http://svetlaen.blogspot.com/2010/04/blog-post_18.html
Ето писмото, под което и аз сега се подписвам, и което в тези дни свободни граждани от цяла България изпращат до МВР-Монтана:
До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР – Монтана
Уважаеми комисар Димитров,
В резултат на разпореждане на РДВР – Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ – Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в “дома” в Бусманци, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.
Комисар Димитров, не бих искал да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други, не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.
Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече – семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?
Това не е всичко – според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят “Саид Кадзоев”), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:
- чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи;
- чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна, гласи: “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.” Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително;
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние;
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.
Поради гореизложените причини Ви призовавам да приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ – Бусманци.
Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР – Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота – на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР – Монтана
Уважаеми комисар Димитров,
В резултат на разпореждане на РДВР – Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ – Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в “дома” в Бусманци, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.
Комисар Димитров, не бих искал да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други, не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.
Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече – семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?
Това не е всичко – според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят “Саид Кадзоев”), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:
- чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи;
- чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна, гласи: “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.” Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително;
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние;
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.
Поради гореизложените причини Ви призовавам да приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ – Бусманци.
Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР – Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота – на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.
С уважение,
Петър Пенчев, Монтана
Аз съм за стриктното спазване на закона, когато потърпевши биха били граждани или даже само един единствен гражданин.
Но в случая на кого ще пречи едно момиче от Армения, искащо да живее в Монтана?! На никого от нашия град няма да се донесе каквото и да било притеснение. Затова, щом приемното арменско семейство живее толкова години тук и нямат регистрирани от МВР някакви обществени пороци - да крадат, да буйстват и т.н., аз мисля, че е необходимо да ги защитим като хора.
И да помогнем на местната Полиция да се обоснове с нашата обществена поддръжка за човешко отношение към един най-обикновен човешки проблем, като се отложи издадената заповед от РДВР-Монтана за депортиране на Аревик.
Аревик не е нарушила закона, напротив, задържането й е противозаконно. Защото тя е в процедура по предоставяне на статут, което ще рече, че в този период тя не е нелегална, значи не може да бъде задържана.
6 коментара:
Петър, много благодаря за подкрепата!
Но е важно да се уточни - Аревик не е нарушила закона, напротив, задържането й е противозаконно. Защото тя е в процедура по предоставяне на статут, което ще рече, че в този период тя не е нелегална, значи не може да бъде задържана.
Наистина някои неща се нуждаят от уточняване.
Защото едно е да защитаваш чужденец, който има всички основания да получи в България хуманитарен статут, но поради някакви административни недоразумения още не го е получил - и съвсем друго е да защитаваш чужденец, който в нито един момент - от първата до последната молба, която е подал - не е имал никакви реални основания да получи хуманитарен статут.
Например никъде тук не срещнах информацията (а тя е съществена!), че част от проблемите, с които сега се сблъсква Аревик, се дължат на факта, че тя на 2 (два!) пъти НЕ се възползва от предоставената й от нашите институции възможност доброволно да напусне страната.
Първият път е веднага след изтичането на срока на визата й - тогава тя получава 14 дни, в които доброволно да напусне страната. Тя не спазва този срок. Вторият път е близо 5 (пет!) месеца по-късно, когато Аревик получава НОВИ 14 дена, през които доброволно да напусне страната.
Това се вижда ясно от "Хронологията", публикувана във Фейсбук от нейния адвокат:
http://www.facebook.com/topic.php?uid=115041878524206&topic=127&post=1945#post1945
Това, на което адвокатът се позовава - че тя има право "да остане на територията на България до приключване на производството по молбата й за закрила" - е вярно.
ОБАЧЕ: трябва да се прави разлика между "правото да пребивава" (което тя е получила в през септември 2009 с 30-дневната си виза) и "правото да остане" (което се получава по силата на факта, че е подала молба за статут). Разлика има, защото "пребиваването" дава много повече права от "оставането".
Тук е тънкият момент, който много хора не разбират: че тези допълнителни дни (на два пъти по 14 дена), в които тя може да остане в България, не са "продължаване срока на визата" (както може би мнозина ги възприемат) - т.е. през тези дни тя вече НЯМА "право на пребиваване" - тези допълнителни дни й се дават, не за да "пребивава", а за да може без притеснения, свободно да организира излизането си от България по най-удобния за нея начин и в удобно за нея време.
Че нещата от правна гледна точка стоят именно така, се потвърждава и от наличието на следния текст в чл. 27 от Закона за чужденците: "На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства."
