителите.
Приемането на такава фундаментална правна уредба, каквато е един кодекс, в случая Семейният, за съжаление мина без всеобхватен публичен дебат и затова засега възбужда повече недоволства както сред застъпниците на традиционните (християнски, мюсюлмански и др.) ценности, така и сред по-авангардни групи като гей общността. Поради тази причина, ако народните представители не внесат очаквани от обществото корекции преди второто четене, има опасност да се повтори съдбата на новите НПК и ГПК, в които започнаха изменения веднага след обнародването им.
Новият Семеен кодекс предвижда фигурата на фактическото съжителство на мъж и жена като съпрузи. Уточнено е, че то има правно значение в предвидените от закона случаи. Разграничава се регистрирано и нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение. Най-важната сред тях е уреждането на произхода на децата, родени от това съжителство. Институционализирането на фактическото съжителство на мъж и жена е отговор на разпространена практика сред около 10% от двойките за съвместен живот без сключване на брак. Парадоксално, но авторите на проекта като че ли не са си направили труда да преценят конституционосъобразността му. По моето скромно мнение институтът на регистрирания конкубинат, който по съществото си ще представлява един квазибрак, противоречи на текста на чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гласи: „Законен е само гражданският брак". Основният ни закон обаче не споменава нищо за фактическото съжителство!
В ал. 3 на същия член пък е прогласено, че формата на брака се урежда със закон, отново нито дума за конкубината. Това може да бъде повод новият СК да бъде оспорен и пред Конституционния съд.
Противоречива е и презумпцията на припознаването от бащата на децата, родени при регистрирано фактическо съжителство. Според чл. 47, ал. 3 от Конституцията децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. Няма необходимост всяко налично обществено отношение, каквото е конкубината, да се регулира със закон. По същия начин Народното събрание може да регламентира и фактическото положение на неспазване на забраната за тютюнопушене на обществени места с друг акт, който да прогласи, че след като това е фактическо състояние, то става законно.
Да не забравяме, че не всичко действително е разумно
В новия Семеен кодекс се предвижда този вид съжителство (без брак) да се регистрира чрез заявление. Не разбирам обаче защо на тези, които живеят без брак, ще им е нужно да се регистрират. Нали точно защото не са подписали, отменяват всякакви зависимости и ограничения, за да избягнат формалностите при сключването на брак и тежестта на обвързването пред закона? Живеят без брак, защото не искат да имат усложнения и зависимости. Затова смятам, че точно те е малко вероятно да тръгнат да си регистрират съжителството. По същия начин просто могат да сключат граждански брак. А е и съмнително, че хората, живеещи съвместно без брак, ще се юрнат към общините, за да регистрират това състояние. Така нареченият конкубинат е от римско време. Няма нищо различно, но тогава такова съжителство се е смятало за незаконно. Сега основният закон не прави разлика - всички деца, които са родени в брак или извън брак, са законни. Имат си права и съответно могат да наследяват родителите си.
Самата презумпция на припознаването на детето, родено при регистрирано фактическо съжителство, пък ще бъде далеч по-лесно оборима, отколкото при граждански брак. Припознаването от бащата е декларативен, а не констативен акт, каквото е раждането от майката, и не може само по себе си да донесе повече сигурност за децата, родени извън брак. Затова цивилизационната традиция ни е завещала института на брачното съжителство, скрепен от санкцията на закона и от обществения морал. Конкубинатът все пак предполага по-свободни нрави и този текст от новия СК може да предизвика множество оспорвания именно на тази база. От друга страна, за каква сигурност на родените от регистрирано фактическо съжителство деца може да става дума, когато то
се прекратява с едностранно волеизявление на единия участник в него
до длъжностното лице по гражданското състояние?
По-добре е, вместо да узаконява конкубината, парламентът да се замисли над това в бъдещия СК да се предвиди административен ред за прекратяване на брака, какъвто се прилага при сключването му. Поне при развода по взаимно съгласие няма пречка да се наложи такъв ред. Това ще облекчи процедурите и ще стимулира тези, които се боят от обвързването и от трудното му разтрогване, да сключват брак.
А и ще освободи доста квалифицирани съдии, така нужни за решаване на други дела на задъхващата се съдебна система.
В проекта за СК нищо не се казва за това кой не може да регистрира фактическо съжителство. Така се получава, че е възможно един вид да се „узакони" полигамията. Няма пречка обвързан с брак да регистрира и фактическо съжителство, и да живее в друго такова, без да е обявено. Подобна опция обаче няма да допринесе за правната сигурност. Затова по-добре е от СК да отпадне институтът на фактическото съжителство, а законодателите да го приложат в отделен закон към
еднополовите двойки, които искат да отглеждат деца
както е направено в Чехия например.
Новият кодекс въвежда три режима на съпружеска имуществена общност - законов режим на общност на имуществото, законов режим на разделност и договорен режим. Режимът на общност е почти като досегашния - всичко, придобито по време на брака, е общо. Променен е обаче обхватът на законовата имуществена общност. Тя се простира само върху вещните права, така както е била уредена със Семейния кодекс от 1968 г., т.е. всеки съпруг може да има свой собствен влог в банка например. При режима на разделност всеки си знае кое е неговото. Договорният режим предполага, че имуществените отношения ще се договарят предварително и договорът ще се вписва в специален регистър към Агенцията по вписванията. Новият Семеен кодекс ще задължава съпрузите при сделки да обявяват при какъв режим на имуществена общност е сключен бракът им. Този режим ще бъде отразен и в свидетелството за граждански брак.
Бракът все по-малко напоследък е средство за контрол. И все по-малко е валидно откритието на Енгелс, че семейството е най-малката производяща клетка на обществото. Има по-малки, като например самотните майки. Но така или иначе формите на съжителство, които държавата признава като законни, са по-малко от тези, които са легитимни. Едно е да си сключил легален граждански брак според Семейния кодекс, и съвсем легитимно е също така да живееш с един човек без брак.
Новият СК мълчи и по въпроса за фиктивните бракове. След приемането на България в Европейския съюз това ще бъде все по-голям проблем и законодателят трябва ефективно да му противодейства, иначе българското гражданство може да девалвира до няколко хиляди евро и да станем по още един повод за смях пред партньорите ни в ЕС.
Семейство с брак е най-добро за детето
Бракът, между другото, може да е един от начините да се контролират социалните помощи. Държавата трябва да реши поддържа ли брака като социална ценност или не! В този смисъл е добре да се обсъди възможността, че не трябва да се предоставят помощи на лица, които не са встъпили в граждански брак, децата им не са родени в законен брак, и които смятат, че могат да сърфират из житейското море, без да поемат отговорности.
Според мен всяка българка мечтае за деня, в който ще се види в бяла рокля. А след първия брачен ден обикновено жената взима властта вкъщи и продължава да сбъдва мечтата си, макар и в по-тривиални краски.
Брачното съжителство е тази форма на социална организация, която най-добре отглежда и възпитава децата, затова тя трябва да се поощрява. Любовта или икономическото състояние, не са основни, те са съпътстващи брака. Бракът е цивилизационна традиция, която идва от древен Рим. Римската традиция, създадена през 753 пр. Христа и просъществувала до 1453 сл. Христа, показва, че семейството е най-добрият начин за отглеждане и възпитаване на децата. Ние не можем да загърбим онова, което цивилизацията е постигнала. Така че трябва да има стимули за живота в брак. Той и без това е тежък.
---------------------------------------------------------------------
Бележки на "Асоциация на свободното слово Анна Политковская":
Асоциацията има отрицателно становище относно узаконяването на "еднополовите двойки, които искат да отглеждат деца", смятаме,че с един такъв акт ще бъде узаконена педофилията.
