Или­я Троя­нов - ИНТЕРВЮ в сп. "Обектив"

ИНТЕРВЮ
Или­я Троя­нов:
Бор­ба­та за лич­ни­те пра­ва е най-съ­щес­тве­на­та в чo­веш­кия жи­вот
Зел­ма АЛ­МА­ЛЕХ

Или­я Троя­нов е ро­ден в Со­фия на 23 ап­рил 1965 г. Се­мей­ство­то му еми­гри­ра през 1971 г. в Гер­ма­ния, къ­де­то по­лу­ча­ва по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще. Из­рас­тва в Ке­ния, пи­ше на нем­ски ези­к. През 1999 г. се ус­та­нов­ява за пет го­ди­ни в Ин­дия. За­вър­шил е пра­во и ет­но­ло­гия. Жи­вее в Гер­ма­ния и в Юж­на Аф­ри­ка. В Бъл­га­рия, за пър­ви път след на­пус­ка­не­то й, се връ­ща през 1989 г. Но­си­тел е на ли­те­ра­тур­ни­те наг­ра­ди "Бер­тел­сман" (1997) и Ада­лбер­т фон Ша­ми­со (2000), как­то и на Мар­бург­ска­та ли­те­ра­тур­на наг­ра­да (1996), от­ли­чен е с наг­ра­да­та за бе­лет­рис­ти­ка на Лай­пциг­ския па­наир на кни­га­та (2006) и с Бер­лин­ска­та наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра (2007).
- След пре­мие­ра­та на кни­ги­те Ви "Све­тът е ши­рок и спа­се­ние деб­не от­всякъ­де" и "Съ­би­ра­чът на све­то­ве" в Со­фия, сте пъ­ту­ва­ли из Бъл­га­рия, за­ра­ди Ва­шия бъ­дещ до­ку­мен­та­лен филм. Как­во Ви нап­ра­ви впе­чат­ле­ние?
- След моя сре­ща със сту­ден­ти в Ру­се се ужа­си­х, за­що­то тех­ни­те поз­на­ния за дик­та­ту­ра­та от 1944 г. до 1989 г. са ни­щож­ни. Не им бе­ше ясна мно­го да­та­та 9 сеп­тем­ври, а и не мо­жа­ха да об­яснят как­во е то­ва но­мен­кла­ту­ра, как­во е то­ва ком­со­мол и т.н. Яс­но е, че в те­зи го­ди­ни в учи­ли­ще ни­що не се учи за те­зи вре­ме­на и се пра­ви всич­ко въз­мож­но да се заб­ра­ви как­во се случ­ва­ло в та­зи епо­ха. Спо­ред мен, ед­на от най-важ­ни­те за­да­чи на Бъл­га­рия е да раз­гле­да кри­тич­но то­ва ми­на­ло.
Има и друг при­мер от БАН - в сек­ция­та по ис­то­рия за то­зи пе­риод има 12 ис­то­ри­ци и ни­то еди­н от тях не ра­бо­ти по те­ма за Дър­жав­на си­гур­ност, за реп­ре­сии, прес­тъп­ле­ния, а то­ва мо­же би са най-важ­ни­те въп­ро­си от оно­ва вре­ме. Та­ка че и про­фе­сио­нал­ни­те ис­то­ри­ци бягат от та­зи те­ма, кое­то е уни­ка­ле­н слу­чай, вклю­чи­тел­но и за Из­точ­на Ев­ро­па. До­кол­ко­то знам, и в Пол­ша, и в Ру­мъ­ния има въл­на от ис­то­ри­ци, кои­то раз­глеж­дат ми­на­ло­то.
- Как­во ис­ка­те да раз­ка­же­те във Ва­шия филм?
- То­ва е до­ку­мен­та­лен филм за ЦДФ (Вто­ра нем­ска те­ле­ви­зия), коя­то ми да­де пъл­на сво­бо­да да сни­мам филм за Бъл­га­рия та­ка, как­то аз си го пред­ставям. То­ва е дос­та рядък слу­чай за те­ле­ви­зия­та. Оно­ва, кое­то ви­на­ги ме е ужа­сява­ло в Бъл­га­рия е, че сре­щам хо­ра с не­ве­роя­тно ми­на­ло - въз­рас­тни хо­ра, кои­то носят дос­той­нство­то на бъл­га­ри, но те не се появ­яват по те­ле­ви­зия­та, тех­ни­те кни­ги не се пуб­ли­ку­ват. Те­зи хо­ра са осъ­де­ни на мъл­ча­ние. За мен за­да­ча­та на еди­н ре­жи­сьор, на еди­н пи­са­тел, е да да­де глас на те­зи хо­ра, кои­то ина­че нямат глас. За то­ва се­га пъ­ту­вах три сед­ми­ци из Бъл­га­рия - по те­зи мес­та, къ­де­то са би­ли ла­ге­ри­те - Бе­ле­не, жес­то­кия ла­гер в Ло­веч. Ето то­ва е не­що, кое­то сту­ден­ти­те, с кои­то се срещ­нах, изо­бщо не знае­ха. Ко­га­то ги по­пи­тах как­во знаят за Ло­веч, еди­н сту­дент ми ка­за, че там има няка­къв фес­ти­вал на на­род­но­то твор­чес­тво, а друг ми ка­за, че там е най-ста­ро­то нем­ско учи­ли­ще в Бъл­га­рия. И ни­кой не бе­ше чу­вал за то­зи ужа­сява­щ ла­гер, кой­то е уни­ка­ле­н, за­що­то ве­че в то­зи пе­риод от 1958 г. до 1961 г. ни­къ­де в Ев­ро­па няма­ше ла­ге­ри, къ­де­то хо­ра­та бяха из­пра­ща­ни, за да бъ­дат уби­ти. Бях и в Со­фий­ския и Па­зар­джиш­кия зат­вор. Наис­ти­на с хо­ра­та, пре­жи­ве­ли всич­ко то­ва, трябва сре­ща­та да ста­не се­га, за­що­то те ве­че из­ми­рат. А ако из­ча­ка­ме още 10 го­ди­ни, еди­нстве­но­то сви­де­телс­тво ще бъ­де ар­хи­вът на Дър­жав­на си­гур­ност, а той, ос­вен то­ва, че няма сво­бо­ден дос­тъп, е тол­ко­ва фал­ши­фи­ци­ран и тол­ко­ва нег­ра­мот­но съ­би­ран, че ще бъ­де жив ужа­с, ако то­ва ос­та­не еди­нстве­на­та до­ку­мен­та­ция за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния.
- Дос­та сте скеп­ти­чен за бъл­гар­ския пре­ход...
- За­ко­ни­те в Бъл­га­рия не се спаз­ват. Да­же и доб­ри­те, ка­то то­зи за дос­тъ­па до ин­фор­ма­ция, нап­ри­мер. Аз от ли­чен опи­т знам. От го­ди­ни из­пра­щам ис­ка­ния за дос­тъп до оп­ре­де­ле­ни до­ку­мен­ти и от го­ди­ни не ми се от­го­варя! Неслу­чай­но за­пад­ният свят счи­та, че за мно­зи­на мир­ният пре­ход слу­жи на ин­те­ре­си­те на пре­диш­на­та но­мен­кла­ту­ра, с дру­ги ду­ми - тя ук­ре­пи и ка­пи­та­ли­зи­ра, ос­вен ос­та­на­ло­то и тай­ни­те си! Най-точ­ният при­мер е, че за за­пад­на­та со­циал­де­мок­ра­ция няма­ше ни­що по-важ­но от то­ва да прие­ме БСП в Со­циа­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­цио­нал. До­ри в на­ча­ло­то на пре­хо­да има­ше ед­на мощ­на и с тра­ди­ции со­циал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия в Бъл­га­рия, на­че­ло с ве­че по­кой­ния д-р Пе­тър Дер­тлиев. Тя ще­ше да бъ­де нор­мал­ният член на Со­циа­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­цио­нал. Да­же фон­да­ция Фрид­рих Ебе­рт из­да­ва кни­ги, из­вин­явай­те за из­ра­за, на "ве­ли­ки­те мис­ли­те­ли на БСП". И то­ва мо­же да се прос­ле­ди във всич­ки об­лас­ти. Съ­що­то се слу­чи и с прие­ма­не­то на Бъл­га­рия в ЕС, ко­га­то стра­на­та вле­зе в об­щнос­тта по ми­лост, вмес­то да бъ­де скъ­са­на.
Ско­ро ще из­ле­зе на бъл­гар­ски и кни­га­та ми "Ку­чеш­ки вре­ме­на", коя­то ми се ис­ка на бъл­гар­ски ези­к да из­ле­зе със заг­ла­вие "Мен­те ре­во­лю­ция­та". Ин­те­рес­но е, че та­зи кни­га из­ле­зе на нем­ски през 1999 г. Зна­чи 8 го­ди­ни - и в те­зи 8 го­ди­ни не се на­ме­ри еди­н бъл­гар­ски из­да­тел да я из­да­де. И чес­то чу­вах не ди­рек­тно, а по дру­ги ка­на­ли, че хо­ра­та се стра­ху­ват да я пуб­ли­ку­ват. То­ва мо­же би е еди­нстве­на­та кни­га, коя­то раз­глеж­да сис­те­ма­тич­но то­зи пе­риод. За­що­то аз се за­вър­нах още през де­кем­ври 1989 г. и пре­ка­рах цяла го­ди­на - до 1990 - в Бъл­га­рия. Най-важ­на­та те­ма за мен е, че цяла­та но­мен­кла­ту­ра е ед­на ма­фия. В Ита­ли­я ма­фия­та е ре­гио­на­лен фе­но­мен, кой­то под­ле­жи на на­тиск, на бор­ба на об­щес­тво­то с не­го и на дър­жа­ва­та, а у нас ма­фия­та е над дър­жа­ва­та. Днеш­на­та дър­жа­ва е клон на та­зи ма­фия, коя­то е би­ла ко­ло­ния на бив­шия Съ­вет­ски съюз, не-слу­чай­но чен­ге­та­та са об­хва­на­ли всич­ко. Пуб­лич­но се го­во­ри, че всич­ки КГБ-исти, без да се крият, са на власт!
- И Вие, не­за­ви­си­мо, че сте из­лез­ли от Бъл­га­рия ка­то де­те, се ока­зва, че сте има­ли до­сие, до­ри сте оп­ре­делян в не­го ка­то те­ро­рист?
В осе­мде­сет­те го­ди­ни е има­ло ед­на глу­пост спрямо мен от стра­на на Дър­жав­на си­гур­ност - фи­гу­ри­рал съм ка­то ръ­ко­во­ди­тел на те­ро­рис­тич­на ор­га­ни­за­ция, на­со­че­на сре­щу Бъл­га­рия в Ба­ва­рия. До­ри и се­га, ко­га­то го­воря с някои чле­но­ве на БСП, те каз­ват, че из­сел­ва­не­то на 300 хил­яди тур­ци е би­ло ан­ти­те­ро­рис­тич­на ак­ция! Се­га уча­ства­т в меж­ду­на­род­ни­те дей­ствия, за да се из­ка­рат го­ле­ми бор­ци за бор­ба сре­щу те­ро­риз­ма. Всъщ­ност се под­маз­ват на но­ви­те гос­по­да­ри - Съе­ди­не­ни­те ща­ти.
