Буда изяде награда на Бивол! Смешно ли ви е... Пак гласувайте за него!

Великденски туристически маршрут:

От фабриката за нелегални цигари на Борисов в Крайморие до новия сарай на Доган в Росенец

По стъпките на “опраскания” преход

• април 30, 2016
• Биволъ

Ако с патриотични или икономически мотиви сте избрали да прекарате Великденските празници в района на Южното Черноморие, вместо на Северното Средиземноморие в Гърция, предлагаме Ви да разнообразите почивката като посетите няколко забележителности, символизиращи „опраскването“ на българския преход и заграбването на най-ценните български ресурси от политическата мафия. Маршрутът отнема около час и половина по вода и три часа по суша.
Ако времето и финансите го позволяват, препоръчваме да се насочите към лодките за разходка на кея до обновената Морска гара в Бургас. Като по-икономичен вариант можете да потърсите рибарска лодка в незаконното Рибарско селище известно като Ченгене Скале. Дотам обаче трябва да идете с кола или автобус. Разходката по-вода, която минава по южната дъга на Бургаския залив е романтична и живописна. Излизайки от порта се насочете към Крайморие. Преди да стигнете този приморски квартал на Бургас ще минете през една прекрасна крайморска местност около близкия нос Форос. Там ще видите няколко дискретни плажа, гушещи се под красиви зелени поляни. Поляните са приватизирани в началото на новия век с измамни сделки, корупция и насилие. В момента са собственост на фирми на адв. Тодор Батков (представител на израелско-руския бизнесмен Майкъл Чорни). Биволъ разполага с цялата документация по тази скандална афера, която до момента стои скрита от общественото внимание и не е ставала обект за разследване по същество. Батков преди 10 г. обяви, че смята да строи супер селище на брега на морето и дори откри акцията в съвместна пресконференция с тогавашния несменяем червен кмет на Бургас Йоан Костадинов. При тази перфектна локация е удивително, че до момента този бряг не е бетониран като Меден Рудник, но обяснението е тривиално: Батков фалира и няма пари да строи.

Див плаж до Крайморие

Подминаваме Крайморие с неговия концесиониран плаж и няколкостотин метра след последните къщи ще видите не особено елегантна постройка, приличаща на хангар. Хангарът обаче е истински паметник на мутренската култура. В него се е помещавала незаконна фабрика за цигари разбита от БОП през 1995 г. (виж тук). Собственици на фабриката са съдружниците в „Тео Интернационал“: настоящият премиер Бойко Борисов, бившата му половинка Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев и един от местните олигарси на „прехода“ – Емил Райков, който все още е издирван като кредитен милионер.

teo

Ударът на данъчни и бопаджии лишава от препитание половината баби в Крайморие, които пакетират готовата продукция. Случаят обаче е потулен от бургаската полиция, а тогавашният шеф, който предупреждава мутрите за готвената акция, за да демонтират машините в цеха, е издигнат за шеф на РДВР по времето на Гл. Секретар Борисов, а след пенсионирането си е изтеглен на ръководна работа в ИПОН Бургас, която охранява ЛукОЙЛ. През 1996 г. Бойко Борисов и Пашата продават фирмата на тимаджията Иво Каменов. Машините са изнесени по документи с кораб за чужбина, но всъщност заминават за Североизточна България, където продължават да работят за бизнеса на други чорбаджии. И до днес обаче в халетата, които днес са гараж на таксиджийска фирма, има остатъци от тютюна и опаковките, които са били складирани там.

Дописка за нелегалната фабрика и операцията на бопаджиите във в. Стандарт.

Халето с незаконната фабрика за цигари на Бойко Борисов и Пашата.

Следващата забележителност по маршрута е Рибарското селище „Ченгене скале” и неговите незаконни тузарски къщи. Някои от тях бяха срутени при кампанийна акция по-миналата година и техните останки загрозяват пейзажа, защото никой не е помислил за почистване, извозване и рекултивация. Историята на тези незаконни постройки е христоматийна. През 90-те г. известни бургаски мутри „продават“ държавните земи на богаташи и големци, които започват да строят без разрешителни. Публична тайна беше, че всеки може да иде да си загради по свое усмотрение държавна или общинска гора, да я изсече и да си построи каквато си иска постройка без никакво разрешение, съгласовки и т.н. Този абсолютно мафиотски процес се протектираше от държавните и общински власти, които вземаха своя пай от таксите за спокойствие, плащани от желаещите да изперат определени суми пари в криминалното селище. Разрешителни няма и как да се извадят, защото по документи апетитните имоти там все още са публични. Повечето парцели се водят горски фонд или паркова територия. Така се сформира стихийно цяло вилно селище без нито една законна постройка. Отличават се се много добре и скромните рибарски хижи, които са като извадени от бразилски бидонвил и несъразмерно луксозните палати до тях. Парадоксът е, че протестиращите срещу разрушаването бедни рибари всъщност защитават без да осъзнават и интересите на бандитите, самонастанили се на обществените терени и превърнали бившето Рибарско селище в мафиотски вертеп (виж тук).

Селището „Ченгене скеле“

Веднага след Ченгене скале минаваме покрай границата с Руската федерация. Навлизаме в акваторията на нефтения терминал Росенец, отдаден на концесия за 35 години на Лукойл. От морето не се вижда масивната двойна ограда с бодлива тел и видеонаблюдение на всеки 50 м, с която е ограден този руски анклав, в който не стъпват български митничари и полицаи (виж тук).  Въоръжената охрана е на фирмата Лукома, чието седалище е в Москва (виж тук). Концесията е решена от първото правителство на Бойко Борисов, за да носи уж икономически ползи, но проверка на Биволъ по ЗДОИ установи (виж тук), че получените концесионни такси не надвишават пристанищните такси заплащани от Лукойл докато пристанището беше държавно. Сами по себе си тези пристанищни такси бяха повече от символични и може да се каже, че ЛукОЙЛ ползваше и ползва на практика даром държавното пристанище от 1999 г. до днес. Един факт, който е особено показателен за всички български правителства през тови период.

Сега правителството Борисов 2 подготвя промяна в Закона за концесиите, за да ги направи вечни. Хващаме се на бас, че ако това мине, първата вечна концесия ще бъде за Лукойл.

Руският анклав „Росенец“

След като се насладите на изящните бели цистерни с логото на ЛукОЙЛ и огромните танкери с руски нефт, които чакат ред за разтоварване, помолете капитана да вземе курс към остров „Света Анастасия“. Веднага след вълнолома на нефтения терминал пред вас ще се открие с цялото си великолепие новия сарай на Ахмед Доган – триетажен палат с кула в средата изникнал на самия нос „Чукалята“ и неговата южна част. Пред него има и ажурна ротонда за сладки раздумки на открито под морския бриз. Приближете се без страх до кея на малкото пристанище там. Акваторията все още е държавна територия и пристанището също. Можете дори да слезете на кея и да се разходите по малкия плаж, който е изключителна държавна собственост. Охраната е твърде любезна и дори може да ви позволи да минете по пътечката, която свързва пристанището с плажа. Така ще се насладите и на статуята на русалка с големи тъжни очи (автор неустановен).

