Деветосептемврийските фобии в десетоноемврийска България - продължение

От Ангел Ангелов

Част 2: Предстоят избори за местна власт.
Можем ли да определяме съдбата си и как?
Имаме ли свобода на избора?

Гениалността на Левски се състоеше точно в това, че по-добре от всеки друг наш герой ни предаде този ценен урок. Той даде живота си ние да повярваме, че с наши собствени усилия можем да извоюваме своята свобода. Апостолът не желаеше да разчитаме на помощ отвън - макар че не беше срещу нея, защото знаеше, че когато получиш нещо наготово, че когато не си осъзнал дори нуждата си от него, ти вече си на път да го загубиш по един мъчителен за теб начин.

Историята категорично доказа неговата правота. Защото кой ще оспори, че ние на няколко пъти получихме свободата си, а накрая все се оказваше, че всъщност никога не сме я имали. Изживяхме красивите блянове за "дядо Иван", за "братския Съветски Съюз", за нежната перестроечна революция, за Международния Валутен Фонд и Световната банка, дори за "цар Симеон-Избавител" - сега малко по малко май започва да ни светва пред очите, за да не си мислим, че Европейският съюз ще ни свърши мръсната работа по почистването на Авгеивите обори.

Навремето писателят-дисидент Георги Марков, с когото именно родните ни Служби се разправиха тъй жестоко, като го изпратиха в небитието, говореше за нашата социалистическа свобода "с мустаци". Тоя тип Сталинска свобода - казваше той иронично, - е най-великия подарък за човека, понеже го освобождава от задължението да се чуди какво да прави с едно такова нещо.

Сещам се за тия негови думи в контекста на предстоящите кметски избори в София. Защо ли? Ами защото в не-знам коя си точно година от демокрацията, че станаха толкова много, ние ще трябва да наблюдаваме не само титаничния сблъсък между двамата основни претендента-генерали, но и да събираме гилзите заедно с произлизащият от мутренските среди друг кандидат-лапач на общинската баница (този път с яка подплънка от еврофондовете) - харизматичният Тити Папазов. "Атакистът", който и да е той, вероятно също ще бъде мачо от подобен калибър, защото форматът на двубоя отдавна ясно се е очертал. От сенките - вече като на парад, излизат призраците, задълго стаявали се там, защото усещат, че абсолютно са в контрол на положението; те няма защо да се крият. Хайде този път да си наречем свободата "гладко обръсната, но с пагони"! И що за избор ни представя тя? Да избираме между някой, който се прави на десен, когато не се знае къде къта старата си книжка за принадлежност към червената партия, докато движи бизнеси с хора от ДС, и друг, който винаги е бил обвързан със Службите и дори лично е укривал и унищожавал досиета, докато е водел разузнаването според правилната партийна линия. А симпатягата Тити първо издигна печелившата кандидатура на агент Гоце за втори президентски мандат, кълнейки се непрестанно в своя кумир и благодетел - мъртвия Жоро Илиев, пък после взе, че премина отдясно и реши там да "забива" подаваните му заблудени гласове. Какви въжеиграчи са само! Няма ясна и твърдо защитавана през годините кауза, а едно долно нагаждачество и преследване на користни интереси и облаги.

И, разбира се, слугуване на благодетелите-олигарси.

Защо трябва да е на данъкоплатеца, след като той им дава едни мизерни заплати?!

Каквото и да говорят, ние ги познаваме по делата. За тях България е като в Кратката енциклопедия на Балканите, издадена в Лондон през 1994-та година с парите на Джордж Сорос - просто я няма на картата. Систематично и организирано те са я изтривали оттам, защото тя не живее в сърцата им. Тези безотечественици нищо "българско и родно" нито любят, нито тачат, ни милеят. Дали е случайно, че множество съветски граждани, в качеството си на премиери на страната ни, са ни докарали дотук, до дъното на ямата? Като се почне от свирепият братоубиец Георги Димитров, който обезглави духовно народа ни, мине се през Васил Коларов, Гриша Филипов, а в последните години ударният съветски почин бе продължен от Андрей Карлович и Сергей Станишев. (Вярно, Тодор Живков също искаше да ни направи 16-та република на СССР, но неговият произход беше доказано Правешки).

Толкова ни промиха мозъците на нас, българите, че "живейм ли, мрем ли, ний не знайм", както е възкликнал Иван Вазов. Вегитираме като донори на родните си суперелити и дори вече не ни правят впечатление унижението и срама. А трябва здравата да разтърсим гърбината си, на която те са се накамарили отгоре, за да паднат оттам.

Още ли не вярваме, че можем да го направим?!

Още ли не вярваме, че нещо можем да променим?!

Сега, на нас не ни трябват издевателствата на революции като Френската и Октомврийската; не ни е необходимо въоръжено въстание като Деветосептемврийското; нито са ни нужни задкулисни дворцови преврати като Десетоноемврийския. Ние не трябва да ставаме като тях. Обаче да продължаваме ли да говорим разпенени само в къщи, въоръжени с бутилка ракия и вилицата за салатата? Какво ще постигнем така? Най-много да опръскаме екрана на телевизора или някой член на семейството ни да ни нарече "мърморко". Нищо повече. Ами обратната реакция - незаинтересоваността? Огорчени, да обърнем гръб на "ония горе там" и да ги оставим да мракобисничат до полуда?!

НЕ, НЕ и НЕ!!! Аполитичността, нихилизмът, апатията - не е вярно, че те не гласуват на избори. О, гласуват и още как! С две ръце, ежедневно. И то за червения Звяр.

На тях той разчита да укрепи позициите си и да разшири още повече владенията си.

Ще ги срещнеш на площад "Независимост", където всеки понеделник от 17.30 ч., в сянката на бившия Партиен дом, Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская", съвместно с гражданската инициатива "Справедливост", провеждат своя мирен протест за оставката на Георги Първанов, за промяна в Закона за досиетата - да бъдат разкрити всички агенти на Службите, и за тяхното отстраняване от държавните структури (както е в германския модел). Да, не може да не ги забележиш, отпечатани на лицата на хората, които бързо-бързо подминават бдението. По-младите преследват някакви техни си цели и не искат да ги занимаваш с "глупости". Някои даже се забавляват с "наивния ентусиазъм" на протестиращите. А у доста хора от по-възрастното поколение съвсем видимо се забелязва страх. Същият стар страх от Всевиждащото Око и Всечуващото Око на вездесъщата Държавна сигурност, който и мнозина от нас още помнят.

Да, ние знаем, че тази кръвожадна терористична структура винаги е пазела своите Господари, а на народа ни е носила сигурност толкова, колкото нашенските петли му носят яйца.

Да продължаваме да се боим от нея, обаче, е нелепо.

Сега времето е различно и да се поддаваме на фобии от миналия век, е равносилно все едно на неговото възкресяване.

Разбира се, трябва да сме наясно, че Партийният дом - дори и без своята петолъчна звезда, все още хвърля мрачната си сянка върху цяла България. Като под някакъв мистичен Замък от произведение на Кафка, това явление изглежда за някои твърде мъгляво и неразпознаваемо, но навсякъде се усеща неговото въздействие. То стряска, деформира, ограбва, обезценява. Превръща човека в жалко треперещо дребосъче, от което нищо никога не зависи. Захвърля го да се гърчи в собствената му непотребност. Изсмуква жизнените му сили почти докрай.

А извиращата сякаш от сянката на тъмнината власт ще става още по-арогантна... още по-брутална... още по-безскрупулна...

Тя ще продължава да се самовъздига нагоре, защото не знае, че е поредната Вавилонска кула, която неизбежно ще се сгромоляса оттам.

Деветосептемврийските фобии в десетоноемврийска България

От Ангел Ангелов

Част 1 – за досиетата, агентите на ДС и управленската върхушка на днешна България

За себе си реших, че Георги Първанов - с това информаторско, чирашко и звучащо доста инфантилно прозвище "Гоце", дадено му от органите на Държавна сигурност, не може да бъде мой президент.

Нали разбирате, човек с две имена не може да няма и два живота. Единият за пред прожекторите, а другият - когато угаснат. В публичния си живот той е бла-бла-бла-благо говорещ, народен, харизматичен лидер, а зад завесата - мълчалив като безгласна буква, маша в ръцете на безотечествения made in Moscow елит. Затова и патриотизмът му е червив отвътре, макар отвън да изглежда лъскав като намазан с течен парафин.

Какво, на вас да не би да ви харесва Българското Президентство, Правителство и Парламент да са принизени до най-елементарни службашки ченгеджийници?!

Ако си мислите, че епитетите и определенията ми са оскърбителни, погледнете фактите в очите. За 139 депутати от Великото Народно Събрание до сегашното 40-то Народно събрание е установена принадлежност към ДС. При това, според Методи Андреев - бившият председател на Комисията по досиетата, закрита от Закона за защита на класифицираната информация защото прекалено надълбоко се е спуснала в тайните на Службите, те са минимум двойно повече - някъде около 300. Самият той е учуден, че в официалния списък липсвали имената на някои бивши министри. И допълни, че най-ценните агенти, всъщност, никога не са били подавани за проучване от парламентарните комисии. Богомил Бонев, който беше министър на Вътрешните работи и също оглавяваше Комисията за известен период от време, е съгласен с подобни констатации. Той каза, че са пропуснати имената на някои действащи и сега политици.

