Отиде си Едуард Генов

17.12.2009, автор Петър Добрев
В памет на Едуард Генов (1946 - 2009 г.)


Днес ни напусна Едуард Генов. Вероятно малцина от младите знаят за него, при положение, че в България е наложена тезата, че „автентична опозиция на комунистическия режим до 10 ноември 1989 г. не е имало".

Но делата на Едуард Генов говорят сами по себе си:

През септември 1968-а студентската група на Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров организира протестни акции срещу инвазията на танковете на Варшавския договор в Чехословакия по време на т.нар. „Пражка пролет".

Генов е осъден на пет години затвор. Излежава още седем години вътрешна присъда за „намерение за бягство от затвора". Лежал е общо 11 години като политически затворник. В затвора се сближава с Васил Узунов и Илия Минев, най-дълголежалите политически затворници в България, както и с Петър Бояджиев и Нури Тургут. Впоследствие всички ще имат общи действия срещу режима.

През март 1987 г. Едуард Генов заедно с неговите познати политически затворници замислят нова организирана опозиция. Те предприемат и първите си конкретни стъпки, с които правят впечатление по света. Става дума за т.нар. „Апел на шестимата", в който шестима български правозащитници, един от които Генов, изпращат открито писмо до Виенската конференция за спазването на хелзинкските споразумения.

Френският вестник „Котидиен дьо Пари" пише, че „не за пръв път български граждани се обръщат открито и поименно към международни инстанции или западни медии, за което по общо правило ги осъждат на няколко години затвор по чл.108 от Наказателния кодекс, но сега за пръв път подобна инициатива е подета колективно и най-вече западните адресанти обръщат внимание на инициативата и й дават публичност." Апелът настоява, че конференцията във Виена не трябва да приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи - като право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност.

На 16 януари 1988 г. 16 българи, повечето бивши политзатворници, основават Независимото дружество за защита правата на човека, първата независима организация в комунистическа България. Основна фигура отново е Едуард Генов. По думите му дружеството е първата официална обществена организация от 44 години, която си позволява да държи сметка на режима за неизпълнение на международни договори и да контролира спазването на правата на гражданите.

В последвалата 1989 г. именно Независимото дружество ще причини най-много проблеми на клатещата се комунистическа власт и ще допринесе за нейното окончателно събаряне.
1988 г. властта интернира Генов в с. Михалково, а на 13 октомври ДС му съобщава, че до вечерта на 18 октомври трябва да напусна страната. На 19 октомври Генов вече е във Виена със семейството си. Малко по-късно заминава за САЩ, откъдето продължава да говори по западните радиостанции и да подкрепя акциите на Дружеството до падането на Тодор Живков.

След десети ноември новите лидери на опозицията така и не се сещат за Генов. Днес вероятно ще се сетят, както започнаха да се сещат посмъртно и за Илия Минев.
Но историята ще съди справедливо за всички.

Бог да прости Едуард Генов!