Източник: Биволъ

Признание извън България на български журналист! А защо у нас "ги считат за луди"...

Сръбският сайт KRIK и Биволъ взеха тазгодишната награда за разследваща журналистика на Независимото сдружение на журналистите в Сърбия и на Американското посолство в Белград. 

Призът е за разследващия материал, разкрил скритото имане на белградския кмет Синиша Мали в България - 24 апартамента в курортния комплекс Св. Никола до Черноморец. В Сърбия дори вече има нов виц: "Седнал Синиша Мали в кафене, хвърлил си ключовете на масата и я строшил."  Синиша Мали се оплете в лъжи, че подписът му бил фалшифициран. Сагата не е приключила, защото според него имало разследване за фалшифицирания му подпис, а българският Търговски регистър още не е вписал последните документи за офшорките му. 

https://www.krik.rs/krik-u-nagrada-za-istrazivacko-novinarstvo/ https://bivol.bg/sinisa-mali-flats.html

ЧЕСТИТО на Атанас Чобанов - Член на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" !

Тази година на 113-то, догодина на 131-во! За което Пеевски няма да е виновен...

Не си мислете, че само Пеевски е виновен

Българската журналистика е в това състояние не само заради Пеевски. Виновна е по-скоро средата, която направи възможно неговото медийно нашествие, пише Татяна Ваксберг по повод Международния ден на свободата на словото.

“Над какво работиш в момента?” - попита ме един колега преди пет години. Като чу, че пиша за поредното пропадане на България по отношение на свободата на словото, остана изненадан: “Свобода на словото ли? Та това интересува твърде малко хора. Защо не видиш онзи скандал в икономиката, например? Повече ще те четат.”

Прав беше. Достатъчно е да погледнем колко души четат публикациите за “онзи скандал в икономиката” (десетки хиляди) и колко души четат за липсата на свобода в медиите (няколкостотин), и картината става пределно ясна – читателят иска злободневна информация и не се интересува от механизмите, които правят същата тази информация невалидна. Казано грубиянски: не му пука, че го лъжат, важното е да пише нещо по темата на деня.

Татяна Ваксберг

Като в черна дупка

В този безобиден разговор е заключено всичко, което може да се каже за българските медии. Например това: че те са отгледали невзискателни читатели, като по пътя са забравили да бъдат взискателни и към самите себе си. А ако свободата на словото наистина интересува “твърде малко хора”, това би следвало да е позор за медиите. Но те съвсем свободно говорят за черната дупка, в която оперират, а много от тях дори успяват да го правят еманципирано. Все едно казват нещо такова: положението е наистина тежко, но то не засяга нито мен, нито моята медия. Голямо нахалство, колеги!

И най-гениалният измежду нас, журналистите, е поставен тази година под един етикет, на който пише само едно: 113. Това е мястото, което “Репортери без граници” отрежда на България по отношение на медийната свобода. Измежду 180 възможни. Ето още една цифра: за 15 години влошаването е тройно! Макар че и тогава, преди 15 години, състоянието на българската журналистика изглеждаше плачевно.

И не, този път не става дума (само) за Пеевски. Вярно е, че той групира медии така, както се групира армия за настъпление към чужди територии. Вярно е, че по този начин той прокарва финансов интерес и смазва опоненти, превръщайки медията в корпоративна брошура, подправена със сталински сироп. Само че има подозрително много други действия, към които Пеевски няма никакво отношение. Първо, той не пише. Някой друг прави това и този някой се нарича журналист. Второ, той не държи пистолет до слепоочието на пишещия. Този, който пише, сам е избрал да го прави и продължава да се нарича журналист. Трето, той не управлява всички медии, а само част от тях. Но дава ли ни това основание да кажем, че във всички останали медии свободата на словото е на по-предно място от посоченото 113-о? Май не беше на Пеевски онази медия, която изгони карикатурист, за да достави радост на премиера. Не са на Пеевски и всички онези медии, които получават милиони от правителствени източници, за да подкрепят правителствената политика в дадена област. Не знам как точно ви звучи думата “всички”, но в “Репортери без граници” са я чули във вярната тоналност.

Като за 113-о място

Калният терен, в който виреят българските медии, съвсем разбираемо изтласква надалеч думата “свобода”. Ако тя беше тема на дебат, щеше да е ясно какво стои зад нея. Например, парите. Заплащането на журналистите извън частните телевизии е толкова ниско, че е по-добре читателят да не го знае. Защото ако узнае, едва ли би се доверил и на една написана дума - все би си спомнял за уязвимата позиция на автора. Свободата има отношение и към статута на пишещия. В огромната част от случаите журналистите пишат без договор или с подобие на договор. Нещо като положението на карикатуриста Чавдар Николов - може да бъдеш уволнен за секунди и това да е съвсем легално. Впрочем, покрай Чавдар Николов онова 113-о място вече хич не е гарантирано. Догодина ще има нов срив в класацията, която “интересува твърде малко хора”.

Свободата има отношение и към още две неща - професионализма и професионалната среда. Първото се оказа постижимо, но второто така и не възникна. Във всяка медия има поне един професионален журналист, който устоява на нечуван натиск, докато спазва правилата на играта. Той почтено събира факти и гледни точки, помни, че работи за обществото, а не за правителството, познава границите на свободата и знае къде е разликата между това да представиш един расист като коментатор или като гледна точка на участник в дадено събитие. Няма да вземе пари под масата, да “пипа мускула” на премиера или да препише чужда статия. Но и над него тегне числото 113. Просто защото е част от същата тази професионална среда, в която авторите на Пеевски и сие се ползват с названието журналисти. И където не съществува нито неформален съюз, нито ефективна организация, която да отстоява и професионалните стандарти, и журналистическите права. Именно тази среда направи възможно нашествието на Пеевски, а не обратното. Дотук - като за 113-о място.

Татяна Ваксберг

Източник: DW

Проф. Босевски: Аз имам един грях!!!! Преди 30 години ЧЕРНОБИЛ ...

"В началото на май 1986 г. активността на млеката особено във високопланинските райони на България, достигна до колосални неприемливи за нормалния разум стойности. При норми от 2000 бекерела на литър мляко, там ние открихме норми от порядъка на 80-100 хиляди бекерела на литър (40-50 пъти над нормата!!!!).

В Русия при наличие на йод 131, което повишава на литър активността, т.е. 3700 бекерела, автоматично се оформяха конвоите за евакуация на деца. Безхаберието, плиткоумието на шепа хора доведоха до състоянието наречено „българският Чернобил”."

Организмът не може да различи радиоактивния от нерадиоактивния йод - когато Йод 131 попадне в организма на едно дете или един човек, той се депозира в щитовидната жлеза и там облъчва тъканите на щитовидната жлеза(водещо до рак!!!!).

