20 юни 2016

Горни Лом – кого закриля Прокуратурата/доп. 21.06.2016 г./


https://bivol.bg/gorni-lom-kogo-zakrilya-prokuraturata.html

http://www.eurochicago.com/2016/06/gorni-lom/

инженер-математик Петър Пенчев
член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
*******************
Една година и половина Прокуратурата с екип от 19 следователи от Национална следствена служба(НСлС), събират данни за причините, довели до една от най-големите производствени злополуки в България  с 15 загинали – взрива край с. Горни Лом на 01.10.2014 г.
След прокурорски анализ на събраните по делото доказателства като обвиняеми са привлечени Валери Митков – проектант на взривилия се цех „С“(Прокуратурата не сочи в съобщението си http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/prokuraturata-privleche-km-nakazatelna-otgovornost/ важният факт, че същият е и собственик на завода); Палма Иванова - инспектор „Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност“ в завод „Миджур; Божидар Василев - началник на отдел „Контрол върху общоопасните средства“ в Дирекция „Охранителна и пътна полиция“ при Главна дирекция „Охранителна полиция“ към МВР и Ивелина Бахчеванова - директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ при МИЕТ  и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол е неразпространение на оръжията за масово унищожение.
***********

Тъй като от днес в НСлС - 45 граждани, пострадали като наследници на загиналите, ще четат документи по досъдебно производство № 51/2014 г., бих искал да изложа събрани по Закона за достъп до обществена информация(ЗДОИ) факти и доказателства, които да подпомогнат намиране на истината за този трагичен случай и привличане под съдебна отговорност на всички участвали лица.
Този знализ предоставям за публикуване в “Биволъ” и “Еврочикаго”, защото от опит зная, че други редактори ще ми наложат цензура.

Още през 2008 г., в първите дни на м. юли, група граждански организации веднага след големите взривове във военни складове край с. Челопечене край София поискахме да бъдат извършени замервания на отделените в атмосферата силно канцерогенни вещества – диоксини и фурани, но се оказа че в България подобна измервателна апаратура няма и софиянци понесоха реален здравен риск от труднолечими заболявания, без да бъдат предупредени от властите за вземане на сериозни предохранителни мерки от всеки гражданин.
Търсейки сами информация за опасните заболявания, случайно попаднахме на информация с цитиране на гръцки медии за сключено споразумение за внос на един милион и шестстотин хиляди противопехотни мини от Гърция и унищожаването им в България. На 06.07.2008 г. от Национално движение “Екогласност”, с подкрепата на подписи от СНЦ “Екозащита-с. Челопечене”, СНЦ “Еко-с. Мрамор” и Екосдружение ”Връбница, Надежда-София”, изпратихме до

министър-председателя Сергей Станишев

“Искане за намеса” за издаване на административен акт за анулиране на това споразумение.
Последва писмо изх. № 1228/08.07.2008 г. от сега обвиняемата Ивелина Бахчеванова до

Иван Дочев – секретар на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет,

която уведомява за такъв проект на българската фирма “Видекс” АД – гр. София, потвърдено в проведен телефонен разговор от изпълнителния директор на дружеството Валери Митков.(Интересното е, че Прокуратурата обвинява И. Бахчеванова с ‘е била длъжна да  запознава председателя на комисията и нейните членове с всички заявления за даване на разрешение за сделки с оръжия, както и с приложените  към тях документи’), а от това писмо е видно че Бахчеванова е уведомила даже и МС веднага след нашето писмо до Станишев.
Получихме от МС вместо отговор мълчалив отказ и на 21.07.2008 г. аз подписах жалба срещу министър-председателя до Върховния административен съд, с внесено допълнение от 01.09.2008 г., че се касае за нарушаване на Конвенция за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване(Конвенцията), обн. ДВ., бр. 68 от 30.07.1999 г., влязла в сила за България на 04.09.1998 г. Докато Гърция се забавя - Конвенцията за тях влиза в сила едва на 25.09.2003 г. и в изпълнение на записания в нея срок за унищожаването на всички налични запаси от мини от четири години, те предприемат през 2008 г. намиране на държава за износ и мините да не замърсяват гръцка територия. Трябва да се подчертае, с Конвенцията се разрешава унищожаването, но не и разглобяване на противопехотните мини – доказа се от Българската академия на науките, че последното е станало причина за взрива на 01.10.2014 г.
С членовете на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” като граждани отбелязваме, че тази Конвенция – приета в Осло на 18.09.1997 г. и подписана в Отава на 04.12.1997 г., е резултат от изцяло гражданската инициатива в световен мащаб на Международна кампания за забрана на противопехотните мини, като за тази хуманна дейност основният й говорител

Джоди Уйлямс получи Нобелова награда за мир през 1997 г.

За жалост в България Върховният административен съд отхвърли с Определение № 246/08.01.2009 г. жалбата, в което съдът констатира че се касае за договор на “Видекс” АД за утилизация(разглобяване). И не забелязва, че грешно се обосновава за уж разрешаването на този трансфер с чл. 3, т. 2 от Конвенцията, докато с цитираната норма се разрешава трансфер единствено за унищожаване. Съдът отказва да приложи чл. 9 от Конвенцията: “Всяка държава страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция и контрол.” Тук бих искал да посоча

тримата съдии, подписали този акт – Андрей Икономов, Илияна Дойчева и Илиана Славовска.

Не трябва да пропуснем и представителят на МС в заседанието по делото № 11061/2008 г. юристконсулт Василев, който на 10.12.2018 г. манипулира истината пред съда: “Споразумение за унищожаване в България на 1,6 млн. Противопехотни мини от Гърция между правителствата на двете републики не е сключвано.”, когато договор № 719 за трансфера е бил вече сключен на 10.07.2008 г. между представител на гръцкото Министерство на отбраната и “Видекс” АД – но в случая съгласно Конвенцията

отговорността се носи изцяло от държавата, респективно Министерския съвет на Република България. 
За този договор от “Видекс” АД съобщават пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма(МИЕТ), че е на стойност половин милиона евро, докато вестник “Елевтерос типос” съобщава по същото време за предвидено заплащане от гръцка страна 3,5 млн. евро – това съмнение за скрита финансова далавера съм представил в началото на м. 12.2014 г. в НСлС при проведения ми разпит. Дали Прокуратурата е разследвала този факт, предстои да видим.
Едва след внасянето на жалбата до съда,

началникът на Кабинета на министър-председателя Филип Боков

ни отговори с писмо № 17.00-28/29.07.2008 г.:
В момента се водят преговори между фирмата (“Видекс” АД, бел. моя) и представители на Гърция по изясняване на условията за договор.” В същото време, още на 10.07.2008 г., същият договор е вече бил сключен. И още:
“Извикахме собственика на фирмата и изискахме технологията, по която ще утилизират мините. От представените документи се вижда, че на наша територия ще се извърши разснарядяване без унищожаване…”. А това, че Конвенцията забранява разснарядяване, се затаява от правителствения Кабинет.
Поискахме мнение от МОСВ относно готовността на фирма “Видекс” АД да пристъпи към утилизация(разснарядяване, разглобяване) в своето поделение в с. Горни Лом. От представените документи е видно, че е направена проверка от упълномощените ведомства…

Продължих с искания по ЗДОИ и МОСВ с писмо № 04-00-2523/08.10.2009 г., подписано от

