От Ангел Ангелов
Част 2: Предстоят избори за местна власт.
Можем ли да определяме съдбата си и как?
Имаме ли свобода на избора?
Гениалността на Левски се състоеше точно в това, че по-добре от всеки друг наш герой ни предаде този ценен урок. Той даде живота си ние да повярваме, че с наши собствени усилия можем да извоюваме своята свобода. Апостолът не желаеше да разчитаме на помощ отвън - макар че не беше срещу нея, защото знаеше, че когато получиш нещо наготово, че когато не си осъзнал дори нуждата си от него, ти вече си на път да го загубиш по един мъчителен за теб начин.
Историята категорично доказа неговата правота. Защото кой ще оспори, че ние на няколко пъти получихме свободата си, а накрая все се оказваше, че всъщност никога не сме я имали. Изживяхме красивите блянове за "дядо Иван", за "братския Съветски Съюз", за нежната перестроечна революция, за Международния Валутен Фонд и Световната банка, дори за "цар Симеон-Избавител" - сега малко по малко май започва да ни светва пред очите, за да не си мислим, че Европейският съюз ще ни свърши мръсната работа по почистването на Авгеивите обори.
Навремето писателят-дисидент Георги Марков, с когото именно родните ни Служби се разправиха тъй жестоко, като го изпратиха в небитието, говореше за нашата социалистическа свобода "с мустаци". Тоя тип Сталинска свобода - казваше той иронично, - е най-великия подарък за човека, понеже го освобождава от задължението да се чуди какво да прави с едно такова нещо.
Сещам се за тия негови думи в контекста на предстоящите кметски избори в София. Защо ли? Ами защото в не-знам коя си точно година от демокрацията, че станаха толкова много, ние ще трябва да наблюдаваме не само титаничния сблъсък между двамата основни претендента-генерали, но и да събираме гилзите заедно с произлизащият от мутренските среди друг кандидат-лапач на общинската баница (този път с яка подплънка от еврофондовете) - харизматичният Тити Папазов. "Атакистът", който и да е той, вероятно също ще бъде мачо от подобен калибър, защото форматът на двубоя отдавна ясно се е очертал. От сенките - вече като на парад, излизат призраците, задълго стаявали се там, защото усещат, че абсолютно са в контрол на положението; те няма защо да се крият. Хайде този път да си наречем свободата "гладко обръсната, но с пагони"! И що за избор ни представя тя? Да избираме между някой, който се прави на десен, когато не се знае къде къта старата си книжка за принадлежност към червената партия, докато движи бизнеси с хора от ДС, и друг, който винаги е бил обвързан със Службите и дори лично е укривал и унищожавал досиета, докато е водел разузнаването според правилната партийна линия. А симпатягата Тити първо издигна печелившата кандидатура на агент Гоце за втори президентски мандат, кълнейки се непрестанно в своя кумир и благодетел - мъртвия Жоро Илиев, пък после взе, че премина отдясно и реши там да "забива" подаваните му заблудени гласове. Какви въжеиграчи са само! Няма ясна и твърдо защитавана през годините кауза, а едно долно нагаждачество и преследване на користни интереси и облаги.
И, разбира се, слугуване на благодетелите-олигарси.
Защо трябва да е на данъкоплатеца, след като той им дава едни мизерни заплати?!
Каквото и да говорят, ние ги познаваме по делата. За тях България е като в Кратката енциклопедия на Балканите, издадена в Лондон през 1994-та година с парите на Джордж Сорос - просто я няма на картата. Систематично и организирано те са я изтривали оттам, защото тя не живее в сърцата им. Тези безотечественици нищо "българско и родно" нито любят, нито тачат, ни милеят. Дали е случайно, че множество съветски граждани, в качеството си на премиери на страната ни, са ни докарали дотук, до дъното на ямата? Като се почне от свирепият братоубиец Георги Димитров, който обезглави духовно народа ни, мине се през Васил Коларов, Гриша Филипов, а в последните години ударният съветски почин бе продължен от Андрей Карлович и Сергей Станишев. (Вярно, Тодор Живков също искаше да ни направи 16-та република на СССР, но неговият произход беше доказано Правешки).
Толкова ни промиха мозъците на нас, българите, че "живейм ли, мрем ли, ний не знайм", както е възкликнал Иван Вазов. Вегитираме като донори на родните си суперелити и дори вече не ни правят впечатление унижението и срама. А трябва здравата да разтърсим гърбината си, на която те са се накамарили отгоре, за да паднат оттам.
Още ли не вярваме, че можем да го направим?!
Още ли не вярваме, че нещо можем да променим?!
Сега, на нас не ни трябват издевателствата на революции като Френската и Октомврийската; не ни е необходимо въоръжено въстание като Деветосептемврийското; нито са ни нужни задкулисни дворцови преврати като Десетоноемврийския. Ние не трябва да ставаме като тях. Обаче да продължаваме ли да говорим разпенени само в къщи, въоръжени с бутилка ракия и вилицата за салатата? Какво ще постигнем така? Най-много да опръскаме екрана на телевизора или някой член на семейството ни да ни нарече "мърморко". Нищо повече. Ами обратната реакция - незаинтересоваността? Огорчени, да обърнем гръб на "ония горе там" и да ги оставим да мракобисничат до полуда?!