* Проф. Валентин Босевски по това време е директор на Център по радиационни изследвания и защита във Военномедицинска академия (ВМА) и ръководител на програма „Радиощит”. Босевски е член на секретния екип, който започва да изследва земята, водата и въздуха в България.

http://nakratko.bg/category/31/110505/

Съдия № 1: "Ако ние не кажем своята позиция, ще станем мълчаливи съучастници на всичко онова, което се случва."

Съдия № 1 на България - Лозан Панов:

"Ако ние не кажем своята позиция, ще станем мълчаливи съучастници на всичко онова, което се случва.
Защото съм на твърдото становище, че онова, от което човек трябва да се страхува, е самият страх. А мълчанието прави от хората страхливци."

http://legalworld.bg/49906.shte-prodylja-da-izkazvam-mnenieto-si-nezavisimo-ot-proverki-zaplahi-medijni-operacii-respekt.html 

****************
Вместо Борисов, думата взе Незабравка Стоева, която по следния начин обясни на Панов да не забравя кой го е избрал: "Който ходи на пръсти далеч не стига. Призовавам ви да започнем да ходим на земята. В последните два месеца се държите така все едно сте телепортиран извън България - звезда светеща и по никакъв начин не зависеща от процесите, които се случват в България."

Бойко Борисов я прекъсна с въпроса: "За мен ли говорите?"
http://legalworld.bg/49911.borisov-kym-lozan-panov-atakuvate-me-politicheski-minete-na-drugiia-teren-i-me-bijte-na-izbori.html

Моника Маковей: За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет!

  Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани

Моника Маковей е най-известният съдебен реформатор в бившия източен блок. Постът министър на правосъдието поема през 2004 година, след като 7 години е била извън системата на правораздаването. Бившата прокурорка напуска съдебната зала през 1997 г. и става преподавател и консултант в неправителствени организации.

Като правосъден министър променя из основи съдебната система в Румъния по модела на Европейския съюз. Първата й стъпка е да разпусне тайната служба към министерството, наследена от времето на румънската държавна сигурност "Секуритате".

Моника Маковей въвежда модела, по който работи службата за борба с корупцията по високите етажи на властта, чийто първи "клиенти" са и министри от правителството, чийто правосъден министър е самата тя и политици от партията, която я издига.

Реакцията е мигновена и бурна - бившите й политически партньори изливат срещу нея реки от омраза, започва пропагандна война, а малко след приемането на Румъния в Европейския съюз, Маковей е свалена от поста.

Интервю на Светослав Иванов, bTV, 13.12.2015

Първо да ви благодаря, че се включвате в предаването. Кажете ми защо е толкова трудно и изглежда толкова трудно изчистим съдебната си система в България?

Да изчистиш която и да е правосъдна система в региона е най-трудната задача, ето защо е и най-важната. Причината е, че когато една съдебна система бъде изчистена, тя автоматично започва да чисти всички останали сфери - политика, бизнес и всички области от жизненоважно значение за една държава. Ако съдебната система е корумпирана тогава всичко пропада.

Защо е толкова трудно? Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани.

Спомням си един румънски депутат от социалистическата партия, който беше изпратен в затвора за седем години. Той публично призна, че има мрежа за влияние и каза на глас: "Аз имам мрежа в полицията и органите на правосъдието и дори ако не мога да стигна до дадено дело мога да окажа влияние върху самата присъда".

Това показва как мислят и действат политиците, когато притежават съдии, които са непочтени и некомпетентни. Затова всички наши усилия трябва да са насочени към подкрепа на почтените хора в системата.

Във Вашия случай, първата Ви стъпка е проверка на миналото на съдии и прокурори, за да се установи дали са били част от разузнавателните служби "Секуритате". Защо това е необходимо също и в българския случай?

Това е важно за всяка държава, не само за нас или за вас. Аз прокарах закон, който забранява съдии и прокурори да продължават да са такива ако са били сътрудници на старите секретни служби. Включително, ако са информатори и на настоящите разузнавателни служби. Направих това с цел да пресека изнудването върху хора от системата. Съдии и прокурори не трябва да са зависими от разузнавачи.

Между другото, в Румъния се случва нещо, което е изключително съдбоносно. Млад прокурор се самоубива на 29 години, смазан от натиска на корумпираните си началници. Може ли само накратко да разкажете на нашите зрители защо Кристиян Панаит отне собствения си живот, защото не пожела да изпълни политическа поръчка?

За съжаление, Кристиян Панаит не издържа на напрежението и натиска. Кристиян работеше за главната прокуратура и беше изпратен да арестува свой колега, прокурор. Когато започна разследването си Кристиян разбра, че неговият колега не е престъпник. Той просто е започнал разследване за контрабанда, което е засягало висши политици.

След като разбира това Кристиян отива при шефовете си и казва, че този човек не е виновен и отказва да го арестува. След този случай Кристиян отказа да изпълни поръчката на политиците. Върху гърба му се стовари огромен натиск, включително и от страна на министъра на правосъдието.

Ако си спомням добре, преди да се самоубие прокурорът, е получил седем или осем позвънявания на мобилния от този министър. А преди това в дома му са били представители на прокуратурата, които да го натискат.

За съжаление той не издържа...

Да поговорим за България. Виждате ли все още воля тук да се бори истински срещу корупцията и организираната престъпност? И какво бихте казали на премиера Борисов, който не харесва румънския модел много...

Румънският модел е много успешен. С новите ни структури успяхме да изпратим на подсъдимата скамейка министри, включително и такива, които са на власт. Разобличени бяха десетки депутати, олигарси, президенти на футболни клубове. Очевидно е, че моделът работи и той в момента се дава за пример в цяла Европа.

Аз не виждам никаква логична причина защо България да не приеме този модел. Може просто да копирате законовите текстове, с които създадохме нашата Дирекция за борба с корупцията, да гарантирате правомощията, юрисдикцията и финансовата независимост на този орган.

След това трябва да помислите за човека. Прокурорът, който ще оглави тази структура трябва да е най-добрият в страната, да е напълно независим от политиците и да няма допирни точки с тях. Така аз избрах главния прокурор тогава. Сложете един добър човек начело и той сам ще се огради с независими хора. Не е сложно.

Накрая да Ви припомня нещо. Веднъж ви чух да казвате, че бихте станали министър на правосъдието на България ако ви поканят. От началото на седмицата този пост е свободен. Приемате ли да дойдете?

Не, това беше шега. Имам си достатъчно проблеми у дома. Но вие трябва да си намерите правосъден министър, който да е силно ангажиран и силен характер, който да не се предава. Не е трудно. Това се случи в Румъния, защо да не се случи и при вас?

Вземете някого от гражданското общество. Аз дойдох оттам и нямах какво да губя. Не ми пукаше дали ще ме уволнят. Вземете някой такъв и го оставете да си върши работата. Забравете за политик. Подобни промени се правят от хора, които са далеч от политиката. Предлагам ви да направите точно това.

Искам да направя и още един коментар. През седмицата вашият парламент гласува Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две. Моят проблем не е в това разделение или в самият съвет. Проблемът е, че във всяка колегия ще има хора, излъчени от парламента - шестима при съдиите и петима при прокурорите. За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет. Имате си съдии, министър на правосъдието, главен прокурор, но никакви депутати.

Преди 3 години в Европарламента: не трябва да мълчим как бандити с тъмно минало и настояща наглост, с опасна и за здравето на Европа алчност и безпардонност, управляват България!

Преди 3 години на Конференция в Европарламента  за организираната престъпност и корупцията с третия доклад заедно с "Биволъ", първият бе на Директора на ОЛАФ Джовани Кеслер с примери за България - актуално и днес.
Уточнение: Всички разходи за пътни и престой в Брюксел бяха за сметка на участниците.
**************
https://bivol.bg/bivol-ep-conf.html

„Не легитимирайте бандитите“

Поради напредналото време Петър Пенчев от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ не успя да вземе думата. Публикуваме неговото изказване:

Аз искам да акцентирам на аналогията между два силни катаклизъма в днешна България, лежащи в основите на организираната престъпност и корупцията:

На първо място: Това е уродливото наличие на двете съдебни системи в България (ярко отбелязано и от доскорошния американски посланик в София Джеймс Уорлик) – една съдебна система е срещу правата на гражданите и затова сме начело и по дела в Страсбург, друга е за оправдаване на престъпването на закона от олигархията(последният типаж у нас се роди от симбиозата на избраната при манипулативни избори власт със съмнително забогатяли кръгове около всички партии, управляващи или подпомагащи) – модел, свежо пренесен от Русия на Путин.

На второ място: Аналогична уродливост е наложена от властите и при медиите, предполагам еврокомисар Нели Крус го видя и лично наскоро при посещението в България, за жалост обаче без никакво изпълнение на обещанието пред нея за прозрачност от авторитарния режим у нас:

Имаме два диаметрално разположени рупора за информиране на гражданите:

- Най-силният рупор, защото разполага със значим паричен ресурс, е този на днешния премиер Бойко Борисов и платените от него медии (ярко отбелязано и от един по-предишен американски посланик в София Джон Байърли), където държавната машина, особено днес, изсипва много пари. Тези медии са ежедневна възхвала на премиера и политическата олигархия, при което няма и помен за коментари против едрата корупция;

- „Безсребърен“ е другият рупор – на свободните блогъри и социалните мрежи в ИНТЕРНЕТ, където е територията на свободното слово. То е на журналисти и граждани-нежурналисти, от всички кътчета на ограбвана България, на които не се заплаща от никого – пишат се примери и доказателства за корупция само от едната чест и достойнство като свободолюбиви граждани, без да чакат авторите каквото и да е подаяние;

И слава на Бога, има един трети информатор за борба срещу организираната престъпност в България – това са медиите и институциите зад граница, от територията на демократичните държави, какъвто пример е и сайтът „Биволъ“, базиран във Франция.

Накрая искам да подчертая, че тъй като още от времето на комунистическата „желязна“ завеса най-честен за нашите бащи бе гласът, който идваше от чуждите радиостанции, позволявам си да благодаря на днешния Семинар в Европейския парламент за предоставената ни дума – ние искахме днес да се чуе на силен глас в Европа, а оттам и да вдъхнем смелост на нашите съграждани, че не трябва да мълчим как бандити с тъмно минало и настояща наглост, с опасна и за здравето на Европа алчност и безпардонност, управляват България.

БЛАГОДАРЯ.

Истината за 15-те загинали в Горни Лом - от съдебните зали, първо спечелено дело

След първото решение на съда, 

дали Държавата ще продължи да закриля олигарха-убиец в Горни Лом, питат от Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"-вносители на жалбата срещу отказа на Министерството на икономиката за достъп до НЕЗАКОННО издадените разрешителни за вноса на 1,6 милиона гръцки мини.

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/b83e93a1e8252bc3c2257f020055e52b?OpenDocument

Иначе как ли звучи формалното питане... на тричленния съдебен състав... дали има обществен интерес... когато цяла България бе в Национален траур за 15-те загинали...?!

Съдът: "При постановяване на административния акт задълженият субект следва да има предвид, че исканата информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а ограничаването на достъпа до нея следва да бъде обоснован (и доказан) с конкретни факти и обстоятелства, включително и липсата ??? на надделяващ обществен интерес." ФОРМАЛНОСТ или НАГЛОСТ !!!

И Прокуратурата 'бави топката' - 2 години 'умува'... 

Добре, че на 03.12.2015 г. в Административен съд-Видин започва първото дело срещу Държавата за нейната вина.

КОЙ се страхува от Атанас Чобанов !

Атанас Чобанов. Снимка: Личен архив

Атанас Чобанов е главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Преди седмица екип на „Канал 3“ отиде до Париж в опит да разбере дали  той живее в социално жилище, заради което Чобанов подаде сигнал до френската прокуратура. Сигналът е срещу собственика на телевизията Делян Пеевски. Според Чобанов семейството му е снимано без тяхно знание и разрешение. София Topnovini.bg многократно опита да се свърже с програмния директор на „Канал 3“ Ина Стоянова. От прокуратурата пък обясниха, че не виждат повод главният прокурор Сотир Цацаров да коментира за пореден път обвиненията на „Биволъ“.

... Официално “Булгартабак” се продава на руска банка, но се оказва, че парите идват от няколко офшорки, зад които, според информация, която бе публикувана и по-рано от журналиста Мирослав Иванов, стоят Делян Пеевски, премиерът Бойко Борисов с 10% комисионна, Ахмед Доган с 10% комисионна и Александър Сталийски с 10% комисионна. Тоест тогава те са се явявали съсобственици в “Булгартабак”, което е един шокиращ пример за политическа корупция.

Забележете, че няма и не сме публикували информация за сезиране на прокуратурата, а тази информация излезе в медия, която е собственост на Делян Пеевски - в-к “Телеграф”, преди няколко дни. Единственият начин да се наруши тайната на следствието, е информацията да изтече от българската прокуратура.

Тоест главният прокурор Сотир Цацаров, за който ние пишем и имаме съвсем основателни съмнения, че е свързан с тази престъпна група, и е зависим от Делян Пеевски, трябва да даде сега отчет как от неговото ведомство е изтекла тази информация...

Цялото интервю в http://topnovini.bg/node/635320

***********

Атанас Чобанов е член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"

9 години от убийството на Анна Политковская - Заявление на Държавния департамент-САЩ

                                         Фото: Агенция REUTERS

Не искаме Путинска България!

*****************

http://www.golos-ameriki.ru/content/state-department-politkovskaya/2994177.html

Америка

Госдепартамент призвал власти РФ предать суду заказчиков убийства Политковской

Внешнеполитическое ведомство США сделало заявление по случаю 9-й годовщины гибели российской журналистки

Русская служба «Голоса Америки»

06.10.2015 20:44

В связи с девятой годовщиной убийства российской журналистки и правозащитницы Анны Политковской Госдепартамент США сделал заявление, призвав российские власти привлечь к ответственности организаторов убийства. «Пять человек были осуждены за это убийство в прошлом году, однако мы по-прежнему призываем российское правительство предать суду тех, кто заказал это преступление», – подчеркнул представитель внешнеполитического ведомства США Марк Тонер.

«В 2005-м году Политковская сказала, что «иногда люди платят собственной жизнью за то, говорят вслух то, что думают», – напомнил Тонер. «Безнаказанность в ее деле и в убийствах других журналистов на Северном Кавказе за последние годы, – Тимура Куашева, Ахмеднаби Ахмеднабиева, Казбека Гаккиева и других – способствует созданию атмосферы страха и самоцензуры и подвергает журналистов опасности», – отмечается в заявлении.

Буда & Георги Кадиев

http://gikotev.blog.bg
18.09.2015
Комбината Борисов-Кадиев срещу матр'яла

ВЪПРОС: През месец август фирмата на Соня Кадиева наистина няма изтъргуван нито 1 МВт/ч. Тук правим обосновано предположение, че
това е бил намекът на властелина на енерГЕПИката Бойко Борисов към Кадиев, че ако не извърти номера на другарчетата си, с отцепването,
нещата ще си останат като през август? Какво му остава на 'другаря' Кадиев?

Почти всеки в България знае, че червеният депутат Георги Кадиев е съпруг на търговеца на електроенергия Соня Николова-Кадиева, което се оказва основно перо в семейният бюджет на богатата фамилия. Преди дни съпругът на електро-търговката обяви, че ще се кандидатира за кмет на София и това породи спекулации, че Кадиев играе в полза на партията на Бойко Борисов, отцепвайки гласове от досегашната си групировка.
За да се разбере дали това е така или не е хубаво да се проследи бизнеса на търговец Николова-Кадиева, а също така от кого зависи успеха и размера на бизнеса и. В пресата името на Кадиева се свързва с поне три фирми свързани с търговията на електроенергия. Аз проследих само една от трите и ето до какви резултати се добрах (от сайта на Електроенергийния системен оператор - ЕСО ТУК):



Събирал съм и съм пресмятал данните за различните дестинации (Турция, Гърция, Сърбия и Македония) по месеци и гарантирам за достоверноста на резултата, който виждате на графиката. Данни има и за месеците преди април, но поради грешка във времевите интервали, допусната от служител на ЕСО, рискувах да получа изкривени резултати, поради което реших да огранича до тук.
За да си представите, каква е далаверата за семейство Кадиеви, предположете че те печелят по 1 лев на мсеки Мега-ват-час (МВт.ч) трансферирана електроенергия. Но ние не знаем по колко точно измъкват от всеки МВт.ч? Ами ако е по 2 лева на единица???

През месец август наистина няма изтъргуван нито 1 МВт.ч. Тук правим обосновано предположение, че това е бил намекът на властелина на енерГЕПИката Бойко Борисов към Кадиев, че ако не извърти номера на другарчетата си, с отцепването, нещата ще си останат като през август? Какво му остава на другаря Кадиев?

Направих си труда да проверя регистрацията на търговец Кадиева в Търговския регистър:



ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ! Поради абсолютната непрозрачност на търговията с електроенергия от най-големите и 100% държавни (т.е. наши) компании АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и ВЕЦ-овете на НЕК не можем да проследим другите дейности на търговец Кадеива с тази или други нейни фирми, на вътрешния пазар. Ако завесата бъде вдигната сумите, които предположихме по-горе, се очаква съществено да набъбнат.

Тук е хубаво да припомним, че България е в режим на рекордни години по износ и транзит на ток:



А също така е хубаво да припомним и кой приватизира почти на всичките 100% износа и транзита на тока, още по времето на бървият си мандат, като премиер:



Така семейство Кадиеви ще продължи да богатее, за наша сметка, а всички ние ще плащаме новият кредит, който БЕХ се гласи да тегли (милиард и триста милиона лева), за да "спасявали" НЕК.

Тук е хубаво да ви призная, че все още не съм получил отговор на писмото си До Български енергиен холдинг (БЕХ) за схемите по източване на ситемата.

Така става в страната на организираната престъпност.

Георги Котев

 

Петър Стаматов v/s Георги Кадиев

Още веднъж за съветските (не)възпитаници

By Иво Инджев ⋅ септември 16, 2015

Предлагам на читателите на ivo.bg един текст, чието подобие отдавна исках да напиша по повод любимата опорна точка на днешните душмани на такива, като мен: всички били еднакво виновни в миналото (и чрез миналото си ) под общ знаменател. Например – учили са при комунизма, учили са дори в СССР.

Точно с такъв “аргумент” ме нападна др. Кадиев в предаването “Лице в лице” по БТВ на 8 май тази година, в което направих грешката да участвам заедно с него. Самият той беше поискал да имаме “конструктивна дискусия”, което ми беше съобщено като на поканен да участва в дуела от “секундантите”, т.е. от организаторите на предполагаемо “конструктивната дискусия”. Озверял от моите доводи срещу неговото намерение да се подмазва на Путин на следващия ден, като инициира протест срещу президента Плевнелиев и решението му да постъпи като останалите европейски лидери, бойкотиращи шоуто на Путин на Червения площад, Кадиев се нахвърли върху мен с упреци за миналото ми и с агресивни призиви да изразя благодарност на ( покойния) Съветски съюз за образованието, което съм получил там.

Приемам портретът на на Кадиев и сравнителният анализ на “общото минало” с Кадиев и кадиевци, направен  от Петър Стаматов ( мой задочен познат от кореспонденцията ми с него от няколко години насам) и за свой задочен отговор срещу Кадиев и подобните му, които очернят опонентите си чрез изтъкване на (формално) общото, което имат с тях.

----------------------------

​Хора като Кадиев ме преследват дори в Америка… Субективно сравнение на моята биография с тази на изгонения наскоро от БСП, но вече обявил се за кандидат-кмет на София

