Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич  става на 70 години тази седмица.
През 2015г. получава Нобелова награда за литература. 
Отличието й се присъжда за „полифоничните й творби, които са паметник на
 страданието и куража в наше време“. Наричана е „моралната памет на 
сриналата се съветска империя“ заради книгите си за живота в СССР, 
базирани на стотици интервюта с обикновени хора. Сред книгите й са 
„Чернобил – хроника на бъдещето“, „Войната няма женско лице“, „Цинковите
 момчета“, „Времето на секънхенда“.
„Дойче веле“ припомня извадки от нейни статии и интервюта, в които тя рисува съкрушителен портрет на руското общество - колаж от изказвания на Светлана Алексиевич по публикации в „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „Ди Цайт” и Дойче Веле:
Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват 
нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде 
изпълзяха този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това 
помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се 
питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир, 
докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е 
фундаментална.
***
Гледам лицата на хората по улицата. Демонстрирали сме заедно през 
деветдесетте години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода! 
Свобода!“. Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!“. 
Той е узурпирал душата на обществото, защото притежава интуицията да 
дава израз на народната воля. Путин олицетворява мъжкарството, 
православието, бляновете да бъдем велика сила – все архаични, 
митологични, мрачни неща.
***
Митологичното съзнание постепенно завладява Русия: „Ние сме унижени и
 оскърбени, вкараха ни в роля, която не ни подхожда – и поради това 
трябва да се надигнем!“. Приятелите ми са объркани. Всички четат книги 
за възникването на фашизма в Германия и Италия. За началото на 
революцията през 1917. Движим се неизвестно накъде. Руската интелигенция
 се е превърнала в малко островче сред тъмата и вече не може да отговори
 на въпроса: Защо народът толкова лесно се отказа от свободата си?
***
Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра 
страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка 
лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори, 
Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия – това е Путин. Без Путин 
няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме 
хора на войната – просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме 
водили война, или сме се готвели за следващата. У нас войната е 
издигната в култ.
***
Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: 
„Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 
128 години води войни, мирни са едва 72 години. От всички тези войни 
само пет са отбранителни, останалите са завоевателни“. През 20 век не е 
по-различно: руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е 
живял във война и в името на държавата – никога не е живял заради самия 
себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата 
страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.
***
По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм 
руски завоевател“. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в 
интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир – и 
сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахстан и 
станахме най-голямата страна в света“.
***
Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят 
самочувствие от мисълта, че Русия отново е велика. На улицата навред 
усещаш агресивност, съзнанието на хората се е милитаризирало. Всички 
мислят във военни категории, за тях няма друго, освен „победа“ и 
„поражение“ – не случайно военните паради отново излязоха на мода и 
всички славят „героичното минало“ на страната.
***
Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на 
пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за 
храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните, за да харчи за 
война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира.
 Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва
 да стискаме зъби“.
***
От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни 
гробове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика 
зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защитаваме една свещена 
кауза, ако се налага – ще лъжем. Цялата страна ще лъже“. И тя лъже. 
Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината. 
Нейният глас се чува все по-рядко. Например, когато се обаждат хора като
 онова танкистче с тежки изгаряния, чиято снимка видях в интернет: „Там 
се бият хора, които са взели кредити или изплащат ипотеки. Бият се за 
пари. Има и осъждани. Разбира се, пропагандата също въздейства. Лично аз
 вярвах, че ще се бием срещу фашистите. Трябваше да си скъсаме пагоните и
 да замажем регистрационните номера на машините. Путин е хитър. 
Официално непрекъснато повтаря, че в Украйна няма руски войски, а на нас
 вика: „Давай, давай, по-бързо!“.
***
И това всички го знаят. Хората добре знаят, че мнозина са отишли на 
война заради парите. В интернет платените тролове разпространяват 
легенди, че от другата страна имало цели батальони поляци и американци, 
но ранени руски войници, завърнали се в страната, не са ги виждали. 
Вярно, чували са за тях, но лично не са ги срещали.
***
Страна, обсебена от войната, страна с военна психика. В обществото 
цари небивала подозрителност. Всички преследват шпиони. Навремето под 
подозрение в шпионаж попадаха само учените, днес обаче всеки може да 
излезе шпионин: моряците, домакините, кой ли не.
***
Наскоро арестуваха Светлана Давидова от Вясма, майка на седем деца. 
Обвиниха я в държавна измяна, за която се полагат от 10 до 15 години 
лагер. Престъплението ѝ: обадила се в украинското посолство и разказала,
 че руски войски от Вясма се бият в Донбас, чула го от офицери. А как са
 разбрали, че Давидова е звъняла в посолството? Издали я съседите. Та 
нали е война!
***
От телевизора се лее такъв антиамериканизъм и такава омраза срещу 
Запада, каквито никога не е имало. Наскоро чаках на стоянка за таксита в
 Москва. Опашката обсъждаше една-единствена тема: хората очакваха 
избухването на някакъв вулкан, който щял да погребе под лава и пепел 
половин Америка. И всички се радваха!
***
Или пък разговорът ми със сина на една приятелка, студент в 
Московския университет. Русия можела за шест часа да превърне в 
радиоактивна пепел не само САЩ, но и целия останал свят, уверяваше ме 
той. Откъде го знаеш това? – попитах го. „Ами от телевизора.“
***
Многобройни граждански организации, включително и доброволни, бяха 
обявени за чуждестранни агенти, защото получавали пари от Запада. За 
какво ли ѝ е на нашата страна списък на чуждестранните агенти? Ето за 
какво: за да насъсква едни граждани срещу други граждани. И това ако не е
 гражданска война
***
В Държавната дума депутатите сериозно обсъждаха дали да не се забрани
 притежаването на долари и изучаването на чужди езици. Защото младите 
хора бягали от страната. Скоро сигурно вече ще бъде опасно да разговаряш
 с чужденци. А неотдавна приеха закон, който забранява на гейовете и 
лесбийките да взимат шофьорска книжка. Директорката на едно училище в 
голям руски град беше уволнена, защото празнувала заедно с децата 
Хелоуин. Уволняват хора от работа само заради едно селфи, вкарват ги в 
ареста заради безобидни туитове, претърсват жилищата им заради това, че 
са харесали нещо във „Фейсбук“.
***
Тази година страната отпразнува 70-годишнината от победата. В руските
 градове открито се набират доброволци за войната в Украйна. Това е 
нашата житейска среда – войната. Единственият свят, в който се чувстваме
 у дома си.
www.transmedia.bg  

 
 