На практика, всички ние през годините се убедихме, че Службите контролират целия архив с досиетата, макар той по закон да принадлежи на споменатата Комисия, саботират нейната работа всячески и само отвреме-навреме й подхвърлят някакви жалки остатъци. Междувремено, те манипулират умело обществото с тях, използват ги, за да управляват задкулисно чрез техните срамни тайни и нямат никакво намерение да загубят монопола си върху този информационно-конспиративен масив. Те затова са го и трупали, защото отдавна са предвидили, че в информационната ера той задължително ще им донесе много пари и много, много власт. Затова и беше прав до степен на цинизъм вътрешният министър Румен Петков, когато заяви: "Ако кажем всичко за ДС, ще срутим държавата."

Представяте ли си само? Уж беше бивша тази ДС, а тя просто се била вляла в основите на нашата десетоноемврийско-деветосептемврийска държавност. Дори и непълният списък на агентите потвърждава, че те по традиция са "На всеки километър". Има ги в изобилие от всяка партия и от всяка боя. Ключови фигури от оригиналното СДС като Георги Марков, Венци Димитров, Петър Берон и т.н. се оказаха такива. Как тогава да не са прави хората, които твърдят, че Червеният звяр си отгледа собствена хилава опозиция, за да имитира демокрация пред света, а на практика да си запази статуквото на тоталитаризъм в новите условия.

Ето я простата истина за нашия прословут и сякаш нескончаем Преход.

Аз лично съм убеден (макар че доказателствата за това трудно излизат наяве), че Службите са достатъчно опитни и далновидни да подготвят дори пистите за излитане и кацане на бъдещите президенти, министри и депутати. Пуснали са очите си и ушите си навсякъде за интелигентни и обаятелни, но в същото време подкупни кариеристи, които биха продали и майчиното си мляко, ако потрябва, само срещу блясъка на мамещите ги переспективи, и ето ти го управлението на държавата. Все пак, не трябва да се забравя, че изпълнителите на главните и на второстепенните роли са едни, а режисьорите - съвсем други личности.

В нашия народен театър, наречен "Българска политика", е така.

Затова съм склонен да вярвам на журналистическото разследване, което твърдеше, че богатството на страната ни е в ръцете на 30 семейни клана, а около 300 (не беше ли такава и цифрата на Методи Андреев; хм, какво странно съвпадение!) гравитиращи около тях династии обслужват изцяло техните интереси.

Олигархичен модел ни наложиха с йезуитско коварство, а не демократичен.

Затова си мисля с горчива ирония, че ако поканят Зак Снайдър - режисьорът на филма "300", показващ битката между гърци и перси при Термопилите, да направи една лента за българския преход, той сигурно ще й сложи или същото заглавие, или поне "330".

А зрителите с омерзение ще видят как 330 въоръжени до зъби с ненаситна алчност мафиотски кланове се изправят срещу милионната, но разпръсната, обезкуражена, деморализирана и дезертьорска армия на нашия народ, която предварително е отказала да се бори за суверенитета и благоденствието на своята страна, само за да си припомнят старата истина, че всеки народ заслужава управлението си.


Следва продължение:
Част 2: Предстоят избори за местна власт. Какво да правим със свободата си?

Полицейски произвол при шестия законен митинг „Анти-Гоце”

ЗАПЛАХА ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА!
Полицейски произвол при шестия законен митинг „Анти-Гоце”
Граждани настояват за извинение от министър Румен Петков по случая

Днес от 17,30 ч. се проведе Шести граждански протест пред Президенството с искане за оставката на Георги Първанов(ДС-агент Гоце) и на всички принадлежали към Държавна сигурност, организиран от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, който е ежепонеделнично продължение на петте протеста на същото място – на 6-ти, 13-ти, 20-ти, 27-ми август и 3-ти септември 2007 г.
За митинга-събрание на открито, организаторите бяха внесли писмено Уведомление в Столична община, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите, като по този начин всички законови изисквания бяха НАПЪЛНО спазени. Нещо повече, имайки опита от първите пет митинга, обявеният в уведомлението комендант на проявата Петър Пенчев, се грижеше и тази вечер за протичането без инциденти на събранието на открито.
Този път обаче отговорният за охраната полицейски офицер, в 17,32 ч. по най-груб начин влезе в остро пререкание с коменданта на законната проява, като настоя да го отведе от мястото на събранието и след като получи категоричен отказ за подчинение, заплаши организаторите, в присъствието на екс-депутата Едвин Сугарев и кореспондента на Агенция „Дойче Веле” Николай Цеков, че ще разтури проявата на това място и ще я премести другаде.
При отказа на Петър Пенчев да му се подчини, защото полицейският началник му пречи при провеждане на законното събрание на открито, полицаят му иззе личната карта и я задържа в себе си до края на митинга. Беше написан от него Протокол за предупреждение на Петър Пенчев, подписан от четирима полицаи, но с намесата на съорганизатора на протестите Иван Груйкин-председател на Гражданска инициатива „Справедливост”, привлечен от Пенчев като личен адвокат, полицейският началник не посмя да връчи предупредителния протокол и върна личната карта на члена на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”. Присъстваха и представители на Асоциация „Общество и ценности”.