16/09/2015 Фактор.бг  Петър Стаматов и Георги Кадиев

Пропаганден статус на кандидата за кмет на София Георги Кадиев във Фейсбук провокира реакцията на издателя на сайта eurochicago.com Петър Стаматов***. Кадиев се обяснява как настанявал дъщеря си, за да учи във Филаделфия, припомняйки си как и той е започнал студентството си в чужбина, но в Москва преди 27 години. Петър Стаматов, който също е следвал в Москва по времето на червения депутат, търси прилики и разлики. Ето поста на Кадиев и задочния дебат между двама различни възпитаници на руската столица. Georgi Kadiev: „Във Филаделфия съм, където помагам на дъщеря ни със започването на университета. Обичайни неща – нанасяне в общежитие, откриване на банкова сметка, телефон, студентска карта. Преди доста години, през 1988, аз бях в подобна ситуация в Москва. Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците. Нямаше телефони, разговорът с България го поръчваш в пощата днес, а говориш утре. Банкови сметки не трябваха- всичко се плащаше кеш, вкл. и стипендиите ни. Бяхме по трима в стая, тук по двама. Аз бях с източногерманци, тя- с американка. 2 тоалетни на етажа, тук са три. Банята ни беше в подземието, тук е на етажа. Бях на последния 5 етаж на стара „хрушчовка“, тук- на последния 17 етаж на нова, но леко клаустрофобична сграда. Всичко е толкова различно- и толкова еднакво. Вечният кръговрат на живота. Единственото, което не виждам тук, са тараканите в московското общежитие. Малки, кафеви, неизтребими хлебарки, които махахме от лицата си всяка нощ. Днес ще посветя деня на сравнение между Филаделфия и София. Това все пак е градът, където е подписана Декларацията за Независимост и Конституцията на САЩ. Много история, много туристи. Приходи от туризъм за 2014 – 10 млрд. долара. Довечера ще ви пиша.“ Постът на г-н Кадиев е харесан от почти 100 човека и разпространен от над 60. ***************** Петър Стаматов: Това ме накара да потърся някои прилики и разлики в биографията ми с тази на другаря Кадиев (нали така се наричат близки хора). 1988 – и двамата пътуваме за Москва – Аз, за да ставам инженер, той – да учи МИО. Предполагам, че сме пътували в един влак дори, защото такава бе практиката и е вярна забележката от текста му по-горе: „Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците.“ А нас ни посрещна комсомолският секретар на факултета. – Не знам причината, поради която той е избрал Москва, но заради високата си оценка по математика (над 5.50) аз можех да избирам между СССР, Китай, ГДР и, ако не се лъжа, Унгария или Чехословакия. Избрах да бъда там, където се развиваше „Перестройката“ и още на следващата година започнах да посещавам нелегалните събрания на Валерия Новодворская и нейната забранена по това време партия ДС (Демсоюз, Демократический союз), която си бе поставила за цел сваляне на КПСС от власт. – По това време той вероятно е слушал внимателно лекциите на хора, свързани с КГБ, за да завърши само след 4 години, както е записал сам в биографията си: „Магистър Международни Отношения, специализация Виетнам, Лаос, Камбоджа“. Явно е бил много талантлив (или послушен) щом е станал магистър за 4 години (ние инженерите завършихме през 1994 г. след 5,5 години учене). През 1994 г. аз постъпих в АЕЦ „Козлодуй“ в Оперативно звено, да се готвя за оператор на 5 и 6- ти блок, но за жена ми, завършила „Автоматизация на ядреното производство“ заедно с мен, не се намери свободно място в цялата централа и адвокатите на енергийния гигант предпочетоха да водят дело, вместо да я назначат (вижте в края на текста колко лесно е могло тя да стане търговец на ток, като съпругата на Г. Кадиев, но явно образованието на съпругата ми е попречило). В края на краищата стигнахме до споразумение през 1995 г. и на жена ми й бяха изплатени едни пари за обезщетение, но пък аз напуснах централата. През това време г-н Кадиев е записал в автобиографията си, че е работил: 1992- 1995 Репортер, в. „24 Часа” Вече по Виденово време аз бях началник ИТ отдел с 14,000 лв. заплата (около 5 долара), а Г. Кадиев е записал в биографията си: 1996- 1998 Директор, Интернет Секюритис България. Заплатата ми ме накара да подам за Зелена карта и да потърся по-високо заплащане. Така през 1999 . и двамата с г-н Кадиев се оказваме в САЩ – аз в Чикаго като помощник шофьор и таксиметров шофьор, а той в Харвард – 1999-1999 Harvard Institute of International Development. След 2000 година и двамата се издигаме Г-н Кадиев става през 2005-2007 заместник-министър на финансите, а след това общински съветник, а аз – заместник главен инженер по производство на изкуствен сапфир в най-голямата фабрика в света по това време, като лично с двете си ръце и машините, управлявани от мен, произвеждам между 5-10% от оптическия сапфир в цял свят. Но не е едно и също да работиш на държавна работа в България и във водеща частна фирма в САЩ! А явно и съпругата ми не е пестелива, като съпругата на г-н Кадиев (да съм гледал като съм се женил, мой проблем е). Ето защо от началото на септември дъщеря ми бе приета да учи в държавния Калифорнийски университет, Бъркли, University of California, Berkeley, един от осемте университета от държавната Бръшляновата лига (Public Ivy), а дъщерята на Кадиев във Филаделфия (най-вероятно в частния Пенсилванският университет University of Pennsylvania – един осемте университета, които са членове на истинската и частна Айви лига (Ivy league). Да са живи и здрави децата, но като знам, че моята дъщеря учи за инженер, а неговата вероятно за търговия, то си мисля, че и в бъдеще преследването ще продължава. Така, както съпругата на Кадиев се оказа по-голям специалист от съпругата ми в АЕЦ „Козлодуй“. Ето какво не е трудно да се открие в интернет: През 2010 г. г-жа КАДИЕВА декларира 250 000 лева, спестени от заплата и дивиденти. Добри пари за една домакиня – спестява четвърт милион? Макар и без квалификация, тя се оказва солиден търговец на електрически ток от АЕЦ „Козлодуй” и други централи, произвеждащи електроенергия. Госпожа КАДИЕВА притежава еднолично фирмите „Енерджи съплай“ и „Енерджи съплай грийн“, както и 70% от „Либерна“ ООД. В третото дружество тя е в съдружие с Емил Костурков – заместник-шеф в „Лукойл“. След като станаха известни крупните й обороти в милиони от износ на електроенергия, СОНЯ КАДИЕВА беше питана от пресата защо не е декларирала всичко? И колко трогателно звучи отговорът й: Притеснявала се да не отвлекат децата й?!! Жената на КАДИЕВ печели по милион годишно, а е специалистка по туризъм и става енергетик само за месец, подпомогната от солиден „червен гръб”. Търговката на ток КАДИЕВА казва, че още първата година фирмата й продала 361 хил. мВтч и оборотът бил 35,5 млн. лв. Според специалистите, нормата на печалба в този сектор е от 3 до 5% – тоест между милион и два милиона лева тя прибира в джоба си. Соня КАДИЕВА купува ток от АЕЦ „Козлодуй“, „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Русе”, от борсите в Румъния и Унгария, защото там енергията е по-евтина от българската. Доставя ток на голямата немска фирма Е.О.Н., която пък го продава на потребителите в България. Доставя ток също на акумулаторни заводи, на металургични комбинати и др. Парите от малко поточе стават цяла река! Начинът, по който за броени дни фирмата на КАДИЕВИ получава лиценз за срок от 10 години, за който редовите енергетици чакат с години наред, говори, че имат сериозна протекция. На закрито заседание за издаване на лицензи, върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е оказан много силен натиск. В специалното разследване на журналистката Павлина Живкова, публикувано в сайта Razuznavane.com, е записано, че „представената прогнозна финансова информация показва намерение от страна на дружеството за стабилно управление на активите, пасивите и паричните потоци, с гаранции за достатъчен оборотен капитал за обслужване.“ „Според ДКЕВР няма никакви пречки за издаване на лицензия за търговия с ток на „Енерджи съплай““. Каква подозрително бърза реакция на ДКЕВР за уреждане на КАДИЕВИ с лиценз за печелившия енергиен бизнес. На адреса на фирмата „Енерджи съплай“ е регистрирана и фирмата „ Кадиев глобал“ ЕООД, която става гарант на фирмата„Енерджи съплай“на съпругата му, защото без такава гаранция тя не може да получи лиценз. КАДИЕВ декларира пред Сметната палата около 2000 лева доход извън възнаграждението си на общински съветник от 450 лв., но се ангажира пред ДКЕВР да покрива финансовите задължения на „Енерджи съплай“ по договорите му за електрическа енергия, които са за милиони. Как да не се извикаш: „Тези хора ме преследват дори в Америка…“ *** Петър Стаматов е член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская"

Сергей Ковальов: Нашата настояща конституция е толкова бездействаща колкото и тази от времето на Сталин. Това е просто една брошура, в която е написано нещо, което никой не чете.

 faktor.bg

​Сергей Ковальов: Съвременна Русия не може да съществува без политическите убийства

Последна редакция на 12/09/15 12:47

Сергей Ковальов, снимка: svoboda.org/ Юри Тимофеев

Интервю на Андрей Шарый с правозащитника, ветеран в руското движение за правата на човека, политически затворник от времето на СССР, за радио Radio Liberty 

- Случайното съвпадение във времето на различни събития - краят на съдебния процес срещу Михаил Глусченко, обвинен за организатор на убийството на Галина Старовойтова и мероприятията в памет на Борис Немцов (на 27 август се навършиха точно шест месеца от смъртта му) повдигат въпроса за това защо съвременната история на Русия е съпътствана от политически убийства?

Сергей Ковалев: Много от тези престъпления не случайно не са разкрити, макар да съм далеч от мисълта да твърдя, че някои от убийствата са били умишлено организиран от върховната власт. Подобно нещо мога да кажа само за един от случаите - убийството на Литвиненко. За него високопоставени хора в страната отлично са знаели, че това убийство ще се случи, не е случайно, че те толкова много замазваха нещата около Андрей Лугов. В тази връзка са и известните терористични актове – по време на пиесата "Nord-Ost" в училището в Беслан, например.

Това е умишлено създадена настройка в обществото от най-висша инстанция - да се игнорират жертвите, защитавайки така наречения национален престиж. Навсякъде по света първи приоритет е животът на заложниците, а при нас сякаш става въпрос за нещо нематериално. В случая с "Норд-Ost" дори ученици от гимназиалните класове можеха да предугадят какъв ефект върху заложниците може да окаже сънотворният газ. И, разбира се, вината за масовата гибел на хората в Беслан е организираното нападение, всичко е лъжа, че терористите са провокирали нападението.

Путин - не е от хората, който иска да направени компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли.

Власт, която създава обстановка на истерия и паника в страната, която въвежда анти-конституционни норми в своите закони и постановления - във всеки случай става съучастник в политическите убийства. Убийството на Галина Ставойтова, аз предполагам, не е било съгласувано "на върха", но провалът на разследването, по мое мнение, не се случи без участието на "висшите сили."

Същото може да се каже и за Анна Степановна Политковская, а вероятно и за Немцов. Нишките на престъплението стигат чак в Чечня, и Путин ясно се опитва да замаже разследването на Рамзан Кадиров. Това е нещо очевидно, толкова очевидно, колкото и причините, поради които Путин не може да се раздели със своя гаулайтер. Путин e в задънена улица, тя няма къде да го отведе: той трябва да продължи напред, което й прави, или да капитулира. Но Путин не е от хората, които искат да направят компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли. Между другото, аз предполагам, че сегашното правителство на Русия вече си е отрязало пътя за безболезнена оставка.

- Но аз имам в предвид не само Путин, но цялата система на управление в постсъветския период в Русия. Защо тя не се ангажира да разкрие организаторите на убийствата на едни толкова достойни хора? Защото внушават, че те са били убити в името на обществения интерес?

- Най-малкото не без подобна умисъл. Защото жертвите на политически убийства – това са противници на правителството. Когато казвам това, не се притеснявам да твърдя, че всяко едно убийство е било организирано на най-високо ниво, като имам в предвид следното. Властта създава в страната ситуация, която благоприятства тези убийства, а тази власт не може да създаде друга ситуация. Тъй като основната цел на Путин е да запази властта си, да трупа незаконно контрабандни пари, с които да храни своите сатрапи.

След съветската власт наша историческа традиция е руските власти да не искат да знаят истината. Те тълкуват събитията с помощта на лоялни, вярно служещи им експерти и тези, които са приемливи само за тях. Например, когато Путин публично напада САЩ, мисля, че той се опитва да убеди не само публиката, но и себе си, че те са виновни за всичко.

Разказа ми Светлана A. Ганушкина един епизод по време на срещата на Путин с членовете на Комисията по правата на човека. Някой казва на президента: "В края на краищата, вие разбирате, че това у нас не са избори, а някаква процедура, която трудно може да бъде наречена свободен изборен процес." Но Путин не опровергал, че в Русия изборите са демократична процедура, а отговорил: "Смятате ли, че техните избори са различни? Техните са също като нашите, но просто те са по-опитни и по-добре може да си скрият следите." Това казва президентът Путин. Следователно, той разбира какво представляват руските избори, но си мисля, че той самият се опитва да внушава, че западните избори са като в Русия.

- Жертви на руската система стават тези хора, които особено силно се опитват да спрат власти в съсипването на страната, правилно ли съм разбрал подтекста на това, което казвате?

- Да, точно така. Всеки, който се опитва да пречи на властта да съсипва страната, всеки, който се опитва със стари дисидентски лозунги да принуди управляващите да спазват конституцията. В крайна сметка, нашата настояща конституция е толкова бездействаща колкото и тази от времето на Сталин. Това е просто една брошура, в която е написано нещо, което никой не чете. Да, тази конституция има много недостатъци, но тя има потенциала да подобрява и усъвършенства социално-политическата система на Русия. Между другото, този документ е пряко приложим. Но всичко се свежда до това, което ни казваше веднъж един прокурор по надзора в областта: "Никога не ми пращайте жалби и искове, позовавайки се на конституцията. Обяснявам: Съветската Конституцията не е писана за вас, а за американските чернокожи – за да се запознаят добре колко щастливо живее съветският народ. " Нашата днешна конституция по нищо не се различава от сталинската.

- Според вас има ли сили в Русия, които са способни да променят ситуацията?

- Нямам нищо против тези 86%, които подкрепят анексирането на Крим, т.н. крымнаши. Аз обаче съм объркан, смутен от факта, че сред тези 86% твърде много са представителите на творческия елит, хора грамотни, разумни, с огромен жизнен опит, които разбират какво правят, като стават доверени лица на господин Путин или критикуват Украйна за нейните "фашистки бандеровци“.

За мен трагедията за страната започна от есента на 1999 или началото на 2000 година, когато Путин стана президент. От публичните фигури мога да преброя на пръстите на едната си ръка тези, които казаха тогава: Какво правите, вие? Не може подполковник от КГБ да стане президент на страната! Това е все едно за канцлер на Германия да бъде избран бивш офицер на Гестапо или Щтази.“

Не трябва от такъв отбор да бъде избирана властта. В това е и бедата – че в страна с такава история не се намериха от средите на интелигенцията достатъчно хора, които биха казали – не трябва да избираш началство от средите на КГБ.. И сега артисти и музиканти, с много малки изключения, си стоят в партера. Демокрация – това не е волята на народа, както и свободата на малцинството не е право на малцинството да се конкурира за одобрението на болшинството - свободно, справедливо, открито, прозрачно, както с тези, които са на власт, така и с останалите опоненти.

Като биолог мога само да ви кажа, че подобна ситуация е записана в нашия геном. Защото предшестващите ни преди милиони години животински видове са разделяли света на свой и чужд, те са показвали зъби на чуждия, но са били силно привързани към своите. Прочетете Чеслав Милош, той прекрасно разбира и осмисля този феномен – разбира се той не се позовава на животинските видове, а на човешките инстинкти – трябва да постъпваме така, както всички останали. В нашата страна особено ярко е изразено желанието да действаш като всички останали, да не си различен от стадото.

- Нима този „руски геном“ да се стремим да останем в стадото и да бъдем като всички останали се оказва неизменен, някаква константа? Това означава, в частност, че организаторите на политическите убийства никога няма да бъдат разкрити?

- На вашия въпрос бих отговорил отрицателно. За съжаление в нашата страна сега е невъзможно да се случи нещо подобно като полската „Солидарност“.

Вие си спомняте, че най-първите цели на този профсъюз бяха изключително социални – подобряване условията на труд, повишаване на работната заплата. Но много бързо този профсъюз осъзна, че това е непродуктивна позиция, нещо безполезно, ако няма политически свободи. Едва тогава със сигурност могат да бъдат направени и нужните социални промени. А без политическа свобода нищо не може да се случи. У нас сега ситуацията е точно такава, но си нямаме „Солидарност“.

Значи ли това, че положението е безнадеждно? В природата е пълно с примери, как с малко усилия или с усилията на една малка група изведнъж се случват сериозни промени. Кажете ми на какво се основават световните религии? На твърденията на малцина, че човек може да възкръсне след смъртта, или фантазиите на пророка Мохамед? Имат ли те основания? Какво произлиза от това?

Би било нескромно разбира се, в този ред на мисли да говорим за съветско дисидентско движение през 1960-80 години, но в действителност това е нещо близко. Без това движение, това, което беше наречено „перестройка“ нямаше шанс да се случи. И Западът нямаше да настоява за реална либерализация на системата в СССР. Западът е прагматичен и страхлив. Западът започна да изисква от нас промени в СССР, защото не политиката на Запада, а западното общество започна да говори затова със управляващите ги. На Запад не може да бъде пренебрегнато общественото мнение.

И затова бих искал да се надявам, че все някога нашият творчески елит ще благоволи да се събуди. Дори и сега, в действителност, това, което се нарича улична опозиция, е несравнима по мащаб и сила от тази през 60-те години. Сега това са десетки хиляди хора, а понякога стига и до 100 000 човека.

Наистина, ние помним и времена, когато по половин милион излизаха по улиците на Москва, но това беше краткотраен триумф и след всичко, което бе съсипано от ненавистната власт у нас. Между впрочем, тази власт се поддържа не от 86, а от 96% от хората, а много от тях си дават вид, че вярват в социологическите изследвания.

Превод: Faktor.bg

Дойде време! Срещу безобразията - с 'доматите' на Кольо-Босия! 09.09.2015 г.!

Манол Глишев: ***

Снимката е от 09.09.2015 г. пред Парламента, преди арестуването им от МВР

В сряда, 9 септември, от 08:30 ч. сутринта Димитрин Вичев, Kiril Chukanov, Георги Мишев и Manol Glishev отиваме да придружим и активно да съдействаме на г-н Николай Колев-Босия в неговото вече станало традиционно хвърляне на домати по народните представители. Каним всеки, който поиска да мята домати, гнили круши и яйца специално по депутатите, да се присъедини към нас.

Ако някой евентуално пожелае да заснеме скромните ни действия за личния си архив - нека заповяда.
*
Съвсем изрично: НЕ КАНИМ никого, който смята да закъснее или просто да си прави сеира.
*
Причините да се присъединим към импровизираната Томатина на г-н Колев са:
- мнението ни, че той е прав в крайно грозната си оценка за работата на народните представители; 

- конкретно промените в Закона за НСО и провалът на съдебната реформа с позорния т. нар. "исторически компромис" (който също се провали) са особено нетърпими за всеки свободен човек;
- най-сетне, чисто човешката ни солидарност с последователните действия и несломимия дух на г-н Колев, когото неправомерните препъвания на т. нар. "полиция", т. нар. "прокуратура" и т. нар. "съд" на територията на т. нар. "държава" очевидно не могат да сплашат. Радваме се, че има такъв човек, жал ни е, че досега е бил сам и смятаме, че е редно повече да не бъде така. Всеки свестен човек, попаднал в ареста, трябва да има добра компания за срока на престоя си там.
*
Припомняме, че съществуват вече взети съдебни решения, чиито текстове са лесно откриваеми, в смисъл, че точно тези действия, предприемани от Николай Колев, са съвсем нормален израз на гражданска позиция.
*
Убедени сме, че тези, които отново ще започнат да умуват и да мъдруват, са или заслепени хора, или страхливци. Тяхното умуване и мъдруване по никакъв начин не ни интересува. Вече не вярваме в лъжата за "стабилност" и "реформи".
*
На евентуалната възможност от арест и/или обвинения гледаме с присмех и презрение, както по принцип вече сме свикнали да се отнасяме към по-голямата част от "работата" на т. нар. български "институции".
*
Впрочем, смятаме доматите за нелош символ, просто напомняне на нуждата и от по-твърди предмети.
*
*
Димитрин Вичев , Kiril Chukanov, Георги Мишев, Manol Glishev
*
‪#‎Томатина‬ ‪#‎Тиквотина‬ ‪#‎Дивотино‬ ‪#‎Калотина‬

-----------------------
-----------------------
*** Поетът Манол Глишев тук беше публикуван за първи път - от неговия блог http://mglishev.blog.bg/zabavlenie/2013/02/24/praseta-jaliat-za-buda-narodna-pesen-ili-nai-dobriiat-plakat.1057264 с адаптация по народна песен: "Прасета жалят за Буда" http://politkovskaya-bg.blogspot.bg/2013/02/blog-post_25.html