зам.-министър Евдокия Манева, от кабинета на Бойко Борисов

ме информира: “… на “Видекс” АД, завод “Миджур”, с. Горни Лом(предприятие с висок рисков потенциал) е издадено Разрешително № 67 от 26.07.2007 г.”, това разрешително за експлоатация е съгласно Закона за опазване на околната среда(ЗООС) по раздела за предотвратяване на големи аварии. И нито дума няма в това писмо за необходимото законово изпълнение на записаните условия в това разрешително, може би заради този мой интерес впоследствие МОСВ отказа да ми даде достъп до текста на това разрешително, но по ЗДОИ кметът на Община Чупрене го предостави след взрива – от т. 17 в разрешителното се вижда, че МОСВ не са направили необходимото за неговото преразглеждане въпреки че са уведомени чрез моето заявление по ЗДОИ за настъпилите “… съществени промени в количествата на опасните вещества, промени в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники…”.
В същото време, при издаването през 2007 г. на това разрешително заедно с друго за складова база “Ливадски дол” край гр. Монтана(пак с категория ‘висок рисков потенциал’), или за тяхното преразглеждане, от МОСВ не са спазили глава седма, раздел “Предотвратяване на големи аварии” по ЗООС, като не са уведомили за становища нито кметовете на Чупрене и Монтана(в “Ливадски дол” според Главния прокурор С. Цацаров са съхранявани хиляди от гръцките мини), нито са били уведомени областните управители на Видин и Монтана, за което получих писмени отговори по ЗДОИ. И вместо да се потърси отговорност за нарушаване на ЗООС, след взрива управляващите от ГЕРБ прокарват в Народното събрание изменение на закона и заменят издаването на ‘Разрешително за експлоатация’ с ‘контрол', т.е. оставя се пълна свобода на действие на предприятията с висок рисков потенциал – чл. 104 от ЗООС, изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 14.08.2015 г. Отменя се и уведомяването на областните управители – чл. 110а, ал. 2 от ЗООС.
Тук, за да завърша с представяне на неефективния контрол от МОСВ, ще цитирам представена ми по ЗДОИ Писмена справка от МОСВ № ЗДОИ-43/09.12.2014:
След извършена проверка през м. април 2014 г. в предприятието и дадени предписания от страна на контролните органи по чл. 157а на ЗООС, свързани с промяна на складови съоръжения № № 1,3,4,6 и 10, с цел увеличаване на капацитета на взривни вещества …”, следва нищонедействаща писмена кореспонденция с “Видекс” АД и последната ‘проверка’ на многото контролни органи даже е в края на м. 09.2014 г., само няколко дни преди взрива.
МОСВ едва след взрива, с писмо № 26-00-2799 от 29.10.2014 г., е отказало преразглеждане и изменение на Разрешителното за експлоатация № 67, издадено и безхаберно непроменяно от далечната дата 26.07.2007 г.
Нещо повече, от МОСВ в лицето на РИОСВ-Монтана, след взрива на 01.10.2014 г. излъчваха манипулативни съобщения за липсата на каквито и да са замърсявания, когато с писмо-отговор по ЗДОИ № ЗДОИ-17/06.11.2014 г. ни уведомяват:
… не разполагаме с протоколи от проведено измерване на емисии в околната среда на диоксини, фурани и обеднен уран след инцидента на 01.10.2014 г. в завод “Миджур” на фирма “Видекс” АД. В системата на ИАОС(националната агенция към МОСВ) не се извършва измерване на емисии на диоксини и фурани.
И още един интересен документ от МОСВ - доклад от 17.12.2015 г. за извършена комплексна проверка на завод “Миджур” на основание Заповед № РД-344/10.12.2015 г. на Директора на РИОСВ–Монтана, в който обаче се вижда явно затаяване на истината, която по-долу се доказва от снимките от Брифинг в Министерския съвет, а именно в този доклад на РИОСВ-Монтана е записано:
Извършена е проверка и оглед на складове № 2, № 3, № 5 и № 9 и складове за отпадъци.
Веществата и смесите се съхраняват, съгласно условията посочени в информационните листи за безопасност. ИЛБ са изготвени в съответствие с Регламент ЕО № 453/2010 г. Не е установено съхранение на несъвместими категории химични вещества и смеси.

Тези констатации са в пълно противоречие с документалните снимки от Министерството на външните работи, представени половин година по-рано пред заседанието на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет – видно по-долу в това изложение.
 
За истинското състояние на завод “Миджур” край с. Горни Лом, уж ‘контролиран’ от многото контролни органи, за което има подписвани протоколи с формални ‘препоръки’ – всичко това е документирано половин година след взрива със снимки, докладвани в Министерския съвет–Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките(преименуван), на заседанието от 08.07.2015 г. по т. 16 от дневния ред. Забележителното е, че този най-висш Съвет от представители на ниво министри или зам.-министри от почти всички министерства, Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна агенция „Разузнаване“ - след тази информация по т. 16 решава: “Информацията се приема за сведение”.
От Министерството на външните работи докладващият зам.-министър Валентин Порязов заявява своята тревога след представяне на снимките: “Има друг аспект на въпроса, а именно сигурността, доколко в това състояние, което виждате всички като членове на Съвета, не представлява риск за сигурността на гражданите, които се намират в околните места. Вероятно има някаква компетентна институция, която би могла да направи оценка на риска, за да не се окаже, че не сме предупредили, че такъв съществува за по-нататък, не знам какво бихте предложили.” И председателстващият заседанието, съпредседател на Съвета, военният министър Николай Ненчев закрива точка 16 и преминава към следващата точка от заседанието.
А какво се вижда от снимковото представяне от експерт на Външното министерство в този

брифинг за проведеното посещение на гръцки екип за оценка на състоянието на противопехотните мини, намиращи се в завод “Миджур” с Г. Лом и за тяхното връщане в Република Гърция:

… в складовете, където са и мините, има складирани допълнително боеприпаси и взривни вещества, които те(гръцките експерти) не познават …”.

Преди да продължим с интересните снимки трябва да внесем уточнение, че след взрива складовете са затворени и не са извършвани каквито и да е манипулации в тях, съобщено с доклад от 17.12.2015 г. на РИОСВ-Монтана:
На територията на завод „Миджур” се извършва съхранение на взривни вещества за граждански цели, химични вещества и смеси в обособени складови помещения. В момента на проверката и за периода от възникнала авария на 01.10.2014 г. на обекта не се извършва производствена дейност.”,
т.е. на снимките е картината която са били ‘контролирали’ многото контролни органи преди взрива.
… Има доста интересни неща, които мисля, че ще бъдат интересни и за вас да ги видите.
На тази снимка … се вижда, че мините са на две нива, нещо което е абсолютно недопустимо като цяло, тъй като е възможно падане на палетите. Някои от тях са изгнили и има нарушени както казах и връзки между сандъците. Освен това се виждат на преден план сините чували и двата кашона. Това са взривни вещества от процеса на утилизация.

Гръцкият екип беше учуден да види подобно съхранение

на мини с взривни вещества на едно място, тъй като знаете, че вероятно една от причините за инцидента е именно мини и взривни вещества на едно място.
Вижда се също така, че таванът е в доста лошо състояние. Има течове върху самите боеприпаси. Влагата в този склад, реално в три от петте склада е от порядъка на над 80%, тоест доста висока влажност.
Това е единственият склад, в който мините са без никакви други боеприпаси или взривни вещества около тях, но това което може да се види тук е, че те дори са на три нива. В средата на снимката в дъното се вижда палета, която е доста наклонена, почти е паднала на дъното до прозореца. Тя не е укрепена по никакъв начин. Тоест при едно земетресение, може да се получи инцидент.
При мините се съхраняват включително, ако не се лъжа това са

ракети “Земя-въздух”,

а зад тях тъмната маса, която се вижда това е

твърдо гориво за ракети.

Това също се съхранява до противопехотните мини включително и тук няма на снимката, но

ракети за РПГ-та, включително и такива боеприпаси.

Тук се вижда също при мините, че са отново на три нива с доста изгнили палети в този склад, където влажността също е над 80% и на преден план отново се виждат кашоните с амонит. Това също е гражданско производство, но така или иначе взривните вещества са до противопехотните мини.
Това е друг пример, в петия склад, в който отново белите опаковки, които са между мините, отново това са взривни вещества. Отново друг вид глави на бомби, фактически авиационни. На заден план отново се вижда друг вид, включително и тази противосамолетна, доколкото разбрах бомба, която се взривява в близост до самолетите. Тези малки фрагменти, които виждате, те се разпръскват при взривяване на бомбите до самолета и на практика поразяват живата сила в самолета, но това също се съхранява до противопехотните мини.
Презентацията със снимки продължава с докладване от терена-мястото на взрива:

Това, което е опасно в момента,

вижда се в дясната част, тъмната маса в кутията на мината е тротил. В този момент е заснета мокра, защото валеше, но според оценката и на гръцкия екип, през лятото когато температурите се повишат и тротилът изсъхне, ще стане запалим …
"Проблемът, който остава на място е, че

продължава да има огромно замърсяване с взривни остатъци, включително и мини, които дори не са гръмнали.

Съгласно нашите задължения по Отавската конвенция ние имаме задължение да ги почистим, тоест освен задълженията остава и разбира се риска, който остава за инциденти, включително поради това, че и за кражби разбира се, защото

имаме цели мини, имаме запалки, имаме и дори тел, която да се опъне между мините, за да могат да се активират впоследствие.”,

с което докладът на експерта завършва.

А ние, като граждани, може само да се учудваме как многото контролни органи са подписвали нищонезначещи

протоколи за някакви си проверки – вместо да са били затворили този завод заради системните нормативни нарушения

и привличане под отговорност на виновните лица, но тогава до фаталния взрив на 01.10.2014 г. сигурно нямаше да се стигне. Аз имах възможност да се запозная с административната преписка, която е от деловодството на МВР и видях с очите си

кои лица са участвали в ‘контролните’ проверки – от КОС към МВР-Белоградчик, от РИОСВ-Монтана, от Дирекция “Охрана на труда”-Монтана и др.,

но защо същите не са сега в списъка на обвиняемите, Прокуратурата да каже. Например дали вината на задължената по Кодекса на труда да изпълнява заповедите на работодателя си, на длъжност “заводска охрана на труда”, може да е по-голяма от вината на подписвалия се с едни ‘голи’ препоръки и така … безкрайно повтаряни – шефът на Регионалното звено на Дирекция “Охрана на труда” към социалното министерство, която дирекция контролира и длъжността “заводска охрана на труда”, защо оттам не са изискали уволнението на сега обвиняемата ‘послушна’ служителка.

Както можем да се учудваме на решението “Информацията се приема за сведение” от органа на Министерския съвет – Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, как е могло такова дебелоочие даже след отнетите 15 животи и след запознаване със собствените си очи с горните факти, доказващи липсата на ефективен контрол от държавата на вменени й задължения от Конвенцията.
Безхаберието на този правителствен орган е именно в това, че видно от стенографските протоколи на заседанията му, получени от мен по ЗДОИ,

за пръв път на заседанието на 27.01.2015 г. в Междуведомствения съвет към Министерския съвет се говори за Отавската конвенция.

НЯМАМ ДУМИ…, но незнанието на закона не дава права за оневиняване на престъпилите го и те всичките вкупом трябва да се привлекат от Прокуратурата като обвиняеми в съдебен процес.
За учудване е как даже без обсъждане са издавали лицензи за оръжия - дали пък е случаен фактът, че при откриването на нов цех в завод “Миджур” виждаме (на снимката) президента Георги Първанов - Гоце, според агентурното му досие в Държавна сигурност.

Президентът с агентурно име Гоце на откриване на нов цех във фабриката на Валери Митков в с. Горни Лом

Ето едно изявление по време на заседание на същия Съвет при МС – днешният финансов министър Владислав Горанов репликира на 26.10.2006 г. когато се разглежда заявлението на “Видекс” АД за издаване на пълна лицензия за оръжие, преди започване на обсъжданията специално по точката с този въпрос:
Правя предложение да видим по-скоро къде има проблеми.
Председателстващият заседанието, секретар на Съвета, Аню Ангелов разбира искането на зам.-министъра(тогава) и всички членове на Съвета гласуват единодушно “За”, без обсъждане дават лицензията за оръжие.   
Тук не бива да се крият зад ‘колективно решение’, защото всеки гласува с поемане на своята лична отговорност и всичките трябва да се явят в съда като обвиняеми, за което е отговорна Прокуратурата с предстоящия Обвинителен акт.
Особено впечатление за морала и действията на тези висши държавни чиновници правят думите на министър Божидар Лукарски, първи съпредседател на Съвета, протоколирани в заседанието на 27.01.2015 г.:
Ако Върховен административен съд прецени, че в един хубав момент сме отнели лиценза на “Видекс” и не сме изпълнили законосъобразно цялата процедура по чл. 21, както Вие го изчетохте – ОК, нека ние да сме си измили ръцете и да кажем, че Върховен административен съд така постанови, ние сме отнели лиценза, те са казали, че е незаконосъобразно.” И това е казано от юрист по образование - или как се използва съдебната система за умишлено вредителство, за жалост кърваво.

И още,

разрешения за трансфер на оръжия – подписвани ‘на коляно’.

Разглеждаме получените по ЗДОИ протоколи за издаване на разрешения за трансфер, което е работата на специалната, отново междуведомствена, Комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката. За информация трябва да съобщя, че близо две години се проточи съдебното ми дело, с ценната помощ на известния защитник на човешките права адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация(който сега има пълномощно за съда от петима от пострадалите), срещу отказа на двама министри - Божидар Лукарски и Теменужка Петкова, да предоставят достъп до издадените след 23.09.2009 г. разрешения за трансфер на оръжия от “Видекс” АД, но след загубването на делото в съда министър Лукарски вече ми предоставя пълен достъп до абсолютно всички поискани по ЗДОИ документи.
Тук остана загадка за пред Прокуратурата - как по заповед № РД-16-831/23.09.2009 г. на зам.-министър на МИЕТ Евгени Ангелов, на 07.10.2009 г. с протокол по ЗДОИ експерт в МИЕТ Наталия Граховска ми предаде копие от Разрешение за трансфер № 007699 от 04.09.2008 г. със срок на валидност една година и записана дата на валидност 04.09.2009 г., в което копие графата за “Продължаване до” е празна, а с Решение № РД-16-287/05.04.2016 г., подписано от министър Лукарски, ми предоставят същото разрешително под същия номер и дата на първоначално издаване, но в графата “Продължаване до” стои дата 20.10.2009 г.
Този въпрос очаквам да е отразен и в досъдебното производство № 51/2014 г., което от днес ще четат 45-те пострадали, но аз не проумявам дали това продължение не е извършено след 07.10.20109 г. и заведено със стара дата в деловодството. И трябва, за да не бъда обвинен в мнителност, веднага да оглася факта който установих при разрешения ми преглед на разсекретен протокол(но намиращ се в секретното деловодство на министерството) – протоколът № 405/01.09.2009 г. за продължаване точно на тази лицензия е подписан ‘на коляно’, неприсъствено, без провеждане на заседание на Комисията. Намирам за необходимо да оглася имената на безхаберно/или ‘подплатено’???, подписалите съмнителния документ:

Трайчо Трайков-председател ма Междуведомствената комисия, Ивелина Бахчеванова-секретар на Комисията, Веселин Марков-за ДАНС, Пламен Студенков и Валентин Радев-за Министерство на отбраната, Марин Райков-за Министерство на външните работи, Евгени Ангелов и Иво Маринов-за МИЕТ, всичките са членове на първото Правителство на Бойко Борисов.

Правя обоснован на горните факти извод, че е невъзможно на 07.10.2009 г. да ми дадат стар документ по ЗДОИ, защото това е наказуемо нарушение на закона. Остава да разбера сега дали прокуратурата е забелязала този факт, когато моите документи предадох с подпис върху две копия от тях на НСлС при моя разпит там един месец след взрива. Още повече, че видях в папката на МВР да стои само въпросният екземпляр без попълнена графа за “Продължаване до” – интересно е и как в МВР са издавали след датата на валидност другите разрешения от служба КОС, когато не са обърнали внимание върху предаденото им копие от Комисията към МИЕТ, защото в тяхната административна преписка не се намира вторият документ с удължената дата на валидност, който аз получих едва през м. април т.г. от министър Лукарски.
Един интересен документ, пак от икономическото министерство, в който обвиняемата за скриване на информация И. Бахчеванова, съвсем съвестно с писмо изх. № 04-11-187/29.10.2013 г. по описа на МИЕ е отговорила на Министерството на отбраната, че на фирма “Видекс” АД неправомерно е издаден Международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната/International Import Certificate, който се издава само на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и други държавни органи, т.е. не и на частни фирми. Ако имаше кой да я чуе обвиняемата тогава, нямаше сигурно да се стигне до фаталния взрив.

И накрая, за пострадалите 45 наследници на 15-те загинали, като

“след дъжд качулка”, само че кървав ‘дъжд’

идва Решение № 225 от 09.04.2015 г. на второто правителство на Бойко Борисов – за забрана на транспортиране с цел внос на всички видове оръжия и боеприпаси за тях.
Това тяхно обвинение към държавните органи има право, видно от големия брой на властниците, които безхаберно са толерирали един бизнесмен с име Валери Митков, който няма и месец след взрива в неговия завод - в края на м. октомври 2014 г. прехвърли всичките материални активи на неговата фирма “Видекс” АД в офшорната зона на Сейшелските острови – фирма СКИПАРТ ЛАЙН ИНК, видно от Търговския регистър, защото чисто и просто Прокуратурата не поиска да му блокира възможностите за подобни манипулации. И сега, даже и да го осъди българският съд,

ще му вземат ‘цървулите’,

както би станало при осъден последният бедняк.

Макар и след година и половина, българското общество трябва да види от предстоящия обвинителен акт на Прокуратурата и изхода на предстоящия процес - силата на съдебната система, за да останат тази трагедия и обявеният след взрива Общонационален Ден на траур като урок за тези, от които зависи спазването на законността за закрила на човешкия живот.



08 юни 2016

Намордник за Българския символ на свободата на словото - НЕПОДКУПНИТЕ ги убиват, нали!

Три години след гонението от ТВ-Канал 3, Лили Маринкова бе уволнена и от Държавното Радио.
*********************
10.2013: "Правех си предаването, не можех да имам претенции. Мога да се оплача на арменския поп. Това е една шега, защото управителят (на Канал 3) се нарича Кеворк Марашлян. Той каза, че не разбира от медии, отскоро е в телевизия. И аз си помислих "как може да се наричаш Кеворк и да не разбираш от телевизия” (закачка на Маринкова с Кеворк Кеворкян - бел. ред.). Този човек и една г-жа, която има общо със собствеността (Мария Опренова - официален съсобственик в Канал 3), се държат като безкрайно невещи по медийните въпроси, което не им пречи да се разпореждат. Те са в ролята на новите собственици и много бързо може да унищожиш нещо, което е представлявало журналистически труд", казва Маринкова пред Медияпул.

********************
06.2016:
След уволнението на Лили Маринкова от Българското Национално радио, група журналисти, общественици и преподаватели изпратиха до генералния директор на БНР протестна декларация, разпространена в Мрежата

На 6 юни новоизбраният генерален директор на БНР Александър Велев уволни дългогодишната журналистка, водеща на предаването „Неделя 150“ и директор на програма "Хоризонт" Лили Маринкова, смятана с основание за един от стълбовете на българската радиожурналистика.
 
"С встъпването си в длъжност новият генерален директор Александър Велев пристъпи към абсурдно действие – лиши националния ефир от едно от култовите имена на БНР", се казва в декларацията.

Уволнението на журналистката Лили Маринкова, водеща на единственото публицистично предаване „Неделя 150“ е абсолютно неприемливо...

Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда без предварително известие, е израз на тотално нарушение на нейните права.

Фразата на новия
генерален директор на БНР "утре може да отидете на трудовата борса" е фрапантно доказателство за третиране на журналиста като работен инструмент. Това действие изразява груб административен стил, възмущават се подписалите протеста.
"Лили е живата история на мъчителния ни преход към смислено и адекватно гражданско общество ... Скандалът с нейното уволнение ще бъде остро поставен в международните журналистически среди, където радиожурналисти като Лили Маринкова ги ценят и защитават, а не ги унищожават.

Настояваме за незабавното възстановяване на Лили Маринкова като водещ на „Неделя 150“!, пишат още подписалите декларацията.

******************
Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", носител на Международната награда за защита на човешките права 'Златен гълъб', изразява своя протест като СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ, за поредния опит на Статуквото за разправа с Българския символ на свободното слово!

14 май 2016

"Опасни връзки" в държавата България, коментирани от имена-сериозни източници. Даже е СТРАШНО !



През юни 2010 г. говорителят на Софийската градска прокуратура (СГП) Маргарита Немска съобщава, че началникът на сектора "Борба с организираната престъпност" (БОП) в Пазарджик Георги Грозданов и заместникът му Виктор Кожухаров са арестувани и обвинени в корупция. Задържани са за 72 часа.

През май 2016 г. следователят от Столичната следствена служба Бойко Атанасов получава писмо, подписано от директора на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков, с което е уведомен, че е бил подслушван и следен незаконно. Между тези две събития на пръв поглед няма нищо общо. Но както незаконното подслушване на Бойко Атанасов, който стана популярен през последните си няколко месеца с острата си критика към ръководството на държавното обвинение и Висшия съдебен съвет, така и незаконното разследване срещу служителите на пазараджишката БОП, са резултат на мръсно боричкане в прокуратурата и службите за сигурност.
Случките, които имат един и същ корен, показват нагледно до какво води липсата на отчетност и контрол в правоохранителните институции.

Едно противоречиво разследване
Разработката срещу Георги Грозданов е започната в отдел "Вътрешна сигурност" (полицията и на полициите) на МВР, която по това време е на пряко подчинение на вътрешния министър Цветан Цветанов. Всичко тръгва по сигнал на служител на МВР, който е в конфликт с Георги Грозданов. Източник на "Капитал", заемал високопоставен пост в държавното обвинение, пожелал анонимност поради естеството на информацията, коментира пред "Капитал" казуса така: "Делото беше изключително глупаво. Още от самото начало имаше данни, че местен бизнесмен е организирал целия този процес."

След като са първоначално задържани под стража, Георги Грозданов и заместникът му Виктор Кожухаров са освободени под домашен арест от съда. Обвинението срещу тях е, че през периода от 2003 - 2010 г. в Пазарджик в качеството си на началник и на ръководител на сектор на БОП - Пазарджик, са искали суми от бизнесмени или от криминално проявени, "за да не извършат действие по служба".

Разследването срещу тях се води от две следователки - Радиана Абдулова и Силвия Борисова. Делото се наблюдава от прокурорите Кирил Димитров и Венцислав Андреев.

Показания дават стотици свидетели, голяма част, от които осъдени именно по разработки, водени от Грозданов. Той е обвинен, че е поискал 80 хил. евро от осъденият за сводничество в България и Франция Васил Телбизов, 300 хил. лева от осъдения за изнудване Талеб Сабуни и 40 хил. евро от осъдения за сводничество Кирил Маринков-Лозенеца.

През есента на 2010 г. проверка на инспектората на МВР не констатира пропуски в работата на двамата полицаи и те са възстановени на работа. Веднага следва ново обвинение - в кабинета на полицаите е открита чанта, в която има най-различни наркотични вещества. Заради това е повдигнато обвинение за държане на наркотици. Впоследствие по делото ще стане ясно, че чантата всъщност е използвана за учебни цели.

Две години по-късно, в началото 2012 г., прокурорът по делото Кирил Димитров е сменен. Новият обвинител по казуса - Иван Тасков (командирован от Софийската районна прокуратура) взима решение да прекрати досъдебното производство с мотив, че няма данни нито за организирана престъпна група, нито за поискани подкупи от двамата обвиняеми.

Разследваните разследващи
Някъде по това време сектор "Противодействие на корупцията в съдебната система" в ГДБОП започва оперативна разработка срещу "организирана престъпна група от магистрати, саботиращи работата на ГДБОП". По искане на началника на сектора Александър Иванов (баща на състезателя по самбо Благой Иванов-Багата) председателят на Софийския окръжен съд разрешава прилагане на специални разузнавателни средства спрямо двете следователки, които водят разследването срещу Георги Грозданов - Радиана Абдулова и Силвия Борисова.

В един момент за подслушване е бил закачен и техният колега Бойко Атанасов. Според Бюрото за контрол на СРС подслушването спрямо Атанасов е било незаконно поради две причини. Първата от тях е, че е било разрешено от некомпетентен съд - Софийския окръжен съд, въпреки че делото срещу е него е в Софийския градски съд, който има изключителна компетентност да гледа казуси на магистрати.

Според юристи, с които "Капитал" разговаря, към онзи момент е било масова практика службите да обикалят страната, за да взимат разрешения. Такъв например беше случаят по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, бившия главен секретар на министерството на НСДВ Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров, когато прокурорът Роман Василев беше получил разрешение за подслушване от председателя на съда в Пловдив (тогава Сотир Цацаров), твърдейки голословно, че има данни, че подкупът ще се предаде в Пловдив. Съвсем безспорно е втората констатация за незаконност на подслушването на Бойко Атанасов от Бюрото за контрол на СРС - "липса на данни в искането, сочещи за съпричастност към разследваните престъпления".

От източници в държавното обвинение "Капитал" научи, че спрямо Атанасов искането е било мотивирано с едно-единствено изречение - следователят е в професионални отношения с една от следователките. В смисъл - двамата са били в един кабинет. Атанасов е участвал в разследването срещу Грозданов, но само като е извършвал отделни действия по молба - разпити, претърсвания и т.н.

Директорът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков не беше открит за коментар.

Някъде през 2012 г. ГДБОП предава справка в прокуратурата, в която се казва, че двете следователки са "проявявали специален интерес към това дело (срещу Грозданов - бел.ред.) и обработват свидетели". Образувано е досъдебно производство срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба", като разследването е разпределено в Националната следствена служба. Наблюдаващ прокурор е Ваня Илиева от Софийската градска прокуратура, която тогава е част от спецзвеното на Роман Василев.
Подслушването на Бойко Атанасов продължава буквално до последните дни на 2012 г. По това време Сотир Цацаров беше вече избран за главен прокурор, но все още не беше встъпил в длъжност. Ето защо през седмицата той заяви: "В мандата на това ръководство на прокуратурата не е било отправяно искане за прилагане на специално разузнавателно средство на следователя Бойко Атанасов."

Според източник на "Капитал" от държавното обвинение разследването срещу двете следователки и подслушването на техния колега е бил институционалният отговор на ГДБОП, ръководен тогава от Станимир Флоров, заради делото срещу колегата им от Пазарджик.

Бившият ръководител на Националната следствена служба Бойко Найденов, който напусна системата, за да започне работа в свързана с Делян Пеевски компания (която по думите му е напуснал в края на миналата година), каза пред "Капитал", че не си спомня за този случай. Неговият наследник Евгени Диков, който оглави националното следствие през 2014 г., коментира пред "Капитал", че не знае нищо за случая. Николай Кокинов, който беше градски прокурор на София от 2006 до пролетта на 2013 г., когато беше уволнен от системата, също не си спомни нищо за случая: "По това време имаше по 8-9 хиляди СРС-та на година, не мога да помня всяко." Той отправи и критика срещу Бойко Атанасов заради изказването му наскоро, че е бил изнудван от Кокинов да се откаже от конкурс, като за сметка на това ще бъде назначен на ръководен пост: "Смешно ми стана, като слушах г-н Атанасов, като каза, че съм го изнудвал с шефски пост. Това е все едно със салам да караш куче да прави челна стойка", каза бившият градски прокурор. Във връзка със СРС-тата, приложени срещу следователя, бившият градски прокурор коментира: "Щом е разрешено от съд, значи няма как да е незаконно. Не е работа на Бойко Рашков да ги казва тези неща."

