16 май 2010

Да помогнем на Аревик и Давид в България


http://svetlaen.blogspot.com/2010/04/blog-post_18.html

Ето писмото, под което и аз сега се подписвам, и което в тези дни свободни граждани от цяла България изпращат до МВР-Монтана:

До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР – Монтана

Уважаеми комисар Димитров,

В резултат на разпореждане на РДВР – Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ – Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в “дома” в Бусманци, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.

Комисар Димитров, не бих искал да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други, не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.

Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече – семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?

Това не е всичко – според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят “Саид Кадзоев”), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:

- чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи;
- чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна, гласи: “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.” Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително;
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние;
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.

Поради гореизложените причини Ви призовавам да приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ – Бусманци.

Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР – Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота – на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.

С уважение,

Петър Пенчев, Монтана

Аз съм за стриктното спазване на закона, когато потърпевши биха били граждани или даже само един единствен гражданин.

Но в случая на кого ще пречи едно момиче от Армения, искащо да живее в Монтана?! На никого от нашия град няма да се донесе каквото и да било притеснение. Затова, щом приемното арменско семейство живее толкова години тук и нямат регистрирани от МВР някакви обществени пороци - да крадат, да буйстват и т.н., аз мисля, че е необходимо да ги защитим като хора.

И да помогнем на местната Полиция да се обоснове с нашата обществена поддръжка за човешко отношение към един най-обикновен човешки проблем, като се отложи издадената заповед от РДВР-Монтана за депортиране на Аревик.

Аревик не е нарушила закона, напротив, задържането й е противозаконно. Защото тя е в процедура по предоставяне на статут, което ще рече, че в този период тя не е нелегална, значи не може да бъде задържана.

6 коментара:

Светла Енчева каза...

Петър, много благодаря за подкрепата!

Но е важно да се уточни - Аревик не е нарушила закона, напротив, задържането й е противозаконно. Защото тя е в процедура по предоставяне на статут, което ще рече, че в този период тя не е нелегална, значи не може да бъде задържана.

Любомир Сирков каза...

Наистина някои неща се нуждаят от уточняване.

Защото едно е да защитаваш чужденец, който има всички основания да получи в България хуманитарен статут, но поради някакви административни недоразумения още не го е получил - и съвсем друго е да защитаваш чужденец, който в нито един момент - от първата до последната молба, която е подал - не е имал никакви реални основания да получи хуманитарен статут.

Например никъде тук не срещнах информацията (а тя е съществена!), че част от проблемите, с които сега се сблъсква Аревик, се дължат на факта, че тя на 2 (два!) пъти НЕ се възползва от предоставената й от нашите институции възможност доброволно да напусне страната.
Първият път е веднага след изтичането на срока на визата й - тогава тя получава 14 дни, в които доброволно да напусне страната. Тя не спазва този срок. Вторият път е близо 5 (пет!) месеца по-късно, когато Аревик получава НОВИ 14 дена, през които доброволно да напусне страната.
Това се вижда ясно от "Хронологията", публикувана във Фейсбук от нейния адвокат:
http://www.facebook.com/topic.php?uid=115041878524206&topic=127&post=1945#post1945

Това, на което адвокатът се позовава - че тя има право "да остане на територията на България до приключване на производството по молбата й за закрила" - е вярно.
ОБАЧЕ: трябва да се прави разлика между "правото да пребивава" (което тя е получила в през септември 2009 с 30-дневната си виза) и "правото да остане" (което се получава по силата на факта, че е подала молба за статут). Разлика има, защото "пребиваването" дава много повече права от "оставането".

Тук е тънкият момент, който много хора не разбират: че тези допълнителни дни (на два пъти по 14 дена), в които тя може да остане в България, не са "продължаване срока на визата" (както може би мнозина ги възприемат) - т.е. през тези дни тя вече НЯМА "право на пребиваване" - тези допълнителни дни й се дават, не за да "пребивава", а за да може без притеснения, свободно да организира излизането си от България по най-удобния за нея начин и в удобно за нея време.

Че нещата от правна гледна точка стоят именно така, се потвърждава и от наличието на следния текст в чл. 27 от Закона за чужденците: "На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства."

Адв. Иларева смята, че вместо "принудително настаняване" на Аревик е можело да бъде наложена по-леката мярка "подписка". Това също не е точно така. Защото на практика на Аревик, както видяхме, на два пъти й е налагана възможно най-леката мярка, а именно "определяне на срок за добоволно напускане на страната". Всъщност задържането и принудителното настаняване на Аревик в "Бусманци" става едва след като тя с поведението си ясно показва, че използва този срок не по предназначение (да се подготви да напусне страната по удобен за нея начин), а за съвсем друга цел (която най-вероятно не съвпада и с целта, която е заявила при влизането си в България - виж чл. 18 от Закона за чужденците в Република България, според който "При влизане в Република България чужденецът декларира целта на
посещението си").

Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" каза...

Г-н Сирков, благодаря Ви за подробното уточнение в юридически аспект.
Аз не споря по буквите на Закона, а за прилагане на другите, неписани правила. С какво ще ни пречи на гражданите присъствието на Аревик?

Учейки се от опита на развити демокрации, особено при семейства с деца, държавата ги приютява по-благосклонно и им дава даже и помощи, под всякаква форма.

Ето това предлагам - най-обикновена човещина към хора, особено към едно младо семейство, чакащо дете.

Петър Пенчев

Анонимен каза...

Много глуповата адвокатка !!! То, ако зависи от нея и това момиче ще остане в дома за 3,5 години като Саид - чеченеца !!! Браво на Йотко Андреев !!!

zelenkroki каза...

Към @Любомир Сирков: Всъщност задържането и принудителното настаняване на Аревик в "Бусманци" става едва след като тя с поведението си ясно показва, че използва този срок не по предназначение...
Дали пък Законът тълкува правилни действиято по задържане именно заради такава "яснота"? Откога сме толкова праволинейни и спазващи буквите на закона още преди изтичане на предоставения срок???
Не се ли превръща уточняването на нещата и тънките моменти в теоретизиране на казус, който определя лицето ни пред света, в грозна и срамна гледка за страната ни?
Може би ако имахме цивилизовано място за принудително задържане (и то СЛЕД изтичане на законните 14 дни!!!) - без през това време да са възникнали извънредни обстоятелства, предизвикващи основания за хуманитарен статут... може би чак тогава тази прецизна теория (ако наистина е прецизна) би влязла в работа.
Сега направихме от една единична ситуация сапунен сериал на гърба на бъдещата майка. И хвърляме камъни едни срещу други, забравяйки общочовешките ценности - гостоприемство, хуманизъм, патриотизъм, толерантност, съпричастност.
Да, сигурно позицията "Да защитим Аревик" има противници. Но мисля, че ако те нямат ЛИЧНИ причини именно срещу Аревик, е по-добре да премълчат компетентните си принципни аргументи.
При толкова размити определения и права, които хем са нарушени, хем видимо на управляващите не им пука за това, най-малко е нужно да се правим на по-набожни от Папата.
Следя коментарите и все повече се убеждавам, че много малко ни вълнува ближният ни.

Любомир Сирков каза...

Ако все още някой се интересува как вървят някои съдебни дела, които станаха повод за част от коментарите в този блог, мога да ви информирам, че вече е налице Решение № 1923 от 14.06.2010 г. на Административен съд София-град по жалбата на Аревик Шмавонян срещу отказа на Държавната агенция за бежанците да й предостави хуманитарен статут:
http://domino.admincourtsofia.bg/bcap/admc/webdata.nsf/ActsByCaseNo/2B5215A1BDF39D22C22577420046F255/$FILE/temp40343662974537.pdf

Кое е основното:
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обоснован и напълно кореспондиращ на събраните доказателства по делото е изводът на административния орган (Държавната агенция за бежанците), че не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на жалбоподателката, поради което като е отхвърлил молбата й като явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ. Правилен е също така изводът на административния орган за наличието на основание за отказ по чл. 13, ал. 1, т. 14 от ЗУБ. (а именно: "Молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато той, след като е разполагал с достатъчно време и възможности, подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му принудителна административна мярка "отнемане на правото на пребиваване в Република България", "принудително отвеждане до границата на Република България" или "експулсиране".)
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи, че бременността на жалбоподателката и влошеното й здравословно състояние представляват "други причини от хуманитарен характер" за предоставяне на хуманитарен статут. Действително в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е закрепена допълнителна възможност за закрила П. наличие на причини, различни от изрично посочените в ал. 1. Но П. тълкуване волята на законодателя следва да се изходи от общите положения, закрепени в глава първа от закона. Преди всичко следва да се отчете, че предоставянето на хуманитарен статут, наред с предоставянето на убежище, статут на бежанец и временна закрила, представлява предоставяне на особена закрила, т. е. закрилата се предоставя в изключителни случаи. Хипотезата „други причини от хуманитарен характер” покрива всички останали случаи, различни от изрично уредените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тези причини обаче следва да бъдат факти и обстоятелства, въз основа на които се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход.