Русия и България в седмата годишнина от 11 септември
Името на автора на тази статия Владимир Малсагов, е известно на малцина, но скоро, с предстоящото излизане на книгата му «Руската мафия ФСБ» ще гръмне по света и ще се произнася с респект редом с такива имена като Ал. Солженицин, В. Шаламов, А. Сахаров, Анна Политковска, Ал. Литвиненко и редица още мъченици на демокрацията и хуманизма в Русия. Израснал е в семейството на един от най-известните чеченски общественици и интелектуалци от средата на миналия век, заслужил прозвището «чеченският Сахаров» - заради самоотвержената си борба за връщане от изгнание на десетки хиляди чеченци в края на Втората световна война и разкриването пред света на изгарянето живи на над 700 жители на чеченско село, отказали да се подчинят на произвола на НКВД – престъпления, които дори надминават по жестокост и масовост най-известните примери за геноцид в историята на човечеството. Владимир тръгва по пътя на баща си и споделя неговата съдба в ГуЛАГ – но вече не онзи, сталинския, а в последните години на човеконенавистния съветски режим. По лъжливо обвинение прекарва 10 г. в лагери и затвори и още там, на случайни парчета хартия и с остатъци от моливи, започва да описва зловещите си разкрития за симбиозата между тайните служби на СССР – КГБ и неговият приемник в днешна Русия, ФСБ, с най-безмилостните структури на руската, чеченската и други постсъветски мафиотски структури. Шокиращи и изглеждащи невероятни са неговите ракрития за връзката на ФСБ с най-крупните терористични акции от началото на ХХI в. – разрушаването на кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., взривовете в метрото в Лондон, Москва, Волгодонск... И прави това без заклинания и крясъци за „световната конспирация”, а спокойно и убедително, като свидетел от първа ръка. Целта на Кремъл и Лубянка е да манипулира световната политика в своя полза, и част от глобалните активни мероприятия са сривът на долара на световните валутни пазари с по-далечна цел лишаването му от статуса на резервна валута и подкопаването на американската икономика и скокът в цената на петрола.
В навечерието на излизането на книгата на В. Малсагов на български език, авторът подготви този материал специално за българските читатели.
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" с готовност ще се включи в предстоящата наскоро премиера в София на тази СМЕЛА книга.
Не е тайна, че във времената на окупацията на Източна Европа от СССР наричаха България заради лоялността и «верността към делото на комунизма» 16-та република на Съветския съюз. Нейната икономика, както, впрочем, и икономиките на другите страни от СИВ, се развива умишлено едностранно, в угода на така наречената социалистическа интеграция, когато във всички страни, завзети след 1945 г. от СССР, преднамерено се развива или селското стопанство, като в България, или също и фармацевтиката, като в Унгария, или машиностроенето и стоманолитейното производство със стъклопроизводството, като в Чехословакия, и цялата продукция преди всичко се насочваше за удовлетворяване нуждите на СССР. В същото време Съветският съюз, добивайки газ, нефт, произвеждайки електроeнергия, снабдяваше страните от СИВ с енергоносители, които задвижваха машините, струговете, оборудването на фабриките и заводите. Освен привидната изгода, това позволяваше всички тези държаваи да бъдат държани в зависимост и подчинение, а при най-малко непослушание лесно можеше да се предизвика изкуствен колапс, като се дръпне шалтера и се затворят крановете, намиращи се на територията на СССР, което моментално би повлякло след себе си тотална криза.
По-рано в КГБ на СССР имаше Отдел за икономическа сигурност, където всъщност се разработваха и внедряваха в практиката методите на икономическата агресия и поробване както на страните от Източна Европа, така и от Третия свят. За смяна на този отдел във ФСБ е създаден аналогичен - по енергийна сигурност, наричан «нефтянка» и преставляващ най-елитно подразделение, където служат синовете на Патрушев (бивш директор на ФСБ) и Фрадков (бивш министър-председател), и други. С разпадането на комунистическата система, страните получили в резултат независимост, пристъпиха към всестранно развитие на своите икономики, и много от тях правят това доста успешно, например Прибалтийските страни, Полша, Унгария, Чехия, Словакия и други, което неминуемо предизвиква скрита, а нерядко и шумна завист и раздразнение в Кремъл.
Както е известно, от момента на самопровъзгласяване на независимост през 1991 г., самата Русия се намираше в дълбока икономическа криза с разрушена промишлена инфраструктура. При това Русия умишлено беше доведена до фалит през 1998 г., което даде на управляващата клика възможност да прибави много милиарди към собствените си сметки, прехвърляйки цялата валута в задгранични сметки, докато в Кремъл през това време се водеха скрити баталии за разпределение на властта. През всичките тези години руската хазна се попълваше само за сметка на заемите от Б. Клинтън и предоставяните от международни финансови институции кредити. По същото време се случи и позорното поражение на Русия във войната с Чечня през 1994-96 г. на 6 август, когато руските войски бяха напълно обкръжени и блокирани на цялата територия на републиката от отрядите на Съпротивата.
С разпадането на СССР, спецслужбите на Кремъл практически бяха пуснати на «свободна паша», създавайки из цялата страна т. нар. ЧОП-ове - «частни охранителни предприятия», които всъщност се занимаваха с престъпен бизнес, но с удостоверения за принадлежност към правоохранителните органи в джоба. Те действаха в широк диапазон: от поръчкови убийства на предприемачи и политически дейци до закрила и осигуряване на спокойствие срещу определена «такса». С идването на власт на В. Путин със спецслужбите и провеждането на редица така наречени «спецоперации» - от взривовете в жилищни блокове в редица градове в Русия, взривове в транспорта и започването на втората руско-чеченска война - до терактовете в САЩ на 11 септември 2001 г., а след това и в Лондон, което позволи на Кремъл да излезе на международната авансцена, размахвайки знамето на борбата с така наречения «международен тероризъм», Русия получи прогнозируемия скок в цените на енергоносителите и забрави за огромните валутни постъпления на своите сметки. Но главното е това, че Русия вкара САЩ и страните от НАТО в афгано-иракския котел. Всичко това накуп предизвика у Кремъл «главозамайване от успехите», и вече открито ръководейки се от толкова привичното му имперско мислене, Русия насочи своите безпардонни действия в международната политика по изпитания коловоз на агресията. Тук се прояви и носталгията, което намери отражение в пренебрежителното политическо отношение и неограничаваните от нищо действия по отношение на страните, влизащи по-рано в социалистическия блок и не успели да си осигурят защита от страна на Евросъюза или НАТО, нагледен пример за което беше наглата агресия срещу Грузия.
По своето географско положение България лежи на самия кръстопът на геополитическите интереси на Кремъл, и неслучайно като посланик в тази страна беше изпратен един от кадровите специалисти от «нефтянката» Юрий Исаков, чиято основна задача е да осигурява контрола и сигурността на строящиа се нефтопровод Бургас-Александропулос и безпрепятственото преминаване на «Южния поток» - газопровода, пресичащ Южна Европа, проектът за който носи подписите на Путин и Берлускони, с което беше нанесен удар на Туркмено-иранските интереси с техния проект «НАБУКО».
Очевидно е, че господин Ю. Исаков е резидент на «ГАЗПРОМ» и «РОСНЕФТ» на Балканите. Какво означава това за България, освен пълна зависимост от Русия? Един-двама чиновници от българския висш политически елит Москва ще назначи за олигарси, отделяйки за тях длъжности в «ГАЗПРОМ» или «РОСНЕФТ», както направиха с Шрьодер. Безусловно, ще бъдат създадени малко работни места, необходими за обслужването на енергомагистралите, но това не е съществено. Икономиката ще се развива напълно в угода на икономическите и политическите изисквания на Русия, а подкупеният с парите на кремълските монополии български политически истъблишмънт ще бъде прнуден да лобира за интересите на Русия на Балканите и в Евросъюза. За тази експанзия на Кремъл в свое интервю открито заяви «придворния» руски олигарх О. Дерипаска. За провеждането на подобни схеми от Москва в България съществува благодатна почва.
Във времената на комунистическата империя, тъкмо в София се намираше филиалът на Лубянка (КГБ на СССР) и именно оттам КГБ на Съветския съюз изпрати агента Агджа да стреля по римския Папа, а следващият агент замина за Лондон да изпълни волята на Ю. Андропов, като убоде с отровен чадър Г. Марков. С падането на тоталитарния режим в България, както и в Русия, лустрация не беше проведена. Останали неразобличени, агентите на КГБ до самата си смърт остават «на кукичката» на своите господари, продължавайки да се «трудят» за тях, но под новата табелка ФСБ. Тъкмо агентурата на ФСБ провежда поръчкови мероприятия по разпространение на дезинформация, имащи за цел вината за тези шумни убийства и терористични актове да се прехвърли от болната глава на здравата - на ЦРУ, Сикрет Интеледжънс Сървис, а защо не и Мосад.
Тези «бивши» и «сегашни» и ще застанат в първите редици на борбата за прокарване интересите на Кремъл в България и Евросъюза. Бъдете бдителни, господа!
Владимир Малсагов
.