Роман Василев, който напусна системата, отказа пред "Капитал" да коментира случая.

Тука има дело, тука...
Междувременно в началото на 2014 г. делото срещу Георги Грозданов е възобновено. Това става след указания от прокурор от Върховната касационна прокуратура, който разпорежда на Апелативната прокуратура в София да отмени прекратяването на делото.

"Делото срещу мен беше възобновявано всеки път когато трябваше да започна работа. Когато има производство срещу мен, няма как да получа допуск" коментира Георги Грозданов, който след сливането на ГДБОП в ДАНС става ръководител на местната дирекция на ДАНС в Пазарджик. "Всеки път когато излизах в отпуск, удължаваха срока на разследването точно двойно, с колкото ми беше отпускът", коментира още полицаят, който днес е пенсиониран. Колегата му Виктор Кожухаров преминава на работа в "Криминална полиция", но тъй като му отнемат допуска до класифицирана информация, става районен инспектор в Септември, където отговаря за няколко села.
През есента на 2014 г. разследването срещу двамата е окончателно прекратено. За да бъде този акт окончателен, те отнасят казуса до съда, който най-накрая слага точка на драмата.

"По-голяма тупаница в МВР не помня да съм виждал", коментира дългогодишен изследовател на вътрешното министерство, пожелал анонимност поради естеството на темата. Той сравни сюжета с филма на Акира Куросава "Рашомон" - няколко противоречащи си истории, всяка от които е вярна.

И ако съдбата на разследването срещу Грозданов е ясна (той дори осъди прокуратурата за незаконно задържане), тази на делото срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба", по което е подслушван Бойко Атанасов, е неясна.

От прокуратурата не отговориха на въпросите на "Капитал" какво се е случило с това разследване, както и на останалите въпроси, които им изпратихме.

Пред "Капитал" следовател Радиана Абдулова, работила срещу Георги Грозданов, отказа коментар. Бойко Атанасов отговори, че няма повече информация от това, което пише в писмото на бюрото, и че се надява да разбере повече, както и че очаква главният прокурор Сотир Цацаров "да каже истината, защото знае много добре кого крие, и ако я каже, ще трябва да признае за извършени престъпления от прокурори".

През седмицата от Висшият съдебен съвет заявиха, че не са били уведомявани от Бюрото за контрол на СРС, че Бойко Атанасов е бил подслушан незаконно. Главният прокурор Цацаров заяви, че ще извърши проверка. Между другото бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева беше предадена на съда именно заради незаконно разрешени СРС-та, констатирани от бюрото на Бойко Рашков, и ако държавното обвинение третира казусите еднакво, би трябвало да се стигне до наказателно дело.
По ирония на съдбата, когато през януари 2013 г. Сотир Цацаров пое държавното обвинение, той обеща, че ще пресече практиката да се образуват дела срещу неизвестен извършител магистрат, очевидно признавайки, че по този начин се допуска безконтролно събиране на информация, която със сигурност се използва за цели, различни, от тези, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (разкриването и наказването на престъпления).

Въпреки че подслушването на следователя не е станало в неговия мандат, когато Цацаров поема държавното обвинение, и делото срещу Грозданов, и това срещу "неизвестен извършител - следовател от Столичната следствена служба" са били топли и той няма как да не е знаел за тях. Очевидно е също така, че и нищо не е направил, за да пресече порочната практика правоохранителните институции да се използват за вътрешна саморазправа между различни лагери в службите, следствието и прокуратурата.
Този факт плюс очевидната неприязън на Сотир Цацаров и ВСС към следоватeля Бойко Атанасов до голяма степен предопределят изхода на проверката.

Росен Босев 

13 май 2016

Буда изяде награда на Бивол! Смешно ли ви е... Пак гласувайте за него!

Ако с патриотични или икономически мотиви сте избрали да прекарате Великденските празници в района на Южното Черноморие, вместо на Северното Средиземноморие в Гърция, предлагаме Ви да разнообразите почивката като посетите няколко забележителности, символизиращи „опраскването“ на българския преход и заграбването на най-ценните български ресурси от политическата мафия. Маршрутът отнема около час и половина по вода и три часа по суша.
Ако времето и финансите го позволяват, препоръчваме да се насочите към лодките за разходка на кея до обновената Морска гара в Бургас. Като по-икономичен вариант можете да потърсите рибарска лодка в незаконното Рибарско селище известно като Ченгене Скале. Дотам обаче трябва да идете с кола или автобус. Разходката по-вода, която минава по южната дъга на Бургаския залив е романтична и живописна. Излизайки от порта се насочете към Крайморие. Преди да стигнете този приморски квартал на Бургас ще минете през една прекрасна крайморска местност около близкия нос Форос. Там ще видите няколко дискретни плажа, гушещи се под красиви зелени поляни. Поляните са приватизирани в началото на новия век с измамни сделки, корупция и насилие. В момента са собственост на фирми на адв. Тодор Батков (представител на израелско-руския бизнесмен Майкъл Чорни). Биволъ разполага с цялата документация по тази скандална афера, която до момента стои скрита от общественото внимание и не е ставала обект за разследване по същество. Батков преди 10 г. обяви, че смята да строи супер селище на брега на морето и дори откри акцията в съвместна пресконференция с тогавашния несменяем червен кмет на Бургас Йоан Костадинов. При тази перфектна локация е удивително, че до момента този бряг не е бетониран като Меден Рудник, но обяснението е тривиално: Батков фалира и няма пари да строи.
Див плаж до Крайморие
Див плаж до Крайморие

Подминаваме Крайморие с неговия концесиониран плаж и няколкостотин метра след последните къщи ще видите не особено елегантна постройка, приличаща на хангар. Хангарът обаче е истински паметник на мутренската култура. В него се е помещавала незаконна фабрика за цигари разбита от БОП през 1995 г. (виж тук). Собственици на фабриката са съдружниците в „Тео Интернационал“: настоящият премиер Бойко Борисов, бившата му половинка Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев и един от местните олигарси на „прехода“ – Емил Райков, който все още е издирван като кредитен милионер.
Ударът на данъчни и бопаджии лишава от препитание половината баби в Крайморие, които пакетират готовата продукция. Случаят обаче е потулен от бургаската полиция, а тогавашният шеф, който предупреждава мутрите за готвената акция, за да демонтират машините в цеха, е издигнат за шеф на РДВР по времето на Гл. Секретар Борисов, а след пенсионирането си е изтеглен на ръководна работа в ИПОН Бургас, която охранява ЛукОЙЛ. През 1996 г. Бойко Борисов и Пашата продават фирмата на тимаджията Иво Каменов. Машините са изнесени по документи с кораб за чужбина, но всъщност заминават за Североизточна България, където продължават да работят за бизнеса на други чорбаджии. И до днес обаче в халетата, които днес са гараж на таксиджийска фирма, има остатъци от тютюна и опаковките, които са били складирани там.

Дописка за нелегалната фабрика и операцията на бопаджиите във в. Стандарт.
Дописка за нелегалната фабрика и операцията на бопаджиите във в. Стандарт.

Халето с незаконната фабрика за цигари на Бойко Борисов и Пашата.
Халето с незаконната фабрика за цигари на Бойко Борисов и Пашата.

Следващата забележителност по маршрута е Рибарското селище „Ченгене скале” и неговите незаконни тузарски къщи. Някои от тях бяха срутени при кампанийна акция по-миналата година и техните останки загрозяват пейзажа, защото никой не е помислил за почистване, извозване и рекултивация. Историята на тези незаконни постройки е христоматийна. През 90-те г. известни бургаски мутри „продават“ държавните земи на богаташи и големци, които започват да строят без разрешителни. Публична тайна беше, че всеки може да иде да си загради по свое усмотрение държавна или общинска гора, да я изсече и да си построи каквато си иска постройка без никакво разрешение, съгласовки и т.н. Този абсолютно мафиотски процес се протектираше от държавните и общински власти, които вземаха своя пай от таксите за спокойствие, плащани от желаещите да изперат определени суми пари в криминалното селище. Разрешителни няма и как да се извадят, защото по документи апетитните имоти там все още са публични. Повечето парцели се водят горски фонд или паркова територия. Така се сформира стихийно цяло вилно селище без нито една законна постройка. Отличават се се много добре и скромните рибарски хижи, които са като извадени от бразилски бидонвил и несъразмерно луксозните палати до тях. Парадоксът е, че протестиращите срещу разрушаването бедни рибари всъщност защитават без да осъзнават и интересите на бандитите, самонастанили се на обществените терени и превърнали бившето Рибарско селище в мафиотски вертеп (виж тук).
Селището "Ченгене скеле"
Селището „Ченгене скеле“