В дик­та­ту­ра­та не е има­ло ин­тим­ност - то­ва е ед­на от ха­рак­те­рис­ти­ки­те на дик­та­ту­ра­та. Тя не поз­вол­ява ин­тим­ност.
Всъщ­ност ние се­га за­щи­та­ва­ме ин­тим­нос­тта, коя­то те раз­ру­ши­ха. По то­зи по­вод ис­кам да ка­жа, че аз има­м уго­вор­ка с ди­рек­то­ра на ЦДФ да нап­ра­вим бъл­гар­ска вер­сия на фил­ма, коя­то да пус­нем по ин­тер­нет. За­що­то аз се съмн­явам, че та­къв филм, до­ри и днес, мо­же да бъ­де пус­нат в Бъл­га­рия, не­за­ви­си­мо, че аз ще го пред­ло­жа. Но аз ве­че има­м уго­вор­ка­та със Сте­фан Ки­та­нов, кой­то е про­ду­цент на иг­рал­ния филм по сце­на­рий, реа­ли­зи­ран от Сте­фан Ко­ман­да­рев, че на Со­фия филм фест през март 2008 г. ще пус­нем и до­ку­мен­тал­ния.
- Ка­къв е проб­ле­мът на хо­ра­та в Бъл­га­рия, спо­ред Вас?
- Глав­ният проб­лем на бъл­га­ри­те е па­сив­но­то, рав­но­душ­но­то им от­но­ше­ние към собс­тве­ни­те им пра­ва. То­ва е роб­ски ман­та­ли­тет, ко­га­то някой оча­ква друг да дой­де и да го ос­во­бо­ди от робс­тво­то. Та­ка не ста­ва, за­то­ва се каз­ва, че сво­бо­да­та не се да­ва, а се взи­ма. То­ва е вярно и бъл­гар­ският на­род още не е ре­шил да си взе­ме сво­бо­да­та. Аз виж­дам, нап­ри­мер, как в Бъл­га­рия мно­го хо­ра ча­кат сво­бо­да­та от еди­н чо­век и той се каз­ва Бой­ко Бо­ри­сов. А то­ва е смеш­но, ка­то му се знае биог­ра­фия­та и не­го­ви­те ин­те­лек­туал­ни спо­соб­нос­ти. И в ни­во­то на спа­си­те­ли­те има някак­ва дег­ра­да­ция - Ива­н Кос­тов бе­ше по-ин­те­лек­туа­лен от Сак­ско­бур­ггот­ски, а той по­ве­че от Бо­ри­сов. И ако тръг­нем та­ка на­до­лу ще стиг­нем пак до То­дор Жив­ков.
- Няма­те доб­ро мне­ние за пре­хо­да в Бъл­га­рия?
- Мир­ният пре­ход е съ­що ед­на лъ­жа - той съ­дър­жа в се­бе си скрит ге­но­цид - кол­ко въз­рас­тни хо­ра гла­ду­ват, кол­ко не мо­гат да си платят пар­но­то? И кол­ко, над 2 ми­лио­на мла­ди хо­ра, на­пус­на­ха стра­на­та? Не, не мо­га да на­ре­ка слу­чи­ло­то се ми­рен пре­ход. Въп­ро­сът е, ако има жер­тви, те­зи жер­тви да не са без­смис­ле­ни.
На­цио­на­лиз­мът, кой­то се наб­лю­да­ва в Бъл­га­рия, е съ­що част от за­ло­же­на­та по­ли­ти­ка от БСП и Дър­жав­на си­гур­ност с цел да по­ка­же пред парт­ньо­ри­те от ЕС, че няма да раз­ре­ши та­ки­ва на­цио­на­лис­ти­чес­ки ек­сце­сии. Трябва да се ви­ди от къ­де ид­ват те­зи хо­ра от "Ата­ка", кой ги фи­нан­си­ра.
Ко­га точ­но ед­но по­ко­ле­ние за­поч­ва да раз­глеж­да прес­тъп­ле­ния­та на ро­ди­те­ли­те си. В Гер­ма­ния след на­цио­нал­со­циа­лиз­ма е има­ло 15-20 го­ди­ни на гол­ямо мъл­ча­ние. Тък­мо то­ва по­ко­ле­ние пос­ле нап­ра­ви 68-ма го­ди­на! Де­ца­та оти­до­ха при ро­ди­те­ли­те си и ги по­пи­та­ха: ти как­во си пра­вил по вре­ме­то на на­цио­нал­со­циа­лиз­ма? Раз­къс­ва­не­то меж­ду по­ко­ле­ния­та в Гер­ма­ния се ока­за здра­вос­лов­но, но тук е об­рат­но­то - еди­н г-н Ста­ни­шев не се дис­тан­ци­ра от ба­ща си. Нас­ко­ро чух, че в оне­зи го­ди­ни на дик­та­ту­ра­та е пос­трое­на мо­дер­на Бъл­га­рия. Тук има сцеп­ле­ние на по­ко­ле­ния­та и не се сра­му­ват, прос­то си вървят нап­ред.
-За­що, спо­ред Вас, хо­ра­та не за­щи­та­ват и не ус­тоя­ват чо­веш­ки­те си пра­ва не са­мо в Бъл­га­рия? То­ва, кое­то ка­зах­те за ро­ба.
-Тъй ка­то ста­ва ду­ма за Хел­зинк­ския ко­ми­тет*, има хо­ра, кои­то са за­щи­та­ва­ли те­зи пра­ва. Глав­ният по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ник на 80-те го­ди­ни в Бъл­га­рия, и по мне­ние на Хел­зинк­ския ко­ми­тет, бе­ше Ян­ко Ян­ков. Той е до­ка­зал пред про­ку­ра­ту­ра­та, че до­сие­то му е фал­ши­фи­ци­ра­но. И има офи­циал­но до­ка­за­телс­тво от Воен­на­та про­ку­ра­ту­ра в Со­фия и с ек­спер­ти­за на гра­фо­лог, че то­ва, кое­то е в до­сие­то му - че е до­нос­ник, е фал­ши­фи­кат. Въп­ре­ки то­ва, се­га пак го из­важ­дат в спи­съ­ка на до­нос­ни­ци­те. Та­ка че оче­вид­но има стре­меж да бъ­дат раз­ру­ше­ни да­же те­зи хо­ра, кои­то са си за­щи­та­ва­ли пра­ва­та. В об­щес­тво, в кое­то и сме­ли­те хо­ра са та­ка зле­пос­тав­яни и со­циал­но изо­ли­ра­ни, е мно­го труд­но чо­век да на­ме­ри при­ме­ри, кои­то да пов­лияят на след­ва­що­то по­ко­ле­ние. Спо­ред мен, мла­ди­те хо­ра се нуж­даят от го­ле­ми при­ме­ри. Та­ка ста­на в Юж­на Аф­ри­ка, къ­де­то Ман­де­ла да­де дух и при­мер на цяло по­ко­ле­ние и той не е изо­ли­ра­н слу­чай в све­та. В Бъл­га­рия до ден дне­шен мал­ко­то ге­рои, кои­то има­ме, ги ба­на­ли­зи­ра­ме и от­стран­ява­ме. По то­зи на­чин мал­ко труд­но ще се въ­ве­де в об­щес­тве­но­то мне­ние, в ду­ха на на­ро­да та­ко­ва съз­на­ние, че бор­ба­та за лич­ни­те пра­ва е най-съ­щес­тве­на­та в чо­веш­кия жи­вот.
* Пи­са­телят Или­я Троя­нов го­во­ри за Хел­зинк­ския ко­ми­тет на Ан­тон Запр­янов, ди­си­дент по вре­ме­то на ко­мун­­и­сти­чес­кия ре­жим и еми­гри­ра­л след 1989 г.

Единадесети граждански протест пред Президенството

Покана

На 15.10.2007 г. (понеделник), от 17:30 до 19:00 ч., на площад “Независимост” – пред Президенството(стъпалата на бившия Партиен дом), ще се проведе

Единадесети граждански протест пред Президенството

с искане

за оставката на Георги Първанов

и на всички принадлежали към ДС и КГБ

Гражданският протест, организиран от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, продължава с исканията и Подписката от първите десет протеста на същото място, започнали на 06.08.2007 г.

Министър Петков заточва резачката за демоса

Прочетохме в Медиапул:

"Петков иска промени в законодателството за митинги
12 Октомври 2007

След като за последните два дни министърът на вътрешните работи Румен Петков громеше проектозакона за Националната агенция „Сигурност”, сега се обяви за “сериозни промени” в нормативната уредба по отношение на митингите и стачките. Неприемливо е да се организират няколко протеста едновременно, заяви той в петък в кулоарите на парламента, ден след като в София се проведе мащабен учителски протест, предизвикал опасването на Министерски съвет и Народното събрание с метални заграждения и полиция като през 1997 г.

Трябва да се отбележи, че според чл.7 ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите – „Събрание, митинг или манифестация не може да се провежда в обозначената зона около Народното събрание, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Необходимо е още самите органи, разрешаващи протестите, да бъдат контролирани по закон, добави Петков. Одобрения за митинги и протести се дават от кметовете на населените места, където се провеждат.

Според министъра не е сериозно да се говори за „безпрецедентно” полицейско присъствие по време на протеста и не е имало „демонстрация на сила”, каквито обвинения хвърлиха от опозицията.Освен това не бива и да се разпространява такава информация, съветва Петков.

В четвъртък МВР извади около 1100 униформени (965 полицаи и130 служители на жандармерията) срещу протестиращите за по-високи заплати учители, които в мнозинството си са жени. Толкова служители на реда охраняват далеч по-рисковите от към безредици футболни срещи между отборите на „Левски” и ЦСКА.

“Крайно неприемливо” е да се организират няколко протеста в едно и също време, при това на толкова голям периметър, тъй като това е предпоставка за конфликти, продължи предводителят на силовото ведомство. Тук Петков съзря „липса на мисъл”. Тази част от изказването му бе по повод три лъча, които зовящите за министерски оставки учители направиха, преди да се слеят в едно огромно множество.

Румен Петков заяви, че само горските работници, които също протестират срещу мизерното си заплащане, не са спазили препоръките за сигурност, тъй като носели със себе си машини за рязане. Освен това лесничеите нямали разрешения за стачка.

Организацията по движението и охраната на учителите била гъвкава, смята министъра, което се дължало на интелигентността на преподавателите. “Вчера напрежението беше много голямо”, трябва да се благодари и на полицията, заключи той."

-------------------------------------------------------------------------------------

"Неприемливо е да се организират няколко протеста едновременно"

Какво да правим, господин Петков, като вашето правителство засяга едновременно интересите на няколко различни прослойки от населението.

"Според чл.7 ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите – „Събрание, митинг или манифестация не може да се провежда в обозначената зона около Народното събрание, както и в непосредствена близост до военни обекти."

Най-добре протестите да се правят около детски градини и болнични заведения, може би дечицата и болните са истинските виновници за беззаконието и мизерията в страната.

"Румен Петков заяви, че само горските работници, които също протестират срещу мизерното си заплащане, не са спазили препоръките за сигурност, тъй като носели със себе си машини за рязане."

Ами такова поведение толерира вашето ведомство и цялото ви управление, г-н министре, толерирате правото на силата, а не правото на закона, затова - заточвайте резачките и вие!

"Организацията по движението и охраната на учителите била гъвкава, смята министъра, което се дължало на интелигентността на преподавателите. "

Излиза , че все пак полицията е хвърлила всичките си сили и е призовала на помощ всичката си интелигентност срещу хората без резачки - защото са въоръжени с интелигентност и мноооооого опасни!

От кого и от какво се страхувате, господа министри?

От всенародната любов?

Барикадирайте се тогава извън София, извън България, най-добре на друга планета и престанете да ни грабите и тормозите!

УЧИТЕЛИ, РОДИТЕЛИ И ДЕЦА СТАЧКУВАТ ЗАЕДНО ЗА ПО-ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ

Петиция в подкрепа на българските учители

РАЗТУРЯТ ЛИ БЕЗКРАЙНАТА СЕДЯНКА?

11 октомври - Стачката на учителите

Фото:Ирина Петкова, За града


















Фото: Любомир Спиров, БГНЕС










С ВАС СМЕ!

Повече за стачката - от медиите:

За града

Нетинфо

Медиапул

Агенция Фокус

Слово на Милен Радев в памет на Анна Политковская

Коментар и снимки във форума на Милен Радев

Министърът на вътрешните работи - в Съда, заради двукратен полицейски произвол върху свободата на словото

Чрез Министъра на вътрешните работи
До Върховен административен съд



Ж А Л Б А

от Петър Пенчев Троянски, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

Относно: Мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи на Заявление за достъп до обществена информация - вх. 4533/20.09.2007 г. по описа на МВР


Уважаеми господа Върховни съдии,

На 20.09.2007 г. подадох Заявление по Закона за достъп до обществена информация(ЗДОИ) с входящ номер 4533/20.09.2007 г. по описа на МВР, с което поисках да получа копие върху хартиен носител на следната информация:

1. Протокол за полицейско предупреждение, който: Бе съставен на Площад “Независимост” в София от полицай, който не се представи, на 10.09.2007 г. срещу моята личност в качеството ми на съорганизатор и комендант на Събрание на открито, организирано от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите(ЗСММ), за което сме внесли изискуемото се законово Уведомление до Столична община(СО) с входящ № 4900-1094/04.09.2007 г. по описа на СО. Попълненият и подписан от няколко полицаи протокол го видяхме заедно с мои свидетели (в това число и от представения от мен пред полицаите като мой адвокат Иван Груйкин) - бе попълнен с моето име и пълни данни от личната ми карта, но не бях поканен да го подпиша и затова вероятно не ми бе връчен, но той физически съществува в органите на МВР.

2. Протокол за полицейско предупреждение, който: Бе съставен на Площад “Независимост” от старши инспектор Димитър Кикьов, с GSM 0888548055 (записан е на личния ми GSM в 18:04 ч., поради обаждането тогава на полицейския служител да ме търси по време на започналото вече в 17:30 ч. Събрание на открито), на 17.09.2007 г. срещу моята личност с попълнени пълни данни от личната ми карта, в качеството ми на съорганизатор и комендант на Събрание на открито, организирано от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите, за което сме внесли изискуемото се законово Уведомление до Столична община(СО) с входящ № 4900-1145/11.09.2007 г. по описа на СО. Протоколът бе подписан лично от мен, със собственоръчно вписано мое “Особено мнение”, в което аз протестирам за незнанието ми за какво ме притесняват от МВР, като ми се съставя този БЕЗСМИСЛЕН протокол, когато аз като български гражданин познавам и съм спазил ЗСММ, но ми бе отказано да ми бъде дадено копие от същия Протокол, подписан от мен, въпреки че под първия екземпляр (оригинал) бе подложен от полицая (видяно от мои свидетели и от моя адвокат) същият по размер на листа, кочан с инициали МВР и със сложено и налично индиго непосредствено под оригиналния лист.

Тъй като в законоустановения 14-дневен срок не получих отговор с решение съгласно ЗДОИ, обжалвам пред Вас в качеството си на физическо лице този мълчалив отказ, като Ви моля да постановите решение, с което да отмените като незаконосъобразен и порочен мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи на Република България.

Приложение: 1. Заявление по ЗДОИ с вх. номер 4533/20.09.2007 по описа на МВР.
2. Документ за внесена държавна такса – 10 лева.