Или­я Троя­нов - ИНТЕРВЮ в сп. "Обектив"

ИНТЕРВЮ
Или­я Троя­нов:
Бор­ба­та за лич­ни­те пра­ва е най-съ­щес­тве­на­та в чo­веш­кия жи­вот
Зел­ма АЛ­МА­ЛЕХ

Или­я Троя­нов е ро­ден в Со­фия на 23 ап­рил 1965 г. Се­мей­ство­то му еми­гри­ра през 1971 г. в Гер­ма­ния, къ­де­то по­лу­ча­ва по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще. Из­рас­тва в Ке­ния, пи­ше на нем­ски ези­к. През 1999 г. се ус­та­нов­ява за пет го­ди­ни в Ин­дия. За­вър­шил е пра­во и ет­но­ло­гия. Жи­вее в Гер­ма­ния и в Юж­на Аф­ри­ка. В Бъл­га­рия, за пър­ви път след на­пус­ка­не­то й, се връ­ща през 1989 г. Но­си­тел е на ли­те­ра­тур­ни­те наг­ра­ди "Бер­тел­сман" (1997) и Ада­лбер­т фон Ша­ми­со (2000), как­то и на Мар­бург­ска­та ли­те­ра­тур­на наг­ра­да (1996), от­ли­чен е с наг­ра­да­та за бе­лет­рис­ти­ка на Лай­пциг­ския па­наир на кни­га­та (2006) и с Бер­лин­ска­та наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра (2007).
- След пре­мие­ра­та на кни­ги­те Ви "Све­тът е ши­рок и спа­се­ние деб­не от­всякъ­де" и "Съ­би­ра­чът на све­то­ве" в Со­фия, сте пъ­ту­ва­ли из Бъл­га­рия, за­ра­ди Ва­шия бъ­дещ до­ку­мен­та­лен филм. Как­во Ви нап­ра­ви впе­чат­ле­ние?
- След моя сре­ща със сту­ден­ти в Ру­се се ужа­си­х, за­що­то тех­ни­те поз­на­ния за дик­та­ту­ра­та от 1944 г. до 1989 г. са ни­щож­ни. Не им бе­ше ясна мно­го да­та­та 9 сеп­тем­ври, а и не мо­жа­ха да об­яснят как­во е то­ва но­мен­кла­ту­ра, как­во е то­ва ком­со­мол и т.н. Яс­но е, че в те­зи го­ди­ни в учи­ли­ще ни­що не се учи за те­зи вре­ме­на и се пра­ви всич­ко въз­мож­но да се заб­ра­ви как­во се случ­ва­ло в та­зи епо­ха. Спо­ред мен, ед­на от най-важ­ни­те за­да­чи на Бъл­га­рия е да раз­гле­да кри­тич­но то­ва ми­на­ло.
Има и друг при­мер от БАН - в сек­ция­та по ис­то­рия за то­зи пе­риод има 12 ис­то­ри­ци и ни­то еди­н от тях не ра­бо­ти по те­ма за Дър­жав­на си­гур­ност, за реп­ре­сии, прес­тъп­ле­ния, а то­ва мо­же би са най-важ­ни­те въп­ро­си от оно­ва вре­ме. Та­ка че и про­фе­сио­нал­ни­те ис­то­ри­ци бягат от та­зи те­ма, кое­то е уни­ка­ле­н слу­чай, вклю­чи­тел­но и за Из­точ­на Ев­ро­па. До­кол­ко­то знам, и в Пол­ша, и в Ру­мъ­ния има въл­на от ис­то­ри­ци, кои­то раз­глеж­дат ми­на­ло­то.
- Как­во ис­ка­те да раз­ка­же­те във Ва­шия филм?