Веднага след Ченгене скале минаваме покрай границата с Руската федерация. Навлизаме в акваторията на нефтения терминал Росенец, отдаден на концесия за 35 години на Лукойл. От морето не се вижда масивната двойна ограда с бодлива тел и видеонаблюдение на всеки 50 м, с която е ограден този руски анклав, в който не стъпват български митничари и полицаи (виж тук).  Въоръжената охрана е на фирмата Лукома, чието седалище е в Москва (виж тук). Концесията е решена от първото правителство на Бойко Борисов, за да носи уж икономически ползи, но проверка на Биволъ по ЗДОИ установи (виж тук), че получените концесионни такси не надвишават пристанищните такси заплащани от Лукойл докато пристанището беше държавно. Сами по себе си тези пристанищни такси бяха повече от символични и може да се каже, че ЛукОЙЛ ползваше и ползва на практика даром държавното пристанище от 1999 г. до днес. Един факт, който е особено показателен за всички български правителства през тови период.
Сега правителството Борисов 2 подготвя промяна в Закона за концесиите, за да ги направи вечни. Хващаме се на бас, че ако това мине, първата вечна концесия ще бъде за Лукойл.
Руският анклав "Росенец"
Руският анклав „Росенец“

След като се насладите на изящните бели цистерни с логото на ЛукОЙЛ и огромните танкери с руски нефт, които чакат ред за разтоварване, помолете капитана да вземе курс към остров „Света Анастасия“. Веднага след вълнолома на нефтения терминал пред вас ще се открие с цялото си великолепие новия сарай на Ахмед Доган – триетажен палат с кула в средата изникнал на самия нос „Чукалята“ и неговата южна част. Пред него има и ажурна ротонда за сладки раздумки на открито под морския бриз. Приближете се без страх до кея на малкото пристанище там. Акваторията все още е държавна територия и пристанището също. Можете дори да слезете на кея и да се разходите по малкия плаж, който е изключителна държавна собственост. Охраната е твърде любезна и дори може да ви позволи да минете по пътечката, която свързва пристанището с плажа. Така ще се насладите и на статуята на русалка с големи тъжни очи (автор неустановен).
Източник: Биволъ

05 май 2016

Признание извън България на български журналист! А защо у нас "ги считат за луди"...




Сръбският сайт KRIK и Биволъ взеха тазгодишната награда за разследваща журналистика на Независимото сдружение на журналистите в Сърбия и на Американското посолство в Белград. 

Призът е за разследващия материал, разкрил скритото имане на белградския кмет Синиша Мали в България - 24 апартамента в курортния комплекс Св. Никола до Черноморец. В Сърбия дори вече има нов виц: "Седнал Синиша Мали в кафене, хвърлил си ключовете на масата и я строшил."  Синиша Мали се оплете в лъжи, че подписът му бил фалшифициран. Сагата не е приключила, защото според него имало разследване за фалшифицирания му подпис, а българският Търговски регистър още не е вписал последните документи за офшорките му. 

ЧЕСТИТО на Атанас Чобанов - Член на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" !

Тази година на 113-то, догодина на 131-во! За което Пеевски няма да е виновен...

Не си мислете, че само Пеевски е виновен

Българската журналистика е в това състояние не само заради Пеевски. Виновна е по-скоро средата, която направи възможно неговото медийно нашествие, пише Татяна Ваксберг по повод Международния ден на свободата на словото.
“Над какво работиш в момента?” - попита ме един колега преди пет години. Като чу, че пиша за поредното пропадане на България по отношение на свободата на словото, остана изненадан: “Свобода на словото ли? Та това интересува твърде малко хора. Защо не видиш онзи скандал в икономиката, например? Повече ще те четат.”
Прав беше. Достатъчно е да погледнем колко души четат публикациите за “онзи скандал в икономиката” (десетки хиляди) и колко души четат за липсата на свобода в медиите (няколкостотин), и картината става пределно ясна – читателят иска злободневна информация и не се интересува от механизмите, които правят същата тази информация невалидна. Казано грубиянски: не му пука, че го лъжат, важното е да пише нещо по темата на деня.
Татяна Ваксберг Татяна Ваксберг

Като в черна дупка
В този безобиден разговор е заключено всичко, което може да се каже за българските медии. Например това: че те са отгледали невзискателни читатели, като по пътя са забравили да бъдат взискателни и към самите себе си. А ако свободата на словото наистина интересува “твърде малко хора”, това би следвало да е позор за медиите. Но те съвсем свободно говорят за черната дупка, в която оперират, а много от тях дори успяват да го правят еманципирано. Все едно казват нещо такова: положението е наистина тежко, но то не засяга нито мен, нито моята медия. Голямо нахалство, колеги!
И най-гениалният измежду нас, журналистите, е поставен тази година под един етикет, на който пише само едно: 113. Това е мястото, което “Репортери без граници” отрежда на България по отношение на медийната свобода. Измежду 180 възможни. Ето още една цифра: за 15 години влошаването е тройно! Макар че и тогава, преди 15 години, състоянието на българската журналистика изглеждаше плачевно.
И не, този път не става дума (само) за Пеевски. Вярно е, че той групира медии така, както се групира армия за настъпление към чужди територии. Вярно е, че по този начин той прокарва финансов интерес и смазва опоненти, превръщайки медията в корпоративна брошура, подправена със сталински сироп. Само че има подозрително много други действия, към които Пеевски няма никакво отношение. Първо, той не пише. Някой друг прави това и този някой се нарича журналист. Второ, той не държи пистолет до слепоочието на пишещия. Този, който пише, сам е избрал да го прави и продължава да се нарича журналист. Трето, той не управлява всички медии, а само част от тях. Но дава ли ни това основание да кажем, че във всички останали медии свободата на словото е на по-предно място от посоченото 113-о? Май не беше на Пеевски онази медия, която изгони карикатурист, за да достави радост на премиера. Не са на Пеевски и всички онези медии, които получават милиони от правителствени източници, за да подкрепят правителствената политика в дадена област. Не знам как точно ви звучи думата “всички”, но в “Репортери без граници” са я чули във вярната тоналност.

Като за 113-о място
Калният терен, в който виреят българските медии, съвсем разбираемо изтласква надалеч думата “свобода”. Ако тя беше тема на дебат, щеше да е ясно какво стои зад нея. Например, парите. Заплащането на журналистите извън частните телевизии е толкова ниско, че е по-добре читателят да не го знае. Защото ако узнае, едва ли би се доверил и на една написана дума - все би си спомнял за уязвимата позиция на автора. Свободата има отношение и към статута на пишещия. В огромната част от случаите журналистите пишат без договор или с подобие на договор. Нещо като положението на карикатуриста Чавдар Николов - може да бъдеш уволнен за секунди и това да е съвсем легално. Впрочем, покрай Чавдар Николов онова 113-о място вече хич не е гарантирано. Догодина ще има нов срив в класацията, която “интересува твърде малко хора”.
Свободата има отношение и към още две неща - професионализма и професионалната среда. Първото се оказа постижимо, но второто така и не възникна. Във всяка медия има поне един професионален журналист, който устоява на нечуван натиск, докато спазва правилата на играта. Той почтено събира факти и гледни точки, помни, че работи за обществото, а не за правителството, познава границите на свободата и знае къде е разликата между това да представиш един расист като коментатор или като гледна точка на участник в дадено събитие. Няма да вземе пари под масата, да “пипа мускула” на премиера или да препише чужда статия. Но и над него тегне числото 113. Просто защото е част от същата тази професионална среда, в която авторите на Пеевски и сие се ползват с названието журналисти. И където не съществува нито неформален съюз, нито ефективна организация, която да отстоява и професионалните стандарти, и журналистическите права. Именно тази среда направи възможно нашествието на Пеевски, а не обратното. Дотук - като за 113-о място.

Татяна Ваксберг
Източник: DW

26 април 2016

Проф. Босевски: Аз имам един грях!!!! Преди 30 години ЧЕРНОБИЛ ...


"В началото на май 1986 г. активността на млеката особено във високопланинските райони на България, достигна до колосални неприемливи за нормалния разум стойности. При норми от 2000 бекерела на литър мляко, там ние открихме норми от порядъка на 80-100 хиляди бекерела на литър (40-50 пъти над нормата!!!!).

В Русия при наличие на йод 131, което повишава на литър активността, т.е. 3700 бекерела, автоматично се оформяха конвоите за евакуация на деца. Безхаберието, плиткоумието на шепа хора доведоха до състоянието наречено „българският Чернобил”."

Организмът не може да различи радиоактивния от нерадиоактивния йод - когато Йод 131 попадне в организма на едно дете или един човек, той се депозира в щитовидната жлеза и там облъчва тъканите на щитовидната жлеза(водещо до рак!!!!).