Адв. Иларева смята, че вместо "принудително настаняване" на Аревик е можело да бъде наложена по-леката мярка "подписка". Това също не е точно така. Защото на практика на Аревик, както видяхме, на два пъти й е налагана възможно най-леката мярка, а именно "определяне на срок за добоволно напускане на страната". Всъщност задържането и принудителното настаняване на Аревик в "Бусманци" става едва след като тя с поведението си ясно показва, че използва този срок не по предназначение (да се подготви да напусне страната по удобен за нея начин), а за съвсем друга цел (която най-вероятно не съвпада и с целта, която е заявила при влизането си в България - виж чл. 18 от Закона за чужденците в Република България, според който "При влизане в Република България чужденецът декларира целта на
посещението си").
Г-н Сирков, благодаря Ви за подробното уточнение в юридически аспект.
Аз не споря по буквите на Закона, а за прилагане на другите, неписани правила. С какво ще ни пречи на гражданите присъствието на Аревик?
Учейки се от опита на развити демокрации, особено при семейства с деца, държавата ги приютява по-благосклонно и им дава даже и помощи, под всякаква форма.
Ето това предлагам - най-обикновена човещина към хора, особено към едно младо семейство, чакащо дете.
Петър Пенчев
Много глуповата адвокатка !!! То, ако зависи от нея и това момиче ще остане в дома за 3,5 години като Саид - чеченеца !!! Браво на Йотко Андреев !!!
Към @Любомир Сирков: Всъщност задържането и принудителното настаняване на Аревик в "Бусманци" става едва след като тя с поведението си ясно показва, че използва този срок не по предназначение...
Дали пък Законът тълкува правилни действиято по задържане именно заради такава "яснота"? Откога сме толкова праволинейни и спазващи буквите на закона още преди изтичане на предоставения срок???
Не се ли превръща уточняването на нещата и тънките моменти в теоретизиране на казус, който определя лицето ни пред света, в грозна и срамна гледка за страната ни?
Може би ако имахме цивилизовано място за принудително задържане (и то СЛЕД изтичане на законните 14 дни!!!) - без през това време да са възникнали извънредни обстоятелства, предизвикващи основания за хуманитарен статут... може би чак тогава тази прецизна теория (ако наистина е прецизна) би влязла в работа.
Сега направихме от една единична ситуация сапунен сериал на гърба на бъдещата майка. И хвърляме камъни едни срещу други, забравяйки общочовешките ценности - гостоприемство, хуманизъм, патриотизъм, толерантност, съпричастност.
Да, сигурно позицията "Да защитим Аревик" има противници. Но мисля, че ако те нямат ЛИЧНИ причини именно срещу Аревик, е по-добре да премълчат компетентните си принципни аргументи.
При толкова размити определения и права, които хем са нарушени, хем видимо на управляващите не им пука за това, най-малко е нужно да се правим на по-набожни от Папата.
Следя коментарите и все повече се убеждавам, че много малко ни вълнува ближният ни.
Ако все още някой се интересува как вървят някои съдебни дела, които станаха повод за част от коментарите в този блог, мога да ви информирам, че вече е налице Решение № 1923 от 14.06.2010 г. на Административен съд София-град по жалбата на Аревик Шмавонян срещу отказа на Държавната агенция за бежанците да й предостави хуманитарен статут:
http://domino.admincourtsofia.bg/bcap/admc/webdata.nsf/ActsByCaseNo/2B5215A1BDF39D22C22577420046F255/$FILE/temp40343662974537.pdf
Кое е основното:
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обоснован и напълно кореспондиращ на събраните доказателства по делото е изводът на административния орган (Държавната агенция за бежанците), че не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на жалбоподателката, поради което като е отхвърлил молбата й като явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ. Правилен е също така изводът на административния орган за наличието на основание за отказ по чл. 13, ал. 1, т. 14 от ЗУБ. (а именно: "Молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато той, след като е разполагал с достатъчно време и възможности, подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му принудителна административна мярка "отнемане на правото на пребиваване в Република България", "принудително отвеждане до границата на Република България" или "експулсиране".)
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи, че бременността на жалбоподателката и влошеното й здравословно състояние представляват "други причини от хуманитарен характер" за предоставяне на хуманитарен статут. Действително в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е закрепена допълнителна възможност за закрила П. наличие на причини, различни от изрично посочените в ал. 1. Но П. тълкуване волята на законодателя следва да се изходи от общите положения, закрепени в глава първа от закона. Преди всичко следва да се отчете, че предоставянето на хуманитарен статут, наред с предоставянето на убежище, статут на бежанец и временна закрила, представлява предоставяне на особена закрила, т. е. закрилата се предоставя в изключителни случаи. Хипотезата „други причини от хуманитарен характер” покрива всички останали случаи, различни от изрично уредените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тези причини обаче следва да бъдат факти и обстоятелства, въз основа на които се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход.
Публикуване на коментар