- То­ва е до­ку­мен­та­лен филм за ЦДФ (Вто­ра нем­ска те­ле­ви­зия), коя­то ми да­де пъл­на сво­бо­да да сни­мам филм за Бъл­га­рия та­ка, как­то аз си го пред­ставям. То­ва е дос­та рядък слу­чай за те­ле­ви­зия­та. Оно­ва, кое­то ви­на­ги ме е ужа­сява­ло в Бъл­га­рия е, че сре­щам хо­ра с не­ве­роя­тно ми­на­ло - въз­рас­тни хо­ра, кои­то носят дос­той­нство­то на бъл­га­ри, но те не се появ­яват по те­ле­ви­зия­та, тех­ни­те кни­ги не се пуб­ли­ку­ват. Те­зи хо­ра са осъ­де­ни на мъл­ча­ние. За мен за­да­ча­та на еди­н ре­жи­сьор, на еди­н пи­са­тел, е да да­де глас на те­зи хо­ра, кои­то ина­че нямат глас. За то­ва се­га пъ­ту­вах три сед­ми­ци из Бъл­га­рия - по те­зи мес­та, къ­де­то са би­ли ла­ге­ри­те - Бе­ле­не, жес­то­кия ла­гер в Ло­веч. Ето то­ва е не­що, кое­то сту­ден­ти­те, с кои­то се срещ­нах, изо­бщо не знае­ха. Ко­га­то ги по­пи­тах как­во знаят за Ло­веч, еди­н сту­дент ми ка­за, че там има няка­къв фес­ти­вал на на­род­но­то твор­чес­тво, а друг ми ка­за, че там е най-ста­ро­то нем­ско учи­ли­ще в Бъл­га­рия. И ни­кой не бе­ше чу­вал за то­зи ужа­сява­щ ла­гер, кой­то е уни­ка­ле­н, за­що­то ве­че в то­зи пе­риод от 1958 г. до 1961 г. ни­къ­де в Ев­ро­па няма­ше ла­ге­ри, къ­де­то хо­ра­та бяха из­пра­ща­ни, за да бъ­дат уби­ти. Бях и в Со­фий­ския и Па­зар­джиш­кия зат­вор. Наис­ти­на с хо­ра­та, пре­жи­ве­ли всич­ко то­ва, трябва сре­ща­та да ста­не се­га, за­що­то те ве­че из­ми­рат. А ако из­ча­ка­ме още 10 го­ди­ни, еди­нстве­но­то сви­де­телс­тво ще бъ­де ар­хи­вът на Дър­жав­на си­гур­ност, а той, ос­вен то­ва, че няма сво­бо­ден дос­тъп, е тол­ко­ва фал­ши­фи­ци­ран и тол­ко­ва нег­ра­мот­но съ­би­ран, че ще бъ­де жив ужа­с, ако то­ва ос­та­не еди­нстве­на­та до­ку­мен­та­ция за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния.
- Дос­та сте скеп­ти­чен за бъл­гар­ския пре­ход...
- За­ко­ни­те в Бъл­га­рия не се спаз­ват. Да­же и доб­ри­те, ка­то то­зи за дос­тъ­па до ин­фор­ма­ция, нап­ри­мер. Аз от ли­чен опи­т знам. От го­ди­ни из­пра­щам ис­ка­ния за дос­тъп до оп­ре­де­ле­ни до­ку­мен­ти и от го­ди­ни не ми се от­го­варя! Неслу­чай­но за­пад­ният свят счи­та, че за мно­зи­на мир­ният пре­ход слу­жи на ин­те­ре­си­те на пре­диш­на­та но­мен­кла­ту­ра, с дру­ги ду­ми - тя ук­ре­пи и ка­пи­та­ли­зи­ра, ос­вен ос­та­на­ло­то и тай­ни­те си! Най-точ­ният при­мер е, че за за­пад­на­та со­циал­де­мок­ра­ция няма­ше ни­що по-важ­но от то­ва да прие­ме БСП в Со­циа­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­цио­нал. До­ри в на­ча­ло­то на пре­хо­да има­ше ед­на мощ­на и с тра­ди­ции со­циал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия в Бъл­га­рия, на­че­ло с ве­че по­кой­ния д-р Пе­тър Дер­тлиев. Тя ще­ше да бъ­де нор­мал­ният член на Со­циа­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­цио­нал. Да­же фон­да­ция Фрид­рих Ебе­рт из­да­ва кни­ги, из­вин­явай­те за из­ра­за, на "ве­ли­ки­те мис­ли­те­ли на БСП". И то­ва мо­же да се прос­ле­ди във всич­ки об­лас­ти. Съ­що­то се слу­чи и с прие­ма­не­то на Бъл­га­рия в ЕС, ко­га­то стра­на­та вле­зе в об­щнос­тта по ми­лост, вмес­то да бъ­де скъ­са­на.