НЕ, НЕ и НЕ!!! Аполитичността, нихилизмът, апатията - не е вярно, че те не гласуват на избори. О, гласуват и още как! С две ръце, ежедневно. И то за червения Звяр.
На тях той разчита да укрепи позициите си и да разшири още повече владенията си.
Ще ги срещнеш на площад "Независимост", където всеки понеделник от 17.30 ч., в сянката на бившия Партиен дом, Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская", съвместно с гражданската инициатива "Справедливост", провеждат своя мирен протест за оставката на Георги Първанов, за промяна в Закона за досиетата - да бъдат разкрити всички агенти на Службите, и за тяхното отстраняване от държавните структури (както е в германския модел). Да, не може да не ги забележиш, отпечатани на лицата на хората, които бързо-бързо подминават бдението. По-младите преследват някакви техни си цели и не искат да ги занимаваш с "глупости". Някои даже се забавляват с "наивния ентусиазъм" на протестиращите. А у доста хора от по-възрастното поколение съвсем видимо се забелязва страх. Същият стар страх от Всевиждащото Око и Всечуващото Око на вездесъщата Държавна сигурност, който и мнозина от нас още помнят.
Да, ние знаем, че тази кръвожадна терористична структура винаги е пазела своите Господари, а на народа ни е носила сигурност толкова, колкото нашенските петли му носят яйца.
Да продължаваме да се боим от нея, обаче, е нелепо.
Сега времето е различно и да се поддаваме на фобии от миналия век, е равносилно все едно на неговото възкресяване.
Разбира се, трябва да сме наясно, че Партийният дом - дори и без своята петолъчна звезда, все още хвърля мрачната си сянка върху цяла България. Като под някакъв мистичен Замък от произведение на Кафка, това явление изглежда за някои твърде мъгляво и неразпознаваемо, но навсякъде се усеща неговото въздействие. То стряска, деформира, ограбва, обезценява. Превръща човека в жалко треперещо дребосъче, от което нищо никога не зависи. Захвърля го да се гърчи в собствената му непотребност. Изсмуква жизнените му сили почти докрай.
А извиращата сякаш от сянката на тъмнината власт ще става още по-арогантна... още по-брутална... още по-безскрупулна...
Тя ще продължава да се самовъздига нагоре, защото не знае, че е поредната Вавилонска кула, която неизбежно ще се сгромоляса оттам.
Част 2: Предстоят избори за местна власт.
Можем ли да определяме съдбата си и как?
Имаме ли свобода на избора?
Гениалността на Левски се състоеше точно в това, че по-добре от всеки друг наш герой ни предаде този ценен урок. Той даде живота си ние да повярваме, че с наши собствени усилия можем да извоюваме своята свобода. Апостолът не желаеше да разчитаме на помощ отвън - макар че не беше срещу нея, защото знаеше, че когато получиш нещо наготово, че когато не си осъзнал дори нуждата си от него, ти вече си на път да го загубиш по един мъчителен за теб начин.
Историята категорично доказа неговата правота. Защото кой ще оспори, че ние на няколко пъти получихме свободата си, а накрая все се оказваше, че всъщност никога не сме я имали. Изживяхме красивите блянове за "дядо Иван", за "братския Съветски Съюз", за нежната перестроечна революция, за Международния Валутен Фонд и Световната банка, дори за "цар Симеон-Избавител" - сега малко по малко май започва да ни светва пред очите, за да не си мислим, че Европейският съюз ще ни свърши мръсната работа по почистването на Авгеивите обори.
Навремето писателят-дисидент Георги Марков, с когото именно родните ни Служби се разправиха тъй жестоко, като го изпратиха в небитието, говореше за нашата социалистическа свобода "с мустаци". Тоя тип Сталинска свобода - казваше той иронично, - е най-великия подарък за човека, понеже го освобождава от задължението да се чуди какво да прави с едно такова нещо.
Сещам се за тия негови думи в контекста на предстоящите кметски избори в София. Защо ли? Ами защото в не-знам коя си точно година от демокрацията, че станаха толкова много, ние ще трябва да наблюдаваме не само титаничния сблъсък между двамата основни претендента-генерали, но и да събираме гилзите заедно с произлизащият от мутренските среди друг кандидат-лапач на общинската баница (този път с яка подплънка от еврофондовете) - харизматичният Тити Папазов. "Атакистът", който и да е той, вероятно също ще бъде мачо от подобен калибър, защото форматът на двубоя отдавна ясно се е очертал. От сенките - вече като на парад, излизат призраците, задълго стаявали се там, защото усещат, че абсолютно са в контрол на положението; те няма защо да се крият. Хайде този път да си наречем свободата "гладко обръсната, но с пагони"! И що за избор ни представя тя? Да избираме между някой, който се прави на десен, когато не се знае къде къта старата си книжка за принадлежност към червената партия, докато движи бизнеси с хора от ДС, и друг, който винаги е бил обвързан със Службите и дори лично е укривал и унищожавал досиета, докато е водел разузнаването според правилната партийна линия. А симпатягата Тити първо издигна печелившата кандидатура на агент Гоце за втори президентски мандат, кълнейки се непрестанно в своя кумир и благодетел - мъртвия Жоро Илиев, пък после взе, че премина отдясно и реши там да "забива" подаваните му заблудени гласове. Какви въжеиграчи са само! Няма ясна и твърдо защитавана през годините кауза, а едно долно нагаждачество и преследване на користни интереси и облаги.
И, разбира се, слугуване на благодетелите-олигарси.
Защо трябва да е на данъкоплатеца, след като той им дава едни мизерни заплати?!
Каквото и да говорят, ние ги познаваме по делата. За тях България е като в Кратката енциклопедия на Балканите, издадена в Лондон през 1994-та година с парите на Джордж Сорос - просто я няма на картата. Систематично и организирано те са я изтривали оттам, защото тя не живее в сърцата им. Тези безотечественици нищо "българско и родно" нито любят, нито тачат, ни милеят. Дали е случайно, че множество съветски граждани, в качеството си на премиери на страната ни, са ни докарали дотук, до дъното на ямата? Като се почне от свирепият братоубиец Георги Димитров, който обезглави духовно народа ни, мине се през Васил Коларов, Гриша Филипов, а в последните години ударният съветски почин бе продължен от Андрей Карлович и Сергей Станишев. (Вярно, Тодор Живков също искаше да ни направи 16-та република на СССР, но неговият произход беше доказано Правешки).
Толкова ни промиха мозъците на нас, българите, че "живейм ли, мрем ли, ний не знайм", както е възкликнал Иван Вазов. Вегитираме като донори на родните си суперелити и дори вече не ни правят впечатление унижението и срама. А трябва здравата да разтърсим гърбината си, на която те са се накамарили отгоре, за да паднат оттам.
Още ли не вярваме, че можем да го направим?!
Още ли не вярваме, че нещо можем да променим?!
Сега, на нас не ни трябват издевателствата на революции като Френската и Октомврийската; не ни е необходимо въоръжено въстание като Деветосептемврийското; нито са ни нужни задкулисни дворцови преврати като Десетоноемврийския. Ние не трябва да ставаме като тях. Обаче да продължаваме ли да говорим разпенени само в къщи, въоръжени с бутилка ракия и вилицата за салатата? Какво ще постигнем така? Най-много да опръскаме екрана на телевизора или някой член на семейството ни да ни нарече "мърморко". Нищо повече. Ами обратната реакция - незаинтересоваността? Огорчени, да обърнем гръб на "ония горе там" и да ги оставим да мракобисничат до полуда?!
НЕ, НЕ и НЕ!!! Аполитичността, нихилизмът, апатията - не е вярно, че те не гласуват на избори. О, гласуват и още как! С две ръце, ежедневно. И то за червения Звяр.
На тях той разчита да укрепи позициите си и да разшири още повече владенията си.
Ще ги срещнеш на площад "Независимост", където всеки понеделник от 17.30 ч., в сянката на бившия Партиен дом, Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская", съвместно с гражданската инициатива "Справедливост", провеждат своя мирен протест за оставката на Георги Първанов, за промяна в Закона за досиетата - да бъдат разкрити всички агенти на Службите, и за тяхното отстраняване от държавните структури (както е в германския модел). Да, не може да не ги забележиш, отпечатани на лицата на хората, които бързо-бързо подминават бдението. По-младите преследват някакви техни си цели и не искат да ги занимаваш с "глупости". Някои даже се забавляват с "наивния ентусиазъм" на протестиращите. А у доста хора от по-възрастното поколение съвсем видимо се забелязва страх. Същият стар страх от Всевиждащото Око и Всечуващото Око на вездесъщата Държавна сигурност, който и мнозина от нас още помнят.
Да, ние знаем, че тази кръвожадна терористична структура винаги е пазела своите Господари, а на народа ни е носила сигурност толкова, колкото нашенските петли му носят яйца.
Да продължаваме да се боим от нея, обаче, е нелепо.
Сега времето е различно и да се поддаваме на фобии от миналия век, е равносилно все едно на неговото възкресяване.
Разбира се, трябва да сме наясно, че Партийният дом - дори и без своята петолъчна звезда, все още хвърля мрачната си сянка върху цяла България. Като под някакъв мистичен Замък от произведение на Кафка, това явление изглежда за някои твърде мъгляво и неразпознаваемо, но навсякъде се усеща неговото въздействие. То стряска, деформира, ограбва, обезценява. Превръща човека в жалко треперещо дребосъче, от което нищо никога не зависи. Захвърля го да се гърчи в собствената му непотребност. Изсмуква жизнените му сили почти докрай.
А извиращата сякаш от сянката на тъмнината власт ще става още по-арогантна... още по-брутална... още по-безскрупулна...
Тя ще продължава да се самовъздига нагоре, защото не знае, че е поредната Вавилонска кула, която неизбежно ще се сгромоляса оттам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар