Петър Стаматов v/s Георги Кадиев

Още веднъж за съветските (не)възпитаници

By Иво Инджев ⋅ септември 16, 2015

Предлагам на читателите на ivo.bg един текст, чието подобие отдавна исках да напиша по повод любимата опорна точка на днешните душмани на такива, като мен: всички били еднакво виновни в миналото (и чрез миналото си ) под общ знаменател. Например – учили са при комунизма, учили са дори в СССР.

Точно с такъв “аргумент” ме нападна др. Кадиев в предаването “Лице в лице” по БТВ на 8 май тази година, в което направих грешката да участвам заедно с него. Самият той беше поискал да имаме “конструктивна дискусия”, което ми беше съобщено като на поканен да участва в дуела от “секундантите”, т.е. от организаторите на предполагаемо “конструктивната дискусия”. Озверял от моите доводи срещу неговото намерение да се подмазва на Путин на следващия ден, като инициира протест срещу президента Плевнелиев и решението му да постъпи като останалите европейски лидери, бойкотиращи шоуто на Путин на Червения площад, Кадиев се нахвърли върху мен с упреци за миналото ми и с агресивни призиви да изразя благодарност на ( покойния) Съветски съюз за образованието, което съм получил там.

Приемам портретът на на Кадиев и сравнителният анализ на “общото минало” с Кадиев и кадиевци, направен  от Петър Стаматов ( мой задочен познат от кореспонденцията ми с него от няколко години насам) и за свой задочен отговор срещу Кадиев и подобните му, които очернят опонентите си чрез изтъкване на (формално) общото, което имат с тях.

----------------------------

​Хора като Кадиев ме преследват дори в Америка… Субективно сравнение на моята биография с тази на изгонения наскоро от БСП, но вече обявил се за кандидат-кмет на София

16/09/2015 Фактор.бг  Петър Стаматов и Георги Кадиев

Пропаганден статус на кандидата за кмет на София Георги Кадиев във Фейсбук провокира реакцията на издателя на сайта eurochicago.com Петър Стаматов***. Кадиев се обяснява как настанявал дъщеря си, за да учи във Филаделфия, припомняйки си как и той е започнал студентството си в чужбина, но в Москва преди 27 години. Петър Стаматов, който също е следвал в Москва по времето на червения депутат, търси прилики и разлики. Ето поста на Кадиев и задочния дебат между двама различни възпитаници на руската столица. Georgi Kadiev: „Във Филаделфия съм, където помагам на дъщеря ни със започването на университета. Обичайни неща – нанасяне в общежитие, откриване на банкова сметка, телефон, студентска карта. Преди доста години, през 1988, аз бях в подобна ситуация в Москва. Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците. Нямаше телефони, разговорът с България го поръчваш в пощата днес, а говориш утре. Банкови сметки не трябваха- всичко се плащаше кеш, вкл. и стипендиите ни. Бяхме по трима в стая, тук по двама. Аз бях с източногерманци, тя- с американка. 2 тоалетни на етажа, тук са три. Банята ни беше в подземието, тук е на етажа. Бях на последния 5 етаж на стара „хрушчовка“, тук- на последния 17 етаж на нова, но леко клаустрофобична сграда. Всичко е толкова различно- и толкова еднакво. Вечният кръговрат на живота. Единственото, което не виждам тук, са тараканите в московското общежитие. Малки, кафеви, неизтребими хлебарки, които махахме от лицата си всяка нощ. Днес ще посветя деня на сравнение между Филаделфия и София. Това все пак е градът, където е подписана Декларацията за Независимост и Конституцията на САЩ. Много история, много туристи. Приходи от туризъм за 2014 – 10 млрд. долара. Довечера ще ви пиша.“ Постът на г-н Кадиев е харесан от почти 100 човека и разпространен от над 60. ***************** Петър Стаматов: Това ме накара да потърся някои прилики и разлики в биографията ми с тази на другаря Кадиев (нали така се наричат близки хора). 1988 – и двамата пътуваме за Москва – Аз, за да ставам инженер, той – да учи МИО. Предполагам, че сме пътували в един влак дори, защото такава бе практиката и е вярна забележката от текста му по-горе: „Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците.“ А нас ни посрещна комсомолският секретар на факултета. – Не знам причината, поради която той е избрал Москва, но заради високата си оценка по математика (над 5.50) аз можех да избирам между СССР, Китай, ГДР и, ако не се лъжа, Унгария или Чехословакия. Избрах да бъда там, където се развиваше „Перестройката“ и още на следващата година започнах да посещавам нелегалните събрания на Валерия Новодворская и нейната забранена по това време партия ДС (Демсоюз, Демократический союз), която си бе поставила за цел сваляне на КПСС от власт. – По това време той вероятно е слушал внимателно лекциите на хора, свързани с КГБ, за да завърши само след 4 години, както е записал сам в биографията си: „Магистър Международни Отношения, специализация Виетнам, Лаос, Камбоджа“. Явно е бил много талантлив (или послушен) щом е станал магистър за 4 години (ние инженерите завършихме през 1994 г. след 5,5 години учене). През 1994 г. аз постъпих в АЕЦ „Козлодуй“ в Оперативно звено, да се готвя за оператор на 5 и 6- ти блок, но за жена ми, завършила „Автоматизация на ядреното производство“ заедно с мен, не се намери свободно място в цялата централа и адвокатите на енергийния гигант предпочетоха да водят дело, вместо да я назначат (вижте в края на текста колко лесно е могло тя да стане търговец на ток, като съпругата на Г. Кадиев, но явно образованието на съпругата ми е попречило). В края на краищата стигнахме до споразумение през 1995 г. и на жена ми й бяха изплатени едни пари за обезщетение, но пък аз напуснах централата. През това време г-н Кадиев е записал в автобиографията си, че е работил: 1992- 1995 Репортер, в. „24 Часа” Вече по Виденово време аз бях началник ИТ отдел с 14,000 лв. заплата (около 5 долара), а Г. Кадиев е записал в биографията си: 1996- 1998 Директор, Интернет Секюритис България. Заплатата ми ме накара да подам за Зелена карта и да потърся по-високо заплащане. Така през 1999 . и двамата с г-н Кадиев се оказваме в САЩ – аз в Чикаго като помощник шофьор и таксиметров шофьор, а той в Харвард – 1999-1999 Harvard Institute of International Development. След 2000 година и двамата се издигаме Г-н Кадиев става през 2005-2007 заместник-министър на финансите, а след това общински съветник, а аз – заместник главен инженер по производство на изкуствен сапфир в най-голямата фабрика в света по това време, като лично с двете си ръце и машините, управлявани от мен, произвеждам между 5-10% от оптическия сапфир в цял свят. Но не е едно и също да работиш на държавна работа в България и във водеща частна фирма в САЩ! А явно и съпругата ми не е пестелива, като съпругата на г-н Кадиев (да съм гледал като съм се женил, мой проблем е). Ето защо от началото на септември дъщеря ми бе приета да учи в държавния Калифорнийски университет, Бъркли, University of California, Berkeley, един от осемте университета от държавната Бръшляновата лига (Public Ivy), а дъщерята на Кадиев във Филаделфия (най-вероятно в частния Пенсилванският университет University of Pennsylvania – един осемте университета, които са членове на истинската и частна Айви лига (Ivy league). Да са живи и здрави децата, но като знам, че моята дъщеря учи за инженер, а неговата вероятно за търговия, то си мисля, че и в бъдеще преследването ще продължава. Така, както съпругата на Кадиев се оказа по-голям специалист от съпругата ми в АЕЦ „Козлодуй“. Ето какво не е трудно да се открие в интернет: През 2010 г. г-жа КАДИЕВА декларира 250 000 лева, спестени от заплата и дивиденти. Добри пари за една домакиня – спестява четвърт милион? Макар и без квалификация, тя се оказва солиден търговец на електрически ток от АЕЦ „Козлодуй” и други централи, произвеждащи електроенергия. Госпожа КАДИЕВА притежава еднолично фирмите „Енерджи съплай“ и „Енерджи съплай грийн“, както и 70% от „Либерна“ ООД. В третото дружество тя е в съдружие с Емил Костурков – заместник-шеф в „Лукойл“. След като станаха известни крупните й обороти в милиони от износ на електроенергия, СОНЯ КАДИЕВА беше питана от пресата защо не е декларирала всичко? И колко трогателно звучи отговорът й: Притеснявала се да не отвлекат децата й?!! Жената на КАДИЕВ печели по милион годишно, а е специалистка по туризъм и става енергетик само за месец, подпомогната от солиден „червен гръб”. Търговката на ток КАДИЕВА казва, че още първата година фирмата й продала 361 хил. мВтч и оборотът бил 35,5 млн. лв. Според специалистите, нормата на печалба в този сектор е от 3 до 5% – тоест между милион и два милиона лева тя прибира в джоба си. Соня КАДИЕВА купува ток от АЕЦ „Козлодуй“, „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Русе”, от борсите в Румъния и Унгария, защото там енергията е по-евтина от българската. Доставя ток на голямата немска фирма Е.О.Н., която пък го продава на потребителите в България. Доставя ток също на акумулаторни заводи, на металургични комбинати и др. Парите от малко поточе стават цяла река! Начинът, по който за броени дни фирмата на КАДИЕВИ получава лиценз за срок от 10 години, за който редовите енергетици чакат с години наред, говори, че имат сериозна протекция. На закрито заседание за издаване на лицензи, върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е оказан много силен натиск. В специалното разследване на журналистката Павлина Живкова, публикувано в сайта Razuznavane.com, е записано, че „представената прогнозна финансова информация показва намерение от страна на дружеството за стабилно управление на активите, пасивите и паричните потоци, с гаранции за достатъчен оборотен капитал за обслужване.“ „Според ДКЕВР няма никакви пречки за издаване на лицензия за търговия с ток на „Енерджи съплай““. Каква подозрително бърза реакция на ДКЕВР за уреждане на КАДИЕВИ с лиценз за печелившия енергиен бизнес. На адреса на фирмата „Енерджи съплай“ е регистрирана и фирмата „ Кадиев глобал“ ЕООД, която става гарант на фирмата„Енерджи съплай“на съпругата му, защото без такава гаранция тя не може да получи лиценз. КАДИЕВ декларира пред Сметната палата около 2000 лева доход извън възнаграждението си на общински съветник от 450 лв., но се ангажира пред ДКЕВР да покрива финансовите задължения на „Енерджи съплай“ по договорите му за електрическа енергия, които са за милиони. Как да не се извикаш: „Тези хора ме преследват дори в Америка…“ *** Петър Стаматов е член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"