Ско­ро ще из­ле­зе на бъл­гар­ски и кни­га­та ми "Ку­чеш­ки вре­ме­на", коя­то ми се ис­ка на бъл­гар­ски ези­к да из­ле­зе със заг­ла­вие "Мен­те ре­во­лю­ция­та". Ин­те­рес­но е, че та­зи кни­га из­ле­зе на нем­ски през 1999 г. Зна­чи 8 го­ди­ни - и в те­зи 8 го­ди­ни не се на­ме­ри еди­н бъл­гар­ски из­да­тел да я из­да­де. И чес­то чу­вах не ди­рек­тно, а по дру­ги ка­на­ли, че хо­ра­та се стра­ху­ват да я пуб­ли­ку­ват. То­ва мо­же би е еди­нстве­на­та кни­га, коя­то раз­глеж­да сис­те­ма­тич­но то­зи пе­риод. За­що­то аз се за­вър­нах още през де­кем­ври 1989 г. и пре­ка­рах цяла го­ди­на - до 1990 - в Бъл­га­рия. Най-важ­на­та те­ма за мен е, че цяла­та но­мен­кла­ту­ра е ед­на ма­фия. В Ита­ли­я ма­фия­та е ре­гио­на­лен фе­но­мен, кой­то под­ле­жи на на­тиск, на бор­ба на об­щес­тво­то с не­го и на дър­жа­ва­та, а у нас ма­фия­та е над дър­жа­ва­та. Днеш­на­та дър­жа­ва е клон на та­зи ма­фия, коя­то е би­ла ко­ло­ния на бив­шия Съ­вет­ски съюз, не-слу­чай­но чен­ге­та­та са об­хва­на­ли всич­ко. Пуб­лич­но се го­во­ри, че всич­ки КГБ-исти, без да се крият, са на власт!
- И Вие, не­за­ви­си­мо, че сте из­лез­ли от Бъл­га­рия ка­то де­те, се ока­зва, че сте има­ли до­сие, до­ри сте оп­ре­делян в не­го ка­то те­ро­рист?
В осе­мде­сет­те го­ди­ни е има­ло ед­на глу­пост спрямо мен от стра­на на Дър­жав­на си­гур­ност - фи­гу­ри­рал съм ка­то ръ­ко­во­ди­тел на те­ро­рис­тич­на ор­га­ни­за­ция, на­со­че­на сре­щу Бъл­га­рия в Ба­ва­рия. До­ри и се­га, ко­га­то го­воря с някои чле­но­ве на БСП, те каз­ват, че из­сел­ва­не­то на 300 хил­яди тур­ци е би­ло ан­ти­те­ро­рис­тич­на ак­ция! Се­га уча­ства­т в меж­ду­на­род­ни­те дей­ствия, за да се из­ка­рат го­ле­ми бор­ци за бор­ба сре­щу те­ро­риз­ма. Всъщ­ност се под­маз­ват на но­ви­те гос­по­да­ри - Съе­ди­не­ни­те ща­ти.
В дик­та­ту­ра­та не е има­ло ин­тим­ност - то­ва е ед­на от ха­рак­те­рис­ти­ки­те на дик­та­ту­ра­та. Тя не поз­вол­ява ин­тим­ност.
Всъщ­ност ние се­га за­щи­та­ва­ме ин­тим­нос­тта, коя­то те раз­ру­ши­ха. По то­зи по­вод ис­кам да ка­жа, че аз има­м уго­вор­ка с ди­рек­то­ра на ЦДФ да нап­ра­вим бъл­гар­ска вер­сия на фил­ма, коя­то да пус­нем по ин­тер­нет. За­що­то аз се съмн­явам, че та­къв филм, до­ри и днес, мо­же да бъ­де пус­нат в Бъл­га­рия, не­за­ви­си­мо, че аз ще го пред­ло­жа. Но аз ве­че има­м уго­вор­ка­та със Сте­фан Ки­та­нов, кой­то е про­ду­цент на иг­рал­ния филм по сце­на­рий, реа­ли­зи­ран от Сте­фан Ко­ман­да­рев, че на Со­фия филм фест през март 2008 г. ще пус­нем и до­ку­мен­тал­ния.
- Ка­къв е проб­ле­мът на хо­ра­та в Бъл­га­рия, спо­ред Вас?
- Глав­ният проб­лем на бъл­га­ри­те е па­сив­но­то, рав­но­душ­но­то им от­но­ше­ние към собс­тве­ни­те им пра­ва. То­ва е роб­ски ман­та­ли­тет, ко­га­то някой оча­ква друг да дой­де и да го ос­во­бо­ди от робс­тво­то. Та­ка не ста­ва, за­то­ва се каз­ва, че сво­бо­да­та не се да­ва, а се взи­ма. То­ва е вярно и бъл­гар­ският на­род още не е ре­шил да си взе­ме сво­бо­да­та. Аз виж­дам, нап­ри­мер, как в Бъл­га­рия мно­го хо­ра ча­кат сво­бо­да­та от еди­н чо­век и той се каз­ва Бой­ко Бо­ри­сов. А то­ва е смеш­но, ка­то му се знае биог­ра­фия­та и не­го­ви­те ин­те­лек­туал­ни спо­соб­нос­ти. И в ни­во­то на спа­си­те­ли­те има някак­ва дег­ра­да­ция - Ива­н Кос­тов бе­ше по-ин­те­лек­туа­лен от Сак­ско­бур­ггот­ски, а той по­ве­че от Бо­ри­сов. И ако тръг­нем та­ка на­до­лу ще стиг­нем пак до То­дор Жив­ков.
- Няма­те доб­ро мне­ние за пре­хо­да в Бъл­га­рия?
- Мир­ният пре­ход е съ­що ед­на лъ­жа - той съ­дър­жа в се­бе си скрит ге­но­цид - кол­ко въз­рас­тни хо­ра гла­ду­ват, кол­ко не мо­гат да си платят пар­но­то? И кол­ко, над 2 ми­лио­на мла­ди хо­ра, на­пус­на­ха стра­на­та? Не, не мо­га да на­ре­ка слу­чи­ло­то се ми­рен пре­ход. Въп­ро­сът е, ако има жер­тви, те­зи жер­тви да не са без­смис­ле­ни.
На­цио­на­лиз­мът, кой­то се наб­лю­да­ва в Бъл­га­рия, е съ­що част от за­ло­же­на­та по­ли­ти­ка от БСП и Дър­жав­на си­гур­ност с цел да по­ка­же пред парт­ньо­ри­те от ЕС, че няма да раз­ре­ши та­ки­ва на­цио­на­лис­ти­чес­ки ек­сце­сии. Трябва да се ви­ди от къ­де ид­ват те­зи хо­ра от "Ата­ка", кой ги фи­нан­си­ра.
Ко­га точ­но ед­но по­ко­ле­ние за­поч­ва да раз­глеж­да прес­тъп­ле­ния­та на ро­ди­те­ли­те си. В Гер­ма­ния след на­цио­нал­со­циа­лиз­ма е има­ло 15-20 го­ди­ни на гол­ямо мъл­ча­ние. Тък­мо то­ва по­ко­ле­ние пос­ле нап­ра­ви 68-ма го­ди­на! Де­ца­та оти­до­ха при ро­ди­те­ли­те си и ги по­пи­та­ха: ти как­во си пра­вил по вре­ме­то на на­цио­нал­со­циа­лиз­ма? Раз­къс­ва­не­то меж­ду по­ко­ле­ния­та в Гер­ма­ния се ока­за здра­вос­лов­но, но тук е об­рат­но­то - еди­н г-н Ста­ни­шев не се дис­тан­ци­ра от ба­ща си. Нас­ко­ро чух, че в оне­зи го­ди­ни на дик­та­ту­ра­та е пос­трое­на мо­дер­на Бъл­га­рия. Тук има сцеп­ле­ние на по­ко­ле­ния­та и не се сра­му­ват, прос­то си вървят нап­ред.
-За­що, спо­ред Вас, хо­ра­та не за­щи­та­ват и не ус­тоя­ват чо­веш­ки­те си пра­ва не са­мо в Бъл­га­рия? То­ва, кое­то ка­зах­те за ро­ба.
-Тъй ка­то ста­ва ду­ма за Хел­зинк­ския ко­ми­тет*, има хо­ра, кои­то са за­щи­та­ва­ли те­зи пра­ва. Глав­ният по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ник на 80-те го­ди­ни в Бъл­га­рия, и по мне­ние на Хел­зинк­ския ко­ми­тет, бе­ше Ян­ко Ян­ков. Той е до­ка­зал пред про­ку­ра­ту­ра­та, че до­сие­то му е фал­ши­фи­ци­ра­но. И има офи­циал­но до­ка­за­телс­тво от Воен­на­та про­ку­ра­ту­ра в Со­фия и с ек­спер­ти­за на гра­фо­лог, че то­ва, кое­то е в до­сие­то му - че е до­нос­ник, е фал­ши­фи­кат. Въп­ре­ки то­ва, се­га пак го из­важ­дат в спи­съ­ка на до­нос­ни­ци­те. Та­ка че оче­вид­но има стре­меж да бъ­дат раз­ру­ше­ни да­же те­зи хо­ра, кои­то са си за­щи­та­ва­ли пра­ва­та. В об­щес­тво, в кое­то и сме­ли­те хо­ра са та­ка зле­пос­тав­яни и со­циал­но изо­ли­ра­ни, е мно­го труд­но чо­век да на­ме­ри при­ме­ри, кои­то да пов­лияят на след­ва­що­то по­ко­ле­ние. Спо­ред мен, мла­ди­те хо­ра се нуж­даят от го­ле­ми при­ме­ри. Та­ка ста­на в Юж­на Аф­ри­ка, къ­де­то Ман­де­ла да­де дух и при­мер на цяло по­ко­ле­ние и той не е изо­ли­ра­н слу­чай в све­та. В Бъл­га­рия до ден дне­шен мал­ко­то ге­рои, кои­то има­ме, ги ба­на­ли­зи­ра­ме и от­стран­ява­ме. По то­зи на­чин мал­ко труд­но ще се въ­ве­де в об­щес­тве­но­то мне­ние, в ду­ха на на­ро­да та­ко­ва съз­на­ние, че бор­ба­та за лич­ни­те пра­ва е най-съ­щес­тве­на­та в чо­веш­кия жи­вот.
* Пи­са­телят Или­я Троя­нов го­во­ри за Хел­зинк­ския ко­ми­тет на Ан­тон Запр­янов, ди­си­дент по вре­ме­то на ко­мун­­и­сти­чес­кия ре­жим и еми­гри­ра­л след 1989 г.