* Проф. Валентин Босевски по това време е директор на Център по радиационни изследвания и защита във Военномедицинска академия (ВМА) и ръководител на програма „Радиощит”. Босевски е член на секретния екип, който започва да изследва земята, водата и въздуха в България.
http://nakratko.bg/category/31/110505/

14 януари 2016

Съдия № 1: "Ако ние не кажем своята позиция, ще станем мълчаливи съучастници на всичко онова, което се случва."



Съдия № 1 на България - Лозан Панов:

"Ако ние не кажем своята позиция, ще станем мълчаливи съучастници на всичко онова, което се случва.
Защото съм на твърдото становище, че онова, от което човек трябва да се страхува, е самият страх. А мълчанието прави от хората страхливци."


http://legalworld.bg/49906.shte-prodylja-da-izkazvam-mnenieto-si-nezavisimo-ot-proverki-zaplahi-medijni-operacii-respekt.html 



****************
Вместо Борисов, думата взе Незабравка Стоева, която по следния начин обясни на Панов да не забравя кой го е избрал: "Който ходи на пръсти далеч не стига. Призовавам ви да започнем да ходим на земята. В последните два месеца се държите така все едно сте телепортиран извън България - звезда светеща и по никакъв начин не зависеща от процесите, които се случват в България."

Бойко Борисов я прекъсна с въпроса: "За мен ли говорите?"
http://legalworld.bg/49911.borisov-kym-lozan-panov-atakuvate-me-politicheski-minete-na-drugiia-teren-i-me-bijte-na-izbori.html

13 декември 2015

Моника Маковей: За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет!

  Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани


Моника Маковей е най-известният съдебен реформатор в бившия източен блок. Постът министър на правосъдието поема през 2004 година, след като 7 години е била извън системата на правораздаването. Бившата прокурорка напуска съдебната зала през 1997 г. и става преподавател и консултант в неправителствени организации.
Като правосъден министър променя из основи съдебната система в Румъния по модела на Европейския съюз. Първата й стъпка е да разпусне тайната служба към министерството, наследена от времето на румънската държавна сигурност "Секуритате".
Моника Маковей въвежда модела, по който работи службата за борба с корупцията по високите етажи на властта, чийто първи "клиенти" са и министри от правителството, чийто правосъден министър е самата тя и политици от партията, която я издига.
Реакцията е мигновена и бурна - бившите й политически партньори изливат срещу нея реки от омраза, започва пропагандна война, а малко след приемането на Румъния в Европейския съюз, Маковей е свалена от поста.

Първо да ви благодаря, че се включвате в предаването. Кажете ми защо е толкова трудно и изглежда толкова трудно изчистим съдебната си система в България?
Да изчистиш която и да е правосъдна система в региона е най-трудната задача, ето защо е и най-важната. Причината е, че когато една съдебна система бъде изчистена, тя автоматично започва да чисти всички останали сфери - политика, бизнес и всички области от жизненоважно значение за една държава. Ако съдебната система е корумпирана тогава всичко пропада.
Защо е толкова трудно? Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани.
Спомням си един румънски депутат от социалистическата партия, който беше изпратен в затвора за седем години. Той публично призна, че има мрежа за влияние и каза на глас: "Аз имам мрежа в полицията и органите на правосъдието и дори ако не мога да стигна до дадено дело мога да окажа влияние върху самата присъда".
Това показва как мислят и действат политиците, когато притежават съдии, които са непочтени и некомпетентни. Затова всички наши усилия трябва да са насочени към подкрепа на почтените хора в системата.
Във Вашия случай, първата Ви стъпка е проверка на миналото на съдии и прокурори, за да се установи дали са били част от разузнавателните служби "Секуритате". Защо това е необходимо също и в българския случай?
Това е важно за всяка държава, не само за нас или за вас. Аз прокарах закон, който забранява съдии и прокурори да продължават да са такива ако са били сътрудници на старите секретни служби. Включително, ако са информатори и на настоящите разузнавателни служби. Направих това с цел да пресека изнудването върху хора от системата. Съдии и прокурори не трябва да са зависими от разузнавачи.
Между другото, в Румъния се случва нещо, което е изключително съдбоносно. Млад прокурор се самоубива на 29 години, смазан от натиска на корумпираните си началници. Може ли само накратко да разкажете на нашите зрители защо Кристиян Панаит отне собствения си живот, защото не пожела да изпълни политическа поръчка?
За съжаление, Кристиян Панаит не издържа на напрежението и натиска. Кристиян работеше за главната прокуратура и беше изпратен да арестува свой колега, прокурор. Когато започна разследването си Кристиян разбра, че неговият колега не е престъпник. Той просто е започнал разследване за контрабанда, което е засягало висши политици.
След като разбира това Кристиян отива при шефовете си и казва, че този човек не е виновен и отказва да го арестува. След този случай Кристиян отказа да изпълни поръчката на политиците. Върху гърба му се стовари огромен натиск, включително и от страна на министъра на правосъдието.
Ако си спомням добре, преди да се самоубие прокурорът, е получил седем или осем позвънявания на мобилния от този министър. А преди това в дома му са били представители на прокуратурата, които да го натискат.
За съжаление той не издържа...
Да поговорим за България. Виждате ли все още воля тук да се бори истински срещу корупцията и организираната престъпност? И какво бихте казали на премиера Борисов, който не харесва румънския модел много...
Румънският модел е много успешен. С новите ни структури успяхме да изпратим на подсъдимата скамейка министри, включително и такива, които са на власт. Разобличени бяха десетки депутати, олигарси, президенти на футболни клубове. Очевидно е, че моделът работи и той в момента се дава за пример в цяла Европа.
Аз не виждам никаква логична причина защо България да не приеме този модел. Може просто да копирате законовите текстове, с които създадохме нашата Дирекция за борба с корупцията, да гарантирате правомощията, юрисдикцията и финансовата независимост на този орган.
След това трябва да помислите за човека. Прокурорът, който ще оглави тази структура трябва да е най-добрият в страната, да е напълно независим от политиците и да няма допирни точки с тях. Така аз избрах главния прокурор тогава. Сложете един добър човек начело и той сам ще се огради с независими хора. Не е сложно.
Накрая да Ви припомня нещо. Веднъж ви чух да казвате, че бихте станали министър на правосъдието на България ако ви поканят. От началото на седмицата този пост е свободен. Приемате ли да дойдете?
Не, това беше шега. Имам си достатъчно проблеми у дома. Но вие трябва да си намерите правосъден министър, който да е силно ангажиран и силен характер, който да не се предава. Не е трудно. Това се случи в Румъния, защо да не се случи и при вас?
Вземете някого от гражданското общество. Аз дойдох оттам и нямах какво да губя. Не ми пукаше дали ще ме уволнят. Вземете някой такъв и го оставете да си върши работата. Забравете за политик. Подобни промени се правят от хора, които са далеч от политиката. Предлагам ви да направите точно това.
Искам да направя и още един коментар. През седмицата вашият парламент гласува Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две. Моят проблем не е в това разделение или в самият съвет. Проблемът е, че във всяка колегия ще има хора, излъчени от парламента - шестима при съдиите и петима при прокурорите. За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет. Имате си съдии, министър на правосъдието, главен прокурор, но никакви депутати.

05 декември 2015

Преди 3 години в Европарламента: не трябва да мълчим как бандити с тъмно минало и настояща наглост, с опасна и за здравето на Европа алчност и безпардонност, управляват България!

Преди 3 години на Конференция в Европарламента  за организираната престъпност и корупцията с третия доклад заедно с "Биволъ", първият бе на Директора на ОЛАФ Джовани Кеслер с примери за България - актуално и днес.
Уточнение: Всички разходи за пътни и престой в Брюксел бяха за сметка на участниците.
**************

https://bivol.bg/bivol-ep-conf.html

„Не легитимирайте бандитите“

Поради напредналото време Петър Пенчев от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ не успя да вземе думата. Публикуваме неговото изказване:
Аз искам да акцентирам на аналогията между два силни катаклизъма в днешна България, лежащи в основите на организираната престъпност и корупцията:
На първо място: Това е уродливото наличие на двете съдебни системи в България (ярко отбелязано и от доскорошния американски посланик в София Джеймс Уорлик) – една съдебна система е срещу правата на гражданите и затова сме начело и по дела в Страсбург, друга е за оправдаване на престъпването на закона от олигархията(последният типаж у нас се роди от симбиозата на избраната при манипулативни избори власт със съмнително забогатяли кръгове около всички партии, управляващи или подпомагащи) – модел, свежо пренесен от Русия на Путин.
На второ място: Аналогична уродливост е наложена от властите и при медиите, предполагам еврокомисар Нели Крус го видя и лично наскоро при посещението в България, за жалост обаче без никакво изпълнение на обещанието пред нея за прозрачност от авторитарния режим у нас:
Имаме два диаметрално разположени рупора за информиране на гражданите:
- Най-силният рупор, защото разполага със значим паричен ресурс, е този на днешния премиер Бойко Борисов и платените от него медии (ярко отбелязано и от един по-предишен американски посланик в София Джон Байърли), където държавната машина, особено днес, изсипва много пари. Тези медии са ежедневна възхвала на премиера и политическата олигархия, при което няма и помен за коментари против едрата корупция;
- „Безсребърен“ е другият рупор – на свободните блогъри и социалните мрежи в ИНТЕРНЕТ, където е територията на свободното слово. То е на журналисти и граждани-нежурналисти, от всички кътчета на ограбвана България, на които не се заплаща от никого – пишат се примери и доказателства за корупция само от едната чест и достойнство като свободолюбиви граждани, без да чакат авторите каквото и да е подаяние;
И слава на Бога, има един трети информатор за борба срещу организираната престъпност в България – това са медиите и институциите зад граница, от територията на демократичните държави, какъвто пример е и сайтът „Биволъ“, базиран във Франция.
Накрая искам да подчертая, че тъй като още от времето на комунистическата „желязна“ завеса най-честен за нашите бащи бе гласът, който идваше от чуждите радиостанции, позволявам си да благодаря на днешния Семинар в Европейския парламент за предоставената ни дума – ние искахме днес да се чуе на силен глас в Европа, а оттам и да вдъхнем смелост на нашите съграждани, че не трябва да мълчим как бандити с тъмно минало и настояща наглост, с опасна и за здравето на Европа алчност и безпардонност, управляват България.
БЛАГОДАРЯ.

29 ноември 2015

Истината за 15-те загинали в Горни Лом - от съдебните зали, първо спечелено дело

След първото решение на съда, 
дали Държавата ще продължи да закриля олигарха-убиец в Горни Лом, питат от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"-вносители на жалбата срещу отказа на Министерството на икономиката за достъп до НЕЗАКОННО издадените разрешителни за вноса на 1,6 милиона гръцки мини.

Иначе как ли звучи формалното питане... на тричленния съдебен състав... дали има обществен интерес... когато цяла България бе в Национален траур за 15-те загинали...?!
Съдът: "При постановяване на административния акт задълженият субект следва да има предвид, че исканата информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а ограничаването на достъпа до нея следва да бъде обоснован (и доказан) с конкретни факти и обстоятелства, включително и липсата ??? на надделяващ обществен интерес." ФОРМАЛНОСТ или НАГЛОСТ !!!

И Прокуратурата 'бави топката' - 2 години 'умува'... 
Добре, че на 03.12.2015 г. в Административен съд-Видин започва първото дело срещу Държавата за нейната вина.

21 октомври 2015

КОЙ се страхува от Атанас Чобанов !


Атанас Чобанов. Снимка: Личен архив
Атанас Чобанов. Снимка: Личен архив
Атанас Чобанов е главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Преди седмица екип на „Канал 3“ отиде до Париж в опит да разбере дали  той живее в социално жилище, заради което Чобанов подаде сигнал до френската прокуратура. Сигналът е срещу собственика на телевизията Делян Пеевски. Според Чобанов семейството му е снимано без тяхно знание и разрешение. София Topnovini.bg многократно опита да се свърже с програмния директор на „Канал 3“ Ина Стоянова. От прокуратурата пък обясниха, че не виждат повод главният прокурор Сотир Цацаров да коментира за пореден път обвиненията на „Биволъ“.
... Официално “Булгартабак” се продава на руска банка, но се оказва, че парите идват от няколко офшорки, зад които, според информация, която бе публикувана и по-рано от журналиста Мирослав Иванов, стоят Делян Пеевски, премиерът Бойко Борисов с 10% комисионна, Ахмед Доган с 10% комисионна и Александър Сталийски с 10% комисионна. Тоест тогава те са се явявали съсобственици в “Булгартабак”, което е един шокиращ пример за политическа корупция.

Забележете, че няма и не сме публикували информация за сезиране на прокуратурата, а тази информация излезе в медия, която е собственост на Делян Пеевски - в-к “Телеграф”, преди няколко дни. Единственият начин да се наруши тайната на следствието, е информацията да изтече от българската прокуратура.

Тоест главният прокурор Сотир Цацаров, за който ние пишем и имаме съвсем основателни съмнения, че е свързан с тази престъпна група, и е зависим от Делян Пеевски, трябва да даде сега отчет как от неговото ведомство е изтекла тази информация...
Цялото интервю в http://topnovini.bg/node/635320
***********
Атанас Чобанов е член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"

07 октомври 2015

9 години от убийството на Анна Политковская - Заявление на Държавния департамент-САЩ

                                         Фото: Агенция REUTERS


Не искаме Путинска България!


*****************

Америка

Госдепартамент призвал власти РФ предать суду заказчиков убийства Политковской

Внешнеполитическое ведомство США сделало заявление по случаю 9-й годовщины гибели российской журналистки


В связи с девятой годовщиной убийства российской журналистки и правозащитницы Анны Политковской Госдепартамент США сделал заявление, призвав российские власти привлечь к ответственности организаторов убийства. «Пять человек были осуждены за это убийство в прошлом году, однако мы по-прежнему призываем российское правительство предать суду тех, кто заказал это преступление», – подчеркнул представитель внешнеполитического ведомства США Марк Тонер.
«В 2005-м году Политковская сказала, что «иногда люди платят собственной жизнью за то, говорят вслух то, что думают», – напомнил Тонер. «Безнаказанность в ее деле и в убийствах других журналистов на Северном Кавказе за последние годы, – Тимура Куашева, Ахмеднаби Ахмеднабиева, Казбека Гаккиева и других – способствует созданию атмосферы страха и самоцензуры и подвергает журналистов опасности», – отмечается в заявлении.












18 септември 2015

Буда & Георги Кадиев

http://gikotev.blog.bg
18.09.2015
Комбината Борисов-Кадиев срещу матр'яла

ВЪПРОС: През месец август фирмата на Соня Кадиева наистина няма изтъргуван нито 1 МВт/ч. Тук правим обосновано предположение, че
това е бил намекът на властелина на енерГЕПИката Бойко Борисов към Кадиев, че ако не извърти номера на другарчетата си, с отцепването,
нещата ще си останат като през август? Какво му остава на 'другаря' Кадиев?

Почти всеки в България знае, че червеният депутат Георги Кадиев е съпруг на търговеца на електроенергия Соня Николова-Кадиева, което се оказва основно перо в семейният бюджет на богатата фамилия. Преди дни съпругът на електро-търговката обяви, че ще се кандидатира за кмет на София и това породи спекулации, че Кадиев играе в полза на партията на Бойко Борисов, отцепвайки гласове от досегашната си групировка.
За да се разбере дали това е така или не е хубаво да се проследи бизнеса на търговец Николова-Кадиева, а също така от кого зависи успеха и размера на бизнеса и. В пресата името на Кадиева се свързва с поне три фирми свързани с търговията на електроенергия. Аз проследих само една от трите и ето до какви резултати се добрах (от сайта на Електроенергийния системен оператор - ЕСО ТУК):



Събирал съм и съм пресмятал данните за различните дестинации (Турция, Гърция, Сърбия и Македония) по месеци и гарантирам за достоверноста на резултата, който виждате на графиката. Данни има и за месеците преди април, но поради грешка във времевите интервали, допусната от служител на ЕСО, рискувах да получа изкривени резултати, поради което реших да огранича до тук.
За да си представите, каква е далаверата за семейство Кадиеви, предположете че те печелят по 1 лев на мсеки Мега-ват-час (МВт.ч) трансферирана електроенергия. Но ние не знаем по колко точно измъкват от всеки МВт.ч? Ами ако е по 2 лева на единица???

През месец август наистина няма изтъргуван нито 1 МВт.ч. Тук правим обосновано предположение, че това е бил намекът на властелина на енерГЕПИката Бойко Борисов към Кадиев, че ако не извърти номера на другарчетата си, с отцепването, нещата ще си останат като през август? Какво му остава на другаря Кадиев?

Направих си труда да проверя регистрацията на търговец Кадиева в Търговския регистър:



ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ! Поради абсолютната непрозрачност на търговията с електроенергия от най-големите и 100% държавни (т.е. наши) компании АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК не можем да проследим другите дейности на търговец Кадеива с тази или други нейни фирми, на вътрешния пазар. Ако завесата бъде вдигната сумите, които предположихме по-горе, се очаква съществено да набъбнат.

Тук е хубаво да припомним, че България е в режим на рекордни години по износ и транзит на ток:



А също така е хубаво да припомним и кой приватизира почти на всичките 100% износа и транзита на тока, още по времето на бървият си мандат, като премиер:



Така семейство Кадиеви ще продължи да богатее, за наша сметка, а всички ние ще плащаме новият кредит, който БЕХ се гласи да тегли (милиард и триста милиона лева), за да "спасявали" НЕК.

Тук е хубаво да ви призная, че все още не съм получил отговор на писмото си
До Български енергиен холдинг (БЕХ) за схемите по източване на ситемата.

Така става в страната на организираната престъпност.

Георги Котев