НИЕ ПРОТЕСТИРАМЕ против проявения полицейски произвол над законен мирен граждански протест. Факт е, че на първите пет протеста нямахме подобна полицейска намеса и ние не допуснахме противообществени прояви. Затова сме убедени, че сигнал към службите за разправа с протестиращите граждани против ДС в центъра на София, бе даден с крещящото антидемократично изявление през миналата седмица на министър-председателя Сергей Станишев „Кой нормален човек се интересува от досиетата?”, е мнението на Огнян Чипев.

НИЕ ЗАЯВЯВАМЕ, че няма да ни уплашат подобни заплахи и реалното гражданско присъствие на НАПЪЛНО НОРМАЛНИ ГРАЖДАНИ всеки понеделник на това място ще продължи, съгласно Закона, докато заговори морала в Президента Георги Първанов и той даде с личния си пример за началото на оставките на всички, които са принадлежали към престъпната Държавна сигурност, а днес продължават да работят в държавните институции против националната сигурност, защото зависимостта от ДС е до гроб, казва Петър Пенчев и с обида допълва: „Настояваме пред министър Румен Петков да извърши проверка на случая, защото попълненият Предупредителен протокол стои в трите си екземпляра под индиго в прономерирания кочан на МВР и очакваме да получим личното му извинение!”

Накрая се налага да припомним Чл. 174а, ал. 1 от Наказателния кодекс: „Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.”

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

ЕДНА "ОБИКНОВЕНА" ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ или ЗАЩО ДОСИЕТАТА НЕ МОГАТ ДА ПРЕМИНАТ В ИСТОРИЯТА ТОКУ-ТАКА

Шести граждански протест пред Президенството

Шести граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на всички принадлежали към ДС


На 10.09.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе
Шести граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката от първите пет протеста на същото място – на 6-ти, 13-ти, 20-ти, 27-ми август и 3-ти септември 2007 г., като ЗАЯВЯВАМЕ:

Ние продължаваме ежеседмичното си мълчаливо бдение - до оставката на Георги Първанов, с искането да не носим повече срама като единствената държава от Нова Европа - с президент-агент на престъпната структура Държавна сигурност.
За установяване доверие на гражданското общество към политическата система и към държавните институции в България, ние искаме да се приложи „германският модел” – всички принадлежали към ДС да се отстранят от държавните служби, започвайки с „Агент Гоце”.

Ние отговаряме на въпроса на министър-председателя Станишев „Кой нормален човек се интересува от досиетата?”, че сме нормални граждани, които искаме Държавна сигурност да отиде изцяло в историята, а не да управлява и днес цялата държава и партии у нас.

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ - ОТНОВО С ТОТАЛИТАРНО РЕШЕНИЕ

Градината - научна, естетическа и културна ценност

Петиция за запазване на Ботаническата градина в Балчик - подпиши ТУК!

По шкембетата ще ги познаете...кой как разбира кОлтурата!

Култура на бетона и голямото плюскане - това очаква Градината, която май е единствена в България.

Като не успя по съдебен път да заграби собствеността на една автономна институция като Софийския университет - Министерският съвет просто си я присвои за свои министри /готвят се да векуват във властта/.

Ние искаме Европейски съд за такова бездуховно байганьовско решение!

Не децата на България затъпяват - рибата се вмирисва откъм главата!

Фото: БГНЕС

Пети граждански протест пред Президенството-покана

Пети граждански протест пред Президенството с искане
за оставката на Георги Първанов
и на реактивираните агенти


На 03.09.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе
Пети граждански протест-събрание на открито,
организирано от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Нашият граждански протест продължава с исканията и Подписката от първите четири протеста на същото място – на 6-ти, 13-ти, 20-ти и 27-ми август 2007 г., като З А Я В Я В А М Е:

Ние продължаваме ежеседмичното си мълчаливо бдение - до оставката на Георги Първанов, с искането да не носим повече срама като единствената държава от Нова Европа - с президент-агент на престъпната структура Държавна сигурност.

Ние искаме промяна в Закона за досиетата - за разкриване и на всички реактивирани агенти, които сега ще останат скрити от обществото и ще продължат предишната си вредна антидържавна дейност.

За установяване доверие на гражданското общество към държавните институции, ние искаме да се приложи „германският модел” – всички сътрудници на ДС да се отстранят от държавните служби, заедно с „Агент Гоце”.

За повече информация:
Петър Пенчев - GSM 0887525032 и Огнян Чипев – GSM 0887574530, и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”