Сергей Ковальов: Нашата настояща конституция е толкова бездействаща колкото и тази от времето на Сталин. Това е просто една брошура, в която е написано нещо, което никой не чете.

 faktor.bg

​Сергей Ковальов: Съвременна Русия не може да съществува без политическите убийства

Последна редакция на 12/09/15 12:47

Сергей Ковальов, снимка: svoboda.org/ Юри Тимофеев

Интервю на Андрей Шарый с правозащитника, ветеран в руското движение за правата на човека, политически затворник от времето на СССР, за радио Radio Liberty 

- Случайното съвпадение във времето на различни събития - краят на съдебния процес срещу Михаил Глусченко, обвинен за организатор на убийството на Галина Старовойтова и мероприятията в памет на Борис Немцов (на 27 август се навършиха точно шест месеца от смъртта му) повдигат въпроса за това защо съвременната история на Русия е съпътствана от политически убийства?

Сергей Ковалев: Много от тези престъпления не случайно не са разкрити, макар да съм далеч от мисълта да твърдя, че някои от убийствата са били умишлено организиран от върховната власт. Подобно нещо мога да кажа само за един от случаите - убийството на Литвиненко. За него високопоставени хора в страната отлично са знаели, че това убийство ще се случи, не е случайно, че те толкова много замазваха нещата около Андрей Лугов. В тази връзка са и известните терористични актове – по време на пиесата "Nord-Ost" в училището в Беслан, например.

Това е умишлено създадена настройка в обществото от най-висша инстанция - да се игнорират жертвите, защитавайки така наречения национален престиж. Навсякъде по света първи приоритет е животът на заложниците, а при нас сякаш става въпрос за нещо нематериално. В случая с "Норд-Ost" дори ученици от гимназиалните класове можеха да предугадят какъв ефект върху заложниците може да окаже сънотворният газ. И, разбира се, вината за масовата гибел на хората в Беслан е организираното нападение, всичко е лъжа, че терористите са провокирали нападението.

Путин - не е от хората, който иска да направени компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли.

Власт, която създава обстановка на истерия и паника в страната, която въвежда анти-конституционни норми в своите закони и постановления - във всеки случай става съучастник в политическите убийства. Убийството на Галина Ставойтова, аз предполагам, не е било съгласувано "на върха", но провалът на разследването, по мое мнение, не се случи без участието на "висшите сили."

Същото може да се каже и за Анна Степановна Политковская, а вероятно и за Немцов. Нишките на престъплението стигат чак в Чечня, и Путин ясно се опитва да замаже разследването на Рамзан Кадиров. Това е нещо очевидно, толкова очевидно, колкото и причините, поради които Путин не може да се раздели със своя гаулайтер. Путин e в задънена улица, тя няма къде да го отведе: той трябва да продължи напред, което й прави, или да капитулира. Но Путин не е от хората, които искат да направят компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли. Между другото, аз предполагам, че сегашното правителство на Русия вече си е отрязало пътя за безболезнена оставка.

- Но аз имам в предвид не само Путин, но цялата система на управление в постсъветския период в Русия. Защо тя не се ангажира да разкрие организаторите на убийствата на едни толкова достойни хора? Защото внушават, че те са били убити в името на обществения интерес?

- Най-малкото не без подобна умисъл. Защото жертвите на политически убийства – това са противници на правителството. Когато казвам това, не се притеснявам да твърдя, че всяко едно убийство е било организирано на най-високо ниво, като имам в предвид следното. Властта създава в страната ситуация, която благоприятства тези убийства, а тази власт не може да създаде друга ситуация. Тъй като основната цел на Путин е да запази властта си, да трупа незаконно контрабандни пари, с които да храни своите сатрапи.

След съветската власт наша историческа традиция е руските власти да не искат да знаят истината. Те тълкуват събитията с помощта на лоялни, вярно служещи им експерти и тези, които са приемливи само за тях. Например, когато Путин публично напада САЩ, мисля, че той се опитва да убеди не само публиката, но и себе си, че те са виновни за всичко.

Разказа ми Светлана A. Ганушкина един епизод по време на срещата на Путин с членовете на Комисията по правата на човека. Някой казва на президента: "В края на краищата, вие разбирате, че това у нас не са избори, а някаква процедура, която трудно може да бъде наречена свободен изборен процес." Но Путин не опровергал, че в Русия изборите са демократична процедура, а отговорил: "Смятате ли, че техните избори са различни? Техните са също като нашите, но просто те са по-опитни и по-добре може да си скрият следите." Това казва президентът Путин. Следователно, той разбира какво представляват руските избори, но си мисля, че той самият се опитва да внушава, че западните избори са като в Русия.

- Жертви на руската система стават тези хора, които особено силно се опитват да спрат власти в съсипването на страната, правилно ли съм разбрал подтекста на това, което казвате?

- Да, точно така. Всеки, който се опитва да пречи на властта да съсипва страната, всеки, който се опитва със стари дисидентски лозунги да принуди управляващите да спазват конституцията. В крайна сметка, нашата настояща конституция е толкова бездействаща колкото и тази от времето на Сталин. Това е просто една брошура, в която е написано нещо, което никой не чете. Да, тази конституция има много недостатъци, но тя има потенциала да подобрява и усъвършенства социално-политическата система на Русия. Между другото, този документ е пряко приложим. Но всичко се свежда до това, което ни казваше веднъж един прокурор по надзора в областта: "Никога не ми пращайте жалби и искове, позовавайки се на конституцията. Обяснявам: Съветската Конституцията не е писана за вас, а за американските чернокожи – за да се запознаят добре колко щастливо живее съветският народ. " Нашата днешна конституция по нищо не се различава от сталинската.

- Според вас има ли сили в Русия, които са способни да променят ситуацията?

- Нямам нищо против тези 86%, които подкрепят анексирането на Крим, т.н. крымнаши. Аз обаче съм объркан, смутен от факта, че сред тези 86% твърде много са представителите на творческия елит, хора грамотни, разумни, с огромен жизнен опит, които разбират какво правят, като стават доверени лица на господин Путин или критикуват Украйна за нейните "фашистки бандеровци“.

За мен трагедията за страната започна от есента на 1999 или началото на 2000 година, когато Путин стана президент. От публичните фигури мога да преброя на пръстите на едната си ръка тези, които казаха тогава: Какво правите, вие? Не може подполковник от КГБ да стане президент на страната! Това е все едно за канцлер на Германия да бъде избран бивш офицер на Гестапо или Щтази.“

Не трябва от такъв отбор да бъде избирана властта. В това е и бедата – че в страна с такава история не се намериха от средите на интелигенцията достатъчно хора, които биха казали – не трябва да избираш началство от средите на КГБ.. И сега артисти и музиканти, с много малки изключения, си стоят в партера. Демокрация – това не е волята на народа, както и свободата на малцинството не е право на малцинството да се конкурира за одобрението на болшинството - свободно, справедливо, открито, прозрачно, както с тези, които са на власт, така и с останалите опоненти.

Като биолог мога само да ви кажа, че подобна ситуация е записана в нашия геном. Защото предшестващите ни преди милиони години животински видове са разделяли света на свой и чужд, те са показвали зъби на чуждия, но са били силно привързани към своите. Прочетете Чеслав Милош, той прекрасно разбира и осмисля този феномен – разбира се той не се позовава на животинските видове, а на човешките инстинкти – трябва да постъпваме така, както всички останали. В нашата страна особено ярко е изразено желанието да действаш като всички останали, да не си различен от стадото.

- Нима този „руски геном“ да се стремим да останем в стадото и да бъдем като всички останали се оказва неизменен, някаква константа? Това означава, в частност, че организаторите на политическите убийства никога няма да бъдат разкрити?

- На вашия въпрос бих отговорил отрицателно. За съжаление в нашата страна сега е невъзможно да се случи нещо подобно като полската „Солидарност“.

Вие си спомняте, че най-първите цели на този профсъюз бяха изключително социални – подобряване условията на труд, повишаване на работната заплата. Но много бързо този профсъюз осъзна, че това е непродуктивна позиция, нещо безполезно, ако няма политически свободи. Едва тогава със сигурност могат да бъдат направени и нужните социални промени. А без политическа свобода нищо не може да се случи. У нас сега ситуацията е точно такава, но си нямаме „Солидарност“.

Значи ли това, че положението е безнадеждно? В природата е пълно с примери, как с малко усилия или с усилията на една малка група изведнъж се случват сериозни промени. Кажете ми на какво се основават световните религии? На твърденията на малцина, че човек може да възкръсне след смъртта, или фантазиите на пророка Мохамед? Имат ли те основания? Какво произлиза от това?

Би било нескромно разбира се, в този ред на мисли да говорим за съветско дисидентско движение през 1960-80 години, но в действителност това е нещо близко. Без това движение, това, което беше наречено „перестройка“ нямаше шанс да се случи. И Западът нямаше да настоява за реална либерализация на системата в СССР. Западът е прагматичен и страхлив. Западът започна да изисква от нас промени в СССР, защото не политиката на Запада, а западното общество започна да говори затова със управляващите ги. На Запад не може да бъде пренебрегнато общественото мнение.

И затова бих искал да се надявам, че все някога нашият творчески елит ще благоволи да се събуди. Дори и сега, в действителност, това, което се нарича улична опозиция, е несравнима по мащаб и сила от тази през 60-те години. Сега това са десетки хиляди хора, а понякога стига и до 100 000 човека.

Наистина, ние помним и времена, когато по половин милион излизаха по улиците на Москва, но това беше краткотраен триумф и след всичко, което бе съсипано от ненавистната власт у нас. Между впрочем, тази власт се поддържа не от 86, а от 96% от хората, а много от тях си дават вид, че вярват в социологическите изследвания.

Превод: Faktor.bg

Дойде време! Срещу безобразията - с 'доматите' на Кольо-Босия! 09.09.2015 г.!

Манол Глишев: ***

Снимката е от 09.09.2015 г. пред Парламента, преди арестуването им от МВР

В сряда, 9 септември, от 08:30 ч. сутринта Димитрин Вичев, Kiril Chukanov, Георги Мишев и Manol Glishev отиваме да придружим и активно да съдействаме на г-н Николай Колев-Босия в неговото вече станало традиционно хвърляне на домати по народните представители. Каним всеки, който поиска да мята домати, гнили круши и яйца специално по депутатите, да се присъедини към нас.

Ако някой евентуално пожелае да заснеме скромните ни действия за личния си архив - нека заповяда.
*
Съвсем изрично: НЕ КАНИМ никого, който смята да закъснее или просто да си прави сеира.
*
Причините да се присъединим към импровизираната Томатина на г-н Колев са:
- мнението ни, че той е прав в крайно грозната си оценка за работата на народните представители; 

- конкретно промените в Закона за НСО и провалът на съдебната реформа с позорния т. нар. "исторически компромис" (който също се провали) са особено нетърпими за всеки свободен човек;
- най-сетне, чисто човешката ни солидарност с последователните действия и несломимия дух на г-н Колев, когото неправомерните препъвания на т. нар. "полиция", т. нар. "прокуратура" и т. нар. "съд" на територията на т. нар. "държава" очевидно не могат да сплашат. Радваме се, че има такъв човек, жал ни е, че досега е бил сам и смятаме, че е редно повече да не бъде така. Всеки свестен човек, попаднал в ареста, трябва да има добра компания за срока на престоя си там.
*
Припомняме, че съществуват вече взети съдебни решения, чиито текстове са лесно откриваеми, в смисъл, че точно тези действия, предприемани от Николай Колев, са съвсем нормален израз на гражданска позиция.
*
Убедени сме, че тези, които отново ще започнат да умуват и да мъдруват, са или заслепени хора, или страхливци. Тяхното умуване и мъдруване по никакъв начин не ни интересува. Вече не вярваме в лъжата за "стабилност" и "реформи".
*
На евентуалната възможност от арест и/или обвинения гледаме с присмех и презрение, както по принцип вече сме свикнали да се отнасяме към по-голямата част от "работата" на т. нар. български "институции".
*
Впрочем, смятаме доматите за нелош символ, просто напомняне на нуждата и от по-твърди предмети.
*
*
Димитрин Вичев , Kiril Chukanov, Георги Мишев, Manol Glishev
*
‪#‎Томатина‬ ‪#‎Тиквотина‬ ‪#‎Дивотино‬ ‪#‎Калотина‬

-----------------------
-----------------------
*** Поетът Манол Глишев тук беше публикуван за първи път - от неговия блог http://mglishev.blog.bg/zabavlenie/2013/02/24/praseta-jaliat-za-buda-narodna-pesen-ili-nai-dobriiat-plakat.1057264 с адаптация по народна песен: "Прасета жалят за Буда" http://politkovskaya-bg.blogspot.bg/2013/02/blog-post_25.html

Георги Марков: Мога да казвам точно това, което мисля, без някой да ме цензурира, съветва или коригира

Георги Марков до Л. Левчев: "Моята позиция и фактът, че мога да казвам точно това, което мисля, без някой да ме цензурира, съветва или коригира, ми дават възможност, която нито един в държавата под твоята стълба няма."

Поетът Любомир Левчев получил отличието на Столичната община „Почетен гражданин на София“. Предложението е било на кмета Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, председателя на съвета Елен Герджиков от ГЕРБ, председателя на комисията по култура и на групата на ГЕРБ Малина Едрева и на секретаря на местната управа Ралица Стоянова от ГЕРБ. http://sofia.topnovini.bg/node/599128

Нищо не е забравено ... от Свободните българи, но НЕ! от ГЕРБ-истите.

***************
 http://www.budnaera.com/201502/150422249540.html

Георги Марков: Писмо до Любомир Левчев, поет

“Ако един ден историята

потърси достоверни свидетелски показания, вероятно би се позовала на мен с повече доверие, отколкото на хората около теб.” 

Писмото е написано на 8 април 1974 г. Пълният му текст, сверен с оригиналния машинопис на писателя, се публикува за първи път.

Драги Любо,
Много мислих дали въобще да ти пиша това писмо, защото не храня никакви илюзии, че то може да промени нещо. Зная, че известни неща са отишли толкова далече, че връщането назад е равно на смърт. Зная също, че опитът да направиш равносметка на чужд живот, те поставя в положение на съдия, който се е самоназначил, и че съденето е далеч по-лесен процес от разбирането. Зная, че освен инфлацията на парите, нашето време ни предлага жестока инфлация на думите. Зная каква ще бъде реакцията ти, когато това писмо, записано от монитора, бъде поставено една сутрин на бюрото ти – леко ще потръпнеш, ще ти стане неприятно, ще се изчервиш… и дълго време няма да се решиш да го прочетеш. Зная какъв ще бъде отговорът ти – американското, английското или китайското разузнаване са ми платили да “ударя” по авторитета ти (въпреки че аз няма да ти задам глупавия въпрос: “Кое разузнаване ти е платило, за да бъдеш това, което си?”). И независимо от ясното ми съзнание за безполезността на това писмо, аз мисля, че все пак някой трябваше да ти го напише, за да ти покаже или окаже вниманието, което заслужаваш.
Това писмо не е отправено към един председател на Националния съвет на Отечествения фронт и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. А към един поет, с когото ме свързват дългогодишни спомени. Ако поетът е мъртъв, аз му дължа надгробно слово, ако е жив – дължа му честитка за рождения ден.
Вярвам, че в редки моменти на внезапна трезвеност си спомняш нещо от времето, когато бяхме заедно. Например, нашето четене в Ловеч или нашите смешни уроци по италиански, или онези приказни нощи в Боровец край камината и Луис Армстронг, чиято музика ни беше по-близка от цялата партийна идеология, и ако тогава някой се опиташе да ти каже, че той е идеологически диверсант, ти би го ударил. Това беше времето, когато критиците-ветропоказатели не желаеха да споменават името ти, а те поставяха в “и други”. Това беше времето, когато ти беше далеч от дяволската стълба на Христо Смирненски. Аз не ще ти припомням други моменти от тези години, когато много неща ни сближаваха и съвсем малко разделяха. Знам, че част от твоята драма е добрата ти памет. Но аз не ще се въздържа да спомена две картини от твоето преображение, на които бях свидетел. Знаменитото гласуване в Съюза на писателите на 12 април 1968 г., когато ти застана на трибуната заекващ, пламнал от срам и неудобство, за да спасяваш кауза, в която дълбоко не вярваше. Трябва да ти е било много тежко да изпълниш поръчението. Съмнявам се дали пребогатото заплащане след това те е компенсирало. И другата картина, когато в края на същата година двамата отидохме на високопоставената вечеря в Боровец, където сякаш посоките ни бяха предопределени. Аз направих много лошо впечатление на нашия високопоставен домакин с невъздържаността си, а ти спечели – с благоразумието си. Тази нощ, в която избраха Никсън срещу Хъмфри, аз видях как дяволската стълба се спусна пред тебе и ти без колебание сложи крак на първото стъпало. А дяволът от върха се смееше. После вече не те видях. В мое отсъствие дойде главното ти редакторство на “Литературен фронт”, дойдоха стъпало след стъпало, но не стихосбирка след стихосбирка. Критиците се надпреварват да те превъзнасят, вестници и списания са залети от хвалебствия, писани от хора, които не желаеха да те признаят. Хора, които никога нито са те разбирали, нито са имали необходимата интелигентност да отидат отвъд лозунгите в поезията ти.
Не зная какви са били личните ти мотиви, за да се откажеш от дървото на поета и да се прехвърлиш върху стълбата на кариерата (искам да кажа – асансьора). Може би си смятал, че имаш нужда от простор и че властта ще ти го даде. А може би и ти като всеки простосмъртен си решил, че животът се живее веднъж и че е за предпочитане да бъдеш богат кмет, вместо беден поет. Това си е твоя работа. Въпрос на избор. Или на предопределеност. Мъча се да си представя как ли изглеждаш сега. Сигурно си понапълнял, гласът ти е понатежал, но лицето ти си е запазило детските черти. Може би си придобил онзи професионален навик на някои наши ръководители да гледаш хората, без да ги виждаш, и да ги слушаш, без да ги чуваш. Защото това идва от закона на Стълбата. Не съм сигурен и не зная много неща около тебе. Но има едно-единствено нещо, в което съм сигурен – че ти не си щастлив. Това ясно личи от последните ти стихове и от статиите ти, които по повод или без повод пишеш, това личи от експлозията на гняв и безсилие, на болезнено съзнание и тъпо самодоволство, на бунт и на раболепие. Би ли могъл да си представиш Христо Ботев като доверен камериер на Мидхат паша?
Преди време ми казаха, че неотдавна си правил опит за самоубийство. Прощавай моята жестока нетактичност да спомена това, но аз искам да бъда напълно обективен и да нарисувам образа ти такъв, какъвто е. Моята позиция и фактът, че мога да казвам точно това, което мисля, без някой да ме цензурира, съветва или коригира, ми дават възможност, която нито един в държавата под твоята стълба няма. Така че ако един ден историята потърси достоверни свидетелски показания, вероятно би се позовала на мен с повече доверие, отколкото на хората около теб. И сега вече стигам до сърцето на твоя конфликт и на нашия конфликт. Въпросът е за вярата. Наистина.
И нека ти кажа, че поводът за това писмо за съжаление не е последната ти поема, а статията ти във вестник “Народна култура” под заглавие “Верую на новия човек”.
Първото ми впечатление от тази статия е, че ти не си пишеш статиите, а си имаш човек да ги пише, а ти само ги подписваш. И веднага щях да ти дам съвет да го замениш този твой служител с някой, който би имал поне малко уважение към читателите, защото все пак, макар и много рядко, някой прочита тия вестници и тия статии. Бих искал за момент да ти заема моите очи и да те накарам да прочетеш това произведение, бих искал за момент да ти върна твоите очи отпреди десет години, за да почувстваш знака за равенство между поета Любомир Левчев и журналистическия еквивалент на Рачко Пръдлето. Един поет може да вярва в едно или друго, може да приема една вяра и да я отхвърля, да бъде герой или предател, да отстоява или да изменя, да бъде защитник или нападател, да обича или да мрази – все едно какво и колко пъти. Един поет има право да бъде всичко с изключение на едно – няма право да не бъде поет!
Но въпросът е преди всичко за вярата. И позволи ми да те запитам направо – наистина ли вярваш в това, което си написал. Защото за съжаление статията си я писал ти. Защото в равната локва от безсмислени думи, която уморен партиен агитатор е излял, използвайки всички умопомрачителни клишета на провинциалните вестници, аз видях капки от собственото ти мастило, думите на луд защитник на отдавна превзета крепост, който, свършил патроните, крещи срещу чуждите войници. Но те не му обръщат внимание. Никой не го взима насериозно. И това съвсем го влудява.
Или да вземем думите ти, че “Солженицин е белогвардейска отрепка”. Аз не ще разисквам с тебе дали оценката ти за Солженицин е вярна, защото ти знаеш много добре, че той не е нито белогвардеец, нито отрепка. Но онова, което ме порази, беше тази експлозия на омразата ти спрямо човек, който е това, което ти не си и не можеш да бъдеш. Ти не можеш да понесеш съществуването на един честен човек, защото той става еталон на собственото ти безчестие и напълно искрено, дълбоко ти го мразиш. Той е твоето отрицание. Той не те познава, нито ще те познава, но неговото присъствие на този свят смачква болезненото ти самолюбие и превръща “Чайката”, в която се возиш, в твоя катафалка. И ти крещиш с думи, които дори последното чираче на Кочетов или остатъкът от някогашен махленски стражар не би си позволил. А аз зная, че ти би дал всичко скъпо за теб, за да бъдеш на негово място, за да бъдеш непокорната, гордата съвест на цял един свят. Ах, как би желал да бъдеш на негово място! Затова твоята омраза към него е лична и съвсем глупаво се опитваш да се прикриеш зад брадата на Карл Маркс, като се изкарваш за най-предан защитник на социализма и по този начин караш твоето общество да ти хонорува личната омраза. Впрочем това е много характерно за хората около теб. Те искат предаността да им се плаща, искат “идеализмът” да им се плаща, искат “героизмът” да им се плаща, искат да им се плаща загдето “вярват”, забравяйки простото правило, че един вярващ не е повече вярващ, след като му се плати за вярването.
Но тъй като ти не вярваш в нищо, твоето заплащане се предявява по параграф “омраза”. Наистина, ти си все същият “неверник”, който сега пише за “Веруюто на новия човек”.
Моля те, прочети това, което си писал. Или искаш аз да ти го прочета. Ти говориш, че буржоазията нямала никакъв морал. Бих те посъветвал да попиташ майка си, ако поне вярваш на нея. Далеч съм от мисълта да защитавам буржоазията, но нима ти смяташ, че не си буржоа? Нима думите на Маркс, които цитираш, че буржоазният морал бил покупко-продажба, не важат главно за тебе и за твоето общество, което е прекопирало всички дяволски черти на буржоазния свят, без да запази нравствените задръжки на морала му. Ти знаеш много добре за какво говоря. Ние нямаме друг случай в историята на целия буржоазен свят като този, който ти си забравил да категоризираш в твоето “Верую”. Хора, които по заповед се кланят на едного и го смятат за вожд, след което по заповед го оплюват, предават и убиват, след което по заповед го реабилитират и му издигат паметник, след което по заповед го забраняват и след което по заповед изпращат големи венци на гроба му. Знаеш ли къде е улица “Трайчо Костов”? Тя е в квартал “Лозенец” и е една много стръмна улица. И затова на мен ми звучат така странно и весело твоите думи, че “буржоазната идеологическа диверсия се стреми да руши нашите морални ценности”. Какво каза? Чии морални ценности? Какви морални ценности? Казват, че къртиците край Панагюрище измрели от смях.
Но аз пак се връщам на въпроса за вярата. Беше време, когато ти наистина вярваше, беше време, когато ти би се потресъл от статията, която десет години по-късно ще напише твоят двойник, беше време, когато твоята вяра не се разхождаше по страниците на нечистоплътни вестничета като “Народна култура”, а стоеше в кръга на твоята интимност, беше време, когато ти произнасяше думите социализъм и комунизъм със свещенодействието, с което Солженицин днес се прекръства. Беше време, когато ти вярваше, че всяко голямо обществено преобразование започва с личния пример, че не партията прави комунистите, а комунистите правят партията и че обществото не е уплашено инстинктивно стадо, а хармонична структура от високо съзнаващи личности.
Къде отиде всичко това? Къде отиде твоята вяра? И въобще вярваш ли в нещо, тъй като веруюто ти е доказателство за отчаяно бездънно недоверие.
Или може би аз преувеличавам, може би просто съм те сбъркал. Може би ти просто като всички други систематично и трудолюбиво си разигравал играта на думи и званието “поет” да е било само най-ниското стъпало на блестящата ти кариера… Не, това не вярвам.
Знаеш, че винаги съм бил фанатичен оптимист. Не защото съм вярвал, а защото съм искал да вярвам. И сега искам да повярвам, че един ден, една най-обикновена сутрин ти ще се пробудиш, поетът ще се пробуди, ще издържи сътресението на първия действителен контакт със себе си и шокът, който ще последва, ще го накара да скочи от стълбата, за да се върне там, където му е мястото, където никой не ти плаща за вярването, а за невярването си плащаш ти!
Твой: Георги Марков
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г. излиза Мъже, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на Аякс, Портретът на моя двойник и Жените на Варшава, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа”. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил” печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.. /kultura.bg/

Буда отказа Европейска прокуратура да дойде!

  http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=7179&g=

Министерски съвет, 08.07.2015, Точка 29. ДОКЛАД ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В НЕФОРМАЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ „ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ”, КОЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 9 И 10 ЮЛИ 2015 Г. В ЛЮКСЕМБУРГ

Внася: министърът на правосъдието

Директорът на ОЛАФ Джовани Кеслер

"По време на заседанието в ЕС ще бъде разгледано и предложение за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред.

Страната ни многократно се е изказвала против включването на ДДС измамите в обхвата на директивата, главно поради липсата на пряка връзка на този вид престъпления с финансовите интереси на ЕС, и намираме за неоправдано изземването на компетентност за наказателно разследване на този вид престъпления от държавите-членки и предоставянето й на бъдещата Европейска прокуратура. Считаме, че ДДС е основно национален проблем на държавите-членки и че поради тази причина не е целесъобразно Европейската прокуратура да разследва всички дела за измами с ДДС."

Каква ти съдебна реформа, какви 5 лева !!!

Пуяк и пуйки – или как Бай Ганьо стана премиер и вече е положителен герой

e-vestnik, Иван Бакалов 21.07.2015

Когато един журналист, писател, някой шоумен, нарече в коментар или предаване репортерките пуйки, това може да мине за остра шега.

Но ако това направи един министър председател?

Точно това направи премиерът Борисов. Усмихнат и щастлив каза, че журналистите крякали като пуйките на съседа му. После допълни към заобиколилите го репортерки „Не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, ами просто точно така – прлъ, прлъ, прлъ…“

Всички около него се усмихваха щастливи. Щастливи като пуйки, наистина.

Е, нямаше ли поне една, един да се засегне, да възрази нещо? Не. Хилеха се на шегите на Борисов, както навремето се хилеха на шегите на т. нар. Тато – Тодор Живков. И сравнението не е в полза на сегашния Тато. Онзи селянин от Правец без образование беше по-въздържан и възпитан, в сравнение със сегашния инж. д-р, генерал лейтенант.

Не се забелязаха и никакви коментари по случая в медиите, не възрази и някоя професионална организация. Иначе крякат, ако употребим терминологията на премиера, точно като пуйки по много по-маловажни поводи.

У нас няма кой да каже – „Царят е гол“. Очевидната истина, всекидневна, се лее от екраните – литературният герой на Алеко Бай Ганьо се е появил от плът и кръв и е станал премиер. И вече е положителен герой.

Емблематичните му изказвания в този дух се посрещат с радостно одобрение. Демагогията му се възприема като успешна политика и той е желан коалиционен партньор.
Лъжите му и противоположни твърдения по един и същ въпрос не са нещо лошо, а просто гъвкавост, политически нюх. Самохвалството му е шик, натюрел.

На този фон дебелашките му шеги са най-малкият проблем.

И няма кой да нарече нещата с истинските им имена. Сякаш живеем в някакъв фарсов спектакъл.

НАГЛОСТ: Кметът на Монтана се самообяви за почетен гражданин!

Парадокс: Кметът на Монтана се самообяви за почетен гражданин!

Жената на политически затворник №1 спечели дело за дискриминация срещу Златко Живков

Публикувано: 14 юни 2015, 21:28 

http://www.blitz.bg/news/article/342306
Еми МАРИЯНСКА

Монтана, България

Кметът Живков е отличен и като дарител на Видинска епархия.

Кметът на Монтана Златко Живков бе награден с Почетния знак на града, който… управлява!?! Отличието било предложено от Общинския съвет, който се ръководи от самия Живков! В поздравителния адрес на общинския сайт „Монтана днес” пише: „Не са много действащите кметове, които могат да се похвалят с най-високата награда на своя град” . Е, да, ама каква е причината?! Дали защото единствен е заслужил високата чест, или защото малцина като него ще се самопредложат?!, коментира "ШОУ". Живков е кмет вече 4 мандата – цели 16 години. Вечно усмихнатият градоначалник смени няколко партийни знамена, но се задържа на поста си и с хитрост и любов към спорта и циганите второ десетилетие успешно лавира в политическата джунгла. Тези дни се прави на ощипана мома, че още не бил взел решение дали ще се кандидатира за пети път за кмет на предстоящите местни избори.

Живков има

забележителна кариера за човек, тръгнал по пътя към властта от учител по физкултура в местно училище

Забележителна ще остане и сцената с т.нар. лайняна атака при посещението на Николай Бареков в града, за която и до ден-днешен не се разбра от кого беше организирана.

Една от върлите врагини на кмета е местна жителка, бивша работничка в завод „Алумина” - Зоя Рангелова, спътница в живота на покойния дисидент Константин Иванов-Коци, обявен от „Амнести интернешънъл” за политически затворник №1 в България. От години Рангелова води битка с Живков заради къща от общинския фонд. Къде ли не се жали Зоя, включително и пред „ШОУ”, но колкото повече пишехме, толкова повече общинарите си отмъщаваха на вдовицата. Настаниха в дома й две умствено изостанали жени, спряха й водата, пратиха й писмо, че трябва да напусне къщата и я тормозеха всячески. Въпросът с нарочната липса на вода в жилището на жената стигна чак до омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация. През миналия декември Зоя осъди кмета Живков и отскоро най-сетне има вода. Най-удивителната част от дълголетната битка между Зоя и общинарите бе, когато на адреса на къщата жената получи данъчни известия за неплатен данък смет на нейния Коци

за години, в които той отдавна вече се „отчита” на „данъчните” в гробищата

Когато разровихме фактите и попитахме защо тормозят Рангелова и я гонят от къщата, получихме писмо от пиарката на община Монтана Петя Димитрова, че сградата била определена за събаряне заради строеж на улица. След тогавашната ни публикация, за отмъщение, пред дома на жената се изсипаха няколко полицейски автомобила и общински служител, който й представил заповед за принудително извеждане. Багажът на възрастната жена беше изхвърлен на двора. Зоя отново ни потърси за помощ и ни показа настанителна заповед в жилището на ул. „Иван Хаджийски” от далечната 1985 г. „При мен е ужас! Кметът на Монтана Златко Живков ме подлага на убийствен тормоз, иска да ме изхвърли на улицата, но преди това - да ме умори”, каза тогава Зоя Рангелова. И въпреки че днес изпитва известно удовлетворение от малката си победа над кмета, не си е променила мнението за него. „Какво ли не изтърпях от тоя човек - настаниха ми цигани, разделиха ни водата, взеха ми вещите, спираха ми тока, посред зима съм ходила по съседи за вода, пребивана съм от един хермафродит, който пратиха за наемател нарочно.

Златко Живков е безпардонен и отмъстителен човек!” - категорична е тя.

Не така обаче описват кмета на общинския сайт: "По-добър кмет от него не сме имали... Всичко, което е направил, е добро, единствено работни места не е осигурил... Което е направил, го е направил с чужди пари, иначе е хубаво... Навсякъде в Монтана личи почеркът на Златко Живков, единственото което все още търпи и той, са незаконните гаражи... Кино може би трябва да се направи, а на кмета пожелаваме успех на местните избори...", пише там. Е, ако съдим по разказите на Зоя Рангелова и други, жалващи се от Живков, то „филми” в общината има, предимно - екшъни. А като има „филми”, ще му дойде времето и на киното!...

Едва ли има друг град, дето кметът да е запазил 

табела с името на престъпника Г. Димитров - 

но това става и пред предизборния щаб на поддръжниците му от мутренската ГЕРБ...

"Главната" в Монтана бе една от първите преименувана след демокрацията - "Трети март" се казва!

Становище за втората/старата процедура по ОВОС за Хранилището за радиоактивни отпадъци в Козлодуй

Изх. № 05-07/07.05.2015

До Министерство на околната среда и водите

 

С Т А Н О В И Щ Е

oт Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, с адрес за кореспонденция: e-mail: p_p_trojanski@yahoo.com

Относно: ОВОС на актуализирано инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци на площадка Радиана в землището на с. Хърлец, община Козлодуй, област Враца, с възложител Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”

 

     Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Национално движение „Екогласност” представят следните мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение, формирани след подробното запознаване с актуализираните Инвестиционно предложение и Доклад за ОВОС за него относно изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци(НХРАО) на площадка Радиана в землището на с. Хърлец, община Козлодуй, област Враца, с възложител Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” и настояват Министерстото на околната среда и водите(МОСВ) да ги вземе предвид при издаване своето решение съгласно Закона за опазване на околната среда(ЗООС) за прилагане на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС(Наредба).

    

     1. Незаконосъобразно е в представените за обществено обсъждане актуализирани документи, след отхвърлянето им преди това от Съда, да не се изпълни разпореждането на Държавния екологичен регулатор Министерството на околната среда и водите в негово писмо № Ж-320/19.12.2013 г. до Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” – за съобразяване с мотивите от решенията на съда при актуализация на документацията по ОВОС.

     2. Поради горното, ние сега ще се въздържим от най-подробно излагане на всички забелязани от нас достатъчно на брой съществени несъответствия в представената документация с мотивите от решенията на съда, за да оставим правото/задължението на експертите на МОСВ да отбележат тези конкретни незаконосъобразни постановки. В случай че те бъдат затаени, ние си запазваме правото за обжалваме отново в съда. Тук ще се спрем само на някои незаконосъобразни действия.

     3. Предписаното от Конституцията и законите действие на държавните органи и организации след постановяване на влязло в сила решение на съда, призван да осъществява контрол за законност на актовете им, е да съобразят указанията по прилагане на закона. Вместо това, въпреки отхвърлянето от съда, отново държавната фирма ДП “РАО” в случая като Възложител по най-категоричен начин в ‘уж’ актуализираното задание определя незаконосъобразно без направена оценка на въздейстие - НХРАО да бъде от приповърхностен тип, като с това противоправно действие отнема възможността за изпълнение на чл. 83, ал. 1 ЗООС при възлагането на колектив от експерт тази оценка да не е предопределена, а да бъде в резултат от експертизата на членовете на колектива, изготвили оценката. Поради тази незаконосъобразност заключенията и в този доклад по ОВОС не са обективно базирани на принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие, с което е нарушен чл. 81, ал. 2 и ал. 5 от ЗООС.

     4. Незаконосъобразно е основаването в актуализираните документи по ОВОС върху чл.18 от новата Наредба за безопасност при управление на РАО, в която след решението на съда  за отмяна на първата процедура по ОВОС за НХРАО отпадна препоръчаният дотогава тип “геоложки” за РАО-“2а”, но новият текст е без категоричност за РАО-“2а”: “Чл. 18, т. 4. радиоактивните отпадъци от категория 2a трябва да бъдат погребвани в повърхностни инженерни съоръжения за погребване на РАО; т. 5. радиоактивните отпадъци от категория 2б и от категория 3 трябва да бъдат погребвани само в геоложки съоръжения за погребване на РАО.” За сведение в отменената на 23.08.2013 г. Наредба текстът е: “Чл. 22. (2) В съответствие с категоризацията по глава втора твърдите РАО от категория 2а се погребват повърхностно или геоложко, а РАО от категория 2б и 3 - само в съоръжения за геоложко погребване.”

     В новата редакция на Наредбата обаче от граматическия и логически анализ следва разлика между формулировките в т. 4 и т. 5., като според последната разпоредба РАО категория 2б и 3 трябва да се погребват само в геоложки съоръжения, докато според т. 4, РАО категория 2а трябва да бъдат погребвани в повърхностни инженерни съоръжения, но  за РАО-“2а” липсва императивът “само в”. Естествено, че най-сигурният и безопасен за живота и здравето на хората метод за погребване е дълбочинното погребване. Затова и последователността на точките на чл.18 е от най-нискоактивните към най-високоактивните РАО, от най-малко опасните към най-опасните. Естествено, че предвидените форми /начини/ на погребване са минимален стандарт, който не пречи да бъде приет по-висок стандарт. Затова и в т. 5 е употребен изразът „само“, докато в т. 4 не е употребен. Това е така, тъй като не е допустимо най-високоактивните РАО да се погребват в никакво друго съоръжение освен геоложко. Очевидно действията на сегашното ръководство на ДП “РАО” са чрез промяна на нормативите работи на всяка цена хранилището да бъде приповърхностно - или тук равният порок е чрез противоправни действия да се извличат лични ползи от корупционни практики при изграждането на НХРАО от определени фирми, което обаче в случая носи риск от вреди за здравето на гражданите в следващите повече от 300 години.

     5. Прегледът на цитираната в доклада за ОВОС като важен норматив Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19.07.2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци сочи надделяващия извод: “Всяка държава-членка следва да има моралното задължение да избягва прехвърлянето върху идните поколения на неоправдана тежест, свързана с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително всякакви радиоактивни отпадъци, очаквани от извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени инсталации. Чрез изпълнението на настоящата директива държавите-членки ще покажат, че са предприели разумни стъпки, за да осигурят постигането на тази цел.”

     6. Конкретни са препоръките на Международната агенция за атомна енергия - от сайта на МААЕ https://www.iaea.org/sites/default/files/Pub1396_web.pdf може да се види документа “Политики и стратегии за управление на радиоактивните отпадъци”, в който за РАО-“2а” изрично се сочи тип на ‘междинна дълбочина’ или ‘геоложко хранилище’ като препоръчителен и се отхвърля “приповърхностното” погребване. Следователно не е вярно твърдението на Възложителя в своето задание(стр. 53/212), че препоръките на МААЕ са за приповърхностния тип на хранилище за погребване на РАО-“2а”. Неопровержим извод става, че възприетият подход от ДП “РАО” и лично на директора Дилян Петров е да се бори всякакси да не се изпълнят влезли в сила решения на съда, само и само за да ‘прелее’ милиони евро в джобовете на фирми от ‘неговия кръг’ за изпълнители на приповърхностно хранилище – най-пресното доказателство е взетото решение на 25.06.2014 г. от Министерския съвет за актуализация на Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г.(Стратегията), приета в началото на 2011 г., без законовонеобходимото обществено обсъждане  съгласно чл. 74, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, в това число и без становището на Компетентния орган Националният ядрен регулатор Агенцията за ядрено регулиране. С мотив “преодоляване на съдебното решение” МС отмени т. V.2.4 „Оценка на нивото на устойчивост в управлението на РАО“ и на Приложение № 6 „Преглед на препоръчаните крайни етапи за управление за специфични потоци РАО“ на Стратегията, които документи като текст са в дословно съзвучие с горецитирания документ на МААЕ. От документите по делото в съда по предишното инвестиционно предложение(което бе отхвърлено като незаконосъобразно поради нашата жалба) е видно, че финансовите разходи по двата типа хранилище – “геоложки тип на междинна дълбочина” и “приповърхностен”, са от един порядък и следователно няма сериозни основания за тази ‘привързаност’ на г-н Дилян Петров към “приповърхностния” тип, особено на фона на решенията за “геоложки” тип на НХРАО от предишното ръководство на ДП “РАО” в продължение на цели пет години, преди назначаването на сегашния директор.

     7. Считаме като незаконосъобразно липсата в писмо № Ж-320/19.12.2013 г. на МОСВ на важното указание - актуализацията на отхвърлените от съда документи по ОВОС да бъде възложена на нова фирма, поради допуснатите от същия стар/нов колектив груби закононарушения при изготвяне на некачествения в цялост предишен доклад по ОВОС, в резултат на което е съмнителен фактът на възлагане от ДП “РАО” отново на същата фирма и същия колектив – това обстоятелство е обосновано предположение за порочни зависимости/корупция на най-високо ниво при съмнителното усвояване на значимите финансови средства от първата и втората разработки на ОВОС, за което новият Министър на околната среда и водите е длъжен не само да не одобри в цялост представените документи – нещо повече трябва да сезира компетентните органи за извършване на законовонеобходимите проверки за съмнителните действия на Възложителя при усвояване на значими средства за този иначе важен за десетки поколения на хората проект. Или отново ставаме свидетели на правния абсурд – правонарушителите да ползват блага от своето противоправно действие, при това със значими финансови загуби поради некачествената тяхна предишна разработка.

     Накрая отново бихме заявили, че намерените от нас в актуализираните документи достатъчен брой повтарящи се груби несъответствия със законодателството заедно с порочно манипулиране на данни спрямо изнесеното в предния доклад за ОВОС, ние ще ги внесем направо в съда, ако експертите на МОСВ не намерят сили да ги поставят пред министъра на околната среда и водите за неприемане преди това на процесното инвестиционно предложение. 

     Ние сме принудени да изразим това наше недоверие, защото при изнесените по-горе факти за  незаконосъобразните ходове на директора на ДП “РАО” за неспазване или най-лесна промяна на нормативите като порочен метод за преодоляване на решенията на съда по нашата жалба срещу предишното инвестиционно предложение и разработените документи за него – по-горе изложихме факти как след съда настъпиха промени на Наредбата и Стратегията в частите, които бяха наши базови нормативи когато представихме нашите забележки и незаконосъобразни обстоятелства за предишното инвестиционно предложение, то при огласяването в този ранен етап от процедурата всяка друга освен горните наша забележка може да бъде последвана от най-лесна отмяна на нови и нови нормативни текстове в Стратегията, законите и наредбите, което очевидно е една предпоставка за недоверието на гражданите в представителите на държавата.

 

     Водими от гореизложеното,

     Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Национално движение „Екогласност” ПРЕДЛАГАТ на МОСВ да вземе решение съгласно Закона за опазване на околната среда да приложи чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС

ДА  НЕ  ОДОБРИ осъществяването на инвестиционното предложение,

с мотиви: не са предложени или приети от възложителя други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, с които се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда, както и са депозирани мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение.

  

         С уважение,

 

                            Инженер-математик Петър Пенчев

Член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и

Зам-председател на Национално движение „Екогласност”

Петър Стаматов за убийството на Борис Немцов

Главният редактор на сайта „EuroChicago“ и член на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ Петър Стаматов в интервю на Силвия Великова по програма „Хоризонт“ на БНР, 04.03.2015 г.

http://www.eurochicago.com/2015/03/petar-stamatov-za-boris-nemtsov/   - заедно със звуков файл.

Самото изпълнение показва, че убийството на Немцов е показно. Това е демонстративно политическо убийство в центъра на Москва и тези, които са го направили, са били сигурни,че няма да бъдат наказани, каза в предаването „Преди всички“ Петър Стаматов, главен редактор на сайта „EuroChicago“ и член на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“.

Путин държи много здраво властта и не виждам какво може да се направи. Немцов не беше най-успешният лидер, но поне беше най-популярният. Опонентите на Кремъл оредяват и това може да създаде желание на хората за промяна. Но не виждам кой знае колко оптимизъм там. Реакциите (на световните лидери- бел.ред. ) са отдавна закъснели. Ако имаше реакция, тя трябваше да бъде веднага след влизането в Крим. Видя се, че на Путин не му влияят някакви размахвания на пръст. Напротив, той става по-агресивен. Моите версии за това кой е убил Немцов са две. Днес Русия е обхваната от ненавист, има хора, които са готови да направят нещо, само за да се похвалят. Втората версия е за олигарси, притеснени от санкциите. И те искат да се освободят от гайките, които Кремъл постоянно им навива. Защото Путин държи няколко олигарси около себе си и на тях им е разрешено да правят всичко, коментира Стаматов.

 

Борис Немцов: Ако се страхуваш от Путин, не трябва да живееш в Русия!

Путин умело отглежда у масите робска, крепостническа психика, умело насажда гнусен цинизъм и патернализъм, умело обяснява на народа: стойте си тихо, аз съм най-умният, знам как да ви помогна и най-главното - не ми пречете. Това е катастрофален сценарий за страната. Вместо да подкрепя инициативността и да даде на хората възможност да се реализират, той омота всичко в бодлива тел.

Борбата с Путин не е спринт, а маратон. За маратон са готови само онези, които вярват силно, а такива има малко. Аз имам един проблем - не искам да напускам страната. Обичам Русия. При това без патос. Напук на това, че понякога в Русия е и неудобно, и мръсно, и гадно.

Путинизмът се крепи на скъпия петрол и цензурата. Премахнете ли едно от двете, още на следващия ден ще живеем в друга страна.

Руската власт се страхува от собствения си народ, руската власт до смърт се бои от масови протести.